Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 04.11.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в
открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети октомври две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
2009/2021г. по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявен от „К.С.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление ***1 срещу „К.Г.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, офис № 2 иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр.
чл. 266, ал.1 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните,
че в полза на ищеца съществуване вземане срещу ответника в размер на сумата от 7200лева, представляваща неплатено възнаграждение за
предоставени услуги по сключен между страните на 01.04.2018г. договор за
физическа охрана с предмет два броя орехови масиви с площ от 500дка находящи се
в землището на с. Камен бряг, община Каварна за периода м. 07.2019г. – м.
09.2020г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
подаване на заявлението в съда- 30.10.2020г. до окончателното погасяване на
задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
№ 261245/02.11.2020г. по ч.гр.д. № 13901/2020г. по описа на ВРС.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на
исковата молба: Между страните на 01.04.2018г.
е бил сключен договор за охрана на обекти с технически средства, по който
ищецът има качество на изпълнител, а ответникът на възложител. Предмет на
договора е бил охрана на два броя орехови масива с обща площ от 500дка в
землището на с. Камен бряг, община Каварна. Уговорено било в чл.4 дължимо
месечно възнаграждение от 480лева. В изпълнение на уговореното в чл.2 от
договора са били извършени услуги по физическа охрана в периода м.07.2019г. до
м.09.2020г., за остойностяване на които са били издавани ежемесечно фактури.
Връчването им е извършвано по ел.поща на дружеството ответник. За събиране на
вземането си ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК. Ответникът възразил срещу
издадената заповед, което обосновава и правния му интерес от така избраната
форма на защита. Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на
разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника,
с който искът се оспорва като неоснователен. Не оспорва, че на 01.04.2018г.
между страните е възникнало соченото облигационно правоотношение. Оспорва да са
му били връчвани процесните фактури, както и същите да са били осчетоводявани
от него. Твърди, че договорът е нищожен като сключен в противоречие със закона.
Негов предмет е било осъществяване на охрана на два орехови масива от 500дка
създадени през 2016г., чрез патрулен обход и средства за видеонаблюдение. При
подписване на договора твърди, че не му е бил представен от ищеца лиценз за
извършване на частна охранителна дейност. Твърди, че ищецът разполагал с такъв
само за дейностите по чл. 5, т.2, т.3, т.5 и т. 7 ЗЧОД на територията на област
Добрич, т.е не и с лиценз по чл.5, т.9 ЗЧОС за извършване дейности по охрана на
селскостопанско имущество по см. на пар.1, т. 9 ДР на
ЗЧОС, каквото били въпросните два орехови масива. Затова счита, че договорът е
сключен в нарушение на ЗЧОД и чл. 46, ал. 2 от Наредба № 8121з-611/11.06.2018г.
за условията и реда на организация и извършване на видовете частна охранителна
дейност по чл.5, ал.1 от ЗЧОС и за определяне на примерна типова класификация
на обектите, на които се осъществява охрана по чл.5, ал.1, т.2 и т.3 ЗЧОС. В евентуалност
се оспорва изпълнение задълженията на ищеца по договора и твърди, че от
сключването му дейност по физическа охрана, патрулен обход и видеонаблюдение не
е осъществявана, нито му е отчитана дейността по договора. Искането е за
отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.
В проведеното открито
съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа исковата
молба. Ответникът не изразява становище.
След съвкупна преценка на събраните по делото
доказателствата и след съобразяване становището на страните и приложимия закон,
и по вътрешно убеждение, съдът приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е положителен
установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.
Предмет на исковата
претенция са суми, представляваща непогасено задължение за дължимо
възнаграждение по договор за физическа
охрана. Правният интерес от търсената защита се извежда от
предходно развило се заповедно производство по ч.гр.д. № 13901/2020г. по описа
на ВРС, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу
която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414 ГПК.
По делото са приобщени
материалите по ч.гр.д. № 13901/2020г. по описа на ВРС, от което се установява,
че в полза на ищеца в настоящото производство е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК срещу ответника за заплащане на сумите, предмет на настоящата
искова претенция, след допуснато изменение в размера на претенцията и частично
прекратяване на производството за разликата над 8640лева, за която сума е била
издадена заповедта по чл. 410 ГПК. Вземането по заповедта е съответно на това
по иска по чл. 422 ГПК. Основателността на претенцията предполага успешно
проведено доказване от ищеца, като настъпили следните факти: валидно сключен с ответника договор за изработка
със соченото съдържание, по силата на който е поел задължение да извърши
твърдяните дейности по вид, обем и стойност; изправността си по договора, а
именно че е изпълнил точно задълженията си по договора - в качествено,
количествено и времево отношение, за което му се дължи възнаграждение в
претендирания размер, както и че извършената работа е приета от възложителя. При провеждане на това доказване ответникът дължи доказване на правоизключващите си възражения, в т.ч. че договорът страда от сочения порок обосноваващ
негова нищожност.
Защитната позиция, която
ответникът е заел в процеса е била, че не дължи възнаграждение по договора,
защото не е получавал сочените услуги, съотв. не е
осчетоводявал фактурите, както и за нищожност на договора поради противоречието
му със ЗЧОД и чл. 46, ал. 2 от Наредба №
8121з-611/11.06.2018г.
По делото като относими
към спора са приобщени като писмени доказателства фактури, както следва: фактура
№ 1076/12.07.2019г. за сумата от 30лева,
представляваща дължимо възнаграждение за м.07.2019г. и дебитно известие към нея
№ 1509/12.07.2020г. за сумата от 450лева, представляваща дължимо възнаграждение
за м.07.2019г.; № 1112/19.08.2019г. за сумата от 480лева, представляваща
дължимо възнаграждение за м.08.2019г., № 1151/15.09.2019г. за сумата от 480лева,
представляваща дължимо възнаграждение за м.09.2019г.; № 1187/16.10.2019г. за
сумата от 480лева, представляваща дължимо възнаграждение за м.10.2019г.; № 1230/18.11.2019г.
за сумата от 480лева, представляваща дължимо възнаграждение за м.11.2019г.; № 1260/12.12.2019г. за сумата от 480лева, представляваща дължимо
възнаграждение за м.12.2019г.; № 1306/19.01.2020г. за сумата от 480лева,
представляваща дължимо възнаграждение за м.01.2020г.; № 1341/18.02.2020г. за
сумата от 480лева, представляваща дължимо възнаграждение за м.02.2020г.; № 1372/18.03.2020г.
за сумата от 480лева, представляваща дължимо възнаграждение за м.03.2020г.; № 1401/21.04.2020г.
за сумата от 480лева, представляваща дължимо възнаграждение за м.04.2020г.; № 1442/19.05.2020г.
за сумата от 480лева, представляваща дължимо възнаграждение за м.05.2020г.; № 1476/18.06.2020г.
за сумата от 480лева, представляваща дължимо възнаграждение за м.6.2020г.; № 1511/17.07.2020г.
за сумата от 480лева, представляваща дължимо възнаграждение за м.07.2020г.; № 1555/18.08.2020г.
за сумата от 480лева, представляваща дължимо възнаграждение за м.08.2020г. и № 1607/20.09.2020г.
за сумата от 480лева, представляваща дължимо възнаграждение за м.09.2020г.
Посочените фактури са били изпращани на ел.поща на ответника, за което по
делото е представена кореспонденция по ел.поща, която не е оспорена.
От ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че на
01.04.2018г. между страните е бил сключен договор за охрана на обекти с
технически средства. Съгласно чл.1 възложителят /ответника/ възлага, а
изпълнителят /ищецът/ приема срещу заплащане на съответно възнаграждение да
осъществява охрана чрез патрулен обход и средства за видеонаблюдение на 2броя
орехови масиви с обща площ от 500дка в землището на с. Камен бряг, като
изпълнителят се задължава да осигури незабавна реакция на своите служители и
предприеме необходимите действия за предотвратяване и пресичане незаконно
проникване в обекта и посегателства върху охраняваното имущество. Срокът на
договора е 1година, като ако месец преди изтичане на срока му няма уведомление
от една от страните, същият се подновява автоматично /чл.3/. Съгласно чл. 4
дължимото се възнаграждение е 400лева без ДДС на месец, за което всеки месец се
издава от изпълнителя фактура. Спор между страните относно съществуването на
соченото договорно правоотношение не е имало. Възраженията на ответника, че
ищецът не е разполагал с лиценз по чл. 5, т.9 ЗЧОС за
извършване дейности по охрана на селскостопанско имущество по см. на пар.1, т. 9 ДР на ЗЧОС, каквото били въпросните два орехови
масива, съдът приема за основателни. Действително от ангажираните по делото
писмени доказателства /лиценз № 2989/13.06.2016г. и допълнение към него/ се
установя, че ищцовото дружество има издаден лиценз за осъществяване на частна
охранителна дейност за дейности по чл. 5, ал. 1, т. 2- охрана на имущество на
физически и юридически лица, т. 3- сигнално- охранителна дейност, т.5- охрана
на обекти- недвижими имоти и т.7- охрана на мероприятия. В чл. 5, ал.1, т. 9
ЗЧОД е регламентирана дейност охрана на селскостопанско имущество, като определението
на това понятие е дадено в пар. 1, т. 9 ДР на същия
закон, а именно е това е имуществото по чл. 2, ал.1 Закона за опазване на
селскостопанското имущество. Тази норма дефинира
понятието селскостопанско имущество, като такива са- селскостопански земи
/обработваеми, естествени ливади и пасища/, полските култури, трайните и
цветните насаждения, оранжериите;селскостопанските животни и птици, пчелите,
бубите, както и рибите от водоеми на селскостопански организации;
селскостопанската продукция, включително плодовете от орехови, бадемови,
лешникови, кестенови и други плододаващи насаждения
извън горските територии; противоерозионните и
мелиоративните съоръжения; селскостопанските постройки и съоръжения,
инвентарът, машините, торовете и другите движими и недвижими вещи, които служат
пряко на селското стопанство. Изхождайки от предмета на сключения между
страните договор, така както е разписан в чл. 1, налага се извод, че той попада
в смисъла на понятието селскостопанско имущество по чл. 2 ЗОСИ, тъй като касае
охрана на недвижим имот- селскостопански земи /ниви, както са посочени в
договора от 08.05.2015г. сключен между ответника и Ани Коен
Ятимян, а и съобразно гласните доказателства/ и трайни
насаждения в него- орехови дървета, за което ищецът безспорно не разполага с
нужния лиценз по ЗЧОД. Независимо от това, посоченото обстоятелство не влече
нищожност на договора, а би обосновало единствено административно- наказателна
отговорност към изпълнителя по него реализирана по реда на чл. 72 и сл. ЗЧОД.
Противно на твърдяното е и че за така сключеният договор ищцовото дружество е
пуснало уведомление до Национална полиция в изпълнение задължението разписано в
чл. 52 ЗЧОД.
По повод установяване изпълнението на задълженията на
ищеца по договора, по делото са били събрани гласни доказателства- показанията
на св. П.. Й. и св. Х. Й.. Първият свидетел разказва, че работи в ищцовото
дружество от 2016г. и се занимава с подготовката на сключваните договори. По
сключения с ответното дружество договор е следвало да извършват обход с патрул
на две ниви с орехови насаждения два пъти в седмица, но такъв реално е извършван
ежедневно сутрин и следобед. Водили са разговори със съпруга на управителката
на ответното дружество за поставяне на видеонаблюдение, тъй като в имота имало
рязани дървета, а постоянната физическата охрана би струвала скъпо. За целта е трябвало
да се осигури комуникация с ток, вода и интернет, каквито в имота е нямало.
Свидетелят се ангажирал да осигури кабелна телевизия от Шабла, поръчал соларни
панели, но така и не се осъществило поставянето на видеонаблюдение. В крайна
сметка договорът си останал така, както бил подписан. Водели кореспонденция по
ел. поща, по която пускали ежемесечно и фактурите. В един момент комуникацията между
дружествата била преустановена, управителката твърдяла, че има финансови
затруднения и ще извърши частично плащане, което така и не станало. Посочва, че
когато са поели охраната на масива половината дървета били орязани. След това
посегателства не е имало. Св. Х. Й. посочва, че работи при ищеца от 5-6г. като
охранител. На обекта на ответника са ходели всяка сутрин и следобед със
служебен автомобил, с който правели обход. Обектът представлявал две ниви с
ниски дръвчета и вътре сят кориандър. Имало поставени табели, че се охранява.
Пращали снимки по вайбър, за да види възложителят
какво става в имота. След като поели охраната посегателства е нямало.
Изслушано и прието по
делото е заключение на в.л. С. по допусната съдебно- счетоводна експертиза,
което бива кредитирано в цялост от съда, като неоспорено от страните и
изготвено на база извършени справки в счетоводството на ищцовото дружество и
информация подавана от ответното дружество в НАП Варна. В.лице е посочило, че
не е получило от ответното дружество изисканата документация по повод
изпълнение на задачата му. Това поведение на ответника следва да се цени в
контекста на подлежащите на доказване факти относими към възникване правото на
ищеца. От заключението на в.лице се установява, че ищцовото дружество по повод
договорните им отношения е водило счетоводните си записвания редовно, поради
което и на основание чл. 55 ТЗ тези записи се ползват с доказателствена сила
относно съществували договорни отношения. Редовност в счетоводните записвания
на ответника в.л. не е извело, доколкото той не е предоставил нужните счетоводни
документи. Всички процесни фактури са били отразени и
осчетоводени от ищеца, вкл. в подадените справки декларации за ДДС и дневниците
за продажби. Осчетоводяването им при ответника не е установено, но от извършена
справка в НАП в изготвената таблица в.л. е отразило кои от тях са отразени в
дневника за покупки на ответника, респ. по които е ползвано и право на данъчен
кредит по ЗДДС, от които за процесния период са фактура № 1076/12.07.2019г., № 1112/19.08.2019г., №
1230/18.11.2019г. и № 1442/19.05.2020г. От така извършените
счетоводни записвания, вещото лице е заключило, че липсва отразено плащане по
фактурите, а установените плащания по договора са извършвани през 2018г. и
2019г. в размер на общо 7200лева, от общо задължение по договора от
20.04.2018г. до 23.03.2021г. от 17280лева.
Анализът на така събраните доказателства дава основание да се приеме, че
страните са били в трайни търговски отношения от м. април 2018г. във връзка с
предоставяни охранителни услуги от ищеца на ответника. Този факт се установи от
представения по делото писмен договор за охрана, сключен между страните и
влязъл в сила за тях на 01.04.2018г.
Макар договорът да ги е обвързал валидно с посочения в него едногодишен
срок, съгласно чл. 3, той се подновява автоматично, освен ако преди изтичане на срока му няма уведомление от една от страните. Твърдения за такова уведомяване по делото няма,
поради което следва да се приеме, че договорът е продължил действието си. За
наличието на реално изпълнение по предоставяне на охранителни услуги, съдът взе
предвид на първо място ангажираните по делото гласни доказателствени средства. Показанията
и на двамата свидетели са безпротиворечиви относно
факта на изпълнение договорното задължение по извършване физическа охрана на
обекта ежедневно чрез обход с автомобил, при това сутрин и следобед, както и че
спрямо обектът не са били констатирани посегателства от трети лица. Макар свидетелите
да са в трудовоправна връзка с ищеца, съдът не намира
основание да не дава вяра на показанията им, тъй като същите кореспондират на останалите
доказателства. В подкрепа на този извод е и заключението на в.л., от което се установи,
че не по всички от процесните фактури ответното дружество е ползвало данъчен
кредит, но последната от тях е от 19.05.2020г. От заключението на в.л. се
установи, че счетоводството на ищеца по повод договора е водено редовно. Ответникът е възразявал, че не е получавал фактурите и не ги е отразявал счетоводно.
За проверка редовното водене на счетоводството му, ответникът не е дал
съдействие на в.л. въпреки изрично дадените от съда указания и предупреждение
за приложение последици на чл. 161 ГПК, поради което очевидно, че търговските
книги на ответника не са водени редовно, налице е хипотезата на чл. 55, ал. 2 ТЗ, съгласно която търговските книги, които не са редовно водени, не могат да
служат като доказателство в полза на тези, които са задължени да ги водят. Трайно
установената съдебна практика приема, че фактурата, счетоводните книги и
усвоеният ДДС под формата на данъчен кредит са доказателство за възникнало
между страните правоотношение и недвусмислено признание на задължението на
ответника по него. В крайна сметка обаче вземането на ищеца за дължимото
възнаграждение за извършените услуги по охрана не е обусловено от
осчетоводяване на издадените от него данъчни фактури, а от фактическото
изпълнение на услугата и приемането й от възложителя, които факти, съдът приема
за несъмнено установени. Размерът на дължимото
възнаграждение за процесните месеци, съдът намира за доказан, така както се
претендира от ищеца. В подписания от страните договор е фиксиран размерът на
месечно възнаграждение. При липса на доказателства ответникът да е изпълнил
задължението си да плати дължимото възнаграждение за претендирания период,
налага извод за основателност на иска, поради което подлежи на уважаване
изцяло.
Сумата следва да се
присъди, така както е поискано ведно със законната лихва считано от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани
разноски. Реализираните такива в настоящото производство са в размер 144лева
допълнителна ДТ /съобразно вземането останало предмет на спора/, 300лева
депозит за в.лице и 762лева платено адв. възнаграждение, или общо 1206лева.
Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза
на ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство. Дължимите за
заповедното производство разноски са в размер на 144лева за платена ДТ и 550лева
адв. възнаграждение, общо 694лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на ищеца „К.С.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление ***1 съществува
вземане срещу ответника „К.Г.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, офис № 2 за
сумите, както следва: 7200лева, представляваща неплатено
възнаграждение за предоставени услуги по сключен между страните на 01.04.2018г.
договор за физическа охрана с предмет два броя орехови масиви с площ от 500дка
находящи се в землището на с. Камен бряг, община Каварна за периода м.
07.2019г. – м. 09.2020г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
датата на подаване на заявлението в съда- 30.10.2020г. до окончателното
погасяване на задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК № 261245/02.11.2020г. по ч.гр.д. № 13901/2020г. по описа на ВРС,
на основание чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА „К.Г.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, офис № 2 да заплати на „К.С.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление ***1 сумата от 1206лева, представляваща
сторени съдебно- деловодни разноски пред настоящата инстанция, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „К.Г.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, офис № 2 да заплати на „К.С.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
***1 сумата от 694лева, представляваща направени в
производството по ч.гр.д. № 13901/2020г. по описа на ВРС съдебно- деловодни
разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при РС Варна: