№ 1589
гр. София, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Венета Цветкова
при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова
като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело №
20231100902250 по описа за 2023 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 258
и чл. 266 ЗЗД /алтернативно – иск по чл. 59 ЗЗД/ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът Б.С. ЕООД, ЕИК: *******, твърди че с ответника „Д.С.Д.И.“ АД, ЕИК:
******* са били в облигационни отношения по силата на договор с елементи на изработка -
ищецът – в качеството на изпълнител и ответникът – като възложител, сключен на
12.02.2019 година и за срок от 2 години, като облигационните отношения между страните са
продължили и след това по устни договорки, с идентично с първоначалния договор
съдържание и основни елементи. Сочи, че предмет на договора първоначално е била
доставка, изграждане, монтаж, тест и пускане в експлоатация на сигнално-охранителна
техника, както и месечна абонаментна техническа поддръжка на монтираната техника върху
управляващи табла на рекламни билбордове, описани в Приложение, неразделна част от
договора срещу такса възнаграждение, дължима от ответника за месечната поддръжка и
определено на база един обект – един брой управляващо табло на рекламен билборд.
Твърди, че страните са уговорили част от дължимата цена по договора за всеки обект и в
конкретно определен размер, с ДДС да бъде заплащана месечно и по банков път, а
останалата част – чрез калкулиране на рекламни дейности в полза на ищеца за целия период
от договора, които ще бъдат прихващани като насрещно вземане на ответника. Настоява в
изпълнение на поетите задължения да е поддържал общо 187 обекта след изтичане срока на
действие на договора, като в процеса претендира възнаграждение за месечна поддръжка
съобразно броя на обектите за съответния месец, след изтичане срока на договора и до
м.ноември 2022 година /съгласно уточнителна молба от 20.12.2023 година/. Твърди по устна
договорка и възлагане да е следвало да продължи да извършва месечна поддръжка при
условията по първоначалния писмен договор, вкл. за начина на плащане на
възнаграждението, за което са били издадени и съответни фактури – за дължимите месечни
възнаграждения. Сочи, че част от фактурите не са заплатени в цялост от ответника:
На първо място сочи, че за част от периода след изтичане срока на договора и до
м.11.2022 година е обслужвал повече обекти от фактурираните на ответника /неточното
1
отразяване се дължало на техническа грешка в счетоводната система/, поради което му е
дължимо в повече от стойността по издадените за посочените в исковата и уточнителната
молба фактури, издадени м.04.,05. и 06.2021 година за реалния брой обслужени обекти за
месеците май, април и юни 2021 година.
Втората част от описаните в исковата молба и молбата- уточнение фактури сочи, че
поради допусната техническа грешка са издадени на по-ниска от уговореното
възнаграждение с ДДС на обект стойност и съответно – ответникът дължи заплащане на
разликата до пълния размер на възнаграждението с ДДС. Сочи и че ответникът дължи
плащане за извършените договорени услуги по фактура от 01.11.2022 година за
предоставени услуги по поддръжка на обекти за м.10.2022 година. Всички горни вземания
за възнаграждения ищецът твърди да са дължимите в размер на 7 лева без ДДС на обект
такива, след срока на договора и по устна договорка. Сочи и че ответникът не е заплатил и
останалата част от общо договорената цена на обект от 8 лева без ДДС за целия период на
предоставяне на услугите за всички обекти, обслужвани от него, тъй като не е извършил
рекламни услуги, с вземания за които да е извършено прихващане.
Алтернативно сочи и че ако се приеме, че претенциите не произтичат от договорно
отношение, то е налице неоснователно обогатяване на ответника със стойността на
материалите, труд и други разходи за изпълнение на работата и месечната поддръжка, които
ищецът е сторил за своя сметка.
Претендира и лихва за забава по всяка от фактурите – от издаване на фактурите за
незаплатените възнаграждения – 22.06.2022 година /единствено за последната фактура
претендира лихва за забава с начало на забавата от 01.11.2022 година/ и до подаване на
исковата молба.
Във връзка с възраженията на насрещната страна, оспорва да е начислявал отстъпки
поради лошо изпълнена работа по месечното обслужване на елементите. Оспорва и
възражението за погасяване по давност на задълженията, тъй като не намира същите да имат
характера на периодични. Претендира законна лихва и разноски.
Ответникът оспорва исковете. Оспорва в изпълнение на първоначалния договор да са
монтирани 187 броя обекти, като сочи, че мегаборди въобще не са изпълнявани, а всяко
присъединяване сочи, че е следвало да става по писмена заявка. Поради това оспорва и
твърдения брой на обслужвани от ищеца обекти след изтичане срока на писмения договор.
Поддържа, че предвид лоша поддръжка и забава при обслужването при възникване на
необходимост, устно договореното възнаграждение е било именно в размер на 7 лева без
ДДС на обект на месец, а впоследствие – променено на общо 770 лева без ДДС на месец за
всички поддържани обекти и без оглед техния брой. Сочи, че разлики в цените има за
първите месеци на присъединяване на обект, тъй като е съобразена с оставащите дни за
месеца техническа поддръжка. Оспорва да е договорно абонаментно обслужване за
м.10.2022 година. Оспорва дължимостта на допълнително начислените от ищеца за
отминали периоди суми. Счита, че рекламни услуги са се дължали само по искане от ищеца,
но такова не е направено в срока по договора и до наличието на правоотношения между
страните /а направеното впоследствие е неизпълнимо/. Намира и че същите е следвало да
бъдат предмет на друг договор между страните и в представения договор е уговорена
принципна възможност за прихващане и евентуалната /рамкова/ стойност при предоставяне
на такива услуги. Поради това, оспорва и посочената от ищеца сума от 8 лева без ДДС за
рекламни услуги да е част от дължимото възнаграждение за месечна техническа поддръжка.
Намира, че наличието на договорни правоотношения в периода изключва приложимостта на
института на неоснователното обогатяване. Прави възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на част от вземанията. Претендира разноски.
По така предявените искове и заявени от страните факти и обстоятелства, ищецът
носи тежест да докаже наличието на облигационни отношения с ответника по договор с
2
елементи на изработка, по който е изправна страна, изпълнение на предпоставките за
изплащане на претендираното възнаграждение по договора за процесния период -
извършване на поръчаната работа, съобразно изискванията по договора и приемане на
работата от ответника, размер на дължимото и договорено възнаграждение, датата, на която
вземанията са станали изискуеми, начална дата на забава и и размер на неустойката за
забава.
Алтернативно – по иска по чл. 59 ЗЗД - липсата на облигационни отношения между
страните, обедняване на ищеца с исковите суми, сторени на посоченото в исковата молба
основание; обогатяване на ответника със същите суми, липса на правно основание за
настъпилото обогатяване; наличие на връзка между обедняването на ищеца и обогатяването
на ответника от един или от няколко общи факта.
Ответникът носи тежест да докаже евентуално плащане, правоизключващите си
възражения.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства и безспорните между тях факти, приема следното от фактическа и правна
страна:
Страните не спорят и съответно съдът приема за доказани в процеса фактите на
сключен договор между страните със съдържанието по представения с исковата молба за
срок от две години /до 12.02.2021 година/; както и че нито в периода на договора, нито по-
късно ответникът е извършвал рекламни услуги в полза на ищеца.
Установен като безспорен е и фактът, че страните са постигнали съгласие за това
ищецът да продължава да осъществява техническо обслужване на вече присъединени обекти
за периода от изтичане срока на договора и до м.10.2022 година, а в периода м. 02.2021
година и до м. 09.2022 година – по общо съгласие между страните ищецът е извършвал и
абонаментна техническа поддръжка на вече монтирани управляващи табла за рекламни
билбордове срещу насрещно възнаграждение, дължимо от ответника.
Предвид посоченото, но и от представените писмени доказателства се установява, че
страните са обвързани по сключен на 12.02.2019 година договор с елементи на изработка, по
силата на който ищецът е поел задължение срещу възнаграждение да достави, изгради,
монтира, тества и пусне в експлоатация сигнално-охранителна техника- СОТ върху
управляващи табла за рекламни билбордове, разположени на обекти на територията на
страната, описани по брой, вид, местоположение, конструкция и др. в Приложение № 1,
Приложение № 2 и Приложение № 3, неразделна част от договора /съответно- мегаборди,
билборди и скролери/.
В чл. 2 е договорена цената по договора и начинът на заплащане. Според чл. 2.1,
възложителят заплаща на изпълнителя месечна абонаметна такса за техническа поддръжка
на СОТ за 1 (един) брой управляващо табло за рекламен билборд в размер на 15.00 лева
(петнадесет лева и нула стотинки) без ДДС /чл. 2.3/, а в чл. 2.2 е уговорен начин на
заплащане на цената, а именно: единичната цена за услугата от 15 лева за 1 брой рекламно
съоръжение (управляващо табло за рекламен билборд) ще се заплаща по следния начин:
46.67 % или 7.00 лева от общата цена от 15.00 лева - по банков път, а оставащата разлика от
53.33% или 8.00 лева възложителят ще калкулира и остойности в полза на изпълнителя под
формата на рекламни дейности за целия период на действие на договора /като допълнително
е посочено, че вида и количеството на рекламните дейности - стоки и/или услуги ще бъдат
уредени изчерпателно в допълнително споразумение към настоящия договор. Посочено е
също така, че страните изразяват изрично съгласие да прихващат насрещните си задължения
по настоящия Договор и съответното допълнително споразумение, уреждащо
предоставената рекламна дейност.
От показанията на свидетелите Тонов и Ванчев, в която част показанията им съдът
3
кредитира, тъй като са непротиворечиви, логични и ясни, се установява, че и двамата
свидетели са имали преки впечатления върху взаимоотношенията на дружествата по
договора още от 2019 година, а и впоследствие – след прекратяване на същия. Свидетелят
Тонев сочи, че в периода м.02.2019 година – 2022 година поетапно ищцовото дружество е
монтирало, пускало в експлоатация и обслужвало технически обекти на ответника със
система за сигнално-охранителна техника, отчитаща нарушения в работата на рекламните
съоръжения, в т.ч. билборди, скролери, мегаборди и т.н. рекламни обекти, като при
неизправност в същите сигнал е получавал възложителят, а изпълнителят е имал задължение
да отстрани възникналите проблеми, след уведомяване. Свидетелят Тонев сочи и че, както за
монтаж, така и за реакция по сигнал, е било необходимо съдействие на възложителя, тъй
като служителите на ищеца не са имали достъп за свободно отваряне на съоръженията, без
повреждането им. Свидетелят има преки впечатления за това, че лице за контакт с ответника
основно е бил Драгомир Драганов, както по-късно –и управителят Александър
Александров. Свидетелят Тонев сочи и че до определен момент, докато Драганов е работил
в дружеството, последният е подписвал всички двустранни протоколи за приемане на
работа, а след това - обектите са посочвани по възлагане на управителя Александров в
имейл и поради липса на конкретно отговорно за това лице, част от приемо-предавателните
протоколи са останали неподписани от страна на възложителя, въпреки, че работата е била
изпълнена. Свидетелят е категоричен, че възложителят е отправял заявки по имейл за
монтаж на система или възникнал проблем с оглед абонаментното обслужване за всеки
конкретен билборд или скролер, а после при монтаж, изграждане и сервизно обслужване са
присъствали екипи/представители и на двете дружества. Свидетелят Тонев, както и св.
Ванчев сочат и че действително е имало претенции за некачествено изпълнение през лятото
на 2021 година, но според Тонев проблемите са били отстранявани, след осигуряване на
достъп и възможност за това, а и сочи, че част от тях са възниквали по независещи от
изпълнителя фактори /пр. прекъсване на ток, липса на свързване с електропреносната мрежа
и т.н./. Сочи, че приемо-предавателните протоколи са подписвани от Драганов и от друга
страна– от техниците на ищеца.
От друга страна, свидетелят Ванчев има впечатления лично поне за 110 рекламни
съоръжения, включени към системата на ищеца, тъй като е запознат с приемо-
предавателните протоколи за тях. Свидетелят Ванчев също сочи Драганов като техническо
лице, което от името на ответника е получавало сигнали от монтираната система и е
уведомявало изпълнителя за възникнали проблеми /пр. недобра функционалност и др./.
Свидетелят сочи, че монтиране на система на съоръжение на ответника и неговото
сервизиране може да стане само при оказано съдействие от негова страна, чрез осигуряване
на достъп.
Според св. Ванчев, проблем и зачестили технически проблеми със системата за
известяване, грешки и фалшиви сигнали е имало от периода юли-август 2021 година, поради
което и от м. 09.2021 година възложителят е спрял плащанията. Свидетелят сочи, че и след
срока на договора, ищецът е продължил да изпълнява задълженията по поддръжка на вече
монтираните съоръжения и отстранява проблеми, но при месечна цена от 770 лева за
монтираните вече към м.02. 2021 година системи, като и новите такива. Сочи и че услугите
на ищеца са от съществено значение за ответника и неговата дейност по реклама, но поради
недобрата услуга по поддръжка м.07-08.2021 година, през м. 09. 2021 година ответникът е
спрял плащания до отстраняване на проблемите по системата и са възобновени плащанията
през 2022 година, но по мнение на свидетеля, с цел окончателно уреждане на отношенията
през м.11.2022 година. Свидетелят сочи, че техниката на ищеца е била монтирана по
съоръженията на ответника до м.10.2022 година, след което - отстранена. Свидетелят
твърди, че фактурите на по-висока стойност за м.07.2022 година, м. 08.2022 година и за
следващите месеци, над цената от 770 лева, е поради фактурирани допълнително
присъединени съоръжения, за които той няма информация.
4
По делото са представени и приемо – предавателни протоколи, двустранно подписани
от представители на двете дружества за доставка, монтаж и пускови настройки на 138 на
технически системи /в периода м.02.2019 година – м.02.2021 година/ и едностранно
подписани от страна на ищеца приемо-предавателни протоколи за 49 технически системи /в
периода м. 04.2021 година – м. 03.2022 година/. Предвид показанията на свидетелите и липса
на оспорване на документите в частта относно тяхното авторство, съдът приема за доказани
твърденията на ищеца, че същите /които носят подпис на представител на ответника/ са
подписани от името на ответника, от лице със съответна представителна власт, която не е
оспорена веднага след узнаването.
Горните доказателства обосновават извод за наличие на облигационно
правоотношение между страните по представения писмен договор. Последният не се нуждае
от тълкуване по реда на чл. 20 ЗЗД в частта относно уговореното възнаграждението, тъй
като клаузата на чл. 2.1. е ясна и конкретно определя размера на възнаграждението за
доставена, изградена, пусната в експлоатация и тествана СОТ за един брой управляващо
табло за рекламен билборд, а именно - 15 лева без ДДС /чл. 2.3./, месечно, платима в срока
по чл. 3.2.1 от договора.
С въведената в чл. 2.2. от договора разпоредба не е въведена неяснота по отношение
на цената на услугата, а единствено е уговорен начинът на плащане на цената, като и тази
клауза е ясна. Видно от постигнатото съгласие, за част от цената на месец, на рекламен обект
– от 46,67% или 7 лева без ДДС е дължимо плащане по банков път. По отношение на 53,33%
от цената по чл. 2.1. или 8 лева без ДДС страните са договорили, че кредиторът е съгласен да
приеме в изпълнение различно от уговореното парично плащане – рекламни услуги на
съответната стойност. Посочената уговорка има характер на такава по чл. 65 ЗЗД, когато
длъжникът престира нещо различно от дължимото на кредитора си, но с негово съгласие.
Това са хипотези на погасяване на задължението чрез престиране на различното от
уговореното. Видно от договора, длъжникът е имал срок да изпълни по посочения начин - до
изтичане на срока на договора. Безспорно, обаче, е обстоятелството, че до изтичане срока на
договора, рекламни услуги по смисъла на чл. 2.2. не са предоставени на ищеца. Ето защо, за
ответника е останало непогасено задължението за заплащане на разликата до пълния размер
на паричното възнаграждение за месеците в периода на действие на договора, за всеки от
обектите, приети от ответника /пълният размер е единична цена от 15 лева без ДДС за
обект/, за съответния брой обекти, присъединени в конкретния месец или преди това - от
началото на действие на правоотношението.
Същевременно, обаче, срокът на договора е 24 месеца от подписването, или до
12.02.2021 година. Видно от представения документ, не е предвидена възможност за
автоматично продължаване на срока, а и по делото не са представени доказателства за
продължаване действието на договора по взаимно, писмено или устно изразено съгласие на
страните, като съдържанието на правоотношението да е запазено при идентични на
условията и елементите по писмения договор. Поради това, съдът приема за доказано по
делото, че с изтичане на срока, договорът е преустановил своето действие между страните.
На следващо място, с оглед показанията на свидетелите, както и приетото по делото
заключение на вещото лице-счетоводител и представените писмени доказателства -
осчетоводените и в двете дружества фактури, по които ответникът е извършил и плащане на
единична цена на обект от 7 лева без ДДС се установява, че до края на срока на договора –
12.02.2021 година, ищецът е изпълнил и ответникът е приел възложената работа в
количество/брой обекти, описани в издадените фактури /тези факти се установяват основно
от обективираното извънсъдебно признание на ответника, който е осчетоводил и заплатил
фактурите за посочения брой съоръжения/. Видно от Приложение 3 на експертизата,
поетапно са включени общо 119 обекта, за които ответникът е заплащал месечно
възнаграждение от началото и съобразно периода на пускане в размер на 7 лева без ДДС за
5
всеки от месеците в срока на договора от 12.02.2019 година.
Следователно, дължимото възнаграждение, което не е било погасено до края на срока
на договора от ответника, възлиза на разликата от заплатените по единична цена от 7 лева
без ДДС на обект, на месец /съответна част от месеца/ и до пълния договорен размер от 15
лева без ДДС на включен обект, на месец. Доколкото, обаче, по делото не са събрани
доказателства за този конкретния размер на дължимото възнаграждение за поетапно
включените 119 обекта за период от начало на включване на всеки от тях и до изтичане
срока на договора на 12.02.2021 година, до когато страните се доказа да са обвързани и от
посочената цена, съдът определя същия по реда на чл. 162 ГПК. За тази цел следва да се
имат предвид посочените като заплатени суми по Приложение 2 от заключението на вещото
лице по фактури по точки № 1 до 25 от Приложението, издадени и относими към периода на
действие на писмения договор между страните, посочената като заплатена част от цената от
7 лева на брой с ДДС и на тази основа се определя съответната оставаща част за плащане от
по 8 лева без ДДС единична цена на месец, която е общо в размер на 17 169, 49 лева. Тази
сума съдът определя като дължимата част от възнаграждението, на база брой съоръжения
спрямо посочените в заплатените от ответника фактури, но изчислено по единична цена от 8
лева без ДДС или 9.60 лева с ДДС, за процесния период. Както беше посочено по-горе,
двустранно осчетоводените и заплатени фактури в срока на действие на писмения договор
имат противопоставима на ответника доказателствена сила относно броя на съоръженията,
за които е заплащана единична цена от 7 лева без ДДС за месец. Ответникът не доказа
възраженията си в тази връзка, тъй като показанията на св. Ванчев относно присъединени
само 110 обекта не съответстват на останалите доказателства по делото и съответно - не
установяват точната бройка на обектите на ответника, по отношение на които е изпълнена
възложената на ищеца работа/услуга, още по-малко в конкретни времеви моменти от
развитие на договорното правоотношение между страните.
В заключение, за периода от началото и до прекратяване на писмения договор,
ищецът доказа изпълнени услуги, приети от ответника без възражения, за които е останало
незаплатено възнаграждение /за доставени, монтирани, тествани и пуснати съоръжения на
обекти на ответника/ в общ размер от 17 169, 49 лева с ДДС.
Възражението за давност на ответника за тази претенция е неоснователно. Според чл.
114 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В случая
се претендира онази част от уговореното възнаграждение от 15 лева без ДДС, която страните
са се съгласили, че може да бъде погасена и чрез предоставяне на рекламни услуги, но в
рамките на срока на договора или до 12.02.2021 година. Следователно, след тази дата
настъпва изискуемостта на непогасеното вземане и съответно – давностният срок, дори да
беше и тригодишен, не е изтекъл към датата на предявяване на исковете.
На следващо място, безспорно между страните е и че същите са установили
облигационни отношения след 12.02.2021 година, по неформален договор с предмет,
идентичен на този по правоотношението между тях, възникнало на 12.02.2021 година и
считано до м.11.2022 година.
Тези обстоятелства се установяват, както от свидетелските показания, събрани в хода
на производството, така и от осчетоводените от двете страни и заплатени от ответника
фактури за цена на услуги, предоставени от ищеца в периода след прекратяване на писмения
договор и до м.11.2022 година, а също и от релевантните по време и представени от
страните, разменени по електронна поща, писма. От събраните по делото доказателства,
обаче и въпреки разпределената и указана на ищеца доказатествена тежест, не се доказаха
по несъмнен начин по делото твърденията му относно непроменения размер на
възнаграждението като единична цена от 15 лева без ДДС, на месец, за техническа
поддръжка на СОТ за 1 (един) брой управляващо табло за рекламен билборд в размер на
15.00 лева (петнадесет лева и нула стотинки) без ДДС и при идентичен на посочения в
6
договора от 19.02.2019 година начин на заплащане на цената, а именно: единичната цена за
услугата от 15 лева за 1 брой рекламно съоръжение (управляващо табло за рекламен
билборд) да е платима по следния начин: 46.67 % или 7.00 лева от общата цена от 15.00 лева
- по банков път, а оставащата разлика от 53.33% или 8.00 лева- под формата на рекламни
дейности, които следва да бъдат предоставени от ответника.
Напротив, тези твърдения на ищеца бяха оборени от събраните по делото и във
връзка с възраженията на ответника доказателства. Свидетелят Ванчев изрично заявява, че
знае страните да са договорили в отношенията помежду им, след прекратяване на писмения
договор ищецът да продължи да предоставя услуги по предмета на договора, но са внесли
промяна в договореното възнаграждение за възложената работа - на твърдо установен
месечен абонамент от 770 лева без ДДС на месец /а не по единична цена за брой
съоръжение/. В тази насока – относно съдържанието на облигационното правоотношение в
периода м. 03.2021 година – м. 10.2022 година, следва да се има предвид и заключението на
счетоводителя и представените по делото фактури, видно от които самият ищец е
начислявал именно такава сума /от 770 лева без ДДС за месец/ на основание възнаграждение
по договор от 12.02.2019 година, в периода след м. 03.2021 година, за различен брой обекти
/пр. 110 бр за м.04.-06.2021 година, 156 броя за м. 07. и м. 08.2021 година, 171 бр. за м. 09.-
м.12.2021 година, 175 броя за м. 01.2022 година и т.н./. Следва да се допълни, че
твърденията на ищеца за дължимост на единична цена от 15 лева без ДДС не се подкрепят
нито от заключението на вещото лице, нито от представените счетоводни документи и
писмените доказателства. В тази връзка съдът не може да кредитира едностранно
съставените и неосчетоводени от ответника фактури като доказателство относно основния
елемент на правоотношението – размерът на договореното възнаграждение. В тази част,
документите са частни свидетелстващи за изгодни за страната факти и съответно - без
обвързваща съда и противопоставима на другата страна доказателствена сила и не
кореспондират на останалите събрани по делото доказателства /свидетелските показания
относно развитието в отношенията на страните и уговорките между тях и останалите
писмени доказателства по делото/. Ето защо, съдът приема за доказано обстоятелството, че
след 12.02.2021 година страните са установили по общо съгласие, месечно възнаграждение
за предоставяните от ищеца услуги в твърд размер от 770 лева без ДДС, без оглед на броя на
присъединените обекти. Тоест, броят на присъединените обекти в периода от 13.02.2021
година и до м.11.2022 година е неотносим за определяне на възнаграждението факт.
Следователно, предвид заключението на вещото лице и представените писмени
доказателства, които установяват извършени плащания по фактурите с данъчна основа от
770 лева, то за периода от м.03.2021 година – м.08.2021 година, ищецът не доказа наличието
на непогасени в срок задължения за възложителя. На следващо място, за периода от
м.09.2021 година, макар да се установи, че във връзка с възникнали дефекти и проблеми в
системата на ищеца, ответникът е спрял плащанията за възложената работа, поради недобра
функционалност на системата и след срещи и разговори с представители на ищеца, които е
възобновил през 2022 година, няма доказателства, сочещи на постигнато съгласие за
изменение на уговорения размер на възнаграждение за този период. Поради това, за целия
период от 13.02.2021 година и до м.10.2022 година, вкл. съдът приема да е дължимо
възнаграждение в месечен размер от 770 лева без ДДС или 924 лева с ДДС, или общо 18 480
лева с ДДС. Същевременно, обаче, от заключението на вещото лице се установява, че
ответникът е заплатил сума, надхвърляща този размер, с основание дължимо
възнаграждение за предоставени услуги в посочения по-горе период. Това обосновава извод
за неоснователност на исковите претенции за възнаграждение за предоставени услуги в този
период.
Тук отново следва да се допълни и че отразеното в едностранно издадените в доста
по-късен етап от момента на доставяне на услугата момент и незаплатени от ответника
фактури, не е противопоставимо на последния доказателство относно съдържанието и
7
елементите на уговореното между страните по неформалния договор правоотношение, тъй
като удостоверява изгодни за издалата фактурите страна факти. Не се установи, от друга
страна, причина за допусната техническа грешка в счетоводната програма на ищеца,
произтичаща от обективни и независещи от данъчния субект обстоятелства. Действително,
предхождащите търговски отношения между страните и съществените им елементи са били
уредени в писмения договор, но свидетелските показания за множество възникнали
проблеми в предоставяните услуги, комуникацията между страните и съответно –
провеждани разговори и устни уговорки във връзка с изменение на условията по
правоотношението, както и липсата на обективирана воля между страните за сключване на
нов писмен договор или продължаване срока на предходния, обосновават причината за
доказаната промяна в договорените условия в последващо установените неформални
договорни отношения и по-специално - относно размера на дължимото възнаграждение,
което в последващия писмения договор период е установено на месечна база, а не по
единична цена за присъединен обект. Следва да се посочи и че заплатените от ответника в
края на 2022 година суми по фактури, надхвърлящи възнаграждение от 770 лева на месец,
предвид показанията на свидетеля, са били с оглед преустановяване и окончателно уреждане
на отношенията между страните, поради което сами по себе си не могат да бъдат
кредитирани като признание на ответника за размера на дължимото възнаграждение.
Следователно, предвид всичко изложено, претенциите на ищеца във връзка с
фактурите, по т. 3.1 и 3.2, описани в уточнителната молба от 20.12.2023 година, са
неоснователни и подлежат на отхвърляне. Сумите по тези счетоводни документи са
претендирани от ответника като дължимо възнаграждение за предоставяни услуги в
посочения период, каквото се установи да не е останало непогасено. Поради недължимост
на възнаграждение в посочения от ищеца в исковата молба размер, неоснователна е и
претенцията за дължимо възнаграждение в размер над посочения по-горе от 17 169,49 лева
за периода след прекратяване на писмения договор и поради непредоставени рекламни
услуги.
По исковете по чл. 86 ЗЗД.
Предвид неоснователност на исковете за главниците по фактурите, предмет на
исковата молба, неоснователни са и акцесорните претенции по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По разноските.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и заявено своевременно искане, разноски са дължими
и на двете страни, съобразно изхода на производството.
На ищеца са дължими разноски по списък за адвокат, държавна такса и вещо лице /от
6809 лева/, съобразно уважената част от исковете, или 2217,47 лева.
На ответника са дължими разноски по списък за адвокат и вещо лице /от 5300 лева/,
съобразно отхвърлената част от исковете, или 3573,97 лева.
Воден от горните съображения, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д.С.Д.И.“ АД, ЕИК: ******* да заплати на "Б.С." ЕООД, ЕИК: *******,
на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 258 и чл. 266 ЗЗД, сумата от 17 169,49 лева с ДДС,
представляваща дължима, но незаплатена част от възнаграждение по Договор между
страните от 12.02.2019 година за доставка, изграждане, монтиране, тестване, пускане в
експлоатация и обслужване на сигнално-охранителна техника- СОТ върху управляващи
табла за рекламни билбордове, разположени на обекти на територията на страната, описани
8
по брой, вид, местоположение, конструкция и др. в Приложение № 1, Приложение № 2 и
Приложение № 3, неразделна част от договора, за предоставени услуги в периода 12.02.2019
година – 12.02.2021 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
05.12.2023 г. и до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
пълния предявен размер от 42 537.09 лева с ДДС и като дължима част от възнаграждения за
предоставени услуги от ищеца по неформален договор с елементи на изработка за доставка,
изграждане, монтиране, тестване, пускане в експлоатация и обслужване на сигнално-
охранителна техника- СОТ върху управляващи табла за рекламни билбордове, разположени
на обекти на територията на страната, собственост на ответника, в периода 13.02.2021
година – м.11.2022 година, непогасени чрез предоставяне на рекламни услуги.
ОТХВЪРЛЯ предявените по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 258 и чл. 266 ЗЗД,
алтернативно – по чл. 59 ЗЗД от "Б.С." ЕООД, ЕИК: ******* срещу „Д.С.Д.И.“ АД, ЕИК:
******* искове за сумата от 8 725.47 лева с ДДС, общо дължима сума по фактури, както
следва: фактура ********** от 22.06.2022г.; фактура ********** от 22.06.2022г.; фактура №
********** от 22.06.2022г., № ********** от 22.06.2022г.; № ********** от 22.06.2022г.; №
********** от 22.06.2022г.; № ********** от 22.06.2022г.; № ********** от 22.06.2022г.; №
********** от 22.06.2022г.; № ********** от 22.06.2022г.; № ********** от 22.06.2022г.;№
********** от 22.06.2022г.; № ********** от 22.06.2022г.;№ ********** от 22.06.2022г.;№
********** от 22.06.2022г.; № ********** от 01.11.2022г. и № ********** от 01.11.2022г.,
както и исковете по чл. 86 ЗЗД за сумата от общо 1445,76 лева- обезщетение за забавено
плащане на горните фактури, общо дължимо за периода 22.06.2022 година – 05.12.2023
година, като неоснователни.
ОСЪЖДА, „Д.С.Д.И.“ АД, ЕИК: ******* да заплати на "Б.С." ЕООД, ЕИК: *******,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 2217,47 лева - съдебни разноски, сторени в
настоящото производство.
ОСЪЖДА "Б.С." ЕООД, ЕИК: ******* да заплати на „Д.С.Д.И.“ АД, ЕИК: *******,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 3573,97 лева – разноски в настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9