Р Е Ш Е Н И Е
№ 91
гр. Перник, 23.05.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в открито съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при съдебния секретар Е.В. и с участието на прокурор М. Л.*** от Окръжна
прокуратура - Перник, като разгледа, докладваното от съдия Силвия Димитрова
КАНД № 85/2022 г. по описа на Административен съд – Перник, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 – чл.228 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на началника на отдел „Оперативни дейности“ - С.** при ГДФК,
против Решение № 190/11.03.2022 г., постановено по АНД № 1210/2021 г. по описа
на Районен съд – П., с което е отменено Наказателно постановление /НП/ №
517541-F538150/11.06.2020
г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ – С.** в ЦУ на НАП, с което на „***“
ООД с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. П.***, на основание
чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗЗДС, е наложена имуществена санкция в размер на
500,00 лв. за извършено административно нарушение чл.42, ал.1, т.2 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите.
Касаторът моли да
бъде отменен обжалвания акт и да бъде потвърдено наказателното постановление,
като сочи, че при издаването на последното не са извършени нарушения на
процесуалните правила и материалният закон е приложен правилно. Твърди, че
описанието на нарушението е направено по начин, който гарантира на привлечения
към административнонаказателна отговорност субект да разбере какво точно
нарушение му се вменява, при какви обстоятелства се твърди, че го е извършил, и
въз основа на какви факти са направени изводите на административнонаказващият
орган, респ. че не е нарушено правото на защита. Сочи, че допуснатата
техническа грешка, изразяваща се в грешно посочване на годината на извършване
на нарушението, не следва да се възприема като рефлектираща върху
законосъобразността на административния акт.
В съдебно заседание
касаторът – редовно призован, се представлява от юрисконсулт П.***, който
поддържа жалбата, допълва доводите в нея и моли решението на първоинстанционния
съд да бъде отменено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по
касационната жалба – „***“ ООД с ЕИК **, със седалище и адрес на управление:
гр. П.***, редовно призован, се представлява от управителя Е.Х.***. Счита, че
оспореното решение е правилно, а жалбата срещу него – неоснователна, поради
което следва да се отхвърли.
Окръжна прокуратура
– Перник, чрез прокурор М. Л.***, счита жалбата за неоснователна и предлага на
съда да остави в сила решението на Районен съд – Перник.
Административен съд
– Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост, взе предвид становищата на страните и изложените от тях
съображения, обсъди събраните по делото доказателства и провери служебно
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение със закона, при
съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл.218 от АПК и чл.220 от АПК, намери следното:
Касационната жалба
е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от лице по чл.210, ал.1 от АПК, срещу подлежащ на
касационно обжалване съдебен акт. С оглед на това тя е процесуално допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна по следните съображения:
За да постанови
обжалваният съдебен акт, районният съд е приел за установено, че ответникът по
касационната жалба „***“ ООД с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.
П.***, стопанисва търговски обект по смисъла на § 1, т.41 от ДР на ЗДДС:
магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. Перник, ул. Воромеж, № 3, в който
има регистрирано и работещо фискално устройство /ФУ/, модел „DP25“ с ИН на ФУ DТ520331 и ИН на ФП 02520331,
рег. № на ФУ в НАП № **** г. На този обект е извършена проверка от инспектори
по приходите в ЦУ на НАП, които изискали паспорта на фискалното устройство, но
такъв не им бил предоставен, а им било заявено, че той се съхранява на адреса
за кореспонденция с дружеството-стопанин на обекта. Констатациите от проверката
били обективирани в Протокол за извършена проверка № 0044875/20.11.2019 г. Същевременно,
по делото са представени доказателства за образувано срещу „***“ ООД – гр. П.
административнонаказателно производство със съставянето на АУАН № F538150/16.02.2020 г. В акта
са описани обстоятелства, аналогични на тези в протокола от 07.03.2019 г., а
деянието е квалифицирано като административно нарушение чл.42, ал.1, т.2 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите.
След проверка по
реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, базирайки се на събраните по преписката
доказателства, наказващият орган издал Наказателно постановление № 517541-F538150/11.06.2020 г., с
което на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗЗДС, на „***“ ООД – гр. Перник е
наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лв. за извършено административно
нарушение чл.42, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на
финансите.
При горните данни,
районният съд е приел, че в административнонаказателното производство срещу „***“
ООД са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като от съдържанието на
АУАН № F538150/16.02.2020
г. се установява, че е описано деяние, което е извършено на 20.11.2018 г., в
11:12 ч., а в приложения протокол за извършена проверка е вписана дата
20.11.2019 г., поради което липсва яснота относно датата на извършване на
административното нарушение и води до извод за нарушение на императивните
изисквания относно съдържанието на АУАН и на правилата за образуване и
провеждане на административнонаказателното производство.
При направен разбор
и анализ на приложимите правни норми районният съд е извършил преценка относно
спазването изискванията на ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на НП и е
установил, че в процесното административнонаказателно производство са нарушени
разпоредбите на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, тъй като не е изпълнено
изискването за ясно посочване на датата на извършване на нарушението, а това
води до извод за липса на задължителен законоустановен реквизит на двата акта –
съответно чл.42, ал.1, т.3 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Настоящият състав
намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на
правомощията му, при надлежното му сезиране с допустима жалба, поради което е
валидно и допустимо.
Същото е и
правилно. Фактическата обстановка по делото е установена при спазване
принципите на чл.13 и чл.14 от НПК, вр. с чл.84 от ЗАНН. Събрани са писмени и
гласни доказателства, относими към всички факти, включени в предмета на
доказване. Изводите за осъществяването на правно релевантните факти са
направени след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения
доказателствен материал в неговата съвкупност. В решението е обективирана
извършената от съда дейност по оценка на доказателствата, като са посочени
фактите, които са приети за установени и доказателствата за това. Изложени са
аргументи във връзка с всички заявени от страните оплаквания и възражения. При
провеждане на съдебното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Правилно районният
съд е установил, че е налице разминаване в датата на извършване на нарушението
в АУАН № F538150/16.02.2020
г. и издаденото въз основа на същия Наказателно постановление № 517541-F538150/11.06.2020 г. В
първият акт е посочена дата 20.11.2018 г., а във втория - 20.11.2019 г. Втората
дата е посочена като дата на извършване на нарушението в приложения по делото
Протокол за извършена проверка серия АА, № 0044875, а това още повече
задълбочава неяснотата относно датата, на която се твърди, че е извършено
нарушението. От една страна, датата на извършване на нарушението е съществен,
задължителен законоустановен реквизит, както на АУАН, така и на НП, но също
така представлява съставомерен признак на нарушението. Ето защо, посочването на
различни дати в двата акта води до нарушаване правото на защита на привлечения
към административнонаказателна отговорност. От друга страна, датата на
извършване на нарушението е от значение за преценката относно спазването на
сроковете по чл.34 от ЗАНН, за които съдът следи служебно. По тези съображения
се приемат за неоснователни възраженията на касатора, изложени в жалбата.
Предвид всичко
гореизложено настоящия състав намира, че обжалваното решение е валидно,
допустимо и съответстващо на материалния закон. Не са налице релевираните в
касационната жалба касационни основания за отмяната му. Затова на основание чл.221, ал.2 от АПК то следва да бъде оставено
в сила.
Във връзка с горния
извод, съдът намира, че следва да бъде оставено без уважение искането на
касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с
чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 190/11.03.2022 г., постановено по АНД № 1210/2021 г. по описа на
Районен съд – Перник.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ:
1./п/
2./п/