РЕШЕНИЕ
гр.София, 15.01.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито
заседание на четиринадесети ноември две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
Съдия Вергиния
Мичева-Русева
при секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. №
13568 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по предявения от К.И.Б.
иск с правно основание чл. 45 ЗЗД срещу Д.И.Б..
Ищецът твърди, че като наследник на
своите родители в продължение на десет години владее и ползва собствения им
недвижим имот- апартамент в гр.София, на ул.“********, и е придобил по давност
правото на собственост върху имота Ответникът, негов брат и наследник на
родителите им живеел във Великобритания от 1983г. и не се противопоставял на
ищцовото владение. Сочи, че на 12.11.2002г. двамата с ответника сключили
договор за доброволна делба по отношение на апартамента. С решение на съда този
договор бил обявен за недействителен по отношение на кредиторите на ищеца,
който като ЕТ бил обявен в несъстоятелност. Ответникът разпространил сред
съкооператорите, че той е единствен собственик на апартамента. Сочи, че на 4.06.2009г. ищецът е направил опит
да се нанесе за живеене в таванското помещение, прилежащо към апартамента, но
негова съседка В.И.се противопоставила и
му отказала да ползва общите части от тавана – мокро помещение с тоалетна и
вода, като се обосновала, че той не е собственик на апартамента. Ищецът поискал
от домоуправителя на кооперацията г-жа Л.Н.да ползва двора на кооперацията за
паркиране на автомобил в него, но получил отказ, тъй като според твърдението на
ответника ищецът не бил собственик на жилище в кооперацията. Ищецът твърди, че
той е собственик на това жилище на основание придобивна давност. В същото време
ответникът го злепоставя пред съкооператорите и те подали в РУ жалба срещу ищеца
като твърдели, че той им се заканвал със саморазправа. Срещу ищеца било
образувано наказателно производство, били му снети обяснения. Твърди, че
ответникът виновно е внушил на съкооператорите, че ищецът не е собственик на
имота и така създал отрицателна околна среда за ищеца. Вследствие на това
ищецът е претърпял неимуществени вреди, негативен стрес, влошаване на
здравословното му състояние, накърняване на честта и достойнството му. Предявява
срещу ответника иск за сумата 550 000лв., обезщетение за нанесени
емоционални вреди.
Ответникът Д.И.Б. оспорва предявения иск
по основание и по размер. Твърди, че той е придобил имота по завещание от
родителите му, като впоследствие с ищеца сключили договор за доброволна делба ,
по силата на който ответникът станал изключителен собственик на имота. За имота
ответникът добросъвестно плащал местните данъци и такси. Снабдил се и с
нотариален акт за собственост върху имота. Сочи, че в домовата книга на
етажната собственост е вписал документите, въз основа на които е придобил собствеността
върху имота и по никакъв начин не е
оповестявал собствеността си, нито е злепоставял ищеца. Моли съда да отхвърли
иска. Претендира разноски.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с твърденията и
становищата на страните, установи следното от фактическа страна:
Страните са братя и наследници на И.Д.Б. и на Й.Б.Б..
Приживе, родителите им завещали на ответника собствеността върху собствения им
недвижим имот: апартамент №5 в гр.София, ул. ********. В саморъчните завещания
е записано, че на другия си син, К.И.Б., наследодателите са прехвърлили чрез
дарение вилно място и вила в зона Симеоново-Драгалевци.
С договор за доброволна делба от
12.11.2002г., заверен при нотариус при СРС, страните са се съгласили, че
ответника Д.Б. става изключителен собственик на този апартамент, а ищеца К.Б.
за уравнение е получил друго наследствено имущество.
Преди сключване на договора за доброволна
делба, ЕТ на ищеца е обявен в несъстоятелност, наложен е запор и възбрана върху
цялото му имущество. В тази връзка синдикът на ЕТ е предявил иск срещу страните
за обявяване на договора за нищожен по отношение на кредиторите на ЕТ. С
решение по гр.д.№ 829/2004г. на ОС Враца , влязло в сила на 11.04.2007г., искът
е уважен.
През 2007г. ответникът е предявил срещу
ищеца и срещу ЕТ в несъстоятелност установителен иск за собственост на
процесния апартамент по силата на завещение. С решение по гр.д.№ 26117/2007г.
на СРС, влязло в сила на 28.04.2010г. по отношение на ответника Д.Б. е
установено, че е собственик по завет на 1/3 ид.ч. от процесния апартамент.
През 2010г. ищецът е предявил срещу
ответника иск за собственост на ½ ид.ч. от апартамента на основание
наследство от родителите му. С влязло в сила решение по гр.д.№ 2911/2010г. на
СРС искът е отхвърлен. В мотивите съдът е посочил, че съсобствеността на
страните върху апартамента е прекратена с подписването на договора за
доброволна делба за същия. С решението на ОС Враца по гр.д.№ 829/2004г. договорът
за доброволна делба е обявен за недействителен само по отношение на кредиторите
на несъстоятелния ЕТ и ползва само тях. Договорът за делба продължава да е в
сила по отношение на страните по него , респ. индивидуален собственик на имота
е ответника Д.Б.. Решението на СРС е потвърдено от СГС, но липсва отбелязване
кога е влязло в сила.
От приложената по делото пр.пр.№
42206/09г. на СРП се установява следното:
На 08.06.2009г. ищецът К.Б. е подал до
СРП жалба против В.С.И., живуща *** с оплакване, че тя заедно с друга жена са
му попречили да се нанесе за живеене на тавана, прилежащ към съсобствения му
апартамент в същата кооперация, отказали правото му да ползва и мокрото
помещение с тоалетна и вода. Отправено е искане прокуратурата да предупреди В.И.да
се въздържа от противозаконни действия спрямо него и да му позволи да се нанесе
в таванското помещение.
На 20.07.2009г. девет семейства живущи в
кооперация на ул.********са подали жалба до началника на 3РУ-СДВР с оплакване, че в ап.5 живеят под наем лица,
които вдигат шум и слушат силна музика през
нощните часове. Настанили са се на тавана за живеене при изрично решение на
съкооператорите таванските помещения да не се ползват за живеене, вкл. мокрото
помещение, поради случило се наводнение преди години. Помещението било взломено
от наемателите или предполагаемия собственик К.Б.. Въпреки многократните
разговори с наемателите да не нарушават обществения ред и нощната тишина,
техният хазяин К.Б. се обаждал по телефона и заплашвал с физическа разправа
живущите в кооперацията. Жалбоподателите са поискали съдействие от органите на
реда.
На 31.07.2009г. ищецът К.Б. е подал
жалба в СРП срещу подалите срещу него жалба семейства. В нея твърди, че
подписалите жалбата лица са го набедили и написаното не отговоря на истината.
След извършена проверка по последната
жалба на ищеца с постановление от 17.11.2009г. прокуратурата е отказала да
образува наказателно производство срещу подписалите жалбата живущи на ул. „********съкооператори.
Постановлението е потвърдено от СГП
В домовата книга на етажната собственост
на сградата на ул.********, срещу ап.5 е вписан за собственик ответника Д.Б. на
основание договор за делба на имот, а за обитатели са вписани шест лица. Две от
тях обитават имота от 11.11.2009г., а останалите са се настанили на 1.05.2010г.
и са го напуснали на 7.07.2010г.
След предявяване на настоящия иск,
ответникът от своя страна е подал жалба в РУ за неправомерно ползване на
собствения му апартамент от неизвестни лица. Установено е, че в тази връзка е
разпитван сина на ищеца. Последният твърди, че така ответникът е злепоставил и
сина му и прибавя ново основание към претенцията си за неимуществени вреди.
Тази нова претенция е недопустима, като възникнала след повдигане на правния
спор, по който съдът е сезиран първоначално, и няма да бъде разгледана в
настоящото производство.
Ищецът представя решение на ТЕЛК, видно от което страда от следните заболявания: аортна клапна стеноза, коронарна болест, хипертония, захарен диабет тип ІІ, диабетна полиневропатия и макроангиопатия, варикозни вени на долните крайници, за които му е определена 96% трайно намалена работоспособност, без чужда помощ.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
За да бъде основателен предявения иск по
чл.45 от ЗЗД ищецът следва да докаже противоправно деяние, извършено от
ответника, настъпили вреди за ищеца, причинно-следствена връзка между
противоправното деяние и вредите. Ищецът твърди, че ответникът неправомерно и
противоправно го е злепоставил пред съкооператорите на сградата, в която се
намира собствения му апартамент №5, придобит от ищеца по давност, като им е
внушил, че ищецът не е собственик на ап.5 и не може да ползва общите части, в
резултат на което те подали жалба срещу ищеца в РУ на СДВР за това че той се
саморазправил с тях, в резултат на което срещу ищеца било образувано
наказателно производство.
Тези твърдения не се установиха в проведеното съдебно дирене. Установи се, че в резултат на водените по отношение на имота – ап.5 на ул. „********съдебни спорове, е установено със сила на пресъдено нещо, че ищецът не е собственик на този имот по наследство. Независимо от това, в резултат на извършената проверка по пр.пр.№ 42206/09г. на СРП е установено, че апартамента се отдава под наем от ищеца К.Б., че наемателите нарушават спокойствието на живущите в кооперацията , като вдигат шум през нощта, че живущи в кооперацията са се оплаквали на ищеца Б. за това, но той не е взел мерки, че самия той е имал намерение да живее в таванското помещение, прилежащо към ап.5. От отговора на ответника, а и от събраното по делото става ясно, че ответникът не е бил уведомен за ползването на собственото му жилище. Не е заявявал съгласие за такова ползване. Не се установи ответникът да е злепоставил ищеца пред кооператорите на сградата, нито да им е внушавал кой е собственик на сградата. Обявяването на собственика на апартамента в домовата книга е задължение, което произтича от закона, и не може да се разглежда като противоправно поведение. Съгласно чл.7 от ЗУЕС /редакция към 2010г., когато е извършено вписването/ книга на собствениците се води във всяка сграда или вход в режим на етажна собственост. В книгата се вписват трите имена на собственика, на членовете на неговото домакинство и на обитателите, както и самостоятелния обект и началната дата на обитаване. Вписването се извършва в 15-дневен срок от придобиването на правото на собственост, а за обитателите - в 15-дневен срок от началната дата на обитаването. Задължението за вписване е възложено на собственика, съгласно чл.6 т.16 от ЗУЕС. Ищецът не се легитимира като собственик на имота, не е вписан като такъв в книгата на собствениците , не е вписан и като обитател на имота. В този случай отказът на собствениците/обитателите на сградата на ул.“********да му предоставят ползването на двора за паркиране и на мокрото помещение в таванските стаи е напълно законосъобразен. От материалите по пр.пр.№ 42206/09г. на СРП е видно, че ответникът не е предприел никакви действия по отношение ползването на ап.5 от ищеца /лично или чрез наематели/ - не е подал жалба, не е давал обяснения пред полицейските органи. Спорът за собствеността на имота е бил отнесен пред съда. Едва през 2017г. ответникът е сезирал прокуратурата за неправомерно ползване на жилището му от неизвестни лица. Това негово действие е извън предмета на спора, повдигнат през 2011г., но дори и да беше, действията на ответника не са неправомерни или противоправни. Като собственик на имота той разполага с правни възможности да се защити срещу всяко лице, което без правно основание го ползва. Не се установи и образувано срещу ищеца наказателно производство в резултат на подадената от съкооператорите жалба от 20.07.2009г. Изисканата и приложена прокурорска преписка на СРП е образувана по жалбата на ищеца против подалите срещу него жалба семейства. Поради липса на установено неправомерно поведение у ответника, съдът няма да изследва дали са налице останалите условия за уважаване на претенцията по чл.45 от ЗЗД – вреда и причинно-следствена връзка между вредата и неправомерното/противоправното поведение. Искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
По разноските:Ищецът не претендира разноски.
Ответникът претендира разноски. Представя договор за правна защита и съдействие от 1.11.2013г., в който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв. Изрично е отбелязано, че е платено в брой. Ищецът оспорва плащането на сумата. Съгласно разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. При този изход на делото на ответника се следват изцяло направените от него разноски. Доказателства за заплащане на сумата са представени, като представеният договор за правна защита и съдействие от 1.11.2013г. представлява разписка за това плащане.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на К.И.Б., ЕГН **********
срещу Д.И.Б., ЕГН ********** с правно основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 550 000лв., търпени в
резултат на неправомерно и противоправно злепоставяне пред
съкооператорите на сградата, находяща се на ул.“********в гр.София, че ищецът
не е собственик на ап.5 в тази сграда и не може да ползва общите части, в
резултат на което те подали жалба срещу ищеца в 3 РУ - СДВР за това, че той се
саморазправял с тях, като срещу ищеца било образувано наказателно
производство.
ОСЪЖДА К.И.Б., ЕГН ********** да заплати на Д.И.Б.,
ЕГН ********** сумата 1000лв. разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия: