РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. гр. Видин , 14.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН в закрито заседание на четиринадесети април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:В. Й. М.
като разгледа докладваното от В. Й. М. Гражданско дело № 20201300100394
по описа за 2020 година
Делото е образувано по искова молба от Л. Г. И., ЕГН: **********,подпомагана от майка
си и законен представител К. Л. Г., ЕГН:********** и двете с адрес: гр. Видин 3700,
Община В. ул. “*” № *, чрез Адвокат С.Л. С. СРЕЩУ ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ“
*“ АД, с адрес: гр. С. , Бул. ’’*” № *, представлявано от Х.К. Б. - Изпълнителен директор, с
правно основние: чл. 432, ал.1, във връзка с чл. 429, ал.1, Т.1 от Кодекса за застраховането и
цена на иска в размер - 60 000 лв.
Посочва в исковата молба, че Л. Г. И., ЕГН: **********, е увредено лице по смисъла
на чл. 478, ал.2 от КЗ и близък роднина /внучка/ на покойният Л.Г.Г. , ЕГН: *.
Последният е пострадал при ПТП състояло се на 19.02.2016г. около 11:50 часа на
Булевард ’’*” № * в гр. В., извършено виновно от К.Т. И., ЕГН: * с МПС per. № *, което
към момента на извършване на деянието /19.02.2016г./ е със сключена валидна застраховка
’’Гражданска отговорност” със застрахователна полица № * в Застрахователна компания *
АД.
С Присъда № 47 от 27.10.2016г. по НОХ дело № 259/2016г. на ВОС съд подсъдимият К.Т.
И., ЕГН: *е бил признат за виновен в това, че на 19.02.2016г.около 11 ;50 часа в гр. В. на
Булевард ”*” № * при управление на МПС - товарен автомобил Марка "*” модел “*” с ДК №
*, собственост на фирма ”*” ЕООД-гр. С., е нарушил правилата за движение по
пътищата по ЗДвП: по чл.5, ал.2, т.1, от ЗДвП застигнал, блъснал и по непредпазливост
причинил смъртта на Л.Г.Г. , ЕГН: * от гр. В., поради което и на основание чл.343, ал.1,
б.”в”, пр.1 във вр.с ал.1 във вр.с чл.342, ал.1, пр.З от НК във вр.с чл.5, ал.2, т.1 и чл.21, ал.1
от ЗДвП съдът го е осъдил на “лишаване от свобода” за срок 2 /две/ години, което на
1
основание чл.373, ал.2 от НПК във вр. с чл.58а, ал.1 от НК е намалил наказанието с 1/3 и му
е наложижил наказание “лишаване от свобода” за срок 1 години и 4 месеца /една година
и четири месеца/. На основание чл. 66, ал.1 от НК съдът е отоложил изпълнението на
наложеното наказание /лишаване от свобода/ за срок от 3 години. На основание чл.343г
от НК съдът е постановил и лишаване от право по чл.37,ал.1,т.7 от НК “лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 1 година и 4 месеца.
Посочва, че застрахователят отговаря по риска “Гражданска отговорност” за всички
вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането.
Л. Г. И., ЕГН: ********** е внучка на пострадалият Л.Г.Г. и е родена през *г. от
неговата дъщеря К. Л. Г.. Поддържали са хармонични и много близки отношения с
покойният Г., тъй като са живеели в едно домакинство в гр.В. на ул. ”*” № * в град В..
Покойният Г. е полагал грижи за отглеждането и възпитанието на Л. от малка, като дори той
е бил натоварен с ангажиментите да я води и посреща от училище, тъй като нейната майка
К.Г. е работила, а й е разведена и не е могла да разчита на съпруг, който да върши тези
задължения спрямо детето.
Внезапната смърт на нейният дядо й се е отразила крайно негативно, като това
обстоятелство я е довело до огромна тъга и депресия, които могат да бъдат причинени само
от загубата на изключително близък човек. Загубата на дядо й ще я принуди до края на
живота си да живее с болката от шокиращата му смърт, която е възникнала при трагичните
обстоятелства, описани в мотивите на цитираната присъда.
Ищцата е в кръга лица, които са правоимащи съгласно ТР от 21.06. 2018 г. по ТД №
1/2016 г. на ОС наНГТКнаВКС. Същата е претърпяла и търпи болки и страдания вследствие
смъртта на увреденото лице - нейният дядо, тъй като е създадена трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия, която й причинява трайни продължителни болки и
страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени.
В конкретния случай обаче следва да се отбележи изрично обстоятелството, че починалия и
неговата внучка Л.И. са живели заедно повече от 12 години, между тях са се развили особено
близки отношения, неприсъщи на обичайните отношения между дядо и внуци. Тя е
възприемала дядо си като неин родител , с оглед на грижите, които е той е полагал за нея от
малка, свързани с осигуряването на всички условия за физическото й израстване и
възпитание, обучение, а след това под формата на взаимна помощ, присъща на отношенията
между родители и деца, каквито на практика са съществували между тях. Отношенията им
са били изключително близки и изпълнени с обич и уважение.
Ищцата е предявила претенция пред ЗД „* АД“ с вх.№ * от 28.01.2019г., но
застрахователната компания отказва да й определи и изплати обезщетение за причинените й
неимуществени вреди, тъй като приема, че тя е извън кръга на правоимащите лица.
Молят Съда да постанови решение, с което осъди Застрахователна Компания „*
2
„АД, да заплати на ищцата Л. Г. И., ЕГН: **********, подпомагана от майка си и законен
представител К. Л. Г., ЕГН:**********, обезщетение за неимуществени вреди за претърпени
болки и страдания в следствие на ПТП състояло се на 19.02.2016г. с дядо й Л.Г.Г. , в размер
на 60 000 лв. /шестдеесет хиляди лева/, ведно със законната лихва от датата на ПТП -
19.02.2016г. до окончателното изплащане на обезщетението
Постъпил е отговор на искова молба от ЗД "*” АД, ЕИК №*, гр. С., бул. „*”, № 87,
представлявано от С.С.П. и К.Д.К. , чрез пълномощника адв. А. И. преупълномощен от адв.
М.Г. , в който се оспорва иска по основание и размер. Оспорва да е причинена вреда на
ищцата, като внучка на загиналия в процесното ПТП - Л.Г. Според тълкувателната практика
на ВКС е въведено правилото само по изключение, да се присъжда обезщетение на лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия. В случая не е налице
„изключително” страдание, което да подлежи на обезщетяване, съгласно т.р. № 1/21.06.2018
година по тълк. д. № 1/2016 годе на на ОСНГТК на ВКС. Дори и да се докаже страдание, то
е в рамките на обичайното, а не е „изключение”, каквото се визира в тълкувателната
практика. Оспорва да е налице ..особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди”, по смисъла на т.р. № 1/2018 година на ОСНГТК на
ВКС. Не е налице изключение, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия между ищеца и починалия Л.Г. Касае се за нормални в нашето общество
отношения между дядо и внучка.
Подържа се възражение за съпричиняване на вредата от страна на наследодателя на
ищцата. С поведението си пострадалият се е поставил в превишен спрямо нормалния риск,
като извършва и конкретно нарушение на правилата за движение по пътищата. В случая е
бил застигнат, попътно върху платното за движение, предназначено за МПС, в лентата за
посоката на лекия автомобил, като не се движи върху пътния банкет или тротоара или
възможно най - вдясно на пътното платно. С поведението си пострадалият Л. Г. допринася
значително на пътния инцидент. Пострадалият е имал е видимост към автомобила и е можел
да се предпази от ПТП, в конкретната пътна ситуация, но не го е сторил. Имал е поведение
рисково за собствения му живот и здраве.
Съпричиняващото деяние за разлика от деликта не е необходимо да е противоправно и
виновно. В случая пострадалият е нарушил и конкретни правила за движение по пътищата.
Оспорва иска по размер. Обезщетението, което се претендира не отговоря на
действителната вреда. Сумата е прекомерно висока и не е справедлива спрямо вредата и
стойностите на обезщетенията, определяни от съдилищата. При причиняването на смърт от
значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между по-
страдалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди.
Молят съда да отчете разпоредбата на §96 КЗ, във връзка с чл. 493 а КЗ. Разпоредбата на чл.
493а КЗ (също обн. в ДВ бр. 101/07.12.2018 година) въвежда не „лимит на отговорност"
(застрахователна сума), който да е различен от Директива 2009/103/ЕО (изискванията, на
3
която между впрочем са въведени пряко и с § 7 т . 2 ДП на КЗ), а се въвежда: размерът на
обезщетението се определя съгласно методиката, утвърдена с наредбата по ал. 2", тоест
въвежда се методика за определяне размера на обезщетенията, а на „лимит на отговорност”,
което е различно. До въвеждането на методиката, е посочена фиксирана сума за определен
кръг от лица, а не за всички правоимащи, тоест в никакъв случай лимитите установени в чл.
492 КЗ не са променени или установени в стойност по - ниска, тъй като методиката не
засяга лимита на отговорност. Предвид изложеното не е налице и нарушение на решение на
чл. 9 ал. 1 Директива 200910З/ЕО.
По отношение иска за лихва прави възражение за изтекла погасителна давност.
Моли съда да постанови решение, с което отхвърли изцяло предявените искове, като
приема, че ТР 1/2018г не е действало към момента на настъпване на вредата и ищцата не
попада в кръга на лицата, имащи право на обезщетение.
ВОС , като взе предвид постъпилата искова молба, становището на ответната по
делото и съобразявайки представените по делото доказателства в тяхната съвкупност,
прие за установено следното :
Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал.1, във връзка с чл. 429, ал.1, Т.1 от
Кодекса за застраховането. Установи се по делото, чеЛ. Г. И., ЕГН: **********, е близък
роднина /внучка/ на покойният Л.Г.Г. , ЕГН: *. Последният е починал при ПТП състояло
се на *г. около 11:50 часа на Булевард ’’*” № * в гр. В., извършено виновно от К.Т. И.,
ЕГН: * с МПС per. № *, което към момента на изършване на деянието /19.02.2016г./ е със
сключена валидна застраховка ’’Гражданска отговорност” със застрахователна полица № * в
Застрахователна компания * АД.
С Присъда № 47 от 27.10.2016г. по НОХ дело № 259/2016г. на ВОС подсъдимият
К.Т.И., ЕГН: * е бил признат за виновен в това, че на *г.около * часа в гр. В. на на
Булевард ”*” № * при управление на МПС - товарен автомобил Марка "*” модел “*” с ДК №
*, собственост на фирма ”*” ЕООД-гр. С., е нарушил правилата за движение по
пътищата по ЗДвП: по чл.5, ал.2, т.1, от ЗДвП застигнал, блъснал и по непредпазливост
причинил смъртта на Л.Г.Г. , ЕГН: * от гр. В., поради което и на основание чл.343, ал.1,
б.”в”, пр.1 във вр.с ал.1 във вр.с чл.342, ал.1, пр.З от НК във вр.с чл.5, ал.2, т.1 и чл.21, ал.1
от ЗДвП съдът го е осъдил на “лишаване от свобода” за срок 2 /две/ години, което на
основание чл.373, ал.2 от НПК във вр. с чл.58а, ал.1 от НК е намалил наказанието с 1/3 и му
е наложижил наказание “лишаване от свобода” за срок 1 години и 4 месеца /една година
и четири месеца/. На основание чл. 66, ал.1 от НК съдът е отоложил изпълнението на
наложеното наказание /лишаване от свобода/ за срок от 3 години. На основание чл.343г
от НК съдът е постановил и лишаване от право по чл.37,ал.1,т.7 от НК “лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 1 година и 4 месеца.
Ищцата е предявила претенция пред ЗД „*АД“ с вх.№ * от *г., но застрахователната
4
компания отказва да й определи и изплати обезщетение за причинените й неимуществени
вреди, тъй като приема, че тя е извън кръга на правоимащите лица.
По делото е изготвена СЪДЕБНА АВТО-ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА от вещо
лице: инж. Р. П. И., в която установява, че произшествието е настъпило в населено място -
гр. В. на бул. „*”, където важат всички ограничения за движение в населено място.
Максимално разрешената скорост е 50 км/час и не е ограничена допълнително. На * г.
около обяд товарен автомобил марка ..*”, модел *” с рег. № *управляван от К.Т. И. се е
движил в гр. В. по бул. „*” в средната пътна лента със скорост от около 61 км/час при
максимално разрешени 50 км/час , в направление от кръговото кръстовище с ул. „*" към
магазин „*". В един момент той решава да извърши изпреварване на движещ се пред него
автомобил, чрез изцяло навлизане в лявата пътна лента, по която в десния край се движи
попътно велосипедиста Л.Г.Г. ,със скорост от около 8 км/час.
На около 36 м. преди мястото на удара, водачът на автомобила възприема велосипедиста
като опасност и предприема аварийно спиране с изнасяне в ляво. Поради недостиг на път и
време, автомобила не може да спре пред велосипеда и последва удар от автомобила с предна
странична част на предна броня и преден десен калник с попътно движещия се велосипед, в
областта на левия педал. Този факт се определя на база отразените в Протокола за оглед и
Фотоалбума деформации по двете ПС.
Поради факта, че в момента на удара, надлъжните оси на двете ППС са сключвали остър
ъгъл и ударът е нанесен под центъра на тежестта, велосипеда и велосипедиста придобиват
мигновено скоростта на автомобила във вид на удар и осъществяват полет напред и в дясно,
установявайки се в средната пътна лента на мястото отразено в Протокола за оглед и
приложената мащабна схема.
Вследствие на удара велосипедиста Г. почива след няколко дена в болницата.В случай на
движение с максимално разрешената скорост на местопроизшествието от 50 км/час,
автомобилът при идентични действия на водача би спрял преди мястото на удара и
произшествието би се избегнало.
Посочва се причината за произшествието : движение с превишена скорост и не спазена
безопасна странична дистанция от страна на водача на автомобила.
Времето за реакция на водач на ППС, обикновено е от 0,8 до 1,0 сек., следователно водачът
на велосипеда не е имал техническа възможност да реагира на възникналата опасност.
При движение на велосипедиста в края на пътната лента пак би настъпил удар между
двете ППС-та.
5
По делото е изготвена и съдебно-медицинска експертиза, като при извършения
външен оглед и аутопсия на тялото на Л.Г.Г. се установява, че му е причинена тежка
закрита черепно-мозъчна травма, с контузия в тилната част и дясна теменно слепоочна част
на главатасчупвания на тилната кост в дясно,счупване на черепната основа,преминаващо
;
през трите черепно- мозъчни ямки в дясно и пирамидната кост ,изтичане на ликвор от дясно
ухо,кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка в ляво,кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки,контузионни огнища на мозъка в дясно тилно и теменно -слепоочно.Смъртта се
дължи на тежка съчетана травма ,като водещи са черепно-мозъчната и гръбначната
травми.Проведено е специализирано лечение и реанимация.
В настоящето производство бяха разпитани свидетелите Ж.А.П. и Л. И.а Г. -
72г.,съпруга на пострадалото лице и баба на ищцата.
Свид.Г. е съпруга на пострадалото лице Л.Г. и баба на Л.И.. Подържа, че живели
в едно домакинство със съпруга и внучката. Родителите на детето се разделили , когато то
било на 2-3 и то живеело с тях, спяло с тях в една стая, защото майката работела на
смени.Към 2016г. детето Л. била на 12г. ,дядо й бил за нея родител,баща, майка, те един без
друг не можели. През този период свид. гледала болни хора и съпруга й се занимавал с Л.,
сутрин правел закуска, обличат се, като малка я водел на разходка, а после и на училище,
много се обичали,търсели се един друг. Дядо й я водел на лекари, навсякъде, даже лекарите
се чудели как дядо й се грижи за нея. Л. била на училище когато станал инцидента
разстроила се много и се наложила медицинска намеса. След смъртта на дядо си отказвала
да говори, наложило се майка й да напусне работа и да се грижи за нея.Водили я на
психолог,психиатър . Получила емоционални травми , била много разстроена. Започнала да
получава припадъци, посещавала лекари във В. и в С. , приемала е лекарства, въпреки това
не се подобрило състоянието й.Затворила се в себе си,неприказвала с никой и цял ден
плачела и викала дядо си. Смъртта на дядо й и се отразила и на успеха. Била стресирана,
разстроена,въобще не искала да говори, била в състояние на депресия и сега си търси дядо
си.
Свид.П. е съсед на семейството , което били много сплотено и добро , причината за това
бил Л., той бил свързващото звено. Л. преди това работел на магазин,но после гледал това
дете от малка, след като се разделили майка й баща. Детето било привързано към Л.,с дядо
на пазар,с дядо на училище, на люлки и той ходел навсякъде с нея и бил си направил
приспособление на колелото, за да й е удобно. Л. бил за нея и баща и баба и майка, за
всичко. Преживяла много тежко инцидента , плачела,неспокойна била, получила
припадъци, трябвало да ходят с баба й на психолог, на терапии. Детето вече е голямо, но
още не може да преживее смъртта на дядо си. Тя много пъти е разговаряла със свидетелката,
защото са съседи. С баба си ходи на гробища, тя знае буквално че дядо й го няма, но вижда
хора, които й приличат на дядо й и се спира, за да водят разговор. Л. бил изключително
грижовен към това семейство и детенцето. Виждала е детето и го чувала как плаче зад
къщата и баба й я търси, за да я успокоява. След смъртта на дядото се наложило се да
6
провеждат терапия, но детето останало по-странно от другите, по-затворена, по-
необщителна, в следствие, загубата на дядо си.
При така установената фактическа обстановка съдът приема,че е сезиран със
иск с правно основание чл.226 от КЗ(отм.), § 22, § 31 и § 96 от КЗ/нов/, във връзка с
493а, ал. 2 КЗ във вр с 493а, ал. 4КЗ , чл.52 от ЗЗД.
Предявена е претенция за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди
, от ищцата-внучка на починалият в следствие на катастрофата от 19.02.2016.
Искът е предявен срещу ответника ЗК“*“АД-гр.С., тъй като към ПТП /19.02.2016./
отговорността на водача, управлявал автомобила, е била обезпечена със сключена и валидна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с този застраховател. Ищцата
е подала Заявление и предявила претенцията си , като застрахователя я е отхвърлил.
Съгласно разпоредбата на чл.432 ал.1 от КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Според нормата на чл.
429, ал.1 от КЗ при сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност”
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Следователно застрахователят отговаря по риска “Гражданска
отговорност” за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Това е
така, защото при тази застраховка платимите от застрахователя суми имат обезщетителен
характер и са предназначени да бъдат поправени вредите, настъпили в резултат на
застрахователното събитие.
Причинната връзка между деликта и настъпилия вредоносен резултат е елемент от
фактическия състав на присъдата, според която по непредпазливост деликвентът К.Т.И. е
причинил смъртта на Л.Г.Г. Присъдата е задължителна относно вината и противоправността
и деянието. Тя по безспорен начин установява, че на 19.02.2016г. подсъдимият виновно под
формата на небрежност и несъобразявайки се с пътните условия е причинил ПТП, а от там и
смъртта на г-н Л.Г.
С Присъда № 47 от 27.10.2016г. по НОХ дело № 259/2016г. на ВОС съд
подсъдимият К.Т. И., ЕГН: * е бил признат за виновен в това, че на 19.02.2016г.около 11
;50 часа в гр. В. на на Булевард ”*” № * при управление на МПС - товарен автомобил Марка
"*” модел “*” с ДК № *, собственост на фирма ”*” ЕООД-гр. С., е нарушил правилата за
движение по пътищата по ЗДвП: по чл.5, ал.2, т.1, от ЗДвП застигнал, блъснал и по
непредпазливост причинил смъртта на Л.Г.Г. , ЕГН: * от гр. В., поради което и на
основание чл.343, ал.1, б.”в”, пр.1 във вр.с ал.1 във вр.с чл.342, ал.1, пр.З от НК във вр.с
чл.5, ал.2, т.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП съдът го е осъдил на “лишаване от свобода” за срок 2
/две/ години, което на основание чл.373, ал.2 от НПК във вр. с чл.58а, ал.1 от НК е намалил
наказанието с 1/3 и му е наложижил наказание “лишаване от свобода” за срок 1 години и
7
4 месеца /една година и четири месеца/. На основание чл. 66, ал.1 от НК съдът е
отоложил изпълнението на наложеното наказание /лишаване от свобода/ за срок от 3
години. На основание чл.343г от НК съдът е постановил и лишаване от право по
чл.37,ал.1,т.7 от НК “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 година и 4 месеца.
С нея е обоснована пряката причинно-следствена връзка между допуснатите от признатия за
виновен К.Т. И. нарушения на ЗДП и причинената смърт на Л.Г.
Същата се установи и от назначената и изслушана съдебна авто-техническа
експертиза от вещо лице: инж. Р. П. И., в която установява, че Причина за произшествието :
е движение с превишена скорост и не спазена безопасна странична дистанция от страна на
водача на автомобила. К.Т.И. се е движил в гр. В. по бул. „*” в средната пътна лента със
скорост от около 61 км/час при максимално разрешени 50 км/час . Решава да извърши
изпреварване на движещ се пред него автомобил, чрез изцяло навлизане в лявата пътна
лента, по която в десния край се движи попътно велосипедиста Л.Г.Г. ,със скорост от около
8 км/час.
На около 36 м. преди мястото на удара, водачът на автомобила възприема велосипедиста
като опасност и предприема аварийно спиране с изнасяне в ляво. Поради недостиг на път и
време, автомобила не може да спре пред велосипеда и последва удар от автомобила с предна
странична част на предна броня и преден десен калник с попътно движещия се велосипед, в
областта на левия педал.
Поради факта, че в момента на удара, надлъжните оси на двете ППС са сключвали остър
ъгъл и ударът е нанесен под центъра на тежестта, велосипеда и велосипедиста придобиват
мигновено скоростта на автомобила във вид на удар и осъществяват полет напред и в дясно,
установявайки се в средната пътна лента на мястото отразено в Протокола за оглед и
приложената мащабна схема.
Вследствие на удара велосипедиста Г. почива след няколко дена в болницата .
При тези данни ВдОС приема, че не е налице съпричиняване от страна на
пострадалото лице. От съвкупната преценка на доказателствата относно механизма на
настъпване на ПТП, не може да се направи извод за наличие на причинно-следствена
връзка между поведението на пострадалото лице и настъпилия вредоносен резултат.
Водачът на товарния автомобил е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, съгласно
която е бил длъжен при избиране скоростта на движението да се съобрази с конкретните
условия на видимост, за да бъде в състояние да намали скоростта и в случай на
необходимост да спре, когато възникне опасност за движението. При преценката на степента
на съпричиняване следва да се вземе предвид конкретния принос на всяка от страните –
участници в произшествието (Решение № 117 от 8.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 3540/2013 г.,
I т. о., ТК). Това предполага съпоставяне на поведението на увредения с това на делинквента
и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на
8
вредоносния резултат. Отговорността на водача на моторно превозно средство за
осигуряване безопасност на движението е значително по-голяма, от тази на пешеходците
или велосипедистите, и това произтича от качеството на моторното превозно средство като
източник на повишена опасност, който може да нанесе много по-тежки вреди, отколкото
споменатите участници в движението (така Решение № 97 от 6.07.2009 г. на ВКС по т. д. №
745/2008 г., II т. о.). Съдът намира, че по делото не е установено виновно поведение от
страна на велосипедиста , поради което не следва да намалява размера на определеното
обезщетение.
Спорът е ищцата попада ли в категорията на лицата,на които се дължи обезщетение и
евентуално какъв следва да е размерът му.
Както е известно с ТРеш.№ 1/2016г.от 21.06.2018г.,пост.по т.д.№1/2016г.на ОСНГТК на
ВКС,се конкретизира кръгът на лицата, легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък. Възприе се подход за
необходимост от синхронизиране на българското законодателство с европейското. По
отношение на най-близкия кръг увредени се запази разбирането, въведено и прилагано от
години, въз основа на Постановление №4/1961г. и Постановление №5/1969г.на Пленума на
ВС, за обхващане на лицата,за които житейски е логично да се предполага,че са имали
връзка с починалия и пряко и непосредствено търпят болки и страдания от загубата му. В
този кръг са деца-включително и отглеждани, родители, съпруг-включително и
фактическият. По изключение право да търси обезщетение има и „..всяко друго лице, което
е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат
обезщетени..” (т.1 от ТР№1/2016г.на ОСНГТК на ВКС). Предпоставките да се присъди
обезщетение са да е доказано по несъмнен начин,че търсещият обезщетение е изградил
приживе с починалия особено близка и надхвърляща общоприетите представи за родствена
близост, връзка, поради която със смъртта търпи „изключителни” по интензитета си болки и
страдания. Липсва дефиниция на критерия „изключителни”, но изхождайки от мотивите на
тълкувателното решение,следва да се възприема,че в тази хипотеза попадат само тези
отношения, при които смъртта има пряко и продължително негативно въздействие върху
живота на близкия, обременява ежедневието и бъдещето му с продължителни негативни
емоции,поради липсата на изключително значим близък.
При преценката налице ли е този критерий съдът намира,че в случая следва да се
отчитат и спецификите на традиционните за българското семейство отношения. В тях
отношенията между дядо и внуци носят дълбока обвързаност и емоция, тъй като свързват
9
пазителя на семейните ценности с новия член в семейството, на когото се възлагат
надеждите да продължи рода и предава традициите.
По делото се установи,че в семейството на Л.Г. са запазени и тачени
патриархалните разбирания и достойнства на разширеното семейство. Дядото е имал
влияние и авторитет в ежедневните им дейности- бил е стожерът в семействата на децата
си, респ на техните деца. Мнението му е било изключително важно за внучката ,тъй като е
полагал заместваща грижа поради отсъствието на родителите/тяхната раздяла / .
Смъртта му е внесла изключителна болка, страдания и празнота у внучката Л.
Промяната е съществена споменът за него, нуждата от съветите и помощта на дядо, са
осезаеми. Макар и да е изминал период от време, липсата му все още се проявява и определя
живота на внучката.
При така изложените констатации съдът приема,че е доказано по категоричен
начин,че между Л.Г. и неговата внучка Л. е съществувала трайна и дълбока емоционална
връзка. От внезапната му загуба тя е претърпяла значителни по интензивност и
времетраене морални болки и страдания, в голямата си част и непреодолени към момента и
с отпечатък върху целия й живот. Тези характеристики дават основание да се приеме,че
отношенията им изпълняват критерия „изключителност”, въведен с ТРеш.№1/2016г. на
ОСНГТК на ВКС и дават основание и е справедливо да се присъди обезщетение за
преживените от внучката неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на дядо й
Л.Г.
При преценката на обективния размер следва да се отчитат действителните и налични
към момента на увредата вреди. Обективният критерий е, че на обезщетение подлежат
преките и непосредствени вреди от увреждането. Специфичното при неимуществените
вреди, особено тези от причиняване на смърт, е че те имат много по-дълго проявление, а в
повечето случаи и неотменимо във времето присъствие. Затова при определяне на дължимия
размер е нужно да се отчитат не само наличните,
вече осъществили се вреди,а и това трайно проявление във времето, обременяващо в голяма
част от случаите целия живот на пострадалите /в т.см.Реш.№95829.09.2009г.пост.по т.д.
№355/2009г.на І ТО на ВКС,Опр.№708/08.12.2009г.на ВКС,пост.по т.д.№622/2009г./.
Преценката трябва да се прави и при съобразяване на историята на живота на починалия и
на пострадалите. Следва да се отчете,че претърпените болки и страдания от загубата на
близък са изключително интензивни както на емоционално ниво, така и от гледна точка на
очакванията за духовна, материална подкрепа, грижи и внимание.
Критерий при определяне на размера на обезщетението е принципът на справедливостта,
заложен в нормата на чл.52 ЗЗД. Като показател не следва да се възприема като абстрактен,
а обусловен от общественото възприемане на справедливостта на дадения етап от
10
развитието му и от съществуващата икономическа конюнктура. Затова при определяне
размера на полагащото се обезщетение , освен посочените по-горе морални измерения на
болката на пострадалия, следва да се отчитат и конкретните икономически условия към
настъпването на катастрофата. Стойностният израз на тази фактори са актуалните към
момента на настъпване на събитието лимити на застрахователно покритие по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. В този смисъл е и константната
съдебната практика,която съдът съобразява- Реш.№95/24.10.2012г. на ВКС по т.д.
№916/2011г., I т.о.,ТК, Реш.№83/06.07.2009г.по т.д.№795/2008г.,II ТО на ВКС, Реш.
№1/26.03.2012г.по т.д.№299/2011г.,II ТО на ВКС, Реш.№65/03.07.2012г. по т.д.№211/2011г.,I
ТО на ВКС, Реш.№233/20.12.2016г., т.д.№3586/2015г.,II ТО на ВКС, Реш.
№749/05.12.2008г.,по т.д.№387/2008г,ІІ ТО на ВКС, Опр.№756/19.11.2013г. по т.д.
№1235/2013г.,II ТО на ВКС и др. В тях се приема, че застрахователните лимити следва да са
ориентир и за размерите на обезщетенията, които се определят за пострадалите. Това е и
функцията им на договорно или нормативно определена граница на отговорността на
застрахователя, а не само да бъдат база за определяне на месечните застрахователни вноски,
които всеки застрахован дължи.
От събраните по делото гласни доказателства, бяха доказани размера на вредите, търпени
от ищцата от загубата на дядо й.
Разпитаните по делото свидетели, описаха и установиха една обща и неповторима
картина на отношенията между ищцата и починалаия, който през целия си съзнателен живот
е полагал неуморно грижи за своята внучка.
От свидетелските показания, стана ясно, че връзката, която са изградили е била
изключително силна, че, между тях съществувала силна емоционална близост и чувство на
привързаност, както и че дядо й е бил неотлъчно до нея, оказвайки подкрепа и
съдействие, че я е съветвал и дарявал с безусловната си обич и внимание. Дядо й е бил
важен ресурс, който е давал положителни въздействия върху психическото и
емоционалното й развитие.
Критерият за определяне на обезщетението за причинени неимуществените (моралните)
вреди е справедливостта, съгласно чл. 52 от ЗЗД.
Съдът приема, че следва да определи размера на дължимите се обезщетения за
неимуществени вреди по справедливост, съобразно нормата на чл. 52 от ЗЗД, без да
прилага ограниченията, въведени с чл. 493А от Кодекса за застраховането, като
определя размер 40 000 лева.
По разноските :
Процесуалният представител на ответника посочва, че размерът на дължимото
адвокатско възнаграждение следва да бъде определен на основание чл. 38, ал. 2 ЗА. С оглед
размера на уважената искова претенция и на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от
11
09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира, че
следва да определи възнаграждението в размер на 1 730/ хиляда седемстотин и тридесет /
лева.
Основанията, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и
съдействие, са предвидени в чл. 38, ал. 1 ЗАдв.: 1/ лица, които имат право на издръжка; 2/
материално затруднени лица; 3/ роднини, близки или на друг юрист. В посочената
разпоредба не е уредено изискване клиентът да доказва наличието на някое от посочените
основания при сключване на договора за правна помощ. Преценката дали да окаже
безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено или не се извършва от
самия адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента. Предпоставките
за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, са
посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗАдв.: адвокатът да е оказал безплатна
правна помощ на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3 ЗАдв.; в съответното
производство насрещната страна да е осъдена за разноски, т. е. да е постановено позитивно
решение за страната, представлявана от съответния адвокат /чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във връзка
с чл. 78 ГПК/.
При осъществяване на посочените предпоставки и заявено своевременно искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение съдът е длъжен да определи адвокатското
възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат в размер не по-нисък от
предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв.,Правото да определи размера на
възнаграждението (в размер на по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36 ал.2 ЗАдв.) е
предоставено на съда. В конкретния случай ВОС е определи възнаграждението,
съобразявайки се и с конкретните обстоятелства и с осъществените от адв.С. процесуални
действия . При оказана безплатна адвокатска помощ присъденото възнаграждение цели да
възмезди положения труд от адвоката, а не представлява присъждане на разноски (по своята
правна същност обезщетение) на спечелилата делото страна по чл.78 ГПК. В хипотезата
по чл.38 ал.2 ЗАдв. липсва уговорен и реално заплатен адвокатски хонорар от всеки един от
представляваните като предпоставка за неговото заплащане съгл. т.1 от Тълк.решение
№6/6.11.2013г. по т.д.№6/2012г. на ВКС, ОСГТК. Меродавен за определяне размера на
възнаграждението по чл.38 ал.2 ЗАдв. при съобразяване с нормативно предвидения
минимален размер, е принципът за възмездност на адвокатския труд (чл.36 ал.1 ЗАдв.),
който принцип е взет предвид отВОС
На основание чл.78 ал.6 ГПК ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „*“ АД, с адрес:
гр. С. *, Бул. ’’*” № *, представлявано от Х.К.Б. - Изпълнителен директор, следва да
заплати на ВОС , сума в размер на 200 лв., заплатени на в.л изготвило съдебно-
медицинската експертиза д.р А.И., от бюджета на съда.
Воден от горнното, ВдОС,
12
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ * АД, ЕИК :*
С адрес: гр. С. *, Бул. ’’*” № *, представлявано от Х.К.Б. - Изпълнителен директор да
заплати на Л. Г. И., ЕГН: **********,подпомагана от майка си и законен представител К. Л.
Г., ЕГН:********** и двете с адрес: гр. В., Община В. ул. “*” № *, сумата
40 000/четиридесет хиляди/ лв., обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки
и страдания в следствие на ПТП , настъпило 19.02.2016г., при което е причинена смъртта
на дядо й Л.Г.Г. , ведно със законната лихва от датата на ПТП - 19.02.2016г. до
окончателното изплащане на обезщетението, като в останалата част до пълния предявен
размер-60 000/шестдесет хиляди лева, /-ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ *АД, ЕИК :*
С адрес: гр. С., Бул. ’’*” № *, представлявано от Х.К.Б. - Изпълнителен директор да заплати
на адв. С.Л. С. адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗА в размер на 1 730/
хиляда седемстотин и тридесет / лева.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ * АД, ЕИК :*,с адрес: гр. С. *, Бул.
’’*” № *, представлявано от Х.К.Б. - Изпълнителен директор да заплати на ВОС , сума в
размер на 200 лв., заплатени от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване в двумесечен срок от съобщението до страните
пред АС -гр.С.
Съдия при Окръжен съд – Видин: _______________________
13