№ 137
гр. Велико Търново, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ СТОЯНОВА
Членове:АЛЕКСАНДЪР ЛЮДМ.
ГРИГОРОВ
Диана Василева
при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА
в присъствието на прокурора К. Й. Л.
като разгледа докладваното от ПЕТЯ СТОЯНОВА Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20224000600205 по описа за 2022 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взема предвид
следното:
С присъда № 260022/04.12.2021г., постановена по НОХД № 81/2018г.
Русенски окръжен съд е признал за виновни подсъдимите както следва:
В. С. Е. за деяние по чл. 255 ал.3 вр. ал.1 т.2 пр.2, т.3,пр.2, т.4 пр.3, т.5
пр.2, т.6 пр.2 вр. чл. 26 вр. чл. 20 ал.2 от НК и му е наложил наказание с
приложението на чл. 55 ал.1 от НК една година лишаване от свобода.
Постановил е то да бъде отложено по реда на чл. 66 от НК за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в законна сила. Не е наложил по-
лекото предвидено наказание конфискация.
Оправдал е същият подсъдим частично за четири от изпълнителните
деяния, включени в състава на продължаваното престъпление, касаещо СД
№**********/11.11.2005г., СД № 18001020445/14.03.2009г., СД №
18001024348/13.04.2009г. и СД 18001027342/11.05.2009г. както и за разликата
1
в данък добавена стойност от 2 066 999,66лв до 2 411 887,45лв. и разликата в
корпоративния данък от 2 779 601,14 лв. до 3 124 488,93лв.
С. Н. А. за деяние по чл. 255 ал.3 вр. ал.1 т.2 пр.2, т.3 пр.2, т.4 пр.3, т.5
пр.2 т. 6 пр.2 в чл. 26 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 от НК и й е наложил наказание с
приложението на чл. 55 от НК – една година лишаване от свобода, чието
изтърпяване е отложил по реда на чл. 66 от НК с изпитателен срок от три
години. Не е наложил по- лекото наказание конфискация. Частично е
призната за невинна да е извършила четири от изпълнителните деяния,
включени в състава на продължаваното престъпление чрез подаване на СД
№**********/11.11.2005г., СД № 18001020445/14.03.2009г., СД №
18001024348/13.04.3009г. и СД 18001027342/11.05.2009г за разликата в ДДС
от 2 086 546,26лв до 2 431 434.71лв. и за разликата в корпоративния данък от
2799147,74 до 3 144 036,19лв .
Осъдил е подсъдимите да заплатят разноски.
Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от адв. А. С. в качеството
му на защитник на подсъдимата С. А.. Като основания в нея се сочат
неправилност, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните
правила и на материалния закон. Прави се искане за отмяната й и
постановяване на нова присъда, с която А. да бъде призната за невинна и
оправдана по повдигнатото й обвинение. При условията на алтернативност –
отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав
на съда. В допълнително изложение, адв. С. е изложил конкретни
съображения във връзка с направените в жалбата алтернативни искания –
първото е, че подсъд. А. не можела да бъде годен субект на наказателна
отговорност по реда на чл. 255 ал.3 от НК, тъй като тя не осъществявала
фактически задълженията на търговеца. Твърди се, че в хода на
производството не са събрани доказателства, въз основа на които да бъде
направен извод, че А. е знаела какви са всичките приходи от продажби на
недвижими имоти и въпреки това да не ги е осчетоводила, а е намалила
данъчната основа, с цел да се избегне установяването и плащането на
данъчни задължения. Твърди се също, че едва през 2010г. А. е получила от
адв. Б. документи- предварителни договори, банкови извлечения и пр., имащи
отношение към дейността на Е. и тогава е подала коригираща декларация по
ЗДДС въз основа на тях, каквато възможност е предвидена по чл. 126 от
2
ЗДДС. Такава декларация е подадена и по ЗКПО, където е добавен
корпоративен данък за предходни години. В разрез с материалния закон е
прието, че подс. А. не е издавала фактури при продажба на имоти, тъй като за
нея такова задължение не съществува, то съществува за търговеца. Твърди се
също, че съдът е приел различен подход при установяване на данъчните
задължения – при тези, при които е установен реалният размер по
предварителен договор – той е взет предвид; при други имоти е взета предвид
данъчната оценка, а при трети – пазарната стойност. Според защитата – това е
недопустимо. Освен това защитата е направила редица възражения към СЧЕ,
които според тях съдът не само не е съобразил, но не е и обсъдил. В жалбата
са посочени всички несъответствия и възражения по съдебносчетоводната и
допълнителни такива експертизи. Направени са редица възражения и към
строително-техническата експертиза, подробно описани по пунктове.
Жалба срещу присъдата е подадена и от адв. Б., в качеството му на
защитник на подс. В. Е.. С нея също се иска отмяна на присъдата и при
условията на алтернативност – или постановяване на нова присъда, с която
подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение или връщане
на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Твърдят се
процесуални нарушения – липса на определение, с което да е одобрено
изразеното съгласие и то след извод, че доказателствата са събрани в
съответствие с разпоредбите на НПК. Твърди се и липса на определение, с
което съдът е следвало да прочете показанията на свидетелите, които не са
разпитвани по реда на чл. 283 вр. 271т.1 от НПК. Прави се възражение, че
обвинението е недоказано. Съдът е допуснал заключение в три варианта, и по
този начин е лишил подсъдимият от възможност да се възползва от
привилегирования състав на чл. 255 ал.4 от НК, тъй като многократно са
внасяни суми, за да се изпълни задължението.
В съдебно заседание подсъдимият Е. и защитникът му адв. Б. поддържат
подадената жалба по изложението в нея съображения. Представят
доказателства, че Е. няма неплатени данъчни задължения, както и ДРА от
21.08.2015г. на дружеството „Вулкан – В.С.“ ЕООД на ТД на НАП Русе и
вносни бележки за платени данъчни задължения. Твърди се, че данъчни
задължения към настоящия момент не съществуват, тъй като са платени.
Поддържат жалбата с алтернативите, посочени в нея – отмяна на присъдата и
постановяване на нова с признаване на подсъдимия за невинен и
3
последващото от това оправдаване, връщане на делото за ново разглеждане
от друг състав или прилагане на привилигирования състав, тъй като
данъчните задължения са платени. Основно се поддържа искане за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване
правото на защита на подсъдимия, отмяна на присъдата и връщане на делото
за ново разглеждане от друг състав.
Подсъдимият Е. също поддържа жалбата. Сочи, че е внесъл 2 902 000лв
в бюджета на държавата. Твърди, че през цялото време е искал да бъдат
правилно изчислени неговите задължения, за да може да ги плати и да се
ползва от превилигирования състав, но е бил лишен от тази възможност.
Адв. С., в качеството му на защитник на подсъдимата А. също поддържа
подадената жалба с всичките й алтернативи. Акцентира в пледоарията си
върху допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила, които
обосновават отмяната на постановената присъда и връщане на делото за ново
разглеждане от друг съдебен състав. Сочи, че съдържанието на мотивите към
съдебният не отговаря на предвидените стандарти за това в чл. 305 от НПК.
Липсва анализ на доказателства, мотивите представлявали буквален препис
на ОА с правописните грешки включително. В мотивите на съда липсвала
реално изразена неговата воля, която да бъде подложена на въззивен контрол.
Не са обсъдени нито едни от свидетелските показания, не са обсъдени в
пълнота приетите по делото заключения, нито направените от страните
възражения. При одобряване на съгласието да не бъде извършен разпит на
всички свидетели не е взето предвид становището на адв. Б.. Всички
изложени съображения водели на извод за липса на мотиви, а следствието от
това е отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново
разглеждане от друг съдебен състав.
Подс. Н. поддържа жалбата и всичко изложено от защитникът й – адв.
С..
Представителят на прокуратурата намира, че при постановяване на
присъдата първостепенният съд се е съобразил с всички обстоятелства по
делото, имащи значение за правилното му решаване и е постановил присъда,
която е правилна и законосъобразна, а наложеното наказание по отношение
на всеки от подсъдимите намира за справедливо. В този смисъл предлага
постановеният съдебен акт да бъде потвърден, а жалбите на подсъдимите -
4
оставени без уважение като неоснователни.
Настоящият състав на Апелативният съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, направените в жалбите оплаквания, становищата на
страните, заявени в съдебно заседание и като извърши цялостна проверка на
присъдата в наказателната й част, съгласно чл. 314 ал.1 от НПК, прие за
установено от следното:
Присъдата е постановена при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права на
защита на всеки от подсъдимите.
Съображенията, обосноваващи този извод са следните:
В конкретния случай въпреки обема си, мотивите на първостепенния
съд не отговарят на минимума на законовия стандарт по чл. 303 и чл. 305 ал.3
от НПК.
Извършената от решаващият съд аналитична дейност е далеч от
изискванията на чл. 13, 14 и чл. 107 ал.5 от НПК, поради което подсъдимите
са били лишени от правото на справедлив процес в съответствие с чл. 6 от
ЕКЗПЧ. От съдържанието на мотивите към постановения акт не се установява
кои факти решаващият съд намира за установени и кои доказателства са му
послужили, за да бъдат изведени правни изводи за взетото решение и
произнасянето на осъдителна присъда. Липсва описание на възприетата
фактическата обстановка. Описан е механизъм на действие от страна на
подсъдимите, който е общ, но липсва конкретно описание на сделките с
недвижими имоти, които съдът приема за установено, че са извършени, но не
са намерили коректно отражение като стойности във всяка от СД по ЗДДС на
дружеството „Вулкан В.С.“ ЕООД, както и какъв конкретно техния размер и
по какви съображения се приема този размер. Няма яснота в мотивите в
посочените дневниците за покупки към всяка от СД по ЗДДС кои точно
фактури не са отразени, какъв е точният размер, който е следвало да бъде
отразен и кои сделки отразяват те.
В мотивите към съдебният акт не се съдържа анализ на приобщените
доказателствата, въз основа, на които съдът приема за установено, че са
осъществени сделки по прехвърляне на собственост върху недвижим имот и
конкретната тяхна стойност. Съдът е следвало да анализира събраните
писмени и гласни доказателства за всяка една сделка, както по отделно, така и
5
в съвкупност, едва след това да направи съпоставка на тези доказателства и
със заключенията на изготвените по делото експертизи, да се посочи
конкретно за всяка сделка въз основа на какви доказателства се приема, че е
осъществена и какъв е нейният размер и от кои доказателства прави извода за
този размер. Налице са по делото съществени противоречия между събрания
доказателствен материал, за каквито страните са правили възражения, но
наличните противоречия не са обсъдени изобщо от съда. Липсва анализ и
съпоставка на всички изготвени по делото експертизи и правни изводи кои
точно експертизи и по какви съображения се възприемат от съда.
В хода на съдебното производство, при разпита на вещото лице,
изготвило съдебно-счетоводната експертиза, проведен в съдебно заседание на
05.09.2018г. са констатирани редица допуснати грешки в заключението.
Направени са искания за допълнителна експертиза. Основното възражение на
защитата се е отнасяло до включени в експертизата, респективно и в
обвинението плащане на капаро и авансови вноски, плащани през 2004г., като
задължение по ДДС за 2005 и следващи години. Назначено е от съда
изготвянето на допълнително заключение, което е следвало да изключи
всички вноски, направени от купувачите на недвижими имоти през 2004г.,
тъй като те са относими към съответния месец на 2004г., когато е дължим
ДДС, а не към периода на обвинението, началната дата, на който е
01.01.2005г. Представеното допълнително заключение по съдебно-
счетоводната експертиза на 04.02.2019г. е прието безкритично от първия съд,
поставено е в основата на осъдителна присъда в неговия трети вариант, без да
се направи какъвто и да било анализ на същото, и без то да се съпостави със
свидетелските показания, касаещи всяка една от покупките на недвижим имот
и приложените писмени доказателства. Ако съдът бе извършил дължимия
анализ на събраните доказателства за всяка конкретна сделка и съпоставката
й с установеното от заключението на експерта щеше да констатира редица
несъответствия, а именно:
В допълнителното си заключение, депозирано пред съда на 04.02.2019г.
експертът е изключил авансови плащания през 2004г. само по отношение на
тези свидетели, за които е установена конкретната дата на плащане и размера
на сумата – това са свидетелите – Т. Б. И., М. М. С., Г. Н. К., Е. А. Т., Б. Й. С.,
П. Т. Ц., Е. Х., А. Е., Х. А., М. М., Й. Й., М. Н., Е. Ч. – И.а, Б. П., И. Д., И. И.,
И. К., ЕТ „Иком“, К. Д., М. П., С. М., Н. В..
6
Внимателния прочит на показанията и на други свидетели /но е
достатъчен и прочит на Обвинителния акт/, сочи, че извън тези свидетели е
налице и друга немалка група свидетели, които са правили плащания през
2004г. - това са св. З. М., Б. И./М. И.а, П. К. П., Л. К., В. Т., Б. Б., В. К. И. Я., и
пр. свидетели/изброяването не е изчерпателно/. Тъй като по отношение на
тази група свидетели не са установени точните дати и вноски, направени през
2004г., експертът е отнесъл целите суми към датата на съставяне на
нотариалните актове и към тази дата е изчислил и дължимият ДДС. По
недопустим начин съдът е възприел заключението в тези части, без да изложи
каквито и да било съображения защо при наличие на доказателства,
установяващи плащания през 2004г. той е възприел, че тези
плащания/респективно дължимият ДДС върху тях следва да се отнесат към
2005 и сл. години и е признал за виновни подсъдимите и за тези плащания в
нарушение на разпоредбата на чл. 303 от НПК.
Отделно от това налице са фрапантни противоречия между приетото в
заключението на СЧЕ, твърдяното в ОА и показанията на свидетелите,
досежно плащанията по закупуване на недвижими имоти, датата на
извършването им и размера на вноските, които противоречия първия съд е
бил длъжен да констатира, да обсъди и изложи аргументи защо и какво точно
приема за установено. Констатираните несъответствия от въззивната
инстанция са множество, но съдът ще посочени най- фрапантните от тях:
За свидетелката В. П. се твърди в ОА, че още през 2002г. е сключила
предварителен договор за покупко продажба на имот с дружеството на
подсъдимия Е. – „Вулкан В.С.“ ЕООД. В заключението на СЧЕ всички
плащания обаче по договора са отнесени към датата на изготвяне на НА –
14.07.2005г. Съдът не е изложил мотиви по какви съображения приема
заключението на експертизата, че всички плащания са извършени през 2005г.
и дължимият ДДС е отнесен към месеца следващ плащането на 14.07.2005г.,
при твърдение за сключен предварителен договор през 2002г.
Твърдения за плащания на капаро и вноски по сключен предварителен
договор от 2004г. има и по отношение на св. Милка Дончева в ОА, но в
заключението на СЧЕ цялата сума по покупката на апартамента е отнесена
към датата на изготвяне на НА. Внимателният прочит на показанията на тази
свидетелка от ДП, инкорпорирани от съда по реда на чл. 373 т.1 НПК сочи, че
7
плащания по договора се твърдят от нея през м. октомври 2004г. и декември
2004г. Вместо да направи анализ на показанията на свидетелката, съдът
безкритично е приел експертното заключение, че задължението за ДДС по
цялата сума е възникнало към месеца следващ плащането на 15.07.2005г.
По отношение на св. Ц. В.а също се твърди решение за покупка на имот
през 2004г. Единственото сигурно плащане от нея е чрез банков превод на
25 527, 80 лв. с посочено основание покупко-продажба на имот по сметка на
дружеството на подсъдимия Е.. Според ОА и приложените писмени
доказателства то е извършено на 20.07.2005г. Без да изложи каквито и да
било съображения съдът е приел заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, в която за данъчни основи на апартамента и гаража са посочени
данъчните оценки на двата имота, посочени в НА и към тази дата е отнесъл
цялото плащане и то при наличие на доказателства за конкретно плащане и
като сума и като дата.
По отношение на св. Й. Р. се твърди в ОА, но в тази насока са и
показанията на свидетелката, приобщени по реда на чл. 373 т.1 от НПК, че
има направено плащане за недвижим имот в размер на 6 500 евро на
15.08.2005г., когато е сключен и предварителен договор за покупка на такъв.
Такова плащане в заключението на експерта не фигурира. Твърди се и
плащане на 30.09.2005 г. на 4 000 евро, в експертизата не е отразена и такава
сума. Цялата сума по закупуването на недвижим имот на тази свидетелка –
17 600 евро е отнесена към м. 05.2006г., когато е съставен НА, но според ОА
и според свидетелката тогава са платени само 7 100 евро. Така ДДС за два
периода през 2005г. е отнесено към месеца, следващ м. 05. 2006г., без да
бъдат изложени мотиви по какви съображения, след като ДДС е данък, който
се дължи в месеца, следващ направеното плащане.
По отношение на св. М. и Т. М. в ОА се твърди, но и от показанията на
свидетелите се установяват следните плащания: капаро на 25.08.2005г. –
2000 евро, на 10.11.2005г. – 3 000 евро, на 03.04.2006г. – 4 000 евро. Сключен
договор за ипотечен кредит за сумата от 20 000 евро и плащане чрез банков
превод в размер на 20 000 евро на 21.07.2006г. към дружеството –продавач. В
експертизата първите три плащания са отразени коректно. Четвърто и
последно плащане е отразено на 28.06.2006г. общо в размер на 42 245,93лв. /
две плащания – 37 356,35лв и 4 889,58 лв./. Плащане на 20 000 евро, което е
8
по банков път и е безспорно установено, в експертизата не е посочено. Така
дължимият ДДС за м. 07.2006г. е отнесен като дължим за месец 06.2006г.
При наличието на това противоречие съдът е приел посоченото в СЧЕ, без да
излага мотиви и съображения.
По отношение на св. А. Д. в ОА се твърди сключване на предварителен
договор/втори по ред за втори имот/ на 26.05.2006г. за 18 450 евро. Първата
вноска е от 4 760 евро на 26.05.2006г. Тази сума е отразена в СЧЕ.
Предварителния договор с посочената сума е приложен по ДП т. 21, стр.184.
Твърди се също, че до 22.06.2006г. платила още 10 690 евро, която сума не е
отразена за месеца в СЧЕ. Тъй като свидетелката се отказала от закупуване на
имота го препродала на св. П. П., но за по- висока сума - 25 000 евро. Цялата
тази сума е отразена в експертизата към датата на съставяне на НА –
30.11.2006г. и тогава е определен дължимият ДДС. Така в експертизата първо
е включена в допълнение сумата от платеното капаро на 26.05.2006г. веднъж,
а втори път е посочена цялата стойност на недвижимия имот на 30.11.2006г.
от 25 000евро, при положение, че съгласно предварителния договор имотът е
закупен за 18 450 евро и от него следва да се приспадне платеното капаро.
Съдът е приел безкритично експертизата, без да изложи съображения защо
след като продажната цена е 18 450 евро, съгласно предварителния договор
към задължението на „Вулкан“ ЕООД е посочена веднъж по- висока цена – 25
000 евро/ на която имота е препродаден/ и втори път от тази цена не е
приспадната първата вноска, направена от св. Д. – 4760 евро. Отделно от това
не е изложил мотиви защо при наличие на установени плащания през м.
06.2006г., / те не са описани и приети от експертизата/, е приел отразеното в
СЧЕ и всички плащания са отнесени към датата на изготвяне на НА –
30.11.2006г.
В ОА се твърди плащане на авансова вноска от св. Б. Х. на 3 000 евро
през м. 01.2005г. В тази насока са и показанията на самия свидетел. В
експертизата такава сума няма отразена, отразена е цялата сума по покупко –
продажбата и дължимият по нея ДДС към датата на съставяне на НА –
21.11.2005г. Без да излага мотиви защо, съдът е възприел посоченото в
заключението на ВЛ по СЧЕ, а е дължал отговор на въпроса защо ДДС за
един данъчен период е приел, че се дължи за друг.
По отношение на св. И. К. И. в ОА/стр. 85/ се твърди сключване на
9
предварителен договор за закупуване на два имота на цени съответно 26 127
евро и 23 310 евро и плащане на капаро по 6 000 евро за всеки от тях на
04.12.2006г. /т.е. 12000 евро/. В тази насока са и инкорпорирания в ДП
предварителен договор и частично показанията на св. И.. В заключението на
СЧЕ е отразено едно плащане на 11 734,98лв., което не съответства на сумата
от 12 000евро. По – нататък в ОА е посочено плащане на 11.12.2006г. на
26 000 евро,/последното е отразено и върху предварителния договор, копия,
от който има представено на ДП, а в заключението на СЧЕ е отразена е сумата
27 381,62лв, която не представлява левовата равностойност на 26 000 евро.
Третото плащане се твърди на датата на съставяне на НА – 13.11.2007г. и то
за двата апартамента според ОА е на стойност 6127 евро плюс 5310 евро, в
заключението е посочена сума от 11983.37лв., която не съответства на сбора
от сумите в евро. И тук съдът е приел безкритично заключението на
последната допълнителна СЧЕ, без да направи дължимият анализ на всички
доказателства и наличните противоречия.
По отношение на св. Д. В. е била налице уговорка, че той ще изпълни
електрическите инсталации на сградите, а вместо заплащане ще получи по
един апартамент във всяка секция. Такова е твърдението и в ОА и се
установява от показанията на св. В.. Т.е. касае се за сделка бартер между
двамата. По делото няма събрани доказателства на каква стойност е оценен
трудът, положен от св. В.. В СЧЕ по отношение на този свидетел е приета
пазарната стойност на имотите при определяне на дължимото ДДС. Сходен е
случая и със св. Велико В., с който също има бартерна сделка – прехвърляне
на имот на от страна на В. срещу задължения за изграждане и прехвърляне на
две ателиета към В.. В тези два случая е приета пазарната стойност на
имотите, за разлика от останалите при което след като не е установена
реалната стойност е възприета данъчна оценка. Липсва в мотивите изложени
конкретни съображенията за всяка сделка защо се възприема експертизата в
тази й част, независимо от общите постановки, изложени на л.115 от мотивите
на съда.
По отношение на св. В. И. има твърдение в ОА за извършено плащане по
банков път на 02.06.2005г. на 39 090 лв , а в СЧЕ цялата сума по закупуването
на недвижимият имот е отнесена към датата на изготвяне на НА –
24.11.2005г. Същото касае и св. Й. С.- закупил апартамент за дъщеря си –
твърди се плащане чрез банков превод на 19.07.2005г. в размер на
10
13 095,15лв, цялата сума по закупуването на имота е отнесена към датата на
съставяне на НА 24.11.2005г./Б. Б. С./. Съдът не е изложил нито ред в
мотивите си защо приема, че ДДС по цялата сума възниква към датата на
съставяне на НА, а не в месеца, следващ направените плащания от св. И. и С..
По отношение на св. П. М. в ОА се твърди, че предварителен договор е
сключен през 2004г. По делото не се установява какви плащания са направени
през 2004г. от свидетеля, твърди се също, че не е установена реалната цена на
закупеният от него недвижим имот. В заключението на СЧЕ е посочена сума
48 895,75лв, различна от посочената в НА – и цена на придобиване и данъчна
оценка. Такава сума не се сочи и в ОА, но съдът безкритично е приел
заключението на СЧЕ. По отношение на този свидетел се твърди и втора
покупка – на ателие. В ОА се сочи, е не е установена реалната цена,
установено е плащане на 12.06.2008г. на 11 676.06 евро/22 836,40лв. В
заключението на СЧЕ се сочи като цена, уговорена между страните
21 514,13лв, каквато не е посочена никъде. При определяне на дължимият
ДДС е взета предвид последната стойност, която е по- ниска от преведената
сума по банков път. Съдът не е изложил мотиви защо възприема
заключението на СЧЕ при наличието на посоченото противоречие.
По отношение на св. С. Б. се твърди в ОА , че още 2004г. търсел да
закупи имот и платил цялата цена веднага – 29 000 евро, без дори да подписва
предварителен договор. В СЧЕ сумата и дължимото по нея ДДС са отнесени
към датата на изготвяне на НА – 12.12.2005г. Съдът не е отговорил на въпроса
кога е платена сумата и какви са съображенията му да не приеме, че е платена
през 2004г., а приема заключението на СЧЕ, в което тя е отнесена към м.
12.2005г., когато е единствено съставен НА.
По отношение на св. С. К. се твърди сключване на предварителен
договор за покупко-продажба на имот през 2005г., както и плащане на капаро
и авансови вноски. Внимателния прочит на показанията на свидетеля,
приобщени от съда на основание чл. 371 т.1 от НПК сочи, че всички
плащания, без банковия превод са направени през 2005г. СЧЕ е отнесла
цялата сума и дължимият по нея ДДС към датата на съставяне на НА – м.
януари 2006г. По делото обаче е установен през този месец единствено
банков превод на 15 647лв.
Плащане от св. Й. И. към дружеството на подсъдимия е направено на
11
02.02.2006г. по банков път, но от СЧЕ то е описано и ДДС е отнесено като
дължимо за м. 01.2006г. Съдът не е излагал съображения по въпроса защо
ДДС, което е следвало да бъде декларирано в месеца следващ плащането, е
прието, че се дължи за месеца предхождащ плащането.
Съдът не е изложил никакви съображения защо при наличие на данни за
внасяне на суми от свидетели през 2005г. е приел, че те и дължимият върху
тях ДДС трябва да бъдат отнесени към различни месеци от 2006г.
Изложеното важи изцяло и по отношение на св. Р. М.,Е. Е. П. – М., Н. Н., А.
М., К. Б. и С. Б., И. П., П. С., Д. и К. Н., С. и К. Д., Д. Ц., Н. Я., П. А., О. А.ов,
св. Б. А.ов, Й.ка С., Д. Д., О. А.ов, С. С., Ц. Е., В. П.. За тези свидетели са
налице доказателства за плащане на част от сумата през 2005г., а целите суми
и дължимият по тях ДДС са отнасяни към 2006г., без да бъдат излагани
съображения в мотивите на съда.
Плащанията, извършени от св. П. М. и Д. М. през м. 06.2006г. така, както
се твърди в ОА, а и установени от показанията им и приложените по ДП
писмени доказателства не са намерили отражение в СЧЕ.
По отношение на св. Рушен Мандиков се твърди плащане/ на
15.07.2005г. на сумата от 27 340 лв., каквато сума не е отразена в СЧЕ за
месеца. При наличие на установено плащане, експертизата е приела
себестойността на недвижимите имоти, закупени от Мандиков и е отнесла
сумите и дължимият ДДС към 19.05.2006г. Съдът не е дал отговор на въпроса
защо при установено плащане през 2005г., дължимият ДДС, на което следва
да се внесе до съответното число на месеца следващ плащането, е приел, че
цялата сума, а и дължимият върху нея ДДС следва да бъде отнесена към
месеца, следващ съставянето на НА/ м. 05.2006г. /. Сходен е и случая с
недвижимите имоти, закупени от св. Е. Г. - Д.. От показанията й, и
твърденията в ОА се установяват плащания – при подписване на
предварителен договор през 2005г. - 20 000евро, м. декември 2005г-
18 000евро, а през април 2006г. – 4000евро. В СЧЕ всички суми са отнесени
към 19.06.2006г. и дължимият ДДС е начислен тогава, което не съответства
на събраните писмени и гласни доказателства. Така, без да изложи мотиви
съдът не е посочил защо ДДС за платените вноски през 2005г., не е отнесено
към месеците следващи плащането, а всички вноски по плащанията са
отнесени към м. 06.2006г. и ДДС е начислен за този месец.
12
По отношение на св. М. Т. в ОА, а и в показанията на свидетелката се
твърди плащане на цялата цена/15 500евро/ на недвижимия имот в деня на
сключване на предварителния договор – 14.08.2006г. В СЧЕ е отразено
плащане на 977,11лв, а на дата 22.11.2006г. е посочено плащане на
29337,45лв. ДДС е начислено и към двете дати, а доказателства за такива
плащания няма. Няма и мотиви защо е приета СЧЕ в тази й част при наличие
на това противоречие.
В кориците на съдебен том 4 на стр. 1213 до 1217 са направени редица
възражения за допуснати грешки в последното допълнително заключение на
изготвената СЧЕ. Съдът не е дал отговор на нито едно от тях. Не е извършил
съпоставка, независимо от това, че подсъдимите са представили редица
писмени доказателства в подкрепа на твърденията си за допуснати
технически грешки. Така видно от представеното удостоверение в оригинал
от ТД на НАП/ т.4 стр. 1207/ от 14.01.2019г. данъчната основа продажби за м.
10 на 2005г., която е посочило задълженото лице Вулкан В.С. В. Е. е
167 428,58лв, а начисления ДДС продажби възлиза на 32 638,89. В
заключението си на стр. 54 от СЧЕ вещото лице е посочило за този месец
данъчна основа продажби „0„ и съвсем различен ДДС за внасяне. Направени
са още множество възражения за технически грешки, на които възражения
съдът изобщо не е дал отговор. При разпита на вещото лице в проведено
съдебно заседание на 20.02.2019г. всички тези възражения не са намерили
своя отговор чрез задаване на конкретни въпроси към експерта.
Съдът не е дал отговор на въпроса защо приема, че за всички закупени
имоти през 2005г., на които не е установена реалната цена възприема
данъчната оценка за данъчна основа при липсата на посочена себестойност на
имотите. Изброяването на посочените по- горе от въззивният съд неточности
и грешки в изготвената от 04.02.2019г. СЧЕ не е изчерпателно, то касае най-
фрапантните несъответствия между наличните по делото гласни и писмени
доказателства и заключението на СЧЕ. За да се произнесе осъдителна присъда
не е достатъчно да се приеме безкритично заключението на назначената по
делото СЧЕ, така, както е сторил съда. Необходимо е да бъдат анализирани
всички писмени и гласни доказателства и едва след това те да бъдат
съпоставени със заключението на СЧЕ. А след извършената съпоставка да
бъдат направени и правните изводи. Подсъдимите следва да бъдат признати
13
за виновни едва след като се докаже по безспорен начин, че плащания са
извършени; кога, от кого и в какъв размер; и че ДДС не е деклариран в
месеца последващ направените плащания. Всичко това по делото не е
установено. Съдът не е коментирал свидетелските показания, нито
конкретните писмени доказателства за всяка от сделките, нито ги е
съпоставил с третия вариант от заключението на възприетата СИЕ. Липсва
дължимата аналитична дейност. Тя е заменена с недопустими предположения
и житейски разсъждения. Съдебният акт, въпреки значителният си обем,
представлява съвкупност от трикратен препис на диспозитива на
обвинителният акт – веднъж на повдигнатото обвинение, втори път- на
измененото обвинение и трети път - на диспозитива на присъдата; простото
изброяване на имената на свидетелите както и препис на изготвените по
делото експертизи. Кратки разсъждения са изложени на л. 114 и 115 от
мотивите, които са в най- общи вид, при липса на всякаква конкретника по
същината на казуса. Изложеното лишава съдебният акт от неговото
предназначение. Изискването за мотивиране на съдебните актове
представлява съществен елемент от „справедливостта“ в наказателния
процес, защото липсата на мотиви лишава от възможност страните активно да
упражнят правата си свързани с обжалване на съдебните актове, тъй като
само когато съдебните актове съдържат ясни и изчерпателни мотиви за
взетото от съда решение, те могат да изложат аргументите си срещу него.
Липсата на мотиви лишава и въззивната инстанция от възможност да
осъществи проверката на релевираните в жалбите доводи.
Констатираното процесуално нарушение е от категорията на
абсолютните, тъй като освен, че се приравнява на липса на мотиви,
неминуемо води и до ограничаване процесуалните права на подсъдимите и
представлява основание по чл. 335 ал.2 вр. чл. 348 ал.3 т. 1 и 2 от НПК,
поради което е пречка за осъществяване на въззивна проверка върху
атакуваният съдебен акт. То по естеството си е отстранимо чрез провеждането
на ново производство пред окръжния съд, което налага отмяната на присъдата
и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Русенски окръжен
съд.
Неоснователно е възражението на адв. Б. за допуснато съществено
процесуално нарушение изразяващо се в отсъствието на определение, с което
съдът констатира, че съответните действия за които е изразено съгласие са
14
извършени по предвидения от НПК ред и одобрение на това съгласие на
страните. Прочитът на протокола от съдебно заседание, проведено на
12.06.2018г. опровергава това възражение. Също така неоснователно е и
възражението за отсъствие на определение, с което да са прочетени
показанията на всички свидетели, за които е изразено съгласие да не бъдат
разпитвани. Прочитът на протокола от съдебно заседание, проведено
01.12.2021г. опровергава и това възражение. От протокола не се установява да
е направено изрично искане всички протоколи да бъдат изрично прочетени/
т.к се касае до около 600 свидетеля/, нито направено възражение, след
определението, че не са реално прочетени.
Други процесуални нарушения освен описаните, настоящият съд не
констатира, а с оглед изхода на делото намира, че не дължи произнасяне по
останалите направени от страните оплаквания.
Водим от горното и на основание чл. 334 т.1 вр. чл. 335 ал.2 вр. чл. 348
ал.3 т.1 и 2 от НПК, Великотърновският апелативен съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 260022/04.12.2021г., постановена по НОХД 81
/2018г. по описа на Русенски окръжен съд.
ВРЪЩА делото на първата инстанция за ново разглеждане от друг
състав.
Решението не подлежи на касационен контрол.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15