№ 310
гр. Варна, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Д. Д. Митева
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Д. Д. Митева Въззивно търговско дело №
20223001000406 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Приета е за разглеждане въззивна жалба, предявена от името на К. К.
К., чрез пълномощник срещу решение № 84 от 27.05.2022г. по гр.д. №
228/2021 г. по описа на ОС Разград, в частта, с която са били отхвърлени
предявен от него на осн.чл.432, ал.1 от КЗ срещу ЗК“Лев Инс“АД,
подпомаган от Агенция пътна инфраструктура, частичен иск за определяне на
справедливо обезщетение за понесени неимуществени вреди, причинени на
пострадал ищец от застрахован по задължителна застраховка „гражданска
отговорност“ автомобилист за горница над 33 333лв. до размер от 60 000лв.,
ведно със законна лихва от 1.06.21г., иск за обезщетяване на имуществени
вреди за горница над 1191.20лв до претендирани 1786.80лв разходи за
лечение, ведно със законна лихва от 1.06.21г. и претендирано обезщетение за
забава на застрахователя в непосочен размер, съответен на законна лихва за
период на забава от 21.06.2021г. до окончателно плащане на общо
застрахователно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди и
лихви към тях, както и по отношение на определените в първа инстанция
разноски.
Жалбата с вх.№ 2520/27.06.22г. е подадена по поща в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при
наличие на правен интерес от обжалването, и е процесуално допустима.
Въззвиникът е бил освободен от внасяне на такси. Жалбата отговаря на
останалите изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК и надлежно администрирана.
1
В срока по чл. 263 ГПК само въззиваемият застраховател ЗК“Лев
Инс“АД, чрез пълномощник е упражнил право на отговор по жалбата.
Въззивникът К., чрез адв. Н. Д. излага оплаквания за необоснованост
на изводите на съда при разглеждане на възражението за съпричиняване
довели и до неправилно приложение на закона. Сочи се, че при безспорно
установените факти по движение на двата автомобила с превишена скорост,
неправилно са преценени възможностите на пострадалия да избегне удара без
да е съобразено, че автоекспертът е извел вариант при липса на нарушения и
на двамата водачи и подходяща спасителна маневра, а не само предвиденото
в закона задължение за аварйно спиране, при което удар неминуемо би
настъпил дори и при съобразена с ограничението скорост на пострадалия.
Пълномощникът счита, че степента на съпричиняване на вредите с 1/3 е
определена без категорично доказване на значението на скоростта на
автомобила на пострадалия за улесняването на сблъсъка и без да се изследва
варианта на развитие на механизма на ПТП при отчитане на нарушенията
само на застрахования водач. Допълнително са изложени оплаквания и за
неправилно приложени законови критерии за определяне на размера на
обезщетение на неимуществени вреди, като се сочат пропуски в обсъждането
както на установените от медицинския експерт ограничения в движението и
трайни остатъчни белези по ръката на млад човек и продължителността на
болезненото лечение, така и интензитета на физическите и психическите
страдания и негативните последици в бита, самочувствието, социалната
активност, оставили трайни промени в личността на пострадалия. Счита, че
определеният от първата инстанция размер от 50 000лв не бил е съобразен
както с целия обем на сигурните вреди, които пострадалия ще продължава да
търпи поради невъзможното му пълно физически и психическо
възстановяване, но и с динамиката на икономическите условия в страната при
определяне на конкретния имуществен еквивалент на понесени вреди и
особено развилите се инфлационни процеси от момента на увреждането,
чието действие не може да се компенсира с лихвата за забава. Излагат се
оплаквания за неправилно приложен закон по допълнителното искане за
ангажиране на отговорността на застрахователя, допуснал забава при
разглеждане на основателна застрахователна претенция, като се обосновава
разликата в основанието на това обезщетение от законната лихва, която като
част от отговорността на застрахования се включва в застрахователното
обезщетение.
В писмено становище по същество, представителят на увредения
въззивник със същите доводи обосновава основателност на предявените от
пострадалото лице искове за обезщетяване на имуществени и неимуществени
вреди и моли за отхвърляне на недоказано възражение за съпричиняване и
присъждане на пълен размер на нередуцирани предявени размери на
обезщетенията за доказаните вреди, със законна лихва от момента на
уведомяване на застрахователя, както и допълнително присъждане и на
закона лихва от изтичане на срока за произнасяне на застрахователя до
окончателно изплащане на сборното обезщетение.
Въззиваемият застраховател ЗК“Лев Инс“АД, чрез пълномощник
адв. Н. оспорва жалбата с доводи за правилно преценено значение на
превишената скорост като фактор обусловил в значителна степен силата и
2
интензивността на удара, довел до изхвърляне на автомобила от платното и
преобръщането му, при което последващо движение е бил увреден и
крайника на пострадалия. Сочи и установената от автоексперта възможност
при спазване на ограничението в скоростта пострадалия да използва най-
дясното платно за безопасно разминаване с намиращия се в забранена за
движение зона от платното друг автомобил. Оспорва и оплакванията по
определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществените
вреди с доводи за правилно отчитане на възможностите за възстановяване от
телесните увреждания при младите хора и съобразяване на икономическата
ситуация към момента на деликта. Позовава се бланкетно на законосъобразно
определяне на отговорността на застрахователя за лихви за забава.
В пледоария по съществото на делото поддържа доводите за
правилното определяне на справедлив размер за вредите, понесени поради
увреждането на ръката на пострадалия, които са били причинени именно при
преобръщането на автомобила, а не при първоначалния удар и затова са
обусловени от силата на сблъсъка. Позовава се на съдебната практика по
определяне на лихвите за забава, дължими от застрахователя, като моли за
потвърждаване на обжалваните отхвърлителни части от решението.
Третото лице – помагач Агенция пътна инфраструктура,
привлечено на страната на въззиваемия застраховател, чрез юрисконсулт,
излага становище за неоснователност на жалбата, като по същество излага
доводи за причиняването на вредите с поведението на застрахованата З.,
което не е обусловено от съС.ие на пътна настилка и липса на основание за
претендиране две различни вземания за лихви. Моли за потвърждаване на
обжалваните части от правилното решение.
И двете насрещни страни претендират за определяне на разноски за
настоящата инстанция, като въззивникът е посочил конкретно искане за
изплащане на възнаграждение на адвокат, предоставил безплатна
услуга(л.43), а въззиваемия е посочил направени разходи за
представителството в списък по чл. 80 ГПК, оспорени като прекомерни по
размер (л. 46). Искане за присъждане на разноски е заявил и помагачът на
въззиваемата страна.
За да се произнесе въззивният състав съобразява следното:
Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите,
възприемани в мотивите към ТРОСГТК по т. д. № 1/2011 г. на ВКС) и
съответства В ОБЖАЛВАНТА ЧАСТ на предявената от пострадало от ПТП
лице пряка претенция срещу застрахователя на автомобилиста, причинил
имуществени и неимуществени щети.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с частичен иск на осн.чл.432,
ал.1 от КЗ, за присъждане на само 60 000лв от дължимо застрахователно
обезщетение, поискано но неизплатено от ответника като справедлив
еквивалент за причинени неимуществени вреди на обща стойност 80 000лв.,
както и обезщетение в размер на 1786 лв. за пълен размер на имуществени
вреди по задължителната застраховка „гражданска отговорност“ на
автомобилистите, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
3
уведомяване на застрахователя на 29.07.2021г. до окончателното изплащане
на задължението. Ползващият се от застраховката пострадал участник в
движението К. К. (управляващ л.а. Нисан „Кашкай“) е основал претенцията си
на твърдения за понесени болки и страдания от телесни увреждания
(съчетано открито счупване на лакетна и лъчева кости на лява предмишница
с размачкване на тъкани и полифрагментно счупване на кости на китката и
дланта), болезнено поетапно оперативно лечение и рехабилитации, направени
разходи за заплащане на медицински изделия и изследвания, както и изживян
психически дискомфорт и стрес и други негативни промени в бита и
самочувствието, прераснали в тежка депресия и поС.на психична болест в
резултат на ПТП, предизвикано на 07.05.2021г. до разклон за с. В. от водача
Е. М. З., застрахована за управление на л.а. “Пежо 307“, рег.№ Р 7783 ВА при
ответното търговско дружество. Застрахователят е оспорил в отговора по
исковата молба както обстоятелствата, пораждащи отговорност на
застрахования, така и конкретно размера на паричния еквивалент за
понесените болки и страдания от пострадалия ищец. Изрично е заявено и
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с поведение на самия
пострадал, като са конкретизирани твърдения за допуснати нарушения от
негова страна като водач, управлявал превозно средство в нарушение на
правилата за движение без да се съобрази с пътната обстановка и без да
намали скоростта и да спре, с което е можел да избегне или поне да намали
силата на удара до степен, изключваща телесно увреждане.
Решението, в частта, с която е била присъдена сумата от 33 333.33лв.,
като дължимо обезщетение за неимуществени вреди и 1191.20лв за
имуществени загуби, ведно със законната лихва върху всяка от тези суми,
считано от дата на уведомяване на застрахователя 01.06.2021 до окончателно
им изплащане, не е обжалвано, поради което въззивният съд зачита
стабилното вече установяване на основанието за възникване на покритата от
застрахователя гражданска отговорност на застрахования автомобилист,
причинил вредоносно ПТП при управление на л.а. “Пежо 307“, рег.№ Р 7783
ВА, като то съвпада и установените в хода на процеса с влязло в сила
споразумение приравнено по последици на присъда (чл. 300 ГПК вр. чл. 383
ал.1 НПК) факти по престъпно причиняване на съставомерното телесно
увреждане на пострадаля ищец.
Обжалваната част от съдебното решение включва горници, съответни
на 1/3 от установени вреди, отхвърлени поради уваженото възражение за
съпричиняване на вредоносното събитие от пострадалия водач и
допълнителна горница над определен от първа инстанция размер на сборното
обезщетение за неимуществените вреди до предявения частичен размер,
претендиран от пострадалия след поискано уреждане на застрахователна
претенция. Производството по този предмет на делото е допустимо.
Наред с така предявените и разгледани претенции на пострадалия, в
исковата молба е била очертана още една, самостоятелно и кумулативно
предявена претенция за присъждане лихви за забава върху сборни главници,
формирани от търсените обезщетения за двата вида вреди и начислени по тях
законни лихви. Още при докладването на делото в първата инстанция,
ищецът е поискал в молба от 10.02.22г.(л. 291) да бъдат квалифицирани
отделно, съответно по чл.429 ал.3 от КЗ и по чл. 497 ал.1 т.1 КЗ две искания
4
за присъждане на законна лихва. В обжалваното решение, тези искания са
разгледани по отделно и съответно първоинстанционният съд е присъдил като
основателно само вземане за лихви, изтекли от уведомяване на
застрахователя, които продължават да текат и в хода на делото до
окончателно изплащане на присъдените главници, а е отхвърлил претенция за
такова вземане, върху сбор от главници и законни лихви, претендирано от
изтичането на срок за произнасяне на застрахователя също до окончателно
плащане на сборните претенции. Тази отхвърлителна част от решението е
обжалвана от въззивника.
В хода на подготовка на въззивното дирене, настоящият съд е
констатирал нередовност на тази част от исковата молба и е дал указания за
обосноваване на основание за разглеждане на две, предявени кумулативно, но
за съвпадащ период вземания, предявени като акцесорни претенции към иск
за изискуеми парични задължения. Въззивникът е уточнил, че предявява
имено две претенции за текущи лихви, които основава на различни
фактически състави, като твърди, че първата е част от самото застрахователно
обезщетение, като задължение на застрахования водач, покрито от
застрахователя на гражданската му отговорност според чл. 493 ал.1 т. 5 и чл.
429 ал.2 т.2 КЗ. Втората законна лихва ищецът е обосновал с неизпълнение на
задължение по договора за застраховка, като е заявил, че ответника е в забава
да определи и изплати обезщетение в срокове по чл.497 ал.2 КЗ и това
поражда отделно вземане също в размер на законна лихва, дължима само от
застрахователя, което съществува паралелно с лихвата, дължима от
делинквента и присъдена срещу застрахователя като обезщетение в полза на
увредено лице.
Така очертаните основания на две самостоятелни претенции не
съответстват на заявените от ищеца акцесорни искания. Извън общото
правило за предявяване с осъдителен иск на притезания, породени от
накърнени права на ищец при неизпълнение на парично задължение на
ответник (чл. 124 ал.1 ГПК), законът допуска като допълнителна процесуална
защита на нарушеното право на вземане и добавяне на натрупаните
допълнително изтекли в хода на процеса лихви, като принадлежност,
увеличаваща размер на вече предявена пред съд индивидуализирана по
размер изискуема главница(чл. 214 ал.2 ГПК). Такова е искането за
присъждане на законна лихва и то не може да има две различни основания
като самостоятелни принадлежности към спорната главница. Съответно на
този вид допълнително сезиране са само твърденията на ищеца за дължимост
на лихвата, гарантирана в закона за всички случаи на деликт, възприемана
като част от покритата от застрахователя гражданска отговорност на
делинквента, така както е конкретизирано първото основание, заявено от
ищеца (чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ). Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при задължение
от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Тези
лихви не се определят по размер от съда, а се изчисляват в изпълнителния
процес за целия период от момента на увреждането до момента на плащането
и затова по такова акцесорно вземане по изключение началния период
предхожда предявяване на иска и ищецът не е длъжен да сочи размер на
търсената лихва (Решение № 193 от 26.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 611/2011
г., I г. о., ГК), а периодът като начален момент се определя от искането на
5
страната (Решение № 60127 от 26.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 1542/2020 г., I
т. о., ТК). Втората претенция обаче ищецът не обосновава като акцесорно
увеличение на конкретизиран размер на деликтното обезщетение, подлежащ
на доказване в съдебния спор, а като друга, породена от нарушение на
личното задължение на самия застраховател, претенция за обезщетяване на
други различни вреди от забавено определяне и плащане на сборна
застрахователна сума. Това различно субективно право изисква предявяване
на самостоятелен иск по общия ред с конкретизиран размер и период, за да се
отграничи това основание от основанието на акцесорното вземане, както
въззивника настоява и в изричната си уточнителна молба пред въззивната
инстанция. Поддържането му като втора принадлежност е недопустимо.
Въззивният съд преценява, че след указанията за уточняване на това
допълнително искане спорното вземане не е предявено за защита по
надлежния ред, а при липса на редовно сезиране произнесения акт по
същество е недопустим. В тази обжалвана част решението на първата
инстанция следва да се обезсили и съдебното производството по предявената
акцесорна претенция за обезщетяване на забавено изпълнение на
застрахователя да се прекрати.
Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания по
допустимата част от съдебния акт, съобразно чл.269 от ГПК, и
представените по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните в производството намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Безспорни пред Варненския апелативен съд са фактите по механизма на
вредоносното събитие, установен от първата инстанция не само по отношение
на поведението З. като виновен водач на „Пежо 307“ с рег.№ Р 7783 ВС
(осъдена за причиняването на вредоносно ПТП), но и по отношение на
действията на другия пострадал участник, който е управлявал л.а.„Нисан
Кашкай" с per. № СА 3048 СС: Няма спор, че при приближаване на
кръстовището за с. В., З. е отклонила наляво л.а. „Пежо 307", за да заобиколи
повреди по асфалтовата настилка, без да намалява скоростта от 95 км/ч, като
под действие на инерционната сила автомобилът се е занесъл, навлязъл е в
лентата за насрещно движение и едва след преминаване през направляващия
остров на кръстовището, З. го е насочила обратно на дясно към своята лента.
По същото време в обратна посока към гр. Разград се е движел автомобила
„Нисан Кашкай" с per. № СА 3048 СС, управляван от К. със скорост около
107 км/час, който е забелязал насрещно движещият се в неговата лента
автомобил от разС.ие около 100-120 м.(колкото е геометричната видимост в
участъка на изпъкналата вертикална крива). Без да намалява скоростта си или
да прави опит да спре, К. е предприел маневра с цел избягване на челен удар
като се е отклонил в ляво, при което л.а.„Нисан Кашкай" е напуснал лента си
за движение и е навлязъл в островния участък, отделящ двете ленти с
хоризонтална маркировка M15 „Коси успоредни линии". Там са се пресекли
траекториите на движение на двата автомобила и е възникнал кос, страничен,
приплъзващ удар в предна челна дясна част на купето на л.а. „Пежо 307" и
странична дясна част на л.а. „Нисан Кашкай" (предна дясна врата и колонка).
След този удар, управляваният от К. автомобил е продължил да се движи
6
около 55 метра косо на оста на пътя, преминал е през банкета и при
навлизането му в низходящия крайпътен скат се е преобърнал странично по
таван и след заораване в почвата се установил в покой в изправено
положение върху колела в нивата. Назначеният в първа инстанция
автоексперт е изчислил опасните зони, в които водачите биха могли да
задействат спирачни системи и безопасно да спрат в два варианта, като при
сумиране на зоните за двата автомобила при установената за всеки от тях
скорост на движение разС.ието от 196.2м значително надхвърля зоната на
видимост. Същевременно, при отчитане на движение и на двамата водачи с
допустима за участъка разрешена скорост от не повече от 70 км/ч опасната
зона от 110 м се оказва по-къса и попада в разС.ието от което всеки от
водачите е можел да възприеме опасността и да реагира със спиране. В
допълнителните пояснения към заключението, дадени от експерта пред съда
обаче, е коментиран и вариант, който не е подробно разработен от вещото
лице, с отчитане едновременно на превишението на скоростта от З. и
предполагаемо правомерно поведение на К.. Вещото лице е посочило, че и в
този случай ударът е щял да настъпи, но тъй като л.а. „Нисан“ би изминал по-
малко път и би се оказал по-вдясно, ударът ще е от друго естество и вероятно
челен, а не страничен.
Експертът е разработил и вариант на безопасно разминаване между
двамата участници, като е предпоставил възможността на К. след
възприемане на насрещно движещ се срещу него автомобил едновременно да
промени посоката си за движение и да намали скоростта за да се отклони и
спре в дясно към забавителен шлюз на кръстовището (лента за десен завой
към с. Детелина). При поясняване на този вариант в съдебното заседание
обаче, експертът е конкретизирал, че не може да потвърди с категоричност, че
при намаляване на скоростта до разрешената за този водач, но запазване на
превишената действителна скорост на З., „Нисан“-ът е можел да се размине с
„Пежо“-то без да се отклонява от своята лента.
По делото е събрано и заключението на съдебен лекар, в което се
потвърждават установените и в присъдата като престъпен резултат няколко
телесни увреждания от среден характер, като вещото лице е констатирало, че
фрактурите на лява предмишница ръка съответстват на комбиниран
механизъм на причиняване при удар и упор на разгъната или сгъната ръка,
фрактурите по китката - на директен удар с максимално разгъване или
сгъване, а счупването на кост от дланта - на удар по тилната част на китката
или надлъжно натоварване по дължината на пръста. Съдът преценява всички
тези травми като резултата от типична „защита“ на лице, предпазващо се от
въздействие на инерционни сили.
За тези травми автоекспертът е заявил, че съответстват на движение на
тялото на водача, след като е започнало преобръщането на автомобила в
нивата, но не е в съС.ие да потвърди със сигурност какви биха били
уврежданията на водача при челен удар, дори и той да е с по-малък
интензитет при отчитане на скорост на „Нисан“ в рамките на разрешената.
При така установените безспорно факти, въззивният съд намира
оплакванията на въззивника по възражението за съпричиняване за
основателни. За да е налице съпричиняване на вредата, следва да бъде
категорично установена пряката причинна връзка между поведението на
7
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Приносът на увредения -
обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води
до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква
степен(ППВС № 17/1963 г., ТРОСТК № 1/2014 г.), а тежестта за доказване на
този принос е в тежест на възразилия застраховател (Решение № 60129 от
28.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 1992/2020 г., I т. о., ТК, Решение № 60126 от
19.11.2021 г. по т. д. № 1999/2020 г. на ВКС, ТК, I т. о. Решение № 60168 от
10.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 2082/2020 г., II т. о., ТК).
Действително водачът на л.а. „Нисан Кашкай" е нарушил правилата за
движение, като е продължил да управлява своя автомобил със скорост над
разрешената от 70 км/ч обозначена със знак В 26 за участъка от около 140 м
преди кръстовище с отклонение без предимство(чл. 21 ал.2 ЗДвП). Само по
себе си обаче това обстоятелство не променя причинно-следствената верига,
тъй като и при законосъобразно поведение на този водач опасната ситуация,
вече създадена от загубилата контрол върху своето МПС З., би била
реализирана като ПТП и то с неясни по интензитет и обем вредоносни
последици. Това е така, защото при отчитане на скорост от 70 км.ч. на „Нисан
Кашкай" и действителната скорост на „Пежо 307“ опасната зона от 144м
надхвърля разС.ието от което двете МПС са станали видими за водачите,
съответно при този вариант, както потвъждава в обясненията си експерта,
сблъсък пак е щял да настъпи. Ударът при това би бил челен и дори да не
може да промени траекторията на движението до крайната точка с
преобръщането през таван в нивата, той несъмнено би повлиял върху
положението на тялото на К., и конкретно на левия му крайник, като
вероятността този крайник да бъде запазен без увреждане при предпазване и
при челния удар не е потвърдена с категоричност.
Промяната на посоката на движение на „Нисан Кашкай" в ляво макар и
без да се намали скоростта, също не е улеснила удара, който неминуемо е щял
да настъпи и при движение с разрешена скорост. Адекватността на
предприетите от К. аварийни действия съответства на предизвиканата от
другия водач внезапна опасност на пътя, тъй като вдясно е била свободната
„защрихована“ островна зона и следващото я насрещно платно за движение.
Макар да не е довела в крайна сметка до избягване на удара със също
отклонявания от З. в тази посока л.а. „Пежо“, маневрата на К. поне го е
променила от високо рисковия челен в страничен вид. Наличието на друга
възможна аварийна маневра, посочена от вещото лице като отклонение в
ляво към шлюз за завой, само по себе си не прави избраното от водача
поведение неправомерно, тъй като безопасността на този избор също изцяло е
обусловен от посоката на движението на другия автомобил, а няма
категорични данни, че преди да отклони своя автомобил К. е можел да
възприеме и отклонението от праволинейното движение на „Пежо“-то, за да
предвиди че само лявата, по-тясна част от пътя остава безопасна. Затова не
може да се приеме, че при реакцията си да отклони автомобила си без да
намалява скорост пострадалия е поел необоснован риск, който и е реализиран
обективно до вредоносен резултат.
В този смисъл, оплакването за необоснован извод на първата инстанция
за вредоносно поведение и на пострадалия отразило се в съотношение 1/3 с
8
противоправното виновно поведение на застрахования е основателно.
Въззивният съд не намира за доказани категорично както обусловеността на
самия удар от превишаването на скоростта и аварийната маневра, така и
доказването, че без нарушението на ограничението на скоростта вредите не
биха настъпили или биха били в по-малък обем. Обясненията на автоексперта
в тази връзка не са обосновани с конкретно прилагане на специални знания и
почиват на предположенията му без да са категорични. Съмненията при
определяне на вероятните последици върху тялото на водача при друга
посока и друг интензитет на сблъсъка остават в тежест на възразяващия
застраховател. Намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал.
2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, каквито
по делото няма.
Затова въззивният съд намира за основателна претенцията на безспорно
увреденото лице за обезщетяване на пълния обем на понесени вреди без
редукция в каквато и да е степен поради съпричиняване.
Оплаквания по размера на имуществените вреди, понесени като
направени разходи за лечение на телесното увреждана на ищеца не са
заявени. Експертът е съпоставил посочените доказателства за заплатени
медицински изделия(имплант и иммобилизация), проведени изследвания и
платен болничен престой, фактурирани на сборна стойност 1786лв и е
констатирал съвпадение с удостоверените дейности по приложено на
пациента лечение. В този размер претенцията за преки загуби е основателна и
съответно отхвърлителната част от обжалваното решение по тази претенция
следва да се отмени, като допълнително се присъди горницата над 1191.20лв
до претендирания от ищеца размер.
За определяне на размера на имуществения еквивалент на понесени
болки и страдания от телесното увреждане, съдът следва да отчита критерии
за оценка на неимуществени вреди, така както са установени в задължително
тълкуване на чл. 51 ал.1 и чл. 52 ЗЗД (т. 2 от ППВС № 4/1961 г.), изцяло
приложимо и при действаща уредба на отговорността на автомобилисти,
покривана при задължителна застраховка. В съдебната практика за оценяване
на конкретни обективни измерения на иначе абстрактното понятие за
справедливост се установяват редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението. При телесните увреждания такива могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, допълнителното влошаване съС.ието на здравето,
причинените морални страдания, загрозявания и пр. (Решение № 9 от
4.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 185/2021 г., II т. о., ТК). Макар и да е основал
изводите си на същото тълкуване, съдът не е посочил конкретното значение
на иначе подробно установените факти, при обсъждането на събраните гласни
показания и двете експертизи относно телесните увреждания и отражението
на травматичното преживяване в психиката на пострадалия. Оплакването на
въззивника за необоснованост на решението в тази част е основателно и това
налага въззивният съд да изложи своята интерпретация на безспорно
установените факти.
Ищецът е доказал понесено комплексно увреждане на ляв крайник в
областта на предмишница и китка(комбинацията от фрактури на кости и
9
размакчване на тъкани), като съвкупно вещото лице ги е оценило като средна
телесна повреда, характеризираща се с трайно затруднение на движението.
Медикът пояснява, че лечението протича в порядък от 6-8 месеца с
първоначален болничен престой за изследвания и консулт със специалисти и
поне две оперативни интервенции за отстраняване на увредените тъкани и
фиксиране на костни фрагменти с външен фиксатор и последващо
имплантиране на остеозинтезен метал, гипсова иммобилизация и
консервативно, вкл. домашно лечение с прием на медикаменти под
наблюдение на ортопед, три курса на рехабилитация и следващо също
оперативно отстраняване на наложената остеосинтеза. Най-силно изразени са
болките в първия месец, след което при обичайно протичане на
оздравителния процес болките е следвало да отшумят, но в конкретния
случая, въпреки липсата на отразени усложнения в медицинската
документация, вещото лице е констатирало при личния преглед след почти
едногодишно възстановяване и премахване на медицинските изделия, все още
наличен двигателен дефицит – ограничени и болезнени движения в областта
на лакътна и гривнена става, които причиняват неудобства и затрудняват
пълноценно използване на ръката за трудова активност и ежедневни
дейности. Остатъчният дефицит на обема и силата на движенията според
експерта не налага оперативно лечение, не би могъл да се преодолее, но за
облекчаване на дискомфорта на пациента са препоръчителни поддържащи
физиотерапии и балнеолечение. Допълнително са констатирани множество
белези с различна големина и разположение по видими части на
ръката(предмишница, китка и гърба на дланта), като медикът не се е
ангажирал със прогноза за тяхното естествено заличаване.
Свидетелите са описали битовите затруднения при извършване на
ежедневните дейности в рамките на месец след връщането на пострадалия от
първия болничен престой, когато близките му поели обслужването му до
свалянето на гипса, провежданите рехабилитации и нуждата от ползване на
болкоуспокояващи медикаменти. Установена е намалената възможност за
служене с ръката при вдигане на тежест и затрудненията при дейности в
домакинството, семейното стопанството и търсенето на работа, изоставените
занимания със спорт, промяната в самочувствието, притесненията за
бъдещото и намаленото желание за общуване с връстници и със семейството.
Психологът е потвърдил промяната в обичайното социално
функциониране на личността като резултат от травматичният и психологичен
стрес, изживян при на ПТП и последвалата го физическа увреда. Експертът е
установил адаптационна тревожна реакция, проявяваща се с продължаващо
безпокойство, напрежение, раздразнение, както колебания в съня, апетита,
тонуса и описаната от свидетелите промяна в стила на контактуване.
Потвърдено е нарушаване на емоционалния баланс от типа на психотравма,
която макар да няма характеристиките на патологично съС.ие е с достатъчно
силен емоционален оттенък, водещ до дисбаланс в социалното
функциониране. При освидетелстването в период от година след
травматичното събитие, вещото лице регистрира обективни следи от все още
налични депресивни преживявания и засилена тревожност, като остатъчна
последица от острата стресова реакция, преминала през типичните фази на
„зашеметеност", която обикновено се преработва до няколко дни и
10
разгърналото се в последствие разстройство на адаптацията, което се
активира в периоди на криза и затихва при оздравителен резултат със
собствените сили на личността и активна подкрепа от близки и приятели.
Експертът не е установил пречки за пълно възстановяване от актуалната още
психотравма, което обичайно настъпва до една две-години, в които
пострадалия може да изпитва тревожност и безпокойство, особено в
ситуациите свързани с шофиране или напомнящи събитието на катастрофата.
При така установените обстоятелства, съдът преценява, че понесените
както във физически аспект болки, така и психическите страдания не се
отличават съществено от типичните случаи на такива увреждания. Болките от
множественото увреждане са търпени едновременно в рамките на първия
месец до фиксирането на костните фрагменти, когато движенията са били и
принудително ограничени от външния фиксатор и гипсова иммобилизация,
допълнителни неудобства следва да се отчетат и при втория етап от
лечението при премахването на остеосинтезата, който отново е травмирал
психиката на пострадалия. Допълнителна специфика в случая е остатъчния
дефицит в движенията след пълното зарастване на фрактурите и значителния
брой на белези по видима част от тялото на млад човек(29 години), чиято
социална реализация предстои в бъдеще, а естетическата му самооценка в
значителна степен се определя и от възприемането му от негови връстници.
Следва да се отчете и неблагоприятната прогноза за възстановяване в пълен
обем на обичайната до инцидента трудова активност на младежа, свързана с
преимуществена употреба на ръцете и традиционно селско-стопанско
препитание на семейството, изискващо по-тежка физическа активност, която
естествено поддържа депресивните прояви и препятства преработване на
иначе обичайно протекъл, макар и по-продължителен от обичайното процес
на адаптация на психиката към травматичното събитие.
Не се установяват обаче негативните последици в психоемоционалната
сфера да са трайни и необратими. Самият освидетелстван е признал в
интервюто при снемане на анамнезата от психолога, че вече се подобрява, че
е започнал работа и вече не го е страх да шофира. В този смисъл психичната
реакцията на увреждането не може да се окачестви като трайно, с остатъчно
действие през целия живот.
При съпоставката на така установените телесни и психични увреждания
с обичайните негативни изживявания до възстановяване на здравето и
пълноценното функциониране на личността, съдът отчита определения
размер от 50 000лв. като адекватен на справедлива компенсация на комплекса
от неимуществените щети по смисъла на чл. 52 ЗЗД: травмата е средна по
степен и макар да са съчетани, уврежданията са концентрирани в левия
крайник, който не е активно ползвания от него, лечението е протекло
обичайно, с фиксация и остеосинтеза, силно изживян болкови синдром в
първия месец, когато и реакцията на стреса е била остра и емоционалните
изживявания подтиснати от принудително обездвижване и обгрижване от
близки в дома, последвало е постепенно възстановяване както на движенията,
така и на психиката, като след приключване на лечението на фрактурите след
втората операция е останал известен дефицит в движенията, изискващ щадене
и продължаване на физиотерапии и балнеолечение, а преработването на
стреса и пониженото самочувствие с все още не е преодоляно и се затруднява
11
от съхранените болки при използване на ръката и белезите по нея. Въпреки
неблагоприятните прогнози за пълно възстановяване на увредения крайник,
не се установява затрудненията в движението да са толкова значими, че да
ограничават трайно социалните възможности на пострадалия, респективно да
са променили невъзвратимо качествата на личността му; увреждането е
претърпяно в млада възраст, характеризираща се със съхранени възможност
за компенсиране на негативните изживявания с нови положителни емоции в
бъдеще. При такива характеристики справедливостта налага да се съобразят
установени в практиката на съдилищата средни размери за аналогични случаи
на увреждания вариращи от 15 000 – 20 000 лв в периода 2012- 2015г., при
по-ниски стойности на лимити на застрахователно покритие при действие на
чл. 266 КЗ до 40 000лв при значително по-тежки последици и социално
положение на увредените лица, предпоставящо и повишен жизнен стандарт
(Решение № 53 от 24.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 881/2019 г., II т. о., ТК,
Решение № 60112 от 1.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 1221/2020 г., I т. о., ТК,
Решение № 14 от 27.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 169/2019 г., II т. о., ТК,
Решение № 28 от 24.04.2020 г. на ВКС по т. д. № 374/2019 г., II т. о., ТК,
Решение № 57 от 1.08.2018 г. на ВКС по т. д. № 1677/2017 г., I т. о., ТК,
Решение № 69 от 26.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 2556/2018 г., I т. о., ТК) и
към 20 000лв - 30 000лв в периода 2016г – 2018г, преди поредното
завишаване на лимити с изменението на чл. 492 КЗ (Решение № 42 от
10.04.2020 г. на ВКС по т. д. № 506/2019 г., II т. о., ТК,Решение № 72 от
29.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 1191/2021 г., I т. о., ТК, Решение № 60180 от
24.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 2393/2020 г., I т. о., ТК).
Въззивният съд преценява, че с определяне на размер от 50 000 лв. се
отчита и допълнителния критерий за остойностяване в паричен еквивалент на
неимуществените вреди, като се съобразява динамиката на икономическа
конюнктура в страната към релевантния за настъпване на увреждането
момент, съгласно разпоредбите на чл. 52 от ЗЗД.
Оплакванията на въззивника по обосноваването на този икономически
критерий е неоснователно, доколкото първоинстанционния съд е мотивирал
оценката си именно с посочването на показателите според утвърдената
практика съобразена от въззивната инстанция (напр. решение №
233/20.12.2016 г. по т. д. № 3586/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
157/28.10.2014 г. по т. д. № 3040/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
124/14.07.2016 г. по т. д. № 2056/2015 г. на ВКС, ТК, І т. о. и др.).
Определеният размер от 50 000лв надвишава средни стойности за предходни
периоди в унисон с динамиката на лимитите, като израз на повишаване на
жизнения стандарт в страната. Същевременно няма никакво основание за
допълнително отчитане и на промени, настъпващи след дата на увреждащото
събитие. Обезщетението следва да е адекватно на социално- икономическия
момент, в който настъпва компенсируема негативна промяна, а не на
момента, в който паричния еквивалент се получава. От определянето му към
момент на настъпване на вредите, обезщетението вече има характеристика на
паричен дълг и последиците от забавеното му получаване се уреждат като
законна лихва. Допълнителната му валоризация не е оправдана, особено за
12
случая на увреждане, чийто резултат настъпва веднага и обективно
обоснования период на възстановяване се отчита при еднократното му
определяне и присъждане. Цитираното във въззивната жалба решение № 1 от
27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2010 г., IV г. о., ГК е интерпретирано
превратно, тъй като в него е даден отговор относно оценяване на вредите към
момент на окончателното им настъпване, поради продължаващ и в бъдеще
лечебен процес до стабилизиране на съС.ието на пострадалия в толкова
отдалечен от увреждащото събитие във времето момент, че би било
несправедливо да се съобразяват предишни икономически условия. В случая
обаче нито има толкова продължителен възстановителен процес, нито
динамиката на инфлационни процеси от 2021 г. до вече стабилизираното
съС.ие отразено от медика и психолога към 2022 г. налага съществено
завишение на иначе обичаен размер на обезщетението.
Поисканият от въззивника размер за горница над 50 000лв до 60 000лв
би надхвърлил компенсационната си характеристика. Справедливостта не
допуска застрахователното плащане да се превръща от средство, заместващо
загуба в средство за извличане на неоправдано обогатяване и промяна в
социалното положение и стандарта на живот на обезщетения пострадал
(несемеен безимотен с недоказан доход, търсещ активно неквалифицирана
работа безработен към момента на ПТП). За тази горница искът следва да се
отхвърли като неоснователен.
Така изводите на настоящата инстанция отчасти кореспондират с
постановения обжалван акт и затова след присъждане на дължимата горница
над 33 333.33лв. до 50 000лв. отхвърлителният диспозитив за остатък до
60 000лв следва да се потвърди.
Към присъдените от въззивния съд горници следва да се добавят
претендираните законни лихви. На основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД при
задължение за обезщетяване на вреди от непозволено увреждане длъжникът
се смята в забава и без покана, респ. процесното парично вземане,
произтичащи от непозволено увреждане, е изискуемо от датата на
причиняване на неимуществените вреди, които обезщетява, респективно от
извършването на произтеклите от телесното увреждане разходи за лечение.
Задължението на застрахователя обаче, макар и вторично, функционално е
обусловено от задължението на застрахования да обезщети вредите на
третото лице и затова и компенсаторните по характер лихви следва да се
изплащат от застрахователя, но само доколкото е бил поставен в забава след
уведомяването му за настъпилото застрахователно събитие. Оплакванията по
прилагането на закона от първата инстанция по тази акцесорна претенция са
изцяло основани на превратното тълкуване на чл.497 ал.2 КЗ, изведено от
принципно погрешното схващане, че забавата на застрахователя поражда и
друго, различно от компенсаторната лихва вземане. Според установената вече
трайно съдебна практика (решение № 50102 от 20.10.2022 г. на ВКС по т. д.
№ 1428/2021 г., II т. о., ТК, решение № 72 от 29.06.2022 г. по т. д. №
1191/2021 г. на I т. о.) отговорността на застрахователя за собствената му
забава е диференцирана в чл. 497 КЗ от отговорността му за забава, като
функционално обусловена от отговорността на делинквента - чл. 494, т. 10
КЗ, чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ, вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3, вр. с чл. 430, ал. 1,
т. 2 КЗ, но това се отнася само за различното третиране на основанието на
13
материалното право в различните периоди на неудовлетворяване на
кредитора. Деликвентът отговаря за своята забава от момента на увреждането
(чл. 84 ЗЗД) и може да се ползва от застраховката си като уведоми незабавно
своя застраховател, така че да му прехвърли пълния обем на вече течащите
лихва за забава и да стимулира специализирания на този пазар търговец да
определи максимално бързо близко до справедливостта обезщетение с което
да удовлетвори подходящо кредитора. Ако застрахованият пропусне да се
освободи по своя инициатива от продължаващата забава, той продължава да е
отговорен спрямо уведените лица, но техните претенции застрахователя не
може да удовлетвори, докато не бъде надлежно сезиран. Затова, в рамките на
предоставените по закон срокове за разглеждане на съответно редовно
предявена претенция, лихвата се натрупва все още поради началната забава
на делинкветна и като такава е част от застрахователното обезщетение, което
застрахователя със своите професионални средства следва да определи и
предложи доброволно на пострадалите. Докато текат уредените в КЗ срокове,
застрахователят не изпада в забава, но след изтичането им без адекватно
удовлетворяване на претенцията той поема на собствено основание риска от
продължаващото неизпълнение спрямо кредитора. В крайна сметка,
застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на
делинквента за дължимата лихва за забава от най-раннен момент на
уведомяването си(било от застрахования, било от увреденото лице), като след
изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на произнасяне и плащане
на обезщетение от застрахователя, основанието се променя, без това да
изисква в диспозитива на решението по прекия иск принадлежащите към
застрахователното обезщетение лихви да се отграничават по период и размер
за двете основания, формиращи последователно акцесорното вземане за
забава върху една и съща главница, дължима от застрахователя.
По разноските:
Промяната на резултата от делото налага ревизиране и на
разпределението на отговорността за разноски в първата инстанция.
Въззивният съд констатира, че дължимото възнаграждение в полза на
адвокат, представлявал безплатно ищеца, е било вече присъдено на осн. чл. 38
ал.1 ГПК до размер от 1583.60лв. и затова към него следва да се добави и
дължима в полза на същия адвокат горница от 414.22лв. до пълния размер от
1997.82 лв., съразмерен на основателната част от предявената претенция
(51786,80/61786,80) част от минимален хонорар по НМРАВ (2383,60лв.).
Следва да се завиши и размера на присъдените в тежест на ответника
държавни такси с още 666.69лв. (до достигане на дължимите общо 2071.47лв.)
по сметка на ОС-Разград. Авансираните от бюджета разноски вече са
присъдени в цялост и не следва да се допълват.
Възложените в тежест на ищеца разноски също следва да се редуцират
в съотвествие с новия резултат по същество. Съразмерната на отхвърлената
претенция част(10000/61786,80) от направените разходи от застрахователя за
събиране на доказателствата(общо внесени 900лв за две експертизи и 1000лв.
изплатен хонорар) възлиза на само 307.50лв и съответно до този размер
разноски могат да се възлагат на ищеца.
Пред настоящата инстанция отговорността за разноски се разпределя
според сборния обжалваем интерес. Въззивникът е бил представляван от
14
адвокат, обявил договорена безплатна услуга по защита на обжалваем интерес
от 27262.27лв., за чието предоставяне се дължи минимален хонорар от
1347,87лв. Съразмерна на основателна част от жалбата (17262.27/27262.27) е
само сума от 853.46лв. и тя следва да бъде платена от въззиваемата страна. До
размер от 358.33лв тази страна следва да понесе и невнесена такса за въззивно
обжалване по сметка на Варненски апелативен съд.
Разноските за настоящата инстанция по неоснователната част от
въззивното обжалване следва да се понесат от въззивника, който е заплатил
1000лв за възнаграждение на своя пълномощник. От тази сума се присъждат
съразмерно (10000/27262.27) само 366.80лв.
Подпомагащата страна неоснователно претендира разноски, тъй като
участието й в процеса е определено единствено от собствения й интерес.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 271 ГПК, съставът на
Варненски апелативен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 84 от 27.05.2022г. по гр.д. № 228/2021 г. по
описа на ОС Разград, в частта, с която са били отхвърлени акцесорни
претенции за присъждане на законната лихва върху сумата на дължимото
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и върху лихвата върху
него и дължимото застрахователно обезщетение за имуществени вреди и
върху лихвата върху него, като ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ тези две
искания, основани на твърдения за пораждане на отделни вземания за
обезщетяване на забавата на застрахователя за определяне и изплащане на
сборни застрахователни суми(формирани от присъдени главници и лихви
върху тях), на осн. чл. 429, ал.3 КЗ, считано от 21.06.2021г. до окончателното
изплащане на сборовете.
ОТМЕНЯ решение № 84 от 27.05.2022г. по гр.д. № 228/2021 г. по
описа на ОС Разград, в частта, с която са били отхвърлени предявени на
осн.чл.432, ал.1 от КЗ искове на пострадало лице, останало неудовлетворено
от застраховател по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на
автомобилист за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за
горница над 33 333.33лв. до размер от 50000лв., ведно със законна лихва от
1.06.21г. до окончателно изплащане и иск за имуществени вреди за горница
над 1191.20лв до 1786.80лв разходи за лечение, ведно със законна лихва от
1.06.21г. до окончателно изплащане и са определени разноски в полза на
ответника над 307.50лв. до 820.02лв., като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК
*********, гр. София, , бул."Симеоновско шосе" № 67А, ДА ЗАПЛАТИ на К.
К. К., ЕГН: **********, с. Киченица, ул. „Мусала" № 10, общ. Разград, обл.
Разград, допълнителни суми, както следва:
сума от 16 666.67 лв. (шестнадесет хиляди шестстотин шестдесет и
шест лева и шестдесет и седем стотинки) представляваща горница над
присъден размер до пълен размер от 50 000лв за справедливото
15
обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в понесени болки и
страдания от телесни увреждания (съчетано открито счупване на лакетна
и лъчева кости на лява предмишница с размачкване на тъкани и
полифрагментно счупване на кости на китката и дланта), болезнено
поетапно оперативно лечение и рехабилитации, както и изживяна
психотравма като психически дискомфорт и стрес и адаптационна
тревожна реакция, наред с други негативни промени в бита и
самочувствието в резултат на ПТП, настъпили при ПТП от 07.05.2021 г.,
причинено от застрахован водач на МПС„Пежо 307" с peг. № Р 7783 ВА,
ведно със законната лихва върху тази горница, считано от 01.06.2021 г.
до деня на окончателното плащане на присъдената сума, на основание
чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 497 от КЗ, във вр. с чл. 86 от ЗЗД.
сума от 595.60 лв. (петстотин деветдесет и пет лева и шестдесет
стотинки) представляваща горница над присъден размер до пълен размер
от 1786.80 лв. на обезщетение за имуществени вреди, представляващи
заплатени разходи за медицински изделия, изследвания и лечебни
услуги, ведно със законната лихва върху тази горница, считано от
01.06.2021 г. до деня на окончателното плащане на присъдената сума, на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 497 от КЗ, във вр. с чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК
*********, гр. София, , бул."Симеоновско шосе" № 67А ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат С. А. Х. от САК, с личен № ********** със служебен адрес гр.
София, ул. Христо Белчев № 2, полуетаж 4, офис 6, допълнително:
сума от 414.22 лв. (четиристотин и четиринадесет лева и двадесет
и две стотинки), представляваща горница над присъден размер до пълен
размер от 1786.80 лв., съразмерен на основателната част от предявената
претенция от минималното възнаграждение за безплатно предоставена
на ищеца договорена адвокатска услуга за процесуално
представителство пред първата инстанция, на основание чл. 38 ал.2
ЗАдв, вр. чл. 78, ал.1 ГПК
сума от 853.46 лв.(осемстотин петдесет и три лева и четиридесет и
шест стотинки), представляваща част от съразмерен на основателно
обжалвана част от претенция от минималното възнаграждение за
безплатно предоставена на ищеца договорена адвокатска услуга за
процесуално представителство пред въззивна инстанция, на основание
чл. 38 ал.2 ЗАдв, вр. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК
*********, гр. София, , бул."Симеоновско шосе" № 67А да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ОС-Разград допълнително 666.69
лв. (шестстотин шестдесет и шест лева и шестдесет и девет стотинки) над
присъдени 1 404.78лв. до достигане на сума от общо 2071.47лв., дължима по
делото държавна такса по основателния размер на иска, на осн. чл. 78 ал.6 във
вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК.
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК
*********, гр. София, , бул."Симеоновско шосе" № 67А да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд – Варна сума от
16
358.33 лв. ( триста петдесет и осем лева и тридесет и три стотинки),
представляваща дължима по делото държавна такса за въззивно обжалване,
съразмерно на основателната част от жалбата, на осн. чл. 78 ал.6 ГПК.
УКАЗВА на осъденото лице, че следва да представи пред първата
инстанция доказателства за заплатената присъдена в полза на бюджета сума,
като при пропускане на 7-дневен срок след влизане в сила на решението, ще
бъде издаден служебно изпълнителен лист, като в него допълнително ще бъде
начислена и такса от 5 лв. и законна лихва по чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, на осн. чл.
109 от ПАС.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 84 от 27.05.2022г. по гр.д. № 228/2021
г. по описа на ОС Разград, в частите, с които:
е отхвърлен предявен на осн.чл.432, ал.1 от КЗ частичен иск на
пострадало лице, останало неудовлетворено от застраховател по
задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилист за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за горница над
50 000 лв. до предявената част от 60 000 лв.
определени са дължими разноски в полза на ЗК“Лев Инс“АД до
размер на 307.50лв.
ОСЪЖДА К. К. К., ЕГН: **********, с. Киченица, ул. „Мусала" № 10,
общ. Разград, обл. Разград ДА ЗАПЛАТИ на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, гр. София, бул."Симеоновско
шосе" № 67А, сумата 366.80 лв. (триста шестдесет и шест лева и осемдесет
стотинки), представляваща част от направените за въззивна инстанция
разноски, съразмерна на защита срещу неоснователно обжалвана част от
претенцията, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
В необжалваните части първоинстанционното решение е влязло в
законна сила.
Решението е постановено с участието на третото лице Агенция „Пътна
инфраструктура" с ЕИК *********, подпомагащо въззиваемата страна.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд по общия ред на глава 22 от ГПК при условията на чл.280 ал.
1 и 2 ГПК в месечен срок от връчването на преписа на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17