МОТИВИ
към решението по НОХД № 3345 по описа на
Варненския районен
съд за 2011 година, ХХІII състав.
Производсвото
е образувано по внесен от прокурор при
Районна Прокуратура-Варна обвинителен
акт срещу Г.Д.Г.-ЕГН **********,***, за
това ,
че за
периода 06.12.2010г.-09.02.2011г. при условията на продължавано престъпление,
на 06.12.2010г. по пътя от с.Оброчище, посока с.Кичево,
обл.Варна, до бензиностанция „Лукойл” и на
09.02.2011г. в гр.Варна, управлявал МПС л.а.”Фиат Браво” с ДК № РА 1492 АТ, без
съответното свидетелство за управление на МПС, в едногодишния срок от
наказанието му по административен ред с НП № 523/04.08.2010г. на Началника на
Трето РУП при ОД на МВР – Варна, влязло в законна сила на 04.11.2010г. за
управление на МПС, без съответното свидетелство за управление- престъпление по чл.343в ал.2 вр.
чл.26 ал.1 от НК
След запознаване с материалите по делото и на основание чл.248 ал.2 от НПК, съдът прецени че са налице основанията за разглеждане на делото по реда на
глава двадесет и осма, поради което производството бе насрочено за разглеждане
по реда на чл.375-чл.379 от НПК .
В
съдебно заседание ВРП, редовно
уведомени, се явява представител и
ангажира становище, че са налице предпоставките за освобождаване на
обвиняемия от наказателна отговорност по реда на чл.78 „а” от НК. Пледира на обв.Г. да бъде наложено административно наказание „Глоба”
в минимален размер.
Обв. Г.Г., редовно призован, явява се
лично.В хода на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие той
дава обяснения и признава вината си. Не се оспорва авторството, обективната и
субективна съставомерност и доказаността
на престъплението на деянието.Обв.Г. моли за
минимално наказание, а в последната си дума изразява съжаление за постъпката
си.
След
преценка на събраните в производството релевантни гласни и писмени доказателства
по отделно и в тяхната съвкупност, първоиснанционният съд намира
за установено от фактическа страна следното:
Обв. Г.Г. не
притежавал свидетелство за управление на МПС.Въпреки това той управлявал
превозни средства. На 20.07.2010г. против него бил съставен акт, а в
последствие и издадено наказателно постановление № 523 / 04.08.2010г. за това ,
че на 20.07.2010г. управлявал лек автомобил без да притежава свидетелство за
управление на МПС. Нарушението му било квалифицирано като такова по чл.150 от ЗДП и на основание чл.177 ал.1 т.2
пр.1 от ЗДП на обв.Г.
било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300лв.
Наказателното постановление му било връчено лично и влязло в законна сила на 04.11.2010г.
Въпреки това, на 06.12.2010г. обв.Г. отново предприел управление на л.а. „ Фиат Браво” с
ДК № РА 14 92 АТ.Около 22.30 часа той се движел по пътя от с.Оброчище в посока
с.Кичево, където в близост до бензиностанция „Лукойл” бил спрян за проверка от намиращите се там
полицейски служители св. Илия Илиев и
неговия колега св. В. Г.. В хода на проверката било установено, че той не притежава свидетелство
за управление на МПС. Поради това против обв. Г. бил
съставен акт за установяване на административно нарушение №
344206/06.12.2010г., в който било описано допуснатото от него при управлението
на автомобила нарушение на ЗДП по чл.150.
На 09.02.2011г. обв.Г.
отново предприел управление на същият лек автомобил.Около 16.40 часа той бил
спрян за проверка от служители при ІІ РУП-Варна на бул.”Хр.Смирненски” в посока жк”Победа”.Отново
се установило, че обвиняемият е неправоспособен вода поради което и му бил
съставен акт № 320275/09.02.2011г. за нарушение по чл.150 от ЗДП.
Обв. Г.Г. към момента на извършване на деяниетои към настоящият момент не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78 „а” от НК.
Горната фактическа обстановка,
принципно безспорна между страните, съдът намира за установена въз основа на
писмените доказателства по досъдебно производство № 291/2011г. по описа на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР -Варна – докладни записки,
протоколи за разпит на свидетели, актове
за установяване на административни нарушения, заверени копия от наказателни
постановления, справка за нарушител от
региона от сектор КАТ-ОДП-Варна, справка
за съдимост и други, инкорпорирани по
реда на чл.283 от НПК, чиито съвкупен
анализ не налага различни изводи.
При така установената по делото
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Обв. Г.Д.Г. е осъществил от обективна и от субективна
страна състава на престъпление от общ характер наказуемо по чл.343 „в” ал.2 вр.
чл.26 ал.1 от НК, тъй като за периода 06.12.2010г.-09.02.2011г.
при условията на продължавано престъпление, на 06.12.2010г. по пътя от
с.Оброчище, посока с.Кичево, обл.Варна, до
бензиностанция „Лукойл” и на 09.02.2011г. в гр.Варна,
управлявал МПС л.а.”Фиат Браво” с ДК № РА 1492 АТ, без съответното свидетелство
за управление на МПС, в едногодишния срок от наказанието му по административен
ред с НП № 523/04.08.2010г. на Началника на Трето РУП при ОД на МВР – Варна,
влязло в законна сила на 04.11.2010г. за управление на МПС, без съответното
свидетелство за управлени.
От обективна страна
изпълнителното деяние е осъществено чрез действие-управление на МПС. Обв. Г. не е притежавал свидетелство за управление на МПС и
е бил санкциониран за управление на МПС без съответно свидетелство по
административен ред.Този ред, по силата на който се налагат административни
наказания за извършени от определено лице административни нарушения , е
определен в Закона за административните нарушения и наказания.Съобразно него
административно-наказателната отговорност на нарушителя се ангажира с издадено
и влязло в сила наказателно постановление, което в случая се явява НП № 523/04.08.2010г.
на Началника на Трето РУП при ОД на МВР – Варна, връчено лично на обвиняемия и влязло в законна сила на
04.11.2010г.
Първоинстанционният
съд приема, че от субективна страна деянието е осъществено с пряк умисъл с
оглед знанието на обв. Г. , че реално не притежава
свидетелство за управление на МПС ,
както и че вече е бил е
санкциониран за това - че е управлявал превозно средство без да притежава
необходимата за това правоспособност.
Независимо от горното и дори въпреки това той отново е предприел
управление на МПС , като добре е знаел,
че това деяние е обявено от закона за наказуемо.
Квалифициращият елемент по смисъла на чл.26 ал.1 от НК съдът прие за
доказан с оглед на установения
непродължителен период и сходна обстановка на извършване на
отделните деяния
от обв.Г., осъществяващи съставите на престъпления
по чл.343
„в” ал.2 от НК, като следващите се явяват продължение
на предходните.
С оглед горното, и тъй като прие че
обвинението против обвиняемия е доказано по несъмнен начин по смисъла на чл.303
ал.2 от НПК със събраните в производството доказателства, съдът призна обв. Г. за виновен
за предявеното му обвинение по чл.343в
ал.2 вр. чл.26 ал.1 от НК.
При определяне вида и размера на наказанията съдът взе предвид следното:
На първо място ВРС съобрази
кумулативното наличие на предпоставките по смисъла на чл.78 “а “от НК-
обвиняемия е пълнолетно лице, предвидената за умишленото престъпление по чл.343
“в” ал.2 от НК законова санкция е лишаване от свобода до 2 години, Г. не е бил осъждан и не
е бил освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл.78”а” от НК , от деянието му не са причинени имуществени
вреди.При горните констатации съдът освободи обв. Г.Г.
от наказателна отговорност и му наложи административно наказание
“Глоба”.
При определяне размера на наложената глоба съдът съобрази на
първо място високата степен на обществена опасност на деянието, обусловена от незачитането на
установените в ЗДП и ППЗДП правила. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът
взе предвид ниската степен на обществена опасност на личността на обвиняемия,
който е бил с чисто съдебно минало. Мотивиран от изложеното,
като взе предвид подбудите за извършване на деянието , при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства
на основание чл.78 „а” от НК,
съдът наложи на обв.Г. административно наказание “глоба” от 1 000
лв. - специалния минимум по приложимия
законов текст.
Съдът счете, че с така наложеното
по вид и размер наказание ще бъдат реализирани адекватно целите както на
генералната,така и преди всичко на специалната превенция по смисъла на чл.36 от НК.
Като причини за осъществяване на
деянието съдът прие незачитането на установеният в страната правов ред и
занижен самоконтрол.
Мотивиран от изложеното,съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :