№ 33007
гр. София, 20.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20211110155776 по описа за 2021 година
Ищецът В. Б. А. е предявил отрицателен установителен иск срещу
„Инвестиционна компания“ АД, Р. Ж. Б., „Рос паркет“ ЕООД, „Вип паркет“
ЕООД, „Рос инвестмънт“ ЕООД и „Евро паркет“ ЕООД, като моли съдът да
постанови решение, с което да признае за установено несъществуването на
правото на ответника „Инвестиционна компания“ да събира вземането си по
изпълнителен титул, издаден на 15.06.2015 г. от СГС по т.д. № 3416/2015 г. от
отразените в него лица „Рос паркет“ ЕООД, „Вип паркет“ ЕООД, „Рос
инвестмънт“ ЕООД, „Евро паркет“ ЕООД и Р. Ж. Б., чрез насочване на
принудително изпълнение срещу следния недвижим имот: ½ ид.ч. от
апартамент № 13, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост 2“, бл. 242, вх. 3, ет.
5, собственост на ищеца.
С определение № 9009 от 18.11.2021 г. е прекратено производството по
отношение на предявен от ищеца недопустим отрицателен установителен иск
с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено, че взискателят
по изп.д. № 20148510401383 по описа на ЧСИ Мариян Петков, рег. № 851 на
КЧСИ – „Инвестиционна компания“, няма право да насочи принудително
изпълнение срещу ½ ид.ч. от апартамент № 13, находящ се в гр. София, ж.к.
„Младост 2“, бл. 242, вх. 3, ет. 5. Определението е потвърдено с Определение
№ 2557 от 23.03.2022 г. на IV-Е въззивен състав на СГС по ч.гр.д. №
1926/2022 г. и Определение № 164 от 15.07.2022 г. на ВКС, Второ отделение
по ч.гр.д. № 2573/2022 г.
В искова молба от 28.09.2021 г. и уточнения на същата от 01.11.2021 г.,
1
04.11.2022 г. и 20.02.2023 г. ищецът твърди да е собственик на целия
недвижим имот, а именно апартамент № 13, находящ се в гр. София, ж.к.
„Младост 2“, бл. 242, вх. 3, ет. 5. Посочва да е придобил ½ ид.ч. от процесния
имот след проведена по друго изпълнително дело публична продан, а
процесната ½ ид.ч. твърди да е придобил по следния начин: С нотариален акт
№ 24, т. 1, рег. № 943, д. № 9/2011 г. на Нотариус Лили Лакова, рег. № 151 на
НК, вписан в Служба по вписванията с вх. peг. номер 3275 от 04.02.2011 г.,
акт № 1, том VIII, дело № 1419/2011 г. Р. Ж. Б. е дарил целия апартамент на
съпругата си Велислава Йорданова Б.а. С нотариален акт № 73, т. 1, рег. №
2488, дело № 29/2011 г. на Нотариус Лили Лакова, рег. № 151 на НК, вписан в
Служба по вписванията с вх. peг. номер 12438 от 04.04.2011 г., акт № 136, том
XXX, дело № 6421/2011 г. Велислава Йорданова Б.а е дарила по 1/2 идеална
част от апартамента на децата си от предходен брак: Виктор Александров
Александров, чиято ½ ид.ч. била придобита от ищеца при публична продан
по друго изпълнително дело, и Цветомира Александрова Александрова. Р. Б.
бил собственик на целия имот на основание покупко-продажба, обективирана
в НА № 109, том III, рег. № 3829, дело № 461/2005 г. на нотариус Ивайло
Николов, рег. № 040 на НК. На 28.09.2010 г. Б. ипотекирал имота в полза на
„Банка Пиреос България“ АД за обезпечаване на увеличението на размера на
предоставен кредит по договор за кредит № 033/2007 г. с материален интерес
до 70000 евро. Подробно описва как е придобил собствеността върху другата
½ ид.ч. от процесния имот, която не е предмет на настоящото производство.
Сочи, че вследствие на съдебна делба по иск на ищеца в настоящото
производство срещу Цветомира Александрова, вписана на 09.11.2016 г., и
завършила със съдебна спогодба, одобрена в с.з. на 13.10.2020 г., в дял на
ищеца бил възложен целият апартамент, с което и собствеността върху същия
станала единствено на ищеца. Сочи, че по отношение на Р. Б. бил уважен иск
по чл. 135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на дарението,
извършено от последния, върху ½ ид.ч. от процесния имот, която е била
дарена на съпругата, а впоследствие и на Цветомира Александрова. Исковата
молба била вписана на 07.12.2016 г. Счита, че решението по иска по чл. 135
ЗЗД е непротивопоставимо на съдебната спогодба, с която ищецът е станал
титуляр на цялото право на собственост върху процесния имот, поради което
поддържа, че ответникът „Инвестиционна компания“ АД няма право на
принудително изпълнение по отношение на тази ½ ид.ч. от процесния имот.
2
Твърди, че принудителни действия върху процесната ид.ч. за започнали
още когато същата е била собственост на Цветомира Александрова,
праводател на ищеца, в качеството ѝ на ипотекарен длъжник. Още през 2014
г. била наложена възбрана върху имота. Придобивайки ипотекиран имот,
ищецът също придобил качеството ипотекарен длъжник. След като в резултат
на публична продан ищецът придобива другата ½ ид.ч. от процесния имот,
договорната ипотека била заличена по отношение на тази част.
Твърди, че решението по чл. 135 ЗЗД е постановено на 07.02.2020 г., а
на 10.02.2020 г. е вписана възбрана по отношение на процесните ½ ид.ч. в
полза на ответника „Инвестиционна компания“ АД. Счита, че възбраната е
неправилно поискана и наложена. Излага съображения, че вследствие на
завършилата със съдебна спогодба делба на имота е придобила и другата ½
ид.ч., считано от датата на вписване на исковата молба за делба – 09.11.2016 г.
Претендира, че в качеството си на ипотекарен длъжник ищецът има
право да предяви иск по чл. 439 ГПК за признаване за установено, че правото
на взискателя по изп.д. № 20145810401383 „Инвестиционна компания“ АД на
принудително изпълнение върху процесните ½ ид.ч. от апартамент № 13 не
съществува.
С допълнителна искова молба от 20.02.2023 г. уточнява, че
първоначално е присъединен като привилегирован взискател с признато
право на задържане по чл. 72, ал. 3 ЗС. Впоследствие придобил частта, върху
която упражнявал право на задържане, и поради сливане на качествата
собственик и взискател с право на задържане престанал да бъде взискател.
Тъй като придобил ипотекиран имот придобил качеството ипотекарен
длъжник. Твърди, че по отношение на имота били вписани две възбрани от
12.02.2013 г. и 25.04.2014 г., и двете преди да бъде вписана исковата молба на
ответника „Инвестиционна компания“ АД по чл. 135 ЗЗД. Поради тези и
други подробно описани в молбата обстоятелства счита, че правото на
взискателя „Инвестиционна компания“ АД за насочване на принудително
изпълнение срещу ½ ид.ч. от процесния имот е непротивопоставимо на
правото му на собственост. Поддържа, че вписаната на 10.02.2020 г. възбрана
върху процесната ид.ч. от имота страда от пороци – искането за налагане от
взискателя било неправилно, съдебният изпълнител не следвало да го
уважава. Посочва, че възбраната е следвало да бъде вписана по партидата на
3
праводателя на ищеца – Цветомира Александрова, а не по тази на Р. Б.. Излага
съображения, че при уважаване на иск по чл. 135 ЗЗД имотът не се връща в
патримониума на длъжника. Счита, че вписването на възбраната е нищожно,
недопустимо, че е вписано несъществуващо обстоятелство и че вписването
противоречи на чл. 36 от ПВ.
Ответникът „Инвестиционна компания“ АД е депозирал отговор в
законоустановения срок, с който оспорва иска като недопустим поради липса
на правен интерес от предявяването му – изпълнителното дело било спряно и
действия по изпълнение не били извършвани. Твърди, че Р. Б. е собственик и
ползвател на ½ ид.ч. от процесния имот и че ответникът има право на
принудително изпълнение върху тези ид.ч., тъй като бил проведен успешно
иск по чл. 135 ЗЗД. Счита, че вписването на исковата молба за делба няма
защитно действие, а само оповестително такова. Възлагането на процесната ½
ид.ч. от имота в дял на ищеца със съдебната спогодба не било друго, а една
разпоредителна сделка, извършена след вписването на исковата молба по чл.
135 ЗЗД. Сочи, че между страните има редица дела. Претендира разноски.
Ответниците Р. Ж. Б., „Рос паркет“ ЕООД, „Вип паркет“ ЕООД, „Рос
инвестмънт“ ЕООД и „Евро паркет“ ЕООД депозират отговор на исковата
молба в законоустановения срок. Считат, че изп.д. № 20148510401383 по
описа на ЧСИ Мариян Петков с рег. № 851 при КЧСИ е прекратено по силата
на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради което липсвала
положителната процесуална предпоставка висящо изпълнително дело. Счита
предявения от ищеца иск за основателен.
По тези съображения и на основание 146 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
СЪДЪТ ще се произнесе по процесуалните искания на страните в
съдебно заседание.
Инцидентен установителен иск с предмет установяването на
съществуването или несъществуването на факт с правно значение е допустим
само ако е предвиден в закона, поради което предявеният инцидентен
установителен иск за установяване дали е висящо изпълнителното дело е
недопустим, поради което ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на
4
ответниците Р. Ж. Б., „Рос паркет“ ЕООД, „Вип паркет“ ЕООД, „Рос
инвестмънт“ ЕООД и „Евро паркет“ ЕООД.
Инцидентен установителен иск с предмет установяване на нищожност
на договор за заем от 18.01.2011 г. не е с предмет преюдициално
правоотношение, поради което ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
ответниците Р. Ж. Б., „Рос паркет“ ЕООД, „Вип паркет“ ЕООД, „Рос
инвестмънт“ ЕООД и „Евро паркет“ ЕООД.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се изпрати на ищеца.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се
връчи препис от настоящото определение за насрочване, като те могат да
вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в
първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
08.12.2023 г., от 10:00 ч., за която дата и час да се призоват страните с
посочените по - горе преписи.
В прекратителната си част определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Софийски градски съд. В останалата си част определението
не подлежи на обжалване
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5