Р Е Ш Е Н И Е
№ 16.03.2021 г. град
Стара Загора
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН състав
На 10 февруари
Година
2021
В публично заседание в следния състав:
Председател: БЛАГА БОЗОВА
Секретар:
МАРИЯН КРЪСТЕВ
Прокурор: ……………………
като разгледа докладваното от съдия Бозова
а.н.дело № 2868 по описа за 2020 година,
съобрази:
Производството е по чл.59
и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 533705-F561604/25.08.2020 г.
издадено от Началник
на Отдел „Оперативни дейности"-Пловдив в Централно
управление на Национална агенция за приходите, съгласно заповед
на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване №
ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г., с което на ЕТ „..-82“ със
седалище и адрес на управление град Стара Загора представлявано от ...,
на
основание чл.185 ал.2 изр.2 от ЗДДС във вр. с чл.185 ал.1 от ЗДДС е наложено
административно наказание „имуществана санкция“ в размер на 500.00 /петстотин/ лева.
В жалбата жалбоподателят моли НП да бъде отменено. Претендира за
направените по делото разноски.
В съдебно заседание пълномощник на жалбоподателя сочи съображения и моли НП
да бъде отменено като незаконосъобразно.
Въззиваемата
страна е
редовно
призована, изпраща представител в съдебно заседание,
който оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендира за юрисконсултско възнаграждание.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид
становищата на страните и служебно провери правилността на издаденото НП, приема
следното:
Съдът счита жалбата за допустима, тъй
като е подадена от надлежна страна – наказано лице, което единствено чрез право
на жалба може да си гарантира правото да оспори административното обвинение и
съответната административно – наказателна санкция.
С атакуваното НП на жалбоподателя на основание чл.185 ал.2 изр.2 от ЗДДС във вр. с чл.185 ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание „имуществана
санкция“ в размер на 500.00 лева, за деяние квалифицирано като нарушение на чл.33
ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства на МФ /наричана за краткост по –
долу само Наредбата/.
При
извършена проверка на 22.07.2020 г. в 11:20 ч. на обект - магазин/склад/ за
търговия с плодове и зеленчуци, находящ се гр. Стара Загора, кв.“Индустриален"
до склад № 3, стопанисван от ЕТ „..-82" с ЕИК:*********, проверяващите свидетели
Б. и П., приели, че ЕТ „ ..-82" в качеството си на лице по чл.3 от Наредбата
не е регистрирал чрез операцията „служебно въведени” суми промяна на касовата
наличност в размер на 200.00 лева.
На основание чл.33 ал.1 от наредбата, извън
случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност /начална сума,
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ се регистрира във ФУ
чрез операциите „служебно въведени" или „служебно изведени" суми.
Извършена е проверка на касовата наличност
на намиращото се в обекта фискално устройство DATECS DP-25 с индивидуален номер
DT520406 и ИН на ФП 02520406. В хода на проверката е прието, че не е
регистрирана чрез операцията „служебно въведени суми“ промяна на касовата
наличност в размер на 200.00 лева, представляваща парични средства, оставени за
оборотни в началото на деня. Установена е фактическа наличност в размер на
541.98 лв. и наличност по дневни отчети от ФУ с №0005420/22.07.2020г./11:24 часа/-341.98
лв.
Наличното в проверявания обект фискално
устройство конструктивно притежава възможността да се извършват операциите
„служебно въведени" и „служебно изведени" суми.
Извършеното не е довело до не отразяване на
приходи.
Проверката е документирана с протокол за
извършена проверка /ПИП/ № 0407709 от 22.07.2020 г.
Деянието е квалифицирано от проверяващите
като нарушение на чл.33 ал.1 от Наредбата.
За констатираното свидетелят Б. съставил на
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение, въз основа на
който е издадено атакуваното НП.
Срещу АУАН е подадено писмено възражение,
което е прието за неоснователно.
Съдът приема, че в хода на проведеното
съдебно следствие не се установиха по несъмнен и безспорен начин
обстоятелствата визирани н АУАН и НП и неправилно е ангажирана отговорността на
жалбоподателя.
От разпитаните в съдебно заседание свидетели Б. и П. се установи, че при
извършена проверка и контролна покупка от служител на НАП в обекта на
жалбоподателя е издаден касов бон. Установи се, че служителите са изискали
проверка за съответствие на касова наличност. Освен това са настояли за
преброяване на всички находящи се в помещението парични средства, дори тези на
представляващия едноличния търговец лични парични средства.
Това обстоятелство се установява от показанията на свидетелката Н.К., която
заяви - „Поискаха да изкара всички парични средства. Освен тези в касата, го
накара да изкара всички други пари, които има и да ги опише“.
Всички разпитани по делото свидетели
безспорно установиха, че към паричните средства, находящи се в касата на обекта
по настояване на проверяващия екип са вписани средства, които нито са били
оборотни, нито са били в касата или в близост до нея. Това обстоятелство е потвърдено
и от показанията на разпитаните свидетели служители на НАП, които потвърдиха, че средствата са били отделени, не
са били в касата, не са били ползвани при обслужване на клиенти и са получили
обяснението, че са останалите пари от извършени покупки на стока.
По делото се установи, че тези пари не са
били и няма как да бъдат част от дневния оборот, поради което и не съществува
задължение сумата да бъде въвеждана като оборотна посредством фискалното
устройство. Изложеното обстоятелство се установи безспорно по делото. Обстоятелството
че за проверяващите „всичко, което е в обекта е каса“, не може да обуслови
извод, че парите в металната кутийка с капак не са лични средства и не може да
се приеме за доказано, че сумата в тази кутиика от 200 лева представлява
неотразена във ФУ касова наличност, която е следвало да бъде регистрирана чрез
операцията „служебно въведени суми“.
Съгласно чл.33 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. регистрира се чрез фискалното
устройство всяка промяна на касовата наличност, като извън случаите на
продажба, това следва да бъде извършено посредством операциите "служебно
въведени" или "служебно изведени" суми.
За да е налице описаното нарушение на чл.33 от Наредбата, следва да не е
отразена промяна в касовата наличност, т.е. на паричните средства в касата.
В случая не е установена разлика в касовата наличност при извършената
проверка в обекта. Констатацията за налични 200 лева, не е свързана с касата на
търговския обект, а се установи, че е свързана други лични средства, чието
предназначение не е да бъдат включени в дневен оборот и не се намират нито в
касата, нито в близост до нея, напротив, същите са били ясно отделени от
касата.
Свидетелите Б. и П. заявиха, че въпросните 200 лева са се намирали в
отделна кутия, намираща се на място различно и отдалечено от касата. По
настояване на свидетеля Б. са вписани в описа като касова наличност, въпреки
обясненията на търговеца и своевременното му възражение, че това са негови
лични собствени средства.
Понятието „касова наличност“ не е разяснено от законодателя, поради което
не би следвало да се допуска разширително тълкуване на нормата в смисъл, че
включва всякакви налични парични средства /банкноти и монети/, находящи се в
търговския обект.
Ето защо, съдът приема, че в хода на настоящото съдебно производство не се
установи по категоричен и безспорен начин описаното в наказателното
постановление нарушение.
Самите свидетели проверявщи длъжностни лица не посочиха да са видели да се
използват като оборотни средства намиращите се кутията, което допълнително
допринася до гореизложения извод за липса на извършено нарушение.
Безспорно се установи, че вложените в тази
метална кутия средства са предназначени единствено и само за извършване на
покупка на стоки, които не се доставят на място в търговския обект. Този факт
беше потвърден, както от показанията на свидтелката К., така и от тези на свидетеля
Кацанис. И двамата заявиха, че с тази кутия с отделени парични средства, Колев
пазарува извън търговския обект /в частност на борсата/. Според свидетеля
Кацанис - „Парите ги слага в една кутия, след като се върне от борсата. Когато
отива на борсата, взема кутията.... Тези пари от кутията не ги ползва, за да
връща на клиенти.“. Свидетелката К. посочи - „Кутията е в офиса, но не е част
от оборота и касата. Тази сума не се ползва за оборотни средства“. Действително
тези свидетели са обвързани с жалбоподателя и са заинтересовани от изхода на
делото. Следва показанията им да се поставят под съмнение, ако не беше заявено
и от самите проверяващи, че средства от кутията не са видели да се ползват при
разплащане с клиенти и ако не признаваха, че веднага им е обяснено от Колев
защо не желае да впише сумата в описния лист като приход в касата.
С оглед изложеното следва, че констатацията в обжалваното НП, че „в хода на
проверката е установено, че не е регистрирана чрез операция „служебно въведени“
суми промяна на касовата наличност в размер на 200 лева, представляваща парични
средства, оставени за оборотни в началото на деня“ не съответства на
установената по делото фактическа обстановка.
В тежест на наказващия орган е да установи и докаже наличието на всички
релевентни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и
обстоятелства, които обуславят административно наказателната отговорност. В
случая за тези обстоятелства /вкл. за съществуването на касова наличност от 200
лева, която не е отразена във ФУ чрез операцията служебно въведени суми/ страната,
в чиято доказателствена тежест е тяхното установяване, не е ангажирала
убедителни, ясни и категорични доказателства. Събраните доказателствени
средства в производството по чл.59 от ЗАНН не са достатъчни, за да се считат
тези обстоятелства за установени и доказани по несъмнен начин. Това обуславя
недоказаност на обвинението и отмяна на НП като материално незаконосъобразно.
При установената доказателствана необоснованост на обвинението за нарушение
на чл.33 ал.1 от Наредбата, е бизпредметно обсъждането дали вмененото нарушение
представлява маловажен случай като основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН.
Съгласно чл.63 ал.3 от ЗАНН - В съдебните производства по ал.1 страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
Направено е искане за присъждане на направени разноски за адвокат,
възлизащи на 300 лева, заплатени в брой на 08.10.2020 година.
Въззиваемият не е направил възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар.
Съгласно чл.63 ал.4 от ЗАНН - Ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл.36 ал.1 и 2 от Закона за адвокатурата.
Съдът приема, че предвид изхода на делото, в тежест на въззиваемия следва
да се възложат направените от жалбоподателя разноски – сума в размер на 300.00
лева.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
като незаконосъобразно Наказателно постановление № 533705-F561604/25.08.2020
г. издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности" - Пловдив
в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на ЕТ „..-82“,
със седалище и адрес на управление град Стара Загора, представлявано от
..., на основание чл.185 ал.2 изр.2 от ЗДДС във вр. с чл.185 ал.1 от ЗДДС е
наложено административно наказание „имуществана санкция“ в размер на 500.00
/петстотин/ лева.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на ЕТ „..-82“ със
седалище и адрес на управление град Стара Загора, представлявано от ..., сума в
размер на 300.00 лева - разноски по делото.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Стара Загора чрез
Районен съд – Стара Загора в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните.
СЪДИЯ: