№ 421
гр. Бургас, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20252120201295 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Д.Ф.“ ЕООД, ЕИК *********, срещу Наказателно
постановление № ******-F****** от ******** г., издадено от началник на отдел
„Оперативни дейности“ - Бургас, при ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя на основание
чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 ЗДДС за извършено нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба
№ Н-18/2006г. на МФ, му е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 1000
лв.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно.
Твърди, че случаят е маловажен и не са настъпили щети за фиска. Сочи, че нарушението е
първо за обекта, както и че в обекта не е било констатирано друго нарушение при
извършване на проверката. Поддържа наличие на предпоставки за приложение на чл. 28
ЗАНН. Навежда възражения за допуснато нарушение на чл. 42 ЗАНН при съставяне на
АУАН и по –точно поддържа, че в АУАН е налице обстоятелствена непълнота.
Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява представител.
АНО чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ч., оспорва жалбата като
неоснователна и моли обжалваното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Счита нарушението за безспорно доказано. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията на страните, намира за установено следното:
1
От фактическа страна:
На ******** г. в 12:00 часа служители на НАП, в това число и свидетелят С. М. на
длъжност главен инспектор по приходите извършили проверка на обект –Бистро „*** км“,
находящо се в гр. Бургас, кв. „*** км“, стопанисван от жалбоподателя. Била извършена
контролна покупка, като проверяващите установили, че във фискалния бон продажбата била
отразена в данъчна група „Г“ -за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9% ДДС,
вместо в данъчна група „Б“, които се облагат с 20 % ДДС. По време на проверката бил
изведен и дневен Х отчет, от който се установило, че има извършени и други продажби на
храна в обекта, които са били маркирани в данъчна група „Г“, вместо в данъчна група „Б“.
При така установеното свидетелят М. съставил на ******** г. срещу жалбоподателя АУАН
за извършено нарушение по чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ.
Впоследствие на ******** г. било издадено и наказателното постановление, предмет на
обжалване в настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се,
поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти. Показанията на свидетеля М. са
обективни, последователни, безпротиворечиви и се подкрепят от събраните писмени
доказателства.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи
(Заповед №ЗЦУ-384/27.02.2024 г. на изпълнителния директор на НАП, в сроковете по чл. 34
ЗАНН. Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното
постановление не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да обуславят отмяна на обжалвания акт. В тази връзка съдът намира за неоснователно
възражението за допуснато нарушение на чл. 42 ЗАНН при съставяне на АУАН. Видно от
обстоятелствената част на АУАН, констатираните от проверяващите фактически положения
при извършване на проверката на място в обекта, са били подробно изложени от
актосъставителя в съдържанието на АУАН. АУАН е бил връчен лично на представител на
жалбоподателя, като в него не са били отразени възражения срещу съдържащите се в него
обстоятелства. Фактическата обстановка намерила отражение в съставения АУАН, е била
подробно изложена и в издаденото НП.
В случая жалбоподателят е бил санкциониран за извършено нарушение по чл. 27, ал. 1,
2
т. 2 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ.
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано по този закон лице е длъжно да
отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от съответното устройство. Съгласно чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС, министърът на
финансите издава Наредба, с която се регламентира издаването на фискални касови бележки
от фискално устройство. В приложение на тази разпоредба е издадена Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства. Съгласно чл. 27, ал. 1 на същата Наредба, лицата по чл. 3, с
изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни да регистрират
всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите: 1. група
"А" – за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и
услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се
начислява ДДС; 2. група "Б" – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 %
данък върху добавената стойност; 3. група "В" – за продажби на течни горива чрез
измервателни средства за разход на течни горива; 4. група "Г" – за стоки и услуги,
продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност.
Съгласно § 15д, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗДДС ставката на данъка по чл. 66а от ЗДДС,
която е 9 %, се прилага до 31 декември 2024 г. за доставка на ресторантьорски и кетъринг
услуги, които се състоят в доставка на приготвена или неприготвена храна, включително
състояща се в доставка на храна за вкъщи. Следователно след 31.12.2024 г. е отпаднала
предвидената законодателна привилегия за облагане на доставките на храна с по-малък
размер на ДДС – 9 %, вместо 20 % ДДС, предвиден в чл. 66, ал. 1 ЗДДС.
В случая, дружеството жалбоподател е извършвало по занятие ресторантьорски
услуги- бистро за обществено хранене. Същото има фискален апарат, чрез който инкасира
продажбите, които извършва при предоставянето на стоките и услугите. Установено е, че
при регистриране на ******** г. на продажби на храна във ФУ същите са били отразени в
група „Г", вместо в група „Б". При така установеното от обективна страна следва
категоричен извод, че дружеството е извършило нарушение по чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба
№ Н-18/2006г. на МФ. В тази връзка съдът не споделя поддържаното защитно възражение
на жалбоподателя, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
По смисъла на §1 ал.1 т.4 от ДР на ЗАНН (нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.), „маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо
лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към
държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на
задължение от съответния вид. От събраните по делото доказателства съдът приема, че
настоящият случай не представлява по-ниска степен на обществена опасност от подобен вид
нарушения. От показанията на свидетеля М. и от представен в преписката дневен Х отчет,
се установява, че не се касае за инцидентна проява при маркиране на направената от
3
проверяващите контролна покупка в данъчна група, облагана с по-малък размер на ДДС,
вместо в данъчна група „Б“. Установяват се множество продажби, извършени на ******** г.,
които са били неправилно обложени от търговеца с данък 9% ДДС, вместо с 20 % ДДС. По
този начин се установява последователна извършвана от жалбоподателя търговска дейност –
продажба на храна, която се маркира в неправилна данъчна група с облагане с по-малък
размер на ДДС. Ето защо съдът приема, че извършеното от жалбоподателя нарушение не
следва да се определя като маловажен случай.
Извършеното нарушение правилно е било подведено от АНО под санкционната норма
на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, като наказващият орган е определил санкцията по реда на чл. 185,
ал. 2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Тази разпоредба се прилага ако нарушението не води
до неотразяване на приходи, какъвто е настоящият случай. Наказващият орган е наложил
размер на наказанието „имуществена санкция“ в предвидения в чл. 185, ал. 1 ЗДДС (Изм. –
ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г.), действаща редакция към датата на
нарушението минимум от 1000 лева. Съдът намира, че с така наложеното наказание ще
бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита
нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.
Предвид изложеното, наказателното постановление се явява законосъобразно и
правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
С оглед извода на съда за неоснователност на жалбата на основание чл. 63д, ал. 4
ЗАНН жалбоподателят следва да заплати на АНО претендираните разноски за
възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт. При определяне на
дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата
на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и
наказания е от 80 до 150 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът
достигна до извод, че за осъщественото процесуално представителство в полза на АНО
следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ******-F****** от ******** г.,
издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ - Бургас, при ЦУ на НАП, с което на
„Д.Ф.“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 ЗДДС за
извършено нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ, му е наложено
наказание „имуществена санкция” в размер на 1000 лв.
4
ОСЪЖДА „Д.Ф.“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Национална агенция за
приходите сумата от 100 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в
14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5