Р Е Ш Е Н И Е
№ 238
гр. Велико Търново, 06.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав, в публично
заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАРИЯ ДАНАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕЛИНА
ЯНЕВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при секретаря С.Ф. и участието на
прокурора Светлана Иванова, разгледа докладваното от съдия Данаилова касационно
НАХД № 10244/2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за
административните нарушения и наказания.
С Решение № 260122 от
17.08.2020г. по НАХД № 1206/2019г. по описа на Районен съд Велико Търново е
отменено Наказателно
постановление № № 2020 - 033103 от 06.03.2020 г., издадено от Директора на РД
за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе,
към ГД "Контрол на пазара" към Комисията за защита на потребителите,
упълномощен със заповед № 674/21.08.2019 г. на Председателя на КЗП, с което на „Пасат Електроникс" ООД, за
това, че на 11.12.2019 г. в офиса на
КЗП, звено Велико Търново, пл. „Център" 2, в качеството си на дистрибутор
по смисъла на чл.77 ал.2 от Закона за защита на потребителите в рамките на
своята дейност, не участва в проследяване на безопасността на стоки, пуснати на
пазара, като не води и не предоставя документи, необходими за проследяване
произхода на стоките, в нарушение на чл. 77, ал. 3, т. 2 от Закона за защита на
потребителите, е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева.
В законния срок срещу решението e постъпила касационна
жалби от Регионална
дирекция – Русе към Комисията по търговия и защита на потребителите, гр. Русе,
пл. „Свобода“ № 6, ет. 5, чрез ст. ***В.С.Б.. Въззивното решение се
обжалва по касационен ред като неправилно - постановено при нарушение на
материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По
същество касаторът излага доводи, че не бил съобразен принципа на обективната
истина, формулирал в чл. 13 от НПК, с който бил свързан принципа за оценка на
доказателствения материал по вътрешно убеждение, основано на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, приложими
съгласно препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН. РС бил длъжен служебно да събере
и анализира цялата доказателствена съвкупност и да посочи кои обстоятелства
счита за установени и въз основа на кои доказателства. Предвид гореизложеното
моли да се отмени решението и вместо него да се постанови друго, с което да се върне
делото за ново разглеждане от друг състав, алтернативно да се потвърди
процесното НП.
Ответникът
по касационната жалбата „Пасат
Електроникс" ООД, заема писмено становище вх. № 3961/20.10.20г. за
неоснователност на касационната жалба. Представените
фактури не били издадени от „Пасат Електроникс" ООД. Фактурите били
надлежно цитирани и обсъдени в обжалваното решение. Дружеството не било
търгувало с посочените в тях изделия. Този извод се обосновавал от
свидетелските показания на актосъставителя и данните в съставения от него
протокол за извършена проверка в склада на дружеството. Липсата на формално определение за приемането на
фактурите като писмени доказателства по делото, не се е отразило на
правилността на крайния извод на съда за недоказаност на
административнонаказателното обвинение и не съставлява съществено нарушение на
процесуалните правила.
Представителят на ВТОП дава заключение за неоснователност на
касационната жалба. Действително
по силата на чл. 84 от ЗАНН съдът следвало служебно да изясни всички релевантни
за спора факти, но в тежест на административно-наказващия орган било да докаже
нарушението и да комплектува административната преписка с всички доказателства,
а не да ги представя едва пред касационната инстанция. Освен това, тези
доказателства не следвало да се кредитират, тъй като представените документи
представляват три начални страници на фактури с два края и не е ясно кое към
кое се отнася. Същите не доказват, че действително са издадени от наказаното
дружество. Счита, че актосъставителят не е извършил цялостна проверка, с която
да установи дали действително санкционираното дружество е доставило въпросните
стоки. Верен намира извода на съда за недоказаност на нарушението и предлага
решението като правилно да бъде оставено в сила.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид
събраните по делото доказателства от РС Велико Търново и наведените от касатора
възражения намира за установено от правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211,
ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на
изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл.
63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за
разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК,
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на
пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Въззивният
съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, която не е била
спорна между страните. На
14.11.2019 г. служители на КЗП РД Русе, звено Велико Търново, са извършили
проверка в складова база ГР., стопанисвана от „Пасат Електроникс" ООД.
Проверката е била по повод на извършена преди това проверка от КЗП РД Русе,
звено Габрово в магазин в гр. Севлиево, на ул. „Ст. Пешев" № 80,
стопанисван от „Бум 2" ООД, при която са били взети проби от следните два
вида адаптери: адаптер в найлонов плик, с етикет на български език „ADAPTER
TRAVEL UNIVERSAL UK, BG/USA, производител Унисаунд, вносител „Пасат Електроникс"
ООД, 10А, 250V, стикер СЕ и адаптер без опаковка, вносител „Елимекс
Инженеринг" ЕООД, 10А, 250V, Made in CHINA. Стоките са наподобявали
доказано опасна стока, публикувана в регистъра за опасни стоки на страницата на
КЗП за 2016 г. Били са изискани документи - фактури за произход на двата вида
адаптери. „Бум 2" ООД е представил доставни документи - фактури № **********
от 13.03.2018 г. и фактура № ********** от 20.07.2018 г. за доставка на
стоките, издадени от „Пасат Електроникс" ООД. Съставен е Акт №К-033103 от 11.12.2019г. срещу „Пасат
Електроникс" ООД, за това, че на
11.12.2019 г. в офиса на КЗП, звено Велико Търново, пл. „Център" №2, в
качеството си на дистрибутор по смисъла на чл. 77, ал. 2 от Закона за защита на
потребителите в рамките на своята дейност, не участва в проследяване на
безопасността на стоки, пуснати на пазара, като не води и не предоставя документи,
необходими за проследяване произхода на стоките, в нарушение на чл. 77, ал. 3,
т. 2 от Закона за защита на потребителите.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил НП като е приел, че по делото
не се доказа и установи дружеството-жалбоподател да е дистрибутор на процесните
стоки, за да е съставомерно бездействието по чл. 77, ал. 3, т. 2 от ЗЗП и да е
реализиран състава по чл. 216 от ЗЗП. Видно от приложените материали по
административно-наказателната преписка, наказавщият орган се бил задоволил с приемане
констатациите на актосъставителя, без да са били налични доказателства относно
тези факти. По преписката не били налични екземпляри от обсъжданите фактури за
доставка до „Бум 2" ООД, като не са приложени и доказателства за това, че
са открити и иззети проби от двата вида адаптери. Актосъставителят и наказващият
орган били ползвали установеното по друга проверка или административнонаказателно
производство, материалите, които обаче не се съдържали по делото.
Настоящият
състав намира решението за правилно,
по изложените в него мотиви, които се споделят от настоящия състав. Касационната жалба, с оплакванията формулирани в нея, е
неоснователна.
Решаващият състав на РС е формирал изводите си
след като е обсъдил всички обстоятелства по делото, установяващи се от
събраните писмени и гласни доказателства, както и наведените от страните
доводи и възражения. При постановяване на обжалваното решение правилно е приложен
материалния закон. Районният
съд не е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и
относими към спора доказателства, и е попълнил делото с такива, установяващи наведените като спорни в
производството пред него факти.
Правилен и
обоснован на база събраните по делото доказателства е изводът на съда за
недоказаност на вмененото деяние и неустановяването му по безспорен начин. От
АНО не са събрани доказателства, от които да се изясни, че дружеството е
търгувало с описаните стоки, вкл. в счетоводството му да се заведени фактурите,
представени от дружеството в гр. Севлиево. При това положение е останал недоказан
основният твърдян в административно- наказателното производство факт, че „Пасат
Електроникс“ е държал и е можел да представил документи, удостоверяващи
безопасността на адаптерите. Липсата на годни първични доказателства за установяване
на релевантните за отговорността на дружеството обстоятелства, прави
административното обвинение недоказано и почиващо на предположения, до какъвто
правилен извод е достигнал и решаващият състав на въззивния съд. Актосъставителят не е извършил цялостна
проверка, с която да установи дали действително санкционираното дружество е
доставило въпросните стоки. При извършената проверка от 14.11.2019г., в
складовата база на дружеството, не са открити стоки, поради което извода, че
„Пасат Електроникс" ООД, е
дистрибутор на описаните стоки се явява недоказан и необоснован.
Съдът, не възприема изложените от страна на
касатора доводи, базирани на представените Фактура № 00300007736/13.03.2018г.; Фактура №
**********/20.07.2018г.; Фактура № **********/30.10.2018г.; снимка с адаптер, в
бял цвят, в найлонова прозрачна опаковка, с надпис “ADAPTER TRAVEL UNIVERSAL UK, BG/USA, производител Унисаунд, вносител
„Пасат Електроникс“ ООД; снимка с 2 броя адаптери, в бял цвят с поставен
етикети с надпис „адаптер вносител Елимекс Инженеринг“ ЕООД; снимка с адаптер.
Непълнотата на доказателствата не е касационно основание. Такива са посочените в чл.
348, ал. 1, т. 1 - 3 от НПК. Не е налице допуснато от въззивния съд
съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т.
1 - т. 4, като основание за отмяна на обжалваното решение. В изпълнение на
задълженията си по чл.
14 и чл.
314, ал.1 от НПК съдът е извършил цялостна проверка на законосъобразността
и правилността на наказателното постановление. Направените едва с касационната
жалба възражения във връзка с доказване описаната в наказателното постановление
фактическа обстановка, е вменено като задължение на административно-наказващия
орган по чл.
52, ал. 4 от ЗАНН. Ето защо абсолютно неоснователно е възражението на
касационния жалбоподател за приемане на нови доказателства, попълващи доказателствения материал.
При така изложеното настоящият състав намира, че
обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за
отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което
следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Велико Търново,
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260122 от
17.08.2020г. по НАХД № 1206/2019г. по описа на Районен съд Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.