Определение по дело №2329/2019 на Административен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№  2308                                  22.10.2019 година,                          гр. Бургас

 

Бургаският административен съд, първи състав, на двадесет и втори октомври,  през две хиляди и деветнадесета година, в закрито заседание, в следния състав:

Председател:  Димитър Гальов

 

като разгледа докладваното от съдията Д. Гальов

административно дело № 2329 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

      Производството е образувано по искова молба от Д.Ж.М., с адрес: ***, против сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- гр.Бургас.

      Предявен е установителен иск, срещу ответника, а обстоятелствата, на които се основава претенцията са следните:

       На 12.02.2019г. служител на Пето РУ на МВР-гр.Бургас наложил на ищеца глоба в размер на 20 /двадесет/ лева, с Фиш, серия Н, с № 0564021.

       На следващият ден, ищецът входирал в сектор „ПП“ възражение срещу съставения фиш, като изрично оспорил нарушението, за което бил съставен. Сочи се, че с подаването на това възражение, съгласно чл.39, ал.3 от ЗАНН и чл.186, ал.2 от ЗДвП действието е суспендирано и не може да породи последиците посочени в него, а именно да обективира съществуващо публично задължение на адресата, във връзка с евентуални принудителни административни мерки. Излага се становище, че евентуални принудителни действия, основаващи се на оспорения в срок фиш биха били незаконни, защото в случаят не съществува акт. Ищецът се позовава и на указаното във влязло в законна сила Определение № 1114 от 03.06.2019г. по Частно КАНД № 1202 по описа за 2019г. на Административен съд- гр.Бургас.

         Сочи се, че въпреки това, на 10.05.2019г., младши автоконтрольор от състава на ОД на МВР- гр.Бургас, сектор „ПП“, съставил на ищеца М. акт за установяване на нарушение, въз основа на който длъжностно лице от същия орган издало Наказателно постановление № 19-0769-002663 от 13.06.2019г., с което на Д.М. било наложено административно наказание „глоба“, за нарушение, изразяващо се в това, че водачът Д.М. управлява МПС с наложено наказание „глоба с фиш“, незаплатена в срока за доброволно изпълнение /плащане/. Посочен е същият фиш, съставен на 12.02.2019г., като акт, въз основа на който е наложена незаплатената глоба.

          По-нататък в исковата молба, ищецът изтъква какъв е правният му интерес от предявяване на такъв установителен иск.  Сочи се, че от една страна в правният мир съществува съдебен акт /горепосоченото определение/, в мотивите на което било указано, че своевременното оспорване на процесния фиш изключва възможността, фишът сам по себе да породи каквито и да е правни последици по отношение на неговия адресат, още по-малко принудителни мерки и налагане на други санкции, защото такива биха били незаконни. От друга страна, органите на пътна полиция му наложили друга глоба, основавайки това последващо наказание с факта, че глобата от суспендираният фиш не била заплатена.

         По изложените съображения, иска се от съда да бъде признато със сила на пресъдено нещо, че „с подаване на възражение, с рег.№ 769000-3215 от 13.02.2019г. срещу Фиш, серия Н, с № 0564021 от 12.02.2019г. действието му се суспендира, т.е. изключва се възможността фишът сам по себе си да породи каквито и да било правни последици по отношение на неговия адресат.“

          В условието на евентуалност, ищецът предявява осъдителен иск да бъде осъден ответника Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-гр.Бургас, а след направеното уточнение на исковата молба, като ответник по евентуалния иск ищецът посочва „Пето РУ на МВР-гр.Бургас“, като се иска осъждане на ответната страна „да отмени Фиш, серия Н, с № 0564021 от 12.02.2019г. и да съставят акт за установяване на нарушение, както и да издадат наказателно постановление за посоченото във фиша нарушение.

Приложени са заверени копия на Определение № 1114 от 03.06.2019г. по Частно КАНД № 1202 по описа за 2019г. на Административен съд- гр.Бургас; Наказателно постановление № 19-0769-002663 от 13.06.2019г., издадено от ОД на МВР-гр.Бургас, Фиш, серия Н, с № 0564021 от 12.02.2019г., както и писмено възражение срещу цитирания фиш, с вх.№ 769000-3215 от 13.02.2019г. описан върху четвъртит печат на ОД на МВР-Бургас.

С Определение на съда № 1992 от 24.09.2019г., исковата молба е оставена без движение, като на подателят е указано писмено да уточни дали е сезирал съда с установителен иск по реда на чл.128, ал.2 от АПК или друг иск, с различно правно основание, като посочи и обстоятелствата относими към този иск и конкретизиране на петитума, т.е. дали се иска установяване съществуването или несъществуването на административно право или правоотношение, когато има интерес от това и не разполага с друг ред за защита. Указано е и уточняване правния интерес от подаване на исковата молба, ако се твърди, че няма друг ред за защита, при положение, че наложеното наказание по пункт втори от приложеното наказателно постановление /относно неплатената глоба наложена с фиш с указания срок за доброволно изпълнение/ съставлява санкционен акт, който сам по себе си подлежи на съдебен контрол, респективно е налице способ за защита срещу евентуално наложено незаконосъобразно административно наказание.

Със същото определение, на ищеца бе указано и уточняване правното основание на искането, посочено в исковата молба като „евентуален иск“, относно бездействието на административния орган „да отмени фиш от 12.02.2019г. и да състави акт за установяване на нарушение, съответно да бъде издадено наказателно постановление относно вмененото с този фиш нарушение“.

Изрично е указано на ищеца и уточняване на ответниците по отношение на главния иск, както и досежно исковата претенция, предявена в условието на евентуалност.

В изпълнение на дадените указания, на 02.10.2019г. по делото е постъпило писмено допълнение към исковата молба от ищеца, с което се отговаря на изисканите уточнения.

Заявява се, че основният иск, който ищецът предявил с настоящата искова молба е установителен, с правно основание чл.128, ал.1 от АПК. Иска се установяване несъществуването на административното право на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- гр.Бургас за събиране на глобата наложена с Фиш серия Н, с № 0564021 от 12.02.2019г., както и да се установи несъществуване на административното право на сектор „Пътна полиция“ да се позовава на този фиш във връзка с налагане на принудителни административни мерки.

Във връзка с изискуемото условие за допустимост на този иск да не съществува друг ред за защита, според ищеца, „редът на защита не е този, в който бездействам, докато ми се състави наказателно постановление, за неплатена в срок несъществуваща глоба, след което да обжалвам наказателното постановление.“ Освен това, за да получи отнетото свидетелство за управление на МПС, ищецът платил недължима глоба в размер на 20 лева и той не би могъл да си върне тази платена без основание сума, ако не бъде постановено решение със сила на пресъдено нещо.

По отношение на втория предявен иск, в условието на евентуалност, се сочи, че правното му основание било по чл.256, ал.1 от АПК. Изтъква се, че евентуалният иск е предявен срещу „Пето РУ на МВР-гр.Бургас“, с посочен адрес, като изрично се уточнява петитума на този иск, а именно: „Моля, съдът да осъди Пето РУ на МВР- гр.Бургас, да издаде акт за установяване на административно нарушение, за нарушението посочено във Фиш серия Н, с № 0564021 от 12.02.2019г.“.

Съдът, след като прецени обстоятелствата изложени в исковата молба и обективираните в нея искове, приложените по делото писмени доказателства, обсъди доводите на ищеца и въз основа разпоредбите на закона, при обсъждане допустимостта на предявените искове, прие следното:

           Както самият ищец сочи в исковата молба, с влязло в законна сила Определение № 1114 от 03.06.2019г. по Частно КАНД № 1202 по описа за 2019г. на Административен съд- гр.Бургас, е оставено в сила разпореждане на РС-гр.Бургас, с което жалбата срещу обсъждания Фиш серия Н, с № 0564021 от 12.02.2019г е оставена без разглеждане, тъй като този фиш не подлежи на оспорване пред съда.

           В исковата молба е цитирано коректно съдържанието на този съдебен акт, а в него е обсъдена приложимата нормативна уредба при съставяне на фишове, като процесния. Посочено е, че съгласно чл.186, ал.2 от ЗДвП, на лице, което оспорва извършеното от него нарушение или размера на наложената му глоба или откаже да подпише фиша, се съставя акт. Изтъкнато е, че жалбоподателят / ищец по настоящото дело/ подал жалба срещу този фиш още на следващият ден -13.02.2019г. Следователно, обективираното във фиша нарушение е оспорено своевременно. Сочи се, че едва след съставяне на наказателното постановление за това нарушение, подведеното под административнонаказателна отговорност лице може да оспори този санкционен акт пред съда, защото това е предвидения ред в нормативната уредба. За пълнота, касационният състав на съда, указал, че делото като преписка следва да се изпрати на компетентните органи на ОД на МВР-гр.Бургас, с оглед предприемане на действия от техните правомощия- съставяне на акт за установяване на нарушение, при положение, че фишът е оспорен и издаване на наказателно постановление.

         В исковата молба се твърди, че такива действия от страна на тези органи не са предприети, а на 10.05.2019г. срещу ищецът бил съставен акт за установяване на нарушение, но не за деянието обективирано в процесния фиш от 12.02.2019г., а за нарушение, изразяващо се в неплащане на дължима глоба по оспорения фиш, която не била платена в срока за доброволно изпълнение, съответно била постановена заповед за налагане на ПАМ, до заплащане на дължимата според ограна, но недължима според ищеца глоба. Въз основа на този акт, впоследствие било издадено Наказателно постановление № 19-0769-002663 от 13.06.2019г., издадено от ОД на МВР-гр.Бургас, като едно от двете нарушенията за които се налага глоба е именно изтъкнатото по-горе относно незаплатената в срок глоба по оспорения фиш.

            Именно поради факта, че фишът е оспорен своевременно, административният съд е изтъкнал в определението си от 03.06.2019г. по Частно КАНД № 1202 от 2019г., че този факт „изключва възможността фишът сам по себе си да породи каквито и да било правни последици по отношение на неговия адресат. Това означава, че всякакви действия за принудителното събиране или пък позоваване на него във връзка с прилагане на принудителни административни мерки биха били незаконни“.

            Вярно е, че към исковата молба е приложено цитираното от ищеца наказателно постановление, в което се обективира и глоба свързана с неплащане на глобата по оспорения  фиш, а ищецът твърди, че му е наложена и ПАМ, поради което бил принуден да заплати недължимо платената глоба, за да му бъде върнато свидетелството за управление на МПС. Тези обстоятелства обаче, са от значение при евентуално произнасяне на компетентния съд във връзка с предявени по съответния ред искови претенции по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /за краткост ЗОДОВ/, но не могат да послужат като обосноваване на правен интерес за предявяване на иск по реда на чл.128, ал.2 от АПК.

           Исковото производство с посоченото правно основание е изключе-ние от общия исков процес, от компетентността на гражданските съдилища  и регламентиран в ГПК. Това е особена хипотеза на исково производство, а както е известно, предявяването на установителен иск е допустимо за защита, в случай, че субектът не разполага с правна възможност за предявяване на осъдителен иск. В случаят, предявеният от ищеца установителен иск не може да се основе на указаното в нормата на чл.128, ал.2 от АПК.

           Първо, събирането на глобата не е административно право на сектор „Пътна полиция“, а нормативната уредба регламентира способи за принудително изпълнение на ликвидно и изискуемо публично вземане, основаващо се на такава глоба, но в случаят не се и твърди наличието на подобно производство.

          Второ, както ищецът правилно се позовава на упоменатото в съдебното определение по отношение суспендиране действието на фиша, в случай на оспорване, самият факт, че в преклузивния срок този фиш е оспорен, незабавно преустановява действието му по силата на закон и всички извършени принудителни действия за събиране на недължима глоба и извършване на други принудителни дейности, като налагане на ПАМ, основаващи се на такава недължима санкция, са незаконни. Това обаче произтича от разпоредбите на самия закон, а в случаят вече е указано и в нарочен съдебен акт, на който ищеца се позовава. Следователно, не съществува правен интерес ищецът да иска отново установяване на факта, че тази глоба не се дължи, защото нормативната уредба е дала отговор на този въпрос, а конкретно за обсъждания фиш този коментар е направен и в цитирания съдебен акт.

         Трето, налице е друг ред за защита, а именно възможността за оспорване и на наказателното постановление и на заповедта за налагане на ПАМ пред компетентния съд, като в случай, че същите са незаконосъобразни, с отмяната им ищецът придобива възможност да реализира и други свои претенции за осъществени вреди, по реда на ЗОДОВ, както вече бе изтъкнато.

         Не могат да се споделят съображенията на ищеца, че реда на защита не бил той да бездейства докато органите му издавали наказателно постановление. След като законодателството е предвидило възможност за обжалване на този краен акт в административнонаказателното производство точно това е реда за защита, в случай, че наказанието е наложено незаконосъобразно.

         Колкото до факта, дали глобата наложена с фиш се дължи или не, въпреки доводите на ищеца, изследването му е свързано пряко именно с производството по оспорване на наказателно постановление, с което се налага глоба за неплащане на предходна такава санкция в срока за доброволно изпълнение. Това е така, защото фактът дали  е налице влязъл в сила санкционен акт налагащ глоба е елемент от обективната страна на това нарушение и точно в производството по оспорване на посоченото от ищеца НП следва да бъде установено дали тази глоба се дължи или не, за да се отговори в крайна сметка на въпроса дали е извършено нарушение или не.

          В заключение, предявеният установителен иск е недопустим, тъй като за ищеца съществуват други способи за защита, упоменати в настоящият съдебен акт, поради което липсва и правен интерес от предявяване на такъв иск.

          Аналогично, не съществува и правен интерес от предявяване на осъдителен иск, в условието на евентуалност, с който се иска осъждане на посоченото структурно звено на МВР да предприеме действия по съставяне на акт за установяване на нарушение. След като в закона е указано, че при оспорване на фиша се съставя акт, именно компетентните органи следва да преценят дали да го сторят или не. Отново следва да се отбележи, че за ищеца не е налице правен интерес от предявяване и на този осъдителен иск, в условието на евентуалност, защото подвеждането му под административнонаказателна отговорност следва да се основава на действия, предприети по инициатива на компетентните органи, а съдът няма правомощия да ги осъжда за предприемане на подобни инициативи, още по-малко за ищеца е интерес да иска осъждането на посочения административен орган, за да предприеме необходимото и да го наказва. Подобно произнасяне на съда би било и извън правомощията на този орган.

          За пълнота, следва да се отбележи, че предявените искове срещу сектор „Пътна полиция“, а и срещу Пето РУ на МВР-Бургас са недопустими и поради насочването им срещу ненадлежен ответник, тъй като нито Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Бургас, нито Пето РУ на МВР-Бургас са юридически лица и не биха могли да бъдат надлежен ответник по такива искове, в случай, че не бяха налице изтъкнатите по-горе пречки за тяхната допустимост.     

      Абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта        на предявените искове е наличието на правен интерес у този, който ги предявява, за което съдът следи служебно.

      Обобщено, в настоящият случай такъв правен интерес не е налице нито по отношение на основния иск, нито за иска, предявен в условието на евентуалност. Следователно, исковата молба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото- прекратено.

По изложените съображения и на основание чл.159, т.4 от АПК, Административен съд- Бургас, Първи състав,

 

О П Р Е Д Е Л И:

              

     ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба от Д.Ж.М., с адрес: ***, против сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- гр.Бургас, в която са обективирани исковете, както следва: да бъде признато със сила на пресъдено нещо, на основание чл.128, ал.2 от АПК, че „с подаване на възражение, с рег.№ 769000-3215 от 13.02.2019г. срещу Фиш, серия Н, с № 0564021 от 12.02.2019г. действието му се суспендира, т.е. изключва се възможността фишът сам по себе си да породи каквито и да било правни последици по отношение на неговия адресат.“, а в условието на евентуалност, ако първият иск е недопустим, да бъде осъден ответника Пето РУ на МВР-гр.Бургас „да бъде осъден ответника да състави акт за установяване на нарушение, за нарушението посочено във Фиш, серия Н, с № 0564021 от 12.02.2019г“, като процесуално НЕДОПУСТИМА.

ПРЕКРАТЯВА  производството по административно дело № 2329 от 2019г. по описа на Административен съд- гр.Бургас.

        ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба от страните,  в 7- седем дневен срок от съобщението за изготвянето му, пред Върховния административен съд на Република България.

 

СЪДИЯ: