МОТИВИ

по ПРИСЪДА по НОХД № 976/2016г. по описа на ГОРС

 

           

Обвинението на Горнооряховската районна прокуратура е срещу М. *** за това, че на 25.09.2016г., на път III-407, в землището на с. Л., общ. С., обл. В. Т. и в с. Л., общ. С., обл. В.Т., управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка ,, ****”, модел ,,**” с рег. № *****, без свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за такова деяние с НП № 15-0268-001557/23.12.2015г. на Началник сектор при РУ Горна Оряховица, влязло в законна сила на 02.02.2016г., НП № 16-0268-000065/12.02.2016г. на Началник сектор при РУ Горна Оряховица, влязло в законна сила на 07.04.2016г. и НП № 16-0350-000166/08.07.2016г. на Началник РУ С., влязло в законна сила на 09.08.2016г. - престъпление по чл. 343в, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК.

ПРОКУРОРЪТ в съдебно заседание поддържа обвинението и счита същото за безспорно доказано от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен и като отчете наличието на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, му наложи наказание 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален „строг” режим, както и глоба в размер на 500 лв. Счита, че са налице основанията на чл.68 от НК за привеждане в изпълнение на условното наказание, което следва да се изтърпи отделно от наложеното с настоящата присъда.

            ЗАЩИТНИКЪТ на подсъдимия - адв. В.М. *** счита, че от събраните по делото доказателства не може да се направи категоричен и безспорен извод за авторството на деянието и участието на подсъдимия в него. Не оспорва, че подзащитният й е неправоспособен водач на МПС. Твърди, че не било доказано, че на посочените в обвинителния акт дата и място М. е управлявал МПС. Счита, че показанията на свидетелите, които уличавали подзащитния й били неубедителни и противоречиви и не се подкрепяли от останалия събран по делото доказателствен материал. Доказано било, че лекият автомобил е управляван от брата на подсъдимия, а по това време подсъдимият бил в с.Д.. Моли съда да признае М. за невиновен и го оправдае по повдигнатото обвинение.

            ПОДСЪДИМИЯТ М.М.М. не се признава за виновен и твърди, че е невинен.           

СЪДЪТ, след като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

            М.М.М. е ******* гражданин, с ***** образование, ****, *****. Живее в с.Л., общ. С., ул. „*****” № 1 заедно със своята майка св.Е.М.М. и трите си деца - Е.М. М., род. на ***г., Б. М.М., род. на ***г. и Е. М. М., род. на ***г. /видно от приложените три броя удостоверение за раждане – л.66-л.68/. Майката на децата не живее с тях, като подсъдимият сам се грижи за отглеждането и възпитанието им.  

Съгласно приетата характеристична справка /л.38 от ДП/ се установява, че М. се занимава с отглеждане на животни в собствения си двор; има четири криминалистически регистрации; няма данни за извършване на нарушения на обществения ред.

Видно от приложената справка за съдимост, М. е осъждан както следва:

- с присъда по НОХД 46/**97г. на РС – Омуртаг /в сила от 12.03.**98г. за извършено на 02/03.11.**96г. престъпление по чл.**7, ал.1, т.3, във р. с чл. **5, ал.1, т.2, 4. и 5, във вр. с чл. 55, ал.1, т.2 б.”б” от НК, на глоба в размер на 10 000 лв. Реабилитиран по право на основание чл. 86, ал.1, т.1 от НК, считано от 17.04.**99г.

- със споразумение от 14.04.2006г. по НОХД 11/2006г. на РС - Омуртаг за извършено 08.11.2005г. престъпление по чл. 131, ал.1, т.1, във вр. 130, ал.1, във вр. с чл.55, ал.1, т.2 б. „б” от НК, на пробация; за извършено на 08.11.2005 г. престъпление по чл. 325, ал.1, във вр. с чл.55, ал.1, т.2 б.”б” от НК, на пробация. На основание чл.23, ал.1 от НК е определено едно общо наказание измежду наложените, а именно по-тежкото от тях – пробация. Реабилитиран по право на основание чл. 88а, ал.1, във вр. с чл. 82, ал.1, т.5 от НК, считано от 27.10.2008г.

- с присъда по НОХД 490/2012г. на РС - Горна Оряховица /в сила от 22.06.2012г./ на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност на престъпление по чл. 343в, ал.2, във вр. с ал.1 от НК и му е наложено административно наказание – глоба в размер на 1 000 лв.;

- със споразумение от 26.08.2016г. по НОХД № 678/2016г. на РС – Горна Оряховица /в сила от 26.08.2016г./ за извършено за времето от **.06.2016г. до 28.06.2016г. престъпление по чл. 343в, ал.2, във вр. с ал.1 от НК му е наложено наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК – три месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години считано от влизане на споразумението в сила. На основание чл.55, ал.3 от НК не налага по-лекото наказание глоба предвидено наред с наказанието лишаване от свобода.

От приетата като доказателство справка от Сектор „ПП” при ОД на МВР гр.Велико Т. /л.44-л.45/ е видно, че подсъдимият не се води при тях на отчет като правоспособен водач на МПС. В личния му картон са отразени девет нарушения и наказания по ЗДвП, като с НП № 15-0268-001557/23.12.2015г. на Началник сектор към ОДМВР В.Т., РУ Горна Оряховица /л.51 от ДП/, влязло в законна сила на 02.02.2016г. и НП № 16-0268-000065/12.02.2016г. на Началник сектор към ОДМВР В.Т., РУ Горна Оряховица /л.50 от ДП/, влязло в законна сила на 07.04.2016г. му е наложено административно наказание – глоба в размер на 300 лева за извършено административно нарушение по чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП. Видно от НП № 16-0350-000166/08.07.2016г. на Началник РУП към ОДМВР В.Т., РУ С. /л.48 от ДП/, влязло в законна сила на 09.08.2016г., на М. е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за шест месеца за извършено административно нарушение по чл.175, ал.1, т.1 пр.1 от ЗДвП.

От около година М.М. притежавал лек автомобил „**** **” с рег. № *****, като по документи лекият автомобил е собственост на Г.Н.Х.и е бежов на цвят /л.60/.

            На 25.09.2016г. преди обяд, въпреки, че е неправоспособен, подсъдимият се движел с лекия автомобил **** ** с рег. № ***** по път ІІІ – 407, свързващ селата Л. и В.. Съгласно писмо на ОПУ - Велико Т. № 11-00-154/20.03.2017г.  /л.76/ Път ІІІ – 407 „Моравица – С. - Полски Тръмбеш - Свищов” е от списъка на републиканската пътна мрежа съгласно решение № 945 на МС от 01.12.2004г. Същият е републикански път от трети клас, отворен е за обществено ползване и е изключителна държавна собственост съгласно чл. 8, ал.2 от Закона за пътищата.

            По същото време св. Х.Х. заедно със съпругата си св. П.Х. и внуците им св. Х.Х. и  Х.Х., на 6 години, събирали люцерна в земеделски блок, който се намирал в края на с.Л. в посока с.В.. В същия земеделски блок имало засята люцерна и на други жители на селото. Четиримата отишли с товарния автомобил на Х. – „*******” с неустановен по делото регистрационен номер. В същия земеделски блок се намирали и свидетелите М.М. и Е.М., които събирали люцерната на свой познат от селото.

Около 12.30 ч. св. Х.Х., П.Х. и Х.Х. били събрали и натоварили люцерната в товарния автомобил. В това време Х. видял, че по намиращия се в близост на път III-407, свързващ селата Л. и В. се движи лек автомобил „**** **“ с peг. № *****. За автомобила знаел, че се притежава от подсъдимия М., а така също и че той не притежава свидетелство за управление на МПС. След като влязъл в границите на селото, автомобилът завил към земеделския блок с люцерна и продължил движението си. Преминавайки покрай свидетелите М.М. и Е.М., последният видял, че автомобила се управлява от М.М., който бил сам. Х. също видял, че автомобила се управлява от М.. След като минал покрай тях, Х. и семейството му се качили в товарния автомобил и потеглили след подсъдимия. Няколкостотин метра след това успели да го настигнат. В този момент св. Х.Х. извадила таблета си и направила четири фотоснимки, докато М. е в автомобила. След като подсъдимият ги видял, завил в обратна посока и продължил движението си към селото. Х. завил също в обратна посока и продължил да го следва. През това време и св. М.М. видял, че лекият автомобил се управлява от подсъдимия. Малко след това Х. се отказал да следва подсъдимия и той се оттеглил с автомобила си в посока селото и навлязъл в него. Когато се прибрал в дома си, Х. подал в 12.50 ч. сигнал от телефонен номер ******** на ЕЕН 112, че подсъдимият М. управлява лекия си автомобил в с.Л., а е неправоспособен водач на МПС /писмо на Дирекция „Национална система 112” МВР, „Районен център 112” – Русе № 105860-10/17.01.2017г. – л.55/.

След като пристигнал пред дома си, подсъдимият паркирал автомобила на улицата и отишъл в края на селото в посока гр.С., където неговата майка св. Е.М. пасяла кравите им.

След получаване на сигнала в с.Л. бил изпратен екип в състав - полицейски служители Д.Д. и М.Й., за установяване на фактическата обстановка. Полицейските служители се срещнали със св. Х.Х., който им заявил, че заедно с другите свидетели е видял М.М. да управлява лекият си автомобил. Д. и Й. познавали М. и знаели, че е неправоспособен водач на МПС, като преди този случай му съставяли АУАН за управление на МПС от неправоспособен водач. След това полицейските служители отишли пред дома на М. и установили, че автомобилът му „**** **” с рег. № ***** е паркиран пред дома му. Докоснали предния капак на автомобила, в частта над двигателния отсек и установили, че е топъл. Установили в дома на подсъдимия двете от децата му, които заявили, че баща им пасял кравите в края на селото. След това свидетелите Х.Х., М.М. и Е.М. завели полицейските служители в края на селото, където били подсъдимия и неговата майка св. Е. Мехемедова, които пасели кравите си. Полицейските служители провели беседа с подсъдимия и той им заявил, че е управлявал автомобила си само в земеделския блок с люцерна, тъй като трябвало да я прибере. Извършили справка чрез оперативния дежурен в РУ - С. и установили, че М. имал влезли в сила наказателни постановления за управление на МПС без свидетелство за управление на моторно превозно средство. На М. бил Акт за установяване на нарушение № 117246/25.09.2016г. по чл.150 от ЗДвП /л.47 от ДП/. Отказът на М. да подпише акта е удостоверен с подписа на св. Е.М..

В хода на съдебното следствие подсъдимият /л.40, 41/сочи, че на 25.09.2016г. /неделя/ бил със съседа си Д. на пазар в с.Д.. Тръгнали към 9 ч. с неговия автомобил *****, с търновска регистрация. Прибрали се след 13 ч. и той отишъл при животните, които майка му пасяла. Към 13.30 ч. дошли полицаите и му написали акт, но той отказал да го подпише, защото не е карал лекия автомобил. Полицаите му казали, че е управлявал автомобила си на пътя В. – Л., но той бил по това време на пазар. Когато се върнал, колата си била пред дома му, където я е паркирал. После разбрал, че брат му е дошъл на село и е карал автомобила. Твърди, че полицаите не са го питали дали е карал автомобила. Не притежава СУМПС.

Св. Д.Н.Т. в хода на съдебното следствие /л.43/ твърди, че една неделя, някъде септември 2016г. подсъдимият, който му е съсед, му се обадил да отидат на Д., защото имал работа. Отишли с неговата кола и се върнали към 13 ч. Не знае защо не са тръгнали с колата на М.. Спрял го на центъра в селото, защото М. имал работа. Не го е питал какво е правил. През това време той обикалял пазара. В селото били два часа.

Св. Б.М.М. /брат на подсъдимия/ твърди /л.43/, че не се сеща точно датата, но било неделя – септември 25–и или 15-и и майка му се обадила в 9 ч. сутринта и му казала да отиде до Л., защото брат му заминал някъде, а трябва да отиде да види люцерната дали е изсъхнала. Тръгнал от М. с неговата кола. Намерил колата на брат си „**** **” пред дома му около 10.30-11 ч. Сочи, че брат му няма СУМПС. Имал колата от година и половина, две, но не се води на негово име. Колата е тъмно кафява, сива. Намерил ключовете за колата на брат си в дома му, където били само децата. На колата на брат си закачил каруца с тор и отишъл да я изхвърли. На връщане отишъл до люцерната, но тя не била изсъхнала. На тръгване до него се движел един джип, но не обърнал внимание. Прибрал се и оставил колата на брат си. След това си заминал.

Св. Е.М. /майка на подсъдимия/ твърди /л.43/, че на 25 септември /неделя/ големият й син М. дошъл при нея в 11 ч. Преди това бил на пазар в Д. с Д.. Сутринта се обадила на малкия си син Б. да иде да види сеното дали е изсъхнало и да го прибере. Този ден малкият й син карал колата на големия, защото неговата няма теглич.

            Свидетелите Д.Д. /л.69/ и М.Й. /л.79/ са категорични, че за да се отиде до блока с люцерната, трябва да се пресече пътното платно на път ІІІ – 407 – пътя В. – Л. и свидетелите са им заявили, че подсъдимият е управлявал автомобила си по този път.

В хода на съдебното следствие са проведени очни ставки между подсъдимия и св. Х.Х., между подсъдимия и св. Е.М., между подсъдимия и св. М.М., между подсъдимия и св. П.Х., между подсъдимия и св. Х.Х. /СЗ на 11.01.2017г./ за отстраняване между констатираните противоречия между обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите. При проведените очни ставки свидетелите Х., М., М., П.Х. и Х.Х. твърдят, че на 25.09.2016г. подсъдимият е управлявал лекия си автомобил „**** **” с рег. № ***** на път ІІІ – 407 и в землището на с.Л., а подсъдимият отрича да е управлявал автомобила и да е виждал в този ден тези свидетели.

Горната фактическа обстановка се установи от обясненията на подсъдимия, от показанията на свидетелите Х.Х., Е.М., М.М., М.Й., Д.Д., П.Х., Х.Х., Б.М., Д.Т. и Е.М., дадени на съдебното следствие, от показанията на свидетелите Д.Д. и М.Й., дадени пред орган на досъдебното производство и приобщении към доказателствения материал на основание чл.281, ал.5, във вр. с ал.1, т.2, пр.2 от НПК, както и от останалите приложени по делото по делото писмени доказателства.

Съдът дава изцяло вяра и кредитира като достоверни показанията на свидетелите – очевидци Х.Х., Е.М., М.М., П.Х. и Х.Х., тъй като същите са логични, последователни и взаимно подкрепящи се относно предмета на доказване. Създадените лоши отношения между подсъдимия М. и свидетелите Х.Х., Е.М. и М.М. не обуславят извод за заинтересованост на тези свидетели и недостоверност на дадените от тях показания. Констатираните несъответствия в показанията на посочените свидетели относно цвета на управлявания от подсъдимия автомобил са несъществени. Така св. Е.М. сочи, че управляваният от подсъдимия лек автомобил е кафяв, св. М.М. сочи, че е сив, св. П.Х. – тъмно кафяв, св. Х.Х. – сив, а св. Д.Д. – тъмно кафяв. Братът на подсъдимия – св. Б.М. сочи, че колата на брат му е тъмно кафява, сива. Съдът приема, че констатираните несъответствия в показанията на тези свидетели относно цвета на управлявания от подсъдимия лек автомобил „**** **” с рег. № ***** се дължат на различните им възприятия на цвета на автомобила, като е безспорно установено, че същият към 25.09.2016г. е с различен цвят /тъмно кафяв, със сив отенък/ от цвета /бежов/, който е вписан в свидетелството за регистрация на МПС, част І.

От друга страна показанията на свидетелите Х.Х., Е.М., М.М., П.Х. и Х.Х. се подкрепят от показанията на свидетелите М.Й. и Д.Д. и приетите по делото писмени доказателства - справка от Сектор „ПП” при ОД на МВР гр.Велико Т. /л.44-л.45/, НП № 15-0268-001557/23.12.2015г. на Началник сектор към ОДМВР В.Т., РУ Горна Оряховица /л.51 от ДП/, НП № 16-0268-000065/12.02.2016г. на Началник сектор към ОДМВР В.Т., РУ Горна Оряховица /л.50 от ДП/, АУАН № 117246/25.09.2016г. за нарушение по чл.150 от ЗДвП /л.47 от ДП/, писмо на Дирекция „Национална система 112” МВР, „Районен център 112” – Русе № 105860-10/17.01.2017г. /л.55/, поради което съдът ги кредитира като достоверни.

            Съдът дава вяра и на показанията на свидетелите М.Й. и Д.Д., тъй като същите кореспондират с останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства.

Настоящата инстанция кредитира като достоверни и показанията на свидетеля Д.Т., но същите не опровергават показанията на свидетелите – очевидци Х.Х., Е.М., М.М., П.Х. и Х.Х.. От показанията на Т. се установява единственно, че една неделя, някъде септември 2016г. подсъдимият, който му е съсед, му се обадил да отидат на Д., защото имал работа. Отишли с неговата кола и се върнали към 13 ч. Не знае защо не са тръгнали с колата на М.. Спрял го на центъра в селото, защото М. имал работа. Не го е питал какво е правил. Свидетелят Т. не конкретизира за коя неделя през месец септември 2016г. е карал с автомобила си подсъдимия до с.Д., поради което съдът приема, че в показанията му не се сочат факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване.

Показанията на св. Б.М. в частите, в които сочи, че не се сеща точно датата, но било неделя – септември 25–и или 15-и и майка му се обадила в 9 ч. сутринта и му казала да отиде до Л., защото брат му заминал някъде, а трябва да отиде да види люцерната дали е изсъхнала; тръгнал от М. с неговата кола и намерил колата на брат си „**** **” пред дома му около 10.30-11 ч.; намерил ключовете за колата на брат си в дома му, където били само децата; на колата на брат си закачил каруца с тор и отишъл да я изхвърли, като на връщане отишъл до люцерната и там до него се движел един джип, се опровергават по несъмнен начин от показанията на свидетелите Х.Х., Е.М., М.М., П.Х. и Х.Х., които са категорични, че на 25.09.2016г. по обяд лек автомобил „**** **” с рег. № ***** е управляван в землището на с.Л. от подсъдимия М.М., а не от неговия брат Б.М.. Предвид родствената връзка на Б.М. с подсъдимия /който е негов брат/, съдът счита, че този свидетел е заинтересуван от изхода на делото, поради което показанията му в обсъжданите части са недостоверни и следва да се изключат от доказателствения материал. В останалите части показанията на Б.М. се подкрепят от събраните по делото доказателства.

Съдът не кредитира като достоверни и показанията на св. Е.М. – майка на подсъдимия в частите, в които сочи, че на 25 септември /неделя/ големият й син М. дошъл при нея в 11 ч., а преди това бил на пазар в Д. с Д.; сутринта се обадила на малкия си син Б. да иде да види сеното дали е изсъхнало и да го прибере; този ден малкият й син карал колата на големия, защото неговата няма теглич. Показанията на М. в тези части изцяло се опровергават по несъмнен начин от показанията на свидетелите Х., М., М., П.Х. и Х.Х.. Нещо повече, показанията на М. в частта, в която сочи, че големият й син М. дошъл при нея в 11 ч. се опровергават и от обясненията на подсъдимия, който заявява, че след 13 ч. отишъл при животните, които майка му пасяла Не са събрани други гласни или писмени доказателства в подкрепа на дадените от М. показания. Предвид обстоятелството, че Е.М. е майка на подсъдимия, съдът намира, че същата е заинтересована от изхода на делото, поради което показанията й в обсъжданите части са недостоверни и следва да се изключат от доказателствения материал.  

Съдът не дава вяра и не кредитира като достоверни обясненията на подсъдимия в частта, в която сочи, че на 25.09.2016г. /неделя/ бил със съседа си Д. на пазар в с.Д.; тръгнали към 9 ч. с неговия автомобил *****, с търновска регистрация; прибрали се след 13 ч. и той отишъл при животните, които майка му пасяла; полицаите му казали, че е управлявал автомобила си на пътя В. – Л., но той бил по това време на пазар и когато се върнал, колата си била пред дома му, където я е паркирал; после разбрал, че брат му е дошъл на село и е карал автомобила. В тази част обясненията на подсъдимия се опровергават по несъмнен начин от показанията на свидетелите Х.Х., Е.М., М.М., П.Х. и Х.Х., които са категорични, че на 25.09.2016г. по обяд лек автомобил „**** **” с рег. № ***** е управляван на път ІІІ – 407 и в землището на с.Л. от подсъдимия М.М., а не от неговия брат Б.М.. Обясненията на подсъдимия в тази част се опровергават и от показанията на свидетелите Д.Д. и М.Й., които сочат, че при проведената беседа с подсъдимия преди съставяне на АУАН, той им заявил, че е управлявал автомобила си само в земеделския блок с люцерна, тъй като трябвало да я прибере, а за да се отиде до блока с люцерната, трябва да се пресече пътното платно на път ІІІ – 407 – пътя В. – Л. и свидетелите са им заявили, че подсъдимият е управлявал автомобила си по този път. С оглед изложеното съдът приема, че обясненията на подсъдимия в обсъжданата част се явяват защитна версия.

В подкрепа на приетото от съда за установено от фактическа страна са и приложените по делото писмени доказателства, подробно описани по - горе.

При така установените факти по делото, съдът прие за безспорно доказано, че с деянието си подсъдимият М.М.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, като на 25.09.2016г., на път III-407, в землището на с. Л., общ. С., обл. В. Т. и в с. Л., общ. С., обл. В.Т., управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка ,, ****”, модел ,,**” с рег. № *****, без свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за такова деяние с НП № 15-0268-001557/23.12.2015г. на Началник сектор към ОДМВР В.Т., РУ Горна Оряховица, влязло в законна сила на 02.02.2016г. и НП № 16-0268-000065/12.02.2016г. на Началник сектор към ОДМВР В.Т., РУ Горна Оряховица, влязло в законна сила на 07.04.2016г.

От обективна страна е безспорно установено, че подсъдимият не притежава свидетелство за управление на МПС; наказван е по административен ред за управление на МПС без съответното свидетелство – с НП № 15-0268-001557/23.12.2015г. на Началник сектор към ОДМВР В.Т., РУ Горна Оряховица /л.51 от ДП/, влязло в законна сила на 02.02.2016г. и НП № 16-0268-000065/12.02.2016г. на Началник сектор към ОДМВР В.Т., РУ Горна Оряховица /л.50 от ДП/, влязло в законна сила на 07.04.2016г. му е наложено административно наказание – глоба в размер на 300 лева за извършено административно нарушение по чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП; в едногодишен срок от наказването му по административен ред за такова деяние – на 25.09.2016г. на път III-407, в землището на с. Л., общ. С., обл. В. Т. и в с. Л., общ. С., обл. В.Т. /пътища, отворени за обществено ползване/ е управлявал МПС – лек автомобил марка ,, ****”, модел ,,**” с рег. № *****, без свидетелство за управление на МПС.

От субективна страна подсъдимият е извършил деянието умишлено, при форма на вината пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване.

Съдът счита за несъстоятелно твърдението на защитника на подсъдимия, че обвинението не е доказано по несъмнен и безспорен начин относно управлението на МПС от подсъдимия на посочените в обвинителния акт дата и място.

Обвинението е доказано по несъмнен и безспорен начин от изслушаните по делото гласни доказателствени средства - показанията на свидетелите Х.Х., Е.М., М.М., П.Х., Х.Х., Д.Д. и М.Й., които са логични, последователни и безпристрастни и се подкрепят от приетите писмени доказателства - справка от Сектор „ПП” при ОД на МВР гр.Велико Т. /л.44-л.45/, НП № 15-0268-001557/23.12.2015г. на Началник сектор към ОДМВР В.Т., РУ Горна Оряховица /л.51 от ДП/, НП № 16-0268-000065/12.02.2016г. на Началник сектор към ОДМВР В.Т., РУ Горна Оряховица /л.50 от ДП/, АУАН № 117246/25.09.2016г. за нарушение по чл.150 от ЗДвП /л.47 от ДП/, писмо на Дирекция „Национална система 112” МВР, „Районен център 112” – Русе № 105860-10/17.01.2017г. /л.55/, справка за съдимост на подсъдимия.

В този смисъл твърдението на защитника на подсъдимия, че на 25.09.2016г. лекият автомобил е управляван от брата на подсъдимия, а по това време подсъдимият е бил в с.Д. е голословно, т.к. не намира опора в събрания по делото доказателствен материал.

От субективна страна подсъдимият е действал виновно, при форма на вина пряк умисъл - съзнавал е, че извършва общественоопасно деяние, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им.

Предвид изложеното, безспорно се установи, че подсъдимият М.М.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, поради което следва да се ангажира наказателната му отговорност.

Причина за извършване на деянието е ниското правосъзнание на подсъдимия.                 

При индивидуализация на вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия, съдът съобразно чл.54 от НК обсъди обществената опасност на деянието и личната такава на дееца, както и смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства.

Обществената опасност на деянието е около средната за този вид престъпления.  

Обществената опасност на подсъдимия съдът прецени като завишена.

Като изключително смекчаващо вината обстоятелство съдът отчете тежкото семейно положение на подсъдимия. М. сам с помощта на възрастната си майка полага грижи за отглеждането и възпитанието на трите си малолетни деца - Е.М. М., род. на ***г., Б. М.М., род. на ***г. и Е. М. М., род. на ***г.

Отегчаващи вината обстоятелства се явяват предишното осъждане на дееца за престъпление по чл.343в, ал.2 от НК със споразумение по НОХД № 678/2016г. на РС – Горна Оряховица и лоши характеристични данни – с присъда по НОХД 490/2012 г. на РС - Горна Оряховица /в сила от 22.06.2012г./ на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност на престъпление по чл. 343в, ал.2 от НК, с налагане на административно наказание – глоба, продължава да управлява МПС без свидетелство за управление на МПС, за което свидетелстват Х.Х., Е.М., М.М., П.Х..

С оглед изложеното и като съобрази наличието на изключително смекчаващо отговорността обстоятелство и целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, съдът намери, че и най – лекото, предвидено в закона наказание би било несъразмерно тежко, поради което наложи на подсъдимия М.М. наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК - ПЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и кумулативно предвиденото наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК - ГЛОБА в размер на 300 лв. /триста лева/.

Като съобрази, че не са налице основанията на чл.57, ал.1, т.1 и т.2 и ал.2 от ЗИНЗС, на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС постанови наказанието да бъде изтърпяно при първоначален „ОБЩ” режим.

Съдът счита, че с така наложените по вид и размер наказания ще бъдат постигнати целите на специалната и генерална превенция на наказанието.

От приетото по делото като доказателство НП № 16-0350-000166/08.07.2016г. на Началник РУП към ОДМВР В.Т., РУ С. /л.48 от ДП/, влязло в законна сила на 09.08.2016г. е видно, че на подсъдимия е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за шест месеца за извършено административно нарушение по чл.175, ал.1, т.1 пр.1 от ЗДвП. Със същото не е наложено административно наказание за управление на МПС без съответното свидетелство /за административно нарушение по чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП/, поради което съдът призна подсъдимия за НЕВИНЕН в това, че е извършил деянието в едногодишен срок от наказването му по административен ред за такова деяние с НП № 16-0350-000166/08.07.2016г. на Началник РУП към ОДМВР В.Т., РУ С., влязло в законна сила на 09.08.2016г. и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДА по повдигнатото обвинение в тази част.

Деянието по настоящото дело, подсъдимият е извършил на 25.09.2016г., в определения със споразумение от 26.08.2016г. по НОХД № 678/2016г. по описа на РС – Горна Оряховица тригодишен изпитателен срок на осъждане за престъпление по чл.343в, ал.2, във вр. ал.1 от НК. Изложеното е основание по чл.68, ал.1 от НК за привеждане в изпълнение на отложеното наказание. Поради това съдът приведе в изпълнение наказанието от ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, определено със споразумение по НОХД № 678/2016г. по описа на РС – Горна Оряховица, което подсъдимият следва да изтърпи ОТДЕЛНО от наложеното с присъдата, при първоначален „ОБЩ” режим.

При определяне на първоначалния режим на изтърпяване на наказанието по присъдата и приведеното в изпълнение наказание, съдът съобрази, че наложеното наказание от пет месеца лишаване от свобода е за умишлено престъпление, извършено в изпитателния срок на условно осъждане по НОХД № 678/2016г. на РС – Горна Оряховица, за което е постановено отложеното наказание от три месеца лишаване от свобода да се изтърпи отделно и сборът от двете наказания не надвишава две години, поради което и на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС постанови двете наказания да се изтърпят отделно, при първоначален „ОБЩ” режим.

При този изход на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият бе осъден да заплати по сметката на РС - Горна Оряховица направените по делото разноски в размер на 12.00 лв., както и 5.00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист

Водим от изложените съображения съдът постанови присъдата.

 

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: