Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 948 24.07.2020
година гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, четиринадесети състав, на двадесет и
пети юни две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА
БЪЧВАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. АТАНАСКА АТАНАСОВА
2.
МАРИНА НИКОЛОВА
при секретаря Илияна Георгиева, в присъствието на
прокурора Деян Петров, като разгледа докладваното от съдията Атанасова
касационно административно дело № 460 по описа за 2020 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК.
С решение № 2219 от
19.12.2019 г. по адм.дело № 1416/2019 г. по описа на Административен съд- Бургас
е осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при МП да заплати на К.К.Н.,
ЕГН ********** сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, настъпили в резултат на противоправно бездействие на служители от главната
дирекция, изразено в неосигуряване на възможност за настаняване в помещение за
непушачи през периода от 06.04.2017 г. - 21.06.2019 г., като е отхвърлен
предявеният иск в останалата му част до претендирания размер от 6000 лева.
Недоволство от така
постановеното решение са изразили двете страни по спора. Ответникът Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ касационна жалба обжалва решението в
частта, с която е уважена исковата претенция, с доводи за нарушение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и
необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата
се сочи, че е допуснато от съда нарушение при оценка на доказателствата, в
резултат на което е формиран неправилен извод за противоправно бездействие на
затворническата администрация. Изложено е, че решението за тютюнопушене в спалните
помещения се взема от настанените в тях лишени от свобода. Твърди се, че ищецът
е поставен в положение на пасивен пушач по негово желание, както и че не е
доказано настъпването на твърдените вреди. По същество се иска отмяна на
решението в частта, с която е осъдена Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ да заплати на Н. обезщетение в размер на 1000 лева.
В касационната жалба
на К.К.Н. са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, в
частта, с която е отхвърлена претенцията. Твърди се, че претърпените вреди са с
особено голям интензитет и се иска отмяна на решението в обжалваната част и
постановяване на друго за уважаване на исковата претенция в цялост.
В съдебното заседание
касаторът-ищец се явява лично и с назначения процесуален представител, който поддържа
жалбата. Оспорва жалбата на насрещната страна. Не сочи нови доказателства. Моли
за отмяна на решението в обжалваната част и осъждане на ответника да заплати
претендираната сума в пълния претендиран размер.
Касаторът-ответник
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерството на правосъдието
не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Не заявява
становище по касационната жалба на ищеца. Не сочи нови доказателства.
Прокурорът от Окръжна
прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби.
Касационните жалби са
подадени от надлежни страни в законоустановения срок и са процесуално допустими.
При разглеждането им по същество, съдът намира за установено следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с иск за заплащане на обезщетение в размер на 6000 лева за
неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразно бездействие на
длъжностни лица от администрацията на Затвора Бургас- неизпълнение на
задължението по чл.21, ал.4 от ППЗИНЗС да обособи спални помещения за
настаняване на непушачи, за периода 14.03.2017 г. - 21.06.2019 г. (829
календарни дни). С исковата молба са въведени твърдения за ежедневно нанасяна
вреда върху здравословното състояние на ищеца, изразена в затруднено дишане,
постоянно отхрачване, причинено от тютюневия дим, който поглъща, болки в
гърдите, страдание, стрес, дискомфорт, уронване на човешкото му достойнство.
Твърди се, че последният е настаняван в спални помещения с минимална
квадратура, в които се пуши денонощно. Наведени са също твърдения за
тютюнопушене в коридора и общите площи както от лишените от свобода, така и от служителите
в затворническата администрация.
От фактическа страна
по делото е установено, че касаторът-ищец К.К.Н. изтърпява наказание лишаване
от свобода в Затвора- Бургас, считано от 14.03.2017 г. При постъпването си в
затворническото заведение, същият е настанен в приемно отделение, където
пребивава до 06.04.2017 г., след което е настаняван в различни затворнически
групи- през периода 06.04.2017 г. до 14.06.2018 г. е настанен във втора
затворническа група; през периода 14.06.2018 г. до 26.02.2019 г. е настанен в
трета затворническа група, а за времето от 26.02.2019 г. до 04.09.2019 г. е
настанен в ЗО „Дебелт“. От представена медицинска справка е установено, че
спрямо ищеца са извършвани специализирани медицински прегледи и е назначена
терапия, както следва: 1) по амб. лист № 395/17.04.2017 г. за проведен
медицински преглед от пулмолог с диагноза Неуточнен остър бронхит, при оплаквания
от задуха и кашлица; 2) по амб. лист № 918/07.06.2018 г. за проведен медицински
преглед от невролог, с диагноза Парализа на Bell, при оплаквания от изкривяване
на лицето и невъзможност да се затвори ляво око, с придружаващо заболяване
увреждания на шийните коренчета, некласифицирани; 3) по амб. лист №
2010/24.08.2018 г. за проведен медицински преглед от офталмолог, с диагноза
Астигматизъм, при оплакване от замъгляване на зрението за близко; 4) по амб.
лист № 151/28.01.2019 г. за проведен медицински преглед от офталмолог, с
диагноза Миопия, при оплаквания от влошено зрение на дясно око, с придружаващо
заболяване астигматизъм.
От представена по
делото справка от ответната страна е установено, че в Затвора Бургас не са
обособени спални помещения за непушачи, а лишените от свобода сами определят
дали в помещенията да се пуши.
От показанията на
свид. Иван Стоянов Христов е установено, че по време на изтърпяване на
наказанието в ЗО Дебелт двамата с ищеца и още две лица са обитавали в
продължение на няколко месеца помещение, в което трима от обитателите са били
пушачи. Установено е, че ищецът е непушач и е искал от останалите обитатели на
помещението да проветряват, когато пушат. Оплаквал се и кашлял. В цялата сграда
на затвора било позволено да се пуши, нямало обособена стая за пушене. От
показанията на свид. Иван Нанев Хъшев е установено, че помещението, в което същият
изтърпява наказанието лишаване от свобода, не се пуши, защото двама от
настанените в него лишени от свобода са непушачи. На свидетеля било известно,
че Н. е искал да бъде преместен в помещение за непушачи- последният споделял,
че е правил такива искания пред затворническата администрация, но те останали
без последствие. Казвал е, че не се чувства добре от цигарения дим. Получавал
храчки, боли го глава, чувства дискомфорт. Не споменавал за конкретни
заболявания, които да са му установени по-рано и от дима да се влошават. Два пъти
насилствено бил вкарван в килии за пушачи, защото отказвал да бъде настанен
там. Нямало точно определена килия с поставена табела или знаци, а проблемът с
пушенето можел да бъде разрешен само по договаряне между лишените от свобода. В
неговата килия ръководството разпоредило пушачите да излизат навън, когато
искат да пушат, за да не пречат на другите двама вътре.
С обжалваното решение
предявеният иск е уважен частично. Прието е от съда, че неизпълнението от
страна на затворническата администрация на задължението да обособи спални
помещения за непушачи пряко накърнява човешкото достойнство на ищеца и само по
себе си представлява унизително третиране. Прието е също така, че многократно е
заявявано от лишения от свобода желание да бъде преместен в килия за непушачи.
При тези фактически
данни съдът намира от правна страна следното:
За да се уважи
предявената искова претенция за вреди е необходимо да се установи кумулативната
наличност на установените в разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС материалноправни
предпоставки: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по
изпълнение на наказанията, в нарушение на чл. 3 от същия закон, вреда (която се
презумира на основание чл.284, ал.5 от ЗИНЗС) и пряка причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. В чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС е въведена забрана да бъдат
подлагани осъдените и задържаните под стража на изтезания, на жестоко, нечовешко
или унизително отношение. Според ал. 2 на чл. 3 за нарушение на ал. 1 се смята
и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно
жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Факторите,
които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност
или малоценност не са изброени изчерпателно.
В нормата на чл. 21,
ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража (ППЗИНЗС) е предвидено задължение за затворническата
администрация да обособи спални помещения за настаняване на непушачи във всяка
затворническа група. Изпълнението на това задължение не е поставено в
зависимост от волята на лишените от свобода, изтърпяващи наказание в
затворническото заведение, поради което е ирелевантно дали е заявено или не
желание за настаняване в такова помещение. От данните по делото е видно, че в
Затвора Бургас спални помещения за непушачи няма. Това обстоятелство не се
оспорва от ответната страна, която сочи, че лишените от свобода сами определят
дали в помещенията да се пуши. С нормата на чл. чл. 21, ал. 4 от ППЗИНЗС обаче
правото на лишените от свобода да бъдат настанени в спално помещение за
непушачи и съответстващото му задължение на затворническата администрация да
обособи такова помещение, не са предпоставени от волята на лишените от свобода,
а при мнозинство на пушачите останалите обитатели на помещението принудително
се поставят в положение на пасивни пушачи. Поради това съдът приема, че е
налице твърдяното противоправно бездействие на затворническата администрация. В
обжалваното решение са изложени подробни съображения в този смисъл, които
напълно се споделят от настоящия касационен състав.
Налице са и
останалите материалноправни предпоставки, установени в нормата на чл. чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Настъпили
са вреди,
изразени в затруднено дишане, кашлица и болки в гърдите, пораждащи усещане за
незащитеност и унизително отношение. Тяхното настъпване е установено по
несъмнен начин от приложената медицинска документация и от показанията на
разпитаните по делото свидетели, според които ищецът се оплаквал, че не се
чувства добре от цигарения дим, получавал храчки и кашлял, имал главоболие и
изпитвал дискомфорт. Поставянето на ищеца в неблагоприятни условия по смисъла
на чл.3 от ЗИНЗС само по себе си представлява третиране, способно да породи у
него физическо, емоционално и морално страдание и следователно е налице и
изискуемата пряка причинна връзка на вредата с противоправното деяние. Ето защо
съдът приема, че предявеният иск е доказан по основание.
С обжалваното решение
е прието, че многократно е заявявано от ищеца желание да бъде преместен в килия
за непушачи. Писмено искане на същия за настаняване в стая за непушачи не е
представено по делото. Няма и гласни доказателства в тази насока- свид. Христов
заявява, че не му е известно Н. да е правил искане за преместване в помещение с
непушачи, а свид. Хъшев не е възприел лично и непосредствено такива
обстоятелства (изложените обстоятелства е узнал от ищеца) и не излага конкретни
факти, а най-общо заявява „знам, че той е искал да бъде преместен в помещение
за непушачи … споделял е и сме си говорили, че той също иска да е в килия за
непушачи“, като не става ясно дали това искане на ищеца е било отнесено към
администрацията на затвора. Независимо от това, според настоящия съдебен състав
допуснато нарушение при оценка на доказателствата не е съществено, доколкото не
се отразява на крайните изводи. Както се посочи, обособяването на помещения за непушачи
не е предпоставено от искания на лишени от свобода за настаняване в такива
помещения, поради което е ирелевантно за преценката относно изпълнението от
администрацията на затвора на задължението по чл. 21, ал. 4 от ППЗИНЗС дали са
налице искания на лишени от свобода за настаняване в такива помещения.
Съгласно разпоредбата на чл.52
от ЗЗД, размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Изискването за справедливо обезщетяване на вредите е свързано с
преценка конкретните обстоятелства, характера и степента на претърпените
страдания. От друга страна, не бива да се допуска обезщетението за
неимуществени вреди да бъде източник на обогатяване за увредения. В конкретния случай
с оглед горните данни относно характера на увреждането, степента и
продължителността на причинените страдания, и техния интензитет, съдът счита,
че сумата от 1000 лева би обезщетила справедливо ищеца за претърпените
неимуществени вреди през процесния период. Доказателства за претърпени вреди в
по-голям размер не са ангажирани. Ето защо, в останалата част до претендираните
6000 лева, предявеният иск за обезщетение следва да се отхвърли, като неоснователен
и недоказан. Като е стигнал до този извод, първоинстанционният съд е постановил
правилно решение, което следва да се остави в сила, като обосновано и
постановено в съответствие с материалния закон.
При този изход на спора разноски
не следва да се присъждат. Доколкото претенцията е уважена частично, ответникът
няма право на разноски, съобразно нормата на чл. 286 от ЗИНЗС.
Мотивиран от горното, Бургаският
административен съд, четиринадесети състав,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 2219 от 19.12.2019 г. по адм.дело № 1416/2019 г. по описа на Административен
съд- Бургас.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.