№ 8347
гр. София, 09.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
и прокурора К. Сп. Н.
Сложи за разглеждане докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Частно
наказателно дело № 20231110205422 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
СЪДЪТ се оттегли на съвещание.
След съвещание в присъствие на страните, съдът намери за установено
следното:
Производството е по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК и е образувано по
постъпило предложение на СРП, отдел ИНПЛ за определяне на едно общо най-
тежко наказание измежду наложените на осъдения К. А. по НОХД №3222/2021г.,
НОХД № 7093/2022г., НОХД № 6444/2022г. и НОХД № 12 764/2022г. всички по
описа на СРС.
В съдебно заседание представителя на СРП поддържа предложението за
образуване на две групи наказания, като поддържа и искането след определяне на
едно общо най - тежко наказание по НОХД №6444/2022г. и НОХД №
12764/2022г., последното да бъде увеличено по реда на чл.24 от НК с 2 месеца.
Прокурорът се аргументира с многократните осъждания на К. А..
В съдебно заседание последният се явява лично и се представлява от адв. К..
В хода на съдебните прения адв. К. се присъединява към искането на
прокурора, като моли същото да бъде уважено с изключение на искането за
увеличаване на наказанието на осъденото лице по реда на чл.24 от НК.
В тази връзка се посочва, че НОХД №6444/2022г. и НОХД №12764/2022г.
са приключили по реда на глава 29 от НПК, като определените на осъденото лице
наказания са при съобразяване на съдебното му минало и последващо такова
съобразяване се явява недопустимо.
1
Счита, че искането за увеличаване на наказанието е мотивирано единствено
от обстоятелството, че към настоящият момент всички наказания наложени на
осъденото лице са изтърпени, като при бъдещата съвкупност би се получило
надлежаване с няколко дни, което именно иска да избегне прокурора чрез
направеното си искане.
В своя защита осъденият се присъединява към казаното от защитника си, а в
последната си дума иска наказанията му да бъдат определени по начина посочен
от адв. К..
Съдът като взе предвид изложеното от страните и се запозна с
представените по делото доказателства - справка за съдимост и справка за
правното положение на осъденото лице издадена от ГДИН намира за установено
следното:
До настоящият момент спрямо осъдения К. А. са постановени и влезли в
сила седем осъдителни съдебни акта за извършени от него престъпления,
всичките като непълнолетен.
В рамките на водените производства са били постановени и две
определения по реда на чл.306, ал. 1, т. 1 от НПК.
Съдът, като взе предвид данните от справката за съдимост намира, че към
настоящият момент съдът не следва да преразглежда въпросите, които вече са
били решени с протоколно определение на СРС по НОХД №1072/2019г., с което е
било определено едно общо най - тежко наказание лишаване от свобода в размер
на осем месеца по отношение осъжданията на К. А. по НОХД № 16 124/2018г. и
НОХД №1072/2019г.
Посоченото общо най - тежко наказание е било приведено в изпълнение по
реда на чл. 68 от НК при налагане на наказанието по НОХД № 3222/2021г. по
описа на СРС и е било изтърпяно изцяло.
По отношение на останалите осъждания на лицето съдът намира следното:
С протоколно определение на СРС от 24.03.2021г. по НОХД № 14329/2019г.
по описа на СРС е било одобрено споразумение за прекратяване на наказателното
производство по силата, на което К. А. се е признал за виновен в извършване на
престъпление на 08.07.2019г. и му е било наложено наказание една година
лишаване от свобода.
С присъда от 10.05.2021г. по НОХД №3222/2021г. по описа на СРС влязла в
законна сила на 26.05.2021г. осъденият А. е признат за виновен и му е наложено
2
наказание една година и четири месеца лишаване от свобода за престъпление
извършено на 06.07.2020г.
В рамките на това наказателно производство с протоколно определение
влязло в законна сила на 26.05.2021г. е било извършено групиране на наказанията
наложени на К. А. по НОХД №14329/2019г. и НОХД №3222/2021г. и двете по
описа на СРС, а именно наказание лишаване от свобода за срок от една година и
четири месеца.
С протоколно определение от 07.06.2022г. по НОХД №7093/2022г. по описа
на СРС е било одобрено споразумение по силата, на което К. А. се е признал за
виновен в извършването на престъпление на 13.08.2018г., като му е било
наложено наказание десет месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е
отложено по реда на чл. 66 от НК за изпитателен срок от три години.
С протоколно определение по НОХД № 6444/2022г. от 06.07.2022г. на СРС
е било одобрено споразумение по силата, на което К. А. се е признал за виновен в
извършването на престъпление на 05.01.2022г., като му е било наложено
наказание осем месеца лишаване от свобода.
С протоколно определение на СРС по НОХД №12764/2022г. от 05.04.2023г.
е било одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство по
силата, на което К. А. се е признал за виновен в извършването на престъпление на
15.10.2021г., като му е наложено наказание осем месеца лишаване от свобода.
По делото е постъпила справка от ГДИН, от която е видно, че определеното
общо най - тежко наказание по НОХД №14 329/2019г. и НОХД №3222/2021г. в
размер на една година и четири месеца лишаване от свобода е било изцяло
изтърпяно при зачитане на времето, през което осъденият е бил задържан с мярка
за неотклонение задържане под стража, както и домашен арест, вкл. и със
зачетени 19 работни дни, като осъденият е бил освободен поради изтърпяване на
общото най - тежко наказание на 10.09.2021г.
От същата справка е видно, че наложеното на осъдения наказание по НОХД
№6444/2022г. по описа на СРС в размер на осем месеца лишаване от свобода е
било изтърпяно на 16.09.2022г. при зачитане на предварителен арест по същото
НОХД за времето от 18.01.2022г. до 06.07.2022г.
От същата справка е видно, че К. А. е постъпил на 06.04.2023г. в затвора -
гр. София за изтърпяване на наказание осем месеца лишаване от свобода
наложено по НОХД №12764/2022г. по описа на СРС, но с постановление на
прокурор при СГП от 10.04.2023г. изтърпяването на наказанието е било
3
прекъснато, но лицето не е освободено от затвора, тъй като се задържа с мярка за
неотклонение по друго ДП.
При така установеното съдът констатира, че са възможни повече от един
варианта за определяне на отделни групи наказания за подлежащите на групиране
такива във връзка с постановените спрямо осъдения съдебни актове.
Съдът обаче намира, че най - благоприятният вариант за осъденото лице е
именно този предложен от прокурора, като бъдат групирани наказанията
наложени на осъденото лице по НОХД №14 329/2019г., НОХД №3222/2021г. и
НОХД №7093/2022г. всички по описа на СРС, като се определи едно общо най -
тежко наказание една година и четири месеца лишаване от свобода, от което да
бъде приспаднато времето, през което осъдения е търпял наказание лишаване от
свобода по осъжданията образуващи съвкупността, както и да бъде приспаднато
времето, през което по посочените наказателни производства К. А. е бил задържан
по реда на чл.72 ЗМВР, до 72 часа с постановление на прокурор, както и с мярка
за неотклонение задържане под стража.
На следващо място следва да бъдат групирани наказанията на осъдения
наложени по НОХД №6444/2022г. и НОХД № 12 764/2022г. и двете по описа на
СРС, като се определи едно общо най - тежко наказание осем месеца лишаване от
свобода при зачитане на времето, през което осъденият е търпял наказание
лишаване от свобода по НОХД №6444/2022г. по описа на СРС, като липсват
основания за приспадане на други задържания, доколкото такива не са били
осъществявани в рамките на тези производства.
По отношение на искането на прокурора общото най - тежко наказание по
втората група да бъде увеличено за срок от два месеца съдът намира, че искането е
основателно досежно приложението на чл.24 от НК и това е така по следните
съображения:
Неоснователни са аргументите на защитата, че при определяне на
наказанията на осъденото лице в рамките на водените срещу него наказателни
производства наказанието на осъденото лице е индивидуализирано при преценка
на младата му възраст, както и смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
съответно повторна преценка от същият вид би била недопустима.
На първо място следва да се посочи, че и двете производства по НОХД №
6444/2022г. и НОХД № 12764/2022г., и двете по описа на СРС са приключили по
реда на глава 29 от НПК, а именно със споразумение за прекратяване на
производството постигнато между защитата на подсъдимия и СРП.
4
Съгласно разпоредбата на чл.381, ал. 4 от НПК при определяне на
наказанието по реда на глава 29 от НПК страните могат да уговорят налагането на
наказание при условията на чл. 55 от НПК без да са налице нито многобройни,
нито едно изключително смекчаващо вината обстоятелство, т.е. преценката за
размера на наказанието се извършва по друг ред, а не по този, по който съдът
определя наказанието по реда на чл. 54 и чл.55 от НК.
На следващо място и не случайно законодателят е дал възможност на съда в
производство по реда на чл.306, ал. 1, т. 1 от НПК да преразглежда всички
въпроси, вкл. и за начина на изтърпяване на наказанието, за неговото увеличаване
или присъединяване на други наказания, като изрично това правомощие е
фиксирано в разпоредбата на чл.25, ал. 4 от НК.
От това следва, че всъщност съдът в настоящото производство не
преразглежда вече постановени съдебни актове, а прави самостоятелна суверенна
преценка по отношение необходимост от увеличаване на определеното общо
наказание и начина на неговото изтърпяване.
В този смисъл съдът намери следното:
Определеното общо най - тежко наказание по НОХД №14329/2019г., НОХД
№3222/2021г. и НОХД №7093/2022г. в размер на една година и четири месеца,
следва да бъде изтърпяно ефективно при първоначален общ режим на
изтърпяване, доколкото две от деянията в съвкупността са били постановени при
ефективно изтърпяване, а единствено третото с отложено изпълнение за срок от
три години.
Видно е, че посочените деяния, а именно тези по НОХД №14329/2019г. и
НОХД №3222/2021г. са извършени и в изпитателен срок на условно осъждане, а
именно това постановено по реда на чл.306, ал. 1, т. 1 от НПК с наложено общо
най - тежко наказание по НОХД №16124/2018г. и НОХД №1072/2019г. по описа
на СРС.
В този смисъл, и като взе предвид цялостната престъпна дейност на
осъденото лице, съдът намира, че следва да увеличи общото най - тежко
наказание по НОХД №6444/2022г. и НОХД №12764/2022г. с една втора, като
общото най - тежко наказание в този случай ще бъде една година лишаване от
свобода, от която ще се приспаднат осем месеца лишаване от свобода, които
осъденото лице вече е изтърпяло по НОХД №6444/2022г. по описа на СРС, както
и времето, през което осъденият е търпял наказание лишаване от свобода по
НОХД № 12764/2022г. по описа на СРС, а именно за времето от 06.04.2023г. до
5
10.04.2023г. преди спрямо него да бъде постановено прекъсване на изтърпяването
от прокурор при СГП.
По отношение на режима, при който следва да бъде изтърпяно наказанието
съдът намира следното:
По правилото на чл. 57, ал. 1, б „б“ ЗИНЗС, когато не са изтекли повече от
пет години от изтърпяване на предходно наложено наказание лишаване от
свобода, което не е било отложено по реда на чл. 66 от НК съдът определя
първоначален строг режим на изтърпяване на наказание.
Чл. 59 от ЗИНЗС и следващите не предвижда специални правила, когато
престъпленията, за които е осъдено лицето са извършени като непълнолетен в
случаите, когато лицето е навършило пълнолетие и изпълнението на наказанието
му не се извършва в специализирани места за лишаване от свобода.
В този смисъл искането на прокурора общото най - тежко наказание да бъде
определено за изтърпяване при първоначален строг режим е основателно и следва
да бъде уважено.
Водим от горното и на основание чл. 306, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НПК, чл. 25,
ал. 1, ал. 2, вр. чл. 23, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, и чл. 24 от НК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛЯ едно общо най-тежко наказание от наказанията наложени на
осъдения К. Б. А. с ЕГН: ********** по НОХД №14329/2019г., НОХД №
3222/2021г. и НОХД №7093/2022г. всички по описа на СРС, а именно наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА година и ЧЕТИРИ месеца.
На осн. чл. 25, ал. 2 от НК така определеното общо най - тежко наказание
ПРИСПАДА времето, през което осъдения К. А. е търпял наказание лишаване от
свобода по осъжданията образуващи съвкупността и при зачитане на
предварителен арест за времето от 08.07.2019г. до 27.11.2019г., домашен арест от
28.11.2019г. до 06.07.2020г. и предварителен арест по НОХД №3222/2021г.
считано от 07.07.2020г. до 31.03.2021г. при първоначален ОБЩ режим.
ОПРЕДЕЛЯ едно общо най-тежко наказание от наказанията наложени на
осъдения К. Б. А. с ЕГН: ********** по НОХД №6444/2022г. и НОХД №
12764/2022г. и двете по описа на СРС, а именно ОСЕМ месеца ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
6
УВЕЛИЧАВА така определеното едно общо най-тежко наказание от
„Лишаване от свобода“ за срок от ОСЕМ месеца ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с
една втора, като общото най-тежко наказание се НАЛАГА за срок от ЕДНА
година и следва да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ режим на осн. чл.
57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС.
От така определеното наказание ЗАЧИТА и ПРИСПАДА времето, през
което осъденото лице е изтърпявал наказание лишаване от свобода по НОХД
№6444/2022г. по описа на СРС и наказание лишаване от свобода по НОХД
№12764/2022г. по описа на СРС за времето от 10.04.2023г. до 11.07.2023г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда подлежи на обжалване и протест в 15-дневен
срок от днес пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
7