Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 244
гр. Горна Оряховица, 16.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи състав, в публично заседание на шестнадесети
юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ТОНЕВА
при секретаря М.
Къцаркова и в присъствието на прокурора ……………, като разгледа докладваното от
съдията Тонева АНД № 474 по описа за
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 72, ал.4 от Закона
за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба на адв. Ж.Д.
от АК - Х., в качеството й на пълномощник на К.М.Б., ЕГН **********, с постоянен
адрес:***, срещу Заповед за задържане на лице с рег. № 268зз-102 от 06.06.2020
г., издадена от Т.П.К., на длъжност „разузнавач“ в РУ – Горна Оряховица, с
която жалбоподателят е задържан за срок от 24 часа. В жалбата се твърди, че
оспорваната заповед е незаконосъобразна, тъй като е издадена при неизяснена
фактическа обстановка, при неправилно тълкуване и прилагане на закона и също
така е немотивирана. Твърди се, че задържането е било необосновано и в
противоречие с разпоредбите на чл. 72 от ЗМВР, тъй като към момента на
издаването й не е имало данни, че жалбоподателят е извършител на престъпление,
че ще се укрие или ще извърши друго престъпление. Счита, че не са налице никакви
доказателства, обосноваващи издаването на заповедта. Моли съдът да постанови
отмяна на заповедта, с която е наложена принудителната административна мярка.
Претендира за присъждане на разноски по производството.
Ответникът по жалбата –
разузнавач при РУ – Горна Оряховица изразява становище, че оспорената заповед е
законосъобразна. Излага съображения.
Съдът като взе предвид
становищата на страните, основанията за издаването на оспорвания
административен акт и представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
С обжалваната Заповед за
задържане на лице с рег. № 268зз-102 от 06.06.2020 г. по описа на РУ – Горна
Оряховица, издадена от разузнавач при същото РУ, жалбоподателят К.М.Б. е бил
задържан за срок от 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Заповедта
е издадена и връчена на жалбоподателя на 06.06.2020 г. Жалбата е подадена до РУ
– Горна Оряховица на 22.06.2020 г.
Приети като доказателства по
делото са документите, изпратени с жалбата и с писмо изх. № 268000-7135/24.06.2020
г. по описа на РУ – Горна Оряховица, съставляващи административната преписка по
издаване на обжалвания административен акт.
В хода на съдебното производство
са приети представените от ответника Удостоверение на ОД на МВР – Велико
Търново изх. № 366000-18418/15.07.2020 г. и Длъжностна характеристика на
длъжността Разузнавач VI-V
степен в група „Противодействие на криминалната престъпност към сектор
„Криминална полиция“ при районна управление на ОДМВР.
При тези факти и доказателства по
делото, настоящият състав прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй
като е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице, адресат на
оспорвания акт, при наличието на правен интерес от обжалване.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
С оспорваната заповед на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е разпоредено задържането за срок до 24
часа на К.М.Б.. Като основание/мотиви за издаването й, в заповедта е посочено,
че за лицето има данни, че е извършител на престъпление по чл. 354а от НК –
държи без надлежно разрешително високорискови наркотични вещества.
Възраженията, изложени в жалбата,
както и твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя, се свеждат
до съображения, че задържането е било необосновано на базата на последвалите
процесуални действия на полицейските органи. Поддържат се оплаквания че не е
имал никакви основания ответникът да издава заповед по чл. 72 от ЗВМР, не е
проведено законосъобразна процедура по реда на чл. 71 и сл. от ЗМВР, като не са
спазени изискванията по чл. 74 от ЗМВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 168,
ал.1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от
оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 73
от ЗМВР на лицето, задържано при условията на чл. 72, ал. 1, т. 1 - 4, не могат да му бъдат ограничавани
други права освен правото на свободно придвижване, като срокът на задържането в
тези случаи не може да бъде повече от 24 часа. В разпоредбата на чл. 74, ал. 1
от ЗМВР се посочва, че за лицата по чл. 72, ал. 1 се издава писмена
заповед за задържане, а в ал. 2 на чл. 74 от ЗМВР са дадени реквизитите, които
следва да съдържа тази заповед.
Заповедта е издадена от компетентен
орган, а именно полицейски орган по смисъла на 57, ал. 1 от ЗМВР, с оглед
заеманата от издалия заповедта длъжност и е в кръга на неговата компетентност.
Няма спор, че издателят на оспорената заповед е действащ служител на МВР и като
такъв притежава правомощията, визирани в чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР –
да задържа лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Този факт се
установява и от представените от ответника Удостоверение на ОД на МВР – Велико
Търново изх. № 366000-18418/15.07.2020 г. и Длъжностна характеристика на
длъжността Разузнавач VI-V
степен в група „Противодействие на криминалната престъпност към сектор
„Криминална полиция“ при районна управление на ОДМВР. Следователно издалият
оспорената заповед за задържане полицейски орган, притежава необходимата
материална компетентност да издаде оспорената в настоящето производство заповед
и по отношение на последната не е налице отменително основание по смисъла
на чл. 146, т. 1 от АПК.
Съдът приема, че оспорената
заповед за задържане е издадена в предписаната в чл. 74, ал. 1 от ЗМВР писмена
форма и съдържа посочените в ал. 2 от същата разпоредба задължителни реквизити.
Възражението на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила при издаване на заповедта за задържане
съдът счита за неоснователни. Задържането на жалбоподателя фактически е започнало от
момента на ограничаване на правото му на свободно предвижване чрез използването на помощни средства –
белезници, а заповедта представлява привеждане в изискуемата по закон писмена
форма на едно правно действие, предприето от служител на МВР в хода на
изпълнение на дадените му правомощия. След задържането на лицето е извършен
личен обиск, за което процесуално действие е съставян протокол, снето е сведение от задържания,
задържаният е запознат с
правата си по чл. 72 от
ЗМВР при задържането, за което е попълнил декларация. Задържането е продължило в рамките на предвидения в чл. 73 от ЗМВР 24 – часов срок – К.Б. е задържан на 06.06.2020 г. в 00:00 часа, а е освободен на
същата дата в 11:20 часа. Заповедта е връчена на задържаното лице срещу подпис
съгласно чл. 74, ал. 4 и ал. 6 от ЗМВР.
В случая обаче оспорваната
заповед се явява незаконосъобразен административен акт, тъй като не е доказано
наличието на материалноправните предпоставки за издаването й. Съгласно
разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК административният орган и лицата, за
които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят
съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на
законовите изисквания при издаването му. С разпореждането си за насрочване на
делото в открито съдебно заседание съдът изрично е указал на ответника, че
следва в хода на съдебното производство да представи доказателства за наличието
на фактически и правни основания за издаване на оспорваната заповед,
включително и доказателства за образувано досъдебно производство за
извършено престъпление по чл. 354а от НК. Такива доказателства не бяха
представени.
Недоказано е твърдението на ответника, че при
задържането К.Б. е предал доброволно наркотични вещества и срещу него е
образувано досъдебно производство за извършено на тази дата престъпление.
В писмените доказателства,
представени с административната преписка се съдържа само докладна записка от
издалия заповедта разузнавач при РУ – Горна Оряховица, с дата от 06.06.2020 г.,
която съдържа същите твърдения, които са посочени в мотивите на заповедта за
задържане. Тя представлява дадени в писмена форма изявления на страна в
процеса, в които не са дори упоменати наличие на образувано досъдебно
производство, предприети следствени или оперативно - издирвателни мероприятия по случая, освен задържането на
жалбоподателя. Към административната преписка липсва Протокол за доброволно
предаване. Такъв не е представен и в хода на съдебното производство. При
извършения обиск у лицето не са намерени наркотични вещества, видно от
приложения Протокол за обиск на лице от 06.06.2020 г. Поради това твърдението
на ответника, че на 06.06.2020 г. жалбоподателят е държал без надлежно
разрешително наркотични вещества е недоказано.
Следователно представените по
делото доказателства не обосновават наличието на материалноправните
предпоставки по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а именно - наличие на „данни“,
че задържаното лице е извършило престъпление. Вярно е, че понятието „данни“ по
смисъла на ЗМВР и понятието „достатъчно данни“ по смисъла на
чл. 207, ал. 1 от НПК, имат различно съдържание. За да бъде образувано
досъдебно производство по реда на НПК е необходимо да са налице
достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има
извършено престъпление. При налагането на ПАМ „задържане за 24 часа“ по чл.
72 от ЗМВР, са необходими само данни за извършено престъпление, т. е. тези
данни може да не са достатъчни за образуване на досъдебно производство, но са
достатъчни да се направи извод, че задържаното лице е извършило престъпление.
В хода на съдебното производство
обаче административният орган не е представил абсолютно никакви доказателства,
които да установяват по безспорен начин наличието на данни за извършено от
жалбоподателя престъпление, които да обосноват необходимостта от задържането
му. Единствено е представено дадено в писмена форма обяснение от жалбоподателя
под формата на сведение, което не съдържа данни за извършено от него
престъпление. При извършения личен обиск на задържания не са открити вещи,
относими към извършено престъпление по чл. 354а от НК. Няма данни да са
извършвани други процесуално - следствени
действия със задържания.
Следва да се има предвид, че
целта на принудителната административна мярка - задържане за срок до 24часа -
налагана по реда на тази разпоредба не е да се наложи наказание за установено
по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения да се укрие, да
извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване /напр. чрез
заличаване на улики на местопрестъпление, укриване на улики или лица/ като за
всеки конкретен случай на задържане данните следва да бъдат категорично
установени, което е изцяло в тежест на административния орган, издател на акта.
Това в процесния случай не е извършено. Издаването на оспорваната заповед на
това основание очевидно не допринася за постигане на посочените цели и
съставлява акт на неоснователна принуда върху дееца чрез лишаването му от
свобода до 24 часа, който противоречи изцяло на същността и предназначението на
принудителните административни мерки, съгласно легалното им определение чл.
22 от ЗАНН.
Съдът счита, че липсват както
фактически, така и правни основания за издаване на заповедта и поради това, че
полицейското задържане не може да е произволно, то задължително трябва е
обосновано с конкретни факти, които да сочат някаква връзка между задържания и
конкретно извършено правонарушение, както и задържането му да е съобразено с
целта на закона. Съдът намира, че в случая е налице и несъответствие
на акта с целта на закона и заповедта е издадена в нарушение на чл. 6, ал.
2 от АПК, съгласно който административният акт и изпълнението му не могат да
засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за
целта, за която актът се издава. Принудителните административни мерки следва да
се прилагат ограничително и при стриктното спазване на закона.
По изложените съображения,
оспорваната заповед за задържане се явява незаконосъобразна, тъй като е
издадена в нарушение на цитираните разпоредби от ЗМВР и не е съобразена с целта
на закона, поради което следва да бъде отменена.
При този изход на спора
основателна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски по
делото. Съдът следва да му присъди направените и доказани разноски за
производството, възлизащи на сума в размер на 410 лв., от които държавна такса
10 лв. и платен адвокатски хонорар в размер на 400 лв.
Водим от горното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на К.М.Б., ЕГН **********,
с постоянен адрес:***, Заповед за задържане на лице с рег. № 268зз-102 от 06.06.2020
г., издадена от разузнавач в сектор „КП“ при РУ – Горна Оряховица.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Велико Търново
да заплати на К.М.Б., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, разноски по делото
в размер на 410 /четиристотин и десет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Велико
Търново в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: