№ 1382
гр. Варна, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Катя Г. Савова
при участието на секретаря Пламена Ст. С.а
като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно
дело № 20243110201892 по описа за 2024 година
Обжалван е Електронен фиш № **********, издаден от АГЕНЦИЯ
"ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА", с който на Х. С. М. ЕГН ********** с адрес
гр.Варна, ул.“Пирин“ №30, вх.А, ет.7, ап.37 е наложено административно
наказание глоба в размер на 1800 лева, на основание чл.179 ал.3а вр. чл.187а
ал.5 от ЗДвП.
В жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност
на ЕФ и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на
жалбата. Моли за потвърждаване на ЕФ и присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивникът Х. С. М., редовно призован не се
явява и не се представлява.Постъпили са писмени бележки, чрез проц.
представител, с които се поддържа жалбата.
Въззиваемата страна в съдебно заседание се представлява от
надлежно упълномощен проц. представител, който пледира жалбата като
неоснователна да бъде оставена без уважение от съдебния състав.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
1
същество.
ЕФ е издаден, за това че: на 02.06.2023 г., в 11: 49 часа е установено
нарушение № FDEE8AE87ED34012E053021F160AE732, с ППС ТОВАРЕН
АВТОМОБИЛ ВОЛВО ФЛ, с рег. №СВ4303МА, с технически допустима
максимална маса 12000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6С, без
ремарке, в община Варна, за движение по път А-5 км 6+683, с посока
"Нарастващ километър", включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за
посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1,
т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна
маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.
Съдът намира, че така цитираното съдържание на ЕФ не отговаря и на
най-елементарните изисквания за реквизити, визирани в чл. 57 ЗАНН и чл.
189ж ЗДвП, сред които е и описание на фактическите признаци на
нарушението и по-конкретно за признаците на изпълнителното деяние.
В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на
основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт,
с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва
задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички
съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и
приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за
наказания субект информация следва да се съдържа в самия
правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.
В процесния случай тези стандарти не са достигнати.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗП в страната се въвежда смесена система за
таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база
време и на база изминато разстояние.
Винетната такса по смисъла на 10, ал. 1, т. 1 от ЗП е приложима
спрямо МПС с обща технически допустима максимална маса до или равна на
3, 5 тона ( чл. 10а, ал. 7 от ЗП) и дава право на едно пътно превозно средство
да ползва за определен срок платената пътна мрежа.
За МПС с технически допустима максимална маса над 3, 5 тона (чл.
10б, ал. 3 от ЗП) е приложима тол таксата по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 2 от
ЗП, заплащането на която позволява изминаването на определено разстояние
2
по пътната мрежа.
Съгласно чл. 10б, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗП размерът на дължимата тол
такса се определя на база реално декларирани от собственика или ползвателя
тол данни, относими към три категории обстоятелства: реално изминатото
разстояние, особеностите на пътния участък и характеристиките на МПС.
Декларирането на тол данните може да бъде извършено по три
алтернативни метода, като те са изброени в Наредба за условията, реда и
правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства на база време и на база
изминато разстояние:
-чрез закупуване на маршрутна карта, която дава право на ползвателя
на пътя да измине предварително заявено от него разстояние;
-по реда на чл. 13 от Наредбата чрез предаване на тол данни с
помощта на монтирано в МПС бордово устройство (т. 7 от ДР на Наредбата) и
сключен договор с лице, предоставящо услуга по електронно събиране на
такса за изминато разстояние (УЕСТИР);
-по реда на чл. 14 от Наредбата чрез предаване данни за относно
географското позициониране и изминатото разстояние с помощта на
монтирано в МПС "Устройство за спътниково позициониране" (т. 8 от ДР на
Наредбата) и сключен договор с лице, което е доставчик на услуга по
електронно събиране на такса за изминато разстояние (УЕСТИР).
Доколкото определянето на дължимата тол такса е предпоставено от
получаването от АПИ на необходимите тол данни, то осъществяването на
един от трите алтернативни метода за отчитане е вменено в основно
задължение, както на водача, така и собственика/ползвателя на МПС.
Според чл. 139, ал. 7 от ЗДвП: "Водачът на пътно превозно средство
от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди
движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи
маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва,
или да изпълни съответните задължения (по чл. 13 или 14 от Наредбата за
предаване на тол данни чрез бордово устройство/ устройство за спътниково
позициониране и сключен договор с лице доставчик на УЕСТИР) по
установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по
3
чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са
изпълнени от трето лице (най-често това ще е собственикът/ползвателят на
МПС, доколкото именно той има интерес от това, за да не бъде ангажирана
неговата собствена отговорност). "
От друга страна, според чл. 102, ал. 2 ЗДвП: "Собственикът е длъжен
да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са
изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на
пътното превозно средство ( за закупуване на маршрутна карта или за
деклариране на тол данни по чл. 13 или 14 от Наредбата). Ако в
свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява
от него.
Санкцията за нарушение задълженията на водача по чл. 139, ал. 7 от
Наредбата е предвидена в чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, според която норма: "Водач,
който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от
Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за
което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото
разстояние (по чл. 13 или 14 от Наредбата за оборудване на МПС с
функциониращо бордово устройство/ устройство за спътниково
позициониране и сключване на договор с лице доставчик на УЕСТИР),
съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма
закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното
превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.
Санкцията за изпълнение на задължението на собственика/ползвателя
е уредена в чл. 179, ал. 3б ЗДвП, според която: Собственик на пътно превозно
средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което
изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни,
посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер
2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното
средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е
юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв. "
4
В общия случай, при санкциониране с АУАН и НП, разликата между
приложното поле на санкционните норми на чл. 179, ал. 3а ЗДвП и чл. 179, ал.
3б ЗДВП е в субекта на отговорността, доколкото, както се каза вече, субект на
отговорността по чл. 179, ал. 3а ЗДвП е водачът, а по чл. 179, ал. 3б ЗДвП е
собственикът/ползвателят на МПС, като видно от чл. 179, ал. 3д ЗДвП
отговорността на собственика/ползвателя е субсидиарна, доколкото тя се
ангажира, само ако не е издадено НП срещу водача.
По-сложно стоят нещата при издаване на ЕФ, като възможността за
издаване на този вид санкционен акт и за нарушения по чл. 179, ал. 3а и чл.
179, ал. 3б от ЗДвП изрично е предвидена в чл. 189ж, ал. 7 ЗДвП.
Във връзка с издаването на ЕФ за нарушения на режима на събиране
на тол такси от значение е разпоредбата на чл. 187а ЗДВП, която дава
възможност за издаване на ЕФ, за нарушения заснети с автоматизираната
система, в отсъствие на нарушителя.
В случай, че собственик на МПС е физическо лице, проблем не
съществува, доколкото според чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП оборимо се презюмира,
че собственикът е управлявал МПС, ЕФ се издава на негово име и защитата
му е по реда на чл. 187а, ал. 4-5 от ЗДвП.
По- сложно стоят нещата, когато собственик е ЮЛ или ЕТ, като в този
случай според чл. 187а, ал. 2 ЗДвП: "за допускане движението на пътното
превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера
и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на
собственика се налага имуществена санкция, " като размера на имуществената
санкция е различна в зависимост от вида на неизпълненото задължение.
В чл. 187а, ал. 2, т. 2 и 3 ЗДвП изрично е посочено, че в този случай на
собственика (ЮЛ или ЕТ) може да се налага имуществена санкция, както за
неизпълнение на задълженията на водача по чл. 179, ал. 3а ЗДВП ( чл. 187а,
ал. 2, т. 2 ЗДвП), така и за неизпълнение на задълженията на самия собственик
по чл. 179, ал. 3б ЗДвП (чл. 187а, ал. 2, т. 3 ЗДвП).
Възможността на ЮЛ и на ЕТ да се налагат санкции по реда на чл.
187а, ал. 2 ЗДвП, както за нарушения по чл. 179, ал. 3а, така и по чл. 179, ал. 3
3б ЗДвП, налага разграничаване на приложното им поле не само с оглед
субекта на отговорността (което бе сторено по-горе), но и в съдържателен
план.
5
Тук следва да се съобразят мотивите към законопроекта със сигнатура
854-01-83/2018 г. за изменение на ЗДВП, с който в позитивното право са
въведени новелите на чл. 179, ал. 3а, чл. 179, ал. 3б и чл. 187а ЗДвП:
"С оглед изменението на съдържанието на задълженията на водачите и
собствениците на пътни превозни средства са предложени и изменения в
административнонаказателните разпоредби на Закона за движение по
пътищата.
По отношение на състава на нарушение, когато е следвало да бъде
закупена електронна винетка, е достатъчно само да бъде отразено това ново
съдържание на задължението.
При задълженията по повод заплащането на тол такса обаче следва да
бъдат предвидени нови състави на административни нарушения.
Въведен е нов състав на административно нарушение за случаите, в
които не са изпълнени задълженията на собственика или водача по
установяване на изминатото разстояние - този състав обхваща всички случаи,
в които не е сключен договор с трето лице за предоставяне на такива данни на
Агенция "Пътна инфраструктура" и не е закупена маршрутна карта. /чл. 179,
3а ЗДвП/
Допълнителен състав на нарушения са предвидени за случаите, в
които са подадени всички необходими данни за изчисляване на тол таксата, но
тя не е заплатена изцяло или частично, включително когато е налице непълно
плащане в резултат на невярно деклариране на данни, които служат за
определяне на размера на таксата. /179, 3б ЗДвП/ Този състав на нарушение
може да бъде извършен само от собственик на пътно превозно средство -
когато тол таксата следва да бъде заплатена от водача, това ще стане
посредством закупуване на маршрутна карта, която се заплаща на място.
Този състав /чл. 179, ал. 3б/ е приложим само за случаите, в които
собственикът на пътното превозно средство е организирал подаването
съответните данни за целите на тол таксуването, но не и самото плащане на
тол таксата. "
От гореизложеното е видно, че в съдържателен план, както чл. 179, ал.
3а ЗДвП (отговорност на водача), така и чл. 179, ал. 3б ( отговорност на
собственика) санкционират неустановяването и незаплащането на тол такса.
6
Съгласно изричния текст на мотивите на законопроекта в приложното
поле на чл. 179, ал. 3а ЗДвП ще попадат случаите, когато:
-за МПС липсва закупена маршрутна карта и кумулативно с това
липсва сключен договор (по смисъла на чл. 13 и 14 от Наредбата) с лице
доставчик на УЕСТИР, доколкото вариантите за установяване на
задълженията за тол такса посредством маршрутна карта или чрез договор с
доставчик на УЕСТИР са алтернативни;
-макар да е сключен договор с лице, доставчик на УЕСТИР, МПС не е
оборудвано с бордово устройство или устройство за спътниково
позициониране;
-макар да е сключен договор с доставчик на УЕСТИР и МПС да е
оборудвано с бордово устройство или устройство за спътниково
позициониране, тол данните не са предадени, поради повреда в техническото
устройство (по аргумент от чл. 179, 3г от ЗДвП).
Предвид разпоредбата на чл. 179, ал. 3д ЗДвП, според която
отговорност по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, не се носи, ако е ангажирана
отговорността по чл. 179, ал. 3а ЗДвП и с оглед цитираните мотиви от
законопроекта, отговорност по чл. 179, ал. 3б ЗДвП следва да се носи в
следните случаи:
-ако е сключен договор с доставчик на УЕСТИР, но за конкретното
МПС не са предоставени тол данни на АПИ, доколкото при сключване на
договора е допусната техническа грешка при деклариране на номера;
-тол данните са надлежно декларирани, но тол таксата не е заплатена.
Относно нарушението по чл. 179, ал. 3а ЗДвП изрично следва да се
отбележи, че деянието ще е съставомерно, ако необходимите тол данни не са
достигнали до АПИ по нито един от алтернативните механизми- чрез
маршрутна карта или чрез изпълнение на задълженията по чл. 13 от 14 от
Наредбата (договор с доставчик на УЕСТИР и снабдяване на МПС с изправно
техническо устройство).
От гореизложеното разграничение в приложното поле е видно, че при
ЕФ издаден на ЮЛ по реда на чл. 187а ЗДвП, за да може да се направи
правилната преценка дали нарушението е по чл. 179, ал. 3а или по чл. 179, ал.
3б не е достатъчно в ЕФ да е посочено само, че за съответното МПС липсва
7
установена и заплатена тол такса, а следва да бъде очертана и причината за
това, която причина се явява и релевантната форма на изпълнителното деяние:
липса на закупена маршрутна карта, липса на договор с доставчик на
УЕСТИР, неизправно техническо устройство, което не предава данни на АПИ,
погрешно деклариран номер на МПС при сключване на договора с УЕСТИР и
др.
В процесния случай това изискване не е спазено и в този смисъл се
явява основателно възражението в жалбата, че в ЕФ не е индивидуализирана
надлежно приложимата форма на изпълнителното деяние.
Действително в ЕФ е посочено, че за МПС няма закупена маршрутна
карта. Тези факти, съгласно разграниченото приложно поле, навеждат на извод
за евентуално извършено нарушение по чл. 187а, ал. 2, т. 2, вр. чл. 179а, ал. 3а
от ЗДвП, а не както е вменено с ЕФ на чл. 187, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179а, ал. 3б от
ЗДвП.
Както вече се посочи, обаче за да е съставомерно деянието по чл. 179,
ал. 3а ЗДвП нужните тол данни следва да не са предадени на АПИ по нито
един от алтернативно предвидените механизми, доколкото ако липсва
закупена маршрутна карта, но пък е надлежно изпълнена процедурата по чл.
13 и 14 от Наредбата (договор с доставчик на УЕСТИР и предаване на данни с
техническо устройство от МПС) нарушение не би било извършено, а в този
случай закупуване на маршрутна карта изобщо не би се дължало.
За тази цел в ЕФ е налице формулировката, че освен маршрутна карта,
за процесното МПС липсва и валидна тол декларация.
Легална дефиниция на понятието тол декларация липсва в ЗДвП, ЗП и
наредбите по прилагането им. Вменяването на изпълнителното деяние чрез
използване на специализирани понятия, за които липсва легална дефиниция,
принципно представлява порок на ЕФ, но той в конкретния случай не е до там
съществен, че да е самостоятелна причина за отмяна на ЕФ, доколкото
съдържанието на понятието "тол декларация" все пак е постижимо като се
съобразят общите условия на АПИ за сключване на договори с доставчици на
УЕСТИР, в които е посочено, че "Тол декларация" представлява: "съвкупност
от данните, генерирани от GNSS бордово устройство (географско
местоположение – съгласно ISO 17575-1, ISO 17575-2 и ISO 17575-3), данните
за ППС (емисионен клас, ОТДММ, брой оси), идентификационен номер на
8
Бордово устройство, дата и час на навлизане в тол сегмент, стандартизирани
съгласно ISO 12855: 2016 и използвани за определяне на дължимата тол такса
от Клиента. "
Същественото в случая обаче е, че липсата на валидна тол декларация
за дадено конкретно МПС за конкретен пътен участък може да се дължи на
различни причини:
-изобщо да няма сключен договор с доставчик на УЕСТИР или
бордовото устройство да е неизправно и да не предава надлежно съответните
данни, в който случай би било налице нарушение по чл. 187а, ал. 2, т. 2, вр. чл.
179а, ал. 3а от ЗДвП;
-или да е налице сключен договор за МПС, но при деклариране на
номера му да е допусната грешка, когато би била налице хипотезата на чл. чл.
187, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179а, ал. 3б от ЗДвП.
От гореизложеното е видно, че употребения термин "липсваща
валидна тол декларация" в зависимост от конкретната форма на
изпълнителното деяние, може да се субсумира както като нарушение на чл.
179, ал. 3а ЗДвП, така и като такова по чл. 179, ал. 3б ЗДвП.
Същевременно съгласно трайната съдебна практика, когато
съставомерните обстоятелства, така както са изложени в санкционния акт, не
позволяват преценка за действителната правна квалификация на деянието, то
е налице порок по смисъла на чл. 57 от ЗАНН в съдържанието му, поради
неизпълнение на задължението на наказващия орган да опише фактите, които
водят до извод за извършено нарушение.
Допуснатото нарушение на чл. 57 ЗАНН, изразило се в липса на
достатъчно ясно посочване в ЕФ на конкретната форма на изпълнителното
деяние, която да позволи правилната квалификация на извършеното, се явява
безусловно основание за отмяна на ЕФ.
Допуснатият порок в съдържанието на ЕФ е неотстраним на съдебна
фаза чрез събиране на доказателства и установяване за първи път от съда на
етап съдебно следствие каква е съставомерната форма на изпълнителното
деяния.
Това е така доколкото с ТР № 8 от 16.09.2021 на ВАС по тълкувателно
дело № 1/2020 се препотвърди трайно установеното в теорията и съдебната
9
практика положение, че водещо за гарантиране правото на защита на
наказаното лице е в санкционния акт да са надлежно очертани фактите, въз
основа на които се налага санкцията. Именно срещу тези факти нарушителят
се защитава, а тяхната правна квалификация и правилното приложение на
материалния закон са в контролните правомощия на съда.
В същия смисъл са и разкритите с ТР 8/2021 на ВАС правомощия на
районния съд да преквалифицира /в случай на необходимост от това/
извършеното нарушение, но само в рамките на същите фактически
положения, очертани в обжалвания санкционен акт.
При липса на надлежно изложение на съставомерните факти, обаче /в
случая за съставомерната форма на изпълнителното деяние/ единственото
правомощие на съда е да отмени ЕФ.
Гореизложеният извод не се променя на обстоятелството, че ЕФ се
издава по образец. Видно от приложената по преписката Заповед, образците за
ЕФ по чл. 187а ЗДвП се одобряват не от трето независимо лице, а едностранно
от самата въззиваема страна- АПИ, поради което за същата не съществува
абсолютно никаква пречка да одобри такъв текст на образеца на ЕФ, който да
предоставя на нарушителя минималния обем от правно релевантна
информация, необходим за гарантиране правото му на защита.
В случая въззиваемата страна не може да черпи права от
обстоятелството, че самата тя е приела образец на ЕФ, който е несъобразен с
изискванията на ЗАНН.
Още повече, че практиката всъщност е показала, че съдържанието,
което се вписва в ЕФ, всъщност подлежи на допълване и промяна, въпреки
издаването му по образец, какъвто е примера с ЕФ за нарушение по чл. 638 от
КЗ, в който случай след множество отменени ЕФ от съда, въззиваемата страна
трайно приведе съдържанието на издаваните фишове в съответствие с
изискванията на ЗАНН.
В този смисъл е и трайната практика на Административен съд
Пловдив, специално по повод неустановена и незаплатена тол такса:
- Решение № 2188 от 24.11.2022 г. по к. адм. н. д. № 2091/2022 г. на
XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1021 от
20.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 222/2021 г. на XIX състав на Административен
10
съд – Пловдив, в които изрично е посочено, че ЕФ или НП, издадени за
нарушение по чл. 179, ал. 3-3б подлежат на отмяна, ако в тях не е надлежно
индивидуализирана конкретната форма на изпълнително деяние, тоест
конкретната причина, поради която не е изпълнено задължението за
установяване и заплащане на тол такса;
- Решение № 2079 от 22.11.2023 г. по к. адм. н. д. № 2052/2023 г. на
XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1533/27.09.2023
г. на Административен съд – Пловдив, ХХ състав, КАНД № 1540 по описа за
2023 г., в които е прието, че санкционния акт подлежи на безусловна отмяна,
ако в него не са надлежно индивидуализирани всички съставомерни
обстоятелства относими към отговорността за нарушение по чл. 179, ал. 3-3б
от ЗДвП;
За пълнота на изложението следва да се посочи, че дори
съставомерните факти да подлежаха на установяване за първи път на етап
съдебно следствие, без да са надлежно вменени на дееца със санкционния акт,
то в случая те не се установяват, доколкото при тежест на доказване, лежаща
върху въззиваемата страна, доказателства за действителната форма на
изпълнителното деяние изобщо не са приложени по преписката.
По изложените съображения ЕФ следва да се отмени.
Съгласно § 16 от ПЗР на ЗП: "Този закон въвежда изискванията на
Директива 1999/62/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно
заплащането на такси от товарни автомобили за използване на определени
инфраструктури, изменена с Директива 2006/38/EC на Европейския
парламент и на Съвета. "
Посоченото обуславя приложението на общия принцип на правото на
съюза за "пропорционалност" и към посочения кръг обществени отношения.
В същия смисъл е и изричната разпоредба на чл. 9а от цитираната
Директива, според която е делегирано на държавите членки да установяват
съответен контрол и определят система от наказания, приложими за
нарушаване на националните разпоредби, като установените наказания трябва
да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.
В същия смисъл е и правилото на чл. 49, ал. 3 от Харта за основните
права на европейския съюз, според който "Тежестта на наказанията не трябва
11
да бъде несъразмерна спрямо престъплението. "
Същевременно според трайната практика на СЕС изискването за
пропорционалност следва да се разбира като ангажиране на такъв интензитет
и обем на държавна репресия, които позволяват ефективно да се постигне
преследваната легитимна цел, като същевременно накърняват в най-малка
степен целите и принципите, установени от законодателството на Съюза.
В изпълнение на посочената делегация с Директива 1999/62/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета, българската държава е въвела следната
санкционна система при незаплащане на дължимата тол такса:
-задължение по чл. 10б за внасяне на незаплатената тол такса, като
нейният размер се определя на база максималната дължима такса, определена
в тарифата по чл. 10, ал. 6 за разстояние, съответстващо на най-дългата
отсечка между две точки от платената пътна мрежа, определена по най-прекия
маршрут по протежението на платената пътна мрежа;
-кумулативно с това е предвидена и административна санкция в
чувствително завишен фиксиран размер в чл. 179, ал. 3а и чл. 179, ал. 3б от
ЗДвП, която санкция не зависи от вида на неизпълненото задължение за
заплащане на тол такса (изцяло или частично), причините за това и дължината
на изминатото разстояние.
На настоящия състав е известно задължителното Решение по
преюдициално запитване на СЕС от 22 март 2017 г. по съединени дела С –
497/15 и С-498/15 г., според което: "чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на
Европейския парламент и на съвета от 17 юни 1999 г., не допуска система от
наказания която предвижда налагане на фиксирана глоба за всички нарушения
на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за
ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им.
"
Действително актуалната уредба, въведена от българския законодател,
се различава от случая, разгледан от СЕС, по предвидената възможност
административната санкция по чл. 179, ал. 3а и чл. 179, ал. 3б да бъде
избегната като се заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от Закона за
пътищата.
Тази възможност, обаче отново не привежда въведената уредба в
12
съответствие с принципа за пропорционалност, доколкото видно от чл. 26
Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на
републиканската пътна мрежа, размерът на компенсаторните такси също е
фиксиран, като зависи само от вида на съответното МПС, но е дистанциран от
тежестта на конкретното нарушение, доколкото (подобно на санкциите по чл.
179, ал. 3а и чл. 179, ал. 3б от ЗДвП) не е обвързан с вида на неизпълненото
задължение за заплащане на тол такса (изцяло или частично), причините за
това и дължината на изминатото разстояние.
Посоченото обстоятелство, наред с факта, че както компенсаторната
такса, така и санкцията по чл. 178, ал. 3а и чл. 179, ал. 3б от ЗДвП реално се
дублират със задължението за заплащане на такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП, която
според чл. 27 от Тарифата е максимална, налага извод, че принципът за
пропорционалност е нарушен, като целите на Директивата биха могли да
бъдат постигнати с по-малко като интензитет административнонаказателна
репресия, без дублиране на санкции, преследващи идентична цел и при
механизъм на определяне на санкциите, държащ сметка за конкретната тежест
на извършеното нарушение и при съобразяване на особеностите на всеки
отделен случай.
При този изход на спора на основание чл. 63д ЗАНН, право на
разноски би имал жалбоподателят.
Такива обаче, в конкретния случай не могат да се присъдят доколкото
при нарочно искане за присъждане на разноски в жалбата липсват
доказателства за реално понесени разноски по смисъла на т. 1 от ТР 6/2012
ОСГТК на ВКС, според която разноски се присъждат, само ако е доказано
реалното им сторване за заплатен адвокатски хонорар или за използване на
юрисконсултска защита.
Мотивиран от горното съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш № **********, издаден от АГЕНЦИЯ
"ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА", с който на Х. С. М. ЕГН ********** с адрес
гр.Варна, ул.“Пирин“ №30, вх.А, ет.7, ап.37 е наложено административно
13
наказание глоба в размер на 1800 лева, на основание чл.179 ал.3а вр. чл.187а
ал.5 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски Административен
съд в 14- дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
14