Р Е
Ш Е Н
И Е №......
гр.К.,
................год.
В И М Е
Т О Н А Н
А Р О
Д А
К. районен съд, гражданска колегия в
публично заседание на двадесет и втори октомври, две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при
секретаря........................Х. К………….....................................................като
разгледа докладваното от съдията..................................гр.д.№699 по описа за 2020 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК, във
вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.342, ал.2 от ТЗ и чл.92, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът заявява, че на 24.02.2020 г. във връзка
с дадени му указания по ч.гр.д.№2991/2019 г. по описа на РС-К. по чл.415, ал.1,
т.2 от ГПК предявява иска за установяване съществуването на вземанията му по
издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Твърди, че на 10.07.2018г. между „М. Б.“ ЕООД (с вписана впоследствие промяна в
правната форма в ООД), ЕИК:***** в качеството на Лизингодател и ответникът Д.Т.С.,
в качеството на Лизингополучател бил сключен Договор за финансов лизинг със
задължително придобиване на собствеността №***. В изпълнение на задълженията си
Лизингодателят придобил собствеността върху посочения от Лизингополучателя лек
автомобил марка ****модел „740“, идентификационен номер на рама ****, рег.№**** и предоставил ползването му на
Лизингополучателя, за което бил съставен приемо-предавателен протокол.
Лизингополучателят заплатил авансово първоначалните разходи и договорената
първоначална вноска. Размерът на финансирането било ****лева. Всички съществени
условия били подробно описани в Договора, приетите от клиента Общи условия и
приложенията, като неразделна част от Договора. Лизингополучателят поел
задължение за заплащане на месечни вноски, както и да използва вещта по
предназначение с грижата на добър стопанин. Договорен бил срок от 30 месеца,
изтичащ на 30.12.2020 г., съгласно приложения Погасителен план -неразделна част
от Договора за финансов лизинг. Договорен бил фиксиран лихвен процент в размер
на 39.60 %, съответно размер на месечни анюитетни вноски от ****лева.
Лизингополучателят преустановил плащания по договора, като последното постъпило
частично плащане било на 25.10.2018г., а същевременно ответникът продължил да
ползва лизинговия актив до 05.12.2018 г., на която дата след връчено му
изявление за разваляне на договора поради неизпълнение, лизинговият актив бил
върнат във владение на собственика - Лизингодател със съдействието на трето
лице - „Е. Б. К. Г.“ ЕООД. На основание чл.345 от ТЗ във вр. с чл. 8.1 от
приложимите към Договора Общи условия за периода, през който лизинговият актив
бил ползван отответника, последният дължал заплащането на договорените месечни
вноски по погасителен план от четвърта (с падеж 30.10.2018 г.) до пета (с падеж
30.11.2018 г.) включително и шеста частично (за период от 01.12.2018 г. до
05.12.2018 г.) в общ размер от ***лева, в това число главница в размер на ***лева
и възнаградителна лихва в размер на ***лева. На основание чл. 15.1 от
приложимите ОУ, предвид допуснатата забава в плащанията на четвърта и пета
вноски била начислена неустойка в размер на ***лева към датата на прекратяване
на договора - за период от 30.10.2018 г. до 05.12.2018 г. Неустойката била
начислена както следва: за забава в плащането на четвърта вноска за периода от
30.10.2018 г. до 05.12.2018 г. върху съответната част от главницата в размер ***лева;
за забава в плащането на пета вноска за периода от 30.11.2018 г. до 05.12.2018
г. върху съответната част от главницата в размер ***лева. На основание чл.15.5
от приложимите към Договора Общи условия, ответникът дължал неустойка за
прекратяване на договора по негова вина,
в трикратен размер на договорената месечна вноска или общо ***лева, дължима
еднократно към датата на прекратяване на Договора - 05.12.2018 г., формирана
като сбор от три месечни вноски, всяка една в размер на ****лева. На основание
чл.8.6. във вр. с чл.8.7.4 от Общите условия, Лизингополучателят дължал да
възстанови на Лизингодателя направените разходи за заплащане на данъци на
основание чл.52-чл.61 от ЗМДТ за 2018 г. в размер на ***лева и за 2019 г. в
размер на ***лв. На основание чл. 14.4 във вр. с чл. 8.7.10 от Общите условия,
Лизингополучателят дължал да възстанови и направените разходи за възстановяване
на владението на Лизинговия актив. За целта, били ползвани услугите на трето
лице - „Е. Б. К. Г.“ ЕООД. Съгласно рамков договор за поръчка от 06.06.2017 г.
между „М. Б.“ ЕООД и „Е. Б. К. Г.“ ЕООД дължимото възнаграждение възлизало на ***лева
с ДДС, за което била издадена фактура №**********/11.12.2018 г.
Възнаграждението било формирано като сбор от възнаграждението за изземване на
актив до 3.5 тона, увеличено с ***лева за изземване извън гр.С., както и
допълнителни разходи в размер на ***лева, без ДДС. Предоставените услуги
включвали действия по издирване, установяване, оглед и изземване на актива,
респ. превозването му и предаването му във владение на собственика. Моли съда
да постанови решение, с което да признае за установено, че Д.Т.С., с ЕГН-**********
*** дължи на „М.Б.“ ООД, с ЕИК:***** по договор за финансов лизинг №*** сумите:
***лв. главница за лизингови вноски от 30.10.2018 г. до 05.12.2018 г., ***лв.
лихва по лизингови вноски с падеж от 30.10.2018г. до 05.12.2018 г., ***лв. неустойка за забава от 30.10.2018 г. до
05.12.2018 г., ***лв. неустойка за прекратяване на договора, ***лева разходи за
заплатени от Лизингодателя данъчни задължения за 2018г. и 2019 г., ***лв.
разходи за възстановяване владението на лизинговия актив, както и законната
лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК. Претендира съдебни
разноски в настоящото и заповедното производства.
В срока по чл.131 от ГПК
ответникът не са подал отговор на исковата молба въпреки, че с изпращането на
препис от нея с доказателства му е указано както задължителното съдържание на
отговора, така и за последиците от не подаването му в едномесечния срок.
Редовно призован ответникът не се явява, не изпраща представител и не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие.
В молба вх.№261981/20.10.2020 г.,
подадена преди откритото заседание ищецът, чрез процесуалния си представил е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, като съобрази и искането на ищеца по чл.238 от ГПК намира, че са
налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по следните
съображения:
Съгласно чл.238
от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се
яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му
в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника или да оттегли иска. В чл.239 от ГПК е посочено, че
съдът постановява неприсъствено решение когато: 1. на страните са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в
съдебно заседание; 2. искът е вероятно основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или
вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги
доказателства.
По делото са приети като
доказателства заверени копия на: договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността №***/ 10.07.2018 г., ведно с погасителен план на
лизинговите вноски, сключен между лизингодателя „М. Б.“ ЕООД и
лизингополучателя Д.Т.С., с ЕГН-**********
с предмет: лизингов актив марка и модел „ВМW 740i, идентификационен номер на рама ****, рег.№****, стойност-*** лв., първоначална вноска ***
лв., главница *** лв., срок на лизинга-30 месеца, с падеж на месечните вноски-
30-то число на месеца, с фиксиран лихвен процент-39.6%.;пълномощно за
застраховане и съгласие за условията за застраховане на лизинговия актив,
стандартен европейски формуляр, тарифа, общи условия към договора за финансов
лизинг и декларация от 10.07.2018 г. на лизингополучателя Д.Т.С., подписани от
лизингополучателя; Приемо-предавателен протокол от 11.07.2018 г. за предаване
на лизинговата вещ, подписан от лизингодателя и лизингополучателя; преводно
нареждане от 11.10.2018 г. и от 28.06.2019 г., с посочено основание –данък МПС
за 2018 г. и за 2019 г. с 2 бр. списък на плащания; договор за поръчка от
06.07.2017 г., анекс №1 от 06.07.2017 г. към договор за поръчка и фактура
№**********/11.12.2018 г., неоспорени.
От приложеното ч.гр.д.№2991/2019
г. по описа на Районен съд- К. и след
служебна справка в ТР се установява по подадено заявление от „М.Б.“ ООД ЕИК:***** (с вписана промяна на правната
форма от ЕООД) е издадена Заповед №1772/07.11.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Д.Т.С., с ЕГН-********** за сумите: ***лв. главница за падежирали и непогасени лизингови
вноски, ***лв. възнаградителна лихва за падежирали и непогасени лизингови
вноски, ***лв. неустойка за забавено плащане от 30.10.2018 г. до 05.12.2018 г.,
***лв. неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, ***лв.
платен данък по чл.52 и сл. От ЗМДТ за 2018г., ***лв. разходи за възстановяване
на лизингов актив, по договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността №***/ 10.07.2018 г. и законната лихва
върху главницата от 01.11.2019г. до изплащане на вземането, както и ***лв.
разноски по делото. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, а разпореждането по чл.415, ал.1,
т.2 от ГПК е връчено на ищеца като заявител на 24.02.2020 г.
Исковете за установяване съществуването на вземане с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК са предявени в законоустановения месечен срок и са допустими. От изложените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът намира предявените искове за вероятно основателни. Между страните е съществувало правоотношение, основано на договор за финансов лизинг с клауза за задължително придобиване на собствеността. Лизинговата вещ е била предадена от ищеца лизингодател на ответника-лизингополучател. Разпоредбата на чл.342, ал.2 от ТЗ предвижда, че с договора за финансов лизинг /ДФЛ/ лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение, а ал.3 предоставя възможност на лизингополучателя да придобие вещта по време на договора или след изтичане на срока му. Предвид посочените правни норми, разпоредбата на чл.344 от ТЗ, според която лизингодателят има задълженията на наемодател по чл.230 от ЗЗД и от препращащата норма на чл.347, ал.2 от ТЗ, следва, че основните задължения на лизингодателя по договора за финансов лизинг са: 1. да придобие вещта - предмет на договора за лизинг от трето лице при условия, определени от лизингополучателя; 2. да предаде лизинговия обект за ползване на лизингополучателя и да му предостави свободното ползване в рамките на срока на договора; 3.да прехвърли на лизингополучателя собствеността на лизинговата вещ в уговорения срок. По своята същност финансовият лизинг представлява специфична финансова операция за предоставяне на кредит във веществена форма по избор на лизингополучателя. Задълженията на лизингополучателя са предвидени в разпоредбата на чл.345 от ТЗ: 1.има задълженията на наемател съгласно чл.232 и чл.233, ал.2 от ЗЗД, а именно да си служи с вещта за определеното в договора ползуване, а при липса на такова - съгласно предназначението й, /чл.232, ал.1 от ЗЗД/, да плаща лизинговата цена и разходите, свързани с ползуването на вещта /чл.232, ал.2 от ЗЗД/, да съобщава незабавно на лизингодателя за повредите и посегателствата, извършени върху наетата вещ /чл.233, ал.2 от ЗЗД/. Поради неизпълнение на основно задължение на лизингополучателя да заплаща редовно лизинговата цена, договорът е прекратен едностранно от страна на лизингодателя. С прекратяването/развалянето на договора, за лизингополучателя не отпада задължението за плащане на предхождащите прекратването/развалянето лизингови вноски, така също не се дължи и връщането на вноските в случай, че са били платени до този момент, защото лизингополучателят е ползвал вещта. В случая, ищецът -лизингодател е упражнил потестативното си право да прекрати договора поради сбъдване на условието по т.13.5.i от ОУ към договора, а именно забава в плащането на лизинговите вноски повече от пет дни, което не се оспорва от ответника. Налице е уговорка в т.15.5 от Общите условия за заплащане на неустойка поради прекратяване/разваляне на договора, в размер на три лизингови вноски, която неустойка по своята същност е компенсаторна. В Общи условия, като неразделна част от договора е предвидено задължението на лизингополучателя да заплаща дължимите за вещта данъци, такси и други разноски. По делото няма наведени твърдения и доказателства ответникът да е изправна страна по процесния договор и да е платил претендираните суми , поради което предявените искове следва да бъдат уважени.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение
№4/18.06.2014 г. по тълк.д.№4/2013 г. на ВКС, ОСГТК съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. Предвид изхода на спора, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените
в настоящото производство разноски в размер на ***лв., от които: ***лв.държавта
такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.37 от ЗПП и чл.25,
ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и ***лв.
разноски в заповедното производство по ч.гр.№2991/2019 г. по описа на РС-К..
Водим от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Д.Т.С., с ЕГН-**********, с настоящ адрес ***, че съществува вземане на „М.Б.“ ООД, с ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление:***-А, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, сумите: ***лв. главница за падежирали и непогасени лизингови вноски от 30.10.2018 г. до 05.12.2018 г., ***лв. възнаградителна лихва за лизингови вноски с падеж от 30.10.2018г. до 05.12.2018 г.,***лв. неустойка за забавено плащане от 30.10.2018 г. до 05.12.2018 г., ***лв. неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, ***лв. платен данък по чл.52- чл.61 от ЗМДТ за 2018г. и 2019 г., ***лв. разходи за възстановяване на лизинговия актив, по договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността №***/10.07.2018 г. и законната лихва върху главницата от 01.11.2019г. до изплащане на вземането, за което е издадена заповед №1772/07.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2991/2019 г. по описа на РС-К..
ОСЪЖДА Д.Т.С., с ЕГН-**********, с настоящ адрес *** да заплати на „М.Б.“ ООД, с ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление:***-А, на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на ***лв. и ***лв. разноски по ч.гр.д.№2991/2019 г. по описа на РС-К..
Решението не подлежи на обжалване
съгласно чл.239, ал.4 от ГПК.
След влизане в сила на решението,
препис от него да се приложи по ч.гр.д.№2991/2019 г. по описа на РС-К..
Районен съдия: