№ 3879
гр. София, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседА.е на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Слави Г. Славов
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Слави Г. Славов Въззивно гражданско дело №
20231100512815 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №20093013 от 05.06.2023 г., постановено по гр. дело
№34991/2019г. по описа на СРС, 81-ви състав, е осъден „Урбан План Консулт“
ООД, ЕИК *********, представлявано от управителите Т.С.Я. и Г.С.Я., да
заплати на „Мезон Бланш“ ООД, ЕИК *********, представлявано от
управителя Е.К.М.-Я., на основА.е чл. 284, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД сумата от
5867,49 лв., представляваща депозит по договор за наем от 08.05.2015г.,
сключен между „Мезон Бланш“ ООД, действащ чрез пълномощника си
„Урбан План Консулт“ ООД и ТБ „СиБанк“ ЕАД, както и сумата от 7040.99
лева, представляваща получена от довереника наемна цена за периода от
15.10.2015г. до 15.11.2015г. по договор за наем от 08.05.2015г., ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба -
19.06.2019г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1408 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за наемна цена за
периода от 11.06.2017г. до 19.06.2019г. С решението е осъден „Урбан План
Консулт“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителите Т.С.Я. и
Г.С.Я., да заплати на „Мезон Бланш“ ООД, ЕИК *********, представлявано
от управителя Е.К.М.-Я., на основА.е чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 1777,26
лв., представляваща разноски за изплатено адвокатско възнаграждение и
1
държавна такса.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника - „Урбан
План Консулт“ ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Т.С.Я.,
подадена чрез пълномощника адв. Д. А., с искане същото да бъде отменено
изцяло, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да бъде
постановено друго, с което да бъдат отхвърлени предявените срещу ответника
искове, както и да бъдат присъдени сторените разноски, пред въззивната
инстанция. В жалбата се излагат оплаквА.я за неправилност, необоснованост
и незаконосъобразност на обжалвА.я съдебен акт, като постановен в
нарушение на материалния закон, както и при допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила.
Въззиваемата страна - ищец „Мезон Бланш“ ООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя Е.К.М., чрез пълномощника си адв. Н. С.
оспорва жалбата като неоснователна. Моли въззивната жалба да бъде
отхвърлена, а първоинстанционното решение - потвърдено, като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на разноски, сторени във
въззивното производство.
Третото лице - помагач „Обединена българска банка“ АД депозира
писмено становище, в което излага доводи, че изводите на
първоинстанционния съд относно броя на извършените плащА.я, техния
размер и начина на извършването им, са правилни и подкрепени с
представените по делото доказателства.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на стрА.те и
събрА.те по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира,
че фактическата обстановка се установява така както е изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирА. нови
доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, които да променят
така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В
тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят
отново събрА.те в първата инстанция доказателства, които са обсъдени
правилно като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от
ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно
решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се
разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по
останалите въпроси е огрА.чен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като
2
при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Решението е и
правилно, като на основА.е чл. 272 от ГПК въззивният състав препраща към
изложените от СРС мотиви, обосноваващи окончателен извод за
основателност на предявените от ищеца „Мезон Бланш“ ООД срещу
ответника „Урбан План Консулт“ ООД, осъдителени искове с правно
основА.е чл. 284, ал. 2 от ЗЗД за заплащане на сумата от 5867,49 лв.,
представляваща получен от довереника депозит по договор за наем от
08.05.2015г., сключен между „Мезон Бланш“ ООД, действащ чрез
пълномощника си „Урбан План Консулт“ ООД и ТБ „СиБанк“ ЕАД, както и
сумата от 7040.99 лева, представляваща получена от довереника наемна цена
за периода от 15.10.2015г. до 15.11.2015г. по същия договор за наем от
08.05.2015г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
исковата молба - 19.06.2019г. до окончателното изплащане, както и сумата от
1408 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за наемна
цена за периода от 11.06.2017г. до 19.06.2019г. При правилно разпределена
доказателствена тежест съобразно нормата на чл. 154 от ГПК и изпълнение на
задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният
съд е обсъдил събрА.те по делото доказателства, изложил е подробни мотиви,
като е основал решението си върху приетите от него за установени
обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон.
Фактическите и правни констатации на настоящия съдебен състав съвпадат с
направените от районния съд в атакувА.я съдебен акт констатации. Изводите
на съда са обосновА. с оглед данните по делото и събрА.те по делото
доказателства. Доводите изложени в жалбата са изцяло неоснователни.
Във връзка с доводите изложени във въззивната жалба следва да се
добави и следното:
Договорът за поръчка по правило е неформален. Съдебната практика
безпротиворечиво приема, че поради неформалния характер на договора за
поръчка съгласието за изпълнение на определени правни действия може да
бъде постигнато писмено, устно, както и с конклудентни действия, поради
което доказването на мандатното правоотношение се извършва с всички
доказателствени средства, включително, че за съдържА.ето на договора за
поръчка може да се съди и от това на упълномощителната сделка, т.е. на
пълномощното, с което е учредена представителна власт на довереника да
извърши възложените му правни действия от името и за сметка на доверителя.
Следователно се налага извода, че възникването на мандатно правоотношение
може да се установи от наличието на упълномощителна сделка и
извършването на действието от страна на пълномощника, за което е учредена
представителната власт - това обосновава извод за възлагане и приемане на
поръчката за извършване на конкретното действие / така решение № 338 от
27.03.2018г. по гр. дело №706/2017г. на ВКС, IV г.о. и др./ В разглеждА.я
случай стрА.те не спорят, а и от съвкупния анализ на събрА.те по делото
доказателства се установява по несъмнен начин, че ищецът - „Мезон Бланш“
3
ООД, , е упълномощил ответника с пълномощно от 08.05.2015г. да сключи от
негово име договор за наем със ТБ „Сибанк“ ЕАД на описА.я в пълномощното
недвижим имот. Същият недвижим имот е предмет и на сключения договор за
наем. Няма спор, че наличието на упълномощителна сделка не е достатъчно,
за да възникнат за упълномощеното лице задълженията, регламентирА.
съгласно разпоредбата на чл. 284 от ЗЗД, а е необходимо в рамките на
учредената представителна власт, упълномощеният да встъпи в
правоотношение с трето лице от името на упълномощителя. Всяко действие,
предприето в рамките на представителната власт, с което се пораждат права
или задължения за представлявА.я, поражда задължение за упълномощения да
дава отчет, както и да предава реализирА.те парични суми. Такъв е и
процесният сличай. Именно като представител на ищеца, ответникът е
сключил договора за наем, за което действие е бил овластен и е получил
уговорения в договора депозит, както и претендираната с исковата молба
наемна цена. Въззивният съд приема, че когато пълномощникът е действал в
рамките на учредената му представителна власт и извърши правното действие
, за което е упълномощен /както е в настоящия случай/, доколкото не се
установява друго, следва да се заключи, че е налице договор за поръчка, като
довереникът дължи отчет по нея. Отношенията между стрА.те във връзка с
упълномощителната сделка се уреждат от правилата, регламентиращи
договора за поръчка. В процесния случай, наличието на договор за поръчка,
сключен между ищеца и ответника се установява от съдържането на
упълномощителната сделка и съдържА.ето на договора за наем от
08.05.2015г., с който ответното дружеството, действащо като пълномощник на
ищеца е предоставило за временно и възмездно ползване на ТБ „Сибанк“ ЕАД
недвижимия имот, конкретно посочен в пълномощното. В договора за наем
изрично е упоменато, че ответното дружество действа в качеството си на
пълномощник на ищеца - „Мезон Бланш“ ООД, като наемодател на имота. От
изявленията на стрА.те, обективирА. в договора за наем, както и от
извлечението от банковата сметка на „Урбан План Консулт“ и справка рег. №
Ид- 4422/10.05.2017г. на ТБ „Сибанк“ ЕАД се установява несъмнено, че
наемателят е превел по банковата сметка на ответника уговорения депозит в
размер на 5867.49 лева, както и няколко наемни цени, между които и
претендираната с исковата молба сума от 7040.99 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 2 от ЗЗД довереникът е длъжен да
даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил, в
изпълнение на поръчката. Разпоредбата възлага в тежест на довереника
задължението да уведоми доверителя за изпълнението на поръчката, да даде
отчет за действията си и да му предаде всичко, което е получил във връзка с
изпълнението. Това задължение е такова за действие, а не за бездействие,
поради което може да бъде изпълнено и съответно погасено само с активни
действия от страна на длъжника /довереник/, като именно от тези действия,
той черпи изгодни за себе си правни последици. Затова при предявен иск с
правно основА.е чл. 284, ал. 2 от ЗЗД ответникът /довереник/ носи
4
доказателствената тежест за установяване на това, че е уведомил доверителя
за изпълнението на поръчката, дал е отчет за това изпълнение, както и че му е
предал всичко, което е получил във връзка с изпълнението. По делото не са
ангажирА. от страна на ответника доказателства в тази насока. Напротив, от
представените и приети като доказателства по делото извлечение от банковата
сметка на ответника и справка рег. № Ид- 4422/10.05.2017г. на ТБ „Сибанк“
ЕАД /неоспорени от стрА.те/ се установява по несъмнен начин, че ответникът
е получил от наемателя посочените в исковата молба депозит и наемна цена.
Няма доказателства обаче, че ги е предал на наемодателя, негов
упълномощител и доверител. Тежестта да докаже отчета по мандата е за
довереника - ответник по делото. В процесния случай доказателства в тази
насока не са представени по делото, поради което ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца, на основА.е чл. 284 от ЗЗД, претендирА.те суми
от 5867,49 лв., представляваща получен от довереника депозит по договор за
наем от 08.05.2015г. и сумата от 7040.99 лева, представляваща получена от
довереника наемна цена за периода от 15.10.2015г. до 15.11.2015г. по договор
за наем от 08.05.2015г., ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на исковата молба - 19.06.2019г. до окончателното изплащане.
По изложените съображения искът с правно основА.е чл. 284, ал. 2 от
ЗЗД се явява изцяло основателен и доказан, и като такъв правилно е уважен от
първоинстанционния съд.
Приложима в процесния случай е предивдената в чл. 110 от ЗЗД обща
петгодишна погасителна давност, която не е изтекла към датата на
предявяване на исковата молба в съда – 19.06.2019г.
Доводите на жалбоподателя, че вземането на ищеца се погасява с
изтичане на кратката тригодишна давност по чл. 110, б. „ В „ от ЗЗД са
неоснователни. Предмет на претенцията е вземане по иск за реално
изпълнение по д-р за поръчка и не е налице хипотеза на вземане за периодично
плащане.
Основателен и доказазан се явява и предявеният от ищеца срещу
ответника, иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1408 лв, представляващ
обезщетение за забава върху главницата за наемна цена за периода от
11.06.2017г. до 19.06.2019г., като в тази част липсват конретни доводи в
жалбата, поради което и предвид разпоредбата на чл. 272 от ГПК, решението и
в тази част следва да бъде потвърдено.
Всички останали доводи като изложени за първи път в жалбата, като
преклудирА. и неотносими към предмета на спора, не следва да бъдат
обсъждА. във въззивното производство.
С оглед изложените съображения и поради съвпадане на изводите на
въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд обжалваното
решение на СРС, включително и в частта на разноските, определени
съобразно изхода на спора, като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено на основА.е чл. 271, ал. 1 от ГПК.
5
По разноските:
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция в полза на
въззиваемата страна - ищец на основА.е чл. 81 и чл. 273, във вр. с чл. 78, ал. 1
от ГПК следва да се присъдят сторените от него разноски във въззивното
производство в размер на сумата от 5.00 лв., представляваща заплатена
държавна такса за издаване на съдебно удостоверение.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О. III-В състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20093013 от 05.06.2023 г., постановено по
гр. дело №34991/2019г., по описа на СРС, 81-ви състав.
ОСЪЖДА „Урбан План Консулт“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Владайска“ №34, ет. 3, ап. 8 да заплати на
„Мезон Бланш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Гургулят“ №8, ет. 6, ап. 16, на основА.е. чл. 81 и чл. 273, във
вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 5.00 лв. /пет лева/, представляваща
сторени разноски във въззивното производство.
Решението е постановено с участие на „ Обединена българска банка “
АД, като трето лице помагач на страната на ответника.
Решението е окончателно не подлежи на касационно обжалване по
аргумент на чл. 280, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6