Решение по дело №3303/2017 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№………………………………

  гр. София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-11 състав, в публично заседание на двадесет и втори юли две хиляди и двадесета година, в състав:

                      

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ

            

при секретаря Стефка Александрова, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 3303 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно и евентуално съединени искове с правно основание чл. 79 ЗЗД вр.чл.266 от ЗЗД , чл.82 ЗЗД вр.чл.268 от ЗЗД, чл. 55 ЗЗД, чл.59 от ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от „К. 60 „ ЕООД/ с предходно наименование „Д.2.“ ЕООД/ ЕИК ******* срещу „Т.Л.– Н.А.Ц.“ АД ЕИК*******.

Ищецът твърди, че с ответната страна се намират в облигационни отношения във връзка с възлагане и изпълнение на СМР на обект „Многопрофилна болница за активно лечение сърце и мозък“, породени от договор за строителство от 09.04.2015 г., анекс №1към него и договор за строителство от 07.12.2015 г. .

 Твърди, че с договора за възлагане на строителство от 09.04.2015 г., ответното дружество му е възложило цялостно изпълнение на електрическите инсталации и временното ел. захранване на строителството на посочения обект. Посочва, че възложените работи, както и единичните им цени се съдържат в Приложение №1 към договора, а срокът за изпълнение на възложените работи е 16 месеца, считано от 14.04.2015 г. , при ориентировъчно договорена цена в размер на 605 164.49 лв.. Твърди, че установеният начин на плащане на възнаграждението е аванс в размер на 30% от цената, платим в срок от 14 работни дни от подписване на договора и етапни плащания, които да се извършват съгласно финансовия план, като с приключването на етап от финансовия план се установява с подписан сертификат за изпълнение на работите, заверен от ответника или от упълномощен от него представител. Твърди, че е уговорена гаранция за качествено изпълнение на договорените СМР като се задържат по 5% от стойността на всяка фактура. Посочва, че възнаграждението под формата на гаранционни суми е уговорено да се задържи от ответника за срок от 3 години от подписване на Акт Обр.16 за обекта. Твърди, че по вина на ответното дружеството ищцовото дружество е поставено в невъзможност да завърши работата си на обекта, поради отнет достъп до обекта. Твърди, че работата е довършена от друг изпълнител, поради което последният носи гаранционна отговорност за работата по част електро. По тази причина основанието за задържане на неизплатеното възнаграждение под формата на гаранционни суми е отпаднало и същите подлежат на плащане. Твърди, че по силата на договора ищцовото дружество е предоставило на ответника неотменима банкова гаранция за авансово плащане за сумата от 181 550 лева и със срок на валидност 20.11.2015 г.. Посочва, че поради не предявени претенции от страна на възложителя относно договора с изтичане срока на валидност на посочената банкова гаранция, сумата по нея е освободена в полза на „Д.2.” ЕООД. По договора за строителство са съставени 12 броя сертификати за изпълнени работи и са издадени фактури. Общата стойност на изработеното от ищеца на процесния обект е в размер на 209 930,20 лева без ДДС или 251 916.24 с ДДС, като от тази стойност е задържана сумата от 7655,24лева с ДДС под формата на гаранция за добро изпълнение. Общо по този договор са заплатени 257 484.96 лева с ДДС.

Твърди, че на 07.12.2015 г., е подписан анекс №1 към договора за възлагане на строителство от 09.04.2015 г., съгласно който анекс ищецът приема да извърши цялостно изпълнение на слаботокови електрически инсталации на процесния обект. Договорената цена за работата по анекса е в размер на 141 881,96 лева без ДДС, а  отчитането на работата се установява със сертификат за изпълнение на работите. По анекса са съставени 6 броя сертификати за изпълнение и са издадени фактури. Общият размер на дължимото възнаграждение по анекса е в размер на 55 606,69лева. без ДДС, като в тази стойност е включена сумата от 2713,41лева без ДДС под формата на гаранция за добро изпълнение, чийто падеж е настъпил предвид смяната на изпълнителя и довършване на работата от новия изпълнител. Твърди неточно изпълнение на задължението на ответната страна, изразяващо се в предоставянето на неточни техническите проекти по част „електроинсталации“, липса на осигурен фронт за работа от ответника-възложител за извършване на дейностите по част „електро“, съгласно приложения график за изпълнение на строителството, лоша охрана и извършени кражби на обекта, неоказване на необходимо съдействие от страна на ответника-възложител и други длъжностни лица. Твърди че по вина на ответника ищцовото дружество е било в невъзможност да спази сроковете на строителството на обекта, заложени в графика за изпълнение. Твърди, че за възникналите трудности дружеството възложител е било своевременно уведомявано. Твърди, че ищцовото дружество е било в невъзможност да изпълни в цялост и в срок договорените дейности на обекта по вина на ответника.

Твърди неизпълнение на задължението на ответната страна да осигури необходимото съдействие за изпълнение на договорените СМР на обекта, като от 26.04.2016 г. работници на ищеца не са допускани на обекта. Твърди, че ответното дружеството не е изпълнило задълженията си по договора, поради което е изпаднало в забава. Твърди изпълнение на задълженията си по договора и анекса към него за доставка на материали и  неизпълнение на задължението на ответника да приеме доставената стока. Твърди, че впоследствие обектът е бил довършен от друг изпълнител. Твърди претърпени вреди, изразяващи се в загуби и пропуснати ползи вследствие неизпълнението на задълженията на ответното дружество. Претърпените вреди са реално намаление в имущественото състояние на ищеца, а пропуснатите ползи са имуществените блага, които ищецът е имал реалната възможност да придобие, но не е придобил в следствие неизпълнението на ответника. Твърди изпълнение на задълженията по договора от своя страна и неизпълнение на задълженията от страна на ответното дружество. Твърди неизпълнение на задължението на ответната страна да осигури надлежна охрана на обекта, както и на доставените на обекта материали и извършена работа. Твърди открадната от обекта медни кабели вследствие липсата на охрана.

Твърди, че на 07.12.2015 г. е подписан втори договор за възлагане на строителство, по силата на който ответното дружество възлага на ищеца цялостно изпълнение на строеж „ЗРУ 20kV и БКТП lx1000 kVA, 1х630кВА, 20/0,4кУ; кабели 20kV и тръбна мрежа за ел. захранване на МБАЛ „Сърце и мозък“. Твърди, че „Д.2.“ЕООД е извършило точно възложената му работа по договора от 07.12.2015 г.. Твърди, че във връзка с договора са съставени 3 броя сертификати за изпълнените работи и са издадени фактури. Неизплатеното възнаграждение по този договор е в размер на 226 994,33лева с ДДС. Твърди, че възложителят не е спазил сроковете, предвидени в графика за изпълнение на строителството като е изпаднал в забава по отношение осигуряване на фронт за работата ни на обекта. Твърди, че е липсвало проект по част „Геодезия“, необходим за започване на работата по обекта. Твърди, че „Д.2.“ ЕООД своевременно е уведомявало ответника за възникването на обстоятелства, които водят до забавяне и осуетяване изпълнението на възложените СМР, както и за проблемите свързани с непълнотата, несъответствията и неточностите в проектите. Твърди, че ответната страна на 19.05.2016 г. е развалил договора от 07.12.2015 г., без да има основания за това, тъй като неизпълнената част е незначителна с оглед първоначално възложените работи. Твърди забава на ответника като кредитор и по двата договора и анекса, като същият е причината ищецът да е поставен в невъзможност да изпълни задълженията си в цялост и в срок. Твърди, че банковата гаранция, обезпечаваща авансово договора от 07.12.2015 г. е усвоена от ответника във връзка с негови претенции относно договора от 09.04.2015 г..

По възлагане на ответника и поради възникнала необходимост на обекта, „Д.2. “ЕООД е извършило допълнителни СМР на обща стойност от 13 362,86 лева без ДДС, същите са изпълнени и фактически приети и се ползват по предназначение. Твърди, че допълнителните СМР са отчетени в сертификати, предоставени на ответника, но същите са останали незаплатени.

Твърди, че в резултат на неправомерното недопускане на „Д.2.“ ЕООД до строителния обект и целенасоченото възпрепятстване в работата от страна на ответника, дружеството е било поставено в невъзможност да завършим договорените СМР по двата процесни договора и анекса. Твърди, че заради сключените договори с ответника, „Д.2.“ЕООД е увеличило броя на служителите и работниците си. Твърди, че поради огромните неясноти на обекта, включително и по отношение срока на приключване на работата, дружеството е било поставено в невъзможност да сключи договори за изпълнение на други обекти. „Д.2. “ЕООД е поканена да оферира и да води разговори за подизпълнител на обекти на водещи в страната строителни компании и инвеститори, като за периода от 01.12.2015 г. до 22.07.2016 г. са получени предложения за офериране и разговори за близо 70 обекта, на обща стойност 6 138 619,4 лева. Твърди, че „Д.2. “ЕООД е отказало да работи на обекти в Германия и Холандия, поради неяснотата по обектите на „Т.Л.“ в Плевен и с цел точното изпълнение на ангажиментите към ответника. Твърди, че недобросъвестното поведение на ответната страна и неизпълнението на договорите по негова вина е довело до претърпени от „Д.2.“ЕООД значителни имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, същите се намират в пряка причинна връзка е недобросъвестното поведение на „Т.Л.- Н.А.Ц.“АД.

Посочва, че ако ответникът е изпълнил поетите с договора задължения и ако умишлено не е възпрепятствал ищецът да изпълни целият обем от договорени СМР по договора от 09.04.2015г, то „Д.2.“ ЕООД е щяло да реализира заложената печалба в размер на 123 774,67 лева без ДДС. Твърди, че в случай, че „Д.2.“ЕООД е изпълнило целия обем от СМР по Анекс №1 към договора от 09.04.2015 г., то дружеството е щяло да реализира заложената по договора печалба в размер на 26 471,02 лева с ДДС. В резултат на неизпълнението на договора от страна на ответника, „Д.2. “ЕООД е било възпрепятствано да изпълни в цялост възложената работа с договора от 07.12.2015 г. и по тази причина, същото е пропуснало да реализира печалба по този договор в размер на 1 640,51лева, без ДДС.

При забава в плащането, неизправната страна дължи неустойка в размер на 0,1% от забавената сума за всеки просрочен ден. Общият размер на дължимата се от ответника на ищеца неустойка за забава в плащанията по договора от 09.04.2015 г. и по Анекс №1/07.12.2015 г. с общ период на забава от 03.04.2016 г. до завеждане на исковата молба възлиза на 90 857,13лева, от които: 62579,92 лева- неустойка за забава в плащанията по договора от 09.04.2015 г. и 28 277.21 лева- неустойка за забава в плащанията на възнагражденията по анекс №1/07.12.2015г. . Общият размер на дължимата се от ответника на ищеца неустойка за забава в плащанията по договора от 07.12.2015 г. с общ период на забава от 07.06.16 г. до завеждане на исковата молба възлиза на 135 666,44 лева. Евентуално претендира лихва за забава в плащанията, по договора от 09.04.2015г. и Анекс №1/07.12.2015г. в общ размер от 29 825,23 лева, а по договора от 07.12.2015 г. в общ размер от 38 126,02 лева.

Първоначално предявените частични искове са увеличавани с молби от 25.10.2019г., 26.06.2020 и 20.07.2020г., които съдът е допуснал и съответно претендира ответникът да бъде осъден да му заплати следните суми:

1. Главен иск в размер на 66 728,02 лева/пълен размер/, представляваща стойност на извършени от ищеца и незаплатени от ответника СМР по Анекс №1/07.12.2015год. към Договор за възлагане на строителство от 09.04.2015г съгласно пункт II от приложение №1 към ИМ.

2. Главен иск в размер на 226 994,33 лева /пълен размер/, представляваща стойността на извършени от ищеца и незаплатени от ответника СМР по договор за възлагане на строителство от 07.12.2015г. съгласно пункт III от приложение №1 към ИМ. 

3. Главен иск в размер на  16 035,42 лева /пълен размер/ представляващи стойност на извършени от ищеца и незаплатени от ответника на процесния обект допълнителни СМР съгласно приложение №2 към ИМ.

4. Главен иск в размер на 90 825 лева /пълен размер/, представляваща неоснователно усвоена от ответника сума по реф.116DSK06436/17.12.2015r., издадена от Банка ДСК.

5.1 Главен иск в размер на 69 812.84 лева /пълен размер/, представляваща стойността на доставени от ищеца на процесния обект и незаплатени материали и изделия, посочени в приложение №3 към ИМ.

5.2 Предявен при условията на евентуалност главен иск в размер на сумата от 69 812.84 лева, представляваща обезщетение за претърпени вреди, равняващи се на стойността на доставени от ищеца на процесния обект и незаплатени материали и изделия, посочени в приложение №3 към ИМ.

6.1 Главен иск в размер на 60 508.68 лв. – частичен иск от общо дължима сума от 191 022,67лв, представляваща стойността на закупени и поръчани от ищеца в изпълнение на договора от 09.04.2015г и анекс №1/07.12.201 5г. материали и изделия за процесния обект, посочени в приложения №4, №4А и №4Б към ИМ, които ответникът неоснователно е отказал да приеме и да заплати.

6.2 Предявен при условията на евентуалност главен иск в размер на 50 656,51 лева частичен иск от общо дължима сума от 191 022,67лв. представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, равняващи се на стойността на закупени и поръчани от ищеца в изпълнение на договора от 09.04.2015г и анекс №1/07.12.2015г. материали и изделия за процесния обект, посочени в приложения №4, №4А и №4Б към ИМ, които ответникът неоснователно е отказал да приеме.

7.1 Главен иск в размер на 29 876.71 лв. / пълен размер/, представляваща стойността на доставени от ищеца на обекта материали и извършени СМР, които впоследствие бяха откраднати и повредени /съгласно приложение №5 към ИМ/ и които не са заплатени от ответника.

7.2 Предявен при условията на евентуалност главен иск в размер на 29 876.71 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, равняващи се на стойността на доставени от ищеца на обекта материали и извършени СМР, които впоследствие бяха откраднати и повредени /съгласно приложение №5 към ИМ/ .

8. Главен иск в размер на 124 729.91 лв. частичен иск от 148 529.60 лв., представляващ част от обезщетение за пропусната полза - нереализирана печалба от ищеца по Договор за възлагане на строителство от 09.04.2015г., изчислено съгласно приложение №7 към ИМ.

9. Главен иск в размер на 26 471,02 лв. /пълен размер/, представляващ част от обезщетение за пропусната полза - нереализирана печалба от ищеца по Анекс №1 от 07.12.2015г. към Договор за възлагане на строителство от 09.04.2015г., изчислено съгласно приложение №8 към ИМ.

10. Главен иск в размер на 1 968,61 лева /пълен размер/, представляващи обезщетение за пропусната полза - нереализирана печалба от ищеца по Договор за възлагане на строителство от 07.12.2015г., изчислено съгласно приложение №9 към ИМ.

АКЦЕСОРНИ ИСКОВЕ:

1. Акцесорен иск в размер на 92 512,37 лева/пълен размер/, представляваща неустойка за забава в плащанията по договора от 09.04.2015г. и анекс №1/07.12.2015г към този договор, с общ лихвен период от 03.04.2016г до завеждане на ИМ- по пера съгласно приложение №10 към ИМ.

2. Акцесорен иск в размер на 94 392,72 лева частичен иск от общо дължима сума от 137 949,54  лева, представляваща неустойка за забава в плащанията по договора от 07.12.2015г. с общ период на забава от 07.06.2016г до завеждане на ИМ съгласно приложение №11 към ИМ.

Претендира заплащане на законна лихва върху заявените с ИМ искове /главни, акцесорни и евентуални/ за периода от завеждане на ИМ до окончателно изплащане на сумите.

ЕВЕНТУАЛНИ ИСКОВЕ

1. Иск в размер на 66 728,02 лева,/пълен размер/ представляващ обезщетение за вреди от неизпълнението на договора /анекс №1/07.12.2015г/ от ответника, равняващо се на стойността на извършени от ищеца на процесния обект СМР по анекса, които не са заплатени и са описани в приложение №1 към ИМ.

2. Иск в размер на 226 994,33 лева /пълен размер/, представляваща обезщетение за вреди от неизпълнението на договор от 07.12.2015 г. от ответника, равняващо се на стойността на извършените и незаплатени по договора СМР, описани в пункт III от приложение №1 към ИМ.

3. Иск в размер на 1500 лева, - част от общо дължима сума от 16 035,42 лева представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение от ответника на договора за допълнителни СМР, равняващо се на стойността на извършени на обекта допълнителни дейности съгласно приложение №2 към ИМ, които не са заплатени. В тази част няма изменение.

4. Иск в размер на 90 825 лева /пълен размер/, представляваща обезщетение за претърпяна от ищеца вреда от неизпълнението на договора от ответната страна, чрез неправомерно усвояване на сумата по банкова гаранция реф.116DSK06436/17.12.2015r., издадена от Банка ДСК.

5. Иск в размер на 69 812.84 лева /частичен размер/ - представляваща обезщетение за настъпили вреди от неизпълнение от ответника на задължения по договора от 09.04.2015г и анекс №1/07.12.2015г, равняващо се на стойността на доставени от ищеца на процесния обект и незаплатени материали и изделия, посочени в приложение №3 към ИМ.

6. Иск в размер на 47 042,65 лева, част от общо дължима сума от 191 022,67лв. представляваща обезщетение за настъпили вреди от неизпълнение от ответника на задълженията му по договора от 09.04.2015г и анекс №1/07.12.2015г, равняващо се на стойността на закупени и поръчани от ищеца за процесния обект материали и изделия, които ответникът неоснователно е отказал да приеме и не е заплатил - по пера съгласно приложение №4, №4А и №4Б към ИМ.

7. Иск в размер на 29 876.71 лв./пълен размер/, представляваща обезщетение за настъпили вреди от неизпълнението от ответника на задълженията му по договора от 09.04.2015 г. и анекс №1/07.12.2015г, равняващо се на стойността на доставени от ищеца на обекта материали и извършени СМР, които впоследствие са били откраднати, повредени и не са заплатени – по пера съгласно приложение №5 към ИМ/..

8. Иск в размер на 97 422,32 лв /пълен размер/, представляващ обезщетение за настъпили вреди от неизпълнението на договора, изразяващо се в пропусната полза - нереализирана печалба от ищеца по Договор за възлагане на строителство от 09.04.2015г.

9. Иск в размер на 26 471,02 лева /пълен размер/, представляваща обезщетение за настъпили вреди от неизпълнението на договора, изразяваща се в пропусната полза - нереализирана печалба от ищеца по Анекс №1 от 07.12.2015г. към Договор за възлагане на строителство от 09.04.2015г.

10. Иск в размер на 1 968,61 лева/пълен размер/, представляваща обезщетение за настъпили вреди от неизпълнението на договора, изразяваща се в пропусната полза - нереализирана печалба от ищеца по Договор за възлагане на строителство от 07.12.2015 г..

11. Иск в размер на 30 157,41 лева /пълен размер /, представляващи лихва за забава в плащанията по договора от 09.04.2015г. и Анекс №1/07.12.2015г. е общ период на забава от 20.02.2016г. до завеждане на ИМ с периоди на забава и изчисление на лихвите по пера съгласно приложение № 12 към ИМ.

12. Иск в размер на 38 316,97 лева/пълен размер/, представляваща лихва за забава в плащанията по договора от 07.12.2015г с общ лихвен период от 03.06.2016г до завеждане на ИМ с подробно изчисление и е периоди на забава съгласно приложение №13 към ИМ.

Евентуално, ако съдът приеме за неоснователни предявените главни искове, предявените първи и втори по ред евентуални искове, моли да преминете към разглеждане на следните евентуални искове:

1. Иск в размер на 337 353,56лева (66 728,02 лв. + 69 812,84лв. + 47 042,65 лв. + 29 876.71 лв. + 97 422,32 лв. + 26 471,02 лв.) представляваща стойността на извършени от ищеца на процесния обект СМР, направени разходи и пропусната печалба по договор от 09.04.2015 год. и анекс №1/07.12.2015г.

2. Иск в размер на 228 962,94 лева (226 994,33 лв. +1 968,61 лв.) , представляваща стойността на извършени от ищеца на процесния обект СМР и пропусната печалба по договор от 07.12.2015г.

3. Иск в размер на 1500 лева, - част от общо дължима сума от 16 035,42 лева представляващ стойност на извършени от ищеца на процесния обект допълнителни СМР съгласно приложение №2 към ИМ, с която сума ответникът се е обогатил без основание за сметка обедняване на ищеца.

4. Иск в размер на 90 825 лева, с която сума ответникът се е обогатил без правно основание поради неправомерно усвояване на        банкова гаранция с реф.116DSK06436/17.12.2015г., издадена от Банка ДСК.

5. Иск в размер на 69 812.84 лева, представляваща стойността на доставени от ищеца на процесния обект и незаплатени материали и изделия, посочени в приложение №3 към ИМ, с която сума ответникът се е обогатил без основание за сметка на обедняване на ищеца.

6. Иск в размер на 47 042,65 лева, част от общо дължима сума от 191 022,67лв. \) представляваща стойността на закупени и поръчани от ищеца за процесния обект материали и изделия - по пера съгласно приложение №4, №4А и №4Б към ИМ, с която сума ответникът се е обогатил без основание за сметка обедняване на ищеца.

7. Иск в размер на 29 876.71 лева, представляваща стойността на доставени, откраднати и повредени на обекта материали и извършени СМР /съгласно приложние № 5 към ИМ/, с която сума ответникът се е обогатил без основание за сметка обедняване на ищеца.

 Претендира законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане, разноските направени както в обезпечителното производство, така и в настоящото производство.

Ответникът оспорва предявените искове както по тяхното основание, така и по размер. Оспорва изложените твърдени и наведени обстоятелства. Оспорва извършената работа по процесните договори да е приета. Твърди неизпълнение на договорните задължения от ищцовата страна. Не оспорва договора от 09.04.2015 г., анекса към него от 07.12.2015 г., както и договора от 07.12.2015 г.. Твърди разваляне на договора от 09.04.2015 г. и анекса към него с известие от 26.04.2016 г.. Твърди неизпълнение на договора от 07.12.2015 г. от страна на дружеството ищец. Твърди, че „Д.2.“ ЕООД не е изпълнило задължението си да предостави на строителния надзор необходимата документация за трафопоста, без която въвеждането в експлоатация на трафопоста е невъзможно. Твърди разваляне на договора с изявление от 19.05.2016 г.. Твърди, че изграденият от ищцовото дружество трафопост е бил демонтиран, а на негово място е бил монтиран нов трафопост от друго дружество изпълнител. Посочва, че „Д.2.“ ЕООД не е предприело действия по отстраняване на трафопоста както и друго негови материали. Твърди, че на 02.08.2016 г. е организирано  преместването на трафопоста и поставянето му на отговорно пазене, като са се натрупали значителни разходи по повод организирането на отговорното му пазене, поради което с решение №1102 от 04.07.2017 г. Плевенски Районен съд разрешава продажбата на трафопоста от името на собственика „Д.2.“ ЕООД. Оспорва твърденията за неоказване на съдействие на ищцовото дружество във връзка с процесните договори. Оспорва дружеството изпълнител да е уведомявало възложителя за твърдените усложнения на обекта. Оспорва претендираните суми по всички евентуално съединени искове по основание и размер. Счита претендираните суми за пазарно завишени. Оспорва иска за обезщетение поради неправомерно усвоена банкова гаранция. Оспорва претендираните суми за обезщетение за пропуснати ползи. Оспорва предявените искове за неустойка., като прави възражение за нищожност на процесната клауза. Счита, че регламентирата клауза от договора е прекомерна и противоречи на добрите нрави, тъй като няма определен краен предел и се създава възможност да нараства до неопределен размер. Също така намира искането за неустойка за неоснователно, тъй като договорът е развален, а между страните не е уговорена неустойка в случай на разваляне на договора. Оспорва претенцията за откраднатите и повредени СМР, като намира същите за признати от ищеца за недължими. Оспорва всички евентуално предявени искове от втори и трети ред от исковата молба. Прави възражение за прихващане за стойността от 7 056 лева, с ДДС, представляваща дължима сума от „Д.2.“ ЕООД за демонтаж на трафопоста, заплатена от „Т.Л.– Н.А.Ц.“ АД по договор с „АС-ДС“ ООД. Претендира направените по делото разноски.

Ищецът с допълнителна искова молба поддържа исковата молба. Допълва, че „Д.2.“ ЕООД не е изпадало в забава. Допълва, че забавата на кредитора е довела до възпрепятстване и затрудняване изпълнението от страна на ищеца на неговите задължения по процесните договори. Допълва, че в протоколите при приемането на работата липсва отбелязване за неспазен срок, за който и да е етап. Допълва, че ответното дружество няма право да прекратява договора ако неизпълнената част е незначителна с оглед възложените работи. Оспорва ответното дружество да е изправна страна. Допълва, че ответното дружество не е предупредило „Д.2.“ ЕООД за разваляне на договора, а и не му е предоставил подходящ срок за поправка. Оспорва договорите да са развалени., като счита, че по договора от 09.04.2015 г. и анекса към него е налице неоснователен отказ от договора от страна на ответното дружество по отношение оставащите неизпълнени СМР по договора. Допълва, че вследствие забава на кредитора, носеното на риска за всички доставени и немонтирани съоръжения и материали е преминало върху същия. По отношение пропуснатите ползи допълва, че същите не се основават на сигурно предположение за увеличение на имуществото, а на действително осуетена от страна на ответника възможност да се реализира този доход.

Ответникът с допълнителен отговор на исковата молба поддържа отговора на исковата молба. Оспорва да не е бил осигурен фронт за работа на изпълнителя. Оспорва техническата документация на трафопоста да е била предоставена от „Е. МД“ ЕООД. Оспорва процедурата за приемане на работата да е била спазена от ищцовото дружество. Оспорва твърдените доставени материали да са за процесния обект. Оспорва твърденията за некачествено демонтиране на трафопоста. Оспорва твърденията за неправило усвоена банкова гаранция. Оспорва по основание и размер търговската печалба, която ищецът твърди, че би реализирал.

 

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:

                 Между страните няма спор за сключените по между им два договора от 09.04.2015г. и от 07.12.2015г. и анекс №1 от 07.12.2015г. към първия договор и техния предмет. Спорът е основателно ли са прекратени, съответно остават ли дължими по тях  възнаграждения за извършени СМР, обезщетения за забавата им, претърпени загуби от доставени и незаплатени материали и пропуснати ползи от нереализирана печалба поради предсрочно неоснователно прекратяване на договорите.

По делото е представен договорът от 09.04.2015 г., сключен между страните. Видно от договора, а страните не спорят, че предмет на същия е изграждане на електрически инсталации и временното електрическо захранване за строителството на строеж „МБАЛ Сърце и мозък“, гр. Плевен. В чл. 1, ал. 2 е посочено, че описанието на възложените работи, както и единичните им цени се сформират в Приложение №1 към договора, като възложените работи се извършват на етапи, описани в график за изпълнение на строителството. Съгласно чл. 3 и чл. 4, срокът за изпълнение на възложените работи е 16 месеца, считано от съставяне на двустранен протокол за осигурен фронт за работа по част електро. Съгласно чл. 5, ал. 3 строителят е длъжен своевременно да уведоми възложителя при възникване на обстоятелства, които могат да забавят и осуетят изпълнението на възложените СМР. Предвидено е, че графикът за изпълнение на строителството важи при условие, че възложителят осигури необходим фронт за изпълнение на СМР по част електро, а при неосигурен фронт за работа установен с двустранен протокол, срока за изпълнение на обекта се удължава с времето на неосигурения фронт за работа. Договорната цена е определена ориентировъчно на 605 164.49 лева без ДДС, като е предвидено плащането на аванс в размер на 30% от договорената цена /чл. 7/. В чл. 9 е предвидено, че всички допълнително възложени СМР се възлагат с  възлагателно писмо, а окончателното количество на допълнително извършените СМР се определя с подписването на Акт обр. 19. Съгласно чл. 11 плащанията на дължимите суми се извършва срещу  представянето на фактура с подписан от страните Акт обр. 19, по банков път. Етапните плащания се извършват съгласно финансов план, а приключването на финансови план се установява с подписан и подпечатен от строителя „Сертификат за изпълнение на работите по междинното плащане“, заверен от възложителя или упълномощен негов представител, като сертификатът се подписва за извършените СМР за всеки месец, удостоверени с Акт обр. 19. Предвидено е изготвеният месечен Акт обр. 19 да бъде заверяван с подпис на възложителя, след което да бъде върнат на строителя, сертификатът също следва да бъде заверен с подписа на възложителя и върнат на строителя. След осъществената заверка на сертификата, строителят следва да представи на възложителя фактура за одобрената стойност по подписания сертификат, след което в 45 дневен срок възложителят следва да извърши плащането. В чл. 12 е предвидено, че строителят предоставя на възложителя  банкова гаранция за добро и качествено изпълнение, а за гаранция за скрити дефекти и качествено изпълнение на договорените СМР се задържат по 5% от всяка една фактура издадена по договора. В чл. 13 е предвидено, че удържаните суми се връщат в срок от 3 години след подписване на Акт обр. 16 за обекта. Съгласно чл. 14 и следв. от договора възложителят осигурява и предоставя на строителя комплект техническа документация, като възложителят има право да предостави допълнителни чертежи и указания за необходими за правилното изпълнение на работата. Съгласно чл. 19 възложителят е длъжен да осигури достъп до строителната площадка на строителя за изпълнение на договорните му задължения и да му заплати договорното задължение. С разпоредбата на чл. 24 строителят се задължава да извърши възложените СМР по договора в съответствие с техническата документация, качествено и в срок. Строителят се задължава да изпълнява само тези промени, които са отразени своевременно от представител на възложителя /чл. 32/. Съгласно чл. 41, ал. 1 предаването и приемане на изпълнената работа се извършва с двустранни констативни протоколи за всеки етап от графика подписан от строителя и лицето, упражняващо инвеститорски контрол. Видно от чл.58 от договора строителя, т.е. ищеца носи риска от погиване и увреждане на материалите резултат от случайно погиване или действия и бездействия на трети лица. Съгласно чл. 59, ал. 1 възложителят има право да прекрати договора с едностранно предизвестие ако строителят забави с повече от 30 дни срока за изпълнение на някой от етапите на строителството, като в този случай строителят дължи на възложителя неустойка за неизпълнение в размер на 10% от изплатената към датата на прекратяване сума.

Към договора е представено и Приложение №1.

По делото е представена банкова гаранция за авансово плащане Реф.116DSK5114, като не се спори, че ответникът възложител е изплатил на ищеца дължимия аванс . Това се установява и от представена по делото фактура №********** от 25.05.2015 година на стойност 181 549.34 лева без ДДС, с основание за плащането- авансово плащане по договор от 09.04.2015 г. за обект „НБАЛ Сърце и мозък“ АД, издадена от „Д.2.“ ЕООД, с получател „Т.л.а.ц.“ АД.

По делото са представени 12 броя сертификати за изпълнение на работите по междинно плащане за периода 23.07.2015 г. – 03.05.2016 г., по договор за възлагане на строителство от 09.04.2015 година, както и издадените фактури към сертификатите.

По този договор ищецът не предявява претенции за неизплатени цени за извършени СМР. Твърди, че не е било налице основание за предсрочното му прекратяване, поради което е претъпял загуби поради откраднати материали вложени от него на обекта, както й  поради поръчани, доставени и незаплатени материали. Наред с това твърди, че е пропуснал да реализира предвидената в договора печалба именно поради предсрочното му прекратяване.

От присъединетото по делото обезпечително производство проведено  пред РС Плевен  по гр.д. № 3579/2016г. се установява, въз основа на извършените и приети в неговите рамки основна и три допълнителни тройна експертизи, че по договора от 09.04.2015г. е извършена дейност от страна на ответника  на обща стойност 134 516.57 лв. без ДДС съобразно двустранно подписани сертификати / от № 1 до № 9/.

По делото е представен Анекс №1 към договора за възлагане на строителство/09.04.2015 г. от 07.12.2015 г., сключен между страните, с който строителят приема да извърши цялостно изпълнение на слаботокови електрически инсталации за строителството на строеж „МБАЛ Сърце и мозък“ . По делото е представено и приложение №1 към него.

 По делото са представени 6 броя сертификати за изпълнение на работите по междинно плащане за периода 12.2015 г. – 03.05.2016 г., към Анекс №1 към договора за възлагане на строителство/09.04.2015 г./ от 07.12.2015 г., както и издадените фактури към сертификатите.

От отговорите по т.1 и по т.3 и 4 от първата и втора тройни експертизи приети в обезпечителното производство се установява, че по анакса е актувана извършена от страна на ищеца дейност на обща стойност 54 268.23 без ДДС.

Общата стойност на приетите от ищеца дейности с подписани сертификати възлиза в размер на 188 784.80 лв. без ДДС. Експертизата установява, че извършените плащания от страна на ответника към ищеца за извършеното по договора от 09.04.15г. и Анекс № 1 към него са в размер на общо 259 537.73 лв. с вкл.ДДС, като в тази сума се включва изплатения аванс от 30 % по основния договор в размер на 181 549 лв. Експертизата сочи на надплатена сума в размер на 32 995.97 лв. над стойността на приетата работа от страна на ответника.  Въз основа на тези изводи на вещите лица следва да се приеме, че сертификатите подписани от страна на ответника за извършени СМР, с което тези СМР са приети от възложителя както по договора от м. април , така и по анекса  се явяват платени. Този извод се прави и от таблицата по втората тройна експертиза – ІІ ри вариант на стр.52 от втора част на обезпечителното дело № 3579/2016г., като обаче в нея плащанията от страна на ответника са отчетени като такива само по първия основен договор от 09.04.2015г. като с тях се покрива стойността както на приетите, така и на неприетите СМР, на обща стойност от 257 484.96лв.  

По отношение на извършени СМР по издадени от ищеца протоколи образец 19 и сертификати, неподписани от страна на ответника: Вещите лица са дали и първи вариант на обобщени подписани и неподписани сертификати в таблица на стр.52 от втора част на обезпечителното дело № 3579/2016г. . Извършени СМР по подписани от двете страни актове обр.19 и сертификати възлизат на обща стойност 226 541.75 лв. с ДДС, като същите са по договора от м.април и анекса към него. СМР по недподписани от ответника сертификати, издадени от ищеца, възлизат в общ размер на 413 052.74 лв. с ДДС, като по договора от 09.04.2015г. са в размер на 90 496.36 лв., по анекс №1 са в размер на 3 658.92 лв., относно Аптека възлизан в размер на 1079.10 лв., а по последния договор – от 7.12.15г., който ще се обсъди по-долу възлизат в размер на 317 818.36  лв. При така отчетените извършени СМР – приети и неприети, експертите са приели, че имаме извършено плащане по основния договор от 09.04.15г. в размер на 257 484.96 лв./ в повече с 5 568.72 лв./, плащане от  2052.76 лв. по Анекс 1, плащане по втория договор от 7.12.15г. чрез аванса в размер на 90 824.04 лв. Приети като незаплатени са СМР по Анекс І в размер на 66 728.03 лв., Аптека 1079.10 лв., и по Договора от 7.12.2015г.- незаплатена се явява сумата от 226 994.32 лв.

Експертите в обезпечителното производство са установили, че всички дейности по издадените от ищеца сертификати за извършени СМР , макар и неподписани от страна на ответника, са извършени, като това е установено от тях при огледите на место и чрез сравнение между протоколите обр.19 и фактурите за доставени материали.

Експертите са категорични, че част от възложеното е извършено от ищеца предсрочно, а част със забава, като предсрочно изпълненото е в повече от забавеното и забавата при изпълнението не е основание да са налице предпоставки за прекратяване на договора между страните. Графикът за изпълнение на СМР към договора е било  невъзможно да бъде спазен и изпълни СМР в предвидените в него срокове, поради неточни проекти и промени в същите и при изпълнението напрактика .

 По отношение на доставени, поръчани материали, оставени на и извън обекта, предназначени за него, но невложени, вещите лица са установи стойността им съобразно договорените по договора и анекса цени без 10 % за труд, и въз основа на специална програма, даваща средни цени на материалите в строителството и същите възлизат както следва :

1.доставени на обекта материали, и останали там немонтирани:

=69 812.84 лв.с ДДС/договорни цени/ ;

= 57 246.67 лв.с ДДС/ справочни цени в строителството/;

                   2. доставени материали съхранявани в склад извън обекта :

=127 971.27 лв. с ДДС/договорни цени/

=135 322.77 лв. с ДДС/по цени в строителството – справочни/

                   3. заявени и фактурирани, но неразплатени материали :

=63 051.37 лв. с ДДС / договорни цени/

=64 358.24 лв. с ДДС /справочни цени в строителството/.

         Стойността на откраднатите материали възлиза в размер на 12 104.02 лв. по договрни цени, а по справочни – 9 859.20 лв. без ДДС.

По делото е представен договор за възлагане на строителство от 07.12.2015 г., сключен между страните, с който строителят приема да извърши цялостно изпълнение на строеж ЗРУ 20kV и БКТП 1х1000 kVA, 1h630 kBA, 20/0.4 kV; кабели 20 kV и тръбна мрежа за ел. захранване на МБАЛ „Сърце и мозък“ медицински център и аптека за ЛП изключение на МПФР“. По делото е представено приложение №1 към договора.

По делото е представена банкова гаранция реф. 116DSK06436.

По делото са представени 3 броя сертификати за изпълнение на работите по междинно плащане за периода 03.05.2016 г. – 19.05.2016 г., към договора за възлагане на строителство от 07.12.2015 г., както и издадените фактури към сертификатите.

От обсъдените по горе няколко заключения на тройна експертиза приета в обезпечителното производство е видно, че по този договор са налице издадени от страна на ответника и подписани само от него сертификати за извършени СМР по изграждане на  ЗРУ 20kV и БКТП 1х1000 и кабелната мрежа във връзка с това на обща стойност 317 818.36 лв.. Извършеното плащане по този договор е само в размер на аванса в размер от 90 824.04 лв.

По делото е представена електронна кореспонденция осъществена между Д.Г., Г.Г.и Д.С. във връзка с начина и сроковете на изпълнение, фронта на работа и дейност. Ищецът  през м.април е отправил няколко писма до ответника като възложител, относно твърденията, че е в забава и тяхното опровергаване, промените в проектите, неяснотите във връзка с изпълнението, което съответно води до промяна и забава при изпълнение на възложеното и което не е резултат от поведението на ищеца, като изпълнител.

По делото е представено известие за разваляне изпратено на 26.04.2016 г. от „Т.Л.– Н.А.Ц.“ АД до „Д.2.“ ЕООД, относно договор за възлагане на строителство от 09.04.2015 г. и анекс №1 от 07.12.2015 г.. В известието е посочено, че на осн. чл. 87, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 262, ал. 2 ЗЗД се уведомява „Д.2.“ ЕООД, че поради неизпълнение на договор за възлагане на строителство от 09.04.2015 г. и анекс №1 към договора, „Т.Л.– Н.А.Ц.“ АД разваля същия считано от 26.04.2016 г.. В известието е посочено, че договорът се разваля поради липса на интерес от изпълнение на същия от страна на „Д.2.“ ЕООД, предвид отказа на последното да положи изцяло нов кабел (на мястото на срязания), за негова сметка, което създава непреодолима пречка за всички останали строителни дейности. Отбелязано е, че „Д.2.“ ЕООД е в забава по отношение цялостното окабеляване на обекта. Във връзка с известието за прекратяване на договора от 09.04.2015 г., „Д.2.“ ЕООД е изпратило писмено оспорване на изложените в известието за разваляне основания, като е посочено, че именно възложителят е създал пречки за осъществяване работата на обекта.

По делото е представено писмо от 10.05.2016 г. изпратено от „Т.Л.– Н.А.Ц.“ АД до „Д.2.“ ЕООД, с който са направени възражения и направени конкретни твърдения  във вр. с писмо изх.№ от 24.04.2016 г., писмо изх. №42 от 24.04.2016 г., писмо изх. №43 от 25.04.2016 г., писмо №46 от 03.05.2016 г. /всичките изпратени от „Д.2.“ ЕООД до„Т.Л.– Н.А.Ц.“ АД/  и по отношение изпратени от „Д.2.“ ЕООД на 04.05.2016 г., неподписани сертификати за СМР.

С писмо от 11.05.2016 г., „Д.2.“ ЕООД уведомява „Т.Л.– Н.А.Ц.“ АД, че във вр. с договора от 07.12.2015 г. е закупен и от 13.05.2016 г. започва доставката на кабел 20 kV, ЗРУ 20 kV, БКТП 1х1000 кVA, 1h630 kВА, 20/0.4 kV. Отправено е искане да бъде посочено лице, което да приема материалите и съоръженията на обекта и да подписва съответни протоколи за приемане на доставките.

По делото е представена електронна кореспонденция осъществена между Д.С., Д.Г. и адв. Б.,

С писмо от 13.05.2016 г., „Д.2.“ ЕООД уведомява „Т.Л.– Н.А.Ц.“ АД за възникналите трудности при изпълнение на СМР  по договора от 07.12.2015 г., като е поискано съдействие за решаване на възникналите проблеми.

С писмо от 15.05.2016 г. „Д.2.“ ЕООД уведомява „Т.Л.– Н.А.Ц.“ АД за успешното полагане на кабели средно напрежение съгласно договора от 07.12.2015 година. Отбелязано е, че са направени опити за осуетяване извършването на работата полагане на кабелите.

С писмо от 20.05.2016 г.,  „Д.2.“ ЕООД уведомява „Т.Л.– Н.А.Ц.“ АД за успешното приключване  на СМР по монтажа и наладка на ЗРУ 20 kV, БКТП 1х1000 кVA, 1h630 kВА, 20/0.4 kV. Посочено е, че като нерешен е останал проблемът с кабелните глави и кабелните муфи средно напрежение.

С писмено известие от 19.05.2016 г. „Т.Л.– Н.А.Ц.“ АД уведомява „Д.2.“ ЕООД от същата дата,че разваля договора от 07.12.2015 г., за строителство на строеж ЗРУ 20kV и БКТП 1х1000 kVA, 1h630 kBA, 20/0.4 kV; кабели 20 kV и тръбна мрежа за ел. захранване на МБАЛ „Сърце и мозък“ медицински център и аптека за ЛП изключение на МПФР“. Като основание за развалянето на договора е изтъкнато саботаж на строежа от страна на „Д.2.“ ЕООД, противоправно задържане на документи за трафопоста и неизпълнение на договорни задължения. Даден е срок за предаване на цялата документация във връзка с процесния обект.

С писмо от 20.05.2016 г., „Д.2.“ ЕООД възразява срещу основанията за разваляне на договора. Наведени са твърдения, че не са допуснати договорни или законови нарушения. Отправено е искане за съставяне на акт 10 за двата договора.

По делото е представена електронна кореспонденция между представители на страните. Видно направено е предложение от ответното дружество за уреждане финансовите отношения с „Д.2.“ ЕООД. Посочено е, че не са взети под внимание Сертификати №1, 5 и 10 от 03.05.2016 г.. Видно с електронно писмо от 03.05.2016 г., ответното дружество е отправило до ищеца, предвид загуба от интерес от изпълнение на договора чрез „Д.2.“ ЕООД и липсата на доверие между страните, встъпване в правата и задълженията на „Д.2.“ ЕООД по сключения договор за доставка на трафопост на БКТП за процесния обект. Посочено е, че в случай на съгласие  отношенията между страните ще се считат за окончателно уредени.

От ищеца се спори дали ответникът, като възложител е имал основание да прекрати първия договор и анекса към него, както и втория договор. Съдът намира, че при така предвидените основания за предсрочно прекратяване в договора от 09.04.2015г.- чл.59  и при установеното от страна на експертизата в обезпечителното производство, че по обем и стойност предсрочно извършеното надхвърля забавеното, както й че причина за забавяне са недостатъци в проектите и промени в същите, като нов вид отопление и нов вид осветление пряко свързани с извършваната от ищеца дейност по част Електро, кокто и, че в уведомлението за прекратяване липсват изложени аргументи за забава, довела до волеизявлението за прекратяване,  то съдът приема,че   ответникът като възложител не е притежавал право съгласно този договор да го прекрати, поради неизпълнение от страна на ответника. Сходна по съдържание е уговорката за прекратяване в чл.59 на договора от 7.12.2015г. Липсват конкретно посочени аргументи в изявлението на възложителя за прекратяване на договора от 7.12.2015г. и при изграден трафопост, макар и с непредадени книжа, съдът намира, че липсва основание да се приеме вина на ответната страна за прекратяване и на този договор. Независимо от това възложителя е направил своите волеизявления и е преустановил достъпът на ищеца като строител,  не е бил допускан на обекта след поканите, с което при незаконосъобразно прекратяване на договор ответникът възложител следва да поеме последиците от това свое поведение.

От заключението на тройната съдебно-техническа експертиза приета от Районен съд Плевен се установява, че всичко извършените СМР по договора от 09.04.2015г. и анекса към него с двустранно подписани Сертификати възлиза на 188 744 лева без ДДС. Вещите лица приемат, че СМР по „ЗРУ 20Кв.и БКТП 1*1000ква, 1*630Ква./20/0,4кв" - заводски №1001, съгласно протоколи за изпитания, огледи и приложени документи са на стойност 263 701 лева / изпълнено без подписани сертификати и актове за скрити работи/.  Общо количества извършени дейности на обекта от страна на  „Д.2.“ ЕООД възлизат на 452 455 лева без ДДС. Стойността на недовършени СМР на обекта възлиза на 549 551лева без ДДС, а стойността на откраднати и демонтирани материали възлиза на 24 897,26 лева.

Извършените дейности по СМР на обекта са качествени. Сочи се, че количества доставени материали на обекта от молителя и невложени в строежа възлизат на 38 952,82 лева. Приема, се че са били закупени и недоставени кабели от „К.“ ООД на стойност 106 395.55 лева. Ел. табла заявени и фактурирани в „Т.К.“ на стойност 84 452.32 лева, ел. табла в „ТМТ Е.“ Пловдив, офис Плевен изработени и невзети /преди промяна на проекта/ на стойност 8 277.90 лева без ДДС, ел. табла в „ТМТ Е.“  Пловдив, офис Плевен изработени и невзети на стойност 19 830.20 лева, като всичко изработени и невзети са на стойност 28 108 лева. Според експертите има сключен договор за доставки между „Д.2.“ ЕООД и „ТМТ Е.“ ООД за 11 бр. ел. табла съответно: тип РТ ет.1, ет. 3 и ет. 4, ,хемодиализа, РТови, РТ1-ет.2, РТ1-ет.З, PTl-ет.З, РТ2-ет.2, РТ2-ет.З, РТ2- ет.24. Сочи се, че в базата на „ТМТ Е.“ ООД офис Плевен се намират 11+1 бр. табла, като изработени и доставени на обекта са 4 бр. табла, от които едното е за 2 секции.

Обектът е с издадено разрешение за строеж, има издадена заповед за допълнение на разрешително за строеж РД12-173/16.03.2016 г.с положено становище на органите за пожарна и аварийна безопасност № 149/19.01.2016 г. на РС ПБЗН- Плевен, сключен нов Договор с експлоатационно дружество ЧЕЗ №ДПЕРМ ********** от 30.04.2015г..Съгласно проекта от 04.2015 г. не са верни и точни местата на разкъсване на действащите кабели 20Кв. „Юнак" 20Кв. и „Театъра"20Кв, непълен е и не може да изцяло да се ползва за работен.

Предвидено е било строежът да бъде захранен с електрическа енергия съгласно договора с ЧЕЗ България ЕАД, като обектът е щял да бъде захранен от кабел Юнак от подстанция „Сторгозия“, а резервното захранване е щяло да се изпълни с разкъсване от кабел „Театъра“ от ТЕЦ. Според експертизата обектът не можело да бъде ел. захранен съгласно проекта от 04.2015г. по договор от 07.12.2015 г., тъй като е била предвидена промяна в муфирането на кабели „Юнак" 20Кв. И „Театъра20Кв. Строежа е имало съществени проектни промени по част електро, като  инвеститорът не е представил документи за промяна трасета на кабели 20Кв. средно напрежение в сравнение с тези по проекта 04.2015 година.

В проектите не се установява заложени мерки /противопожарни прегради/ за неразпространяване на горенето в участъците на преминаванията на кабелите от една кота към друга, от помещение в помещение, от помещенията на ел. таблата към коридори и други коти.

От експертизите в обезпечителното производство се установява, че има разминаване между приетите с договора количества и единични цени и изработените и приети от възложителя за извършени СМР в размер на извършената в повече работа.Налице са разминавания в посочените количества СМР в Писмо от 13.04.2016г. на ответника в Справка, където: на Кота -3,5 /силова инсталация/поз.10/ - неправилно е добавено количество от 1250м. от серт.№6 като същото се отнася за кота 0,00 помещение „генератор и гараж", ОВ Инсталация/Кота -3,5/поз.2 - неправилно е добавено кол. от 584м. от Серт.№6 като същото се отнася за Кота 0,00 помещение „генератор и гараж", ОВ Инсталация/Кота -3,5/поз.4 - неправилно е добавено кол. от 310м. от Серт№6 като същото се отнася за КОТА 0,00 помещение „генератор и гараж", Кота 0,00 /осв.инсталация/поз.25- неправилно е добавено кол. от 1000 м. от Серт№5 като същото се отнася за силова инсталация но КОТА 0,00 помещение „генератор и гараж". Доколкото се касае за изпълнение в сградата, и това е по договора от 09.04.15г. разплащането на извършеното между страните по основния договор е прието за изпълнено от експертите в обезпечителното производство и в тази част няма претенция от ищеца, а ответника не е правил възражения в тази връзка, то тези констатации се явяват неотносими по конкретния спор.

Вещите лица приемат, че в материалите по делото няма информация по приложен имейл от проектанта свързан с кабели и резерв по тръби в кабелни шахти да е достигнал до „Д.2.“ ЕООД. Вещите лица приемат, че други лица, различни от ищеца, са извършели СМР на обект ЗРУ20кв с БКТП и кабелна тръбна мрежа, след като ищецът е изпълнил този обект за периода от недопускане на „Д.2.“ ЕООД до обекта и прекратяване на договорите до датата на имейла от 24.06.2016г.. Вещите лица приемат, че в периода след 25.05.2016г., първи опит за оглед на назначената СТЕ от PC Плевен, на обекта е работила друга фирма с договор неприложен в делото, вероятно с част Електро/Същият е представен в края на обезпечителното производство, след изготвяне на всички експертизи/.

Според вещите лица има допуснати грешки и несъответствия в първоначалния проект/договорен/ по количества СМР. На експертизата не е предоставян нов или актуализиран вариант на проект. От страна „Дикс2001“ ЕООД като изпълнител няма информация в делото за допускани груби грешки. Вещите лица приемат, че е възможно в периода от недопускането на „Д.2.“ ЕООД до обекта, до датата на имейла от 24.06.2016г., други лица/изпълнители да са издърпали правилно положените кабели в кабелната тръбна мрежа и след това да са ги положили по начин, по който инж. Г.Горанова установява и сигнализира с имейла си. Подписаният Акт 10 от 10.06.2016г. за обект ЗРУ с БКТП, без подпис от представител на „Д. 2000"ЕООД не съдържа данни за нарушения при изпълнението на кабелната тръбна мрежа и изтеглените кабели 20кв. в тръбната мрежа като подписан без забележки от проектант инж. Горанова.

Вещите лица приемат, че на обекта има промени по първоначалния договорен проект и указанията за строеж, които са довели до забава по графиците.Вещите лица приемат, че е изменян първоначалния проект и техническите данни /детайли/, свързани с работата на ищеца в част електро, като има допълнителни заповеди и указания от проектанта по промени на коти и подобекти и същите са съпроводени с извършване на допълнителни количества СМР и допълнително време за извършване дейностите на обекта от ищеца. Вещите лица считат, че е имало неясноти относно работата на молителя на обекта и препятствия в работата му, възникнали не по вина на „Д.2.“ ЕООД. Има данни за повторно извършване СМР на обекта, включително демонтажна дейност, извършвана не по вина на „Д. 2001".

Според вещите лица не е било възможно да се спазят сроковете заложени в графиците със срок за изпълнение до 01.04.2016г., относно изпълнение на СМР, касаещи окабеляване на осветителна инсталация и монтаж на ел. табла съгласно договор от 09.04.2016г., също не е било възможно до 01.04.2016г. да се изпълни окабеляването на Кота -3,5, не е било възможно и изпълнителят да спази сроковете заложени в графика за изпълнение на СМР съгласно договора от 07.12.2015г..Вещите лица приемат, че няма сключено допълнително споразумение м/у страните за коригиране сроковете за изпълнение на строителството, като графика с наименование приложение 2 е валиден /изпълняван/. Считат, че не е реален и фактически неизпълним графика за строителство по част електро към договора от 09.04.2015г.. Сочат, че има обстоятелства, които са забавили молителя в изпълнение на етапи от графика, етап Кота -3,5 по договор 09.04.2015 г. - забавена циментова замазка, променени кабелни скари и за монтажа на ЗРУ20, БКТП, Кабелна тръбна мрежа и полагане на кабели 20кв./късно даден фронт за изпълнение фундамент на ЗРУ 20кв./грешно посочени номера на шахти/, поради което считат, че няма основания за изчисляване на неустойки на изпълнителя.

По настоящото дело са изслушани показанията на техническия ръководител на обекта от страна на ищеца, свидетеля М.. Същият установява начина им на работа на обекта. От показанията му става видно, че са започнали работа на обекта през месец април, но същинската дейност е започнала с около два месеца по-късно от посоченото в договора, не по тяхна вина. Първоначалните проекти са били негодни за изпълнение и се е наложило преработката им по части Вик, ОВИ и Електро, което също е наложило техен престой във връзка с изпълнение на задълженията им по договора. Дори на кота – 3.50 се е наложило да развалят вече монтирани кабелни скари във връзка с неточности по проектите. След преработката отново се е наложило съгласуване във връзка с изпълнение на дейностите по тези три части на инвестиционния проект, но работата е могла да се започне. По отношение на трафопоста са изпълнили всички дейности по поставяне на тръбната мрежа за високо напрежение от 20 киловолта, трафопоста, заземителна уредба. Трафопоста е бил поръчан и е пристигнал готов окомплектован от изпълнител в гр.Варна, поставили са го на изпълнения от тях фундамент,  като е следвало само да го свържат. В последствие се е стигнало да решение за промяна на типа осветление – от луминисцентно в лед осветление, което е довело до промяна в мощността на осветителната инсталация, кабелите и трафопоста, а те вече са го били доставили изготвен по предоставения им проект от възложителя. Промените е водела до различен интензитет на работата на обекта, съответно до различен брой работници, като първоначално са били 15 човека, а после са дошли още 10 човека. Всички необходими материали са били доставяни от ищцовата фирма и своевременно, само слаботоковата инсталация е доставяна от ответника. Били са отстранени от обекта и не са могли да свържат трафопоста чрез кабелни глави и муфи за да го пуснат в експлоатация. След този момент не са допускани да работят на обекта.

В рамките на настоящото производство са приети нова комплесна съдебно икономическа и техническа експертиза – основно и допълнително заключение и повторна комлексна съдебно икономическа и техническа експертиза във връзка с оспорване на първата. И двете експертизи правят сходни изводи с тези направени от експертите в обезпечителното производство, като сравнявайки изводите им съдът ще ги обсъди по-долу, по всеки един от отделните искове. В значителна своя част двете комплесни експертизи се позовават на контстатираното в обезпечителното производство, доколкото вещите лица при него са правили три огледа и са имали възможност да сравняват документите с констатациите им за извършените СМР чрез огледите.

І.По първия главен иск с пр.осн.чл.266 и чл.268 от ЗЗД относно незаплатена цена по Анекс №1 от 07.12.2015г. към договора от 09.04.2015г. се претендира сума в размер на 66 728.02 лв.

 Страните не спорят относно сключването на анекс №1 към договора от 09.04.2015г. и неговия предмет – изграждане на слаботоковата инсталация на обекта.

От заключението на комплексната съдебно-икономическата експертиза на вещи лица М. и Б. отговор на задачи т.1.4 и 1.5 /стр.5-стр.6/ се установява, че в счетоводството на ищеца, и в счетоводството на ответника се водят неплатени задължения от страна на „Т.Л.– НАЦ“АД  към „Д.2.“ ЕООД общо суми в размер на 140 723.97 лв.. Подробно 20 броя фактури са описани в таблица на страница 6, като от тях 7 са издадени за извършени СМР на обща стойност 129 775.98 лв. Сумите следва да са със ДДС. Останалите фактури са за дължима за възстановяване гаранция на обща стойност 10 948.39 лв.

В отговора по т.1.6 от експертизата вещите лица М. и Б. приемат, че наразплатеното по договорите е както следва :

-         Договор от 09.04.2015г.вещите лица приемат, че извършените СМР по този договор са в общ размер от 251 879.20 лв. с вкл. ДДС, като в тази сума са включени и едностранно подписани сеификати в общ размер от 90 496.36 лв. Изрично се сочи, че по този договор ответникът е заплатил на ищеца сума в размер на 257 484.96 лв./именована аванс/  или в повече от изработеното с 5 605.76 лв.

-         АНЕКС 1 от 7.12.2015г. – извършени СМР по подписани и фактурирани сертификати в размер на 63 069.11 лв. с ДДС , неподписани и нефактурирани сертификати в размер на 3 658.92 лв. или общо 66 728.03 лв. с ДДС.

В заключението на втората комплексна експертиза изготвена

изготвена от вещи лица Н. и М. отговора във връзка с извършените и разплатени и неразплатени СМР е даден на страница 49 и 50 от заключението .

-         По договора от 09.04.15г. платени са сертификати от 1 до 9 дадени в таблица на обща стойност 161 419.89 лв. с ДДС, а неплатени остават сертификати от 9 до 12 на обща стойност 90 496.35 лв. с ДДС.

-         По Анекс 1 от 27.12.2015г. платени се явяват сертификати от 1 до 4 на обща стойност 65 121.88 лв. с ДДС, а неплатени сертификати по Протоколи 5 и 6 на обща стойност 3 658.91 лв.

При тези различни изводи по двете комплексни експертизи съдът кредитира в тази част изводите на комплексната експертиза на вещи лица Б. и М., доколкото тя съвпада с изводите на вещите лица тройна експертиза в обезпечителното производство. Съдът намира, че вещи лица Н.М. са приравнили  подписаните и фактурирани сертификати на платени, което в случая не е така, тъй като видно от посоченото по-горе ответникът е осчетоводил като неплатени част от подписаните и приети фактури съответни на извършени СМР. С оглед на това съдът приема, че всички извършени СМР по основния първи договор от 9.04.15г. се явяват  разплатени, както по приети СМР с подписани сертификати и фактури, така и относно СМР по неприетите сертификати. Поради това ищецът  не е предявил претенции за цена по този договор.

По отношение на извършените СМР във връзка с Анекс № 1 съдът приема, че общо извършените по него СМР възлизат в размер на 66 728.03 лв. с ДДС, подписани и неподписани сертификати, като от тази цена следва да се приспадне сумата получена в повече от основния договор в размер на 5 605.76 лв. или остава дължима сумата за цена по извършените СМР на анекса в общ  размер на 61 122.27 лв. с ДДС.  От тях неприетите СМР от 3 658.92 лв. са с пр.осн.чл.268 от ЗЗД.

ІІ. По втория главен иск с пр.осн.чл.268 от ЗЗД ищецът претендира сума в размер на 226 994.33 лв. незаплатена цена на извършени СМР по договора от 7.12.2015г.

Страните не спорят по сключването на договора от 07.12.2015г. и неговия  предмета - изграждане на трафопост за болницата „Сърце и мозък „ в гр.Плевен.

По този договор на стр.7 от заключението на експерти Б. и М. е посочено, че имаме издадени от ищеца само  едностранно подписани сертификати, които не са фактурирани, възлизащи  на обща стойност 317 818.36 лв. . Посочи ли са, че по него е налице изплатен аванс от страна на ответника в размер на 90 824.04 лв. с ДДС или остава дължима стойност на извършени СМР в размер на 226 994.32 лв. с ДДС.

В заключението на вещи лица Н. и М. са дадени неплатени извършени по едностранно подписани СМР по този договор в общ размер от 317 818.37 лв./стр.50/ Не е съобразен изплатения аванс от 90 824.04 лв., за което между страните няма спор, и за стойността на който е издадена банкова гаранция до този размер от 7.12.2015г.

Съдът и в този случай кредитира заключението на вещи лица Б. и М., доколкото то съобразява заплатения аванс . Следва извод, че по този договор са останали незаплатени извършени СМР едностранно атктувани и неприети от страна на ответника възложител в размер на 226 993.32 лв.  Следва да се отбележи, че по този договор няма подписани актове обр.19 и сертификати за извършеното от страна на ответника.

Изрично от разменената кореспонденция, представеното решение на РС Плевен по чл.97 от ЗЗД и експертизите в обезпечителното производство и свидетлските показания се установява, че този изграден трафопост е бил доставен и монтиран от ищеца, като е оставало да бъде свързан с изградената инсталация, но не е пуснат в експлоатация.Причина за това е станало обстоятелството, че ищецът не е предал документацията за същия на ответника, като първо е поискал приемане и плащане на актуваното.  С изявление от 19.05.2015г. договорът е развален от страна на ответника и трафопоста е изцяло демонтиран и преместен, с предоставено право на ответника да го продаде като предаде стойността му на ищеца с решение по чл.97 от ЗЗД на РС Плевен.

По дължимостта на цената съдът ще се произнесе по долу при преценка основателността на исковете.

ІІІ. По третия главен иск с пр.осн.чл.268 от ЗЗД за сумата от 16 035.42 лв., за извършени СМР извън възложените с договора и анекса.

Видн от Приложение №2 към исковата молба, в който са посочени СМР включени в тази претенция, касае се за допълнително извършени дейности  на обект Аптека, и дейностите във връзка с демонтирането на кабелни скари - вече извършеното и извършено на ново, като от експертизите и свидетеля М. се установява да е извършено на кота – 3.50.  

По заключението на вещи лица Б. и М. се установява , че за обекта Аптека извършени СМР са актувани с един едностранно подписан само от ищеца сертификат № 1 на стойност 1079.10 лв. с ДДС

Вещи лица Н. и М. сочат стойност на допълнителните СМР на обект Аптека в размер на 1309 с ДДС.

И двете експертизи не сочат да са установили други извършени СМР. Доколкото ищецът е възстановил и наново извършил полагане на скарите и кабелите на кота -3.50, то тази дейност следва да се явява включена в сертификатите по първия договор от 09.04.15 г.. Изрично по горе  се посочи, че СМР по него – приети и неприети изцяло са заплатени, то съответно по този иск дължима се явява стойността на СМР /изцяло неприети / за обект Аптека . Съдът приема, че стойността на тези СМР е в размер на установеното с заключението на комплексната експертиза на вещи лица Б. и М. /стр.7/ и възлиза в размер на 1079.10 лв. с ДДС, като размерът съответства на приетото с тройната експертиза в обезпечителното производство.

ІV. Четвъртия главен иск е предявен  за сумата от 90 825 лева с правно основание чл.55 от ЗЗД.

С първата приета комплексна съдебно – техническа и счетоводна експертиза на в.л. Б. и М. / втората не е имала поставен такъв въпрос за изследване / е установено, с отговора в т.1.2 и 1.3 , че на 28.04.2016г. ответникът Т.Л.- НАЦ АД е направило искане към Банка ДСК ЕАД  за усвояване на сумата по Банкова гаранция 116 DSK 06436 от 17.12.15г. с мотива за неизпълнение задълженията от страна на ищеца издател на гаранцията по договора от 09.04.15г. На 13.05.2016г. ответникът е получил от Банка ДСК ЕАД сумата по гаранцията в размер на 90 825 лв. по своя сметка в Уникредит, като я е осчетоводил по съответните сметки в своето счетоводство като разчети по гаранции, без да се конкретизира по кой договор е получената сума от гаранция.

Видно от съдържанието на самата гаранция същата не е конкретизирана по кой договор се издава, но предвид датата на издаване – 7.12.15г. и съответствието между размера на аванса по този договор изплатен от страна на ответника към ищеца  и стойността на гаранцията – 90 825 лв.  следва да се направи безспорен извод, че тази гаранция е издадена са да се гарантира изпълнението по договора от 7.12.15г. Съответно сумата по нея не би могла да обезпечава изпълнението по първия договор от м.04.15г., на каквото основание е била усвоена от ответникът. Предвид на това съдът намира, че същата е усвоена без правно основание от страна на възложителя. Дължима ли е сумата обаче съдът ще обсъди по долу при преценка основателността на отделните искове.

V. Петата главна претенция е с правно основание чл.268 от ЗЗД за сумата от 69 812.84 лв. представляващи разходите  на ищеца за  доставените материали на обекта и останали там, като невложени в същия поради предсрочното прекратяване на договора. 

В първата комплексна съдебно техническа експертиза на вещи лица Б. и М. установява, че на обекта са останали немонтирани, достаени от ищеца кабели, проводници, гофрирани тръби, разклонителни кутии на обща стойност 38 952.82 лв. без ДДС, подробно посочени в таблица на страница 15 и 16 от основното им заключение. С ДДС сумата възлиза в размер на 46 743.38 лв.. С допълнителното заключение на тези вещи лица в т.1 стойността на материалите останали  на обекта и немонтирани е дадена в размер на 50 366.36 лв. с ДДС. Тази стойност обаче е с включени доставно складови разходи, печалба и други разходи свързани с доставката.

Във втората комплексна експертиза на вещи лица Н. и М. е направено подробно обсъждане на доставени на обекта материали и поръчани и останали извън обекта – стр.31 до 39, като е направен категоричния извод, че всички те са съответни и относими към извършваните СМР и дейностите предвидени за това по Приложение 1 към договора. Изготвена е обощена таблица на закупените от ищеца матерали, които не са вложени на обекта – Приложение 11 на стр.39 от експертизата, като касаещите настоящия иск са тези дадени в таблицата като т.2.1 – кабели и проводници немонтирани и намиращи се на обекта – стойност без ДДС 38 952.82 лв.. Стойността е равна на установеното с първата експертиза. В тази експертиза и таблица е посочена и покупната цена от доставки – 38 081.21 лева без ДДС или тази сума с ДДС би възлизала в размер на 45 697.45 лв.     

Съдът приема стойностите установени с експертизата на вещи лица Н. и М., на база покупни цени или обща стойност на тези материали в размер на 45 697.45 лв. с ДДС, доколкото това е размерът на разходите направени от страна на ищеца в този случай. Материалите са на обекта, за склад по тях той не е плащал, а печалбата се претендира от него отделно .

По основателността на претенцията и размерът на същата съдът ще се произнесе по-долу.

VІ. ПРЕТЕНЦИЯ с пр.осн. чл.268 ЗЗД на стойност 60 508.68 лв. частична претенция, при пълен твърдян като дължим размер от 191 022.67 лв. Това е стойността на закупени и поръчани материали във връзка с обекта останали извън същия, но предназначени за влагане в него.

В първата комплексна експертиза на вещи лица М. и Б. тези материали са обсъдени вкл. в таблици от стр.17 до 19 на осн.заключение. В допълнителното заключение същите са конкретизирали отговорите си по задачи на страните във връзка с тази претенция.

 Вещите лица правят извод, че останалите извън обекта материали, но поръчани от страна на ищеца в изпълнение на договора са както следва:

-         Кабели закупени от К. ООД на стойност 106 395.55 лв., а с допълнителната експертиза стойността на закупените кабели необходими за изпълнение на първия договор и анекса към него са дадени на стойност общо 110 238.29 лв. с ДДС.

-         Ел.табла заявени и фактурирани от Т.К. – 59 586.53 лв. по доставна стойност по фактура от доставчик, като това е стойността им й по допълнителното заключение – отговор на задача 4 /стр.8 и 9/, като с ДДС стойността им е в размер на 71 503.84 лв.. Първото заключение дава тяхната стойност  по договор с ответника – 84 452.32 лв. без ДДС.

-         Ел.табла заявени и невзети в ТМТ Е. – 8 277.90 лв. без ДДС и 19 830 лв. без ДДС .

ОБЩАТА СТОЙНОСТ възлиза в размер на 218 955.77 лв., по цени в договорите между страните, а по доставни цени 190 089.98 лв. като сумите са без ДДС. Последната сума със  ДДС би възляза в размер на 228 089.98 лв.

Вещите лица заключават, че тези материали са били необхо-

дими във връзка със изпълнение на възложените СМР по договора. От обясненията на вещото лице Б. дадени в открито съдебно заседание се установява, че по принцип тези материали се приготвят за влагане в конкретния обект и трудно биха намерили реализиции на друго место, особено ел.таблата, които е по-трудно да се преоборудват, отколкото да се направят нови.

                  Втората комплексна експертиза в Приложение 11 стр.39  дава обща стойност на всички поръчани и невложени материали с обща стойност 248 742 лв. без ДДС като тук са включени тези претендирани в иск V – останали на самия обект в размер на 38 952.82 лв. /38 081.21 лв. по доставна цена /без ДДС и откраднатите – по иск VІІ – 20 651.49 лв. без ДДС. Тези последни две суми следва да се извадят от общата стойност 246 151.37 лв. /по договорни цени без ДДС /  за да се получи стойността на поръчаните и останали материали извън обекта или те възлизат на обща стойност 59 604.31 лв. и остават 186 547.06 лв., в които се включват ел.табла, кабели и проводници. По доставна стойност – ел.табла 90 569.44 лв., кабели и проводници – 69 589.83 лв. или общо 160 159.27 лв. без ДДС. Последната сума с ДДС би възлязла в размер на 192 191.124 лв. . На стр.13 и 14 от тази експертиза в две таблици са посочени таблата останали на строежа и тези в склад извън строежа изработени от ТМТ Е. ООД, гр.Пловдив. общата им стойност е 37 179.49 лв.- с ДДС , като тези останали на обекта са на стойност 19 446.48 лв., а в склад извън обекта 17 733.01 лв. като тези две суми са с ДДС.         

Сравнени сумите дадени от двете експертизи се установява, че основната разлика е в стойността на дадените като закупени кабели и материали от К.К.ООД и Ф. АД, доколкото в единия случай е посочена доставната стойност, а в другия стойност по договорни цени.

VІІ. ПРЕТЕНДИРА СЕ СУМА в рамер на 29 876.71 лв. представляващи стойност на доставени на обекта материали, които са били откраднати, като част от тях са били и положени, вложени на обекта, представляващи загуба за ищеца от неизпълнение задължението на възложителя за осигуряване подходяща охрана на обекта – чл.82 от ЗЗД.

По първата комплексна експертиза вещи лица Б. и М. са приели, че стойността на демонтирани и липсващи материали е в размер на 24 897.26 лв. Тази стойност е променена с допълнителното им заключение на 24 471.79 лв. с ДДС. Видно от отговора даден в т.3 от това допълнително заключение / стр.17/ това е стойността на материала, който е следвало да се подмени за да се възстанови изработеното, нарушено с откраднатите материали. Стойността на самите откраднати материали е 11 831.04 лв. с ДДС, като от тях откраднати от барабан, без да са вложени са кабели в размер на 80 м. на стойност -  805.60 лв. без ДДС, а с ДДС сумата е в размер на 966.72 лв. . Останалите материали са наразяни и издърпани от вече положени електрически кабели. 

Втората комплексна експертиза на вещи лица Н. и М. сочат стойност на демонтирани кабели в размер на 20 651.49 лв. без ДДС. С ДДС сумата би възлязла в размер на 24 781.78 лв. Разликата между двете заключения е в размер на около 200 лв. , но е почти двойно от приетото в обезпечителното производство – 9 859.20 лв. без ДДС по доставни цени и 12 104.02 лв. по договорни цени. Тази разлика следва да се приеме, че се получава именно от това какво само е открадното и това което следва да се подмени, за да се възстанови нарушеното.

По основателността на тази претенция съдът ще се произнесе с правните изводи.

ГЛАВНИ ИСКОВЕ VІІІ, ІХ и Х с пр. осн.чл.268 от ЗЗД са предявени претенции за обезщетение за пропуснати ползи – нереализирана печалба от неизпълнената част  по всеки един от договорите и анекса , а именно :

-         124 729.91 лв. като частичен иск от 148 529.60 лв. нереализирана печалба по договора от 09.04.2015г.

-         26 471.02 лв.  нереализирана печалба по Анекс №1 от 07.12.2015г.

-         1 968.61 лв. нереализирана печалба по Договор за възлагане на строителство от 07.12.2015г.

Първата комплексна експертиза по делото на вещи лица

Б. и М.  прави изчисления на реализираната и нереализирана печалба по двата договора и анекса на стр.22 от основната експертиза в т.3 и дава следните размери на нереализираната част от печалбата, която ищецът би получил, ако би изпълнил всички възложените с договорите и анекса  СМР :

-         По Договора от 09.04.15г. – 148 529.60 лв. с ДДС.

-         По Анекс № 1 от 07.09.2015г. – 31 713.82 лв. с ДДС.

-         По Договор от 07.12.2015г. - 2042 лв. с ДДС.

Втората комплексна експертиза в Обобщена таблица таблица

дава отговор на задача номер А.3 стр.41 от експертизата във връзка с печалбата, като сочи следните резултати :

-         По Договор от 09.04.2015г. – нереализирана печалба в размер от 124 729.91 лв.

-         По Анекс № 1 от 07.12.2015г. – нереализирана печалба в размер на 25 602.70 лв.

-         По Договор  от 07.12.2015г. – нереализирана печалба в размер на 1 736.64 лв.

Съдът намира, че размерите са сходни, и разликата идва от начисленото ДДС в първата комплексна експертиза. Доколкото печалбата няма характер на доставка, съдът намира, че върху същата не следва да се начислява ДДС, поради което приема размерите определени с втората комплекса експертиза .

По основателността ще се произнесе при правните изводи.

ПО ДВАТА АКЦЕСОРНИ ИСКА  ищецът претендира неустойка за забава , както следва :

-         По забавените плащания по Договора от 09.04.15г. и Анекс № 1 към същия в размер на общо 92 512.37 лв.

-         Върху забавените плащания по Договора от 7.12.2015г. сума в размер на 137 949.54 лв.,предявена в частичен размер от 94 392.72 лв.

Само първата комплексна експертиза по делото има за задача  и изчислява размера на неустойките, съответно законните лихви предявени при евентуалност . Отговора е даден в задача т.1.9 – стр.9 на зключението.

В първата таблица вещото лице е изчислило неустойка по първия договор от 9.04.15 сума в размер на 30 173.60 лв. за периода 08.05.2016г. до 14.08.2017г.  Приело е, че такава следва да се начисли само по четирите фактури на приети СМР, тъй като за останалите СМР има издадени само проформа фактури и върху тях не се следват неустойки и лихви.

Във втората таблица е изчислена неустойката по Анекс № 1 , отново само върху вземанията по издадените фактури за приети СМР и същата възлиза в размер на 26 335.76 лв. за периода 08.05.2016г. до 14.08.2017г.

По договора  от 07.12.2015г. неустойка не е изчислена  от вещото лице, тъй като по този договор няма издадени фактури и приети като извършени СМР.

Законната лихва отново въз основа на същите аргументи е начислявана по първия договор и анекс  1 върху издадените фактури и възлизат по договора на стойност 9 237 .06. лв. за периода 25.03.2016г. до 14.08.2017г. по договора и 7 997.24 лв. за същия период по Анекса.

 

ПО ВЪЗРАЖЕНИЕТО ЗА ПРИХВАЩАНЕ НА ОТВЕТНАТА СТРАНА  - стр.25 и стр.26 от първата комплексна експертиза вещите лица подробно сочат, че сумата за демонтаж на трафопостта , възложен на новата фирма изпълнител, е редовно осчетоводена и заплатена на фирмата, с която е сключен договора за демонтаж и от която същия е извършен. Стойността съвпада със стойността претендирана от страна на ответника, с възражението за прихващане.

         При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :

         По делото са били сключени два договора, и към първия анекс, като ответникът като възложител е възложил, а ищецът като изпълнител е приел да изпълни конкретно възложени СМР, описани в приложения към договорите, всички те по част Електро на новоизграждан обект в гр.Плевен, болница „Сърце и мозък“, срещу съответно договорено възнаграждение. Сключените договори по своя характер са такива за изработка и попадат под разпоредбите на чл.258 и следващите от ЗЗД. Не се спори, че договорите са изпълнявани, като част от възложените СМР са изпълнени и приети. Част от възложените и  извършените СМР не са приети.

Договорите са едностранно прекратени от страна на ответника предрсрочно, първия с уведомление от 26.04.2016г., а  втория с уведомление от 19.05.2016г.  В обсъдените във фактическата част по горе две уведомления изходящи от ответната страна няма изложени конкретни аргументи за неизпълнени СМР или такива изпълнени със забава, няма дадени срокове за отстраняване на неправилно изпълнени такива. От експертизите приети в обезпечителното и в настоящото производство се установява, че забава при изпълнението е имало, но това е било поради поведението от страна на ответника – неточност при проектите, по-късно от предвиденото предоставен фронт за изпълнение на СМР по част електро, промени в проектите относно отопление и осветлението, което съответно е водело и до необходимост от промяна в мощносттите на ел.захранването. Основно влошаване на отношенията е започнало след извършена кражба на обекта, от трети неустановени лица. Причина за прекратяване на договора от 7.12.15г. по изграждане на трафопоста е станало непредаване документацията от страна на ответника, но неговия отказ е обусловен от липсата на приемане и заплащане на извършените във връзка с този обект СМР, извън аванса. С оглед на това съдът приема, че едностранното прекратяване от страна на ответника на договорите е извършено без да са били налице основанията за това, така както са предвидени в чл.59 от договорите.

 След прекратяването им дейностите по част електро са превъзложени на две други фирми.

Сградата предназначена за болница е завършена и въведена в експлоатация, което се установява от представените по делото актове 15 и 16.   

         По делото от приетите и обсъдени по-горе експертизи е установени, че извършените СМР – приети и неприети по договора от 09.04.2015г. са заплатени и съдът по-горе при обсъждане на установената фактическа обстановка се е обосновал защо приема този извод на първата съдебно техническа експертиза. Ищецът няма претенции за незаплатени приети и неприети СМР по този основен договор.

         По отношение на претенцията за плащане на договорената цена за  извършените СМР по Анекс № 1 към договора от 09.04.2015г., представляваща първи главен иск :  Същата е предявена общо за приетите и неприети извършени СМР и ищецът претендира сума в размер на 66 728.02 лв. Това е стойността на всички извършени във връзка с възложените СМР по Анекс 1 от 7.12.2015г., което е установено по делото по безспорен начин от първата комплексна експертиза на вещи лица Н. и М., чийто изводи съдът възприма, както е обосновал и по-горе. Предвид, че плащанията по основния договор са в размер на 5 605.76 лв. в повече от стойността на извършените по него СМР и Анекс 1 е към този договор, то съдът приема, че тази сума следва да се приспадне от задължението за цената на СМР по Анекс 1,т.е., че с тази стойност са заплатени именно извършени и приети СМР по анекса, който по същество е част от този договор. Следователно следва да се приеме, че остава дължима сума в в общ  размер на 61 122.27 лв. с ДДС. Дейностите по Анекса в по-голямата си част са приети от възложителя с Протоколи образец 19 и сертификати, което се установява от двете комплексни експертизи по делото. И двете сочат, че неприетите СМР, т.е. такива извършени, по издадени едностранно подписани от възложителя актове обр.19 и Сертификати са на обща стойност 3 658.92 лв. с ДДС.  Всички експертизи сочат, че дейностите по неподписаните актове и сертификати по анекса от страна на възложителя са извършени. Предвид на това съдът намира, че претенцията в частта за стойността на приетите СМР се подвеждат под правно основание  чл.266,ал.1 от ЗЗД вр.чл.79 от ЗЗД. Тази разпоредба на закона изрично предвижда, че поръчващия дължи да заплати възнаграждението за приетата от него работа. Следователно ответникът дължи заплащане на сумата от 57 463.35 лв. представляваща договорена цена с ДДС на приетите от него извършени  СМР от страна на ищеца в изпълнение на Анекс 1 от 7.12.2015г..

         Предвид, че възложителя ответник е прекратил едностранно договора при започнато изпълнение, макар и без да е посочил конкретни недостатъци от страна на ищеца, то същият съгласно чл.268 от ЗЗД дължи заплащане на извършената работа, направените разходи и пропусната печалба от страна на изпълнителя. Следователно и доколкото се установява извършени СМР на обекта във връзка с Анекс 1, неприети от страна на ответника на стойност 3 658.92 лв. с ДДС, то ответникът следва да бъде осъден да ги заплати. Общо стойността на дължимото възнаграждение дължимо от страна на ответника към ищеца за извършените СМР по анекс 1 възлиза в размер на  61 122.27 лв. с ДДС. Исковата претенцията за разликата до пълния предявен размер се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

         На осн.чл.86 от ЗЗД предвид изрично предявена претенция, ищецът дължи законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковете и до окончателното заплащане на сумата.

       Относно претенцията по втория главен иск с пр.осн.чл.268 от ЗЗД за  сума в размер на 226 994.33 лв. незаплатена цена на извършени СМР по договора от 7.12.2015г. съдът намира същият за изцяло основателен. От всички приети експертизи се установява, че възложеното с този договор – изграждане на трафопост за захранване на болницата и връзките за него е изпълнена от страна на ищеца изпълнител, като е останало единствено свързването му за да започне на работи. Стойността на изпълнените СМР възлизат в размер на 317 818.36 лв. с ДДС. СМР са индивидуализирани с издадени подписани едностранно сертификати от страна на изпълнителя и следователно се явяват неприети от страна на възложителя. Не се спори, че договорения аванс от 30 % в размер на 90 825 лв. е изплатен от страна на ответника на ищеца. От събраните и обсъдени по горе доказателства се установи, че ответникът след като е изискал и не е получил документацията за трафопоста, тъй като изпълнителя е искал подписване на сертификатите и заплащане извършеното,  е развалил този договор и наред с това е преместил доставения трафопост извън обекта, и е възложил на ново неговото изграждане.

Съдът намира, че предвид, че от приетите експертизи и свидетелски показания безспорно се установява изпълнение на възложеното от изпълнителя ищеца дължи заплащане на така извършените от изпълнителя СМР, както за останалите и ползвани на обекта изпълнени свързващи инсталации и фундамент, така и за доставения и впоследствие премахнат трафопост. Дейностите така както са възложени са изпълнени. Това, че по свое усмотрение възложителя е решил да прекрати предсрочно договора, като не ползва трафопоста, не го освобождава от задължението да заплати извършеното. Непредаване на документацията от страна на ответника не е основателна причина за това, тъй като документацията се събира, проверява и трафопоста се подготвя за въвеждане в експлоатация от страна на надзорната фирма. Няма данни тя да е изискала документите от изпълнителя. Видно от представените Актове 15 и 16 по приемането и пускане в експлоатация на цялата сграда ищецът не е отказал да ги подпише, макар и да е посочил че прави това с особено мнение. При приемането на трафопоста изпълнителя също е могъл да бъде заместен от представител на институцията, издател на разрешението на строеж  ако изпълнителя е откажел да участва, както това е сторено при изготвяне на акт обр.10, за спиране на строежа, след отстраняване на ищцовата фирма предвид изрично предвидена такава възможност в чл.170,ал.2 от ЗУТ. Явно възложителя не се е възползвал от същата, а е предпочел да прекрати договора и премахне трафопоста.  Това негово решение води до последиците предвидени в чл.268 от ЗЗД, в който изрично е предвидено, че дължи заплащане на извършеното. Доколкото с Решение на РС Плевен му е предоставено правото да продаде трафопоста на осн.чл.97 от ЗЗД като предаде парите на ищеца, то се касае все до заплащане стойността на трафопоста доставен от ищеца.  Не се спори, че разрешената продажба не е осъществена. С оглед на горното съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати претендираната сума от 226 994.33 лв. представляващи стойността на извършените и неприети СМР, над заплатения аванс.

  На осн.чл.86 от ЗЗД предвид изрично предявена претенция, ищецът дължи законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковете и до окончателното заплащане на сумата.

По третия главен иск с пр.осн.чл.268 от ЗЗД за сумата от 16 035.42 лв., за извършени СМР извън възложените с договора и анекса.

От приетите по делото и обсъдени по-горе експертизи се установиха допълнително извършени дейности за обект Аптека по едностранно подписан сертификат 1 от ищеца на обща стойност с ДДС в размер на 1079.10 лв. с ДДС. В експертизите няма остойностяване на други видове допълнителни дейности. Демонтиране на скарите на кота – 3.50 във връзка с недостатъци по проектната документация по същество следва да е влязло в извършените СМР при изпълнение на първия договор от 09.04.2015г., тъй като дейностите на тази кота са били отново изпълнявани и съответно остойностени в издадените от ответника сертификати във връзка с този договор. Тези дейности съдът прие, че са разплатени.Предвид на тези съображения съдът намира, че тази искова претенция се явява основателна единствено за сумата от 1079.10 лв. с ДДС като искът до пълния предяване размер се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

Върху присъдената сума се дължи законната лихва от предявяване на исковата молба и до окончателното заплащане на сумата.  

Четвъртия главен иск е предявен  за сумата от 90 825 лева с правно основание чл.55 от ЗЗД.

По делото се установи по безспорен начин от обсъдената по горе експертиза и писмените доказателства, че ответникът е усвоил сумата по издадена банкова гаранция от ищеца във връзка с втория договор от 7.12.2015г. Усвояването й е станало с аргумент неизпълнение задължения по първия договор от 9.04.15г. и преди втория договор да бъде развален. Сумата по тази гаранция е изплатена от банката на ответника на 13.05.16г., а втория договор е развален на 19.05.2016г. . Това, че тази гаранция е издадена във връзка с втория договор следва от факта на нейната стойност, която съответства на стойността на аванса изплатен от ответникът на ищеца по този втори договор. Следователно тази гаранция гарантира качественото изпълнение по този втори договор, а не на първия такъв. Следва изводът, че без всякакво правно основание ответникът е поискал и банката му е изплатила сумта по   Банкова гаранция 116 DSK 06436 от 17.12.15г., с мотив неизпълнение по договор от 09.04.2015г.. Изплащане на сумата и осчетоводяването й при ответникът е установено по безспорен начин от първата комплексна експертиза.

Предвид съдържанието на банковата гаранция и поетото с нея задължение банката да не обсъжда и да не се противопоставя на основателността на искането на бенефициера, съдът намира, че я определя като абстрактна банкова гаранция в конкретния случай. Предвид на това, при мотивирано искане от страна на ответникът като бенефициер, то същата следва да извърши плащане поради което  съдът намира, че банката се явява добросъвестен платец по така издадената банкова гаранция. За да възникне правото обаче на ищецът да претендира и получи неоснователно усвоената сума от страна на ответника, следва да са налице реализирани регресните права от страна на банката спрямо ищецът. Именно упражняване и реализиране на регресните права от страна на Банка ДСК ЕАД спрямо ищецът, същият не е установил по делото. Същият не е доказал банката да е изискала и същият да й е заплатил сумата от 90 825 лв., за да е възникнало за него основание да претендира сумата спрямо ответника./  В този смисъл Решение на ВКС № 22 от 02.08.2016г. постановено по реда на чл.290 ГПК, по т.д.3349/2014г., ТК, І отд./.  Предвид на това съдът намира този иск за изцяло неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Предвид отхвърляне на главния иск, съдът следва да разгледа първия евентуален иск с пр.осн.чл.82 от ЗЗД, по който ищецът претендира ответникът да му заплати обезщетение в размер на 90 825 лв. за претърпяната от него вреда, в резултат от неизпълнение на договора, чрез неоснователно усвоената гаранция. Както се прие по главния иск действително ответникът е усвоил без основание гаранцията. За да бъде уважен искът обаче, следва да е налице установена вреда, пряка последица от неизпълнение на задължението по договора, във връзка с гаранцията. Ищецът обаче и в този случай не е доказал настъпила реално вреда, а именно излащане на сумата към банката, във връзка с нейна регресна претенция. В конкретния случай банката безусловно е изплатила сумата на ответника. Няма данни обаче за правоотношението и условията по него между банката и ищеца и погасяване на тази сума спрямо банката, за да се приеме, че ищецът е претърпял реално настъпила в неговия патримониум вреда. Предвид на изложеното и тази претенцията се явява неоснователна и като такава следва да бъде охвърлена.

Предвид отхвърляне на първия иск при евентуалност, следва да се разгледа втората евентуална претенция за сумата от 90 825 лева  правно основание чл. 59 от ЗЗД. Ищецът претендира, че ответникът се е обогатил с тази сума, без правно основание, поради неправомерното й усвояване. Както се прие и по-горе налице е установено неправомерно усвояване на сумата, съответно неоснователно обогатяване от страна на ответника. Същото обаче следва да е за сметка на ищеца, следователно от патримониума на ищеца следва да е установено излизане на сумата от 90 825 лв. В конкретния случай е установено тази сума да е заплатена от страна на Банка ДСК ЕАД към ищеца, но не е установено плащането да е извършено от ищеца към банката по пътя на регреса. Не е налице установено обедняване именно от страна на ищеца с тази сума, поради което и този иск следва да се отхвърли като неоснователен поради липса на елемент от фактическия му състав.

По Петата главна претенция  с правно основание чл.268 от ЗЗД за сумата от 69 812.84 лв. се претендира стойността на доставените материали на обекта и останали там, като невложени в същия поради предсрочното прекратяване на договора.

От подробно обсъдените в обстоятелствената част комплексни експертизи е установено стойността на останалите там материали – кабели, тръби и др., като съдът намира, че следва да приеме доставната им стойност с ДДС. Съгласно чл.268 от ЗЗД при предросчно прекратяване възложителя дължи направените разходи от страна на изпълнителя и в конкретния случай след като ищецът е доставил материали на обекта за да изпълни задълженията си, и не е успял поради предсрочното прекратяване на договорите, то той явно е направил разходи за тези материали, плащайки тяхната стойност. Съдът намира, че разходите следва да се заплатят по доставната им стойност, а не по договорни цени, тъй като договорните такива включват и цена за труд, какъвто не е положен, както и печалба, каквато се претендира отделно. Предвид на тези съображения съдът приема стойност на разходите за материалите останали на обекта дадена с втората комплексна съдебно - техническа и счетоводна експертиза на вещи лица М. и Н., а именно :

= кабели, проводници, гофрирани тръби, разклонителни кутии на обща стойност  на база покупни цени или обща стойност на тези материали в размер на 45 697.45 лв. с ДДС.

= С тази експертиза е посочено и че са налице останали на обекта макар и немонтирани ел.табла на  стойност 19 446.48 лв.с ДДС, които са и заплатени от ищеца към доставчика, предвид посочените платежни в таблиците.

Общата стойност на материалите посочени по-горе невложени, но доставени от ищеца и останали на обекта, за които той е направил разходи възлизат в размер на 65 143.93 лв., каквато сума ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовата страна . Искът за разликата до пълния предявен размер следва да се отхвърли като неоснователен.

 На осн.чл.86 от ЗЗД върху присъдената сума се дължи и законната лихва от предявяване на исковата молба и до окончателното изплащане на сумата.

По шестия главен иск с правно основание чл.268 от ЗЗД предявен като частичен се претендира сумата от 60 508.68 лв. частична претенция, при пълен дължим размер от 191 022.67 лв.относно дължими направени разходи за закупени материали за влагане на обекта, останали в складове извън същия.

 Както се установи в обстоятелствената част вещите лица от първата комплексна експертиза правят извод, че останалите извън обекта материали, но поръчани от страна на ищеца в изпълнение на договора са както следва:

-         Кабели закупени от К. ООД на стойност 106 395.55 лв., а с допълнителната експертиза стойността на закупените кабели необходими за изпълнение на първия договор и анекса към него са дадени на стойност общо 110 238.29 лв. с ДДС.

-         Ел.табла заявени и фактурирани от Т.К. – 59 586.53 лв. по доставна стойност по фактура от доставчик, като това е стойността им й по допълнителното заключение – отговор на задача 4 /стр.8 и 9/, като с ДДС стойността им е в размер на 71 503.84 лв.. Първото заключение дава тяхната стойност  по договор с ответника – 84 452.32 лв. без ДДС.

-         Ел.табла заявени и невзети в ТМТ Е. – 8 277.90 лв. без ДДС и 19 830 лв. без ДДС .

ОБЩАТА СТОЙНОСТ възлиза в размер на 218 955.77 лв., по цени в договорите между страните, а по доставни цени 190 089.98 лв. като сумите са без ДДС. Последната сума със  ДДС би възляза в размер на 228 089.98 лв.

Сходни са цифрите дадени от втората комплексна експертиза.

От обясненията на вещите лица в открито съдебно заседание е видно, че материалите изцяло са били предназначени за този обект, същите за да бъдат вложени своевременно следва да се поръчат и закупят предварително. Материалите трудно биха намерили реализация за друг обект, като ел.таблата е по-лесно да се направят нови, отколкото да се окомплектоват наново за друг обект. Предвид на констатациите и дадените обяснения, съдът намира, че ответникът действително е направил разходи за материали, с които е следвало да изпълни СМР на този обект, но поради предсрочното му прекратяване те са останали извън обект. Съдът намира обаче, че в този случай следва да се присъдят само разходите за материали, които не могат да се вложат и ползват на друг обект и това са само поръчаните и заплатени ел.табла. Същите следва да се приемат като разход само по доставната им стойност, а не по договорната такава по съображенията изложени по петия главен иск – няма направени разходи за труд, а печалбата се претендира отделно. Стойността на тези разходи възлизат в размер на 71 503.84 лв. с ДДС.

 Стойността на закупените кабели, проводници, гофрирани тръби съдът намира, че не следва да се приема за дължима, тъй като това са материали, които са в количество и обем, без да са нарязани за конкретния обект, и могат да се вложат на друг обект, макар и в по-продължителен период от време, тъй като ответникът е фирма с именно такъв предмет на дейност, изграждане на ел.инсталации.

Доколкото искът макар и предявен като частичен е в размер на 60 508.68 лв., то този размер следва да се присъди изцяло, тъй като пълния размер на тези разходи, който съдът приема, че се следва е в размер на 71 503.84 лв. с ДДС. 

На осн.чл. 86 от ЗЗД върху тази сума се следва законната лихва от предявяване на исковата молба и до окончателното заплащане на сумата.

Седмата главна искова претенция е в размер на 29 876.71 лв. представляващи стойност на доставени на обекта материали, които са били откраднати, като част от тях са били и положени, вложени на обекта. Главния иск е с правно основание чл.82 от ЗЗД.

По първата комплексна експертиза вещи лица Б. и М. са приели, че стойността на демонтирани и липсващи материали е в размер на 24 897.26 лв. Тази стойност е променена с допълнителното им заключение на 24 471.79 лв. с ДДС. Видно от отговора даден в т.3 от това допълнително заключение / стр.17/ това е стойността на материала, който е следвало да се подмени за да се възстанови изработеното, нарушено с откраднатите материали. Стойността на самите откраднати материали е 11 831.04 лв. с ДДС, като от тях откраднати от барабан, без да са вложени са кабели в размер на 80 м. на стойност -  805.60 лв. без ДДС, а с ДДС сумата е в размер на 966.72 лв. . Останалите материали до пълния размер от 11 831.04 лв. са наразяни и издърпани от вече положени електрически кабели. 

Втората комплексна експертиза на вещи лица Н. и М. сочат същите стойности.

Съдът намира тази претенция за неоснователна за сумата над 966.72 лв. . СМР са били изпълнени и кабелите срязани и изтеглени. Това са кабели положени в изпълнение на договора от 9.04.2015г. Там всички СМР актувани и неактувани са заплатени, както се прие по-горе. Видно от разменената кореспонденция спорът между страните е възникнал именно във връзка с това, кой да поеме стойността на полагане на нови кабели. След прекратяване на договора в писмо до ответникът ищецът е изразил готовност, той да извърши новото полагане, но няма данни, а и не го твърди да го е сторил. Следователно той е получил цена за изработените СМР, а нови разходи да възстанови откраднатото не е доказал да е правил, нито да е извършвал нова дейност по полагането. Предвид на това съдът намира, че ответникът не му дължи суми във връзка със сразяното и  откраднатото, тъй като му е заплатил стойността им като изработено. В тази част претенцията следва да се отхвърли.

 По отношение на откраднатия 80 м.кабел намиращ се на макара, в близост до охраната, съдът намира, че неговата стойност от 966.72 лв. с ДДС следва да се присъди и ответникът да я заплати на ищеца, тъй като макар и с чл.58 от Договора рискът от погиване на материалите да е за сметка на доставчика изпълнител, в този случай кабела е на територията на обекта, който се охранява от възложителя и съответно същият следва да възмезди изпълнителя за загубата в размер на стойността на откраднатия материал, разход за който е направил изпълнителя.

Върху присъдената сума на осн.чл.86 от ЗЗД се дължи законната лихва от предявяване на исковата молба и до окончателното заплащане на сумата.

По главните претенции 8,9 и 10  с правно основание чл.268 от ЗЗД  се претендират нереализираните печалби по двата договора и анекса, поради предсрочното  им прекратяване. Съдът намира, че следва да ги обсъди заедно, доколкото правното им основание е общо. Безспорно от обсъденото в обстоятелствената част и при правните изводи съдът прие, че и двата договора и анекс 1 са прекратени едностранно от страна на ответника, по причини изходящи от него, без сериозна обосновка за нарушения от страна на ищеца изпълнител, поради което е изпълнен фактическия състав на чл.268 от ЗЗД и възложителя,  дължи да възмезди изпълнителя, като му заплати изработеното, разходите и пропуснатите ползи в размер на печалбата, която е пропуснал да реализира поради предсрочното прекратяване. Претенцията е именно за печалбите по двата договора и анекса, като същите са основателни именно поради едностранното предсрочно прекратяване от страна на ответника. По отношение на размерите на печалбите съдът намира, че същите се установяват от втората допълнителна комплексна експертиза предвид, че същата ги изчислява и ги определя без ДДС. Съдът намира, че ДДС при печалбата не би могло да се начислява, доколкото тя не е доставка, тя е резултат от дейността извършена от изпълнителя на база разликата между направени разходи за дейността и получени приходи от и във връзка с нея. Печалбата е заложена в договора и цените предвидени с него, но върху нея ДДС не се начислява и не се дължи. Поради това съдът намира, че ответникът следва да заплати на ищеца нереализираната предвидена със сключените договори и анекса печалба,установена с експертизата на вещи лица М. и Н., както следва :

-           По Договор от 09.04.2015г. – нереализирана печалба в размер от 124 729.91 лв.

-          По Анекс № 1 от 07.12.2015г. – нереализирана печалба в размер на 25 602.70 лв., като искът за разликата до пълния предявен размер се явява неоснователен и следва да се отхвърли като такъв.

-         По Договор  от 07.12.2015г. – нереализирана печалба в размер на 1 736.64 лв., като искът за разликата до пълния предявен размер се явява неоснователен и следва да се отхвърли като такъв.

Върху присъдените суми на осн.чл.86 от ЗЗД се дължи законната лихва от предявяване на исковата молба и до окончателното заплащане на сумата.

Предявени са два акцесорни иска с правно основание чл.92 от ЗЗД.

За забава при заплащане договорената цена за извършени СМР по договора от 09.04.2015г. и Анекс 1 към същия ищецът претендира сума в размер на 92 512.37 лв.

Съгласно уговорките в подписания договор  остойностяването на извършените СМР и тяхното разплащане е предвидено в раздел ІІІ на този договор наименован „Договорна цена и начин на плащане“. В чл.11,ал.1 от същия е предвидено, че плащането на дължимите суми е в левове и се извършва срещу фактура, придружена с подписан от двете страни акт образец 19, по банков път. Едновременно с това са предвидени етапни плащания, това са помесечни плащания, срещу издаден от изпълнителя и подписан от двете страни сертификат за остойностяване на  извършените СМР за всеки един месец. Видно от ал.4 след заверяване на месечния сертификат  строителя предоставя на възложителя фактура за одобрената стойност по сертификата, след което в 45 дневен срок възложителя изплаща сумата по банков път, по сметка на изпълнителя.

В раздел ІХ на договора са предвидни условията при които същия може да бъде прекратяван и отговорностите при неизпълнение на задълженията. В чл. 60,ал.4  от същия е предвидено, че в случай на забава на дължимите плащания  продължило повече от 45 дни  т.е. 90 дни от издаване на фактурата съобразно предвидения начин на разплащане в чл.11 възложителя дължи неустойка в размер на 0.1 % от дължимото етапно плащане за всеки ден забава.   

От приетата първа комплексна експертиза се установи забава при заплащане се установяват издадени четирите фактури на приети СМР по договора от 09.04.2015г., тъй като за останалите СМР има издадени само проформа фактури. Вещото лице е приело, че само върху тях може да изчисли дължимата неустойка, тъй като върху проформа фактурите  не се следват и не се начисляват неустойки и лихви. Размерът на неустойката е изчислен за периода 08.05.2016г. до 14.08.2017г. и възлиза в размер на 30 173.60 лв.

Изчислена е и неустойката по Анекс № 1 , отново само върху вземанията по издадените фактури за приети СМР по издадени три фактури  и същата възлиза в размер на 26 335.76 лв. за периода 08.05.2016г. до 14.08.2017г.

Видно от датите на фактурите и периода на изчисляване на неустойката същата е изчислявана от вещото лице съобразно предвидения начин на плащане в чл.11 и изтичане 45 дневния срок по чл.60.

Общия размер възлиза на сумата от 56 509.36 лв.

Съдът намира предвид посочените уговорки в чл.11 и чл.60 на договора за правилно, че за забава на плащането може да се  говори само при възникнало такова задължение, а именно при приети СМР остойностени със съответните актове и при издадена фактура, получена от възложителя и изтичане на 45 дневния срок от получаването й за плащане и още 45 дена, изчакване, предвиден в чл.60 от договора. Едва от този момент и при неплащане възложителя изпада в забава и върху  така дължимата цена по съответната издадена фактура може да бъде начислявана договорната неустойка за забава от 0.1 % на ден.

Съдът намира, че предвид посоченото на стр.6 от комплексната експертиза, че по договора от 09.04.2015г. получения аванс в размер на 257 484.96 лв. / с ДДС/ покрива стойността на извършени приети и неприети СМР и приспаднати аванси и гаранции възлизащи общо в размер на 251 879.20 лв.,то намира, че по този договор не можем да говорим за забава при плащането , поради което и неустойка по самия договор не се следва.

Забава е налице по заплащане на издадени фактури по СМР на Анекс № 1 и това са три издадени фактури на обща стойност 59 813.01 лв. Неустойката за забава  за периода от изтичане на 90 дневния срок, от  08.05.2016г. до предявяване на иска 14.08.17г. възлиза в размер на 26 335.76 лв. Съдът намира, че така определена неустойката не е прекомерна, макар и да няма горна граница, тъй като страните изрично са я уговорели без горна граница, макар и при другите неустойка да има предвидена такава. Сумата не е прекомерна и е в размер на около 1/3 от забавената главница, с което изпълнява и гаранционна и санкционна функция, което не е попречило на ответникът да не заплати извършеното. Предвид на това ответникът на осн.чл.92 от ЗЗД следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 26 335.76 лв. неустойка по отношение забава при заплащане на извършени СМР по договора от 09.04.2015г.и Анекс №1 към същия. Претенцията до пълния предявен размер следва да се отхвърли изцяло като неоснователна.

Сумите се претендират общо, поради което съдът не следва да разглежда акцесорния иск за лихва. 

Претенцията за лихва от датата на исковата молба по чл.86 върху неустойката за забава съдът намира за неоснователна.

Доколкото се касае за неустойка за забава на плащането изчислена до датата на исковата молба, и при присъдено такова, върху същото не се дължи законната лихва. Касае се за обезщетение за забава на плащане, и върху присъденото плащане съдът е приел дължимост на законната лихва от датата на на исковата молба. До датата на исковата молба обезщетение за забава е така определената неустойка. В противен случай се получава лихва върху лихва, анатоцизъм, за което липсва както законово, така и договорно основание.

По втората акцесорна претенция с пр.осн.чл.92 от ЗЗД  за неустойка за забава при плащанията по втория договор от 7.12.15г. в размер на 94 392.72 лв. частичен иск от пълна твърдяна дължима сума от 137 494.54 лв. , съдът намира, че същата е изцяло неоснователна.

Видно от самия договор в чл.11 ал.1 и ал.5 е предвиден начина на плащане – 30 дена след издаване и получаване на фактура за извършените СМР въз основа на остойностени приети СМР чрез акт обр.19 и месечен сертификат. При забава повече от 5 дни след изтичане срока за плащане в чл.60 ал.4 от договора е предидено възложителя да дължи неустойка от 0.1 % на ден на строителя. Следователно възложителя изпада в забава само ако е приел извършените СМР и фактурата, с която изпълнителя ги е остойностил 35 дни от нейното получаване. В конкретния случай,видно от приетото с първата комплексна експертиза, обсъдено и в обстоятелствената част, по този втори договор няма подписани протоколи 19 и сертификати за приети СМР, и няма издадени връчени на ответника фактури. Предвид на това не може да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава съобразно уговорките в договора, за да дължи договорената неустойка. Искът с правно основание чл.92 от ЗЗД по този договор се явава изцяло неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

В този случай съдът следва да разгледа евентуалната претенция по чл.86 от ЗЗД претендирана по този иск в пълен размер от 38 316.97 лв. за периода от 03.06.2016г. и до предяваване на исковата молба. Съдът намира и тази претенция за неоснователна. По делото се установи извършване на СМР, но няма подписани от страна на възложителя сертификати и протоколи образец 19 за приемане на работите. Липсва и отправена писмена покана от ищеца спрямо ответника, с което да се даде срок за приемане и срок за плащане на извършеното,  за да направи изискуемо вземането за стойността на извършените СМР , което явно е било спорно. Предвид на това и при липса на конкретна покана съдът намира, че ответникът изпада в забава заплащане на СМР едва със исковата молба, която има характер и на покана с индивидуализиране претенциите за заплащане стойността на извършените СМР и едва от този момент би следвало да се дължат законните  лихви върху присъдените като дължими суми на осн.чл.86 от ЗЗД. Претенцията за мораторна лихва се явява изцяло неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Предвид уважаване на главните претенции, в някои случаи само частично,  съдът не следва да разгледа евентуалните такива. В отхвърлените изцяло четвърта главна искова претенция и втора акцесорна съдът е разгледал евентуално предявените искове.

По възражението за прихващане на ответната страна съдът намира същото за неоснователно.  Ответникът претендира ищецът да поеме разноските направени от възложителя за демонтиране на трафопоста изработен от страна на ответника и не влязъл в употреба. Съдът намира искането за неоснователно. Трафопоста е бил изработен и монтиран съобразно договора и предсрочното му едностранно прекратяване от страна на ответникът е изцяло по негови съображения, без вина от страна на ответника и без да се възползва от възможностите предоставени с чл.170,ал.2 от  ЗУТ за преодоляване евентуално липса на съдействие от изпълнителя за предаване на документацията и подписване съответните актове във връзка със строителството, поради което както е изложил по-горе на осн.чл.268 от ЗЗД ответникът дължи стойността на изработено. Дали ще го ползва или не е отново негово решение и в случая същият е избрал да не го ползва. Предвид на това и доколкото това е едностранно решение на възложителя, несъобразено със строителните правила, разноските за премахване на изграденото във връзка с предсрочно прекратения договор съдът намира, че  следва да се поемат възложителя. Предвид на изложеното възражението за прихващане за сумата от 7 056 лв. с ДДС се явява изцяло неоснователно.   

Всяка от страните претендира разноски и представя списък със същите, в едно с доказателства за направата им. Същите се следват на страните съобразно уважената и отхвърлената част от исковете. Предявения общ размер на исковите претенции, т.е. цената на исковете е в размер на 900 855.63 лв., а уважените  такива са в размер на общо 594 220.04 лв. или на ищеца му се следват разноски от 66 % от направените такива, съответно на уважената част, а на ответника му се следват 44 % от исковите претенции съобразно отхвърлената част от исковете.

По представения списък и банкови документи ищецът е направил разноски в общ размер от 82 656.76 лв., включващи направените разноски по делото за ДТ, възнаграждения вещи лица и разноските в обезпечителните производства, както и адв.възнаграждение в размер на 36 271.20 лв. с ДДС. Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за основателно. Минималното адвокатско възнаграждение при материалния интерес на предявените искове съгласно чл.7 от Наредба 1 от 2004г. за минималните размери на адв.възнаграждения възлиза в размер на 19 547.11 лв. Към него следва да се прибавят и 400 лв. за проведените четири съдебни заседания над първите две или общо 19 947.11 лв. Доколкото в списъка е посочено, че адвокатското възнаграждение е с начислено ДДС, такова следва да се начисли и при неговото намаляване или съдът намира, че справедливото адвокатско възнаграждение в конкретния случай съобразено с разпоредбите на Наредба №1 от 2004г. възлиза в размер на 23 936.53 лв. . В този случай общо направените разноски от страна на ищеца възлизат размер на 70 322.09 лв.  Разноските следва да се уважат в процентно съотношение съобразно уважена и отхвърлена част от исковете или на ищеца се следват 66 % от направените разноски, което прави 46 412.58 лв.

На ответникът направените разноски съобразно списъкът по чл.80 ГПК направените разноски възлизат в размер на 21 245 лв., като няма възражение за прекомерност на адв.възнаграждение. Предвид наличие на отхвърлени искове, на ответника се следват разноски в процентно съотношение на отхвърлената част или 44 % от направените от него, които възлизат в размер на 9 347.80 лв..

При така наличните насрещни задължения за разноските същите следва да се прихванат и се погасяват до по-малкия размер. В резултат на това прихващане ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца останалата след прихващането дължима част от разноските в размер на 37 064.78 лв.

Водим от горното съдът

 

           Р    Е    Ш    И      :

 

ОСЪЖДА  „Т.Л.– Н.А.Ц.“ АД ЕИК*******, с арес на управление *** да заплати на „К. 60 „ ЕООД/ с предходно наименование „Д.2.“ ЕООД/ ЕИК *******, с адрес на управление *** 122.27 лева / шестдесет и една хиляди сто двадесет и два лева и двадесет и седем стотинки/ цена на извършени СМР по Анекс №1 към договор от 09.04.2015г. , в едно със законната лихва от предявяване на иска 14.08.2017г. до окончателното заплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата до пълния предявен размер от 66 728.02 лв., като неоснователна..

ОСЪЖДА  „Т.Л.– Н.А.Ц.“ АД ЕИК*******, с арес на управление *** да заплати на „К. 60 „ ЕООД/ с предходно наименование „Д.2.“ ЕООД/ ЕИК *******, с адрес на управление *** сумата от 226 994.33 лева / двеста двадесет и шест хиляди  деветстотин деветдесет и четири лева и тридесет и три стотинки/ стойност на извършени СМР по договор от 07.12.2015г., в едно със законната лихва от предявяване на иска 14.08.2017г. до окончателното заплащане на сумата.

ОСЪЖДА  „Т.Л.– Н.А.Ц.“ АД ЕИК*******, с арес на управление *** да заплати на „К. 60 „ ЕООД/ с предходно наименование „Д.2.“ ЕООД/ ЕИК *******, с адрес на управление *** сумата от 1079.10 лева / хиляда седемдесет и девет лева и десет стотинки/ стойност на извършени СМР на обект Болница „ Сърце и мозък“ гр.Плевен, извън посочените в договорите и анекса, в едно със законната лихва от предявяване на иска 14.08.2017г. до окончателното заплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата до пълния предявен размер от 16 035.42 лв., като неоснователна.

ОСЪЖДА  „Т.Л.– Н.А.Ц.“ АД ЕИК*******, с арес на управление *** да заплати на „К. 60 „ ЕООД/ с предходно наименование „Д.2.“ ЕООД/ ЕИК *******, с адрес на управление *** сумата от  65 143.93 лв./ шестдесет и пет хиляди сто четиридесет и три лева и деветдесет и три стотинки/ разходи на доставени и останали на обекта невложени материали, в едно със законната лихва от предявяване на иска 14.08.2017г. до окончателното заплащане на сумата , като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата до пълния предявен размер от 69 812.84 лв.

ОСЪЖДА  „Т.Л.– Н.А.Ц.“ АД ЕИК*******, с арес на управление *** да заплати на „К. 60 „ ЕООД/ с предходно наименование „Д.2.“ ЕООД/ ЕИК *******, с адрес на управление *** сумата от  60 508.68 лв./ шестдесет хиляди петстотин и осем лева и шестдесет и осем стотинки / стойност на закупени материали за обекта, останали невложени и извън него, в едно със законната лихва от предявяване на исковата молба 14.08.2017г. и до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА  „Т.Л.– Н.А.Ц.“ АД ЕИК*******, с арес на управление *** да заплати на „К. 60 „ ЕООД/ с предходно наименование „Д.2.“ ЕООД/ ЕИК *******, с адрес на управление *** сумата от 966.72 лв. / деветстотин шестдесет и шест лева и седемдесет и две стотинки/ откраднати от строителния обект материали на ищеца, в едно със законната лихва от предявяване на иска 14.08.2017г. и до окончатеното заплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата до пълния предявен азмер от 29 876.71 лв., като неоснователна.

ОСЪЖДА  „Т.Л.– Н.А.Ц.“ АД ЕИК*******, с арес на управление *** да заплати на „К. 60 „ ЕООД/ с предходно наименование „Д.2.“ ЕООД/ ЕИК *******, с адрес на управление *** сумата от 124 729.91 лева / сто двадесет и четири хиляди седемстотин двадесет и девет лева и деветдесет и едан стотинки/  пропуснати ползи в размер на останалата нереализирана печалба по договор от 09.04.2015г., в едно със законната лихва от предявяване на исковата молба 14.08.2017г. и до окончателното излащане на сумата.

ОСЪЖДА  „Т.Л.– Н.А.Ц.“ АД ЕИК*******, с арес на управление *** да заплати на „К. 60 „ ЕООД/ с предходно наименование „Д.2.“ ЕООД/ ЕИК *******, с адрес на управление *** сумата от 25 602.70 лева / двадесет и пет хиляди шестстотин и два лева и седемдесет стотинки/ пропуснати ползи в размер на останалата нереализирана печалба по Анекс 1 от 7.12.15г. към договор от 09.04.2015г., в едно със законната лихва от предявяване на исковата молба 14.08.2017г. и до окончателното излащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата до пълния предявен размер от 26 471.02 лв., като неоснователна.

ОСЪЖДА  „Т.Л.– Н.А.Ц.“ АД ЕИК*******, с арес на управление *** да заплати на „К. 60 „ ЕООД/ с предходно наименование „Д.2.“ ЕООД/ ЕИК *******, с адрес на управление *** сумата от 1736.64 лева / хиляда седемстотин тридесет и шест лева и шестдесет и четири стотинки/ пропуснати ползи в размер на останалата нереализирана печалба по договор от 7.12.15г. , в едно със законната лихва от предявяване на исковата молба 14.08.2017г. и до окончателното излащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата до пълния предявен размер от 1968.61 лв., като неоснователна.

ОСЪЖДА  „Т.Л.– Н.А.Ц.“ АД ЕИК*******, с арес на управление *** да заплати на „К. 60 „ ЕООД/ с предходно наименование „Д.2.“ ЕООД/ ЕИК *******, с адрес на управление *** сумата от 26 335.76 лв./ двадесет и шест хиляди триста тридесет и пет лева и седемдесет и шест стотинки/ неустойка за забава заплащане на стойността на СМР по договор от 9.04.15г. и Анекс 1 към същия, за периода 08.05.16г. до 14.08.17г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата до пълния предявен размер от 92 512.37 лв. и за законна лихва от предвявяване на исковата молба върху главницата, като неоснователни.

ОТХВЪРЛЯ изцяло, като неоснователни исковите претенциите предявени от „К. 60 „ ЕООД/ с предходно наименование „Д.2.“ ЕООД/ ЕИК *******, с адрес на управление *** срещу „Т.Л.– Н.А.Ц.“ АД ЕИК*******, с арес на управление *** за сумата от 90 825 лв.. с пр.осн.чл.55 от ЗЗД , първа евентуална претеция за тази сума с пр.осн.чл.82 от ЗЗД и втори евентуален иск с пр. осн.чл.59 от ЗЗД и за законната лихва от предявяване на иска.

ОТХВЪРЛЯ изцяло, като неоснователни исковите претенциите предявени от „К. 60 „ ЕООД/ с предходно наименование „Д.2.“ ЕООД/ ЕИК *******, с адрес на управление *** срещу „Т.Л.– Н.А.Ц.“ АД ЕИК*******, с арес на управление *** за сумата от 94 392.72 лв.  частичен размер от 137 949.54 лв. неустойка за забава плащанията по договор от 7.12.2015г., както и акцесорния иск за лихва за забава в размер на 38 316.97 лв. за периода 03.06.16г. до 14.08.17г..

ОСЪЖДА  „Т.Л.– Н.А.Ц.“ АД ЕИК*******, с арес на управление *** да заплати на „К. 60 „ ЕООД/ с предходно наименование „Д.2.“ ЕООД/ ЕИК *******, с адрес на управление *** сумата от 37 064.78 лева / тридесет и седем хиляди и шестдесет и четири лева и седемдесет и осем стотинки/ разноски за настоящото съдебно производство.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2 седмичен срок от съобщаването му пред АС – София.

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ :