Решение по дело №342/2022 на Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 388

гр. Плевен, 23.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен, осми състав, в публично съдебно заседание на дванадесети септември две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: Недялко Иванов

при секретар Милена Кръстева изслуша докладваното от съдията Недялко Иванов адм. дело № 342 по описа за 2022 година на Административен съд – Плевен.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК).

Административното дело е образувано по жалба на И.Р.Д.-И., ЕГН **********,*** чрез адв. Д.Д.-***, със служебен адрес гр. Плевен, ул. ***срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0938-000249/15.04.2022 г. на началник група към ОДМВР, сектор Пътна полиция Плевен, с която е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

В жалбата се посочва, че издадената заповед е незаконосъобразна, тъй като противоречи на закона и е неправилна.

Сочи се, че действително от обстоятелствената част на издадената заповед за прилагане на принудителна административна мярка се установява, че лицето Р.А.Й. - работник в автоцентър Автофреш, който е допуснал настъпването на пътното - транспортно произшествие е неправоспособен, в същото време обаче, оспорващата по никакъв начин не е предоставяла или разрешавала на собственика на автомивката или неговите служители да преместват автомобила и още по малко на лице от персонала, което е неправоспособно. Счита се, че се касае за противозаконно ползване без съгласието на собственика на автомобила, което е извършено от Р.А.Й., независимо дали е сторил това на своя глава или в изпълнение незаконна заповед на негов пряк ръководител. В случая като собственик на превозното средство оспорващата се ползвала от услуга, която изисква отсъствието и от лекия автомобил и в същото време изискването ключа за този автомобил да се предостави на служителите на фирмата, извършваща услугата. Счита, че приложението на чл.171 т.2А, б.А от ЗДвП представлява необоснована санкция, тъй като нарушението, за което се налага е за извършено правонарушение от работника на автомивката, който е неправоспособен водач. Посочено е още, че при санкционирането за извършено административно нарушение, така и при налагане на принудителна административна мярка административния орган е задължен да съобразява всички обстоятелства свързани извършеното нарушение, което в конкретния случай не е така. Моли се след като се приеме жалбата за основателна да се постанови решение, с което да  се отмени заповедта за налагане на принудителната административна мярка като незаконосъобразна със законните от това последици, както и бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание оспорващата - И.Р.Д.-И., се явява лично и с адв. Д.Д.-*** като поддържа подадената жалба. Посочва се, че безспорно се установява, че автомобилът е преместен от друго лице,  а не оспорващата при оставянето му в автоцентър „Автофреш“ гр.Плевен и независимо, че тази принудителни мярка се прилага във всички случаи, то не следва да се санкционира собственика, тъй като същият по никакъв начин не е отговорен за действия на работника в автомивката, а и целта на закона не е такава. Претендира отмяна на акта и присъждане на разноски.

В съдебно заседание ответникът – Началник група към ОД на МВР-гр.Плевен, сектор „Пътна полиция“ не се явява, не се представлява.

Административният съд - Плевен, осми състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията  на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Приложен е АУАН № 599549/15.04.2022 година, че на 15.04.2022 г. в 13.10 часа в гр. Плевен, ул. Цар Борис III до номер 14 на паркинг на аутоцентър Аутофреш (Манеца), Р.А.Й. ЕГН ********** като водач на лек автомобил Тойота Ярис с регистрационен номер ***, който не е негова собственост извършва следното: 1. Управлява горепосоченото, като извършва маневра на заден ход, като не се осигурява, че пътя зад превозното средство е свободен и няма да създаде опасност за останалите участници в движението и удря пресичащият зад превозното средство пешеходец  И.Х. Ц., като реализира ПТП с материални щети по автомобила и ранен пешеходец; 2. Управлява горепосоченото МПС без да притежава свидетелство за управление на МПС (неправоспособен) и 3. Не носи свидетелство за регистрация на МПС част 2 от управляваното МПС.

По делото е приложена и заповед № 316з-27/03.01.2018 г. на директора на ОД на МВР Плевен (лист 12) за компетентност на длъжностни лица от ОД на МВР – Плевен, да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т.3, т.4, т. 5 и т. 6 от ЗДвП, като в т. 1.2  такава компетентност имат и началниците група към ОД на МВР, сектор Пътна полиция Плевен – за цялата територията обслужвана от ОД на МВР - Плевен.

На 15.04.2022 година със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0938-000249/15.04.2022 г. на началник група към ОД на МВР, сектор Пътна полиция Плевен, спрямо И.Р.Д.-И. е наложена ПАМ – Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, тъй като на 15.04.2022 г. в 13.10 часа в гр. Плевен, ул. Цар Борис III до номер 14 на паркинг на аутоцентър Аутофреш (Манеца), Р.А.Й. като водач на лек автомобил Тойота Ярис с регистрационен номер ***, който не е негова собственост управлява автомобила  и причинява ПТП и не притежава свидетелство за управление на МПС, не носи свидетелство за регистрация на МПС част 2.

Представени са данни по делото, че автомобилът е собственост на оспорващата, както и справки за нарушител на Й. и И..

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т.4, т. 5, буква "а" и т. 6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е приложена заповед № 316з-27/03.01.2018г. на директора на ОД на МВР Плевен (лист 12) за компетентност на длъжностни лица от ОД на МВР – Плевен, да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т.3, т.4, т. 5 и т. 6 от ЗДвП, като в т. 1.2 такава компетентност имат и началниците група към ОД на МВР, сектор Пътна полиция Плевен – за цялата територията обслужвана от ОД на МВР - Плевен, а оспорената заповед е издадена от Началник група към ОД на МВР, сектор Пътна полиция Плевен при ОД на МВР Плевен, за нарушение извършено на територията обслужване от ОД на МВР Плевен.

Съдът намира, че заповедта е издадена в установената форма и при спазване на административно-производствените правила, при неправилно прилагане на материалния закон.

Съгласно чл. 171, т. 2а, б. „А“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година“.

В случая по делото е безспорно установено, че Р.А.Й. управлява МПС без да притежава свидетелство за управление на МПС и автомобилът е собственост именно на оспорващата – И.Р.Д.-И.. Въпреки, че  оспорващата е собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства, предпоставящи прилагането на ПАМ, то в конкретния случай И.Р.Д.-И. не е могла да предвиди и предотврати управлението на собственото й МПС от лице, което не притежава свидетелство за управление на МПС.

От събраните по делото безспорни доказателства, включително гласни такива на свидетеля актосъставител Л.И.Ц., се установява, че на 15.04.2022г. оспорващата е оставила собственото си МПС за почистване в автоцентър Аутофреш (Манеца) в гр. Плевен, като същата не е разрешавала, нито на собственика на автоцентъра, нито на негови служители да управляват собственото й МПС. Поради този факт същата не следва да търпи неблагоприятните последици от налагането на ПАМ, доколкото тя не е знаела и не е допускала, че собственото й МПС ще се управлява от трето лице, още повече без свидетелство за управление.

В случая оспорващата не е могла и да предотврати това, тъй като за нея е било невъзможно, нито да разбере, нито да се противопостави на управлението на собственото и МПС. Свидетелят Л.И.Ц. потвърждава, че оспорващата се е явила в автоцентър Аутофреш (Манеца) в гр. Плевен, където е оставила собственото си МПС да бъде почистено, както и че лицето, управлявало собственото й МПС е било служител в автоцентъра, като собственичката не е предостъпвала автомобила на трето лице, нито на служители в автомивката, просто е оставила автомобила на автомивката за почистване, като настоящият състав на съда изцяло кредитира свидетелските показания на актосъставителя. В случая, според съда въпреки, че правилно е приложен материалният закон, не това е целта която се преследва със закона, доколкото в случая оспорващата няма вина, тя не е позволявала управлението на собственото й МПС, напротив, управлението от лицето Р.А.Й. е против волята й, без нейното съгласие.

С оглед на горното, настоящият състав намира, че наложената принудителна административна мярка не съответства на целта на закона, доколкото спрямо оспорващата е приложена ПАМ за действие, извършено от трето лице, без нейно знание и съгласие, а прилагането на процесната принудителна административна мярка не би трябвало да цели да санкционира/накаже нарушителя и/или трети лица, а в случая оспорващата е санкционирана като собственик на МПС, без да има вина.

Предвид установените факти по делото съдът намира, че наложената принудителна административна мярка не съответства на целта на закона и следва да се отмени заповедта.

При този изход на спора с оглед искане за присъждане на разноски от оспорващата и на основание чл. 143, ал.1 от АПК, на И. се дължат сторените в процеса разноски, които са претендирани своевременно и ОД на МВР Плевен, гр.Плевен следва да заплати на И.Р.Д.-И., ЕГН **********,*** сумата от 310 лева, представляваща направени по делото разноски – заплатена държавна такса в размер на 10 лева и заплатено възнаграждение за адвокат, което се претендира в минимален размер от 300 лева и същото е заплатено в брой (лист 5). Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът не следва да обсъжда, тъй като е изразено от началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Плевен с изпращането на административната преписка, но по делото като ответник е конституиран органът, издал акта – началник група в сектор „Пътна полиция към ОД на МВР Плевен, и същото е заявено от ненадлежна страна в производството.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл. второ от АПК, Административен съд-Плевен, осми състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0938-000249/15.04.2022 г. на началник група към ОДМВР Плевен, сектор Пътна полиция Плевен, с която е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА ОД на МВР Плевен да заплати на И.Р.Д.-И., ЕГН **********,*** разноски по делото в размер на 310 /триста и десет/ лева.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: