№ 580
гр. Шумен, 16.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Нели Г. Батанова
Членове:Светлин Ем. Стефанов
Димчо Ст. Луков
като разгледа докладваното от Светлин Ем. Стефанов Въззивно частно
гражданско дело № 20213600500486 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК
Настоящото въззивно дело е образувано по частна жалба с рег. №
10021/16.11.2021г. депозирана от ПЛ. Г. Й., ЕГН ********** от гр. Ш....
против Определение № 1539/27.10.2021 г., постановено по ч. гр. д. №
20213630102881 по описа на РС- Ш., с което е прието за недопустимо
заявлението му за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу
Кооперация „Шуменска заря“ с ЕИК .... със седалище и адрес на управление
гр. Ш...., с председател ПЛ. Г. Й. за сумата в размер на 19 602,00 лева,
представляваща неизплатени трудови възнаграждения за периода от 1 август
2020г. до 30 септември 2021година и производството по ч.гр.д. №
20213630102881 по описа на РС - Шумен е прекратено.
Частният жалбоподател излага подробни фактически и правни доводи
за необоснованост на първоинстанционния акт и противоречащ на
съдопроизводствените правила. Счита, за незаконосъобразен извода на съда,
че щом заявителят и законния представител на длъжника са едно и също
лице, то това обстоятелство изключвало възможността да се издаде заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Сочи, че обстоятелството, че
1
заявителят и представляващият длъжника са едно и също лице, означавало
само, че книжата по делото не следвало да се връчват на него, като
председател на УС на кооперация „Шуменска заря“, а чрез друго лице.
Именно поради това в заявлението ясно и недвусмислено е посочил, че
кооперацията има сключен договор с адвокат от ШАК, за което прилага, като
доказателство договор за правна защита и съдействие от който било видно, че
кооперацията – длъжник разполагала с процесуален представител по всякакви
съдебни производства водени от и срещу нея и на когото следвало да се
връчи заповедтта. Отделно от това, излага, че след като РС – Шумен е приел,
че в случая би следвало да намери приложение разпоредбата на чл. 29, ал. 4
от ГПК, то не разбира защо съда не е назначил особен представител, щом
смята така. За незаконосъобразен счита и извода на съда, че в случая била
приложима разпоредбата на чл. 25 от ЗК, тъй като заповедното производство
било едностранно и сочената специална норма на чл. 25 от ЗК намирала
приложение само при правен спор, какъвто евентуално би бил налице, ако
длъжникът упражни правата си по чл. 414 от ГПК. С оглед изложеното моли
настоящия въззивен състав да отмени обжалваното определение и да
постанови издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за
претендираните със заявлението суми.
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в
законния 1- седмичен срок от легитимирано да обжалва лице/заявител/,
поради което по нея въззивният съд следва да се произнесе по същество на
направеното оплакване.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следното.
Първоинстанционното производство е образувано въз основа на
заявление по чл. 410 от ГПК от заявителя ПЛ. Г. Й., с ЕГН ********** от гр.
Ш. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу
Кооперация „Шуменска заря“, с ЕИК .... със седалище и адрес на управление
гр. Ш...., с председател ПЛ. Г. Й. за сумата от 19 602,00 лева, представляваща
неизплатени трудови възнаграждения за периода от 1 август 2020г. до 30
септември 2021г.
2
В заявлението е посочено, че вземането произтича от неизплатени
трудови възнаграждения за периода от 1 август 2020г. до 30 септември 2021г.
Приложени са извлечения от разчетно платежната ведомост и ведомост за
договори за управление и контрол на Кооперация „Шуменска заря“. С
обжалваното определение районния съд е прекратил поради недопустимост
производството, тъй като е приел, че така направеното искане противоречи на
чл. 25 от ЗК. По отношение на претендираното вземане и предвид качеството
на страните и характера на претенцията следвало да намерят приложение
специалните разпоредби на Закона за кооперациите, които дерогират общата
разпоредба на чл. 29, ал. 4 от ГПК. В чл. 25 от ЗК било предвидено, че когато
съдебния спор е между кооперацията и нейния председател, кооперацията се
представлява от избрани от общото й събрание едно или няколко лица. По
делото липсвали представени документи за избрани от общото събрание на
кооперацията, едно или няколко лица, които да я представляват по повод
депозираното заявление от нейния председател, поради което съдът е
постановил обжалваното определение.
Настоящият въззивен съд напълно споделя изводите на
първоинстанционния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 411 от ГПК, за да
бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
410 от ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря
на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, да не
противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице
обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или
седалище на територията на Република България и да е с обичайно
местопребиваване или седалище на територията на Република България
съгласно чл. 411, ал. 2 от ГПК.
Заповед за изпълнение не се издава, ако искането е в противоречие със
закона или с добрите нрави или се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, съдът е задължен
служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или
3
на добрите нрави.
В конкретния случай въззивният съд констатира, че са налице пречките
по смисъла на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, тъй като заявителят претендира
вземане срещу Кооперация „Шуменска заря“, ЕИК ...., на която самият той е
председател. Видно от справката в търговския регистър, законен
представител на посочения в заявлението, длъжник е именно ПЛ. Г. Й.,
обстоятелство, което е посочено и от самия заявител.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, съдът е длъжен да
извърши проверка дали искането за издаване на заповед за изпълнение не
противоречи на закона и на морала. Относно противоречието със закона тази
проверка изисква заповедният съд да прецени дали е налице нарушаване на
императивна правна норма, което на практика означава да прецени в този
аспект валидността на правната сделка, от която заявителят черпи права и
валидността на отделните нейни клаузи.
Изводът е, че в процесната хипотеза, направеното искане противоречи
на Закона за кооперациите и е основание съдът да откаже издаването на
заповед за изпълнение. Съгласно чл. 25 от ЗК, когато съдебния спор е между
кооперацията и нейният председател, кооперацията се представлява от
избрани от общото й събрание едно или няколко лица. По делото не е
представен документ за избрани от общото събрание на кооперацията, едно
или няколко лица, които да я представляват по повод депозираното заявление
от нейния председател. В случая липсва процесуална възможност заявителя
да търси правата си срещу кооперацията, тъй като липсват доказателства за
надлежно избрано по реда на чл.25 от ЗК, лице, което като представител на
насрещната страна /длъжника/ да получава книжа и реализира правата на
длъжника. Липсата на лице, което да представлява надлежно длъжника,
избрано по реда на чл. 25 от ЗК е пречка заповедното производство да се
развие по законосъобразен начин и при наличието на сочената нередовност на
заявлението съдът следва да се произнесе по същество със съдебен акт за
отхвърляне на заявлението, както правилно е процедирал и районният съд. В
заповедното производство с оглед принципа на бързина съдът не дава
указания за поправяне недостатъци на заявлението /с изключение на
4
хипотезата на неизползвано заявление по образец или използване на
неправилен образец – чл.425, ал.2 ГПК/, а директно се произнася с акт за
отхвърлянето му, ако същото е нередовно. Горното следва и от разпоредбата
на чл.411, ал.2, т.1 от ГПК, според която съдът не издава заповед за
изпълнение, ако искането не отговаря на изискванията на чл. 410 от ГПК.
Посоченият от заявителя адвокат, със сключен между кооперацията,
чрез заявителя като председател на УС - договор за абонаментно правно
обслужване, защита и съдействие, не може да замести лицето, което може да
представлява надлежно кооперацията по смисъла на чл. 25 от ЗК.
Според чл. 27 от ГПК субект на процесуални правоотношения като
страна може да бъде само правоспособно лице-физическо и юридическо,
което е правоспособно по материалното право. Правоспособността обаче е
само признатата от закона абстрактна възможност едно лице да бъде носител
на права и задължения, респ. субект на процесуални отношения, докато
способността на правния субект чрез лични действия да придобива или губи
конкретни права и да поема конкретни задължения, е свързана с неговата
деспособност. Макар да няма спор, че въпросът за процесуалната
дееспособност, като процесуално уредени правила, стои само при
физическите лица, то за юридическите лица, каквато е Кооперация
„Шуменска заря“, също са предвидени императивни правни норми, уреждащи
начина, по който ЮЛ извършват действия по придобиване или изгубване на
права и задължения и начина, по който те извършват валидни процесуални
действия или такива действия се предприемат спрямо тях.
Съгласно разпоредбата на чл. 131 от Закона за лицата и семейството
/ЗЛС/, юридическите лица придобиват права и задължения чрез своите
органи, а съгласно разпоредбата на чл. 30 от ГПК, представителството на
юридическите лица пред съдилищата се осъществява от лицата, които ги
представляват по закон или според устройствените им правила. От
посочените разпоредби се налага извода, че юридическите лица извършват
валидни процесуални действия чрез съответните си компетентни органи,
съответно участват в съдебните производства и спрямо тях се предприемат
валидни процесуални действия чрез тези органи /т. нар. органно
представителство/. По силата на чл. 15 и сл. от Закона за кооперациите /ЗК/,
органи на кооперацията са общото събрание, управителния съвет, контролния
съвет и председателя на кооперацията, като законът е уредил подробно
правата и задълженията, с които всеки от тези органи разполага и
упражняването на които обвързва юридическото лице-кооперацията, по
силата на чл. 131 от ЗЛС. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 1 от ЗК,
5
кооперацията се представлява от нейния председател, поради което и на
основание чл. 30, ал. 1 от ГПК той осъществява и процесуалното
представителство на кооперацията. Изключение от правилото за
представителство на кооперацията по съдебни спорове дава единствено
разпоредбата на чл. 25 от ЗК, ограничавайки го до случаите, при които
съдебният спор е между кооперацията и член на управителния съвет или
между кооперацията и нейния председател. Тъй като разглежданият случай
попада именно в изключението по чл. 25 от ЗК, то следва, че надлежното
участие на Кооперация „Шуменска заря“ в това производството би могло да
се осъществява единствено чрез надлежно избрано по реда на чл. 25 от ЗК –
лице. По делото не са представени доказателства за надлежно избрано лице
по този ред и към датата на подаване на заявлението кооперацията е била без
надлежен органен представител и в случая заповедното производство не е
възможно да се осъществи.
Заповедното производство е особен вид производство, което е
факултативно и целта му е да се провери дали претендираното от заявителя
вземане е безспорно. С оглед на тази цел разпоредбите на чл. 411, ал. 3 от
ГПК, чл. 414 и чл. 416 от ГПК, които са императивни по своя характер, са
въвели изисквания заповедта да може да достигне до знанието на длъжника и
той да заяви оспорва или не вземането. Когато длъжникът е юридическо лице
обаче обвързващото волеизявление за това дали вземането се признава или се
оспорва, може да бъде направено единствено от законния представител на
юридическото лице, което в случая не може да е председателя на
кооперацията, а надлежно избрано лице по реда на чл. 25 от ЗК.
От изложеното следва, че правна възможност за надлежното образуване
и развитие на заповедното производство в случая не съществува, доколкото
кооперацията е обективно лишена от възможността да бъде субект на
конкретното процесуално правоотношение.
По изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното
определение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено със
законните последици от това, тъй като искането за издаване на заповед
противоречи на закона и на добрите нрави съобразно чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК.
Водим от горните мотиви и на осн. чл. 278, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл.
413, ал. 2 от ГПК, съдът
6
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение № 1539/27.10.2021г.,
постановено по ч. гр. д. № 20213630102881 по описа на РС- Ш., с което е
прекратено, като недопустимо производството по подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК депозирано от ПЛ. Г. Й.
ЕГН ********** от гр. Шумен срещу Кооперация „Шуменска заря“ с ЕИК
.... със седалище и адрес на управление гр. Ш...., с председател заявителя ПЛ.
Г. Й. ЕГН ********** от гр. Ш..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7