Р Е Ш Е Н И Е
№ 535
14.09.2020 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на тринадесети август две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ангелина Латунова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №115 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.118, ал.3, вр. ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е
по жалба от Д.Ш.Д. ***, против Решение №1012-26-689-2 от 13.01.2020 г. на
Директора на Териториално поделение (ТП) на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата му
против Разпореждане №**********/2140-26-915/28.11.2019 г. на Ръководителя на
„Пенсионно осигуряване” (ПО) при ТП на НОИ – Хасково.
Жалбоподателят
счита оспореното решение за неправилно и в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила. Претендира същото да бъде отменено, заедно с
потвърденото с него разпореждане, а преписката да бъде върната на
административния орган за ново произнасяне.
Жалбоподателят
твърди, че конкретният спор се свеждал до обстоятелството дали положеният от
него труд в „Школа за строително – монтажни кадри – гр.София“, сега „СФМ –
Монтаж на инсталации и уредби“ АД – гр.София, за периода от 25.03.1972 г. до
25.03.1975г. да бъде зачетен в размер на три години, така, както е отразено в
трудовата му книжка, или в размер от 1 година, един месец и 7 дни от УП-13
изх.№5506-09-7966-4/29.10.2019 г. на ТП на НОИ – Кюстендил.
Оспорващият твърди,
че бил работил като ел.техник по договор, видно от трудовата книжка, след като
бил завършил школа, по строителните обекти през процесния период. Сочи, че
съгласно чл.40, ал.1 от НПОС, установяването на осигурителния стаж се
извършвало с трудови, служебни и осигурителни книжки, или с документ по
утвърден образец, издаден от осигурителя. В случая пред пенсионния орган от
жалбоподателя били представени документи по утвърден образец, издадени от ТП на
НОИ – Хасково, като в тях била отбелязана длъжността му за процесните периоди,
през които той бил работил. Административният орган неправилно изчислявал
осигурителния му стаж и не се съобразил с отразеното в трудовата му книжка.
Твърди, че ако трудовият му стаж бъдел зачетен в размер на 3 години втора
категория, пенсионният орган щял да достигне до правен резултат, различен от
този, при който е отхвърлил жалбата му. В случая били налице условията на
чл.68, ал.3 от КСО и на жалбоподателя следвало да бъде отпусната пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
Във връзка с
твърдението за нарушение на административнопроизводствените правила в жалбата
се сочи, че решението било издадено при неспазване изискванията за писмена
форма, и не съдържало всички реквизити, съгласно чл.117, ал.5 от КСО, вр.
чл.59, ал.2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването му.
Излагат се
съображения, че когато осигурителят – работодател не бил прецизен при изписване
на наименованието на заеманата от работника или служителя длъжност, както и
когато липсвали писмени доказателства за това, то вида и характера на изпълняваната
от този работник или служител работа можела да бъде установявана от пенсионния
орган чрез всички допустими доказателствени средства, включително и чрез разпит
на свидетели. Да се приемело обратното становище означавало да се отрече
възможността изобщо на осигурените лица да доказват факти, чрез които биха
обосновали претенциите си за осигурителни плащания. Твърди се, че в случая за
жалбоподателя нямало друг способ за установяване на правно значимите
обстоятелства, поради невъзможността да се установи или създаде валидно писмено
доказателство от удостоверително естество в тази насока, и то не по вина на
оспорващата страна. Нямало съхранени или възможност да се издаде документ за
положения трудов стаж от жалбоподателя, освен трудовата книжка. Освен това
административният орган при постановяване на решението бил нарушил и
изискванията на чл.35 и чл.36 от АПК за служебно събиране на доказателства, и
издаване на административния акт след като се изяснят фактите и обстоятелствата
от значение за случая. Административният орган не се съобразил и с правилото на
чл.39 от АПК, поради което било налице съществено нарушение на процесуалните
правила, съставляващо отменително основание по чл.146, т.3 от АПК.
Ответникът,
Директор на ТП на НОИ –
Хасково, чрез процесуален представител, излага становище за неоснователност на
жалбата и претендира отхвърлянето й.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От данните по пенсионната преписка е видно, че от Д.Ш.Д.
до Директора на ТП на НОИ гр.Хасково е подадено Заявление (л.37-39) с вх.№2113-26-523/16.04.2019
г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, в което заявителят е декларирал, че не
получава друга пенсия. Към заявлението са представени изброени под опис (л.40) документи
за стаж, включително Трудова книжка №82/03.04.1972 г. (л.35).
Ръководителят на ПО при ТП на НОИ – Хасково е
отправил до сектор „Осигурителен архив” искане изх.№5506-26-821 (л.50), с което
е изискал издаване на обр.УП-13 за периода от 11.12.1971 г. до 25.03.1972 г.,
като е посочил, че в представената към заявлението на Д.Ш.Д. трудова книжка
№82/03.04.1972 г. е вписано, че същият е работил като „работник ел.техник“ към
Школа за строително монтажни кадри – „Софстрой“ – София, постъпил на 11.12.1971
г. и завършил на 25.03.1972 г., договорно задължен за 3 години от 25.03.1972 г.
до 25.03.1975 г., а на лицето има издаден обр.УП-13 №5506-09-796#1/29.11.2018 г. (л.59-60) към СФМ „Монтаж на
инсталации и уредби“ АД, гр.София от м.03.1973 г. до м.10.1975 г. Искането е
препратено (л.54) на началника на отдел ООА при ТП на НОИ – Кюстендил,
с.Невестино.
С писмо (л.55) Ръководителят на ПО при ТП на
НОИ – Хасково уведомява началника на отдел ООА при ТП на НОИ – Кюстендил, че
поради постъпили на 06.08.2019 г. документи с изх.№5506-09-2425#1/27.04.2018 г. (л.63); изх.№5506-09-2657#1/04.05.2018 г. (л.64)
и изх.№5506-09-371-1/05.04.2018 г. (л.62), искането да се счита приключено.
С Разпореждане №**********/2140-26-658/16.08.2019
г. (л.67), издадено от Ръководителя на ПО при ТП на
НОИ – Хасково, на основание чл.69б, ал.2 и чл.68, ал.1-3 от КСО, е отказано
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Д.Ш.Д. по
подаденото заявление, като е посочено, че осигурителен стаж за периода от
11.12.1971 г. до 25.03.1972 г. не е зачетен, тъй като същият е отразен в
трудова книжка №82/03.04.1972 г. и не е оформен съгласно изискванията за заверка
на стажа по чл.6 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж.
След като от ТП на НОИ – Кюстендил е издадено
и изпратено Удостоверение Обр.УП-13 изх.№5506-09-4582#2/20.08.2019 г. (л.69-70) за осигурителен стаж
на Д.Ш.Д. в „СФМ – Монтаж на инсталации и уредби“ АД гр.София с отработени дни
за м.12.1971 г.; м.01.1972 г. и м.02.1972 г., от Ръководителя на ПО при ТП на
НОИ – Хасково е издадено ново Разпореждане
№**********/2141-26-16/19.09.2019 г. (л.74), с което стажът по това удостоверение
е зачетен и Разпореждането от 16.08.2019 г. е поправено, но отново е отказано
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Д..
Разпореждането е изпратено на Д.Ш.Д., който
го е получил (л.75) на 30.09.2019 г. и подал срещу него
Възражение вх.№1054-26-17/02.10.2019 г. (л.76-77), с изразено несъгласие
относно изчисления му трудов стаж.
В отправена до Директора на ТП на НОИ –
Хасково молба вх.№1023-26-52/10.10.2019 г. (л.79) Д.Ш.Д. сочи, че неправилно с
Разпореждането от 19.09.2019 г. не му бил признат целия стаж въз основа на
издаденото УП-13 от Школа за Строително-монтажни кадри гр.София, като заявява,
че той бил постъпил в школата на 11.12.1971 г. и я завършил успешно на
25.03.1972 г., след което имал договор по задължение от 25.03.1972 година до
25.03.1975 година, което било отразено в трудовата му книжка. Излага
съображения, че ако му се признавали само 6 месеца от договорното задължение,
то трябвало да го осъдят за нарушаване на договорното му задължение и то нямало
да бъде отразено в трудовата му книжка. Моли да бъде разпоредена нова проверка
в тази връзка.
От Директора на ТП на НОИ – Хасково, с
отправено на 03.10.2019 г. писмо (л.78) до Началника на отдел „Обединен
осигурителен архив“ при ТП на НОИ – Кюстендил, е изискано извършването на
повторна проверка по издадените удостоверения УП-13 от 29.11.2018 г. и от
20.08.2019 г., в отговор на която с писмо от 29.10.2019 г. (л.83) е постъпило
издаденото от ТП на НОИ – Кюстендил Удостоверение Обр.УП-13 изх.№5506-09-7966#4/29.10.2019 г. (л.84-85). В писмото е
посочено, че след извършена повторна проверка в разплащателната документация на
осигурителя „СФМ – Монтаж на инсталации и уредби“ АД гр.София се установило, че
образец УП-13 с изх.№5506-09-4582#2/20.08.2019 г. е с вярно съдържание, а образец УП-13 с изх.№5506-09-7966#1/29.11.2018
г. е с непълни данни (получена допълнителна информация), поради което анулират
цитирания образец и издават нов.
С Решение №1054-26-17-3/30.10.2019 г. на
Директора на ТП на НОИ – Хасково (л.86-87) по подадената от Д. жалба и във
връзка с така постъпилото ново удостоверение, се отменя Разпореждане №**********/2141-26-16/19.09.2019
г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Хасково и преписката се връща за ново
разглеждане и произнасяне по същество. В Решението са изложени съображения, че като
спорен се очертава периодът от 11.12.1971 г. до 25.03.1975 г. в осигурителя
Школа за строително – монтажни кадри гр.София, като е посочено, че процесният
стаж не може да се зачете по представената от жалбоподателя трудова книжка, тъй
като същата не е оформена според тогава действащата нормативна уредба и не носи
удостоверителна сила.
С постъпила под вх.№2179-26-60-1/11.11.2019
г. Декларация (л.88) Д.Ш.Д. отново прави искане стажът му за периодите от
11.12.1971 г. до 25.03.1972 г. и от 25.03.1972 г. до 25.03.1975 г. да бъде
зачетен, тъй като е отразен в трудовата му книжка. Съображения, че трудовата му
книжка е оформена съгласно изискванията, Д. развива и в писмо до Ръководителя
на ТП на НОИ – Хасково с вх.№1029-26-2780/18.11.2019 г. (л.89).
От пенсионния орган е изготвен нов Опис на
осигурителния стаж на Д.Ш.Д. (л.90-92) към дата 28.11.2019 г., в който фигурира
осигурителен стаж при осигурител СМФ Монтаж на инсталации и уредби АД София,
както следва:
1.) на длъжност раб.ел.техник съгл.ТК за периода 01.12.1971 г. – 31.12.1971
г. – 00 г., 00 м., 07 дни – III категория, по заверка, документ УП-13 от 20.08.2019 г.;
2.) на длъжност раб.ел.техник съгл.ТК за периода 01.01.1972 г. – 28.02.1972
г. – 00 г., 00 м., 23 дни – III категория, по заверка, документ УП-13 от 20.08.2019 г.;
3.) бр.163 неотразена длъжност – за периода 01.04.1972 г. – 30.04.1972 г. –
00 г., 00 м., 17 дни – II
категория, по заверка ПКТП т.26, документ УП-13 от 29.10.2019 г.;
4.) на длъжност ел.монт. за периода 01.03.1973 г. – 31.12.1973 г. – 00 г.,
04 м., 24 дни – II категория, по заверка ПКТП т.26, документ УП-13 от
29.10.2019 г.;
5.) на длъжност ел.монт. за периода 01.01.1974 г. – 31.12.1974 г. – 00 г., 01
м., 28 дни – II категория, по заверка ПКТП т.26, документ УП-13 от 29.10.2019
г.;
6.) на длъжност ел.монт. за периода 01.01.1975 г. – 31.12.1975 г. –
00 г., 05 м., 28 дни – II категория, по заверка ПКТП т.26, документ УП-13 от
29.10.2019 г.;
Общият стаж на Д. от II категория е 03 г., 00
м., 04 дни и от III категория – 10 г., 03 м., 11 дни - 2 ч., или всичко
превърнат към трета категория – 14 г., 00 м., 16 дни - 2 ч.
С Разпореждане №**********/2140-26-915/28.11.2019
г. (л.93), издадено от Ръководителя на „Пенсионно
осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково, на основание чл.69б, ал.2 и чл.68, ал.1-3
от КСО, е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Д.Ш.Д.
по подаденото от него Заявление вх.№2113-26-523/16.04.2019 г.
В разпореждането е посочено, че същото се
издава съобразено с Решение №1054-26-17-3/30.10.2019 г. на Директора на ТП на
НОИ – Хасково за връщане преписката за ново разглеждане.
Посочен е зачетеният осигурителен стаж на
лицето по условията на втора категория съгласно новоиздаден обр.УП-13 с
изх.№5506-09-7966#4/29.10.2019
г.
Посочено е, че към датата на заявлението Д.
има навършена възраст 67 г., 00 м., 20 дни и осигурителен стаж, положен за
периода от 01.12.1971 г. до 15.04.2019 г. с прекъсване – 03 г., 00 м., 04 дни
от II категория и 10 г., 03 м., 11 дни от III категория, съответно общ
осигурителен стаж съгласно чл.104 от КСО, превърнат към 3 категория труд – 14
г., 00 м., 16 дни и сбор от възраст и осигурителен стаж – 81 г., 01 м., 06 дни.
Преценено е,
че Д. не отговаря на условията на чл.69л, ал.2 и чл.68, ал.1 - 2 от КСО, тъй
като няма изискуемия се стаж.
Посочено е
също, че съгласно чл.68, ал.3 от КСО, в случай, че лицата нямат право на пенсия
по ал.1 и 2 през 2019 г. те придобиват право на пенсия при навършена възраст 66
години и 04 месеца за жените и за мъжете и не по-малко от 15 години
действителен осигурителен стаж. Посочено е, че разпоредбата на чл.15, ал.4 от
НПОС не се прилага при преценяване правото на пенсия по чл.68, ал.3 от КСО,
поради което осигурителният стаж в този случай не се превръща към 3 категория
труд. Възприето е, че Д. има навършената изискуема възраст, но няма 15 години
действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от Допълнителните
разпоредби на КСО, а има 13 г., 03 м., 15 дни, поради което не му се следва
пенсия по условията на чл.68, ал.3 от КСО.
Разпореждането е изпратено с писмо и получено от Д.Ш.Д. срещу подпис на 03.12.2019 г., видно от представеното Известие за доставяне (л.94), и обжалвано от него пред Директора на ТП на НОИ – Хасково с жалба вх.№1012-26-689/13.12.2019 г. (л.95-96). В тази жалба отново се иска трудовият стаж за периода от 11.12.1971 г. до 25.03.1975 г. да бъде зачетен по представената трудова книжка, като повече от три години, а не непълно по УП-13.
С Решение №1012-26-689-2/13.01.2020 г. (л.100-101)
на Директора на Териториално поделение на НОИ – Хасково, е отхвърлена жалбата
на Д.Ш.Д. против Разпореждане №**********/2140-26-915/28.11.2019 г. на
Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – гр.Хасково.
В решението са
изброени подробно за кои периоди и на кои длъжности пенсионният орган зачита
стажа на жалбоподателя. Посочено е, че Трудовата книжка на Д. за времето от 11.12.1971
г. до 25.03.1975 г. не е оформена по действащия към момента ред за това, поради
което правилно стажът му не е зачетен по тази трудова книжка, която не се
ползва с официална удостоверителна сила по чл.347 от КТ като нередовно
оформена. Цитирани са действалите по време на спорния период Наредба за
трудовите книжки от 1953 г., обн. във в-к „Известия“, бр.26/1953 г. и
Инструкция №2492 за реда и начина на издаване на документи за трудов стаж (ДВ бр.20/12.03.1968 г.) и съдържанието на печата, поставен на
стр.10 и стр.11 от Трудова книжка №82/03.04.1972 г., като е посочено, че има
положен подпис само от директор.
Решението е получено от адресата си на 14.01.2020 г. (л.102), а жалбата срещу него е подадена в съда на 28.01.2020 г.
По искане на жалбоподателя по делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза (л.114-121), изготвена от вещо лице Е.Д.. Съгласно констативната част от Заключението, вещото лице е направило необходимите справки в ТП на НОИ гр.Кюстендил и оттам са му били предоставени заверени ксерокопия от разплащателна документация на осигурителя СМФ „Монтаж на инсталации и уредби“ АД, гр.София (Софстрой – МИУ), приета с Приемателно-предавателен протокол №5082/21.04.2015 г., съдържаща информация за положен труд от лицето Д.Ш.Д., които са приложени (л.122145) към Заключението. В табличен вид на лист 4 от Заключението експертизата е систематизирала данните, установени от разплащателните ведомости. Съответно е посочила, че за месеците 03.1972 г.; от м.05.1972 г. до м.01.1973 г. вкл.; от м.11.1973 г. до м.03.1974 г. вкл.; от м.06.1974 г. до м.11.1974 г. вкл., както и от м.01.1976 г. до м.04.1976 г. вкл. няма данни. Вещото лице е посочило, че от изнесените данни е видно, че жалбоподателят за отделни периоди от време има отработени дни, има дни във временна нетрудоспособност (болнични) и платен отпуск, ползван съгласно Кодекса на труда. За месеците 07, 08 и 09.1975 г. лицето фигурира като име, няма отработени дни и начислени суми. В разплащателните ведомости за месеците с непълни отработени дни, няма вписана информация за други дни. Липсват данни за лицето за значителен брой последователни месеци от процесния период, или общо за 26 бр. месеци. Поради липсата на данни за посочените периоди експертизата не може да установи с точност размерът по години, месеци и дни трудов стаж, положен от Д.Ш.Д. в предприятието, за периода от 25.03.1972 г. до 31.12.1976 г. От наличните данни експертизата е направила изчисления, като е разделила общия брой работни дни – 332 бр. на 25 дни при шестдневна работна седмица и получила 01 год, 01 месец, 07 дни – труд от втора категория, който превърнат към трета категория е 01 год., 04 месеца, 17 дни.
В отговор на въпрос 2 вещото лице е извършило справка в приложената по делото в оригинал Трудова книжка, относно записванията на този стаж на стр.11 от същата и сочи в заключението си, че трудовата книжка е издадена на 03.04.1972 г. от Школа за строително – монтажни кадри – Софстрой, гр.София. Има запис на трите имена на жалбоподателя, дата на раждане и месторождение, на страница 11 има правоъгълен печат с наименование – Школа за строително – монтажни кадри – Софстрой, София, постъпил на 11.12.1971 г. завършил 25.03.1972 г. Договорно задължен за 3 години за периода от 25.03.1972 г. до 25.03.1975 г. Има дата на постъпване и дата на прекратяване на трудовия договор, подпис на Директор и печат на предприятието. Има положени кръгли печати, които обхващат 10 и 11 страница на трудовата книжка.
В хронологична последователност има записи по периоди:
от 25.03.1972 г. – 27.06.1973 г. – наименование на предприятието – ДСО „Гражданско строителство“, СУ „Софстрой“, на длъжност – ел.монтьор – III разряд, заплата, надница, тарифна ставка – 3.28 лв. и
от 25.03.1972 г. (при изслушването му в съдебното заседание на 13.08.2020 г. вещото лице заявява, че е допуснало техническа грешка при изписването на тази дата, която следвало да се чете „27.06.1975 г.“, но според съда датата следва да се чете „27.06.1973 г.“) до 12.04.1976 г., наименование на предприятието – ДСО „Софтстрой“, на длъжност – ел.монтьор – II разряд, заплата, надница, тарифна ставка – 3.35 лв.
Договорът е прекратен от 12.04.1976 г. на основание чл.32 във връзка с чл.30 от Кодекса на труда (т.е. по заявление на работника с отправено предизвестие, преди изтичане срока на предизвестието, съгласно цитираните в експертното заключение законови текстове).
По въпрос 3 вещото лице е извършило сравнение между двата кръгли печата, положени на стр.5 и на стр.11 от Трудовата книжка, и от частично видимите части от печатите е дало заключение, че положеният на стр.11 печат съответства на този, положен на стр.5.
Експертизата е посочила, че предвид действалата през процесния период Инструкция №2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж (обн.ДВ бр.20 от 12 март 1968 г., в сила от 29 декември 1967 г., сега отм.), в случая има данни за трудовия стаж, предвид отразените дати на постъпване на работа на 25.03.1972 г. и датата на прекратяване на трудовото правоотношение на 12.04.1976 г., като в графа 6 и 9 от трудовата книжка е положен печат и подпис на ръководителя на предприятието. Трудовата книжка е оформена съобразно действащата Инструкция с подпис на ръководителя и печат на предприятието. Вписването в трудовата книжка удостоверява по официален начин наличието на трудово правоотношение, продължителността му и изпълняваната работа. В трудовата книжка на Д.Ш.Д. няма данни за продължителността на придобития от работника или служителя трудов стаж към датата на прекратяване на трудовия договор, изчислена по посочения в т.7 от Инструкцията начин, която се отбелязва на следващия ред под вписването за напускане работа с цифри и думи и се подписва и подпечатва с печата на предприятието.
По въпрос 4 експертизата е направила изчисления на осигурителния стаж при вариант, че бъде зачетен трудовия стаж на жалбоподателя за периода от 25.03.1972 г. до 25.03.1975 г. като три години осигурителен стаж от втора категория труд, превърнат към трета категория – 03 години 09 месеца и е установила общ осигурителен стаж от трета категория 16 г., 04 м. и 29 дни. Изразила е мнение, че съгласно положения правоъгълен печат на стр.11 в трудовата книжка, лицето е било договорно задължен за 3 годишен период, а от приложените материални по делото не се установило прекъсване на този три годишен период. Вещото лице е посочило, че това, че в разчетно - платежните ведомости липсват данни за голяма част от периодите за лицето, не води автоматично до категоричен извод, че този труд не е положен.
По делото бяха
събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Д. Ш.Д., брат на
жалбоподателя. Свидетелят разказва, че работел в „Кремиковци“ в периода от
07.03.1973 г. до 1978 година, а брат му Д.Ш.Д. през това време работел в София, в „Софстрой“, тъй като бил завършил
Школа за строително-монтажни кадри като „ел.техник“ и там си работел по
строежи. Живеели заедно със свидетеля на квартира. Свидетелят дава показания,
че брат му започнал школата на 11.12.1971 г. и завършил на 25.03.1972 година.
След като завършил школата на 25 март, веднага започнал работа в
строителството, т.е. от 25.03.1972 г. започнал да работи до 25.03.1975 година.
След това продължил да работи същото в строителството, в „Софстрой“. През 1976
г. също продължил да работи в строителството, в „Софстрой“, след което напуснал и „се прибрал“, през 1976 г., а свидетелят
останал още две години. Свидетелят сочи, че брат му през цялото време до тогава
там работел и там живеели заедно. Работел в същото предприятие, не се бил местил
на друго място. Работел като „ел.техник“ и се занимавал с ел.инсталации.
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е в
преклузивния срок за обжалване на годен за съдебно оспорване административен
акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Предмет на оспорване е решение на ръководителя на ТП на НОИ – Хасково, постановено по реда и при условията на чл.117 от КСО, т.е. актът е издаден от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност.
Обжалваното решение е взето при спазване на изискуемата форма, съдържа фактически и правни основания за издаването си и е надлежно мотивирано. Твърденията в жалбата за нарушения във формата на административния акт и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при постановяването му, съдът намира за неоснователни. Оспорваният акт е в писмена форма, подписан е от издателя си, и не се установява да се отклонява от изискванията към съдържанието, предвидени в чл.59, ал.2 от АПК. Не са нарушени и разпоредбите на чл.35, чл.36 и чл.39 от АПК, тъй като преди издаване на акта органът е изяснил значимите за случая факти и обстоятелства, включително чрез събиране на доказателства по служебен път, и е обсъдил всички направени от страна на заявителя възражения.
По отношение на съответствието на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане с материалния закон, настоящият състав на съда приема следното:
След уточняването й в съдебно заседание, претенцията на жалбоподателя на практика касае зачитането като осигурителен стаж на всички незачетени от пенсионния орган периоди от време, включени в интервала от 11.12.1971 г. до 12.04.1976 г., по съображения, че този период следвало да бъде зачетен изцяло по трудовата книжка, като при евентуалното му зачитане размерът на осигурителния стаж на жалбоподателя ще покрие изискването за 15 години действителен осигурителен стаж, за да му бъде отпусната пенсия по реда на чл.68, ал.3 от КСО.
На първо място съдът намира за неоснователна претенцията на жалбоподателя да му бъде зачетен без прекъсване осигурителен стаж за целия спорен период, по представената от него трудова книжка.
Трудова книжка №82, издадена на 03.04.1972 г., е приложена в оригинал по делото. На стр.10-11 от същата е вписано, че Д.Ш.Д. работи на длъжност „работник ел.техник III разряд съг.прот.№5” в Ш.С.М.К. Софстрой, вид дейност – строителство.
Под колони 5, 6, 7 и 8 на стр.11 от книжката е поставен правоъгълен печат с текст: „Школа за стр.монт.кадри – Софстрой – София; постъпил 11.XII.71 завършил 25.III.72; договорно задължен за 3 год.; от 25.III.72 год. до 25.III.1975 г.“ Видим е саморъчно изпълнен подпис на Директор. Според заключението на експертизата, до подписа е поставен печата на предприятието.
Настоящият съдебен състав споделя изцяло изразеното в процесното решение становище на административния орган, че представената по пенсионната преписка трудова книжка не се явява годно и достатъчно доказателство за отразения в нея осигурителен стаж на Д.Ш.Д. за спорния период.
Понятието „осигурителен стаж” е дефинирано в чл.37, ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) и съгласно чл.40, ал.1 от НПОС, осигурителният стаж се установява с данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Според чл.40, ал.3 от НПОС, документите по ал.1 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Съгласно легалното определение на трудовата книжка, дадено в чл.347 от Кодекса на труда КТ), тя е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника и служителя. Като официален удостоверителен документ тя се издава по определен ред и от съответен орган и има материална доказателствена сила за изявленията, които се съдържат в нея. Тази доказателствена сила обвързва пенсионния орган, но само за удостоверяваните в нея факти. Съгласно сега действащата разпоредба на чл.349, ал.1, т.9 от КТ, в трудовата книжка задължително се вписва продължителността на времето, което се признава за трудов стаж.
По време на спорния по делото период е действала Наредба за трудовите книжки, утвърдена с 149-то Постановление на Министерския съвет от 20 март 1953 г., на основание чл.213, във връзка с чл.17 от Кодекса на труда, обнародвана в „Известия“ на Президиума на Народното събрание брой 26 от 31.03.1953 г., както и Инструкция за прилагане на Наредбата за трудовата книжка, издадена на основание чл.13 от Наредбата, от Централен съвет на профсъюзите, обнародвана в „Известия“ брой 49 от 19.06.1953 г.
В официалния раздел на „Държавен вестник“ брой 20 от 12.03.1968 г. е обнародвана и Инструкция №2492 за реда и начина на издаване на документи за трудов стаж, на Министерство на финансите, Комитет по труда и работната заплата и Централен съвет на профсъюзите, издадена на основание §101, ал.III, изречение второ от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите и влязла в сила от 29 декември 1967 г.
Съгласно т.1 от цитираната Инструкция №2492, трудов стаж се установява с осигурителни, трудови или занаятчийско-ученически книжки, с удостоверения образец УП-30 и УП-72, със справки, както и с документи, предвидени по международни спогодби.
В т.6 от Инструкция №2492 е предвидено, че трудовата книжка по чл.17 от Кодекса на труда се издава и води съгласно Наредбата за трудовите книжки и инструкцията за прилагането й (Изв., бр.26 от 1953 г. и бр.49 от 1953 г.). При издаване на трудова книжка в горното поле на първите две страници, определени за вписване датата на постъпване и прекратяване на трудовия договор, се вписват трите имена, рождената дата и месторождението на работника или служителя, а на следващите страници, предназначени за вписване на същите данни – трите имена на работника или служителя. Върху същите страници долу се поставя печатът на учреждението, предприятието или организацията по начин да засегне двете страници. Освен данните, посочени в т.5 и 6 от Наредбата за трудовите книжки, в трудовата книжка се вписват още и: … … „в) продължителността на придобития от работника или служителя трудов стаж към датата на прекратяване трудовия договор, изчислена по посочения в т.7 от тази инструкция начин, която се отбелязва на следващия ред под вписването за напускане работа с цифри и думи и се подписва и подпечатва с печата на учреждението, предприятието или организацията по начин да засегне двете страници.“ При освобождаване от работа трудовата книжка, съответно оформена, се предава срещу подпис на работника или служителя при напускане на учреждението, предприятието или организацията. Редовните вписвания в трудовите книжки за придобит до 1 юли 1960 г. трудов стаж служат за класиране и пенсиониране, макар и да не са оформени по начина, указан в т.6, ал.2, буква „в“ от настоящата инструкция, ако изплащателните документи за това време липсват.
Тъй като процесният стаж на жалбоподателя е придобит след 1 юли 1960 г., то по аргумент за противното от цитираната разпоредба, направеното в трудовата му книжка вписване, което не е оформено по начина, указан в т.6, ал.2, буква „в“ от Инструкция №2492, няма установената от закона доказателствена сила. (Датата 01.07.1960 г. е свързана с влизането в сила на Инструкция за данните, които е необходимо да съдържа трудовата книжка за установяване на трудов стаж за пенсиониране и класиране, публикувана в „Известия”, брой 53 от 01.07.1960 г., в чл.4 от която също е посочено, че при напускане на работа и отбелязване на съответните данни във връзка с това в трудовата книжка, на следващия ред се вписва с цифри и словом изслуженото време при предприятието, което се зачита за трудов стаж съгласно Правилника за прилагане на Закона за пенсиите, изчислен по реда на пар.96, пар.97 и пар.98).
В настоящия случай Трудовата книжка на жалбоподателя не е оформена по изискуемия от т.6, ал.2, буква „в“ на Инструкция №2492 начин, тъй като в нея не е вписана изчислената съобразно разпоредбите на същата инструкция продължителност на придобития от работника трудов стаж към датата на прекратяване трудовия договор. Тази продължителност е следвало да бъде отбелязана на следващия ред под вписването за напускане работа с цифри и думи, и да е подписана и подпечатана с печата предприятието, по начин да засегне двете страници.
Поставеният в Трудовата книжка на жалбоподателя правоъгълен печат, описан по-горе, както и в заключението на експертизата, не отговаря на изискването на Инструкция №2492. Същият действително дава информация за датата на постъпване и на завършване от Д.Ш.Д. на Школата за строително – монтажни кадри, както и това, че е договорно задължен за 3-годишен период, посочен с начална и крайна дата. Макар да е подписано от директора и подпечатано с печата на предприятието, това вписване в печата не представлява вписване на продължителността на придобития от Д. трудов стаж, защото не е направено към датата на прекратяване на трудовия му договор. Видно е, че под този запис, на който жалбоподателят основава претенциите си, е извършено друго вписване в трудовата книжка, а именно, че на 25.03.1972 г. Д. е постъпил на работа като ел.монтьор III-ти разряд, и е работил до 27.06.1973 г., след която дата на основание 6-то Постановление е придобил II-ри разряд, и от същата дата е работил като ел.монтьор II-ри разряд до 12.04.1976 г. когато е прекратено трудовото му правоотношение. Едва след тези записи – на следващия ред под вписването за напускане на работа, в трудовата книжка е следвало да има направено отбелязване, в което с цифри и думи да е посочена продължителността на трудовия му стаж в предприятието. Това отбелязване е следвало да бъде подписано и подпечатано с печата на предприятието, по такъв начин, че да засегне и двете страници. Подобно отбелязване в трудовата книжка безспорно няма.
С оглед на това за процесния период трудовата книжка на жалбоподателя не е оформена съгласно изискванията на действалия към момента нормативен акт, поради което няма доказателствена сила за посоченото в нея и не обвързва пенсионния орган.
Макар да споделя изразеното от експертизата становище, че вписването в трудовата книжка удостоверява наличието на трудово правоотношение и изпълняваната работа, съдът намира, че при липсата на редовно направена заверка в трудовата книжка, от нея не може да се удостовери по несъмнен начин продължителността на осигурителния стаж на жалбоподателя.
По тези съображения правилно пенсионният орган е зачитал осигурителния стаж на жалбоподателя за спорния период по представените удостоверения, издадени въз основа на изплащателните ведомости и удостоверяващи продължителността на трудовия му стаж. Удостоверение за целия период от 11.12.1971 г. до 12.04.1976 г. (без прекъсване) не е било представено пред пенсионния орган, а и според събраните по делото доказателства такова не може да бъде издадено въз основа на изплащателните ведомости, в които липсва информация за определени части от периода. Видно е, че в приложените към експертното заключение разплащателни ведомости на осигурителя липсват данни за лицето за значителен брой последователни месеци от процесния период – според експертизата общо за 26 месеца.
В чл.40, ал.5 от НПОС е предвидено, в случаите, когато документите по ал.3 (изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд) липсват, че осигурителите или техните правоприемници по изключение могат да издават удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен доход и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход. В настоящия случай от страна на жалбоподателя не се ангажират като доказателства автентични документи, съдържащи данни за осигурителния му стаж през периодите, за които разплащателните ведомости не съдържат данни, поради което и твърденията му остават недоказани.
Съдът намира, че при наличните писмени доказателства и заключението на експертизата, не следва да се кредитират показанията на разпитания по делото свидетел като достатъчно достоверни за установяване на твърдяното от жалбоподателя обстоятелство, че е полагал труд в Школа за строително – монтажни кадри – Софстрой, гр.София,без прекъсване за спорния период. Свидетелят е брат на жалбоподателя и дава най-общи показания, че са живеели заедно в гр.София и брат му е работел в същото предприятие, но свидетелските показания в случая не могат да предоставят конкретна и достоверна информация относно периодите, за които експертизата не е констатирала данни за отработени дни и начислени възнаграждения на Д.Ш.Д..
Доколкото времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, подлежи на установяване по специален исков ред, и след като доказателства за установяването на такова през спорните периоди не са представени пред пенсионния орган, същият правилно е зачел осигурителния стаж на жалбоподателя само за конкретизираните в процесното решение периоди. В резултат на това правилно е заключението на административния орган за недостигащ действителен осигурителен стаж от 15 години на жалбоподателя към момента на подаване заявлението му за пенсиониране.
Като е потвърдил разпореждането на длъжностното лице – ръководител на „Пенсионно осигуряване”, Директорът на ТП на НОИ – Хасково е постановил един материално законосъобразен акт, който е в съответствие с целта на закона и следва да бъде потвърден, а подадената срещу него жалба – отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и Тълкувателно решение №3/13.05.2010 г. по т.д. №5/2009 г. на ВАС, основателна е претенцията на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение, платимо от жалбоподателя. Съгласно чл.78, ал.8, изр.второ от ГПК (изм.ДВ, бр.8 от 24.01.2017 г.), във връзка с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, съдът определя възнаграждението в размер на 100 лева.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Ш.Д. ***, против Решение №1012-26-689-2 от 13.01.2020 г. на Директора
на ТП на НОИ – Хасково, с
което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане №**********/2140-26-915/28.11.2019
г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково.
ОСЪЖДА Д.Ш.Д., ЕГН **********,***, да заплати на НОИ, Териториално поделение – Хасково, разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: