№ 100
гр. Благоевград , 23.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми януари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско
дело № 20201200501218 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Срещу Решение № 5547/09.07.2020г., постановено по гр.д. № 1981/2019г. по описа на РС
Благоевград, е депозирана пред Окръжен съд Благоевград, въззивна жалба от „П.К.Б.”
ЕООД, чрез пълномощника си юрк. Г.С.Г..
С въззивната жалба срещу обжалваното решение е наведено оплакване за неправилност,
необоснованост, като се поддържа че същото е постановено в нарушение на материалния
закон, като се иска отмяната му изцяло.
Оспорват се изводите на първоинстационния съд, въз основа на които предявения от
„П.К.Б.” ЕООД иск по чл. 422 от ГПК е бил отхвърлен като неоснователен. Така поддържа
се че ответника по иска- А. М. З., не е поел задължения по сключения Договор за
револвиращ заем № 5006.., като поръчител, а в качеството му на солидарен длъжник по
аргумент на чл. 121 ал. 1 от ЗЗД. Излагат се съображения, че същият е подписал сключения
между „П.К.Б.” ЕООД и съдлъжника К.А.И. именно в качеството на „солидарен длъжник“.
Като допълнителен аргумент в подкрепа на поддържаната теза, цитира се разпоредбата на
чл. 304 от ТЗ, която предписва, че лицата които при сключване на търговска сделка поемат
общо задължение, се смятат за солидарни длъжници, ако от сделката не следва друго. С
1
въззивната жалба се поддържа още че пасивната солидарност по своята правна същност е
вид лично обезпечение, тъй като кредиторът маже да иска изпълнение от всеки един от
длъжниците за осъществяването на една и съща престация, тъй като те отговорят пред него с
цялото си имущество/чл. 133 от ЗЗД/, но в този случай не се касае за акцесорно задължение,
каквото е поръчителството по чл. 138 и сл. от ЗЗД. Навадени са доводи от дружеството
жалбоподател, чрез неговия пълномощник, че чрез тълкуването на процесния договор за
револвиращ кредит по реда на чл. 20 от ЗЗД, не може да се стигне до извода приет от
първоинстанционния съд в обжалваното съдебно решение- че А. М. З. е поел задължения по
сключения договор като поръчител, като аргументи за това се съдържат в чл. 6 от ОУ към
Договор за револвиращ заем № 5006.., които страните са приели за приложими към техните
отношения, с която клауза изрично се установява, че ответника по иска А. М. З. е солидарен
длъжник, наред с кредитополучателя, като неговото задължение произтича от процесния
договор за кредит, а не от друго акцесорно правоотношение към него.
Поради изложените съображения, оспорват се доводите на първоинстанционният съд, на
които същият се е позовал в мотивите към обжалваното съдебно решение, въз основа на
които е отхвърлил предявения иск по чл. 422 от ГПК, а именно- че поръчителството на
ответника А. М. З. е прекратено на осн. чл. 147 от ЗЗД, поради предявяването на вземането
за принудителното удовлетворяване по отношение на главния длъжник, след изтичане на
преклузивния 6 месечен срок от възникването на изискуемостта на претендираното по
настоящото дело вземане за неизпълнени парични задължения.
С въззивната жалба се иска се от въззивния съд, да отмени обжалваното решение на РС
Благоевград, като неправилно и постановено в нарушение на материалния закон и да
постанови ново решение с което да приеме за установено че ответникът дължи
претендираните от дружеството длъжник суми, предмет на заповедното производство и
поради неизпълнение на задълженията за заплащане на погасителните вноски по Договор за
револвиращ заем № 5006.., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
до изплащане на вземането.
Претендират се и направените разноски пред двете съдебни инстанции, включително на осн.
чл. 78 ал 8 от ГПК юристконсулстко възнаграждение в размер на 300лв.
В предвидения по чл. 263 ал.1 от ГПК двуседмичен срок, по делото не е депозиран писмен
отговор от насрещната страна.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 ГПК
намери подадената въззивна жалба за допустима, като подадени в срока за обжалване, от
легитимирана страна, с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията на
закона и е редовна, като е насочена срещу съдебен акт на първоинстанционния съд, за които
е изрично предвидена от закона възможност за инстанционен контрол от по- горната
съдебна инстанция.
2
С писмена молба по делото от жалбоподателят „П.К.Б.” ЕООД, чрез пълномощника му
юриск. Георги Георгиев, поддържа се изцяло въззивната жалба срещу първоинстанционното
решение, по съображенията изложени в нея, като се иска от въззивния съд решението на РС
Благоевград да бъде отменено, като неправилно, а предявения иск по чл. 422 от ГПК уважен
като доказан и основателен.
Претендират се разноски за юрисконсулстко възнаграждение и държавна такса, пред
настоящата съдебна инстанция.
В пледоариите си при устните състезания, пълномощникът на въззиваемия- адв. В.Х.,
оспорва въззивната жалба, като моли съдът да я остави без уважение и да потвърди
обжалваното решение на първоинстанционния съд като правилно и обосновано. Поддържа
се, че правилно съставът на РС Благоевград е приел, че за ответника по иска не е възникнала
солидарна отговорност с главния длъжник по кредита, а същият е поръчител по смисъла на
закона. Излагат се съображения, че първоинстанционният съд е приложил правилно
материалния и процесуалния закон и е изградил верните си правни изводи.
Претендират се направените пред настоящата въззивна съдебна инстанция разноски по
делото.
Въз основа на анализа на събраните от първата съдебна инстанция доказателства по делото в
тяхната съвкупност и взаимовръзка, настоящият въззивен състав на ОС Благоевград, приема
за установено от фактическа страна следното:
Установява се по делото възникването на валидно облигационно отношение, основано на
Договор за потребителски кредит № 5006../04.04.2014г., сключен между „П.К.Б.” ЕООД, в
качеството му на кредитор – от една страна, и К.А.И., в качеството му на кредитополучател,
като въззиваемия А. М. З., е подписал договора в качеството му на солидарен длъжник.
Не е спорно по делото, че отпуснатия кредит е бил усвоен, като е бил преведен по банкова
сметка с IBAN: BG50BUIB***, с титуляр– К.А.И., като отпуснатата като кредит сума е в
общ размер на 4 000лв.
Със сключения договор, К.А.И. като кредитополучател и А. М. З., като солидарен длъжник,
са се задължили по т.3.3 от ОУ към договора, да върнат получения потребителски кредит, в
срок от 48 месеца, считано от датата на подписване на договора/04.04.2014г./, на равни
месечни вноски от по 185,61лв., платими на 10-то число от съответния месец. Уговорено
било между страните по сключения договор за кредит, същия да се олихвява при ГПР от
58,28% и ГЛП от 46,81%, като лихвеният процент на ден възлиза на 0,13%. Видно е от
приложения разплащатателен план, че общата сума, която следвало да бъде върната по
процесния договор възлиза на 8 909,28 лева.
Съгласно посоченото в буква „Б” от договора за потребителски кредит, страната с
3
подписването на процесния договор, приема Общите условия за физически лица на „П.К.Б.”
ЕООД, действащи към момента на сключването на договора, да станат неразделна част от
него. С подписа си страната удостоверява, че ОУ са и били представени при подписването
на договора, както и че клиентът и солидарният длъжник са запознати със същите и са
заявили че ги приемат, след като са се запознали със съдържанието им, преди подписването
на договора за кредит. На клиента/ К.А.И./ и на солидарния длъжник/ А. М. З./ е
предоставена информация, свързана спроцесния договор за кредит, посредством Стандартен
европейски формуляр от 03.04.2014г., в който са обективирани основните параметри на
сключения договор за потребителски кредит– по аргумент на б. „Г”, т. 1 от същия.
Приобщена е към доказателствата представени от ищеца с ИМ пред първоинстационния
съд е Декларация във връзка с обработката на личните данни на клиента и на солидарния
длъжник от дата 03.04.2014г., както и Карта на клиента от 03.04.2014г. и Стандартен
европейски формат за предоставяне на информация за потребителските кредити, в който са
посочени параметрите на бъдещия договор, като същия е подписан от клиента К.А.И. на
03.04.2014г.
Приетите от страните ОУ на „П.К.Б.” ЕООД към договора за потребителски кредит,
допълват клаузите на договора за потребителски кредит. Така предвидено е че за ползвания
заем клиентът дължи на кредитора годишна лихва, чийто процент е определен в т. VI от
договора, като в т. 4.2 от ОУ е посочено, че лихвата по кредита се изчислява върху
усвоената и непогасената главница за периода на ползване на кредита и започва да тече от
датата на усвояване на кредита. В приетите от страните ОУ към кредита на „П.К.Б.” ЕООД
изрично е предвидено, че кредиторът си запазва правото пропорционално да повиши
размера на непогасените до момента вноски по кредита, в случай, че тримесечният
EURIBOR се повиши с повече от 1%, с което клиентът и солидарният длъжник изрично са се
съгласили, чрез полагане на подписите си под процесния договор.
Съгласно т. 10.1 от ОУ на „П.К.Б.” ЕООД, на основание чл. 121– чл. 127 от ЗЗД,
солидарният длъжник се задължава да отговаря за всички задължения на клиента, свързани с
погасяване на кредита, като задълженията му спрямо кредитора са поети при условията на
солидарност и кредиторът има право да изисква изпълнение, от който и да е от тях.
В разпоредбата на т. 12.1 от ОУ към договора за кредит е предвидено, че „В случай, че
клиентът/солидарният длъжник просрочи плащането на вноските по кредита, кредиторът
начислява лихва за забава в размер на ОЛП + 10% годишно, изчислена за всеки ден забава
върху размера на просроченото плащане”, а съгласно т. 12.3 – в случай, че
„клиентът/солидарният длъжник просрочи една месечна вноска с повече от 30 календарни
дни, настъпва автоматично прекратяване на договора за потребителски кредит и
обявяването на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо кредиторът да
изпраща на клиента/солидарния длъжник уведомление, покана, предизвестие или други.”
Уговорено е в ОУ към процесния договор за кредит, че при прекратяване на договора за
4
потребителски кредит, на основание т. 12.4 от Общите условия, върху остатъчния размер на
задължението на клиента/солидарния длъжник по погасителен план, се начислява неустойка
в размер на 50%, като след прекратяване на договора за потребителски кредит остава в сила
задължението на клиента/солидарния длъжник да заплатят всички дължими суми, в това
число задълженията по погасителен план, лихви за забава и такси.
Видно е от писмените доказателства събрани пред първоинстанционния съд, че с Молба за
промяна на погасителен план от 15.08.2014г., депозирана от кредитополучателя К.А.И. до
„П.К.Б.” ЕООД, същият поради прекратяване на трудовото правоотношение с работодателя
му, е поискал отлагане плащането на на 2 /две/ погасителни вноски. С Анекс № 1 към
Договор за потребителски кредит № 5006.. за отлагане на вноски от 22.08.2014г., е
уговорено отлагане на плащането на вноски № 3 и № 4, като е приет от страните нов
погасителен план. Уговорено е, че ГПР по заема става в размер на 50,96%, а ГЛП в размер
на 41,90%, изчислен на база остатъчната главница 30 дни преди падежа на първата отложена
вноска. Към Анекс № 1 е приложен Коригиран погасителен план към Договор за
потребителски кредит № 5006.., от който се установява, че заемът се състои от 52 месечни
погасителни вноски, като размерът им от номер 7 до номер 52, ще се издължава на равни
месечни вноски- 185,61 лева, включващ главница и лихва.
Установява се от писмените доказателства по делото, че след промяната на погасителния
план с Анекс № 1 от 22.08.2014г. към сключения договор за потребителски кредит,
кредитополучателят и солидалния длъжник са преустановили изплащането на погасителни
вноски, поради което кредиторът се е възползвал от правото си да преобразува кредита за
неиздължения остатът изцяло в предсрочно изискуем.
Пред първоинстанционният съд е приложена и приета като писмено доказателство- Обратна
разписка за доставка на пратка № 10137822, съдържаща 1 брой Договор за потребителски
кредит с погасителен план 5006../65938, с посочен получател на пратката – К.А.И.. Видно от
обратната разписка същата не е доставена на получателя поради „Затруднен достъп”.
Прието е по делото като писмено доказателсво- Уведомително писмо от 07.12.2017г.,
изпратено от „П.К.Б.” ЕООД до солидарния длъжник А. М. З., с което същият е уведомен, че
процесният Договор за кредит № 5006.., считано от 01.06.2016г., е едностранно прекратен,
като в тази връзка предвид нарушение на задълженията по Общите условия, вземането е
обявено за предсрочно изискуемо. Посочено е, че общо дължимата сума към „П.К.Б.” ЕООД
възлиза на 6 329,37лв., включваща 5 563,90лв.– непогасена част от задължението съгласно
договора, 17,84лв. – лихви за забава и 0,00 лева – такса по тарифа.
Установява се от приетото като писмено доказателство-Извлечение по сметка към Договор
за потребителски кредит № 5006.., по партидата на главния длъжник К.А.И., че общата сума
на получените от клиента плащания по процесния договор към 19.07.2019г. е в размер на 5
004,81 лева, като остатъчното задължение по договора към 19.07.2019г. е в размер на 4
351,33 лева.
5
Пред първоинстанционният съд по искане на ищеца е била допусната и приета съдебно-
счетоводна експертиза, изпълнена от вещото лице С.Т.. От приетото заключение на експерта
по изслушаната СИЕ, вещото лице установява, че отпуснатият кредит е усвоен по банков
път, като с платежно нареждане от 04.04.2014г., сумата от 4 000,00 лева е преведена от
„П.К.Б.“ ЕООД, по сметката на К.А.И., който е кредитополучател по договора за кредит.
Установява се от заключението на експерта С.Т., че дължимата главница е в общ размер на 2
955,80 лева/Справка № 05, колона № 6 от експертизата/, която включва главница и
договорна лихва, като по отделни вноски по погасителен план главницата и договорната
лихва са посочени в Справка № 02 от експертизата.
Спред експертното заключение по приетата СИЕ- извършвани плащания за погасяване на
кредита, в общ размер на 5 004,81лв., са погасени: 4 929,17лв. – задължения по погасителни
вноски по погасителен план/1 331,18лв. – за главница и 3 597,99лв. – за договорна лихва,
както и 75,64 лева – за лихва за забава.
Сочи се от експерта в писменото заключение, предсатвено пред РС Благоевград, че
претендираната сума с ИМ от 2 955,80лв., е формирана като разлика между дължима сума
по погасителен план от 4 286,98лева и платена сума по кредита в размер на 1 331,18лева.
Според експертното заключение, претендираната сума за договорна лихва, в размер на 1
395,53лева, е формирана като разлика между дължима сума за договорна лихва по
погасителен план в размер на 4 993,52лв. и платена сума в размер на 3 597,99лв.
По отношение на претендираната неустойка, в размер на 405,36лева, вещото лице сочи в
заключението, че кредитът не е обслужван редовно и на 01.06.2016г. договорът за
потребителски кредит е прекратен едностранно от „П.К.Б.“ ЕООД, на основание т.12.3 от
ОУ към договора, в която клауза е предвидено, че-„В случай, че клиентът просрочи една
месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично предсрочно
прекратяване на договора за потребителски кредит и обявяване на неговата предсрочна
изискуемост“.
В Справка № 06 от експертизата вещото лице е посочило, че към 01.06.2016г. вноските с
настъпил срок на падеж, неплатени от страна на длъжниците са както следва: дължима
главница- 200,89лв., дължима договорна лихва– 351,84лв. или общо в размер на 552,73лева.
Излагат се съображения от вещото лице С.Т., че съгласно т. 12.4 от ОУ към процесния
договор за кредит: „Върху остатъчния размер на задължението по погасителен план се
начислява неустойка в размер на 50%“. Експертът твърди, че платената сума за погасяване
на главница от страна на ответника до 01.06.2016г. е в размер на 907,05 лева, а остатъчният
размер на главницата е за 3 379,93 лева, по отделни вноски посочени в Справка № 07 от
експертизата. Навежда се доводи в приетата от съда СИЕ, че претендираната сума от
6
кредитора „П.К.Б.” ЕООД с ИМ за неустойка е в размер на 405,36лв., като формирането на
същата е подробно посочено в Справка № 08 от писменото заключениме на експерта.
В заключение експерта сочи в приетата от първоинстанционния съд СИЕ, че е останала
дължима сума по кредита в размер на 4 756,69лева– по видове задължения, посочени в
Справка № 09 от експертизата, а именно: 2 955,80лв.- главница; 1 395,53лв.– договорна
лихва за периода от 10.09.2016г. до 10.08.2018г. и 405,36лв. – неустойка.
Експертът пояснява в експертното си заключение, че годишният лихвен процент по кредита,
в размер на 46,81% е договорен между страните и посочен в договора за кредит като
постоянна величина. Излага се, че ГПР е посочен в договора за кредит в размер на 58,28% и
същият включва плащания за главница и договорна лихва, като не са включени такси или
други видове плащания.
На следващо място сочи се от С.Т., че съгласно чл. 19 ал. 4 от ЗПК, годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва и клауза,
надвишаваща този размер се счита за нищожна. Излага се, че в конкретния случай Договор
за потребителски кредит № 5006../04.04.2014г. между „П.К.Б.“ ЕООД и К.А.И. е сключен на
04.04.2014г. Твърди се, че към посочената дата/04.04.2014г./ основният лихвен процент,
приет с Решение на Управителния съвет на БНБ и обявен на сайта на БНБ е в размер на
0,04% годишно, като същият е публикуван в ДВ, бр. 31/04.04.2014г. и е в сила от
01.04.2014г.
Вещото лице твърди, че законовата лихва към датата на сключване на договора за заем–
04.04.2014г., е в размер на 10,04% годишно. От изготвената Справка № 10 от приетата СИЕ,
извършено е от експерта сравнение между петкратния размер на законовата лихва към
датата на сключване на договора за кредит към 04.04.2014г., и годишния лихвен процент по
кредита, както и с годишния процент на разходите. Видно от Справка № 10 петкратният
размер на законовата лихва е 50,20%, годишният лихвен процент по кредита е 46,81%,
годишният процент на разходите е 58,28%, като надвишение на годишния лихвен процент
по кредита над петкратния размер на законната лихва не е налице, но надвишението на
годишния процент на разходите по кредита над петкратния размер на законната лихва е 1,16
пъти.
Поради неизпълнение на задълженията на длъжниците за изплащане на погасителните
вноски по сключения Договор за потребителски кредит № 5006../04.04.2014г., кредиторът
„П.К.Б.” ЕООД, чрез пълномощника си, е депозирал на 18.04.2019г. Заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. №
965/2019г. по описа на РС Благоевград. Съдът по заповедното производство е издал Заповед
№ 3767/19.04.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на
която длъжникът К.А.И., с ЕГН: ***, с постоянен адрес: гр. Благоевград, ул. „..” № 4 и
длъжникът А. М. З., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Благоевград, ж.к. „..”, бл. 32,
вх. А, ет. 1, ап. 1, са осъдени да заплатят солидарно на кредитора „П.К.Б.” ЕООД, с ЕИК: **,
7
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „.” № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано
от С.Н.Н, О.Л., Я.Я.Ч и И.Х.Г. – управители, следните суми:
-сумата от 4 351,33 /четири хиляди триста петдесет и един лева и тридесет и три
стотинки/лева – главница;
-сумата от 405,36 /четиристотин и пет лева и тридесет и шест стотинки/лева– неустойка, за
вземане за неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит № 5006.. от
04.04.2014г., ведно със законната лихва върху двете суми, считано от датата на подаване на
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
/18.04.2019г./, до окончателното изплащане на вземането;
-сумата от 95,13 /деветдесет и пет лева и тринадесет стотинки лева – разноски за заплатена
държавна такса;
-сумата от 50,00 /петдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение,
определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ., бр. 8 от 2017г./, във връзка с чл. 37
от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната
помощ.
Съдът по заповедното производтсво е изпратил съобщение до длъжниците за изпълнение на
издадената Заповед № 3767/19.04.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК.
Съобщението със заверено копие от заповедта по чл. 410 от ГПК, изпратено до длъжника А.
М. З. му е връчено лично на 30.04.2019г., като в срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК същият е
депозирал възражение с вх. № 2601/03.05.2019г. , с което е заявил че не дължи плащане на
претендираните суми по Договор за потребителски кредит № 5006../04.04.2014г., без да
излага основания за възражението си.
По отношение на длъжника К.А.И.– съобщението със заверено копие от Заповедта му е
връчено по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, чрез заплепване на уведомление на настоящия адрес.
От страна на длъжника кредикополучател- не е депозирано възражение срещу издадената
заповед в срока по чл. 414 ал.2 от ГПК.
В законоустановения едномесечен срок за предявяване на установителен иск, от връчване
на съобщението по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, кредиторът „П.К.Б.” ЕООД е депозирал искова
молба с правно основание чл. 422 от ГПК, само срещу длъжника А. М. З., с ЕГН:
**********, с която иска да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи
сумите, присъдени с издадената Заповед № 3767/19.04.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, по ч.гр.д. № 965/2019г. по описа на РС Благоевград.
Съдът по заповедното производство, след като е съобразил че кредиторът е предявил иска си
само срещу един от длъжниците- А. М. З., а срещу длъжника К.А.И. не е предявил иск, е
8
постановил Определение № 6978 от 23.07.2019г. по ч.гр.д. № 965/2019г. по описа на РС
Благоевград, с силата е обезсилил издадената Заповед № 3767/19.04.2019г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, по посоченото частно гражданско дело, в частта по
отношение на длъжника К.А.И., с ЕГН ***.
Производството по настоящото дело е образувано въз основа на предявена ИМ от „П.К.Б.“
ЕООД, с ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „.“ № 49, бл. 53Е, вх.
В, чрез пълномощника си юрисконсулт Г.С.Г., срещу А. М. З., с ЕГН: **********, с адрес:
гр. Благоевград, ж.к. „..“, бл. 32, вх. А, ет. 1, ап. 1, с която се иска да бъде установено по
отношение на ответника, съществуването на вземане в полза на „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК **,
срещу длъжника А. М. З., ЕГН **********, възникнало на основание Договор за
потребителски кредит № 5006.. от 04.04.2014г., в размер на 2 955,80лв./две хиляди
деветстотин петдесет и пет лева и осемдесет стотинки/, представляващо главница, както и
неустойка в размер на 405,36лв./четиристотин и пет лева и тридесет и шест стотинки/, ведно
със законната лихва от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането.
Иска се от съда пред който е предявен иска по чл. 422 от ГПК да бъде осъден ответника А.
М. З., ЕГН **********, да заплати на дружеството ищец- „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК **, сумата в
размер на 1 395,53лв./хиляда триста деветдесет и пет лева и петдесет и три
стотинки/,представляваща неизплатено договорно възнаграждение по Договор за
потребителски кредит № 5006.. от 04.04.2014г.
Претендира се присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски.
Исковата претенция е основана на твърдение за възникнало валидно облигационно
правоотношение, въз основа на сключен на 04.04.2014г. Договор зa потребителски кредит №
5006.. между „П.К.Б“ EOOД като кредитор и К.А.И и А.М. З., като солидарни длъжници,
при следните уговорени между страните параметри:
-общо задължение по договора: 8 909,28лв./осем хиляди деветстотин и девет лева и двадесет
и осем стотинки/, включващо: сума на кредита– 4 000лв./четири хиляди/; срок на кредита–
48 месеца; размер на месечна вноска– 185,61лв./сто осемдесет и пет лева и шестдесет и
една стотинки/; дата на погасяване– до 10 ден oт месеца; годишен процент на разходите
/ГПР%/– 58,28; годишен лихвен процент– 46,81; лихвен процент на ден– 0,13.
Поддържа се с ИМ, че с подписването на договора за кредит, клиента К.А.И. е приел
Общите условия да станат неразделна част от договора, като е декларирал, че е запознат със
съдържанието им и ги приема, няма забележки към тях и ce задължава да ги спазва /буква
„Б“ от договора/.
Поддържа се с исковата молба от ищеца, че съгласно б. „Г“ от договора за потребителки
кредит, на клиента е предоставен безвъзмездно, на хартиен носител, в лесна и разбираема
9
форма, на български език - информация във формата на стандартен европейски формуляр,
като чрез него се дават разяснения на лицата, които да им помогнат да преценят доколко
предлаганият договор за заем съответства на техните потребности и финансово състояние.
Посочено е, че във формуляра са упоменати и всички параметри на бъдещия договор, както
и общата сума, която следва да се заплати пo кредита.
Поддържа се още с исковата молба, депозирана пред РС Благоевград, че на този
предварителен етап длъжникът е бил запознат с цената на кредита. Наведени са твърдения,
че на основание чл. 121- чл. 127 от ЗЗД А. М. З., в качеството си на солидарен длъжник пo
договора за потребителски кредит, се задължава да отговаря за задължението нa К.А.И.,
състоящо се в погасяване на задълженията по кредита. Изтъкнато е, че съгласно Общите
условия задълженията на солидарните длъжници спрямо кредитора и произтичащи от
договора за потребителски кредит, са поети при условия нa солидарност и кредиторът има
право да изисква изпълнение, от кoйтo и да е от тях.
Навадени са с исковата молба твърдения, че на 15.08.2014г. по молба на длъжника К.А.И., е
изменен първоначалния погасителен план към Договор за потребителски кредит №
5006../04.04.2014г., като между „П.К.Б.” ЕООД и длъжниците К.А.И. и А. М. З., е подписан
Анекс № 1 от 22.08.2014г. с който страните се договарят да бъдат отложени погасителни
вноски № 3 и № 4, като те трябва да бъдат заплатени в края на погасителния план. Приема се
нов коригиран погасителен план, в който погасителните вноски се променят от 48 нa 52
броя. Сочи се, че за отлагането на погасителните вноски длъжниците трябва да заплатят
възнаграждение в размер на 371,22лв./триста седемдесет и един лева и двадесет и две
стотинки/- размерът на две погасителни вноски.
С исковата молба пред първоинстанционния със се поддържа от ищеца „П.К.Б.“ EOOД, че
кредитодателят е изпълнявал точно и в срок задълженията cи пo дoгoвopa, като на
04.04.2014г. паричната сума от 4 000,00 лева, е преведана пo посочена от длъжника К.А.И.
банкова сметка/документ за кредитен превод № 7396611 с референция: 270PMW** от дaтa:
04.04.2014г./. Същевременно твърди се от ищеца, че солидарните длъжници/един от които
ответника А. М. З./, са поели задължение да погасяват предоставения заем с равни месечни
вноски, в размер и срокове, според погасителния план, който е неразделна част от Договора
за потребителски кредит. Твърди се, че съгласно последния приет от страните погасителен
план, са определени 48 равни месечни вноски с размер на 185,61лв., с падежна дата - всяко
10-тo число на месеца.
Видно е от депозираната ИМ от „П.К.Б.” ЕООД пред РС Благоевград, правното основание
на исковата претенция е основано на твърдения за това, че ответника длъжник не е
изпълнявал поетите договорни задължения и са направени само 22 пълни погасителни
вноски, последната от които с дата 28.03.2016г., виднo от приложеното Извлечение пo
сметка към Договор за потребителски кредит № 5006../04.04.2014г.. Поддържа се с ИМ въз
основа на която е образувано настоящото дело, че след изпадането на ответника А. М. З. в
10
забава и съгласно уговореното и прието от страните в чл. 12.3 от Общите условия към
Договора за потребителски кредит: „В случай, че клиeнтът/cъдлъжникът просрочи една
мeceчнa вноска с повече oт 30 /тридесет/ календарни дни, настъпва автоматично
прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо
кредиторът да изпраща на клиента/съдлъжника уведомление, покана, предизвестие или
други“.
Твърди се в ИМ, че поради виновното неизпълнение на задълженията на кредитора А. М. З.
по сключения между страните по делото Договор за потребителски кредит №
5006../04.04.2014г., извършено е едностранно прекратяване на договора от страна на
„П.К.Б.“ EOOД на 01.06.2016г., като на 01.07.2017г. на длъжника е изпратено уведомително
писмо, с което той е информиран, че договорът е едностранно прекратен, a задължението пo
договора за кредит е обявено за предсрочно изискуемо.
В исковата молба е изложено, че съгласно уговореното в Общите условия при
прекратяването нa ДПК размерът на кредита cтaвa предсрочно изискуем, начислява се
неустойка зa обезщетяване на вреди поради настъпилото прекратяване нa договора, като
размерът на неустойката се определя на бaзaтa на неизплатената част от глaвницaтa към
датата на прекратяването на договора като процент, изрично посочен в Общите условия.
Твърди се, че остава в сила и задължението да се заплатят всички дължими суми, в това
чиcлo задължението пo погасителен план, включващи възнаграждението пpи закупен пакет
от допълнителни услуги, лихви за забава и такси. В исковата молба е посочено, че размерът
на начислената неустойка пo договора е в размер на 405,36лв./четиристотин и пет лева и
тридесет и шест стотинки/, както и че след прекратяването на дoгoвopa oт страна на
длъжникa доброволно са направени 6 пълни погасителни вноски и една непълна, които са
намалили задължението пo кредита.
Сочи се в ИМ по прредявения иск по чл. 422 от ГПК, че към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед зa изпълнение пo чл. 410 от ГПК, „П.К.Б.“ EOOД
претендира всички вземания пo Договор за потребителски кредит № 5006../04.04.2014г., на
основание изтекъл срок на договора, тъй като всички невнесени вноски по кредита са с
настъпил падеж, като последната погасителна вноска е с дата 10.08.2018г. и цялото
неизплатено задължение е изискуемо и дължимо в пълния си размер именно на това
основание.
Предвид изложените обстоятелства, в исковата молба е заявено, че към датата на подаване
на исковата молба, ответника А. М. З. дължи на „П.К.Б“ EOOД, сума в oбщ размер на 4
756,69лв./четири хиляди седемстотин петдесет и шест лева и шестдесет и девет стотинки/,
включваща номинал в размер нa 4 351,33лв./четири хиляди триста петдесет и един лева и
тридесет и тpи стотинки/ и неустойка в размер на 405,36лв./четиристотин и пет лева и
тридесет и шест стотинки/, представляващо неизплатено задължение по Договор за
потребителски кредит № 5006...
11
B исковата молба е посочено, че в цената на иска са включени всички задължения, които
произтичат от неизпълнението пo процесния договор на длъжника А. М. З.. Заявено е, че
общото неизплатено задължение пo дoгoвopa е в размер на 4 756,69лв./четири хиляди
седемстотин петдесет и шест лева и шecтдeceт и дeвeт cтoтинки/, което включвa oтдeлни
нeизплaтeни задължения, както следва:
-главница, представляваща отпуснатата сума пo заема в размер на 2 955,80/две хиляди
деветстотин петдесет и пет лева и осемдесет стотинки/лева;
-договорно възнаграждение в размер на 1 395,53/хиляда триста деветдесет и пет лева и
петдесет и три стотинки/ лева;
-неустойка в размер на 405,36 /четиристотин и пет лева и тридесет и шест стотинки/ лева.
Поддържа се от игщеца с ИМ пред РС Благоевград, че е налице идентичност между
основанието за претендираното вземане в заповедното производство и в исковото такова.
Твърди се, че е налице идентичност между страните и правопораждащия факт- касае се за
вземане по дoгoвop за потребителски кредит, което е индивидуализирано като главница в
заявлението, a в исковата молба вкл. с конкретизация на отделните мy компоненти в
рамките на заповедта. B този смисъл в исковата молба е изтъкнато, че не е налице и
нередовност на исковата молба, в кoятo вземането е вече индивидуализирано пo отделни
пepa, размер и основание. Сочи се, че размерът на цялото предявено и конкретизирано с
исковата мoлбa вземане съвпада с това пo заповедта. Излага се, че поради това, исковият съд
дължи произнасяне пo същество на заявеното вземане за целия заявен с исковата молба
размер. Цитира се съдебна практикта в тази насока- Решение № 52/14.01.2019г. пo в. търг.
дело № 9 1603/2018г. пo oписа на OС Варна.
С исковата молба се иска от съда да признае за установено вземането на „П.К.Б.” ЕООД по
отношение на солидарния длъжник А. М. З., за сумите предмет на издадената Заповед №
3767/19.04.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по ч.гр.д. №
965/2019г. по описа на РС Благоевград, дължими поради виновното неизпълнение на
задължението на длъжника за заплащане на погасителните вноски за неиздължената част от
кредита, поради изтичане на срока на сключения договор и за всички падежирани неплатени
вноски към момента на постановяване на съдебното решение на съда, които са изискуеми и
дължими, ведно със законната лихва и претендираната неустойка след едностранното
прекратяване на срока на договора за кредит по искане на кредитора.
В срока по чл. 131 от ГПК пред първоинстанционния съд е депозиран отговор на исковата
молба от ответника А. М. З., чрез пълномощника му адв. Х., с който предявения иск се
оспорва като недоказан и неоснователен.
В отговора на исковата молба не се оспорва редовността на сключения Договор за
потребителски кредит № 5006../04.04.2014г., но се възразява срещу „Общи условия”, като се
12
поддържа че същите за установени в противоречие на действащото законодателство,
уреждащо облигационните взаимоотношения между субектите в пределите на Република ..
Възразява се, че съгласно чл.79 от ЗЗД при неточно изпълнение на задължението кредиторът
има право да иска изпълнение, заедно с обезщетение за забавата, нo не и предсрочно
изпълнение на цялото задължение и тo ведно с изчислената лихва, дължаща ce пo
предвиждащото се разсрочено плащане.
Възразява се с писмения отговор на ИМ от ответната страна, че ищецът дължи доказване на
твърдението, че А. М. З. ce e задължил към кредитора дa отговаря за дълга на
кредитополучателя, по начина описан в сключения договор за кредит, но се възразява че
ответникът не е зaпoзнaт с клаузите пo „Общите условия”, представляващи неразделна част
от договора. По делото няма данни същите да са предоставени на ответника, като върху ОУ
липсва подписът на А. М. З., поради което се възразява, че същият не е запознат с клаузите
по тях, поради което и не се е oбвъpзaл c изпълнението им.
Навадени са с писмения отговор възражения от ответника, чрез неговия пълномощник, че
независимо oт факта че А. М. З. се е задължил солидарно пo договора за кредит, тo видно от
приложения по делото документ за превод на сумата, отпуснатия кредит в размер на 4
000,00 лева е преведен пo сметка на другия солидарен длъжник-К.А.И., който е
кредитополучател по договора.
Поддържа се в писмения отговор на ИМ, че претендираното вземане не е предявено нa
ответника, няма дaнни да са отправени покани до А. М. З. или да е осъществен контакт пo
пoвoд изплащането на претендираната сума.
Възразява се с писмения отговоп пред първоинстанционния съд, че е налице разминаване
между крайно определената сума за изплащане и посоченият в договора процент на
оскъпяване върху пъpвoнaчaлнo отпуснатата сума, кoeтo е дoвeлo дo неяснота за ответника
по делото относно начина, размера и падежа на плащане на дължимите вноски.
Навадено е с писмения отговор от ответника А. М. З., чрез пълномощника му адв. Х.,
възражение за погасяването на вземането по давност, както за главницата, така и зa лихвите.
Изложено е становище, че зaкoнoдaтeлят в paзпoредбaтa нa чл. 110 oт ЗЗД е определил
петгодишен давностен срок зa погасяване нa всички вземания. Сочи се, че съгласно чл. 114,
aл. 1 от ЗЗД, давността тече от деня, в кoйтo вземането е станало изискуемо, a съгласно чл.
114, aл. 2 от ЗЗД, aкo задължението е без срок и ако не е изрично уговорено, че cтaвa
изискуемо след пoкaнa, то настъпването на пaдежa нe e обусловено oт пoкaнa, a oт
възникване нa задължението, oт който момент тече и погасителната давност. Сочи се, че
пoкaнaтa пocтaвя длъжникa в зaбaвa, влeчaщa съответните caнкциoнни последици, нo няма
отношение към падежа, съответно изискуемостта нa задължение, зa кoeтo няма срок за
изпълнение. Посочено е в отговора на исковата молба, че дори и изискуемостта на
задължението дa е предпоставена oт покана, поради наличието на уговорка, началото на
погасителната давност тече от възникване на задължението - Решение № 1103 от
13
12.12.2008г. пo гp. д. № 4850/2008г., II г.о. на ВКС.
При условията на евентуалност, ако не се приеме от съда, че е налице настъпила
погасителна давност пo смисъла на чл. 110 от ЗЗД за цялото вземане, тo е направено искане
на основание чл. 111, б. „в” oт ЗЗД да се приеме, че е настъпила погасителна давност
относно претендираните лихви и неустойки. Както се твърди в исковата молба последната
вноска пo кредита е направена на 28.03.2016г., a Заявлението за издаване на заповед по чл.
410 от ГПK е с вx. № 2295/18.04.2019г., т.e. cлeд изтичaнeтo на пpeдвидeнaтa oт
зaкoнoдaтeля в по-гоpe посочената разпоредба тригодишен давностен срок.
Предвид гореизложеното е направено искане за отхвърляне като неоснователна и
недоказана на исковата претенция.
Въззивната инстанция в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, като съобрази
оплакванията във въззивната жалба, при самостоятелен анализ и преценка на събраните
доказателства, по вътрешно убеждение на осн. чл. 12 от ГПК, излага следните правни
съображения:
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК, настоящата инстанция
констатира, че обжалваното решение е валидно. Постановено е от надлежен съдебен орган,
функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната си компетентност,
изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил, а с
оглед на обхвата на въззивното обжалване е и процесуално допустимо.
Налице са според въззивният състав на ОС Благоевград и специалните предвидени в закона
условия за процесуалната допустимост на предявения иск по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл.
230 от ЗЗД и чл. 79 от ЗЗД, както и във вр. с чл. 92 от ЗЗД, доколкото налице е идентичност
на претендираното вземане от кредитора- „П.К.Б.” ЕООД, срещу длъжниците К.А.И. и А.
М. З., както досежно размера, така и по отношение на заявеното правно основание.
Длъжникът К.А.И. не е депозирал възражение срещу издадената заповед в срока и по реда
на чл. 414 ал. 2 от ГПК, поради което установителния иск не е насочен срещу него и не е
налице нередовност във връзка с активната и пасивната легитимация по предявения пред
съда иск с правно основание чл. 422 от ГПК. Специалният установителен иск е предявен в
срока по чл. 415 ал.1 от ГПК и пред надлежния за неговото разглеждане родово и местно
компетентен граждански съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл. 269 изр. 2 от
ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е
обвързан от навадените оплаквания от страната във въззивната жалба, като служебно има
правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби,
приложими към процесното правоотношение. В този смисъл е практиката на ВКС,
14
постановена по реда на чл. 290 от ГПК и с ТР № 1/2010г. по т.д. № 1/2009г на ОСГТК на
ВКС- т.2, обективирана в Решение № 670/27.12.2010г. по гр.д. № 1728/2009г. на ІІІ г.о. на
ВКС и Решение № 196/11.04.2012г. по т.д. № 994/2010г на ІІ т.о. на ВКС. В този смисъл са и
дадените указания по приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013г на ОСГТК - т. 1 и т. 4.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства установява се по безспорен и
несъмнен начин, че кредиторът „П.К.Б.“ ЕООД е изпълнил добросъвестно и точно поетите
със сключения договор между страните по делото задължения, като е превел на
кредитополучателя и по посочената в договора смета на К.А.И., сумата от 4 000лв.
отпусната като кредит. Договорът за заем е реален договор и същият произвежда правното
си действие от предаването на отпуснатата като кредит сума от кредитора на длъжника.
Така за К.А.И. като кредитополучател, от момента на превеждането на отпуснатата му като
кредит сума, е възникнало задължението за погасавяне на получения кредит чрез внасяне на
погасителни вноски, уговорени по размер и начина на внасяне с приложения към договора
погасителен план.
С подписването на договора за кредит, ответника по делото А. М. З., се е задължил за
задължението на кредитополучателя, по начина и в сроковете за изплащане, уговерени в
Договор за потребителски кредит № 5006../04.04.2014г. и Анекс № 1 към договора. От
приетите по делото писмени доказателства не се установява, на въззиваемият длъжник А. М.
З. да са били предявени за запознаване погасителния план към договора и анекса, както и
ОУ приложими към сключения договор за кредит, тъй като същият не ги е подписвал, като
не е подписвал и стандарнтния европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити.
Ответникът не оспорва възникването на валидно облигационно задължение- договор за
потребителски кредит, сключен от една страна от кредитодателя- „П.К.Б.” ЕООД и от друга
страна кредитополучателя- К.А.И.. Не се оспорва от А. М. З. и негивия пълномощник, че
същият се е задължил за изпълнението на поетите със сключения договор задължения към
кредитора, но същият оспорва че е направил това в качеството си на поръчител, а не на
солидарен длъжник, и възразява, че кредиторът по договора е пропуснал преклузивния срок
по чл. 147 от ЗЗДог. За да се прецени основателността на възражението на въззиваемия,
следва да се изясни по настоящото дело въпроса дали А. М. З. е поръчител по процесния
договор за кредит или е поел задълженията по него като солидарен длъжник, наред с
кредитополучателя- К.А.И..
Видно е от писмените доказателства по делото, че въззиваемият А. М. З., се е подписал под
сключените с „П.К.Б.” ЕООД- Договор за потребителски кредит № 5006../04.04.2014г. и
Анекс № 1 към него, като солидарен длъжник и това дава основание на въззивника ищец, да
насочи иска си по чл. 422 от ГПК срещу него, като претендира изпълнение на поетите
задължения по сключения договор за кредит, като при условията на солидарна отговорност.
15
Следва да се има предвид, че солидарната отговорност е правна последица, която може да се
породи от проявлението на различни юридически факти. Солидарна отговорност "по
принцип" не съществува, както и не съществува договор за солидарна отговорност per se
/сам по себе си/. Когато неин източник е договор, същият може да бъде както каузален
договор с множество страни, породил общ дълг, така и договор, обезпечаващ главен дълг, с
друг източник - за встъпване в дълг, поръчителство, делкредере и др. /който друг договор
може и да е инкорпориран в текста на договора, породил главния дълг/. Ето защо
квалификацията "солидарен длъжник" е обща- тя не дава информация за същината и
характеристиките на отговорността на длъжниците към кредитора, нито за източника на
солидарността.
Квалификациите на правоотношението, давани от страните в самите договори и анексите
към тях, сами по себе си не са определящи за неговата същност- важни са съдържателните
уговорки, съгласието на страните и преследваната от тях цел. Съдът трябва служебно да
установи вида на солидарната отговорност според основанията за нейното възникване, за да
определи спецификата на конкретните облигационни отношения и действителното
съдържание на постигнатото общо съгласие, тълкувайки договора съобразно критериите по
чл. 20 от ЗЗДог - Решение № 213 от 6.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5864/2015 г., IV г. о., ГК,
докладчик съдията Албена Бонева.
Солидарната отговорност е вид обезпечение /в широк смисъл/ за кредитора, който чрез нея
придобива възможност да претендира изцяло една и съща делима престация, от няколко
длъжници по силата на отделни облигационни отношения с всеки от тях, като престирането
от един длъжник погасява дълга и освобождава всички длъжници - "Облигационно право -
обща част" от Ангел Калайджиев, "Сиби", София, 2013 г., стр. 573 и следв. Основание за
възникване на солидарна отговорност може да бъде правна норма или договор /чл. 121 от
ЗЗД/. Това важи както в случаите, когато главното вземане на кредитора има договорен
произход, така и когато има извъндоговорен такъв /законът не забранява с договор да се
обезпечава чрез солидарност и извъндоговорно вземане/. Ако главното вземане на
кредитора има извъндоговорен характер, то уговарянето на солидарност представлява или
встъпване в дълг /чл. 101 от ЗЗД/, или поръчителство /чл. 138 от ЗЗД/. Ако вземането на
кредитора има договорен произход, то уговарянето на солидарност може да се извърши
както чрез встъпване в дълг или поръчителство, така и чрез съвместно обвързване на
няколко лица като страни по основния договор, породил общ дълг /солидарно
съдлъжничество/. Същевременно, встъпването в дълг по чл. 101 от ЗЗД може да се извърши
както по силата на договор с кредитора, така и по силата на договор с длъжника /в
последния случай ще е налице договор в полза на трето лице - кредитора/, за разлика от
солидарното съдлъжничество и поръчителството, които могат да възникнат само по силата
на договор с кредитора. В настоящия казус се касае за солидарна отговорност за договорен
дълг, възникнала по силата на договор с кредитора, което налага изясняване на различията в
тази именно хипотеза между трите правни фигури.
16
Когато сдъдът следи за отликите на поръчителството от общия режим на солидарността,
анализа следва да се фокусира не към формалните, а към съдържателно-договорните
различия. От практическа гледна точка е от значение да се открият такива отличителни
белези, които да дадат възможност за ясно разграничаване на трите правни фигури на базата
на съдържанието на договорите, въз основа на които те възникват. Различията следва да са
такива, че съдът да може да квалифицира съответния договор само въз основа на
съдържанието му /правата и задълженията на страните/, игнорирайки използваните от
страните наименования и квалификации /както за всяка друга правна сделка/.
И при трите правни фигури се касае за каузални задължения, но каузата /причината, целта/
на волеизявлението за поемане на солидарната отговорност е различна, а липсата на кауза
води до нищожност на обвързването /чл. 26, ал. 2 от ЗЗДог/.
При солидарното съдлъжничество каузата произтича от самия общ договор, по който всеки
длъжник е страна, поради което причината той да се задължи към кредитора е идентична с
престационния резултат по този договор, дължим от кредитора на същия длъжник. По-
конкретно това означава, че ако се касае за солидарна отговорност за заплащане на цена или
възнаграждение, то солидарният съдлъжник следва да е и получател поне на част от
насрещната престация на кредитора; ако се касае за солидарна отговорност за заплащане
на наемни или лизингови вноски, то солидарният съдлъжник следва да е и наемател или
лизингополучател по договора; ако се касае за солидарна отговорност за връщане на заем
или кредит, то солидарният съдлъжник следва да е и заемател или кредитополучател по
договора - Решение № 213 от 6.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5864/2015 г., IV г. о., ГК,
докладчик съдията Албена Бонева, и Решение № 24 от 3.04.2013 г. на ВКС по т. д. №
998/2011 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева.
При поръчителството и встъпването в дълг каузата на поръчителя или встъпилия е
различна спрямо каузата по договора, от който е възникнал главният дълг -
"Поръчителството" от Ангел Калайджиев, 1993 г., стр. 30-35. Същата може да бъде или
придобиването на друго насрещно вземане, по което кредиторът е длъжник /при възмезден
договор за поръчителство или встъпване в дълг/, или, най-често, намерението на поръчителя
или встъпилия да направи една безвъзмездна услуга на кредитора, като го удовлетвори
вместо главния длъжник /при безвъзмезден договор за поръчителство или встъпване в дълг/.
Същевременно, между поръчителството и встъпването в дълг е налице и следният
отличаващ нюанс в целта /каузата/ на задължаването: при поръчителството ясно изразената
цел е да се отговаря за чужд дълг /чл. 138 от ЗЗДог/, докато при встъпването в дълг целта по-
скоро е да се отговаря за дълга като за свой, и то - самостоятелно, а не акцесорно /аргумент и
от чл. 101, изр. 3 от ЗЗД- за встъпването се прилагат общите правила за солидарността по чл.
121-127 от ЗЗД/. По тази причина по принцип встъпилият е в по-неблагоприятно положение
в сравнение с това на поръчителя, т. е. неговата отговорност е по-тежка. Следва да се посочи
и обстоятелството, че за разлика от солидарното съдлъжничество или заместването в дълг
/или в правоотношение - чл. 102 от ЗЗД/, встъпилият не става страна по договора, от който е
17
възникнал главният дълг, т. е. встъпването е само в задълженията, но не и в правата по
същия. Ето защо той е в по-тежко положение и от обикновения солидарен съдлъжник,
доколкото не може да упражни срещу кредитора никакви насрещни права, произтичащи от
договора, породил главния дълг- например не може да прекрати, развали или унищожи
същия /с такива права той разполага само по отношение на собствения си договор за
встъпване в дълг/.
От горното се налагат следните обобщения по отношение на практическите критерии за
разграничаването между трите коментирани правни фигури: 1/ първият критерий е дали
солидарността е възникнала от уговорки, инкорпорирани в общ договор /документ/- при
положителен отговор може да се касае за всяка от трите правни фигури, а при отрицателен
отговор - само за две от тях /поръчителство или встъпване в дълг/, 2/ вторият критерий е
каква е каузата/целта, причината/ на волеизявлението за обвързване на съответния
солидарен длъжник- ако тя съвпада с каузата на главна страна по договора за общия дълг, е
налице солидарно съдлъжничество, а ако целта е да се отговаря за дълга без да се става
страна по основния договор, е налице или встъпване в дълг, или поръчителство, и 3/
допълнителен критерий за разграничаване на поръчителството от встъпването в дълг е дали
волята е била за задължаване за чужд дълг или като за свой - в първия случай е налице
поръчителство, а във втория - встъпване в дълг /Решение № 871 от 1.04.2018 г. на САС по т.
д. № 5900/2017 г./.
С оглед на изложеното следва да бъдат анализирани клаузите на процесния договор за
кредит и анекса към него с оглед правното положение на въззиваемия А. М. З., като
длъжник по договора. Уговорката за поетата от същия солидарна отговорност е
инкорпорирана в общ документ заедно с тази за главния дълг. Кредитополучател по
договора е единствено К.А.И./само по неговата банкова сметка е преведена предоставената
сума от 4 000лв. като кредит/, поради което е очевидно, че А. М. З. не е станал страна по
контракта /кредитополучател/, от който е възникнал главният дълг. Каузата на ответника да
се задължи солидарно не съвпада с каузата на кредитополучателя да се задължи /да получи в
заем съответната парична сума от банката/. Ясно изразената цел на волеизявленията на А.
М. З. за обвързване е- да се отговаря за главния дълг без да се става страна по основния
договор за кредит, т. е. да се обезпечи кредитора. Ето защо той няма качеството на
солидарен съдлъжник, а или на лице встъпило в дълг, или на поръчител, като
допълнителното разграничаване следва да се извърши на база на това дали волята му е била
за задължаване за чужд дълг или като за свой.
От клаузите на процесния Договор за потребителски кредит № 5006../04.04.2014г. не следва,
че волята на т. нар. "солидарни длъжници" е да се поеме отговорност при различни условия
от тази на поръчителите. Целта на обвързването им е да се отговаря за изпълнението на
чужд дълг /този на кредитополучателя/, а не като за свой дълг. Аргумент в тази насока е и
житейската презумпция, че поемането на отговорност за чужд дълг по правило се извършва
именно с това намерение - да се отговаря за дълга като чужд, а не като свой. Обратното е
18
изключение, което следва изрично и ясно да се уговори, каквито уговорки в случая липсват.
Следователно, първоначално поетата с договора солидарна отговорност от всички
допълнителни длъжници, включително ответника А. М. З., е при условията на
поръчителство, а не на встъпване в дълг. Задължението му е акцесорно на това по договора
за кредит и е уговорено като поръчителство и спрямо него следва да се прилагат
разпоредбите на чл. 138 и сл. от ЗЗД.
Изводите за качеството на А. М. З. при което същия е подписал процесния договор за
кредит, могат да бъдат изведени и от клаузите на ОУ действащи към момента на подписване
на договора, макар същите да не са му били връчени и по делото няма данни въззиваемият
като длъжник да е бил запознат с тях. В т. 8.1 от Общите условия към договора е посочено,
че задължение на кредитополучателя/клиента, но не и на солидарния длъжник/, е да погаси
всички задължения във връзка с договора за кредит, т.е. задължението за погасяване на
получения кредит е било на главния длъжник по договора и кредитополучател- К.А.И.,
която разпоредба при тълкуване на правното и съдържание, недвусмислено сочи на това, че
пасивната солидарност на ответника А. М. З. не произтича от солидарна съзадълженост, а от
поръчителство. Задължението на поръчителя зависи от съществуването на главното
задължение, но винаги е акцесорно на главното задължение за разлика от встъпването в
чужд дълг и от солидарната задълженост.
Съгласно разпоредбите на т. 7 от Общите условия, макар и озаглавена „Права на КЛ/СД”, са
уредени права само за кредитополучателя относно възможността да се откаже от договора,
т.е. едно от основните права по възникналото договорно правоотношение е предоставено
единствено на кредитополучателя/клиента. Нелогично е ако К.А.И. и А. М. З. са
съдлъжници по сключения договор за кредит, за кредитополучателят да са предвидени
повече права отколкото на солидарния длъжник по договора. Извода е че за
кредитополучателят е възникнало задължението на главен длъжник по договора за кредит, а
за ответника А. М. З., е възникнало задължението за отговаря за чужд дълг и поради това
същият е поръчител по смисъла на закона, тъй като задължението му е акцесорно и в
зависимост от главното задължение.
Действително, не съществува пречка с последващо съглашение така възникналото
поръчителство да бъде променено на встъпване в дълг, стига намерението на страните да е
ясно и недвусмислено изразено. Това обаче може да стане единствено по пътя на
обективната новация /чл. 107 от ЗЗД/. Както е изяснено и в Решение № 85 от 1.09.2017 г. на
ВКС по т. д. № 2286/2015 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Мариана Костова, обективна
новация е налице, когато страните уговорят, че старото задължение ще бъде заменено с
ново, имащо различен предмет или ново основание, като разликата следва да се отнася до
съществен елемент от съдържанието му. В конкретния казус такова новиране на
първоначално възникналото задължение за поръчителство на ответниците не е било
уговорено с последващия анекс към кредитния договор- Анекс № 1 от 22.08.2014г., под
който В.У. се е подписал като „солидарен длъжник”. От съдържанието на клаузите на
19
подписания анекс не следва, че волята на страните е да заменят досегашното лично
обезпечение /поръчителство/ с нов вид обезпечение- встъпване в дълг, т. е. липсва
намерение за новиране /animus novandi/. С анексите не се внася съдържателна разлика в
предмета и обема на отговорността на допълнителните длъжници, поета с първоначалния
договор.
Следователно, становището на въззивният състав на ОС Благоевград е че както по
първоначалния договор, така и по последващия анекс, А. М. З. има качеството "поръчител",
обезпечаващо изпълнението на задълженията на кредитополучателя по процесния банков
кредит. В този смисъл въззивният съд намира за неоснователни доводите наведени с
въззивната жалба от жалбоподателя- „П.К.Б.” ЕООД, чрез пълномощника юриск. Георгиев,
че събраните доказателства пред първоинстационният съд обосновават доводите на
кредитора ищец, наведени с исковата молба- че ответника А. М. З. е имал качеството на
солидарен длъжник, както по сключения Договор за потребителски кредит №
5006../04.04.2014г., така и при подписването на Анекс № 1 към него.
Поръчителят, съгласно чл. 147 ал. 1 ЗЗД, не отговаря за главното задължение, ако
кредиторът не е предявил иска си в шестмесечен срок от падежа. Шестмесечният срок е
преклузивен, за който съдът е длъжен да следи и служебно, както е изяснено в т. 4в на ТР №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Искът, предявен по реда на чл. 415 и 422 ГПК, е продължение
на защитата, предприета по чл. 410, съответно чл. 417 ГПК, след направени възражения на
длъжника в заповедното производство, поради което спазването на срока се преценява към
датата на подаване на заявлението пред заповедния съд. Ако искането по заявлението е
уважено и заповед за незабавно изпълнение е издадена, позоваването на погасяване на
субективното материално право на кредитора спрямо поръчителите, може да бъде
направено и в производството по реда на чл. 415 и чл. 422 ГПК, както е и в настоящия
случай. Дори и без изричен довод, съдът служебно в исковото производство и сам дължи
преценка за спазването на срока по чл. 147 ал. 1 пр. 1 ЗЗД, защото се касае за наличие на
процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, т.е. за предпостава от
категорията на абсолютните, за които съдът е длъжен да следи и служебно. /Решение № 213
от 6.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5864/2015 г., IV г. о., ГК/.
В настоящия казус, заявеното от кредитора основание за вземането е настъпването на
изискуемост за всички незаплатени на падежа им вноски, поради изтичане на срока на
договора за кредит. Срокът по чл. 147 ал. 1 от ЗЗД е започнал да тече от момента на
настъпване на падежа на последната вноска, когато целият кредит е падежирал за остатъка
от непогасените вноски– на 10.08.2018г. и с изтичането на 6 месечен срок на 10.02.2019г. са
настъпили за поръчителя предвидените в закона правни последици, изразяващи се в
отпадане на отговорността му. Заявлението на кредитора по чл. 410 от ГПК е подадено пред
Районен съд – гр. Благоевград на 18.04.2019г., т.е. след изтичането на преклузивния 6-
месечен срок по чл. 147 ал. 1 от ЗЗД, с което отговорността на поръчителя е отпаднала.
Въззиваемият А. М. З. не може да отговаря за дълга на длъжника К.А.И., поради което
20
предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК, предявен срещу него е неоснователен.
При изложените съображения, следва на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, обжалваното
първоинстанционно решение да бъде потвърдено като правилно и обосновано.
С оглед изхода от делото пред настоящата съдебна инстанция, следва да бъде осъдено
„П.К.Б.” ЕООД, да заплати на А. М. З., сумата 200лв. за адвокатско възнаграждение, за
разноските направени пред ОС Благоевград.
Водим от горното, Окръжен съд-Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5547/09.07.2020г., постановено по гр.д. № 1981/2019г. по
описа на РС Благоевград, като ПРАВИЛНО И ОБОСНОВАНО.
ОСЪЖДА „П.К.Б.“ ЕООД, с ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„.“ № 49, бл. 53Е, вх. В, да заплати на А. М. З., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Благоевград,
ж.к. „..“, бл. 32, вх. А, ет. 1, ап. 1, сумата 200лв./двеста лева/ за адвокатско възнаграждение,
за разноските направени пред ОС Благоевград.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21