№ 849
гр. Варна, 14.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Камелия Василева
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело №
20233110102147 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК от С. С. С. срещу Д.
А. Т. за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата е
собственик на Поземлен имот, находящ се в с.Езерово, местност „**“,
представляващ лозе с идентификатор ***, с площ 519 кв.м., със стар №**, при
граници имоти с идентификатори №№** /*, на основание давностно
владение, осъществено в периода 01.01.2010г. до 31.12.2021г.
Ищцата твърди, че владее процесния имот повече от 30 години. Същият
им бил възстановен по реда на ЗСПЗЗ. Записали го на малката им дъщеря - Д.,
която от **. имала документ за собственост. Въпреки, че имала документ за
собственост ответницата никога не била ходила в имота да го поддържа,
обработва, събира плодовете от него. Твърди се, че ищцата заедно с бащата на
ответницата, докато бил жив, а след това ищцата сама, работили мястото и се
грижили за него. През цялото време имали съзнание и отношение, че тоз имот
е техен. Ответницата не била проявила собственическо отношение към имота,
нито оспорвала правата на ищцата, които предявила към имота. Ищцата
предприела постъпки за снабдяване а с документ за собственост на имота, тъй
като го владяла лично повече от 10 г. Ответницата подала възражение в
кадастъра и на ищцата било отказано издаването на скица, с което
1
процедурата не можела да продължи.
Твърди се също, че преди повече от 35г. ищцата дала 300 лева на едни
свои познати от гр.Вълчи дол, които обработвали имота с цел да го закупи. От
**. тя го обработвала и се грижела за него- сяла дървета, носела вода за
поливане, събирала плодовете, оградила мястото с оградна мрежа и
циментови колове. Излага, че ответницата никога не е обработвала имота и не
била полагала грижи за него, въпреки че от 28.10.**. имала Решение на
поземлена комисия, с който имотът й се възстановявал. До 24.08.2022г.
ответницата не оспорвала твърденията на ищцата, че е собственик на този
имот.
В срока по чл.131 ГПК ответниците е депозирала отговор на исковата
молба, в който е изразено становище за неоснователност на предявения иск.
Отправя искане производството по делото да бъде оставено без
движение, тъй като не била получила исковата молба, уточняващата молба и
скицата, ЕГН било сгрешено, подписът на исковата молба не бил на майка й,
не била получила пълномощно от майка й към адв.С. П., адресът на
ответницата не бил такъв. Оспорва данъчната оценка на имота и отправя
искане ищцата да бъде задължена да представи удостоверение за данъчна
оценка за имота в регулация, а не за земеделска земя. Оспорва ищцата да е
собственик на процесния имот. Твърди, че само тя, като единствен
собственик, се е грижила за имота с помощта на приятели и децата й.
Обработвали имота, сели зеленчуци, варосвали и разкопавали дръвчетата,
пренасяли вода с автомобила на сина й, закупили и поставили оградна мрежа
и входна врата.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Представено е Решение №143 Г от 28.10.**. на ОСЗГ- Варна, с което на
основание чл.18 ж, ал.1 ППЗСПЗЗ на Д. А. Т. е възстановено правото
собственост в стари реални граници върху Лозе от 0.519 дка в землището на
с.Езерово, общ.Белослав, м-ст“ **„ с №3**, при граници : имоти с №№**-**.
Представено е Удостоверение от 25.04.2023г., издадено от
ОЗС“Земеделие“ Варна, съгласно което Д. А. Т. не фигурира като заявител
2
или наследник в регистрите на ОСЗ Белослав и за лицето няма данни за
образувана преписка. Решение №143 Г от 28.10.**. на ОСЗГ- Варна не е
налично на хартиен носител с положени подписи на състава на ПК Белослав, а
се съхранява само в електронен вариант.
Съгласно удостоверение, издадено от АГКК във връзка със заявление на
С. С. С. за издаване на скица за ПИ №*** по КК на с.Езерово за извършване
на обстоятелствена проверка е постъпило възражение с вх.№**24.08.2023г. от
Д. А. Т., с което се възразява срещу издаването й.
Свидетелят П. А. Г. / дъщеря на ищцата и сестра на ответницата/ сочи,
че майка й има място, което се намира по пътя от с.Езерово за гр.Варна, на
баира. Било на около километър от с.Езерово. Мястото било около 520 кв.м. и
в него имало дръвчета и лози. Дърветата били орех, джанки, праскова,
вишна. Имотът бил ограден с мрежа и имал вратичка с катинар. Ключ за
катинара имала майка й. До миналата година, в който майка й сменила
катинара, ключ за имота имала и сестра й. Имотът преди много години бил
закупен от майка й и баща й, когато тя и сестра й били малки. За него се
грижили родителите им. Сестра й Д. не се била грижила за този имот. Баща
им починал през **. и след неговата смърт майка й продължила да гледа
мястото. Майка й и сестра й живеели в с.Езерово. Майка й ходела до мястото
пеша. Събота и неделя свидетелката придружавала майка си до имота. Двете
живеели в една къща, но отделно.
Свидетелят Хр.С.В. излага, че познава ищцата от около 30 години.
Сочи, че тя има място на шосето от с.Езерово за гр.Девня , което било около
500 кв.м. и оградено с мрежа и дървена портичка. Нямало ток, вода и
постройка. Виждал С. и голямата и дъщеря от време на време да обработват
мястото. Не бил виждал Д. в имота. Съпругът на С. починал през **. като
преди това ги виждал двамата да работят имота. Свидетелят работел във
фуражния завод и ходел до с.Страшимирово, а след това работел в „**“, което
било близо до с.Езерово и минавал покрай тяхното място и ги виждал.
Минавал покрай имота постоянно и сутрин и вечер с транспорт. Срещал С. с
кличката, когато отивала на лозето, с мотиката или се връщала от там. С.
ходела пеша до лозето и имала количка, с която си носела багажа. Сочи, че
самият той е рязал дървета в лозето и не е виждал ответницата там. Миналата
година братовчеда на свидетеля Гошо орал това лозе.
3
Свидетелят Д.Ас.Сл. /внучка на ищцата и дъщеря на ответницата/
излага, че техният род има само един имот до с.Езерово. Той бил придобит,
когато баба й и дядо й били женени и двамата го работели. Дълго време след
като дядо й починал имотът се работел от баба й и майка й, защото голямата
й дъщеря дълго време отсъствал от техния живот. След като се появила по
някое време и голямата дъщеря започнала да се включва, но предимно
имотът се обработвал от майка й и баба й. Имотът бил работен откакто
свидетелката се помни от баба й и майка й. абсолютно всеки се включвал в
обработката му. Отношенията между майка й и баба й се развалили заради
тази земя. Майка й имала от 20 години документ за земята и изведнъж баба й
решила, че иска да го продаде за без пари. Сочи, че майка й никога не е
претендирала да е собственик на целия имот. Извадили документи решение
на поземлена комисия и майка й платила всичко както искали. След 20г. това
нещо се оспорвало. Свидетелката смята, че имотът е наследствен. За
грижите за имота помагали и приятеля и брата на свидетелката. Преди
няколко години брат й орал лозето. Имотът имал катинар и ограда. Майка й
нямала ключ за него.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи :
По предявения положителен установителен иск за собственост в тежест
на ищеца е при условията на пълно и главно доказване е да установи
наличието на права върху процесния имот, произтичащи от въведеното в
процеса придобивно основание.
Ищцата твърди, че е упражнявала давностно владение върху
процесния имот за периода от 2010г. до 2021г.
Ответницата възразява с твърдението, че тя е собственик на имота и
също се е грижила за него. Не сочи придобивно основание. На зададените й
въпроси в тази връзка в съдебно заседание отговаря, че родителите й нямали
документ за този имот и разбрала, че има начин да отиде в Поземлената
комисия и да каже, че лозето е тяхно. Отишли двете с майка й и майка й
казала да го пишат на нея.
Решението на ПК е представено от ищцата. Същото е в незаверено
копие без положени подписи на членовете на ПК. От представеното
удостоверение от ПК се установява, че ответницата не е подавала заявление
4
за възстановяване и няма образувана преписка на нейно име. Същевременно
от събраните по делото гласни доказателства/включително и от
ангажираните такива от ответницата/ безспорно се установява, че родителите
на ответницата- ищцата и нейния съпруг са установили владение върху
имота, когато ответницата и нейната сестра са били деца/ около **./ и са се
грижили за него без да разполагат с документ за собственост. След смъртта
на съпруга на ищцата през **. ищцата и децата й са продължили да го
обработват. Имотът е заграден и както ищцата, така и до преди година и
ответницата, са имали достъп до него- разполагали са с ключ за катинара на
вратата. Липсват каквито и да е било основания да се приеме, че са били
налице предпоставки за реституиране на имота и в тази връзка представеното
решение на ПК не установява права на ответницата.
Фактическият състав на соченото от ищцата придобивно основание
по чл.79,ал.1 ЗС включва два елемента : владение и изтичане на предвидения
от закона срок. Владението следва да отговаря на признаците, посочени в
чл.68, ал.1 ЗС, а именно несъмнено и спокойно упражняване на фактическа
власт върху вещ, която владелецът следва да е осъществявал лично или чрез
друго лице, считайки тази вещ за своя.
Ангажираните гласни доказателства установяват на факта на владение
на ищцата за заявения период и извършване на фактически действия, които
недвусмислено манифестират власт върху имота. Ищцата е предприела
действия по снабдяване с документ за собственост за имота чрез иницииране
на процедура по обстоятелствена проверка, което обективира ясно и
недвусмислено съзнанието за собственост върху същия. Фактът, че в
процесния период ответницата също е обработвала имота и е имала достъп до
него не разколебава изводът за изтекла в полза на ищцата придобивна давност
предвид липсата на заявено придобивно основание от ответницата, което да й
се противопостави.
Предвид на всичко изложено съдът намира претенцията за доказана и
като такава същата следва да бъде уважена.
По разноските :
С оглед изхода на делото в полза на ищцата се следват разноски на
5
основание чл.78,ал.1 ГПК, както следва : 93 лева за заплатена държавна такса
по делото; 65 лева – такси за снабдяване с документи по делото и 15 лева за
вписване на исковата молба.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. А. Т.,
ЕГН:********** с адрес с.Езерово, общ.Белослав, обл.Варна, ул.**№16, че С.
С. С., ЕГН: ********** с адрес с.Езерово, общ.Белослав, обл.Варна, ул.**
№20 Е СОБСТВЕНИК на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в с.Езерово,
местност „**“, представляващ лозе с идентификатор ***, с площ 519 кв.м.,
със стар №**, при граници имоти с идентификатори №№** /*, на основание
давностно владение, осъществено в периода 01.01.2010г. до 31.12.2021г., на
основание чл.124,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Д. А. Т., ЕГН: ********** с адрес с.Езерово, общ.Белослав,
обл.Варна, ул.**№16 да заплати на С. С. С., ЕГН: ********** с адрес
с.Езерово, общ.Белослав, обл.Варна, ул.** №20 сумата от 173/сто
седемдесет и три/ лева, представляваща направените по делото разноски, на
основание чл.78,ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването
му пред Варненския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6