Решение по дело №191/2024 на Административен съд - Перник

 

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на началника на отдел „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП срещу Решение № 454 от 30.11.2023 година, постановено по АНД № 1547/2023 година по описа на Районен съд Перник, с което е отменено наказателно постановление № 718119-[рег. номер] от 11.08.2023 година на началника на отдел „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на „***“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Д. В. Д. на основание чл. 185, ал. 2, във връзка с ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ са наложени пет имуществени санкции в размер на по 500 /петстотин/ лева, за нарушения по чл. 118, ал. 6 от ЗДДС.

В касационната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Изразява се несъгласие с изводите на районния съд за допуснати при съставяне на акта за установяване на процесното нарушение /АУАН/ и издаване на наказателното постановление /НП/ съществени процесуални нарушения. Счита, че АНО правилно е приложил санкционната разпоредба на чл. 185, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДДС при определяне размера на имуществената санкция, с оглед липсата на данни, че извършеното нарушение е довело до неотразяване на приходи. Искането към съда е да се отмени обжалваното съдебно решение и вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба, редовно уведомен, в срока по чл. 213а, ал. 1 от АПК е подал отговор, в който оспорва основателността на същата, като моли съда да остави в сила решението на районния съд.

В проведеното съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт П. П., който поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

В проведеното съдебно заседание ответникът по касационната жалба „***“ ЕООД редовно призован, не се представлява. Постъпила е молба от процесуалния представител на ответника, който поддържа отговора и моли съда да остави в сила решението на районния съд. Претендира присъждане на направените съдебни разноски по приложен списък.

В проведеното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага да се остави в сила решението на районния съд като правилно и законосъобразно.

А. съд – Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведените основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Началникът на отдел „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, въз основа на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № [рег. номер] от 11.07.2023 година, съставен срещу „***“ ЕООД е издал процесното наказателно постановление, като при идентично фактическо описание на нарушението в АУАН приел, че при проверка на стопанисвания от дружеството търговски обект – бензиностанция, находяща се в [населено място], [улица]са установени разлики между доставеното количество гориво по документ, предвид отразените данни по АДД и количеството гориво, отчетено от нивомерната измервателна система в обекта при вливане на дати: 22.04.2023г., 13.04.2023г., 08.02.2023г., 10.02.2023г. и 22.02.2023г., съответно предвид установените разлики, предадените данни по дистанционната връзка на НАП не дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта за търговия с течни горива.

Нарушенията са [жк], ал. 6 от ЗДДС, като на основание чл. 185, ал. 2, във връзка с ал. 1 от ЗДДС, АНО наложил на дружеството пет имуществени санкции в размер на по 500 лв (петстотин лева).

С Решение № 454 от 30.11.2023 година, постановено по АНД № 1547/2023 година по описа на Районен съд Перник, наказателното постановление е отменено.

От правна страна първоинстанционният съд е приел, че при издаването на АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване на правото на защита на дружеството-жалбоподател. В обстоятелствената част на АУАН са описани пет нарушения, представляващи несъответствие на подадените данни, като за всяка дата е конкретизирано съответното количество разлика и вид гориво. Никъде в АУАН, обаче, не е посочено, че се касае за пет отделни нарушения, всяко едно от които осъществява състава на чл. 118, ал.6 от ЗДДС, тъй като е дадена правна квалификация само на едно нарушение без да е спазено изискването на чл. 42, ал.1, т.5 от ЗАНН от чието съдържание се извежда императивното изискване, че за всяко отделно нарушение следва да се посочат законовите разпоредби, които са нарушени. Приел, че макар и с издаденото НП за всяко нарушение да е наложена отделна санкция, не може да се санира нарушението, че с АУАН не е дадена квалификация на всяко едно нарушение, с което съществено е било нарушено правото на защита на санкционираното лице. Приел е, че е налице и нарушение на материалния закон, тъй като не е доказано нарушаване на разпоредбата на чл. 118, ал.6 от ЗДДС, тъй като от доказателствената съвкупност по делото и от твърденията на АНО категорично се установява наличието на подадени данни от фискалната система на документите за получено гориво и подаването на данни от нивомерната система в обекта.

Решението е правилно.

Съобразно чл. 218 от АПК касационният съд дължи произнасяне само относно наведените в жалбата основания, като за валидността, допустимостта и съответствие на решението с материалния закон, следи служебно.

Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установена от Районен съд Перник фактическа обстановка, която кореспондира със събраните по делото доказателства.

Настоящата инстанция намира, че правилно и законосъобразно ПРС е установил, че в АУАН във фактическата част са описани пет нарушения - несъответствия на подадените данни, като за всяка доставка е посочено и несъответствието, но никъде в АУАН не е посочено, че се касае за пет отделни нарушения, осъществяващи всяко едно от тях състава на чл. 118, ал.6 ЗДДС. Доколкото административно- наказателното право не познава института на продължаваното нарушение, то изрично е приложима нормата по чл. 18 от ЗАНН: Когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. В случая правилно ПРС е приел, че е налице нарушение на изискването за форма по смисъла на чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН, доколкото е описано само едно нарушение при наложени пет наказания, което препятства първостепенния съд да узнае действителната воля на наказващия орган. Това несъответствие не може да бъде преодоляно по пътя на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, доколкото текстът изисква деянието да е безспорно установено.

Споделят се мотивите на съда и досежно липсата на нарушение, доколкото дружеството е подавало съответната информация по дистанционната връзка. Посочената в АУАН и НП като нарушена материалноправна норма на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, въвежда в задължение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на тези, извършващи такива доставки/продажби от данъчен склад да предават по дистанционна връзка на НАП данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. В случая между страните не съществува спор и от въззивния съд е било надлежно установено, че в проверения обект е монтирана и се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива, с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП. Не се твърди, а и при проверката на място не са открити данни в тази система да е осъществявана допълнителна намеса, която да препятства възможността за контрол или да води до изкривяване или манипулиране на данните, подавани по електронен път до НАП. Видно от сервизния протокол на „***” ЕООД, е била направена профилактика на нивомерната измервателна система, при която не са намерени нередовности. Изразено е становище, че не може да се даде категоричен отговор на какво могат да се дължат разликите между полученото и разтовареното гориво по АДД, като е посочено, че хипотетично са възможни различни фактори, сред които температурна разлика, транспорта на гориво, начина на приемането му и др. При коментираното по-горе коректно подаване на информация, не се установява умишлено укриване данни за получено гориво от страна на задълженото лице, такова на практика не се претендира и от ответника. При това положение от контролните органи е следвало да бъде изяснено какви са причините за установеното несъответствие и дали те не се дължат напр. на производствените характеристики на устройството, възможен технически проблем, възможно неточно отразяване на количества гориво в ЕАДД, намаляване количествата на горивото поради фири и др. подобни. Тоест от органите на приходната администрация не е било установено, че некоректно подадените данни към НАП се дължат на недобросъвестно поведение на санкционираното дружество или на негови длъжностни лица, обратно – коментираните по-горе факти сочат, че се касае за проблем, обективно стоящ извън знанието на санкционираното дружество, а вероятно и извън възможността на последното самостоятелно да го отстрани, независимо от положената дължима грижа.

Мотивиран така, настоящият касационен състав намира атакуваното в настоящото производство решение на Районен съд Перник за законосъобразно, правилно и обосновано.

Предвид гореизложеното посочените касационни основания са напълно неоснователни. Решението на Районен съд Перник следва да се остави в сила.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 3 АПК ответникът по касационната жалба има право на разноски. Претенцията е своевременно заявена и доказана в размер на 500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 12.03.2024г. Касационният жалбоподател е направил възражение за прекомерност, което съдът счита за основателно. Делото не се характеризира със значителна фактическа и правна сложност. Пред касационната инстанция е проведено едно открито съдебно заседание, без явяване на пълномощника на "***“ ЕООД. Оказаната правна помощ се изразява в изготвяне на отговор на касационната жалба и допълнително писмено становище с представен списък на разноски. С оглед на това уговореният и заплатен размер на адвокатското възнаграждение от 500 лева се явява прекомерен и непропорционален, поради което следва да бъде намален на 100 лева. При определяне на дължимото адвокатско възнаграждение съдът съобрази задължителното тълкуване, дадено с решението на СЕС по дело С-438/22. При преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и в приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатското възнаграждение.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на А. съд – Перник

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В С. съдебно решение № 454 от 30.11.2023година, постановено по АНД № 1547/2023 година по описа на Районен съд Перник.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, [населено място], [улица], да заплати на „***“ ЕООД, [ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], [улица]сумата от 100 /сто/ лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.