Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна,
.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 - ти състав, в открито
съдебно заседание, проведено на седемнадесети ноември през две хиляди и
двадесет и трета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при
участието на секретаря Славея Янчева, като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 2281/2017 година на ВОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по мотивирано искане на Комисията за противодействие на корупцията и
за отнемане на незаконно придобито имущество с правно основание чл. 74, ал. 1
ЗОПДНПИ /отм./, вр.§ 5, ал.1 от ПЗР на ЗПКОНПИ срещу Д.Д. за отнемане в полза
на Държавата на незаконно придобито имущество в размер на сумата от 34 220
лв., след като производството по делото е прекратено спрямо ответниците Р.С. и П.С., поради отказ от предявените искове, на осн. чл. 233 ГПК.
В искането, с което е сезиран ВОС е посочено, че въз основа на постъпило в
ТД на КОНПИ-Варна уведомление от Окръжна прокуратура-Варна от 24.08.2015г. за
привличане като обвиняем по ДП № 483/2014г. по описа на ОД на МВР-Варна на Д.Д. за
престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 НК, с решение № 495/23.10.2017г. на КОНПИ
е образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество.
С влязла в законна присъда по НОХД № 3834/2015г. на Районен съд – Варна
ответникът е осъден за престъплението, за което му е било повдигнато обвинение.
При проверката, обхващаща периода от 08.09.2005г. до 08.09.2015г. са събрани достатъчно данни, от които да се направи
обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито, тъй като при
съпоставката между стойността на имуществото и нетния доход за проверявания
период е констатирано несъответствие в размер на 512 270, 76 лева. Това
несъответствие между имущество и нетен доход е значително по смисъла на чл.21,
ал.2 от ЗОПДНПИ /отм./, вр. § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./, поради което
молителят е предявил иск срещу проверяваното лице за отнемане в полза на
държавата на незаконно придобито имущество под формата на пари в размер на *** 355,
25 лева.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Д.Д., в който
се поддържа, че искът е неоснователен, подлежащ на отхвърляне.
Твърди се, че сумата от 167 500 лв., не е налична в патримониума на
ответника. Сумата от 34 000 лв., представлява върнат на заемодателя Д.
парична сума по договор за заем от 10.02.2012г. Придобиването на 27 дружествени
дялове от капитала на „Ц.А.П.С. “ ЕООД, е в резултат на получени заемни
средства от С.Я., които са върнати на заемодателя. Счита, че е недопустимо
Комисията да претендира за отнемане имущество, което вече е отнела с влязло в
сила решение по гр.д. № 1293/2011г. на ВОС, поради което следва да се съобрази
периода от 30.06.2011г. до 08.09.2016г.
Ответниците Р.С. и П.С.
също са депозирали писмен отговор, в който оспорват предявените срещу тях
искове с твърдения, че имуществото, което се иска да бъде отнето е придобито
със средства от законни източници – доходи от полагане на труд по трудово
правоотношение, заемни средства и дарения.
Въз основа на
изложеното се настоява за отхвърлянето на предявените срещу тях искове.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Между страните по
делото е налице влязло в законна сила съдебно решение по искове, предявени от
Комисията срещу Д.Д. с правно осн. чл. 4, ал. 1 и чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД /отм./,
по което е било образувано гр.д. № 1293/2011г. на Окръжен съд – Варна.
С решение № 167/27.10.2015г.,
постановено по в.гр.д. № 336/2015г. по описа на Апелативен съд – Варна, след
частично отмяна на първоинстанционното решение № 302/24.02.2015г. по гр.д. №
1293/2011г. на Окръжен съд – Варна, е постановено друго, с което е отнето в
полза на Държавата по предявения от Комисията срещу Д.Д., иск с правно осн. чл.
4, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./, следното имущество:
1./ недвижим имот, находящ се в с.С.,
общ.П., В.О., представляващ ДВОРНО
МЯСТО с площ от 1
100 кв.м., съставляващо УПИ *-** в квартал 17 по плана на селото, при граници:
улица, ПИ П -**и земеделски земи, заедно с построената в него СГРАДА ЗА
КУРОРТНИ И ЗДРАВНИ НУЖДИ, придобити от Д.Г.Д. с Нотариален акт № ***, том IV,
рег.№ ***, дело № 664 от 14.05.2007г. /Акт № **, том VI, дело №***** от 15.05.2007г.
на СВ - П./;
2./ АПАРТАМЕНТ № 8, находящ се в гр.Варна, ул."Т.Д." №**, ет.4, с
площ 76 кв.м., състоящ се от: дневен тракт с кухненски бокс, коридор, две спални, три
тераси и баня и тоалет, при граници: ап.№ 7, ул.Г.К." и А. №*, ведно с
прилежащо избено помещение № 7 с площ от 1.92 кв.м., при граници: изба № 5 и
изба № 8 и стълбищна клетка, както и 6.4852 % ид.ч. от общите части на сградата
и от правото на строеж върху дворното място, цялото с площ 270 кв.м., съставляващо
УПИ **-**, идентичен на имот пл.№ 11, в кв.625 по плана на 5-ти подрайон на
гр.Варна, при граници: ул."Т.Д.", ул.Г.К.", УПИ ****, УПИ **-**,
придобит от Д.Г.Д. с Нотариален акт № ***, том IX, рег.№ *****, дело № **** от
02.12.2008г. /Акт № ***, том CXI, дело № **** от 02.12.2008г. на СВ - Варна/;
3./ 20 кв.м. от ПИ, находящ се в гр.Варна, ул. "Т.Д." №**,
целият с площ от 270кв.м., с идентификатор по скица № ***.**.*, одобрена със
Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК гр.София, при съседи: ***.**.*, ***.**.*,
***.**.* и ***.**.*, със стар идентификатор УПИIV-11 в кв.625, по плана на 5-ти
подрайон на града, придобит от Д.Г.Д. с Нотариален акт № 172, том I, рег.№
2460, дело № 172 от 30.03.2010г. /Акт № 106, том XIII, дело № 273 от
31.03.2010г. на СВ - Варна/;
4./ сумата от 2 300 лева, представляващи левовата равностойност на 23 дружествени
дяла, на стойност 100 лева всеки един дял от тях, от капитала на "Д.Д.М.К."
ООД, ЕИК *****, предишно наименование "П.Д.К." ЕООД, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул." Ц.П." № 3, ет. 1, an. 1,
притежавани от Д.Г.Д.;
5./ сумата от 50 000 лева, представляващи левовата равностойност на 50 000
обикновени акции на приносител, на стойност 1 лев всяка една от тях, от
капитала на " З.Х.- П. " ЕАД ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр.П., ул."К." № 33, притежавани от Д.Г.Д.;
6./ сумата от 50 000 лева, представляващи левовата равностойност на 500 обикновени
акции на приносител, на стойност 100 лева всяка една от тях, от капитала на
"Г.Л." ЕАД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул."Св.Св.К.М."
№ 24, ет.2, офис 4, притежавани от Д.Г.Д.;
7./ сумата от 15 000 лева, представляващи левовата равностойност на 15 000 поименни
акции, на стойност 1 лев всяка една от тях, от капитала на "Д.Д.М."
АД, ЕИК ******, с размер на капитала 50 000 лева, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, ул. "С.В." № 18, ет.З, офис 300, притежавани от
Д.Г.Д.;
Ответникът Д.Д. е осъден да заплати в полза на Държавата, на осн. чл. 4,
ал. 2 ЗОПДИППД /отм./, следните суми:
1./ 4 500 лева от продажбата на 45 дяла, на
стойност 100 лева всеки един дял от тях, от капитала на "П.Д.К." ЕООД
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул. "Ц.П." №
3, ет.1, ап.1., обективирана в договор от 26.01.2010г., притежавани от Д.Г.Д.;
2./ *** 000 лева получена от продажбата на
недвижим имот, находящ се в с.М., ул."М." № 3, общ.Н.П., обл.Ш., а
именно: Къща, лятна кухня и стопански постройки, построени в собствено
дворно място с площ от 1245кв.м., за което е отреден УПИ *****от квартал 53, при граници:
улица, УПИ *****,улица, УПИ ***** и УПИ *****, обективирана в нотариален акт № ***, том *, рег.№ ****,
дело № *** от 27.02.2008г. / Акт № ***, том II, дело № *** от 27.02.2008г. на
СВ -Н.П./;
3./ 20 000 лева, представляваща пазарната
стойност към датата на продажбата на лек автомобил, марка "М.", модел „320“, рег. № *********;
4./ 35 000 лв., представляваща пазарна стойност към датата на
продажбата на лек автомобил марка „БМВ“, модел „X3“,
рег. № *********;
5./ 45 000 лв. получена от продажбата на недвижим имот,
находящ се в с. М., община Н.П., област Ш., а именно: жилищна сграда със ЗП от
40 кв.м., жилищна сграда със ЗП от 12 кв.м., навес без оградни стени със ЗП от
50 кв.м., със застроено и незастроено дворно място с площ от 1 100 кв.м.,
съставляващо УПИ ********от кв. 27 по плана на с. М., при граници: улица, УПИ *******, УПИ *******,
УПИ *******.
Решението на ВАпС, в частта, с която след отмяна на първоинстанционното
решение, е постановено друго, с което е отнето посоченото по-горе имущество и
са отнети средства от продажба на друго имущество, е влязло в законна сила на 21.04.2016г.,
съгласно чл. 293, т. 3 ГПК, в деня, в който съдебният акт не е допуснат до
касационно обжалване с определение № 399/21.04.2016г. по гр.д. № 1225/2016г. на
ВКС.
Първоинстанционното решение е потвърдено, в частта, с която е отхвърлен
предявения от КОНПИ против Д.Д., иск за отнемане в полза на Държавата на сумата
от 5 000 лв., представляваща левова равностойност на 50 дружествени дяла,
на стойност 100 лв. всеки един от тях от капитала на „Х.“ ЕООД, притежавани от Д.Д.,
на осн. чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./, както и на сумата от 500 лв.,
представляваща пазарна стойност към датата на продажбата на мотоциклет марка
„БМВ“, модел „650“, рег. № *******, на осн. чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД /отм./.
Решението по гр.д. № 1293/2011г. на ВОС е обезсилено, в частта, с която е
отхвърлен искът по чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./, предявен от КОНПИ срещу Д.Д.
за отнемане в полза на Държавата на лек автомобил марка „М.“, модел „C 400
ЦДИ“, рег. № *******и делото е върнато за произнасяне по предявения от
Комисията иск за отнемане на сумата от 25 000 лв., представляваща пазарна
стойност на този автомобил към датата на продажбата му с договор от
29.05.2009г., на осн. чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./.
С последващо решение № 43/04.04.2017г. по в.гр.д. № 99/2017г. по описа на
Апелативен съд – Варна, е отменено решение № 12/06.01.2017г. на ВОС по гр.д. №
1293/2011г., в частта, с която е отхвърлен иска на КОНПИ срещу Д.Д. за отнемане
в полза на държавата на сумата от 21 972 лв., представляваща действителна
стойност на придобития от трето лице лек автомобил марка „М.“, модел „C 400
ЦДИ“, рег. № *******и вместо него е постановено друго, с което е отнета
пазарната стойност на лекия автомобил, възлизаща на сумата от 21 972 лв.
Решението, в частта, с която е отхвърлен иска на Комисията за разликата
над сумата от 21 972 лв. до 35 000 лв., представляваща пазарна
стойност на същия автомобил, е потвърдено.
Решението на въззивната инстанция в посочената част е влязло в законна
сила, считано от деня на постановяване на определение № 140/20.02.2018г.
по гр.д. № 2955/2017г. на ВКС, съгласно чл. 293, т. 3 ГПК.
Производството по делото се е развило по реда на ЗОПДИППД по арг. от § 5
от ПЗР на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество
в сила от 19.11.2012г., тъй като е започнало преди влизане в сила на този
закон.
Отнето е имущество и
средства от продажба на такова, придобити през проверявания период от 01.01.1999г. до 31.12.2010г.
Правната квалификация на
предявения иск, по който е образувано настоящото производство, е такава по чл.
153, ал. 1 ЗОНПИ /в сила от 06.10.2023г./, с оглед наведените в исковата молба
фактически твърдения и заявения петитум по аргумент от нормата на § 5, ал. 2
ПЗР, тъй като проверката и производството пред Комисията са започнали при
действието на ЗОПДНПИ /в сила от 19.11.2012г. и отменен, считано от
23.01.2018г./.
Производството по
делото, в частта по предявения от Комисията иск срещу Р.С. и П.С., е прекратено
с влязло в законна сила определение, постановено в открито съдебно заседание на
17.11.2023г., поради отказ от претенциите спрямо тях, на осн. чл. 233 ГПК.
Ответникът Д.Д. е
привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 483/2014г. по
описа на ОД на МВР – Варна за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 НК –
квалифициран състав на измамата, при която причинената вреда е в големи
размери, а с влязла с законна сила присъда по НОХД № 3834/2015г. по описа на
Районен съд – Варна, е осъден за престъпление по чл. 210, ал. 1 вр. чл. 209,
ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, което попада в обхвата на посочените в чл. 108, ал.
1, т. 10 ЗОНПИ.
Привличането му в
качеството на обвиняем е дало основание на Комисията да образува нова проверка
за установяване на незаконно придобито имущество за периода от 08.09.2005г. до 08.09.2015г., както и производство за
отнемане на незаконно придобито имущество и за внасяне на искане за отнемане на
такова имущество с предвидените в закона актове.
Решението от 23.10.2017г. на Комисията за внасяне на
искане за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество на
стойност *** 355, 25 лв. от Д.Д., Р.С., явяваща се лице, с което
обвиняемият живее на съпружески фактически начала и П.С., майка на Р.С., е
подписано с особено мнение на един от членовете на колективния орган.
В него е посочено, че установеното
несъответствие при извършената проверка в
периода от 08.09.2005г. до
08.09.2015г., възлизащо на сумата от 153 368, 64 лв. е под
законоустановения размер по §, т. 7 ДР на ЗОПДНПИ от 250 000 лв., тъй като
в имуществения анализ, извършен от Комисията е включено имущество на стойност
489 454 лв. което вече е отнето с влязло в сила решение по в.гр.д. №
336/2015г. на Апелативен съд – Варна.
Формиран е извод, че
макар периодите на двете проверки да се припокриват отчасти за времето от 08.09.2005г. до 31.12.2010г., не е
допустимо имущество, което е отнето от Комисията да се включва отново в анализа
на имуществото му, тъй като то вече не е в неговия патримониум, а проверяваното
лице се е облагодетелствало от незаконното имущество само веднъж.
Срещу същия ответник е образувана
трета поред проверка от Комисията във връзка с привличането му като обвиняем по
ДП 251/2013г. по описа на ОСлО при Окръжна Прокуратура – Варна за периода от
25.09.2005г. до 25.09.2015г.
В съдебно заседание,
процесуалният представител на Комисията твърди, че в края на проверявания
период – 08.09.2015г., ответникът Д.Д., притежава следното имущество:
1./ 2 дяла, всеки на стойност от 1 лв. от
капитала на „С.Г.К.“ ЕООД;
2./ 3 дяла от капитала на „Е.Б.“ ООД, всеки
на стойност от 5 лв.;
3./ 50 дяла, всеки на стойност 100 лв. от
капитала на „Х.“ ЕООД, решението за отнемане стойността на които е отхвърлено с
решението по в.гр.д. № 336/2015г. по описа на Апелативен съд – Варна;
4./ 50 дяла, всеки на
стойност 100 лв. от капитала на „Ц.А.П.С. “ ЕООД с предишни наименования „П.Д.К.“
ЕООД и ‚Д.Д.М.К.“ ЕООД, стойността на 23 дяла от което са отнети с влязлото в
сила решение по в.гр.д. № 336/2015г. по описа на Апелативен съд – Варна;
Останалите 27 дяла от капитала са придобити от
ответника на 08.03.2012г.
5./ 500 обикновени
акции от капитала на „Г.Л.“ ЕООД, всяка с номинална стойност 100 лв., чиято
левова равностойност е отнета с влязлото в сила решение по в.гр.д. № 336/2015г.
по описа на Апелативен съд – Варна;
6./ 49 994 акции
от капитала на „В.А.“ АД, от които с посоченото решение е отнета
равностойността на 15 000 акции или сумата от 15 000 лв., а
придобитите на 01.03.2012г. от проверяваното лице 10 000 акции са
отчуждени в полза на Р.С.;
7./ 50 000 акции
от капитала на „С.М.“ ЕООД с предишно наименование „З.Х.П.“ ЕАД, чиято
равностойност е отнета с посоченото решение;
8./ недвижими имоти, находящи
се в с. С., община П., а именно: дворно място с площ от 1 110 кв.,
представляващо УПИ ****в кв. 17 по план на селото, заедно
с построената в него сграда за курортни и здравни нужди, които са отнети с
посоченото по-горе решение;
9./ апартамент № 8 в гр.
Варна, ул.“Т.Д.“ №**, ет. 4, ведно с 20 кв.м. от поземления имот, отнети с
посоченото решение;
10./ сумата от 34 220 лв., която представлява
иззети парични средства с протокол за претърсване и изземване от 15.10.2012г.
на лек автомобил по ДП № 251/2013г. по описа на ОСлС при Окръжна Прокуратура –
Варна.
С протоколно
определение, постановено на 02.10.2017г. по НОХД № 1163/2016г. по описа на
Окръжен съд – Варна, наказателното производство спрямо Д.Д. за престъпление по
чл. 255, ал. 3 врл. Чл. 255, ал. 1, т. 2 и т. 7 врл. Чл. 20, ал. 2 и по чл.
253, ал. 5, вр. ал. 4 вр. ал. 2 врл. Чл. 253, ал. 1 НК, е прекратено, на осн.
чл. 369, ал. 4, предл. 2 и предл. 3 НПК.
Със същото определение
е постановено връщане на сумата от 34 220 лв., която е била иззета при
претърсване на лек автомобил в хода на досъдебното производство.
Спорните по делото
въпроси са следва ли при вземане на решение за внасяне на искане за отнемане на
имущество от ответника, Комисията да съобрази влязлото в сила между същите
страни съдебно решение по в.гр.д. № 336/2015г. по описа на Апелативен съд –
Варна, с което е отнето незаконно придобито имущество от същия ответник, следва
ли то да се включи в проверявания период и в имуществения анализ, извършен от
ищеца, които въпроси са относими към основателността, а не към допустимостта на
производството.
Съгласно чл. 112, ал. 3 ЗОНПИ проверката обхваща период от
10 години назад, считано от датата на започването й. Макар нормата да е
императивна и да не допуска извършване на проверка за период, по-дълъг от
предвидения в закона, не съществува пречка този срок да бъде по-кратък от
законоустановения.
Целта на проверката, извършвана от органите по ЗОПДНПИ, сега ЗОНПИ, е установяване дали
е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице, т.е.
дали натрупването на неговото богатство може да бъде обяснено с конституционно
признатите и законово регламентирани източници - предприемаческа дейност,
упражняване на свободна професия, трудов или граждански договор, наследяване и
пр. Предметът й е изясняване на
произхода, начина на придобиване и преобразуването на имуществото на
проверяваното лице за определен от закона срок.
В конкретния случай, Комисията е извършила проверка за периода от
сезирането й - 08.09.2005г. до 08.09.2015г., т.е. в рамките на предвидения в
закона.
Съдебното решение, с което са уважени исковете на КОНПИ срещу
Д.Д. по в.гр.д. № 336/2015г. на
Апелативен съд – Варна, има конститутивно действие и поражда търсената с него
правна промяна – имуществото се отнема в полза на държавата и става негова
собственост, считано от 21.04.2016г.
В това се състои конститутивното действие на решението, чиито адресати са
страните по делото, а третите лица са длъжни да го зачитат, на осн. чл. 297 ГПК.
Влязлото в законна сила
съдебно решение следва да бъде съобразено и от настоящия състав на съда, както
и по-късно постановеното и влязло на 20.02.2018г. решение.
Към
момента на вземане на решение за внасяне на искане за отнемане в полза на
Държавата на незаконно придобито имущество – 23.10.2017г., Комисията е била длъжна да зачете конститутивното
действие на влязлото на 21.04.2016г.
в законна сила решение по в.гр.д. № 336/2015г. на Апелативен
съд – Варна. Считано от влизането му в сила, незаконно придобитото имущество е
напуснало патримониума на Д.Д. и е преминало в този на Държавата, поради което
то не е било налично към посочения момент. Следователно, към посочената дата не е имало
основание при извършване на предварителната проверка да се включва и имущество,
на което проверяваното лице, вече не е било титуляр.
Изложеното налага
извод, че Комисията е извършила проверка за периода от 08.09.2005г. до 08.09.2015г., т.е. в рамките на предвидения в
закона, но в икономическия анализ, предхождащ вземане на решение за внасяне на
искане за отнемане, е следвало да съобрази само имуществото и източниците, с
които то е придобито в периода от 01.01.2011г. до 08.09.2015г.
В периода от
01.01.1991г. до 31.12.2010г., в който попада и част от този от втората проверка
или времето от 08.09.2005г. до 31.12.2010г. /вкл./, Комисията вече е извършила проверка
на придобитото от Д.Д. имущество и е събирала доказателства за установяване на
произхода и местонахождението му, за което е имало данни, че е придобито пряко
или косвено от престъпна дейност. А с влязлото в законна сила е признато, че това
имущество е придобито със средства от незаконен източник, поради което е и
отнето.
Ако се възприеме тезата
на Комисията, че в икономическия анализ следва да се включи и имуществото в
периода от 08.09.2005г. до 08.09.2015г., то същото, следва да намери отражение
и в анализа, извършен при третата проверка от 25.09.2005г. до 25.09.2015г., което
не би било допустимо.
Затова релевантно в
конкретния случай е какво имуществото притежава
ответникът към 08.09.2005г. и какво в края на периода – 08.09.2015г. при
зачитане на влязлото в сила решение към 23.10.2017г.
В началото на
проверявания период, ответникът Д.Д. притежава следното имущество:
1./ 50 дяла от „Х.“ ЕООД, всеки на стойност
100 лв., считано от 19.04.2004г.;
Съобразявайки
твърденията на Комисията, ангажираните писмени доказателства и изслушаните
заключения на първоначалната и повторната ССчЕ, съдът приема, че към края на
периода – 08.09.2015г. при зачитане на влязлото в сила решение към 23.10.2017г.,
ответникът притежава следното имущество:
1./ 2 дяла, всеки на стойност от 1 лв. от
капитала на „С.Г.К.“ ЕООД;
2./ 3 дяла от капитала на „Е.Б.“ ООД, всеки
на стойност от 5 лв.;
3./ 50 дяла, всеки на стойност 100 лв. от
капитала на „Х.“ ЕООД, решението за отнемане стойността на които е отхвърлено с
решението по в.гр.д. № 336/2015г. по описа на Апелативен съд – Варна;
4./ 27 дяла, всеки на стойност 100 лв. от
капитала на „Ц.А.П.С. “ ЕООД с предишни наименования „П.Д.К.“ ЕООД и ‚Д.Д.М.К.“
ЕООД, придобити от ответника на 08.03.2012г.;
Ответникът не притежава
49 994 броя акции от капитала на „В.А.“ АД, тъй като стойността на
притежаваните 15 000 акции, е отнета от Комисията, а по-късно придобитите
25 000 акции на 01.04.2012г. са прехвърлени на Р.С..
В тази връзка съдът не
кредитира заключенията на първоначалната и повторна ССчЕ, в частта, с която
заявяват, че тези акции принадлежат на ответника, тъй като от една страна експертите
не са съобразили отнемане на равностойността на 15 000 акции, а от друга
извършените прехвърлителни сделки.
5./ сумата от 34 220 лв., която представлява
иззети парични средства с протокол за претърсване и изземване от 15.10.2012г.
на лек автомобил по ДП № 251/2013г. по описа на ОСлС при Окръжна Прокуратура –
Варна;
Отнемане на незаконно
придобито имущество може да бъде извършено в случай, че имуществото в края на
периода се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и това
увеличение надхвърля посочения в § 1, т. 3 ДР на ЗОНПИ размер от 150 000
лв. Едва след установяване на такова превишение подлежи на изследване въпросът
дали даден доход има законен характер. В този смисъл Решение по гр.д. №
4768/2019г. на ВКС, IV г.о., решение по гр.д. № 1293/2020г., на ВКС, IV г.о, гр.д. № 1998/2018г. на ВКС, IV г.о и др.
Съобразявайки
задължителните постановки в ТР № 4/2021г. на ОСГК на ВКС, както и посочената
съдебна практика, съдът приема, че в патримониума на ответника, е налично
имущество на стойност 41 937 лв. /2 лв. + 15 лв. + 5 000 лв. +
2 700 лв. + 34 220 лв./, поради което позитивен извод за наличие
на „значително несъответствие” по смисъла на § 1, т. 3 ДР на ЗПКОНПИ, не може
да бъде направен, поради което не подлежат на изследване елементите, определящи
„нетния доход.”
Отсъствието на тази
предпоставка е достатъчно основание за отхвърляне на предявения иск.
По разноските
Отговорността за
разноски се определя съобразно разпоредбата на чл. 78 ГПК.
Изтъкнатата в писмените
бележки съображения за недължимост на разноски, на основание разпоредба на чл.
156, ал. 6 ЗОНПИ, не може да бъде споделена от състава на съда.
Смисълът
на тази разпоредба е, че Комисията не би следвало да дължи разноските, които е
сторила заради поведението на ответниците, които са притежавали безспорни
доказателства за законно придобито имущество, но не са ги представили с
декларациите по чл.
136 или 137 ЗОНПИ, какъвто несъмнено не е настоящия случай,
поради което ищецът дължи разноски на ответниците, както за прекратената част
от исковете, така и за отхвърлената част, конкретно в полза на Д.Д..
Производството по
делото, в частта по претенцията на Комисията срещу П.С. за отнемане на сумата
от 8 500 лв., представляваща пазарна стойност на отчужден лек автомобил
марка „О.“, модел „К.“, е прекратено, на осн. чл. 233 ГПК.
За прекратената част,
ответникът има право на разноски, на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК, чиито размер
според представения списък по чл. 80 ГПК и доказателства за извършването им
възлиза на сумата от 2 000 лв.
В полза на процесуалния
представител на ответника Р.С. адв. В.М. следва да се присъди адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ под формата на процесуално
представителство по настоящото производство за прекратената част от иска в
размер на 5 229, 91 лв., изчислени съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба
№ 1/09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения в редакцията към момента
на определянето му, на осн. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата.
В полза на ответника Д.Д.
следва да се присъдят сторените по делото съдебно-деловодни разноски в размер
на 800 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
В полза на процесуалния
представител на ответника Д.Д. следва да се присъдят разноски адв. В.М. следва
да се присъди адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ под
формата на процесуално представителство по настоящото производство за
отхвърлената част в размер на 3 387, 60 лв., а за прекратената част от
производството сумата от 12 145, 45 лв., изчислени съобразно, чл. 7, ал.
2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения в
редакцията й към момента на определянето му, на осн. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1,
т. 2 от Закона за адвокатурата.
Ответниците не са
изпълнили задължението си да представят доказателства за внесен депозит в
размер на 965 лв., поради което сумата следва да бъде събрана принудително, на
осн. чл. 77 ГПК.
При този изход на спора
в тежест на Комисията следва да се възложи следващата се за производството
държавна такса в размер на 1 368, 80 лв., на осн. чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Комисията за отнемане
на незаконно придобито имущество, БУЛСТАТ *********, гр. София срещу Д.Г.Д.,
ЕГН **********,***, иск за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито
имущество в размер на сумата от 34 220
лв. /тридесет и четири хиляди двеста и двадесет лева/, на осн. чл. 153, ал.
1 ЗОНПИ.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно
придобито имущество, БУЛСТАТ *********, гр. София ДА ЗАПЛАТИ на П.В.С., ЕГН **********,*** сумата от 2 000
лв. /две хиляди лева/, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни
разноски, на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, БУЛСТАТ *********,
гр. София ДА ЗАПЛАТИ на адв.
В.М. сумата от 5 229, 91 лв. /пет
хиляди двеста двадесет и девет лева и деветдесет и една ст./,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ под
формата на процесуално представителство в производството по гр.д. № 2281/2017г.
по описа на Окръжен съд – Варна в полза на Р.Г.С., на осн. чл. 38, ал. 2 вр.
ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито
имущество, БУЛСТАТ *********, гр. София ДА ЗАПЛАТИ на Д.Г.Д., ЕГН **********,*** сумата
от 800 лв. /осемстотин лева/, представляваща сторени по делото съдебно –
деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, БУЛСТАТ *********,
гр. София ДА ЗАПЛАТИ на адв.
В.М. сумата от 15 533, 05 лв.
/петнадесет хиляди петстотин тридесет и три лева и пет ст./, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ под формата на
процесуално представителство в производството по гр.д. № 2281/2017г. по описа
на Окръжен съд – Варна в полза на Д.Г.Д., на осн. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2
от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Д.Г.Д., ЕГН **********,***,
П.В.С., ЕГН **********,*** и Р.Г.С.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Варна сумата от 965 лв. /деветстотин шестдесет и пет лева/,
представляваща разноски за изготвяне на СИЕ, на осн. чл. 77 ГПК.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, БУЛСТАТ *********,
гр. София ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Окръжен съд - Варна сумата от 1 368,
80 лв. /хиляда триста шестдесет и осем лева и осемдесет и осем ст./,
представляваща дължима за производството държавна такса, на осн. чл. 157, ал. 2
ЗОНПИ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна в двуседмичен срок от
връчването на препис от акта на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: