Р
Е Ш Е
Н И Е №260041
Град Несебър, 21.10.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари, през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
с участието
на секретаря Р.М., като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№
590/2020г. по описа на Несебърския районен съд, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по
предявени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и по чл.537, ал.2 от ГПК.
Ищецът Х.Т.Я. с ЕГН **********,***,
твърди в исковата си молба, че той и първият ответник В.Т.Я. с ЕГН **********,
са съсобственици при равни квоти от правото на собственост – по 1/2 идеална
част за всеки от тях, на Поземлен имот с площ от 396 кв.м., находящ се в град
Несебър – Старата част, представляващ УПИ ***, кв.14, при граници: от двете
страни улици, УПИ ***, УПИ ***. Двамата са придобили собствеността по
наследство от техния баща Т.Т.Я., починал на
02.11.1968г., чийто единствени законни наследници са били те. Въз основа на учредено
през 1960г. от Т.Т.Я. право на строеж, ищецът и
съпругата му С.К.Я., както и В.Т.Я., са построили в поземления имот жилищна
сграда на площ от 107 кв.м. на два етажа, под общ покрив с два входа. Тази
построена от тях къща е била предмет на делба през 1993г., когато на Х.Т.Я. и С.К.Я.
е поставен в общ дял североизточния близнак и 1/2 идеална част от дворното
място, на В.Т.Я. – североизточния близнак и другата 1/2 идеална част от
дворното място. С последващ на 23.12.1993г. договор Х.Т.Я. и В.Т.Я. са си
разпределили ползването на дворното място, а въз основа на него Х.Я. е изградил
ограда на мястото, което разделя ползването. През 2003г. двамата са учредили
право на строеж върху поземления имот в полза на Б.В.Я. и Т.В.Г., а отделно от
това Х.Т.Я. е учредил право на строеж и на В.Т.Я.. При издаване на Заповед №
РД-18-46 / 18.08.2006г. на Изпълнителния директор на АК, с която е одобрена
кадастралната карта на град Несебър, е допусната грешка при нанасяне на имота,
като вместо с площ от 396 кв.м., са нанесени два съседни имота, съответно с
идентификатор *****с площ от 143 кв.м. и поземлен имот с идентификатор *****с
площ от 221 кв.м., в резултат на неправилно отразената имотна граница,
разпределяща правото на ползване между съсобствениците. Освен това неправилно в
кадастралната карта са отразени имотните граници на поземления имот. Първият и
вторият ответници В.Т.Я. и Л.Б.Я. с ЕГН ********** са
се снабдили с нотариален акт № 12, том І, рег.№ 228, дело № 11 от 30.01.2017г.
на нотариус Линка Чуткина с рег.№ 600 на НК и район на действие Несебърския
районен съд, с който двамата са признати за собственици на основание давностно
владение на поземления имот с идентификатор *****и в същия ден са прехвърлили
собствеността върху имота на своя внук – третия ответник – В.Б.Я. с ЕГН **********
с договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 13, том І, рег.№
230, дело № 12 от 30.01.2017г. на нотариус Линка Чуткина с рег.№ 600 на НК и
район на действие Несебърския районен съд. Ответниците
В.Т.Я. и Л.Б.Я. не са могли да придобият на основание давностно владение реална
част от УПИ ***, кв.14 по плана на град Несебър, обособен като ПИ *****според
кадастралната карта, тъй като същият не отговаря на изискванията на чл.19 от ЗУТ за лице и площ и предвид забраната на чл.200 от ЗУТ. Освен това двамата не са осъществявали владение
върху тази част от имота. Поради това не са могли да прехвърлят собствеността
върху нея в полза на третия ответник и последният не е придобил право на
собственост. Със съставянето на констативен нотариален акт за собственост
обаче, двамата ответници са оспорили правото на собственост на ищеца върху тази
реална част от процесния поземлен имот. Ищецът счита прехвърлителната сделка за
нищожна поради липса на предмет.
Моли да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че той –
ищецът Х.Т.Я., е собственик на 1/2 идеална част от ПИ *****, както и да бъде
отменен нотариален акт № 12, том І, рег.№ 228, дело № 11 от 30.01.2017г. на
нотариус Линка Чуткина с рег.№ 600 на НК и район на действие Несебърския
районен съд, с който ответниците В.Т.Я. и Л.Б.Я. са
признати за собственици на ПИ *****на основание давностно владение.
В отговора на исковата молба
тримата ответници заявяват, че първоначално изградената ограда в имота е била
ремонтирана и доизградена в началото на 90-е години на ХХ-и век след като
ищецът и съпругата му са построили новата жилищна сграда, и която сграда отделя
ПИ №№ *****и *****, а В.Т.Я. и Л.Б.Я. са придобили 1/2 идеална част от ПИ *****въз
основа на давностно влядение, продължило повече от 10
години непрекъснато, явно и необезпокоявано, като владението е започнало в
началото на 70-е години, като изброяват и действията, които са извършвали в
имота, с който са демонстрирали самостоятелната власт върху имота, и на които
действия ищецът не се е противопоставял. Последният пък е упражнявал
фактическата власт върху ПИ *****. Според ответниците мотивите на ищеца да
предяви иск за собственост са влошените отношения между него и ответниците.
Считат съдебната делба, извършена през 1993г., за нищожна на основание чл.75,
ал.2 от ЗН, а договорът за разпределение на ползването не е породил правно
действие поради неучастието на всички съсобственици. Считат за неоснователни
твърденията на ищеца, че поземленият имот не отговаря на изискванията на чл.19,
ал.1 от ЗУТ и че прехвърлителната сделка от 30.01.2017г. е нищожна поради
невъзможен предмет. Приложима е разпоредбата на чл.19, ал.7 от ЗУТ. Молят
исковете по чл.124 от ГПК и по чл.537, ал.2 от ГПК да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Ищецът не се явява в съдебно
заседание, представлява се от упълномощен адвокат, който заявява, че поддържа
предявените искове и посочва, че по действащия регулационен план на град
Несебър процесният имот представлява УПИ ***, в кв.14. В представените писмени
бележки обсъжда писмените доказателства по делото и заключението на вещото
лице, с които обосновава довода си, че се касае за един имот по действащия
регулационен план, докато при одобряването на кадастралната карта от 2006г. са
нанесени два имота, тъй като вътрешната ограда, която е изгадена за да очертае
правото на ползване между двамата съсобственици на поземления имот, неправилно
е отразена като имотна граница. Наред с това поземленият имот с кадастрален
идентификатор *****не отговаря на минималните изисквания за лице и площ
съгласно чл.19 от ЗУТ, поради което В.Т.Я. и съпругата му Л.Б.Я. не са могли да
придобият собствеността върху поземления имот на основание давностно владение,
а сделката, с която са прехвърлили този имот на В.Б.Я., е нищожна поради
невъзможен предмет. Наред с това по делото не е доказано намерението за своене
от страна на В.Т.Я. и Л.Б.Я.. В резултат на това ищецът Х.Т.Я. притежава 1/2 идеална част от
УПИ ***, кв.14, респ. от Поземлен имот с кадастрален идентификатор *****, като
другата 1/2 идеална част от имота приживе е била собственост на В.Т.Я., а след
неговата смърт, правото на собственост е преминало в полза на законните му
наследници.
В хода на процеса ответникът В.Т.Я.
е починал на 01.05.2021г., пради което по делото на позицията на ответници са
конституирани низходящите му законни наследници Т.В.Г. и Б.В.Я. (другият негов
законен наследник е съпругата му и ответник по делото Л.Б.Я.). Двамата не се
явяват по делото, като ответникът Т.Г. е изразила писмено становище, според
което признава исковете като основателни и доказани, както и твърдените от
ищеца факти.
В съдебно заседание ответниците Л.Б.Я., Б.В.Я. и В.Б.Я. не се явяват,
представляват се от процесуален представител, който поддържа отговора на
исковата молба, заявява, че признава факта, че оградата между двата поземлени
имота, според кадастралната карта, е изградена от бащата на ищеца и на първия
ответник, както и че през 90-те години тя е доизградена и ремонтирана от ищеца,
но изграждането й не е било във връзка с разпределението на ползването, а
нейното предназначение е било фактическото разделяне на имотите. Молят за
отхвърляне на исковете и в полза на ответниците, които процесуалният
представител представлява по делото, да бъдат присъдени направените от тях
разноски в хода на процеса.
Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 18 април 1942г. Т.Т.Я. се е снабдил с нотариален акт № 81, том І, регистър
234, дело № 89/1942г. на съдия при Поморийския околийски съд, според който е
придобил на основание Закона за селскостопанското настаняване на бежанците,
собствеността върху Дворно урегулирано място, находящо се в град Несебър, с
площ от 396 кв.м., при граници: от двете страни улица, К.Я.и Д.Т., заедно с
построената в него къща.
Ищецът Х.Т. (Т.) Я., който е син
на Т.Т.Я., е сключил граждански брак със С.К.Я. през
1956г.
С нотариален акт № 51, том І,
дело № 84 от 18 март1960г. на Поморийски народен съдия, Т.Т.Я.
е отстъпил на двамата си сина Х.Т.Я. и В.Т.Я. правото да построят върху собственото
му дворно място в град Несебър от 396 кв.м., съставляващо парцел ІV и V от
квартал 13 по плана на град Несебър, една жилищна сграда на 107 кв.м., на два
етажа, под общ покрив и с два входа.
В.Т. (Т.) Я. и Л.Б.Я. са сключили
граждански брак на 06.06.1965г.
Т.Т.Я.
е починал на 02.11.1968г., като е оставил за свои низходящи наследници Х.Т.Я. и
В.Т.Я.. В представеното по делото Удостоверение за наследници като законен
наследник на Т.Я. е посочена и Д.В.Я., като фигурира като такава въз основа на данните от Семейния регистър и
Личния регистрационен картон на Д.В.Я.,***. В тях обаче не се съдържа
информация за това къде и кога е сключен гражданския им брак. Причината за това е била, че такъв брак не е сключван в град Несебър. Т.Т.Я. е бежанец, а Д.В.Я. *** (родена в Гърция), което предполага
бракът им да е сключен в България. Липсата на данни обаче, съдът приема за
недоказан факта на сключен между двамата граждански брак. За затвърждаване на
този извод е и относимия към делото факт, че към 1968г. Т.Т.Я.
е бил едноличен собственик на поземления имот, в резултат на което в разписния
списък като собственици на този поземлен имот - ***, квартал 14, към 1981г., когато е одобрен
кадастралния и регурационен план на град Несебър, фигурират единствено синовете
му и негови единствени законни наследници Х.Т.Я. и В.Т.Я..
С протоколно определение от
28.07.1993г. по дело № 410/1993г. е одобрена съдебна спогодба между В.Т.Я., Д.В.Я.,
Х.Т.Я. и С.К.Я., по силата на която: 1) В дял на В.Т.Я. се предоставя и той
получава 1/2 (една втора) идеална част от дворно място, образуващо парцел *** в
кв. 14 по плана на град Несебър, целият урегулиран от 296 кв.м., ведно със
Северозападния близнак на площ от 53,5 кв.м. от изградената в него двуетажна,
двуфамилна жилищна сграда – близнак, и 2) В дял на Х.Т.Я. и С.К.Я. се предостявя
и те получават 1/2 (една втора) идеална част от дворно място, образуващо парцел
*** в кв.14 по плана на град Несебър, целият урегулиран от 396 кв.м., ведно със
Североизточния близнак на площ от 53,5 кв.м. от изградената в него двуетажна
жилищна сграда – близнак.
На 29.12.1993г. между Х.Т.Я. и В.Т.Я.
е подписан договор за разпределение на ползването на дворното място, като
според съдържанието на договора, сключен на основание чл.32 от Закона за
собствеността: 1) Х.Т.Я. да ползва реално източната незастроена част от
дворното място, находящо се в град Несебър, парцел II – 203, квартал 14 по действащия план на град
Несебър, към улица Славянска, като реално определената площ за ползване от Х.Я.
има следните размери: от югоизточния ъгъл на новата жилищна сграда на същия
собственик по регулационната граница на парцела (улица Славянска) до
югоизточния ъгъл на парцел II – 203, т.е. до границата с
парцел ***на П.Г.С.; от този ъгъл по регулационната
линия, т.е. по границата с П.Г.С.(парцел III – 201) 6,50 метра, и оттам, по права линия,
до югозападния ъгъл на новата жилищна сграда на Х.Я., и оттам по южния зид на
същата сграда до пресичането му с улица Славянска; 2) В.Т.Я. да ползва реално
западната незастроена част от дворното място, находящо се в град Несебър,
парцел II – 203, квартал 14 по действащия план на град
Несебър, с излаз към улица Венера, като реално определената площ за ползване от
В.Я. има следните размери: от северозападния ъгъл на старата жилищна сграда (от
северозападния близнак) по регулационната линия на парцела (т.е. по улица
Венера) и оттам по регулационната линия от запад, т.е. по границата с парцел I – 202 на Я.К.Я.,
и оттам по регулационната линия на парцела на юг, т.е. по границата с парцел ***на П.Г.С., 6 метра, и оттам по права линия до
югозападния ъгъл на новата жилищна сграда на Х.Я.; В.Т.Я. да ползва реално и
постройките (паянтови) в западната част на парцела на границата с парцел I – 202. Страните са постигнали и
споразумение, че при евентуален бъдещ строеж в дворното място от В.Т.Я., брат
му Х.Т.Я. няма да осуетява извършването на същия, като ще подпише необходимите
книжа, доколкото това е съобразено с действащите нормативи и правила така, както В.Т.Я. е
подписал суперфиция за изграждане на нова жилищна
сграда и магазин на брат си Х.Я..
С Нотариален акт № 140, том I, рег.№ 535, дело № 129/2003г. на нотариус
Стоян Ангелов с рег.№ 203 на НК и район на действие Несебърския районен съд, на
13.03.2003г. Х.Т.Я. и В.Т.Я. като собственици на УПИ ***, кв.14 по плана на град Несебър, урегулиран
от 334 кв.м., при граници: от двете страни улица, ***и ***-201, са учредили в полза на Б.В.Я. и Т.В.Я., а Х.Т.Я.
– и в полза на В.Т.Я., правото да построят в северозападната част на имота –
реално ползвана от В.Т.Я. на основание нотариално заведен под №
1155/29.12.1993г. договор за разпределение на ползването – ЖИЛИЩНА СГРАДА с
магазин за хранителни стоки съгласно одобрен проект от 05.02.2003г. и състоящ
се от сутерен и мазе с площ от 67,62 кв.м., ПЪРВИ ЕТАЖ с площ от 179,49 кв.м.,
състоящ се от магазин за хранителни стоки и апартамент, ВТОРИ ЕТАЖ на площ от
179,49 кв.м. и използваем тавански етаж с площ от 162,42 кв.м., като В.Т.Я. ще
построи сутерен (мазе) и първи жилищен етаж, Б.В.Я. ще построи втори етаж, и Т.В.Г.
ще построи използваем тавански етаж, което право се отстъпва безвъзмездно.
На 18.03.2003г. е сключен договор за
доброволна делба с нотариална заверка на подписите рег.№ 1048/18.03.2003г. на
нотариус Стоян Ангелов с рег.№ 208 на НК и район на действие Несебърския
районен съд, който договор е вписан в Службата по вписванията – Несебър с № 94,
том I, вх. Рег.№607/18.03.2003г. Договорът е
сключен между съделителите Х.Т.Я., С.К.Я., В.Т. Я.и Л.Б.Я.,
като предмет на делбата е била притежаваната от съделителите (съсобствениците)
МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА – СЕВЕРОИЗТОЧЕН БЛИЗНАК и МАГАЗИН (търговски обект) на
площ от 27 кв.м., изградени върху дворно място – УПИ *** в кв.14, урегулиран от 364 кв.м., при
граници на имота: от двете страни улици, ***-201 и ***по действащия план на
град Несебър (имота идентичен с парцел IV-350 и V-350 по плана на град Несебър от 1959г.). С
договора за делба в дял на Х.Т.Я. и съпругата му С.К.Я. е поставен в дял и
същите са станали собственици, при режим на съпружеска имуществена общност, на
следния недвижим имот, който е изграден изцяло с техни средства, труд и
материали, и който същите владеят спокойно и необезпокоявано от изграждането на
сградата, а именно: МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА – СЕВЕРОИЗТОЧЕН БЛИЗНАК, състояща се
от сутерен (избен етаж) на площ от 80 кв.м., първи жилищен етаж на площ от 92
кв.м., втори жилищен етаж на площ от 115 кв.м. и подпокривно пространство, и
МАГАЗИН на площ от 27 кв.м., изградени въз основа на строително разрешение и
одобрени архитектурни проекти от 1993г., в УПИ ***, кв.14 по плана на град Несебър, урегулиран
от 264 кв.м., при граници на имота: от двете страни улици, ***-201 и УПИ I-202г. Другите съделители
В.Т.Я. и съпругата му Л.Б.Я. са заявили, че целият недвижим имот, предмет на
делбата, е изграден изцяло със средства, труд и материали на Х.Т.Я. и съпругата
му и че същите са владяли имота спокойно и безспорно, със съгласие на В.Т.Я. и
съпругата му; заявили са също, че нямат никакви претенции по уравнение на сметки
за това, че Х.Т.Я. и съпругата му са ползвали и владяли имота. Страните са заявили
отделно, че за уравнение на дяловете не си дължат никакви суми, както и че
нямат никакви претенции един спрямо друг досежно описания недвижим имот.
С договор за покупко-продажба
на недвижим имот от 08.06.2005г., обективиран в нотариален акт № 26, том IX, рег. № 4532, дело № 1538/2005г. на нотариус
Стоян Ангелов с рег.№ 208 на НК и район на действие Несебърския районен съд, В.Т.Я.
и Л.Б.Я., са продали на Т.В.Г. следния недвижим имот, а именно: МАГАЗИН ЗА
ХРАНИТЕЛНИ СТОКИ на първи жилищен (партерен) етаж на площ от 45,50 кв.м.,
представляващ самостоятелно обособен обект и състоящ се от търговска зала,
склад, съблекалня, WC и баня, при граници за магазина:
хоризонтални: север – улица, изток – стълбищна клетка
и част от апартамент на първи етаж, юг – апартамент на първи етаж, и запад –
дворно място, вертикални: отдолу – сутерен (избени помещения), отгоре втори
жилищен етаж, който магазин се намира в масивна двуетажна жилищна сграда,
състояща се от сутерен, първи жилищен (партерен) етаж, втори жилищен етаж и
използваемо подпокривно пространство, която сграда е
изградена в УПИ ***, кв.14 по
плана на град Несебър, целият урегулиран от 364 кв.м.
На 27.04.2016г. В.Т.Я. и
съпругата му Л.Б.Я. са сключили друг договор за покупко-продажба на недвижим
имот, по който също са имали качеството на продавачи, и с който са продали на
купувача В.Б.Я. следният свой собствен недвижим имот, притежаван от тях като
съпружеска имуществена общност, а именно: Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *****.1.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град
Несебър, одобрени със Заповед РД-18-46 / 18.08.2006г. на Изпълнителния директор
на АК, последно изменение със Заповед КД-14-02-1870 / 13.11.2006г. на Началника
на СК-Бургас, адрес на имота: град Несебър, улица ***, етаж 1, самостоятелният
обект се намира в сграда № 1, разположена в подемлен имот с идентификатор № *****,
с предназначение на самостоятелния обект – за жилище, апартамент, брой нива на
обекта: 1, със застроена площ от 68 кв.м., ведно с прилежащи части: три избени
помещения на сутеренния етаж, с обща площ 46,34 кв.м., от които първото –
северно избено помещение с площ от 15,70 кв.м., второто – средно избено
помещение с площ от 15,36 кв.м., третото – южно избено помещение с площ от
15,28 кв.м. Договорът е оформен в нотариален акт № 27, том II, рег.№ 1744, дело № 225/2016г. на нотариус
Линка Чуткина с рег.№ 600 на НК и район на действие Несебърския районен съд.
На 30.01.2017г. В.Т.Я. и Л.Б.Я.
са се снабдили с нотариален акт № 12, том I, рег.№ 228, дело № 11/2017г. на нотариус
Линка Чуткина с рег.№ 600 на НК и район на действие Несебърския районен съд, с
който са били признати за собственици на основание давностно владение на
следния недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *****(***) по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град Несебър, одобрени със Заповед
№ РД-18-46 / 18.08.2006г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение
със заповед № 18-7299/23.05.2014г. на Началника на СГКК-Бургас, с адрес на
поземления имот: град Несебър, улица ***, с площ от 221 кв.м., с трайно
предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско
застрояване (до 10 метра), стар идентификатор: няма, номер по предходния план:
203, квартал 14, парцел II, при съседи: ПИ №№ ***, ***, *****,
***.
Същия ден – 30.01.2017г., В.Т.Я. и
съпругата му Л.Б.Я. са продали гореописания поземлен имот, на който са били
признати за собственици, на В.Б.Я. с договор за покупко-продажба на недвижим
имот, обективиран в нотариален акт № 13, том I, рег.№ 230, дело № 12/2017г. на нотариус
Линка Чуткина с рег.№ 600 на НК и район на действие Несебърския районен съд.
От изготвеното по делото и
приобщено към доказателствения материал заключение на вещото лице по
назначената съдебно техническа експертиза (допълнение и преработка) се
установява, че за процесния имот са действали кадастралните и регулационни планове
от 1959г., от 1965г. и от 1981г. По плана от 1959г. процесният
имот е бил с № 350 и за същия са отредени два парцела (УПИ); сборът от площите
на УПИ ***и УПИ ***се
изчисляват на 397 кв.м. В Парцел IV-350 е имало
изградена едноетажна паянтова сграда в североизточната част и обор на западната
му граница. Парцел ***е бил празен като в него с червен
пунктир е нанесено петно за евентуално бъдещо строителство. Уличната регулация
по плана от 1959г. е режела от север паянтовата сграда в парцел IV и мястото се е придавало за улица, придавало
се е и дворното място съм парцел III от запад.
Документи за приложена регулация по плана от 1959 година не са налични. По
плана от 1965г. двата УПИ ***и УПИ ***се обединяват в един общ *** – 350, квартал 14 с площ от около 375 кв.м. Според
този план северната улично-регулационна линия съвпада с този от плана от 1959г.
и с нея отново се отнема дворно място за улица, но този път се отнема дворно
място и от изток също за улица, както и се придава дворно място към парцел II, съседен от запад на същия квартал 14. В
този план е нанесена масивна жилищна сграда на мястото на паянтовата сграда, но
с други очертания, по уличната регулация от север и от изток, което предполага,
че същата е построена в периода след 1960г. (отстъпеното право на строеж) и
преди 1965г. Според плана от 1981г., одобрен със Заповед № 234/15.05.1981г.
имотът, придобит през 1942г. от Т.Т.Я., представлява
УПИ ***, кв. 14, като дворищната регулация от запад
и от юг се запазват, както и уличната регулация от север, а уличната регулация
от изток отново се изменя по източната граница на новопостроената двуетажна
жилищна сграда. По този кадастрален план поземленият имот е с редуцирана площ
от 396 кв.м. (която площ неправилно е посочена в съдебния протокол, с която е
одобрена съдебната спогодба от 28.07.1993г.) на 364,45 кв.м., измерена по данни
на Община Несебър. Планът от 1981г. е и действащият кадастрален и регулационен
план, предхождащ одобряването на кадастралната карта, одобрена през 2006г., а
според изменението й със Заповед № 18-7299-23 / 23.05.2014г., в УПИ ***, в кв.14 попадат два поземлени имота със
следните идентификационни номера: ПИ *****с площ от 143 кв.м. и ПИ *****с площ
от 221 кв.м. В Община Несебър данни за разделянето на ***на
два УПИ не се откриват, т.е. липсват данни да е извършвана градоустройствена
разработка, или за разделяне на два имота. При огледа е установена декоративна
плътна ограда, свързваща две сгради с идентификатори *****.4 и *****.5, изградена
между основното и допълващото застрояване, с дължина от около 6-7 метра, която
съвпада с имотната граница по кадастралната карта. Оградата е покрита с
изкуствена растителност, като отвор за преминаване не е открит. Експертизата не
дава ясен отговор дали тези два поземлени имота отговарят на изискванията на
чл.19 от ЗУТ за лице и площ, но посочва, че двата поземлени имота според
действащата кадастрална карта отговарят на описанието в договора за
разпределение на ползването на УПИ ***, кв.14 на
град Несебър от 29.12.1993г. Статутът на територията, в която попада поземленият
имот е Групова недвижима културна ценност „Археологически резерват и
историческо селище – архитектурно строителна и урбанизирана културна ценност
„Старинен град Несебър“.
Изслушано в съдебно заседание
вещото лице заявява, че поддържа заключението като изяснява, че според кадастралния
и регулационен план от 1981г. поземленият имот е отразен като общ, а вътрешната
линия по протежението на имота, която отразява вътрешната ограда, е пренесена
със знак Z, но по този начин е пренесено на
цифровия модел, с който е послужил за изработването на кадастралната карта,
одобрена през 2006г., който обаче не разчита знака (за общност) и тази вътрешна
линия в имота, съвпадаща с изградената ограда, неправилно е отразена като
имотна граница, което (на база ползването само на графични данни без документи за
собственост) е имало за последица и нанасянето на два отделни поземлени имота,
всеки от които с отделен кадастрален номер. Уточнява също, че регулационните
границите на УПИ ***, кв.14 според плана от 1981г.
съвпадат с имотните граници по кадастралната карта от 2006г. съвпадат, съвпада
и площта, като са налице неточности с регулационния план от 1981г. (не с
кадастралния), които са в рамките на допустимото. За да отговори дали е
възможно УПИ да се раздели на два имота, които да отговарят на изискванията за
лице и площ, е необходимо да се изследват и други обстоятелства, като например
самите сгради, което следва да бъде направено от архитект.
При така установеното от
фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Първоначално ответниците
В.Т.Я. и Л.Б.Я. твърдят, че са придобили правото на собственост върху реална
част от поземлен имот, съсобствен между страните, в резултат на давностно
владение. Впоследствие след смъртта в хода на процеса на В.Т.Я., освен от Л.Б.Я.,
тази позиция се поддържа и от конституирания като ответник Б.В.Я. чрез неговия
процесуален представител. Другият конституиран в хода на процеса ответник и
законен наследник на В.Т.Я. – Т.В.Я., приема противоположна позиция, като
изрично е заявила, че признава като основателни и доказани предявените от Х.Т.Я.
искове.
Придобивната давност съгласно
чл.79 от ЗС е сложен юридически факт, който включва действията на началното
установяване на владението, т.е. на фактическото господство върху имота с
намерението да се свои, по-нататъшното постоянно съществуване на така
установеното фактическо владение и действията, чрез които постоянното
упражняване на владението се осъществява, съответстващи на собствеността. Освен
това фактическият състав на придобивната давност обхваща изтичането на
определения от закона период от време, през който упражняването на фактическото
господство върху имота да е продължило. Твърденията както на ищеца Х.Т.Я., така
и приживе на ответника В.Т.Я. са в насока, че след като са придобили
собствеността върху имота, двамата като съсобственици са си разпределили
ползването му и всеки от тях е осъществявал владение. Не е спорно между
страните, че съвместното право на собственост между Х.Т.Я. и В.Т.Я. е
възникнало през 1968г. на основание наследствено правоприемство. Няма съмнение
също така, че Х.Я. осъществява фактическа власт върху 143 кв.м., а В.Т.Я. –
върху 221 кв.м. до смъртта си през 2021г., обособени като реални части от УПИ ***, кв.14 според кадастралния и регулационен
план на град Несебър от 1981г., както и че това фактическо положение е
продължило в период, надвишаващ изискуемият се в разпоредбата на чл.79 от ЗС
срок от 10 години. За да доведе обаче до възникването на право на собственост
върху конкретна реална част от поземления имот на оригинерно основание, каквото
е твърдението на ответниците, те носят доказателствената тежест да установят,
че В.Т.Я. и Л.Б.Я. са осъществявали владение върху нея. Контроверсният въпрос в
процеса е представлява ли фактическата власт на двамата владение върху
горепосочената реална част от поземления имот, ерго осъществявали ли са
владение не само върху собствените си идеални части, но и върху идеалните части
на ищеца от въпросните 221 кв.м.
Твърденията на ответниците са на
плоскостта, че още от 1993г. в резултат на извършена съдебна делба и
разпределението на ползването на имота са започнали да осъществяват владение,
като в тази насока, макар и да не го заявяват изрично, се позовават на
законовата презумпция на чл.69 от ЗС, че владелецът държи вещта като своя
докато не се докаже, че я държи за другиго. В случаите, при които един от
съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на
основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се
предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическата власт върху
целия имот в срока по чл.79 от ЗС. Ангажираните от ответниците гласни
доказателства обаче сочат на разпределение на ползване на имота и фактическото
настаняване на страните в определената им реална част, облагородяване и поставяне
и изграждане на постройки, които доказателства обаче сочат на обикновено
ползване на съсобствения имот на основание чл.31 от ЗС. Не е достатъчно едно
лице да ползва имота според неговото предназначение, да поддържа и ремонтира
същия, за да се приеме, че упражнява фактическа власт с намерение за своене в
хипотеза, при която имотът е съсобствен. За да се придобие по давност
притежаваната от другия съсобственик идеална част от имота е необходимо
намерението за своене да му бъде противопоставено по категоричен начин чрез
действия, които демонстрират отричане на неговите права върху съсобствената вещ
– отстраняване от имота, недопускане, оспорване на права – Решение № 110 от
20.03.2012г. по гр.д.№ 870/2011г. на ВКС, II г.о.
Твърденията на ответниците, че
са започнали да упражняват владение от 1993г. не се споделят от настоящия
съдебен състав. Тълкувателно решение № 1/06.08.2012г. по т.д.№ 1/2012г. на ОСГК
съдържа постановка, че когато съсобственикът е започнал да владее своята
идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части
на останалите съсобственици и презумпцията на чл.69 от ЗС се счита за оборена.
Независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този
от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални
части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се
позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже
при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо
останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе
си.
Когато фактическата власт върху
изцяло чужд имот е придобита при липса на правно основание, т. нар.
завладяване, то според презумпцията на чл.69 от ЗС се предполага, че
упражняващият фактическата власт държи имота за себе си и има качеството на
владелец. В настоящата хипотеза обаче не е налице завладяване. Правото на
собственост върху УПИ ***, кв.14 според кадастралния и
регулационен план на град Несебър от 1981г., е придобит от Х.Т.Я. и В.Т.Я. през
1968г. на основание наследствено правоприемство, към който момент съгласно
действащият тогава план имотът се е индивидуализирал като *** – 350, квартал 14 с площ от около 375 кв.м., а
двамата като единствени законни наследници на своя праводател и негови
низходящи, са придобили по 1/2 идеална част от собствеността.
Д.В.Я. не е наследник на Т.Т.Я. (като негова преживяла съпруга), поради което и не е
придобивала собственост върху този имот нито преди смъртта на Т.Т.Я., нито след смъртта му на основание наследство. Именно
по тази причина тя не е сред учредителите на правото на строеж върху поземления
имот през 2003г. Но дори и да е имала сключен граждански брак с Т.Т.Я., тя не е имала право да придобива по наследство
идеална част от притежавания приживе от последния и оставен в наследство
недвижим имот. Т.Т.Я. е починал на 02.11.1968г.,
когато е действал Семейния кодекс (обн. ДВ, бр.23 от 22.03.1968г., в сила от
22.05.2068г., отм. бр.41 от 28.05.1985г., в сила от 28.05.1985г.), като
съгласно чл.14, ал.7 от този нормативен акт, „при прекратяване на имуществената
общност поради смърт на единия от съпрузите се прилагат разпоредбите относно
наследяването и делбата. Но когато преживелият съпруг наследява заедно с деца
на починалия съпруг, той не получава дял от частта на починалия съпруг от
общото имущество“. (Тълкувателно решение № 47/79 от 29.12.1979г., ОСГК на ВС).
Презумпцията на чл.69 от ЗС в отношенията между съсобствениците е
приложима, но следва да се счита за оборена, ако основанието, на което
първоначално е установена фактическата власт показва съвладение. В този случай
установилият фактическа власт върху имота е държател на чуждите идеални части в
съсобствеността и за да ги придобие по давност, следва да превърне в
едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от
такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане
владението на останалите съсобственици, като при спор той носи
доказателствената тежест да установи т. нар. преобръщане на владението –
Решение № 45 от 15.04.2014г. по гр.д.№ 6619/2013г. на ВКС, II г.о. Така при реалното разпределение на
ползването на имота, В.Т.Я. е осъществявал владение върху собствените си
идеални части и държане върху идеалните части на Х.Т.Я.. Да се държи една вещ
за другиго означава фактическата власт върху нея да е била придобита на някакво
правно основание. Когато някой започне да държи една вещ за друго лице,
предполага се, че държането продължава на същото основание. Макар и да не е
уредена изрично от закона, тази презумпция, произтичаща от принципите на
логиката, обаче е оборима и може да се докаже противното, а именно, че е било
изменено основанието на държането. Промяната в основанието на държането може да
настъпи в резултат на едностранни действия на държателя, с които да обори
презумпцията, че като е получил държането върху вещта, продължава да я държи за
другиго. За да настъпи промяна в основанието на държането с едностранни
действия, необходимо е държателят да извърши действия, с които да прояви
активност, което по смисъл и съдържание отрича владението на владелеца. На
следващо място, държателят да престане да държи вещта за другиго и да започне
да я държи за себе си – към фактическата власт, която упражнява, да прибави и
намерение да свои вещта. Накрая, действията на държателя, с които демонстрира
промяната в основанието, да са стигнали до знанието на владелеца – в този
смисъл изрично Решение № 136 от 17.08.2011г. о гр.д.№ 774/2010г. на ВКС, II г.о.
За да се приеме, че съсобственикът е променил
намерението си и е започнал да владее вещта само за себе си, необходимо е да се
установи, че той е извършил такива действия, които недвусмислено сочат, че
счита вещта за своя и ако другите съсобственици опитат да установят фактическа
власт върху нея, ще бъдат отблъснати. Това се отнася и до владението върху
реална част от недвижим имот – Решене № 183 от 01.08.2013г. по гр.д.№
847/2012г. на ВКС, I г.о. Промяната на намерението
може да се обективира по различни начини. Поставянето на трайна граница между
завладяната от съсобственика част и останалата част от имота е само един от
тях. В конкретния случай обаче не В.Т.Я. е поставил трайна граница между
реалните части от поземления имот, ползвани от него, а неговият наследодател е започнал
изграждането на такава ограда, която е била доизградена от ищеца Х.Т.Я.. Но ако
между съсобствениците на недвижим имот е била постигната спогодба, съгласно
която те са си разпределили ползването върху реално определени части от
съсобствения имот, последващото изграждане на масивна ограда в едната част на
имота не съставлява действие, изразяващо промяна на анимуса на съсобственика за
установяване на самостоятелна фактическа власт върху реално обособена част от
съсобствения имот. В подобна хипотеза действията, с които се демонстрира
намерение за своене спрямо другия съсобственик, следва да отричат правата му
върху целия имот, който позоваващият се на придобивна давност ползва по силата
на спогодбата – Решение № 87 от 07.05.2015г. по гр.д.№ 6486/2014г. на ВКС, I г.о.
Освен това самите В.Т.Я. и Л.Б.Я.
са извършвали действия, с които са признавали собствеността и владението върху
идеалните части от ищеца от въпросните 221 кв.м., върху които са осъществявали
фактическа власт. През 2003г. между страните е сключен договор за делба, с
който доброволно са си разделили съсобствеността върху изградените в
съсобствения им имот сгради.
Нотариалният акт по чл.587 от ГПК, като резултат на специално уредено от закона производство за проверка и
признаване съществуването на правото на собственост, притежава обвързваща
доказателствена сила за третите лица и за съда, като ги задължава да приемат,
че посоченото в акта лице е собственик на имота. В това се изразява
легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на правото на
собственост. Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се
счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение – Решение №
153 от 10.07.2013г. по гр.д.№ 889/2012г. на ВКС, I г.о.
Преобръщане на владението от
страна на ответниците би могло да бъде демонстрирано едва след 30.01.2017г. От
тази дата до предявяване на исковата молба в съда е изтекъл период, по-малък от
предвидения в чл.79 от ЗС, поради което изтичането му не би могло да доведе до
възникване на индивидуално право на собственост на ответниците върху реална
част от имота, върху което осъществяват фактическа власт.
По делото липсват доказателства
правото на собственост на В.Т.Я. да е било трансформирано от такова върху
идеални части от недвижим имот в такова върху реално обособен недвижим имот или
върху реални части от него. Отразяването в одобрената кадастрална карта на тази
реална част от поземления имот в самостоятелен поземлен имот с отделен кадастрален
идентификационен номер не създава вещни права върху тази реална част от
подемления имот, която част е с площ от 221 кв.м. Отделно от това, одобряването
на кадастралната карта с тези данни не представлява действие на този
съсобственик, комуто тази реална част е предоставена за ползване въз основа на
договора да разпределение на ползването от 1993г., поради което и този факт не
може да служи дори като индиция за начало на установена фактическа власт,
откогато да тече придобивната давност по чл.79 от ЗС, а за съпрузите В.Т.Я. и Л.Б.Я.
след изтичането на давността по време на
брака им да се счита, че са придобили на това основание собствеността, защото
през 2006г. двамата не са извършвали никакви действия, насочени към отнемане на
владението от Х.Т.Я. на ползваните от ответниците площи, а такива реципрочни действия
не са извършвани и от страна на Х.Т.Я., чиято ползвана от него идеална част от
143 кв.м. също е отразена в кадастралната карта като отделен самостоятелен
обект – Поземлен имот с идентификатор *****. Затова, след като не се установи,
че В.Т.Я. да е установил владение върху реалната част от поземления имот с площ
от 221 кв.м., не следва да се предполага, че той е започнал да владее тази част
от имота за себе си от 2006г., само защото оттогава, в резултат на одобрената
кадастрална карта, за него е възникнала възможността да се сдобие с нотариален
акт по обстоятелствена проверка за собственост на тази ползвана от него реална
част от поземления имот по действащия кадастрален и регулационен план от
1981г., предвид, че тази реална част е обособена като Поземлен имот със
самостоятелен кадастрален идентификатор.
Съгласно чл.70, ал.1 от ЗС,
както и от възприетото от съдебната практика, владелецът е добросъвестен,
когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик –
правна сделка с прехвърлително действие, конститутивно съдебно решение или
административен акт, без да знае, че праводателят му не е собственик, като в
този случай е достатъчно добросъвестността да е съществувала към момента на
възникването на правното основание. В случая съдът намира, че се касае именно
за установено от ответника В.Б.Я. добросъвестно владение, доколкото същият се позовава
на оформен с нотариален акт договор за покупко-продажба на владения от него
поземлен имот, т.е. за правна сделка, извършена в изискуемата от закона форма
за действителност, с прехвърлително действие, представляващо правно основание,
годно да направи купувача собственик. Установи се въз основа на правните
съображения, изложени от настоящия състав на съда по-горе, че праводателите му В.Т.Я. и Л.Б.Я. не са били собственици на
основание давностно владение въру продавания имот, но са се легитимирали като
такива на основание издаден по обстоятелствена проверка нотариален акт № 12,
том I, рег.№ 228, дело № 11/2017г. на нотариус
Линка Чуткина с рег.№ 600 на НК и район на действие Несебърския районен съд, с
който са признати за собственици на поземления имот на основание давностно
владение. Настоящият случай е различен от изначално нищожното правно основание
за прехвърляне на правото на собственост, което не би могло да създаде права на
добросъвестен владелец, тъй като само действително правно основание е годно да
прехвърли право на собственост. С отпадане на правото на праводателя, отпада и
правото на приобретателя. Макар и в настоящия случай праводателите да не са
били собственици, договорът за продажба не е нищожен, а с него само не може да
се прехвърлят права и не е постигната желаната от страните по договора правна
цел. Съгласно чл.70, ал.2 от ЗС, незнанието на пороците на юридичестко
основание се предполага до доказване на противното от страната, която иска да
отхвърли последиците от добросъвествното владение. По настоящото дело не се
представиха доказателства, с които да се обори извода за добросъвестност на
купувача В.Б.Я., който не е знаел, че договаря с несобственици, като в този
смисъл съдът счита, че презумпцията за добросъвестност в настоящия случай не бе
опровергана. Купувачът е купил имота с нотариален акт след изповядване на
сделката пред нотариус, като неговитие продавачи са се легитимирани като
собственици въз основа на нотариален акт, издаден по обстоятелствена проверка.
Ако продажбата на недвижим
имот, при която продавачът не е собственик, без купувача да знае това към
момента на нейното извършване, не може да бъде противопоставена на
действителния собственик, тъй като никой не може да прехвърли повече права,
отколкото има, то давността е оригинерен способ за придобиване на правото на
собственост, върху чужд недвижим имот и винаги може да бъде противопоставена на
собственика на имота, ако същият не се противопостави на започналото владение
върху имота от страна на третите лица и не прекъсне давността съобразно
установените от закона способи за това. В съдебната доктрина и практика е
възприето становището, че прекъсването на давността може да бъде фактически и
правно. В случая с предявяването на установителния иск за собственост (като
правен способ) от страна на Х.Т.Я., е прекъснато течението на придобивната
давност, на каквато давност обаче ответникът В.Б.Я. не се позовава за да
обоснове придобитото, при условията на евентуалност, право на собственост върпу
ПИ с идентификатор *****съгласно кадастралната карта. Освен това, с оглед
обстоятелството, че В.Б.Я. е закупил имота на 30.01.2017г., а установителният
иск за собственост, предявен от Х.Т.Я. е предавен на
28.07.2020г., т.е. преди изтичането на 5-годишния срок по чл.79, ал.2 от ЗС, с
който е прекъснато течението на тази давност, същата не е изтекла.
Съобразно всичко изложено
по–горе, съдът, при доказано право на собственост от ищеца Х.Т.Я. върху реална
част от поземления имот, предявеният от него срещу ответниците
Л.Б.Я., Б.В.Я. и Т.В.Г., установителен иск за
собственост следва да бъде уважен, а като последица от това следва да бъде
отменен и нотариалния акт, с който В.Т.Я. и Л.Б.Я. са признати за собственици
на основание давностно владение (ТР № 11/21.03.2013г. по тълк. дело № 11/2012г.
на ОСГК на ВКС).
С оглед правилата на процеса в
полза на ищеца следва да се присъдят направените от него разноски по делото в
размер на 1376 лева съгласно списъка на разноските. Същата следва да му бъде
заплатена от ответниците Л.Б.Я., В.Б.Я. и Б.В.Я.,
като всеки от тях бъде осъден да заплати на ищеца по 458,66 лева от сумата.
Ответникът Т.В.Г. не дължи заплащането на разноски, тъй като същата, която е
конституирана като ответник в хода на процеса, не е дала повод за завеждане на
делото, като освен това е признала иска.
На ответниците не се следват
разноси на основание чл.78, ал.3 от ГПК с оглед изхода на делото, поради което
претенцията на трима от ответниците - Л.Б.Я., В.Б.Я.
и Б.В.Я., да им бъдат присъдени такива разноски в общ размер на 1 025
лева, съгласно представен списък на разноските, следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Така мотивиран, Несебърският
районен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Л.Б.Я. с ЕГН **********, Т.В.Г. с ЕГН ********** и Б.В.Я. с ЕГН **********,
тримата с адрес: ***, че Х.Т.Я. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, е собственик на 1/2 (една втора)
идеална част от Поземлен имот с идентификатор *****(***) по кадастралната карта и кадастралтите регистри на град
Несебър, одобрени със Заповед РД-18-46/18.08.2006г. на Изпълнителния директор
на АК, последно изменение със Заповед: 18-7299/23.05.2014г. на Началника на
СГКК-Бургас, с адрес на поземления имот: град Несебър, улица ***, с площ 221
кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана; начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 метра), съседи: ПИ №№ ***, ***, *****, ***,
която 1/2 (една втора) идеална част, представлява РЕАЛНА ЧАСТ с площ от 221
кв.м. (двеста двадесет и един квадратни метра) от Урегулиран поземлен имот
(УПИ) ***, квартал 14 по кадастралния и регулационен
план на град Несебър, одобрен със Заповед № 234/15.05.1981г., целият урегулиран
от 364 кв.м., при граници: от двете страни: улици, ***и ***-201.
ОТМЕНЯ изцяло Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
давностно владение № 12, том I, рег.№ 228, дело № 11/2017г. на
нотариус Линка Чуткина с рег.№ 600 на НК и район на действие Несебърския
районен съд, вписан в Службата по вписванията – Несебър с Акт № 123, том 1,
дело № 133/2017г., дв.вх.рег.№ 332/03.02.2017г., с който В.Т.Я. с ЕГН **********
и Л.Б.Я. с ЕГН **********, са признати за собственици на основание давностно владение на следния недвижим
имот, а именно: Поземлен имот с идентификатор *****(***) по кадастралната карта
и кадастралните регистри на град Несебър, одобрени със Заповед №
РД-18-46/18.08.2006г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със
Заповед № 18-7299/23.05.2014г. на Началника на СГКК-Бургас, с адрес на
поземления имот: град Несебър, улица ***, с площ от 221 кв.м. (двеста двадесет
и един квадратни метра), с трайно предназначение на територията – Урбанизирана,
начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10м.), стар идентификатор:
няма, номер по предходен план: 203 (двеста и три), квартал 14 (четиринадесет),
парцел II две римско), при съседи: ПИ №№ ***, ***, *****,
***.
ОСЪЖДА Л.Б.Я. с ЕГН **********, с
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Х.Т.Я. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, сумата
в размер на 458,66 лв. (четиристотин
петдесет и осем лева и 66 ст.), представлямаща част от направените по делото
разноски.
ОСЪЖДА Б.В.Я. с ЕГН **********,
с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Х.Т.Я. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***,
сумата в размер на 458,66 лв.
(четиристотин петдесет и осем лева и 66 ст.), представлямаща част от
направените по делото разноски.
ОСЪЖДА В.Б.Я. с ЕГН **********,
с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Х.Т.Я. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***,
сумата в размер на 458,66 лв.
(четиристотин петдесет и осем лева и 66 ст.), представлямаща част от
направените по делото разноски.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Л.Б.Я. с
ЕГН **********, Б.В.Я. с ЕГН ********** и В.Б.Я. с ЕГН **********, за
осъждането на Х.Т.Я. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, да им заплати
направените по делото разноски в общ размер на 1 025 лв. (хиляда и
двадесет и пет лева), съгласно списъка на разноските, като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Бургаския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: