Решение по дело №21433/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 12389
Дата: 24 юни 2024 г.
Съдия: Валентин Тодоров Борисов
Дело: 20231110121433
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 април 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 12389
гр. София, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20231110121433 по описа за 2023 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,
ал.1 ГПК.
Софийският районен съд е сезиран с молба от 25.04.2023 г., предявена от
Н. М. И. от гр. София срещу Софийска вода АД, с предявен иск с правно
основание чл. 124 от ГПК за признаване за установено, че ищеца не дължи на
ответника сума от 720.88 лв., представляваща главница за предоставени ВиК
услуги за периода 11.04.2016 г. – 08.09.2017 г. за имот, находящ се в гр.
София, ж.к. Фондови жилища, бл. 6А, вх. Б, ет. 1, ап. 33, кл. № **********,
поради погасяване на вземането по давност.
В исковата молба са налице са твърдения, че ищецът е бил длъжник на
ответното дружество по ч.гр.д. № 82653/2017 г. по описа на СРС, 82 с-в, по
която била издадена заповед за изпълнение от 30.01.2018 г. за процесните
суми за ВиК услуги за периода 11.04.2016 г. – 08.09.2017 г. за имот, находящ
се в гр. София, ж.к. Фондови жилища, бл. 6А, вх. Б, ет. 1, ап. 33, кл. №
**********. По делото, обаче са налице определения от 09.10.2019 г. и
26.02.2019 г., с които е обезсилена заповедта по реда на чл. 410 от ГПК, но
ответното дружество не се съобразило с тези съдебни актове и продължило да
му начислява процесните суми. Затова намира, че за него е налице правен
интерес от установяване на недължимостта на вземанията на ответника,
1
поради изтичане на предвидената в закона погасителна давност. Към исковата
молба са приложени документи, като се иска тяхното приемане като
доказателства за установяване на твърдените обстоятелства.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответника Софийска вода АД. Заявява, че оспорва иска неоснователен, както
по основание, така и по размер. Твърди, че между страните е налице
договорно правоотношение по договор за доставка на ВиК услуги, като в
качеството си на доставчик на тези услуги е изпълнил задълженията си.
Договорът е сключен при публично обявени Общи условия /ОУ/, които
прилага. Съгласно ОУ потребителите на ВиК услуги следва в тридесет дневен
срок след датата на фактурирането им да ги заплащат, което ищецът не е
направил. Твърди, че сумата е дължима и към днешна дата, като след
обезсилване на процесната заповед за изпълнение от съда задълженията по кл.
№ ********** са отразени по договорна сметка № ********** като дължими,
тъй като съдебния акт по обезсилване на заповедта за изпълнение няма сила
на пресъдено нещо. Прилага справка за задълженията по текущата договорна
сметка, както и справка за платени фактури. Формулира искане за
изслушване на ССЕ, като вещото лице отговори на конкретно формулирани
въпроси, които ще установят твърденията му.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, и
взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Между страните не е налице спор, че за кл.№ **********, е издадена
фактура № **********/12.01.2023г., в която са включени и вземания за
предоставени ВиК услуги за периода 11.04.2016 г. – 08.09.2017 г. от
ответника «Софийска вода» АД, гр. София, като последният претендира и
заплащането на сума от 720.88 лв., представляващи месечни периодични
задължения за предоставени ВиК услуги за имот, находящ се в гр. София,
ж.к. Фондови жилища, бл. 6А, вх. Б, ет. 1, ап. 33.
Видно от заключението на вещото лице по неоспорената съдебно –
счетоводна експертиза стойността на предоставените и незаплатени ВиК
услуги за периода 11.04.2016 г. – 09.12.2022 г. е в размер на 904.69 лв., като
задълженията са начислени по договорна сметка № **********, включваща и
процесните задължения в размер на 720.88 лв. по съдебна договорна сметка
2
№ **********. Според вещото лице начислените суми са осчетоводени по
утвърдени от КЕВР цени и са издадени 81 бр. фактури за процесния период.
Дължимата сума в размер на 904.69 лв. включва 856.78 лв. главница и 47.91
лв. законни лихви за забава.
Видно от представените от ищеца писмени доказателства същият е бил
длъжник на ответното дружество по ч.гр.д. № 82653/2017 г. по описа на СРС,
82 с-в, по която била издадена заповед за изпълнение от 30.01.2018 г. за
процесните суми за ВиК услуги за периода 11.04.2016 г. – 08.09.2017 г. за
имот, находящ се в гр. София, ж.к. Фондови жилища, бл. 6А, вх. Б, ет. 1, ап.
33, кл. № **********, но с влезли в сила определения от 09.10.2019 г. и
26.02.2019 г. заповедта по реда на чл. 410 от ГПК е била обезсилена.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Страните не спорят, че ищеца е титуляр на партида за процесния период, с
кл.№ **********. Доколкото ответникът е издал процесната фактура за
дължими суми, а и в отговора на исковата молба оспорва иска, съдът намира,
че за ищеца е налице правен интерес от водене на исковете.
По главния иск за недължимост на сумите поради липса на договорно
правоотношение между страните по делото.
За успешното провеждане на предявените искове в тежест на ответника е
да установи, че между страните съществува договорно правоотношение за
доставка на ВиК услуги, както и изпълнение на задълженията си по него,
обема на ползваните от ответника ВиК услуги за процесния период и тяхната
стойност, а в тежест на ответника е, в случай, че се установят горепосочените
предпоставки, да докаже, че е изтекла предвидената в закона погасителна
давност за вземанията на ответното дружество.
Съгласно разпоредбата на чл.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи:
(1) Потребители на услугите В и К са:
1. (доп. - ДВ, бр.63 от 2012 г., в сила от 17.08.2012 г.) собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване,
включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които
3
се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води;
2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост;
3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията
на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Аналогична е и разпоредбата чл.2,ал.1 от Общите условия на ответника.
Видно от цитираната разпоредба на Наредбата императивно е прието кой
е страна по облигационното отношение с предприятието – доставчик на
питейна вода, като меродавно е единствено притежанието на вещно право
върху имота – собственост или вещно право на ползване. По силата на
вещното право върху имота, до който е налице доставката, между
доставчикът и титулярят на правото възниква облигационното
правоотношение. В случая не е налице спор между страните по делото, че
между същите е налице договорно правоотношение по доставка на питейна
вода.
На следващо място видно от неоспорената съдебно – счетоводна
експертиза стойността на предоставените и незаплатени ВиК услуги за
периода 11.04.2016 г. – 09.12.2022 г. е в размер на 904.69 лв., като
задълженията са начислени по договорна сметка № **********, включваща и
процесните задължения в размер на 720.88 лв. по съдебна договорна сметка
№ **********. Според вещото лице начислените суми са осчетоводени по
утвърдени от КЕВР цени и са издадени 81 бр. фактури за процесния период.
Дължимата сума в размер на 904.69 лв. включва 856.78 лв. главница и 47.91
лв. законни лихви за забава. Това означава, че са налице доказателства за
стойността на предоставените от ответното дружество ВиК услуги за
процесния период.
За преценка на основателността на иска на ищеца, съдът ще следва да
разгледа твърдението на ищеца за изтекла погасителна давност.
Съгласно чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. В настоящия случай падежът на всяко от
задълженията за плащане на потребените ВиК услуги е последното число на
месеца, следващ отчетния период (месеца на доставката), а от първо число на
втория месец, следващ отчетния период, длъжникът изпада в забава и върху
задължението започват да се начисляват лихви.
4
С оглед на постановените по реда на чл. 290 ГПК решение №
168/22.12.2009г. по т.д. № 408/2009г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, и решение №
172/23.12.2010г. по т.д. № 180/2010г. на ВКС, І ТО, които са задължителни за
приложение от съдилищата, съдът следва да приложи кратката тригодишна
давност по отношение вземанията на ответника за главница. За задълженията
за лихви, също важи кратката тригодишна погасителна давност – чл. 111, б.
“в”, пр. 2-ро ЗЗД. Следователно за процесния период, а именно 11.04.2016 г. –
08.09.2017 г., вземането на ответника за сумата от 720.88 лв., начислени суми
за недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. Фондови жилища, бл. 6А, вх.
Б, ет. 1, ап. 33, за абонатен номер **********, е погасено по давност.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца държавна такса в размер на 50 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 124, ал.
1 от ГПК, предявен от Н. М. И. ЕГН **********, със съд. адрес гр. София, ул.
Граф Игнатиев № 6, ет. 1, ап. 1, чрез особен представител адв. Д., срещу
«Софийска вода» АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. Младост 4, БП София № 1, сгр. 2а, че Н. М. И. не дължи на
«Софийска вода» АД, сума от 720.88 лв., представляваща главница за
предоставени ВиК услуги за периода 11.04.2016 г. – 08.09.2017 г. за имот,
находящ се в гр. София, ж.к. Фондови жилища, бл. 6А, вх. Б, ет. 1, ап. 33, кл.
№ **********, поради погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА «Софийска вода» АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, БП София № 1, сгр. 2а, да заплати
на Н. М. И. ЕГН **********, със съд. адрес гр. София, ул. Граф Игнатиев №
6, ет. 1, ап. 1, чрез особен представител адв. Д., сумата 50 лв., представляваща
разноски за държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5