Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 19.04.2019г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на осми април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
ПАВЕЛ ПАНОВ
при участието на секретар Антония
Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 13332 по описа за
2018г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 27.02.2018г., гр.д.54948/17г., СРС, 41
с-в осъжда ЗАД „ОЗК - З.” АД на основание чл.405, ал.1 КЗ да заплати на Д.В.С.
сумата 13 100 лв., предявени като частичен иск от общ размер 20 000 лв. - застрахователно
обезщетение за претърпени в резултат на застрахователно събитие - противозаконно
отнемане на 19.03.2017г. за времето 19:30 часа - 21:55 часа от обособен паркинг
на лек автомобил марка „БМВ“, модел „120Д“, рег. № ********, ведно със законна
лихва от 10.08.2017г. и сумата 1 674 лв. - разноски.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ответника
по иска ЗАД „ОЗК - З.” АД. Счита, че не се дължи плащане на застрахователно
обезщетение, защото при подписване на договора, ищецът декларира само 1 брой
ключ за автомобила. Същевременно, последното обновяване на информацията в ключа
на автомобила е от 06.02.2017г., 19 ч., а не в деня на твърдяната кражба –
19.03.2017г. Според обяснителна бележка на ищеца, в този ден той пътува с
автомобила от гр.София до Капица, близо до Димитровград, Република Сърбия, след
което се връща в София и паркира автомобила в 19.30ч. Тези изминати над 100 км.
не са отразени в информацията на ключа, въпреки че би трябвало, според
отговорите на вещото лице при приемане на САТЕ. Затова или автомобилът е с
повече от един ключ, или ищецът излага заблуждаващи факти за събитието, като и
в двата случая подвежда застрахователя, което обосновава отказ за покриване на
щети, причинени при инсценирано застрахователно събитие със застрахованото МПС
или опит за заблуда, или премълчаване от страна на застрахования или негов
представител на действителните обстоятелства, при които е възникнало събитието,
съгласно чл.5, ал.1, т.11 ОУ. При условие на евентуалност, обезщетението е
завишено по размер. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с
което да се отхвърли искът.
Въззиваемият – ищецът Д.В.С. оспорва жалбата.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Предявен е иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ.
Съобразно чл.272 ГПК, когато
въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение,
като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции
съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение,
срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са приети нови
доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на
препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в
жалбата.
В отговор на оплакванията
по жалбата, въззивният съд приема следното:
Страните са обвързани от
правоотношение по договор за застраховка „Пълно Каско“, обективиран в
застрахователна полица №
0020220201600157/10.05.2016г. Настъпилото
през периода на покрития риск застрахователно събитие се състои в
противозаконно отнемане на автомобила. Ищецът Д.В.С. своевременно уведомява ответника „ОЗК
- З.” АД за отнемането. В декларацията си при възникване на правоотношението,
ищецът посочва притежаване на 1 брой ключ за автомобила, който предава след
застрахователното събитие, настъпило на 19.03.2017г. Според обяснителна бележка
на ищеца, в този ден пътува с автомобила от гр.София до Капица, близо до
Димитровград, Република Сърбия, след което се връща в София и паркира в 19.30ч.
Безспорно е, че последното обновяване на информацията в ключа на автомобила е
от 06.02.2017г., 19 ч., а не в деня на отнемането – 19.03.2017г. Тези изминати
над 100 км. не са отразени в информацията на ключа, въпреки че би трябвало,
според отговорите на вещото лице при приемане на САТЕ.
Същевременно, обаче, вещото лице при приемане на САТЕ
заявява, че при въздействие върху превозното средство, като сваляне на
акумулаторната батерия, няма да е коректна предадената към ключа информация.
От друга страна, според становище на официалния
вносител на автомобили „БМВ“ за страната - „А.Б.“ ООД, информацията от ключа на
автомобила е предназначена основно за диагностика и улесняване на приемането му
в сервиз. Обновява се на цикли от
изминати 15 км. или на 30 минути. Електронното табло на превозното средство показва
само една дата и един час, които могат да се настройват автоматично в сервиз на
марката, но могат да бъдат променяни и ръчно от водача. По този начин ключът
може да има нереална информация за дата и час, ако тя е била предварително
променена от водача и впоследствие записана на ключа. Пробегът също може да е
различен от реалния, ако ключът не е използван или е използван за по-малко от
един цикъл на обновяване.
Ето защо, ответникът не провежда успешно доказване
относно изгодния за него и оспорен от ищеца факт, че или автомобилът е с повече
от един ключ, или ищецът излага заблуждаващи факти за събитието, като и в двата
случая да подвежда застрахователя, което да обосновава отказ за покриване на
щети, причинени при инсценирано застрахователно събитие със застрахованото МПС
или опит за заблуда, или премълчаване от страна на застрахования или негов
представител на действителните обстоятелства, при които е възникнало събитието,
съгласно чл.5, ал.1, т.11 от Общите условия към договора.
Разпоредбата на чл.408, ал.1, т.3 КЗ регламентира
възможност, застрахователят да откаже плащането, при неизпълнение на задължение
по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с
оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в
застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие.
В случая, ответникът, чиято е доказателствената тежест, не доказва неизпълнение
от ищеца на ясно уговорено договорно задължение за деклариране на реално
притежавани брой ключове за автомобила или за опит да заблуди застрахователя за
конкретен съществен факт, или за премълчаване на значими и конкретни
обстоятелства във връзка със събитието по смисъла на чл.5, ал.1, т.11 ОУ.
Няма основание за отказ на плащане и поради
неосъществяване на някое от алтернативните условия на чл.403, ал.4 КЗ –
неизпълнение от ищеца на договорно задължение, с цел да се попречи на
застрахователя да установи обстоятелствата, при които е настъпило събитието или
неизпълнението е направило невъзможно установяването им от застрахователя.
Още по-малко са изпълнени другите основания по чл.408,
ал.1, т.1 и т.2 КЗ, обосноваващи отказ за плащане. Не се установява умишлено
причиняване на застрахователното събитие от ищеца, нито умишлено причиняване на
застрахователното събитие от него с цел получаване на застрахователното
обезщетение от друго лице.
В съответствие с чл.386, ал.2 КЗ, размерът на
застрахователното обезщетение е определен от съдебно-автотехническата
експертиза според стойността на средствата за нови части, материали и труд,
необходими за отстраняване на повредите, по действителни средни пазарни цени
към момента на събитието.
Искът по чл.405, ал.1 КЗ за изплащане на
застрахователното обезщетение е основателен.
Уговореното и платено в брой от ищеца пред първа
инстанция адвокатско възнаграждение от
1 000 лв. леко превишава нормативния минимум от 833 лв. по чл.7, ал.2, т.4
от Наредба № 1/2004г. МРАВ, но не следва да се намалява като прекомерно, т.к.
делото се отличава с известна фактическа сложност по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди изцяло.
Пред настоящата инстанция въззиваемият реализира
разноски за 1 200 лв. –
платено в брой възнаграждение за един адвокат, които се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 27.02.2018г., гр.д.54948/17г., СРС, 41 с-в.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.” АД, гр.София, ул. „****** да заплати
на Д.В.С., ЕГН **********, с адрес: *** сумата
1 200 лв. – разноски за въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.