РЕШЕНИЕ
№ 1836
гр. Пловдив, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330102376 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исково производство.
Иск на К. М. К., ЕГН **********, от ***, да се осъди ответното дружество „Вива Кредит“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София , бул. „Джавахарлал
Неру“ № 28, да заплати на ищеца суми, дадени без основание – по нищожен договор за
потребителски кредит между страните под № *** или отделни негови клаузи.
Според съдържанието на исковата молба, на 26.03.2016г. между страните бил сключен
договор за кредит под номер ***, по силата на който К. получил назаем сума в размер на
600 лв., усвоена изцяло. От своя страна, ищецът се задължил да я върне, ведно със
възнаграждение на кредитора в размер на 92.28 лева, при фиксиран лихвен процент по
заема 40.30 % и годишен процент на разходите (ГПР) 49.39 процента. Кредиторът приел
разсрочено на 18 двуседмични погасителни вноски плащане. Договорено било между
страните и обезпечение, а в случай, че такова не бъде представено – и неустойка за
неизпълнение на това задължение, в размер от 494.46 лева, разсрочени като част от
вноските. Обезпечение не било представено.Така размерът на вноските станал 65.93 лева.
Срокът на договора изтекъл с падежа на последната вноска, 03.12.2016г.
Изложени са обаче доводи, че целия договор между страните е недействителен на
основанието по чл. 22 от Закона за потребителския кредит, поради неспазване на
1
императивни правила за потребителска защита. Сама по себе, си , била недействителна –
нищожна като поради противоречие със закона и като неравноправна клауза в
потребителски договор – договорката между страните в чл. 11 ал. 1 във връзка с чл. 4 от
договора, която предвиждала задължение за заплащане на неустойка при непредставено
обезпечение. Договорката за възнаградителна лихва пък била в противоречие с добрите
нрави, тъй като размера й надхвърлял трикратния размер на законната лихва за забава.
По договора ищецът платил предсрочно цялата главница, 65 лева от неустойката за
непредставено обезпечение и 7.31 лева от договорната лихва.
Затова се иска от съда да осъди ответното дружество да заплати на ищеца 65 лева , като
дадени без основание по нищожната неустоечна клауза , законната лихва върху тази сума от
датата на подаването на исковата молба в съда – 09.02.2021г до окончателното изплащане
на вземането , и да се присъдят сторените по делото разноски, включително
възнаграждение за процесуално представителство.
Ответното дружество оспорва иска като неоснователен, моли да се отхвърли и да му се
присъдят разноските по него. Не оспорва сключването на договора или своята престация –
плащането на 600 лева в полза на К., но отрича да има каквито и да било пороци на
договора или отделните му клаузи.
Иск с правно основание в чл. 55 от ЗЗД, допустим като осъдителен.
Предвид изложеното от страните и ангажираните от тях доказателства , съдът съобрази
следното:
В хипотезата на чл. 55 от Закона за задълженията и договорите , следва ищеца да докаже
имущественото разместване между страните, а ответника – наличието на основание за това
разместване. Сключването на договора между страните не е спорно, представено и е копие
от същия на л. 17 от делото; установява се от представената от ответника справка на л. 22 от
делото , на която и ищеца се позовава, че неустойката за непредставено обезпечение е
платена до размер от 65.01 лева. Макар и изходящ от страната частен документ, с него
ответникът – издател признава неизгодния за него в хипотеза по чл. 55 от ЗЗД факт на
получаването на сумата , при което съдът следва да кредитира справката и нейното
съдържание и да приеме , че имуществено разместване между страните има.
Така основния въпрос по делото е, дали договора между страните е годно основание за
имуществено разместване по смисъла на чл. 55 от ЗЗД.
Тъй като договорът попада под дефиницията на чл. 9 от Закона за потребителския кредит,
той следва да се подчинява на закрепените там правила за потребителска защита на
кредитополучателите.
Съобразно чл. 19 ал. 4 от ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок
2
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Има се предвид
Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по
просрочени парични задължения, (Обн., ДВ, бр. 106 от 23. 12. 2014 г.), в сила от 1 януари
2015 г. според едниствения член на което, „годишния размер на законната лихва за
просрочени парични задължения се определя в размер на основния лихвен процент на
Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс
10 процентни пункта“. Доколкото обаче основния лихвен процент на БНБ към периода е
0.01 %, то ГПР по договора не надхвърля повече от 5 пъти размера на законната лихва, тъй
като е под стойност от 50.05 %. В закона няма задължение на кредитодателя да обясни в
самия договор как точно се формира годишния процент на разходите, доколкото методиката
на формирането му е законоустановена ( приложение № 1 към закона).
Под страх от недействителност ( чл. 22 ) , договора следва да е написан на „разбираем език“
в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не
по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора, както и да
съдържа поне реквизитите , посочени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.
12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК. В случая договорът е писмен, съдържа посочване на общия размер
на кредита и условията за усвояването му, лихвения процент по кредита, и условията за
прилагането му. Тъй като лихвения процент е фиксиран за целия срок на договора,
неприложими към същия са изискванията за: посочване на индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент, методиката за изчисляване на референтния
лихвен процент съгласно чл. 33а. Има информация ( чл. 7 от договора ) за правото на
потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при
поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение
по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания,
както и за наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, и срока, в
който това право може да бъде упражнено. Има, в съответствие с чл. 11 ал. 1 т. 11 от ЗПК,
погасителен план, като са посочени датите на падеж на всички отделни погасителни вноски.
Не се намериха основания за общата недействителност на договора според чл. 22 от ЗПК,
но е недействителна - нищожна – клаузата на чл. 4 ал. 2 от същия , която предвижда
неустойка при непредставяне на обезпечение на вземанията на кредитора по договора, тъй
като противоречи на добрите нрави; липсата на представени обезпечения е безспорен факт.
С оглед дадените от ВКС в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК критерий,
следва да се каже , че тази неустойка не разполага с присъщите си функции. Тя не
обезпечава вземане на кредитора за вреди, каквито не биха могли да настъпят само заради
неизпълнението на задължението на ответника да представи обезпечение. Пак по същата
причина, неустойката няма възстановителна функция, а прилагането й като санкция не може
да обоснове законосъобразност, доколкото паричния й еквивалент е значителен, почти три
3
четвърти части от главницата. Изводът на съда е , че плащането на сумата по тази неустойка
е самоцелно, а оттам – тази клауза противоречи на добрите нрави.
Тази клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на
потребителите – тя води до значително неравновесие между договорените права на
страните, като облагодетелства недобросъвестно и нееквивалентно кредитора по договора.
Няма данни тази клауза да е индивидуално договорена, ищецът не доказва такива преговори,
следователно тази клауза е нищожна и на основанието по чл. 146 от ЗЗП.
Искът да се върне платеното съобразно тази договорка между страните е основателен.
Разноските по иска се присъждат в тежест на ответното дружество, тъй като искът е
уважен в пълен размер. Съдът споделя възражението за прекомерност на договорения от
ищеца хонорар на адвокат от 600 лева, като се има предвид цената на иска ( 65 лева) и
липсата на особена фактическа сложност – по релевантните факти на практика спор не е
формиран , а делото е приключило в едно заседание. Договореният хонорар надхвърля
почти два пъти минималните размери на адвокатското възнаграждение при този материален
интерес, и почти девет пъти – размера на самия интерес , при което съдът се мотивира да
присъди само минималния такъв от 360 лева с ДДС.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Осъжда „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, да заплати на К. М. К., ЕГН **********, от ***,
сумата от 65 лева – дадена без основание по нищожна клауза за неустойка за непредставено
обезпечение по чл. 4 от договор ***, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаването на исковата молба в съда – 09.02.2021г до окончателното изплащане на
вземането.
Осъжда „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, да заплати на К. М. К., ЕГН **********, от ***,
сумата от 50 лева разноски по делото.
Осъжда „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, да заплати на адвокатско дружество „*** „,
БУЛСТАТ *********, съсседалище и адрес на дейност ***, сумата от 360 лева хонорар по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му.
4
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5