Р
Е Ш Е Н И Е
№ 260068
В
ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Пловдив, 07.03.2022
година
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХI състав, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети
февруари през
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МИГЛЕНА
ПЛОЩАКОВА
при секретаря Милена Левашка,
като разгледа докладваното от съдията т.
д. № 176 по описа за 2020 г., намери за установено
следното:
Производството
по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена по пощата на 05.03.2020
год., постъпила в регистратурата на съда на 06.03.2020 год. Исковата молба е
подадена от синдика на „Кино Арена“ ЕООД против ответниците „Кино Арена“ ЕООД
/н./, С.С.М. и „Биотех пауър 2012“ АД /н./. Предявени са четири обективно
съединени при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 647, ал.
1, т. 2, т. 6, т. 5 и т. 4 от ТЗ.
Исковата
молба се основава на следните фактически
обстоятелства:
Молбата за откриване на
производство по несъстоятелност на „Кино Арена“ ЕООД постъпила в ОС – Стара
Загора на 28.12.2018 год. Решението за откриване на производство по
несъстоятелност на дружеството било постановено на 11.03.2019 год. и на същата
дата било обявено в Търговския регистър. Посочената в решението на
първоинстанционния съд начална дата на неплатежоспособността – 31.12.2018
год. била
обжалвана и с решение на въззивния съд началната дата на неплатежоспособността
била определена на 31.12.2016 год.
В производството по
несъстоятелност на „Кино Арена“ ЕООД кредиторът С.С.М. предявил свои парични
вземания спрямо неплатежоспособното дружество, произтичащи от договор за заем
от 05.02.2018 год. и Анекс № 1 към
него от 20.04.2018 год. По
силата на договор за заем от 05.02.2018 год. с нотариална заверка на подписите
от 29.08.2018 год., С.С.М. предоставил в заем на „Биотех пауър 2012“ АД сумата
1 250 000 евро. С Анекс № 1 от 20.04.2018 год. към описания договор за заем, с
нотариална заверка на подписите от 29.08.2018 год., сключен между „Биотех пауър
2012“ АД, С.М. и „Кино Арена“ ЕООД, като встъпващ по договора за заем
съдлъжник, били изменени някои от клаузите на договора за заем и било
постигнато съгласие „Кино Алена“ ЕООД да встъпи
като съдлъжник и да отговаря за задълженията по договора за заем солидарно
с първоначалния длъжник.
Синдикът счита посочените в
договора и анекса дати на подписването им за недостоверни, а за достоверна
приема датата на нотариалната заверка на подписите, осъществена на 29.08.2018
год.
С.М. бил управител на „Кино
Арена“ ЕООД, както към датите на сключването на договора за заем и на анекса
към него, така и понастоящем. Втори управител на „Кино Арена“ ЕООД бил С.К..
След сключването на договора за заем и анекса към него К. бил вписан и като
представляващ на „Биотех пауър 2012“ АД.
Синдикът счита Анекс № 1 за
безвъзмездна сделка, с която без насрещна престация „Кино Арена“ ЕООД се е
задължило по съглашение, сключено едновременно с длъжника и кредитора да
отговаря за изпълнението на чуждо задължение, встъпвайки като съдлъжник по чл.
101 ЗЗД. Дадено било лично обезпечение за чуждо задължение. Анексът бил сключен
в подозрителните периоди, предвидени в чл. 647, ал. 1 ТЗ, след началната дата
на неплатежоспособността.
Ето защо в исковата молба е
формулиран петитум Анекс № 1 към
договор за заем от 05.02.2018 год., носещ дата 20.04.2018 год., с нотариална
заверка на подписите от 29.08.2018 год., сключен между „Биотех пауър 2012“ АД
/н./, С.С.М. и „Кино Арена“ ЕООД, да бъде обявен за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на
следните самостоятелни основания, предявени при условията на евентуалност:
- на основание чл. 647, ал.
1, т. 2 ТЗ - заради това, че
сделката е безвъзмездна и е сключена
в двугодишен срок преди подаването на молбата за откриване на производство по
несъстоятелност;
- на основание чл. 647, ал.
1, т. 6 ТЗ – ако се установи, че
сделката не е напълно безвъзмездна за „Кино Арена“ ЕООД, то тя уврежда
кредиторите заради това, че страна по нея е лице, свързано с несъстоятелния длъжник „Кино Арена“ ЕООД и водела до значително увеличаване на задълженията
на неплатежоспособния длъжник без
еквивалентна насрещна престация;
- на основание чл. 647, ал.
1, т. 5 ТЗ - сделката имала обезпечителен характер и с
нея е поето лично обезпечение в полза
на кредитор, който е свързано лице с
несъстоятелния длъжник „Кино Арена“ ЕООД;
- на основание чл. 647, ал.
1, т. 4 от ТЗ – дори да не се
установяло, че лицето, в чиято полза е учредено личното обезпечение, е свързано лице с неплатежоспособния
длъжник, то сделката е сключена след началната дата на неплатежоспособността и
в едногодишен срок от подаването на молбата за откриване на производство по
несъстоятелност.
Ангажирани са писмени доказателства.
Всички ответници са подали отговори на исковата молба.
От ответника „Биотех пауър
2012“ АД са постъпили два отговора – от органния представител С.К. и от синдика
на дружеството. Тук следва да се посочи, че ответникът „Биотех пауър 2012“ АД е
дружество в несъстоятелност по силата на решение от 14.02.2020 год., т.е. преди
подаването на исковата молба и на отговорите. Поради това дружеството се
представлява в настоящото производство единствено и само от синдика си, тъй
като спорът не попада в хипотезата на чл. 635, ал. 3 ТЗ, която изчерпателно
предвижда случаите, в които органите на несъстоятелния запазват
представителните си правомощия. Според чл. 658, ал. 1, т. 1 ТЗ дружеството в
несъстоятелност се представлява от синдика. Поради това отговорът, подаден от
името на „Биотех пауър 2012“ АД от органния му представител, който е с
прекратени правомощия - С.К., се счита за неподаден, като действие от лице без
представителна власт. Валидно процесуално действие е отговора на исковата
молба, подаден от „Биотех пауър 2012“ АД чрез синдика му Н.Н..
В отговорите на тримата
ответници са изложени сходни по съществото си възражения, поради което се
докладват заедно.
Считат, че липсва правен интерес от предявяването на
исковете, правният интерес не е обоснован в молбата, поради което
производството по делото е недопустимо.
Акцентира се върху
обстоятелството, че предявените от С.М. вземания, произтичащи от Анекс № 1, са
включени от същия синдик в списъка на приетите вземания. След като синдикът е
приел за валидно основанието, от което произтичат вземанията, това е
равнозначно на отказ от иск и синдикът не разполага с възможност да оспори
сделката впоследствие с предявените искове по чл. 647 ТЗ. Същевременно, спрямо
вземанията на М. били подадени възражения по чл. 690 ТЗ от двама от
кредиторите, които впоследствие имали възможност с иск по чл. 694, ал. 3 от ТЗ
да установят несъществуването на вземането му. Поради това липсвал интерес от
обявяването на относителната недействителност на оспорената сделка.
Ответната страна счита,
позовавайки се на систематичното място на чл. 647 ТЗ, че исковете по този ред
са предназначени единствено да попълнят масата на несъстоятелността.
Попълването на масата на несъстоятелността според ответниците означава да бъдат върнати в
патримониума на длъжника имуществени права, с които същият се е разпоредил. В
случая, при евентуално уважаване на исковете за относителна недействителност на
оспорения Анекс, в масата на несъстоятелността не би се върнало никакво
имущество, тъй като такова не е излязло от нея по силата на анекса.
Предвид съображенията за
недопустимост на исковете се настоява производството по делото да бъде
прекратено.
По същество исковите
претенции се оспорват като неоснователни.
Анекс № 1 не е безвъзмездна сделка. При встъпването в
дълг по чл. 101 ЗЗД кредиторът придобива право да търси дължимото както от
първоначалния си длъжник, така и от третото лице, встъпило в задълженията.
Разместване на блага без насрещна престация нямало, поради което не можело да
се говори за безвъзмездност. Самата разпоредба на чл. 101 ЗЗД не предоставяла
възможност за извършване на насрещна престация. Извън встъпването в дълг
оставали отношенията между третото лице и длъжника, както и между третото лице
и кредитора.
Изложено е твърдение от
страна на „Кино Арена“ ЕООД, че в сключено на 19.04.2018 год. споразумение
между „Кино Арена“ ЕООД и „Биотех пауър 2012“ АД изрично било уговорено, че в
случай че „Кино Арена“ ЕООД заплати вместо „Биотех пауър 2012“ АД суми на М.,
то платената сума щяла да се счита предоставена в заем от „Кино Арена“ ЕООД на
„Биотех Пауър 2012“ АД, която ще е получена в деня на плащането от „Кино Арена“
ЕООД на С.М.. Изрично били уговорени условията по заема, в т.ч. годишна лихва и
неустойка за забава. Така, в случай че „Кино Арена“ ЕООД изпълни задължението
към М., то придобива вземане срещу „Биотех Пауър 2012“ АД и встъпва в правата
на кредитора С.М.. Следователно, налице била трансформация на един актив с друг
равностоен – вземане. Така, липсвало намаляване на имуществото. Неизпълнението
на задължението за връщане на паричния заем по договора от 05.02.2018 год. било
ирелевантно за увреждащия характер на оспорената сделка
Към релевантния момент -
датата на встъпване в дълг, не е налице увреждане,
тъй като няма намаляване на имуществото.
Оспорва се доводът на
синдика, че оспорената сделка има обезпечителен характер. Акцентира се върху
систематичното място на чл. 101 ЗЗД – то е в глава четвърта ЗЗД, а обезпеченията са уредени в глава седма
на ЗЗД. Сред обезпеченията не е предвидено встъпване в дълг. То не е уредено
като обезпечение и в ТЗ, ЗОЗ, поради което било недопустимо встъпването в дълг
да се третира като вид обезпечение. Недопустимо било встъпването в дълг да се
приравни на поръчителство. Встъпилият в дълг отговарял на същото основание, на
което отговарял и първоначалния длъжник; задължението на встъпилия в дълг е
самостоятелно, а не акцесорно. Поради това встъпването в дълг не представлявало
лично обезпечение на чужди задължения.
Сделката не е сключена
между свързани лица, тъй като
страните по нея не отговарят на нито един от критериите на пар. 1 от ДР на ТЗ,
за да се приеме, че са такива. С.К., който е управляващ „Кино Арена“ ЕООД, не е
бил представляващ „Биотех пауър 2012“ АД към момента на сключването на договора
за заем и на анекса, нито към датата на нотариалната заверка. Считано едва от
17.12.2018 год. по партидата на „Биотех пауър 2012“ АД е бил вписан като
изпълнителен директор „Александра ритейл клуб“ ЕООД, което дружество се
представлява от С.К..
В допълнителната искова молба синдикът изразява становището си по
доводите и възраженията в отговорите.
Във връзка с допустимостта
на производството акцентира, че предявените искове са отменителни, т.е.
конститутивни, а не установителни, поради което наличието на правен интерес не
подлежи на посочване, обосноваване и установяване. Като резултат от успешното
провеждане на исковете анексът ще бъде обявен за недействителен с действие във
времето занапред. За да се атакува една сделка по реда на чл. 647 ТЗ, тя следва да бъде
действителна, да е породила правни последици и като е приел правните ѝ
последици при включването на вземането на М. в списъка на приетите вземания,
синдикът е приел, че вземането подлежи на удовлетворяване в рамките на
несъстоятелността.
Позовавайки се на съдебна
практика, синдикът счита, че исковете по чл. 647 ТЗ имат обща характеристика и включват увреждане на кредиторите, изразяващо се
в намаляване на съдържанието на масата на несъстоятелността. При изясняването
на това коя сделка е увреждаща синдикът счита, че следва да се изхожда от
практиката на ВКС, формирана във връзка с увреждането на кредитора при павловия
иск – увреждане на кредитора е действие, с което би се осуетило или затруднило
осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника; то е налице, когато
длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин
затруднява удовлетворяването на кредитора, в т.ч. извършено опрощаване на дълг,
обезпечаване на чужд дълг; изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр.
Във връзка с твърдението за
сключено споразумение между „Кино Арена“ ЕООД и „Биотех пауър 2012“ АД се
оспорва датата на сключването му посочена в него – 19.04.2018 год., която
синдикът счита за недостоверна. За достоверна дата синдикът счита датата на
представянето на споразумението
по делото. Но дори да се установяло, че подобно споразумение съществува и че е
подписано на посочената в него дата, то не установявало твърдяната от
ответниците възмездност на сделката.
В отговорите на допълнителната искова молба, подадени от тримата
ответници, се поддържа оспорването на исковете.
Считат заявеното от синдика
оспорване на датата на споразумението от 19.04.2018 год. за несъществен въпрос
по делото. Синдикът нямал качеството на трето лице по см. на чл. 181 ГПК поради
което за него датата на споразумението важала. А не бил трето лице, тъй като
липсвала колизия на права по споразумението от 19.04.2018 год. и друго лице, на
което да са прехвърлени същите права, поради което достоверната дата на споразумението
била без значение за спора.
Към датата на подаването на
исковата молба липсвало определение на съда по несъстоятелността за одобряване
на списъците с приети вземания, поради което синдикът нямал правна възможност
да бъде процесуален субституент на кредиторите в несъстоятелността.
Липсвали конкретни
твърдения за увреждане. Налице бил друг процесуален ред за защита на
кредиторите срещу вземането, произтичащо от анекса – предявяването на иск по
чл. 694 ТЗ.
В производството
по делото на основание чл. 218 ГПК като трето лице помагач на страната на ищеца
е встъпил “Лето Инвест“ ООД. В писмената си молба от 03.12.2020 год. помагачът
е развил съображения, поради които счита предявените искове за допустими и
основателни.
По допустимостта на исковете:
Съгласно чл. 649 от ТЗ
отменителните искове по чл. 647 ТЗ се предявяват в едногодишен срок от
откриване на производството, съответно от момента на обявяване на решението по
чл. 632, ал. 2 от ТЗ. В случая, срокът за предявяване на иска е започнал да
тече от обявяването в Търговския регистър на решението за откриване на
производство по несъстоятелност на „Кино Арена“ ЕООД – 11.03.2019 год. Срокът
би изтекъл на 11.03.2020 год., но исковата молба е подадена седмица по-рано, на
05.03.2020 год.
В първоначалната искова молба
като ответник не е посочен „Кино Арена“ ЕООД, страна по атакуваната сделка,
представляван от органите си. С разпореждане № 2749/10.03.2020 год. на ищеца са
дадени указания по чл. 129 ГПК да отстрани тази нередовност, като насочи иска
си спрямо всички задължителни необходими другари – всички страни по оспорената
сделка, в т.ч. спрямо длъжника „Кино Арена“ ЕООД. Указанията на съда са
изпълнени - в уточняваща молба от 18.06.2020 год. като ответник по делото е
посочен и „Кино Арена“ ЕООД. Според разпоредбата на чл. 129, ал. 5 ГПК
поправената искова молба се счита за редовна от деня на подаването ѝ.
Това означава, че исковата молба редовно е била насочена и спрямо „Кино Арена“
ЕООД още към момента на предявяването на иска – 05.03.2020 год. Поради това
възраженията на ответната страна, че искът е недопустим, тъй като е подаден
след изтичането на преклузивния едногодишен срок, се възприемат за
неоснователни.
Обстоятелство, че към
момента на подаването на исковата молба съдът по несъстоятелността не се е
произнесъл с определение по чл. 690 ГПК за одобряване на списъците на приетите
вземания не води до извод за недопустимост на производството. Законът придава
значение единствено на спазване на срока за предявяването на иска по чл. 647 ТЗ
– една година от откриването на производството по несъстоятелност. Той не
свързва началния момент за предявяването на този иск с одобряването на
списъците с приетите вземания. Законът не предвижда одобряването на списъците
от съда да съставлява процесуална предпоставка за предявяването на
конститутивния иск. Процесуални пречки за допустимост на иска не могат да бъдат
извеждани по пътя на разширително тълкуване. Още повече, както сочи начинът и
скоростта на развитие на конкретното производство по несъстоятелност, липсата
на одобрени списъци с приети вземания в продължение на повече от година след
откриването на производството, би отрекло изцяло възможността да се предявят
конститутивни искове по чл. 647 ТЗ, което е в очевидно и крещящо противоречие с
целта на закона. Ето защо, за да бъде предявен конститутивния иск от синдика не
е необходимо по окончателен начин да бъде очертан кръга от кредитори, в чийто
интерес синдикът предявява претенцията.
Обстоятелството, че
вземането, произтичащо от процесния анекс, е включено от синдика в списъка на
приетите вземания, не съставлява отказ от правото на синдика да оспори сделката
по реда на чл. 647 ТЗ, както се настоява от ответната страна. Синдикът е зачел
вземанията и ги е включил в списъка с приети вземания, считайки, че те
произтичат от валидна правна сделка. За да се отрече правния ефект на валидната
правна сделка, следва да се предяви конститутивен иск, с уважаването на който
да се предизвика правна промяна – да се отрече породеното правно действие на
сделката по отношение на кредиторите в несъстоятелността. В процедурата по
включването на предявените вземания в списъка на приетите синдикът не може да
отрече съществуването на вземане, произтичащо от валидна правна сделка. В това
производство той не може да прави преобразуващи волеизявления. Отмяната на
правното действие става само по исков път чрез предявяването на конститутивен
иск.
Обстоятелството, че
кредиторите, подали възражение по реда на чл. 690 ТЗ срещу вземането на М.,
произтичащо от процесния анекс, имат и последваща възможност да предявят иск по
чл. 694 ТЗ, с който да установят несъществуването на вземането, не лишава
синдика от възможността да води иск по чл. 647 ТЗ, тъй като в производството по
чл. 694 ТЗ оспорилите вземането не могат да се позовават на обстоятелствата по
ал. 1 на чл. 647 ТЗ и не могат да внасят правна промяна в правоотношението,
породено от валидна правна сделка. Правната промяна в отношенията, породени от
валидна сделка, може да бъде предизвикана само по съдебен ред с конститутивен
иск.
Предявените искове несъмнено
са конститутивни. Правният интерес е абсолютна положителна процесуална
предпоставка за съществуването на право на иск единствено при установителните
искове – чл. 124, ал. 1 ГПК. При конститутивните искове липсва необходимост от
обосноваване на правния интерес и от изследване на наличието му при
предявяването на иска.
Действително, класически
обект на иск по чл. 647 ТЗ е разпоредителна сделка, с която длъжникът се е
разпоредил с притежавано от него имуществено право. Но принципът, който стои зад нуждата от атакуване на увреждащите сделки
в търговската несъстоятелност, е принципът, че цялото имущество на длъжника
служи за общо обезпечение на неговите кредитори, закрепен в нашето
законодателство в чл. 133 ЗЗД.
Отменителните
искове по чл. 646 и чл. 647 ТЗ, които съдържат увреждащо действие като елемент
от фактическия състав, са генетично свързани с Actio Pauliana. Съответно елементите от
фактическия състав, отнасящи се до противоправността са близки с тези при
Павловия иск – необходимо е да е налице увреждащ акт, който се отразява
негативно върху имуществото на длъжника (масата на несъстоятелността). Това
увреждане се изразява в редуциране на имуществото на длъжника. Подобно
редуциране е налице както при намаляване на активите, така и при увеличаване на пасивите в имуществото. Следователно
процесната сделка, с която се твърди да е увеличен пасива на длъжника,
прибавяйки към него ново парично задължение, е годен предмет на отменителен иск
– при уважаването му ще се намали размера на задълженията на несъстоятелния,
които ще се удовлетворяват при осребряването на масата на несъстоятелността и
евентуално би се достигнало до по-висока степен на удовлетворяване на
останалите кредитори. В сходна насока е формираната съдебна практика на ВКС, на
която се позовава синдика в допълнителната искова молба, както и практиката, на
която се позовава помагача – решение № 11 / 27.02.2020 год. на ВКС по т.д. №
2529/2018 год., първо т.о. Обстоятелството, че видът на атакуваната сделка не предполага
предявяването и на кумулативно съединен обусловен иск по чл. 648 ТЗ също не
води до извод за недопустимост на основания иск. Обусловения осъдителен иск по
чл. 648 ТЗ е само една допълнителна възможност за попълване на масата, но не е
необходимо правото на подобен иск да съществува и да е упражнено, за да се
направи извод за допустимостта на отменителния иск. Обусловеният иск не
определя допустимостта на обуславящия.
Поради
изложените съображения съдът приема предявените конститутивни искове за
процесуално допустими. Същите подлежат на разглеждане по същество.
ОКРЪЖЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, след като разгледа събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за
установено следното:
От приетите по делото писмени доказателства и от справка
в Търговския регистър се установява следното:
„Кино Арена“ ЕООД е дружество, учредено през 2000 год. и
пререгистрирано в Търговския регистър през 2008 год. От 2012 год. и до настоящия
момент управители на дружеството са две физически лица – С.С.М. и С.Н.К., които
представляват дружеството заедно и поотделно. Дружеството е било със седалище в
гр. София до 11.12.2018 год., когато седалището на дружеството е преместено в
гр. Стара Загора.
На 28.12.2018 год. кредитор на дружеството е подал пред
ОС – Стара Загора молба вх. № 15668 / 28.12.2018 год. с искане за откриване на
производство по несъстоятелност по отношение на „Кино Арена“ ЕООД. Въз основа на
молбата е образувано т.д. № 376 / 2018 год. по описа на ОС – Стара Загора.
С решение № 127/ 11.03.2019 год., постановено по т.д. №
376 по описа на ОС – Стара Загора за 2018 год., „Кино Арена“ ЕООД е обявено в
състояние на неплатежоспособност и свръхзадълженост и по отношение на
дружеството е открито производство по несъстоятелност. За начална дата на неплатежоспособността и свръхзадължеността е
определена датата 31.12.2018 год.
Срещу решението, в частта, с която е определена началната
дата на неплатежоспособността и свръхзадължеността, са подадени въззивни жалби.
С решение № 402 / 23.12.2019 год. на АС – Пловдив, постановено по в.т.д. №
402/13.12.2019 год., първоинстанционното решение е отменено и за начална дата
на неплатежоспособността и свръхзадължеността е определена датата 31.12.2016
год. Срещу решението на АС – Пловдив е била подадена касационна жалба. С
определение № 331 от 18.05.2020 год. на ВКС по т.д. № 519/2020 год. решението
на въззивния съд не е допуснато до касационно обжалване. Така, с влязло в сила на 18.05.2020 год. съдебно
решение, началната дата на неплатежоспособността
и свръхзадължеността е определена на 31.12.2016 год.
Междувременно, след отвод на всички съдии от ОС – Стара
Загора, делото по несъстоятелност е изпратено на ОС – Пловдив, пред който е
образувано под № 660/2019 год. С определение № 260594/20.11.2020 год. съдът по
несъстоятелността се е произнесъл по възраженията срещу съставените от синдика
списъци на приети и неприети вземания и е одобрил същия с известни корекции. В
списъка с приети вземания като кредитори присъстват С.С.М., имащ вземания
спрямо „Кино Арена“ ЕООД, произтичащи от Анекс № 1 към договор за заем от
05.02.2018 год., а също и „Лето Инвест“ ООД, предявило вземания, произтичащи от
договор за лизинг от 14.02.2007 год.
В производството по несъстоятелност и по настоящото дело
е представен договор за заем, носещ
дата 05.02.2018 год. Страни по него са С.С.М., в качеството на заемодател и
„Биотех Пауър 2012“ АД, представлявано от И.М.М., в качеството на заемател.
Предмет на договора за заем е сумата 1 250 000
евро, която заемателят се е задължил да върне, ведно с лихва при условията на
договора. Предвидено е, че заемната сума ще бъде преведена по банков път по
посочена сметка на заемателя в „Българо-американска кредитна банка“ АД на
датата на подписването на договора. Заемателят е поел задължение да заплати
годишна лихва в размер на 3% върху заетата сума, която се начислява при
цялостното погасяване на дълга. Срокът за връщане на заема е 10 години от
подписването на договора, т.е. до 2028 год. Договорът е с нотариална заверка на
подписите на страните по него, датираща от 29.08.2018 год., съответно с рег. №
16900 и рег. № 16901.
Датата на сключването на договора се оспорва от ищцовата
страна още в исковата молба, с довод, че за синдика достоверна дата на този
договор е датата на нотариалната му заверка – 29.08.2018 год.
Приети по делото са неоспорени от страните доказателства,
че сумата 1 250 000 евро, предмет на писмения договор за заем, е
внесена от заемодателя С.С.М. по банкова сметка на заемателя „Биотех Пауър
2012“ АД, открита в „БАКБ“ АД. Изрично посочено във вносната бележка е, че
основанието за внасяне на сумата е „заем“. Операцията е осчетоводена на
05.02.2018 год.
Договорът за заем е реален договор. Той се счита за
сключен от момента на реалното предаване на вещта, в случая – от момента на
реалното предаване на паричната сума във фактическа власт на заемателя. От приетите
по делото вносни бележки се установява предаването на сумата от заемодателя на
заемателя, а оттам и сключването на договора за заем и пораждането на
задължение за заемателя да върне заетата сума, ведно с договорената лихва. От
вносните бележки се потвърждава и достоверността на посочената в писмения
договор за заем дата на неговото сключване. Поради това следва да се приеме, че
договорът за заем е сключен именно на посочената в него дата – 05.02.2018 год.,
т.е. същата е достоверна и противопоставима на оспорващите я страни.
От справка в Търговския регистър по партидата на „Биотех
Пауър 2012“ АД се установява, че в периода от 20.01.2015 год. до 17.12.2018
год. представляващ акционерното дружество е И.М.М., а считано от 17.12.2018
год. за негов представляващ е вписано дружеството „Александра ритейл клуб“ ЕООД,
с изрично посочване на физическо лице, представляващо юридическото
лице-представител - С.Н.К.. Следователно, към датата на сключването на договора
за заем – 05.02.2018 год., И.М., който е действал от името на „Биотех Пауър
2012“ АД, надлежно е представлявал дружеството заемател и с правните си
действия е предизвикал правни последици директно в схерат ана представлявания.
В производството по несъстоятелност и по настоящото дело
е представен и Анекс № 1 към договора
за заем от 05.02.2018 год. – процеснат аправна сделка. Според текста на анекса,
той е сключен на 20.04.2018 год.
Страни по него са три лица: С.С.М., в качеството на
заемодател; „Биотех Пауър 2012“ АД, представлявано от И.М., в качеството на
заемател и „Кино Арена“ ЕООД, представлявано от управителя С.Н.К., в качеството
на съдлъжник.
При подписването на съглашението страните са взели
предвид, че заемодателят е предоставил на заемателя заем в размер на
1 250 000 евро и са се съгласили за следното: с анекса да направят
изменения в клаузи от договора за заем, като наред с това „Кино Арена“ ЕООД да
встъпи като съдлъжник в цитирания договор.
Изменен е чл. 3 от договора за заем досежно лихвата, като
е прието годишната лихва да бъде 10%. Променен е и срока на договора, като е намален
от 10 на 3 години. Уговорена е неустойка за забава. Постигнато е съгласие за
обезпечаване на вземанията на заемодателя чрез сключването на договор за
ипотека.
Постигнато е съгласие, отразено в чл. 9, „Кино Арена“
ЕООД да поеме правата и задълженията на съдлъжник на заемателя „Биотех Пауър
2012“ АД по договора за заем от 05.02.2018 год.
Подписите на страните по анекса са нотариално заверени на
29.08.2018 год. със заверки рег. № 16902 /досежно подписа на С./ и рег. № 19603
/досежно подписите на И.М. и С.К./.
Посочената в текста на анекса дата на подписването му –
20.04.2018 год. се оспорва от ищеца още в исковата молба, с довод, че достоверна дата на този договор е датата
на нотариалната му заверка – 29.08.2018 год.
Във връзка с достоверността на датата на анекса съдът
приема следното:
Според чл. 181 ГПК частният документ има достоверна дата
за трети лица от деня, в който е заверен или от деня на смъртта, или от
настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало
документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в
официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по
безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа.
Несъмнено е, че анексът е частен диспозитивен документ. Затова той е само доказателство, че
съдържащите се в него изявления са направени от лицата, които са го подписали
(чл. 180 ГПК). Щом няма спор, че документът е автентичен, той е само
доказателство, че изявленията в него са направени от авторите на документа.
Затова – сам по себе си – автентичният частен документ не е доказателство за
верността на вписаната в него дата на издаване. Не е доказателство, че датата,
която издателят е написал в документа, е вярната календарна дата на издаването
(съставянето) на този документ. Доказателство е, че писменото изявление за
датата е направено от издателя, но само толкова.
Същественият въпрос при всяко оспорване на дата на частен
документ е дали лицето, оспорващо датата, е „трето лице“ по смисъла на чл. 181 ГПК. Този въпрос е съществен, тъй като само трето за документа лице може да
оспорва неговата дата и само за трето за документа лице недостоверната дата е
непротивопоставима.
Общото правило, което
ограничава кръга на „третите лица“, по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК, е
следното: това са „само тези неучастващи в съставянето на документа лица, които
черпят права от някои от издателите на документа и които биха могли да бъдат
увредени от неговото антидатиране“ – вж. Сталев, Гражданско процесуално право,
6-то изд., § 59, т. ІІІ.2.б.; Силяновски, Граждански процес, т. І, стр. 395;
Венедиков, „Писмени
доказателства и свидетелски показания в гражданския процес“, § 43 – 44.
Няма законово основание,
това правило да се тълкува и прилага само по отношение на прехвърлянето и
придобиването на вещни права. Напротив,
то се отнася и за такива права на третите лица, които са съществуващи към
действителната дата на съставянето на документа, но които биха могли да се
променят, вкл. и
погасят, чрез
антидатиране на документа и така биха увредили третото лице. Тоест,
процесуалните предпоставки по чл. 181, ал. 1 ГПК, за оспорване от трето лице на
достоверността на датата на диспозитивен частен документ, са едновременното
съществуване на три условия: а) третото лице да не е участвало при съставянето
на документа; б) документираната сделка да уврежда права на третото лице и в)
поставената на документа дата да е от период, в който би било фактически
възможно правата на третото лице да бъдат увредени.
За съда не
съществува основание за съмнение, че ищецът по настоящото дело – синдикът на
„Кино Арена“ ЕООД, е трето лице по отношение на документа. По настоящото дело,
както и по всяко дело за попълване на масата на несъстоятелността, той не
действа като представляващ дружеството длъжник, което е участвало при
съставянето на документа чрез органните си представители, а като орган на
несъстоятелността, като процесуален субституент на кредиторите в
несъстоятелността. Следователно синдикът не е участвал в съставянето на
документа.
Документираната
сделка – встъпване в дълг, уврежда правата на трети лица – други кредитори на
„Кино Арена“ ЕООД. Увреждането се изразява в това, че от сделката се пораждат
задължения за встъпилия в дълг, респ. права за заемодателя по договора за
кредит, който получава още един длъжник за същите вземания, който с цялото си
имущество гарантира неговото удовлетворяване. За кредиторите на несъстоятелния
е от значение какви други задължения е поел длъжникът им към други кредитори,
тъй като колкото повече задължения има длъжникът, толкова по-малка е
възможността да бъдат удовлетворени в производството по универсално
принудително изпълнение в степен, близка до пълната.
Ето защо съдът
приема, че отразената в текста на анекса дата на неговото съставяне е
непротивопоставима на синдика като орган на несъстоятелността.
И за разлика от договора
за заем /досежно който се представиха вносни бележки/, по отношение на анекса
не се представиха доказателства, установяващи по несъмнен начин съществуването
на документа преди датата на нотариалната му заверка. Поради това и по
правилото на чл. 181 ГПК за достоверната дата на съставянето на Анекс № 1 се
приема датата на нотариалната му заверка – 29.08.2018 год.
Въпросът за достоверността на датата на анекса се обсъжда
в решението, тъй като за съда възниква задължение да се произнесе по него от простия
факт на оспорването на датата от ищеца. Друг е въпросът дали обстоятелството,
че за достоверна дата на анекса се приема датата 29.08.2018 год., ще промени по
някакъв начин изводите на съда за основателността предявените искове, тъй като дори датата
20.04.2018 год. да бе приета за противопоставима
на ищеца, тя пак би попадала в рамките на най-краткия подозрителен период,
предвиден в разпоредбата на чл. 647, ал. 1 ТЗ, а именно една година преди
подаването на молбата за откриване на производство по несъстоятелност –
28.12.2018 год.
Ответникът „Кино Арена“ ЕООД, действащ чрез органите си
на управление, представя по делото споразумение,
носещо дата 19.04.2018 год. Споразумението е представено първоначално в заверен
от страната препис, а в първото по делото с.з., в изпълнение на задължението по
чл. 183 ГПК, е представено и в оригинал. Липсва основание за изключването му от
доказателствения материал по делото на формално основание, както се настоява в
принципната молба-становище на ищеца от 19.01.2022 год.
Споразумението е представено от ответника „Кино Арена“
ЕООД, като приложение към отговора на исковата молба, за опровергаване на
твърдението, изложено от ищеца, за безвъзмезден характер на встъпването в дълг,
относимо към фактическия състав на главния иск по чл. 647, ал. 1, т. 2 от ТЗ.
Страни по споразумението са две лица: „Кино Арена“ ЕООД,
представлявано от управителя С.К. и „Биотех Пауър 2012“ АД, представлявано от И.М..
Според чл. 1 от споразумението „Кино Арена“ ЕООД ще
встъпи като съдлъжник в дълга на „Биотех Пауър 2012“ ЕООД към С.М. по договор
за заем от 05.02.2018 год. за изплащане на задължения на „Биотех Пауър 2012“ АД
в размер на 1 250 000 евро, представляващо предоставена в заем сума,
заедно с дължимите по договора лихви и неустойки, които са или ще бъдат
уговорени. Посочено е, че задължението по договора за заем е изцяло на „Биотех
Пауър 2012“ АД, а „Кино Арена“ ЕООД няма каквато и да е част от задължението.
Посочено е, че при евентуално плащане от страна на „Кино Арена“ ЕООД към
кредитора С.М. не се прилага пропорцията по чл. 127 ЗЗД, а платеното е изцяло
за сметка на „Биотех Пауър 2012“ АД. При плащане от страна на „Кино Арена“ ЕООД
страните ще считат платената сума за предоставена в заем от „Кино Арена“ ЕООД
на „Биотех Пауър 2012“ АД, при следните условия на заема: срок за връщане –
незабавно от датата на плащане от „Кино Арена“ ЕООД на „Биотех Пауър 2012“
АД; неустойка за забава – 15% върху
дължимата сума за всеки ден забава; годишна лихва в размер на 20% върху заетата
сума.
Достоверността на датата на споразумението също се
оспорва от ищеца, а и от помагача.
По съображенията, вече изложени по-горе, във връзка с
оспорената дата на Анекс № 1, съдът приема, че датата на съставяне на
споразумението, посочена в текста на частния диспозитивен документ, е
непротивопоставима на синдика, като орган на несъстоятелността и процесуален субституент
на кредиторите в производството по несъстоятелност, както и на помагача, като
един от кредиторите с приети вземания. Оспорилите датата на документа лица са
трети лица по отношение на споразумението. Споразумението не е цитирано в друг
документ с достоверна дата, в т.ч. в анекса, имащ достоверна дата 29.08.2018
год., въпреки, че се сочи да е съставен преди него. Доводите на ответната
страна, че от използваната формулировка в преамбюла на Анекс № 1 „страните са
уговорили“ „Кино Арена“ ЕООД да встъпи като съдлъжник по цитирания договор за
заем, се налагал извод, че споразумението е било факт в правния мир преди
подписването на Анекс № 1, са необосновани и непочиващи на материализираните в
анекса волеизявления. Споразумението като факт от правния мир, с посочване на
дата на подписване, страни по него и съдържание на уговорките, не е цитирано в
Анекса и за достоверността на датата му не може да се прави извод въз основа на
друг приет по делото документ.
Споразумението, което не е нотариално заверено, е с
достоверна дата, съответстваща на чл. 181 ГПК и съвпадаща с деня на
представянето му като приложение към отговора на исковата молба, подаден от
„Кино Арена“ ЕООД – 31.07.2020 год., от която дата е пощенското клеймо на
писмото, с което отговорът е изпратен.
Към достоверната дата на документа следва да се прецени
представителната власт на лицата, участващи при подписването на споразумението.
Към достоверната дата на споразумението - 31.07.2020 год.
управителят на „Кино Арена“ ЕООД С.К. не е могъл валидно да представлява
дружеството, тъй като дружеството е в открито производство по несъстоятелност
от 11.03.2019 год., а според нормата на чл. 658, ал. 1, т. 1 ТЗ синдикът е
лицето, което има правомощието да представлява предприятието. Според чл. 635,
ал. 1 ТЗ с откриване на производството по несъстоятелност длъжникът може да
сключва нови сделки само след предварително съгласие на синдика. Подобно
съгласие в случая не се установява да е искано и дадено.
Към същата дата – 31.07.2020 год. и другият участник в споразумението
- „Биотех Пауър 2012“ АД чрез лицето, действало от негово име И.М., също не е
снабден с представителна власт да представлява акционерното дружество при
сключване на нови сделки, тъй като към този момент И.М. вече не е органен
представител на акционерното дружество. Същевременно с решение № 81/14.02.2019
год. на ОС – Стара Загора по отношение на „Биотех Пауър 2012“ АД е открито
производство по несъстоятелност. След датата на вписването на решението в ТР органният
представител на „Биотех Пауър 2012“ АД не може да сключва нови сделки без
съгласието на синдика. Такова съгласие в случая не се установява да е искано и
дадено.
При така събраните писмени доказателства, съдът формира
следните правни изводи по предявените
главен и евентуални искове, в поредността на предявяването им.
I.
По главния иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 2 ТЗ
Според нормата на чл. 647, ал. 1, т. 2 ТЗ могат да бъдат
обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността безвъзмездни сделки, които са извършени
от длъжника в двугодишен срок преди подаването на молбата по чл. 625 ТЗ.
Анексът е с достоверна дата 29.08.2018 год. и е сключен в
рамките на по-малко от две години преди подаването на молбата по чл. 625 ТЗ
/28.12.2018 год./. Следва отново да се подчертае, че анексът би попаднал във
времевите граници на т. 2 на чл. 647, ал. 1 ТЗ дори посочената в него дата на
подписването му – 20.04.2018 год., да бе достоверна и противопоставима на
кредиторите.
Същественият проблем по този иск е дали встъпването в
дълга на „Биотех Пауър 2012“ АД към С.М.М., осъществено от „Кино Арена“ ЕООД
чрез посочената сделка, представлява безвъзмездна
сделка, която може да се атакува по предприетия чрез главния иск ред.
Според чл. 101 ЗЗД трето лице може да встъпи като съдлъжник в определено
задължение по съглашение с кредитора или с длъжника. Първоначалният длъжник и
встъпилото лице отговарят към кредитора като солидарни длъжници. Това според
чл. 122 ЗЗД означава, че кредиторът може да иска изпълнение на цялото
задължение от когото и да е от длъжниците. Длъжниците нямат възражение за
поредност. Кредиторът не е длъжен да се обърне първо към заемополучателя и едва
при забава и неизпълнение да отправи претенциите си към встъпилите в дълг.
Съдебната практика на ВКС е обединена около позицията, онагледена
ясно в решение № 241 / 20.02.2018 год. на ВКС по т.д. № 985/2017 год., че пасивната солидарност по своята правна
същност е вид лично обезпечение. При
пасивната солидарност няколко длъжници дължат една и съща престация на
кредитора, а кредиторът може да иска изпълнението й от всеки съдлъжник. Всеки
от солидарните длъжници отговаря за пълния размер на дълга, за който се е
задължил. Кредиторът има самостоятелно материално право срещу всеки солидарен
длъжник и то обосновава правото му на защита срещу всички солидарни длъжници,
които са обикновени, а не задължителни другари в процеса, до пълното му
удовлетворяване. При неплатежоспособност на един от солидарните длъжници,
последиците от това обективно неговор състояние не остават в тежест на
кредитора, на когото възражения за разделност на дълга и поредност на
удовлетворяване са непротивопоставими.
Поради изложените
съображения, възраженията на ответната страна, че „Кино Арена“ ЕООД не е
поръчител по договора за заем и поради това договорът за встъпване в дълг няма
обезпечителен характер, не се възприемат за обосновани. Цитираната съдебна
практика е категорична, че встъпването в дълг има характер на лично
обезпечение, независимо, че чл. 101 ЗЗД не попада систематично в раздел VII, чл. 133 и
сл. ЗЗД, наименован „Обезпечения на вземанията“.
Съдът намира за необходимо да посочи, че ако датата на
споразумението, на което се позовава „Кино Арена“ ЕООД, не бе оспорена от
синдика и споразумението бе породило правни последици, като сделка между лица с
представителна власт, то именно съдържанието му би подсилило извода за
обезпечителния характер на встъпването в дълг. От една страна то отрича дългът
по договора за заем да е за „Кино Арена“ ЕООД и изрично възвестява, че „Кино
Арена“ ЕООД няма каквато и да е част от задължението към заемодателя. От друга
страна, в чл. 3 от споразумението изрично е отречено приложението на чл. 127 ЗЗД, типично за хипотезата на встъпване в дълг. Поради това ако споразумението
бе действително, то съдът с лекота би могъл да обоснове извод, че
действителното качество, в което „Кино Арена“ ЕООД участва в заемното
правоотношение е именно на поръчител, а не на солидарен съдлъжник, поел
самостоятелно, а не акцесорно задължение към кредитора.
С решение № 97/30.05.2013 год. на ВКС по гр.д. № 442/2012
год., постановено по материално правния въпрос дали договорът за ипотека, като един
от видовете обезпечителни договори, е възмезден
или не, е прието, че този договор /като вид обезпечителен договор/ не може
еднозначно и категорично да бъде класифициран като възмезден или безвъзмезден
във всички случаи; че той има по-скоро безвъзмезден характер, но може да бъде
сключен и като възмезден, като са описани конкретни хипотези, при които той се
приема за възмезден. Следователно и встъпването в дълг, като вид обезпечителна
сделка, учредяваща лично обезпечение, може по принцип да бъде както възмездна,
така и безвъзмездна.
Но съдът приема, че отговорът на този въпрос е без
конкретно значение по делото, тъй като възприема за обосновано развитото в
практиката и доктрината становище, че договорите за обезпечаване на чужди
задължения, сключени от дружество в открито производство по несъстоятелност, не
могат по правило да се атакуват чрез отменителен иск, основан на твърдението,
че са безвъзмездни сделки. В контекста на исковете за попълване на масата на
несъстоятелността въпросът за възмездния и безвъзмездния характер на
обезпечителните сделки е ирелевантен. Това е така, тъй като законодателят
предоставя самостоятелна защита на кредиторите срещу сключените от длъжника
обезпечителни сделки наред със защитата срещу сключените от него безвъзмездни
сделки или сделки с явна нееквивалентност на престациите, поради това че при
обезпечителните сделки увреждането на кредиторите не се изразява в
непосредствено намаляване на активите на длъжника. В подобен смисъл е решение №
238 / 15.01.2019 год. на ВКС по т.д. № 2668/2017 год.
Ето защо съдът приема за ненужно да обсъди в решението
дали Анексът, като договор за встъпване в дълг и способ за учредяване на лично
обезпечение, е възмезден или безвъзмезден и при формиране на изводите си в тази
насока да го съпоставя с уговорките в Споразумението, носещо дата 19.04.2018
год. Сам по себе си иск по чл. 647, ал. 1, т. 2 ТЗ, насочен срещу сделка, с
която се учредява обезпечение, е неоснователен. Като такъв следва да се
отхвърли.
Единствено за пълнота на изложението, доколкото
настоящото решение подлежи на въззивен и касационен контрол и изводите за
неоснователност на иска по т. 2 да не се възприемат от следващите инстанции,
може да се посочи следното. В настоящия си състав съдът приема встъпването в
дълг, уговорено в Анекс № 1, за безвъзмездна сделка. Както вече се спомена
/извън хипотезата на производство по несъстоятелност и възможността за защита
на масата на несъстоятелността чрез отменителни искове по чл. 647 ТЗ/
обезпечителните договори могат да са както безвъзмездни, така и възмездни. В
конкретния случай изводи за характера на Анекса могат да се градят единствено
въз основа на неговото собствено съдържание, тъй като Споразумението е с
недостоверна дата, а към момента, в който е установена достоверността на
неговата дата, по изложените по-горе съображения, то е сключено от лица без
представителна власт и не е било способно да породи валидни правни последици за
страните по него. Според посоченото решение на ВКС по гр.д. № 442/2012 год.,
обезпечителният договор има по-скоро безвъзмезден характер. Това е така, защото
само кредиторът получава имуществена облага от сделката, а именно възможността
да се удовлетвори не само от имуществото на заемополучателя, но и от
имуществото на встъпилото в дълга лице. Встъпилият в дълг не получава нищо, а
единствено поема задължение да отговаря за чужд дълг с цялото си имущество. Не
е налице действителна уговорка, която да е индиция за възмездност. Не са налице
изброените в посоченото съдебно решение на ВКС основания, които да обосноват
възмездност, като напр. възнаграждение за поелия чужд дълг, обосновано
предположение, че договорът за заем не би бил сключен със заемополучателя без
встъпването в дълг от длъжника /напротив, встъпването в дълг е осъществено
месеци след реалното отпускане на заема/ и пр. Ето защо, ако искът бе извън контекста
на отменителните искове за попълване на масата, то сделката би се възприела от
съда за безвъзмездна, а оттам искът, почиващ на това фактическо основание, би
се възприел за основателен, доколкото са налице и останалите елементи от фактическия
състав.
II.
По първия евентуален иск с правно основание чл. 647, ал.
1, т. 6 ТЗ
Според нормата на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ могат да бъдат
обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността сделки, които увреждат кредиторите, по които страна е свързано лице с длъжника, извършени в двугодишен срок преди
подаването на молбата по чл. 625 ТЗ.
За да бъде основателен иск, основан на тази разпоредба, е
необходимо да се установят няколко фактически обстоятелства: че сделката
уврежда кредиторите; че е сключена между длъжника и свързано с него лице; че е
сключена след началната дата на неплатежоспособността; че е сключена в рамките
на две години преди подаването на молбата за откриване на производство по
несъстоятелност.
Относно първия елемент от фактическия състав, а именно дали
Анекс № 1 уврежда интересите на
кредиторите:
Несъмнено е сходството на исковете по чл. 647 ТЗ с Павловия
иск по чл. 135 ЗЗД. Поради това, както се спомена по-горе във връзка с
възраженията срещу допустимостта,
съдебната практика по приложението на павловия иск намира приложение и
при отменителните искове в несъстоятелността. В тази насока е решение №
56/01.08.2018 год. по т.д. № 1538/2017 год. на ВКС, първо т.о. и решение № 11
/27.02.2020 год., постановено точно по въпроса кога при предявен отменителен
иск по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ сделката се явява увреждаща кредиторите на
несъстоятелността.
Според установената съдебна практика увреждащ интересите
на кредиторите е всеки правен акт, с който се засягат права, които биха осуетили
или затруднили осъществяването на
правата на кредиторите спрямо длъжника, в т.ч. извършено опрощаване на дълг,
обезпечаване на чужд дълг и пр.
Действително, както се настоява от ответната страна,
класическият случай на увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое
имущество, когато се разпорежда със свое вещно право, като по този начин
намалява активите си. Но увреждане е налице и когато длъжникът извърши правен
акт, с който увеличи пасивите си. Това е така, тъй като според чл. 133 ЗЗД
цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на кредиторите му, които
имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законови основания за
предпочитане. Имуществото на длъжника, особено в случай на неговата
несъстоятелност, е ограничена величина. Тя е сбор от всички негови имуществени
права. Колкото повече задължения има длъжникът, особено когато е
неплатежоспособен и със сила на пресъдено нещо е установено, че не е в състояние да изпълнява изискуемите си
парични задължения, толкова по-малка е вероятността за кредиторите му да се
удовлетворят в степен близка до 100%. С колкото повече кредитори се конкурират
останалите кредитори на несъстоятелния, толкова по-малка е вероятността да
получат удовлетворяване на вземанията си. При тази конкуренция законът дава
преимущество на кредиторите, чиито вземания произтичат от еквивалентни
възмездни сделки и които не са свързани лица с длъжника. Интересите на
кредиторите на несъстоятелния длъжник се увреждат с факта, че длъжникът поема
задължения към свързани лица, тъй като се редуцира възможността за тяхното
пълно удовлетворение.
Ето защо съдът приема, че Анекс № 1, с който „Кино Арена“
ЕООД е встъпил в чужд дълг и по този начин е увеличил пасива си, уврежда
интересите на останалите кредитори. Следователно първият елемент от фактическия
състав е установен.
Вторият елемент от фактическия състав изисква
установяване на свързаност на
длъжника и лицето, с което е договарял.
Дефиницията на термина „свързани лица“ се съдържа в
нормата на пар. 1 от ДР на ТЗ. Според т. 3 на пар. 1 свързани лица по смисъла
на ТЗ са лицата, едното от които участва в управлението на другото.
Анекс № 1 е сключен от три лица – заемодател,
заемополучател и встъпващ в дълг. Следва да се има предвид обаче, че според
нормата на чл. 101 ЗЗД, за да произведе встъпването в дълг правен ефект е
достатъчно и съгласието само на кредитора и на встъпващия в дълг. Съгласието на
длъжника не е необходимо, за да произведе встъпването в дълг правни последици. И
без съгласието на длъжника, волеизявленията на кредитора и встъпващия в дълг са
достатъчни, за да поеме встъпващия в дълг солидарна отговорност пред кредитора
за чуждото задължение. А простото съгласие на длъжника и встъпващия в дълг по
чл. 101 ЗЗД, постигнато без знанието и одобрението на кредитора, може да бъде
отменено от тях или изменено по всяко време до одобряването му от кредитора.
Поради това, от значение по делото е единствено дали
кредиторът и встъпващият в дълг са свързани лица. Само по отношение на тях е
достатъчно да се установи наличието или отсъствието на свързаност.
Кредиторът, чиито вземания са гарантирани чрез
встъпването, е С.С.М.. Встъпващият в дълг с Анекс № 1 е „Кино Арена“ ЕООД,
което се представлява от С.С.М.. М. е управител на дружеството както към
момента на посочената в анекса дата на съставянето му - 20.04.2018 год., така и
към момента, към който документът има достоверна по отношение на ищеца дата –
29.08.2018 год. Следователно кредиторът С.С.М. участва в управлението на встъпващия
в дълг „Кино Арена“ ЕООД. Налице е хипотезата по пар. 1, т. 3 ДР на ТЗ на
свързаност на длъжника „Кино Арена“ ЕООД с кредитора, спрямо който е поето
паричното задължение.
Във връзка с доводите и възраженията на ответната страна
следва да се посочи, че твърдението за свързаност е изложено от синдика още в
исковата молба – в обстоятелствената
част е посочено, че С.М. е управител на „Кино Арена“ ЕООД; в петитума на иска
по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ /първи от евентуалните искове/ се иска отмяна на правната
сделка „заради това, че страна по нея е лице, свързано с несъстоятелния
длъжник“. Т.е. възраженията на ответника, че твърденията за свързаност са
преклудирани и помагачът няма право да се сочи за първи път в молбата си за
присъединяване по чл. 218 ГПК, че свързаността произтича от конкретната
хипотеза на пар. 1, т. 3 ДР на ТЗ, тъй като не може да въвежда нови фактически основания
на иска и да излиза извън пределите на диспозитивното начало, които се задават
само и единствено от ищеца, са неоснователни.
В тази връзка следва да се подчертае, че искът се
основава на фактическите твърдения на ищеца, като той не е длъжен да им дава
правна квалификация. Достатъчно е ищцовата страна да въведе твърдение за
свързаност на страните по оспорената сделка и да посочи защо счита, че такава е
налице. Не е необходимо да сочи от коя конкретна хипотеза на свързаност, в
рамките на предвидените в на пар. 1 от ДР на ТЗ, произтича свързаността.
Подвеждането на фактическите твърдения на страните под конкретна правна норма е
задължение на съда. А непосочването на конкретна правна норма не е пропуск на
ищеца. Позоваването на помагача на конкретната разпоредба на т. 3 на пар. 1 от
ДР на ТЗ не съставлява недопустимо уточнение на фактическите твърдения на ищеца
и нарушаване на диспозитивното начало в гражданския процес, а правен довод, с
който съдът не е обвързван. Приложимостта на пар. 1, т. 3 от ДР на ТЗ към
конкретната сделка е плод на подвеждането на установите факти под съответната
правна норма, а не задължение, произтичащо от конкретното позоваване на
помагача на тази правна норма.
Доводите на ответника „Кино Арена“ ЕООД, развити в
писмената му защита, че встъпването в дълга към кредитора С.М. произтича от
споразумението от 19.04.2018 год., а не от процесния Анекс № 1 и само на това
основание исковите претенции са неоснователни, съдът приема за некореспондиращи
с предмета на спора.
Предметът на спора е концентриран около Анекс № 1 и дали
той конкретно е сделка, атакуема с отменителен иск по чл. 647 ТЗ. Споразумението,
носещо дата 19.04.2018 год., е представено от „Кино Арена“ ЕООД за обосновка на
становището му, че встъпването в дълг не е безвъзмездна сделка и опровергаване
на доводите на ищеца в този смисъл. Предмет на настоящото дело е единствено конкретната
сделка – Анекс № 1, чиято недействителност се иска да бъде прогласена с
решението по делото. Именно на Анекс № 1, във връзката му с договор за заем с
дата 05.02.2018 год., самият заемодател С.М. е основал качеството си на
кредитор при предявяването на вземанията си спрямо „Кино Арена“ ЕООД в производството
по несъстоятелност; с това правопораждащо основание е включено вземането на М.
в списъка с кредитори с приети вземания, одобрен от съда. Поради това и
доводите на „Кино Арена“ ЕООД, развити едва в писмените му бележки, че
встъпването му в дълг произтича от споразумението, а не от Анекса, са неотносими
към спора за относителната недействителност конкретно на Анекса. Дали вземането
на М. спрямо „Кино Арена“ ЕООД е възникнало от друго, различно от предявеното
от кредитора основание, може евентуално да се повдигне във висящия вече спор по
иска по чл. 692 ТЗ, предмет на т.д. № 793/2020 год., но не и по настоящото
дело.
По изложените съображения съдът приема, че вторият иск, предявен
при условията на евентуалност, е основателен. Установиха се всички елементи от
фактическия му състав – сключена от длъжника е сделка в рамките на предвидените
в закона подозрителни периоди; тази сделка има увреждащ кредиторите характер;
тя е сключена между свързани лица.
Ето защо вторият иск се приема за основателен и следва да
бъде уважен.
Предвид уважаването на иска по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ,
не се е сбъднало условието за разглеждане на останалите евентуални искове – по
т. 5 и по т. 4 на чл. 647 ТЗ.
Единствено за пълнота може да се посочи, че ако искът по
чл. 647, т. 5 ТЗ подлежеше на разглеждане, той също би се приел от състава за
основателен. По съображенията, изложени по-горе, досежно първия и втория иск,
Анекс № 1 за встъпване в дълг съставлява учредяване на лично обезпечение за
чуждо задължение в полза на кредитора С.М., а М. е свързано лице с длъжника
„Кино Арена“ ЕООД по см. на пар. 1, т. 3 ДР на ТЗ, тъй като е негов управител.
По въпроса за разноските:
На
основание чл. 649, ал. 6 ТЗ държавна такса не е била внесена предварително,
като в случаите, в които искът е уважен, следващите се държавни такси се
събират от осъдената /загубилата делото/ страна. Предвид уважаването на иска, следващата
се върху цената му държавна такса следва да се възложи върху ответниците.
Материалният интерес по делото се равнява на левовата равностойност на
1 250 000 евро или 2 444 785,50 лв. Това е цената на иска,
посочена от ищеца в молба вх. № 16232/18.06.2020 год. Дължимата такса върху
цената на иска се определя по правилото на т. 1 от Тарифа № 1 за ДТ по ГПК и е
в размер на 97 791,50 лв. Тя следва да се възложи върху ответниците С.М. и
„Биотех Пауър 2012“ АД. Доколкото липсва законово основание за солидарност на
двамата ответници, а солидарността възниква, когато е предвидена в закона/чл.
121 ЗЗД/, таксата следва да се разпредели по равно между двамата ответници, или
по 48 895,75 лв. за всеки от тях.
Предвид
изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от синдика на „КИНО АРЕНА“
ЕООД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 2 ТЗ за прогласяване на
недействителността по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КИНО АРЕНА“ ЕООД, ЕИК *********,
на АНЕКС № 1
към договор за заем от 05.02.2018 год., носещ дата 20.04.2018 год., с
нотариална заверка на подписите от 29.08.2018 год., сключен между „Биотех пауър
2012“ АД /н./, С.С.М. и „Кино Арена“ ЕООД, заради това, че сделката е безвъзмездна и е сключена в двугодишен
срок преди подаването на молбата за откриване на производство по
несъстоятелност.
Уважа предявения
от синдика на „Кино Арена“ ЕООД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, като
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на кредиторите
на несъстоятелността на „КИНО АРЕНА“ ЕООД, ЕИК *********, на АНЕКС № 1 към договор за заем от
05.02.2018 год., носещ дата на съставяне 20.04.2018 год., с нотариална заверка на подписите от
29.08.2018 год., сключен между „Биотех пауър 2012“ АД /н./, С.С.М. и „Кино
Арена“ ЕООД, по силата на който „Кино Арена“ ЕООД е встъпило в дълга на „Биотех Пауър
2012“ АД към С.С.М., произтичащ от договор за заем, заради това, че сделката уврежда кредиторите и страна по нея е лице, свързано с несъстоятелния длъжник „Кино
Арена“ ЕООД.
ОСЪЖДА на основание чл. 649, ал. 6 ТЗ С.С.М., ЕГН **********, с
адрес ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Окръжен съд - Пловдив държавна
такса в размер на 48 895,75 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 649, ал. 6 ТЗ „БИОТЕХ ПАУЪР 2012“ АД, в
несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара
Загора 6000, бул. „Никола Петков“ № 52, Търговски център „Парк Мол Стара
Загора“, Кино Арена, ет. 1, помещение 2.26, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – Пловдив, държавна такса в размер на 48 895,75 лева.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Апелативен съд - Пловдив.
Окръжен
съдия: ……………………………………..