№ 964
гр. Бургас, 15.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Ани Р. Ц.
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно гражданско дело №
20242100501476 по описа за 2024 година
и като взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „А1 България“ ЕАД, чрез адв. Лила
Цветанова Мачева от Адвокатска колегия – Велико Търново, срещу Решение
№ 1263 от 20.06.2024 г. по гр. д. № 7054/2023 г. на Районен съд – Бургас, в
частта, с която са отхвърлени исковете на дружеството по чл. 422, ГПК, вр. с
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане за
установено, че С. Д. С. дължи слените суми: 70,51 лв. – лихва за забава върху
главница от 245,53 лв. по Договор № *********/04.09.2019 г. и Приложение
№ 1/04.09.2019 г. към него за периода от 01.07.2020 г. до 01.06.2023 г.; 22,94
лв. – лихва за забава върху главница от 83,72 лв. по Договор №
*********/04.09.2019 г. за продажба на изплащане за периода от 01.07.2020 г.
до 01.06.2023 г.; 25,03 лева – такса за събиране на дължими суми за периода от
07.06.2020 г. до 06.07.2020 г. по Договор № *********/04.09.2019 г. и
Приложение № 1/04.09.2019 г. към него, 287,98 лева – сбор от неустойки за
едностранното предсрочно прекратяване от дружеството на Договор №
*********/04.09.2019 г., Приложение № 1/04.09.2019 г. към него, и Договор за
продажба на изплащане № *********/04.09.2019 г., на основание т. 54.12. от
общите условия на „А1 България“ ЕАД, и 79,75 лева – сборно обезщетение за
забавеното плащане на неустойките за периода от 07.09.2020 г. до 01.06.2023
г., ведно със законната лихва върху посочените главници, считано от
1
16.06.2023 г. до окончателното им изплащане, за които вземания е издадена
Заповед за изпълнение № 2139/25.07.2023 г. по ч. гр. д. № 3643/2023 год. на
Районен съд – Бургас.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила в осъдителната част, с която
е прието за установено на основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че С.
Д. С. дължи на ищеца „А1 България” ЕАД сума в размер от 245,53 лв.,
представляваща главница за предоставени месечни мобилни услуги за периода
07.05.2020 г. до 06.08.2020 г. по Договор за електронни услуги №
*********/04.09.2019 г., ведно със законната лихва за забава върху посочената
главница, считано от 16.06.2023 г. до окончателното й изплащане; сума в
размер от 83,72 лв., представляваща неплатен остатък от продажната цена на
мобилно устройство – Huawei Y6 2018 DS Gold, по Договор за продажба на
изплащане № *********/04.09.2019 г., ведно със законната лихва за забава
върху посочената главница, считано от 16.06.2023 г. до окончателното й
изплащане.
С. Д. С., чрез особения му представител адв. Венета Тенчева Грънчева от
Адвокатска колегия – Бургас, е подал отговор на исковата молба.
Въззивникът счита, че решението е неправилно. Изразява несъгласие с
изводите на съда за липса на уговорка за срок за плащанията, защото в
сключения рамков договор, както и във всяко отделно приложение, ясно било
разписано, че възникналото облигационно отношение касае предоставяне на
телекомуникационни услуги от оператора срещу периодични насрещния
плащания на ангажираните абонаментни услуги. В раздел IV от общите
условия на „А1 България” ЕАД подробно били описани начините и сроковете
за плащане. Задълженията на абоната произтичали от валидно сключено
облигационно отношение между страните, а не от фактурата. Сочи се, че
съгласно договорните отношения между страните „А1 България” ЕАД няма
задължение да връчва издадените фактури. Според въззивника
инкорпорирания в договора за покупко-продажба погасителен план е бил ясен
за потребителя. Прави се възражение, че съдът не е изготвил доклад по делото
за сумата от 83,72 лв., представляваща неплатени вноски по договора за
покупко-продажба на изплащане. Във връзка с дължимостта на таксата от
25,03 лв. се развиват съображения, че „А1 България” ЕАД е ангажирало
допълнителен човешки и технически ресурс с оглед организиране,
проследяване и събиране на забавените плащания. Тази функция не била
присъща за кредитора. Посочено е, че таксата се дължи въз основа на общите
условия. В жалбата се изтъква, че потребителят е приел общите условия на
„А1 България” ЕАД, в които са описани ясно основанията, водещи до
прекратяване на процесните договори и начисляването на неустойки, като
последица от неизпълнение на задълженията на потребителя. Дружеството
нямало задължение да уведоми длъжника за предсрочното прекратяване,
защото то става автоматично. Нормата на чл. 87 ЗЗД била диспозитивна, а не
императивна. Твърди се, че потребителят е уведомен чрез SMS, че предстои
прекратяване на услугите му. Въз основа на изложеното въззивникът моли
решението да бъде отменено в обжалваните части и вместо това да бъдат
уважени претенциите му. Претендират се деловодните разноски за двете
2
инстанции.
Въззиваемият счита, че решението е правилно в обжалваните части,
защото е основано на събраните по делото доказателства. Отрича се съдът да е
допусна процесуално нарушение във връзка с доклада по делото. Сочи се, че в
исковата молба не са изложени съществени обстоятелства от фактическата
обстановка – кога е спрял заплащането на своите задължения ответникът, кога
са прекратени договорите, какви точно суми не е заплатил ответникът и за кои
периоди, кога е техният падеж. Освен това според въззиваемия не е ясно как е
определяна таксата за събиране на дължими суми. По делото липсвали общи
условия с подписа на ответника, както и доказателства за изпратени
електронни съобщения до ответника. Ето защо въззиваемият моли решението
да бъде потвърдено в обжалваните части.
Относно валидността и допустимостта на решението:
Страните нямат оплаквания във връзка с валидността на решението. В
съответствие със задължението си по чл. 269 ГПК съд извърши служебна
проверка и установи, че решението е валидно и допустимо.
Като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
С Определение № 2620 от 14.10.2024 г. настоящият състав е счел, че
първоинстанционният съд не е допуснал соченото от въззивника процесуално
нарушение. С определението си от 17.05.2024 г. районният съд е указал на
ищеца, че е в негова тежест да докаже легитимацията си на кредитор по
представените писмени договори и приложенията към тях; собственото си
пълно и точно изпълнение пои договорите; потребените от ответника услуги;
цената на процесното устройство и предаването му на купувача; наличието на
предпоставки за разваляне на договора и дължимостта на неустойка;
настъпилата забава на ответника, както и размера на претендираните
вземания. Този доклад е достатъчно конкретен, за да е ясно на ищеца какво
следва да докаже, за да бъдат уважени исковете му.
На 16.06.2023 г. „А1 България“ ЕАД е подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С. Д. С. за следните суми: 245,53
лв., представляваща главница за предоставени месечни мобилни услуги за
периода 07.05.2020 г. до 06.08.2020 г. по Договор № *********/04.09.2019 г. и
Приложение № 1/04.09.2019 г. към него, ведно със законната лихва за забава
върху посочената главница, считано от 16.06.2023 г. до окончателното й
изплащане; сума в размер от 83,72 лв., представляваща неплатен остатък от
продажната цена на мобилно устройство – Huawei Y6 2018 DS Gold, по
Договор за продажба на изплащане № *********/04.09.2019 г., ведно със
законната лихва за забава върху посочената главница, считано от 16.06.2023 г.
до окончателното й изплащане; 25,03 лева – такса за събиране на дължими
суми за периода от 07.06.2020 г. до 06.07.2020 г. по Договор №
*********/04.09.2019 г. и Приложение № 1/04.09.2019 г. към него, 287,98 лева
3
– сбор от неустойки за едностранното предсрочно прекратяване от
дружеството на Договор № *********/04.09.2019 г., Приложение №
1/04.09.2019 г., и Договор за продажба на изплащане № *********/04.09.2019
г., на основание т. 54.12. от общите условия на „А1 България“ ЕАД, и 79,75
лева – сборно обезщетение за забавеното плащане на неустойките за периода
от 07.09.2020 г. до 01.06.2023 г., ведно със законната лихва върху посочените
главници, считано от 16.06.2023 г. до окончателното им изплащане
На 25.07.2023 г. заявлението е уважено и е издадена Заповед за
изпълнение № 2139/25.07.2023 г. по ч. гр. д. № 3643/2023 год. на Районен съд
– Бургас.
Тъй като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията
на чл. 47, ал. 5 ГПК, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК съдът е указал на
заявителя да предяви иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на вземанията
по заповедта, което е направено в срок.
На 04.09.2019 г. между „А1 България“ ЕАД, в качеството на оператор, и
С. Д. С., в качеството на абонат, е сключен договор, по силата на който
операторът поема задължение да предоставя на абоната електронни
съобщителни услуги чрез една или няколко електронни съобщителни мрежи
при условията на договора и Общите условия за взаимоотношения между „А1
България“ ЕАД и потребителите на съответната услуга и/или мрежа. Съгласно
т. 3.2 от договора той урежда условията, валидни за всички услуги, ползвани
от абоната, като всяка избрана услуга или пакет от услуги, в това число срок
на ползване, ценови условия, приложими ОУ, и др., се описват в приложения,
представляващи неразделна част от договора. Според т. 4.4 за неуредените в
договора условия се прилагат разпоредбите на приложенията и общите
условия, неразделна част от договора, като абонатът декларира с подписа си,
че е запознат и е съгласен с приложимите общи условия.
В същия ден между страните са подписали Приложение № 1 към
горепосочения договор за предоставяне на тарифен план с номер на услугата
088*******. Уговорена е месечна абонаментна такса за промоционален
период от две години в размер на 28,99 лв. с ДДС. Съгласно т. 7.1 от
приложението, ако абонатът прекрати предсрочно договора, дължи неустойка
в размер на до три месечни абонаментни вноски без отстъпка (по стандартна
цена от 31,99 лв.).
В същия ден е сключен и договор за продажба на изплащане, по силата
на който С. Д. С. е закупил апарат Handset Huawei Y6 2018 DS Gold MAT 25
23м. Уговорена е промоционална цена и начин на изплащане – първа вноска в
размер на 5,98 лв., а остатъкът от 137,55 лв. са разделени на 23 броя месечни
вноски, които се начисляват с месечни фактури.
Устройството е предадено на потребителя, както е видно от приложения
по делото приемо-предавателен протокол.
Настоящият състав не се съгласява с изводите на първоинстанционният
съд, че между страните не е уговорен падеж на задълженията на потребителя
да заплаща ползваните услуги по Приложение № 1, както и цената по
договора за покупко-продажба. От текста на документите ясно следва, че
4
задълженията са месечни. На основание чл. 72, ал. 1 ЗЗД срокът, който се брои
по месеци, изтича в съответното число на последния месец; ако този месец
няма съответно число, срокът изтича в последния му ден. Нормата е
диспозитивна и замества волята на страните, когато не са уговорили конкретен
ден от месеца за падеж.
В случая по делото не се доказва потребителят да е заплатил
задълженията, за които са му издадени фактури. Не е нужно уведомяване за
издаването на тези фактури, тъй като потребителят изначално е наясно, че
дължи плащания ежемесечно. Щом сумите не са платени на падежа, на
кредитора се дължи лихва за забава. Ето защо следва да бъде присъдена
претендираната сборна лихва от 70,51 лв. – лихва за забава върху главницата
от 245,53 лв. за периода от 01.07.2020 г. до 01.06.2023 г.; 22,94 лв. – лихва за
забава върху главницата от 83,72 лв. за периода от 01.07.2020 г. до 01.06.2023 г.
Към заявлението в заповедното производство са приложени Общи
условия за взаимоотношенията между „А1 България“ ЕАД и абонатите и
крайните ползватели на обществените мобилни наземни мрежи на „А1
България“ ЕАД. Първоинстанционният съд е приел, че тези общи условия не
са приети писмено от потребителя, поради което не го обвързват. Настоящият
състав е съгласен, доколкото нито от т.н. рамков договор, нито от договора за
продажба на изплащане, нито от Приложение № 1 към рамковия договор
може да се направи извод, че потребителят се е съгласил да приеме тези общи
условия. Декларация в т. 4.4 от рамковия договор, че абонатът е съгласен и е
запознат с приложимите общи условия, е бланкетна и не конкретизира кои са
приложимите общи условия. В т. 3.2 от същия договор е посочено, че
приложимите общи условия се посочват в приложението за съответната
услуга.
Според чл. 147а ЗЗП при сключване на договор при общи условия с
потребител общите условия обвързват потребителя само ако са му били
предоставени и той се е съгласил с тях. Съгласието на потребителя с общите
условия се удостоверява с неговия подпис. Търговецът или упълномощен
негов представител е длъжен да предаде подписан от него екземпляр от
общите условия на потребителя. Тежестта на доказване на изразеното от
потребителя съгласие с общите условия и получаването им при подписване на
договора се носи от търговеца. Клаузата за съгласие с общите условия на
договора и деклариране на получаването им от потребителя, включена в
индивидуалните договори, не е доказателство за действителното приемане на
общите условия и получаване на екземпляр от потребителя. Предвид тези
ясни разпоредби на закона, по настоящото дело не е доказано получаването и
приемането на общите условия от потребителя.
Само за пълнота следва да се отбележи, че според настоящия състав
клауза за автоматично прекратяване на потребителски договор, включена в
общите условия, би била неравноправна на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗП, тъй
като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискванията за
добросъвестност и внася значително неравновесие в правата на страните.
Предвид факта, че потребителят е по-слабата страна по договора, се налага
той изрично да бъде уведомен, че договорът му е прекратен, тъй като това е
5
свързано със значителни имуществени последици. В случая няма данни
потребителят да е бил уведомен за прекратяването на договора му.
Неоснователен е и искът за договорна неустойка в размер на 287,98 лв.,
тъй като тя се основава на т. 54.12 от общите условия, според която в случай
на забава на плащането на дължимите суми от абоната в продължение на
повече от 124 дни договорът автоматично се счита за едностранно прекратен
от страна на „А1 България“ ЕАД.
Не може да се приеме, че потребителят дължи сумата от 25,03 лв. –
такса за събиране на дължими суми, тъй като тя е уговорена само в т. 27.1 от
общите условия. Освен това тази клауза също би била неравноправна на
основание чл. 143, ал. 1 ЗЗП, тъй като чрез нея „А1 България“ ЕАД цели да се
обогати за сметка на потребителя. В случая на практика чрез заплащането на
тези такси и разноски потребителят бива санкциониран два пъти за
неизпълнение на задълженията си на падежа, като веднъж дължи законна
лихва, считано от падежа, а втори път следва да плаща и такси за това, че на
падежа не е заплатил задължението си.
Предвид неоснователността на последните два главни иска – за такса и
неустойка, неоснователни са и акцесорните за лихва за забава във връзка с
тях.
Като краен резултат решението на първата инстанция следва да бъде
отменено в частта, с която са отхвърлени исковете за установяване, че се
дължи лихва за забава в размер на 70,51 лв. – лихва за забава върху главницата
от 245,53 лв. за периода от 01.07.2020 г. до 01.06.2023 г.; и 22,94 лв. – лихва за
забава върху главницата от 83,72 лв. за периода от 01.07.2020 г. до 01.06.2023 г.
В останалата част решението следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Въззивникът е направил искане да му бъдат заплатени разноските по
делото за двете инстанции. За заповедното производство се претендират 400
лв. – адвокатско възнаграждение, и 25 лв. – държавна такса. Съобразно
уважената част от заявлението на заявителя се полагат 218,37 лв. За първа
инстанция се претендират 480 лв. – адвокатско възнаграждение, 1200 лв. –
депозит за особен представител, 175 лв. – държавна такса. Съобразно
уважената част от иска ищецът има право на 953,14 лв. За въззивното
производство се претендират 1780 лв., от които 1200 лв. за особен
представител и 480 лв. за адвокатско възнаграждение. Съобразно уважената
част от жалбата въззивникът има право на 337,13 лв. С първоинстанционното
решение са присъдени 185,10 лв. за заповедното производство и 802,40 лв. за
първа инстанция, поради което следва да се присъди допълнително и
разликата с определените от настоящия съд разноски.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд – Бургас
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ Решение № 1263 от 20.06.2024 г. по гр. д. № 7054/2023 г. на
Районен съд – Бургас, в частта, с която са отхвърлени исковете на „А1
България“ ЕАД по чл. 422, ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане за
установено, че С. Д. С. дължи слените суми: 70,51 лв. – лихва за забава върху
главница от 245,53 лв. по Договор № *********/04.09.2019 г. и Приложение
№ 1/04.09.2019 г. към него за периода от 01.07.2020 г. до 01.06.2023 г.; и 22,94
лв. – лихва за забава върху главница от 83,72 лв. по Договор №
*********/04.09.2019 г. за продажба на изплащане за периода от 01.07.2020 г.
до 01.06.2023 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, че С. Д. С., ЕГН **********, с настоящ адрес гр.*** кв.*** ул.***
№ **, дължи на „А1 България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, Район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, сумата от 70,51 лв. –
лихва за забава върху главница от 245,53 лв. по Договор №
*********/04.09.2019 г. и Приложение № 1/04.09.2019 г. към него за периода
от 01.07.2020 г. до 01.06.2023 г.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, че С. Д. С., ЕГН **********, с настоящ адрес гр.*** кв.*** ул.***
№ **, дължи на „А1 България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, Район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, сумата от 22,94 лв. –
лихва за забава върху главница от 83,72 лв. по Договор №
*********/04.09.2019 г. за продажба на изплащане за периода от 01.07.2020 г.
до 01.06.2023 г.;
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1263 от 20.06.2024 г. по гр. д. №
7054/2023 г. на Районен съд – Бургас, в останалата част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. Д. С., ЕГН **********, с
настоящ адрес гр.*** кв.*** ул.*** № **, да заплати на „А1 България” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район
Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, в допълнение на вече присъдените от районния
съд, още 33,27 лв. – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. Д. С., ЕГН **********, с
настоящ адрес гр.*** кв.*** ул.*** № **, да заплати на „А1 България” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район
Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, в допълнение на вече присъдените от районния
съд, още 150,74 лв. – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. Д. С., ЕГН **********, с
настоящ адрес гр.*** кв.*** ул.*** № **, да заплати на „А1 България” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район
Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, сумата от 337,13 лв. – разноски във въззивната
инстанция.
7
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8