Р Е Ш Е Н И Е
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-В въззивен състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
младши съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при секретаря Антоанета
Луканова, като разгледа докладваното от младши съдия ЛАЗАРОВА в. гр. д. № 13712 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
решение № 441612 от 02.07.2018 г., постановено по гр. д. № 73283/2016 г. по
описа на Софийски районен съд (СРС), І Гражданско отделение (І ГО), 29-ти
състав, първоинстанционният съд е отхвърлил предявени от П.И.Л., ЕГН **********,
срещу В.В.М., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да плати на ищеца сума в
размер на общо 3 796,78 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, от които 2 000 лв.
платена неустойка по т. 5.5 от предварителен договор за наем от 20.03.2016 г., 700 лв. – наемни вноски
за периода месец март – месец октомври, 2016 г. по т. 2.1 и т. 2.2 от
предварителния договор за наем, и сума в размер на 1 096,78 лв., представляваща разликата между обезщетението за
безработица до размера на трудовите възнаграждения по прекратените трудови
правоотношения на ищцата за периода от 13.09.2016 г. до 11.10.2016 г. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, районният съд е осъдил П.И.Л. да заплати на В.В.М.
сумата от 811,50 лв., представляваща разноски по делото.
Срещу постановеното решение в указания законоустановен срок по реда на чл.
259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от П.И.Л., в която се излагат доводи
за неправилност и необоснованост на решението. Поддържа се, че съдът е приел за
установена фактическа обстановка, която съответства на събраните по делото
доказателства и не се оспорва от страните, но направените от него правни изводи
не кореспондират с нея. Оспорва се заключението, че поведението на
ответницата не е неправомерно и представлява упражняване на право на жалба,
каквото имат всички граждани. Поддържа се, че събраните по делото доказателства
сочат, че процесуалното поведение на
ответницата е било насочено единствено към увреждане на ищцата. В тази
връзка се акцентира, че жалбата срещу заповедта на Министъра на правосъдието от
25.06.2015 г., с която е наредено вписване на П.Л. в Нотариалната камара като
нотариус, е обжалвано от ответницата на 25.03.2016 г., т.е. девет месеца по-късно, при предвиден
14-дневен срок за оспорване на административен акт, като освен това ответницата
не е имала и правен интерес, което е
установено с актовете на ВАС, постановени във връзка с жалбата. Сочи се, че
конкурсът е бил обявен за четири вакантни места и са класирани само двама
участници, т.е. ответницата е имала реална възможност да се класира, в случай
на успешно представяне на конкурса. Излагат се доводи и че от приложените по
делото административни дела може да се
определи предварително организирана схема за поетапно и последователно
депозиране на жалби, с което да се отложи максимално във времето влизането в
сила на заповедта за вписване на нов нотариус в Горня Оряховица. Твърди се, че
интерес от това имат нотариусите в района, които искат да възпрепятстват
конкуренцията. В тази връзка се сочи, че всички жалби срещу назначението на
ищцата са от участници в конкурса, които или изобщо не са се явили или не са били класирани въобще. Твърди се,
че в законовия срок за обжалване на заповедта на Министъра на правосъдието е
депозирана жалба единствено от И.В., по която е образувано адм. д. № 9141/2016
г., решено от ВАС с определение от 08.03.2016 г. В срока за обжалване, преди
жалбоподателката да е подала частна жалба срещу прекратяването на делото, на
25.03.2016 г. във ВАС е депозирана и жалба от ответницата. Сочи се и че всички
подадени жалби имат аналогично съдържание, като разположението във времето на
действията по обжалване на всички жалбоподатели ясно показва свързаността
помежду им. В обобщение се твърди, че дали ответницата е извършила „услуга” на
някого, който има интерес от това е без значение по делото, а съществено е, че
освен злоупотреба с права, разумно оправдание за действията й по обжалване на акта
за назначение на ищцата няма. Акцентира се и че по аргумент от чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното, като въззиваемата не е
ангажирала доказателства да е действала в съответствие с добрите нрави. Като
доказателство за наличието на умисъл за увреждане у ответницата се сочи предявяване
на отрицателен установителен иск пред съд в град Горна Оряховица за
установяване на липса на право на ищцата да бъде вписана в Регистъра на
нотариусите. Излагат се подробни доводи и за наличие на причнинна връзка между
депозирането на жалбата от ответницата и настъпването на твърдените имуществени
вреди. Съобразно изложеното се иска обжалваното решение да бъде отменено и
предявената искова претенция да бъде уважена изцяло. Претендират се разноски.
В указания
законоустановен срок по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от въззиваемата страна – В.В.М., в която се излагат доводи за
неоснователност на същата и за правилност и законосъобразност на обжалваното
решение. Акцентира се, че и пред първоинстанционния, и пред въззивния съд се
излагат доводи, почиващи на съмнения и предположения, а не на доказателства. Претендират
се разноски за платен адвокатски хонорар.
Софийски градски съд,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Производството е образувано по въззивна
жалба, подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Районният съд е сезиран
с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 45 ЗЗД
вр. чл. 3 ГПК.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд
проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на
релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за
валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на
императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС). Съобразно така установените си задължения,
настоящият съдебен състав констатира, че процесното първоинстанционно решение е
валидно и е допустимо. При постановяване на oбжалвания съдебен акт не е
допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед
релевираните във въззивната жалба оплаквания, същото е и правилно, като
въззивният съд споделя изцяло изложените в мотивите му съображения, поради
което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Фактическата обстановка
е установена правилно и не се оспорва от страните, поради което не е необходимо
да се преповтаря.
Във връзка с непреклудираните възражения и
доводите, изложени в жалбата, въззивният съд намира следното:
За
основателността на предявените искове с правно основание чл. 45 ЗЗД вр. чл. 3 ГПК
в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване,
съобразно изискването на чл. 154, ал. 1 ГПК, кумулативното наличие на следните предпоставки:
1) противоправно деяние, 2) вреда, 3) причинна връзка между деянието и вредата
и 4) вина, която по аргумент от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага.
Липсата дори и на една от така изброените предпоставки води до неоснователност
на предявените искове.
В конкретния
случай ищецът сочи като противоправно поведение депозирането на жалба от ответника – В.М., срещу Заповед
№ СД-05-167/25.06.2015 г. на Министъра на правосъдието, с която е разпоредено
вписването на ищцата в регистъра на Нотариалната камара за вакантно място в
град Горна Оряховица. Във връзка с жалбата е образувано административно дело №
4714/2016 г. по описа на ВАС, Трето отделение.
Не се спори, че
ответницата е участник в конкурса и е подала заявление за участие като кандидат
единствено за нотариус за съдебен район Горна Оряховица. Не е спорно и че на
проведения писмен изпит е получила оценка 3.20, въз основа на която не е
допусната до устен изпит.
Депозираната от
ответницата жалба е насочена срещу не само срещу заповедта от 25.06.2015 г., но
и срещу Заповед № СД-05-165/25.06.2015 г., с която е разпоредено вписване в
Регистъра на Нотариалната камара и на друг участник в конкурса – С.Н.И..
Основните доводи, изложени в нея са свързани с твърдени нарушения на закона при
провеждане на конкурса за нотариуси, включително че оценките в публикувания
протокол с оценки от писмения изпит не са нанесени от всеки от членовете на
изпитната комисия лично – нарушение на чл. 8, ал. 10 от Наредба № 36,
кандидатът, изтеглил вариант на изпитните въпроси не е определен на случаен
принцип – нарушение на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 36, назначената изпитна
комисия не е в предвидения в закона състав.
С определение
№ 9124 от 22.07.2016 г. по адм. дело
№ 4714/2016 г. по описа на ВАС, Трето отделение, съдът е оставил без разглеждане жалбата на ответника и
е прекратил производството по делото. Посочено е, че дори да се приеме, че
същата е депозирана в срок, липсва правен интерес на ответницата за обжалване
на Заповед № СД-05-167/25.06.2015 г. Основните съображения на съда са, че за съдебния
район на РС-Горна Оряховица и след проведения конкурс са останали две вакантни
места, поради което за В.М. не е налице неблагоприятно засягане на права от
оспорените административни актове.
Срещу определението от 22.07.2016
г. в законоустановения срок е депозирана частна касационна жалба от
ответницата, в която са развити доводи за неправилност на същото. Поддържа се,
че правният й интерес се обуславя с възможността да се защити от допуснатите
нарушения при провеждане на конкурса, включително от това, че е била оценявана
от комисия в незаконен състав. Твърди, че има правен интерес от обжалване и
предвид факта, че е възможно при основателността на жалбата й заетите от
спечелилите участници места да бъдат обявени на следващ конкурс. Направено е
искане обжалваното определение от 22.07.2016 г. да бъде отменено и делото да
бъде върнато за разглеждане на друг състав на ВАС.
С определение № 10589 от
11.10.2016 г. по к. адм. д.№ 10711/2016 г. постановеното първоинстанционно определение е
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По делото не е спорно и от
представените доказателства се установява, че срещу заповедта за назначаване на
ищцата са депозирани жалби и от други
участници в конкурса. По-конкретно, по жалби срещу Заповед №
СД-05-165/25.06.2015 г./касаеща вписване в регистъра на НК на С.Н.И. за съдебен район на РС-Горна Оряховица/ и Заповед №
СД-05-167/25.06.2015 г. /касаеща ищцата/ на Министъра на правосъдието са били
образувани адм. дело № 9141/2015 г., образувано по жалба от 07.07.2015 г. на И.В.
П. – участник, също недопуснат до устен изпит, приключило с постановено
определение № 3096/18.03.2016 г., влязло в законна сила на 18.07.2016 г.;
административно дело № 11104/2015 г., образувано по жалба на И.В. П., с
постановено определение № 12075/13.11.2015 г., присъединено към адм. дело №
9141/2015 г., административно дело № 4713/2016 г., образувано по жалба на Л.Н.И.от
25.03.2016 г., с постановено определение № 8940/18.07.2016 г., влязло в сила на
26.09.2016 г.; адм. дело № 4714/2016
г. образувано по жалба на ответницата – В.М., с постановено определение №
9124/22.07.2016 г., влязло в законна сила на 11.10.2016 г., и административно
дело № 11953/2016 г., образувано по жалба на Е.М.К., с постановено определение
№ 13496/12.12.2016 г., влязло в законна сила на 08.02.2017 г.
Съгласно
константната съдебна практика на ВКС, носителят на едно субективно право е
свободен да прецени дали и кога да го упражни или въобще да не го упражни, т.е.
упражняването на материално и процесуално право поначало е правомерно. Това
обаче не изключва възможността за злоупотреба с право. Злоупотребата с право е
противоправна, тя е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно – за да бъдат увредени права и законни
интереси на други (чл. 57, ал. 2 от Конституцията), но също и в
противоречие с интересите на обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД). Отговорността за
вреди от злоупотреба с право по правното си естество е деликтна и
противоправността се изразява в недобросъвестното упражняване на законно
признато право, като доказването на
недобросъвестността е в тежест на пострадалия (Решение № 758 от 11.02.2011
г. на ВКС по гр. д. № 1243/2009 г., IV г. о., ГК.).
В конкретния
случай, предвид събраните по делото доказателства, жалбоподателят-ищец не е
доказал противоправно поведение от страна на ответника, в резултат на
което да са настъпили вреди, при което положение само може да се ангажира
отговорността на последния. Деликтната отговорност предполага да бъдат
обезщетени виновно причинените вреди, но само ако действието което ги е
причинило е противоправно, каквато противоправност в случая не се установява по
нито един от предявените искове. По-конкретно, не се установява въззиваемата да
е действала недобросъвестно при депозиране на обсъжданата жалба срещу заповедта
от 25.06.2015 г.
На първо място,
не се установява ответницата да е действала с цел да увреди ищцата. За да
достигне този извод, съдът съобрази, съдържанието на депозираната от нея жалба,
съответно и частна
касационна
жалба срещу определението по адм. д. № 4714/2016
г. по описа на ВАС. Ответницата не е изложила доводи
касаещи личността на ищцата – получени от нея оценки, съответствието и с
изискванията за заемане на длъжността и т.н. Изложените от нея доводи касаят
нарушения, които счита, че са допуснати при провеждане на конкурса, свързани с конституирането
на изпитната комисия, тегленето на вариант с въпроси от участник, определен на
случаен принцип, и изготвянето на окончателен списък с резултати от писмения
изпит.
Съгласно чл.
120, ал. 2 от Конституцията на Република България, гражданите и юридическите
лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат освен изрично
посочените със закон. В конкретния случай обсъжданата Заповед
№ СД-05-167/25.06.2015 г. подлежи на обжалване по аргумент от чл. 12, ал. 4
от Закона за нотариусите и
нотариалната дейност (ЗННД), като от
анализа на предприетите от ищцата действия следва извода, че с депозиране на
жалбата същата е целяла да се възползва от законоустановената възможност да защити правата си в качеството на
участник в конкурсна процедура, която смята за опорочена. Дали жалбата е
процесуално допустима – подадена в срок от надлежно легитимирано лице, и
основателна е въпрос извън предмета на настоящото производство, който е и решен
с влязъл в сила съдебен акт, поради което не следва да бъде обсъждан.
Съществено в
случая е, че не се установява с подаване на жалбата ответницата да е действала
недобросъвестно.
В тази връзка
съдът съобрази и практиката на ВКС, съгласно която гражданите имат право да се
обръщат към надлежните органи и да излагат обстоятелства, които са им известни,
като жалбоподателят е добросъвестен и когато посочените от него обстоятелства
не бъдат установени (решение № 758 от 11.02.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1243/2009 г., IV г. о., ГК) . Злоупотреба с право (т. е. противоправно
поведение) е налице, когато жалбата не е отправена с цел обстоятелствата да
бъдат проверени и да бъдат взети необходимите мерки, а когато жалбоподателят
знае, че обстоятелствата са неверни
и подава жалбата, за да навреди другиму или за да накърни друг обществен
интерес, каквато не се установява да е процесната хипотеза. Напротив, както
сочи и въззивника, ответницата е обжалвала не само заповедта за назначаване на
ищцата, но и на другия назначен участник, като идентични с твърдените от нея
доводи за незаконосъобразност на конкурса са изложени в жалби до ВАС и от други
участници в него. От изложеното следва, че цел на жалбата е не персонално
увреждане на ищцата, а проверка относно провеждането на конкурсната процедура,
т.е. обжалването на процесната заповед не може да бъде квалифицирано и като
действие в противоречие с интересите на обществото. Доводите за наличие на предварително
организирана схема за поетапно и последователно обжалване на процесната заповед
и участието на ответницата в такава са недоказани по делото. Неоснователен е доводът за идентичност на
твърденията на жалбоподателите, което се твърди да сочи на недобросъвестност и на
предварителна организация. С оглед характера на обжалвания акт и участието на
жалбоподателите в обща процедура, която твърдят да е осъществена
незаконосъобразно, е логично и житейски обосновано да имат сходни твърдения във
връзка с осъществяването й. Освен това, подаването на жалби със сходно
съдържание от
различни лица не е противопрaвно.
В обобщение, ищецът не е доказал пълно и главно
противоправно поведение от страна на ответника – В.М., във връзка с подадената от
нея жалба срещу Заповед
№ СД-05-167/25.06.2015 г. на Министъра на правосъдието, с която е
разпоредено вписването на ищцата в регистъра на Нотариалната камара за вакантно
място в град Горна Оряховица
Доколкото не се установява да е налице първата
предпоставка за основателност на предявените искове – наличие на противоправно поведение,
обсъждането на останалите предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност
на ответника е безпредметно.
За пълнота е необходимо да се посочи, че не се установява и наличие на пряка
причинна връзка между поведението на въззиваемата – депозиране на
процесната жалба, и твърдените имуществени вреди.
По отношение на предявения иск за сума в размер на 1096,78
лв., следва да се посочи, че съгласно показанията на свидетеля Г.И.– бивш
колега на ищцата, които въззивният съд кредитира като логични, последователни и
вътрешно непротиворечиви, се установява, че същата е напуснала работа по свое
желание, т.е. не е налице причинна връзка между оставането й без работа и
поведение на ответницата. Доводите, че въззивницата е претърпяла вреда в размер
на разликата между получаваното от нея обезщетение за безработица и доходите на
нотариус в съдебен район Горна Оряховица са неотносими предмета на делото, тъй
като касаят непредявен по делото иск. Неоснователни са и доводите за наличие на
пряка-причинно следствена връзка между платената от нея неустойка в размер на
2000 лв. по т. 5.5. от договор за наем от 20.03.2016 г., включително за платени
наемни суми в периода месец март, 2016 г. – месец октомври, 2016 г. и
обжалването на заповедта от въззиваемата. В т. 1.3. от договора за наем е
уговорено, че ще бъде сключен окончателен такъв след влизане в сила на
обжалваната Заповед № СД-05-167/25.06.2015 г., но не по-късно от 30.09.2016 г.,
като в т. 5.5. е уговорена неустойка в полза на наемодателя, при условие, че не
бъде сключен договор в уговорения срок. Страните не спорят, че в процесния
период са били депозирани жалби и от други участници в конкурса, включително на
26.09.2016 г. е депозирана жалба Елица Кавръкова,
т.е. невлизането в сила на заповедта в посочения в договора срок не е свързано
единствено с действия на ответната страна по делото – не се установява същата
да е осуетила възможността за сключване на договора със свои действия.
В обобщение, поради липсата на непреклудирани и относими към предмета на
делото основателни доводи, изложени във въззивната жалба, липсата на нарушение
на императивна материалноправна норма при постановяване на обжалвания съдебен
акт и с оглед съвпадането на крайните изводи на двете съдебни инстанции,
решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено изцяло, като правилно и
законосъобразно.
По разноските:
При този изход на спора право на
разноски за въззивното производство има въззиваемата страна. В нейна полза, на
основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 ГПК, следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лв., платено в брой съгласно отбелязването в
приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 03.10.2019 г. Релевираното от
въззивника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК въззивният съд намира за неоснователно, тъй като размерът на платения и претендиран адвокатски
хонорар от въззиваемия е под минималния установен в чл. 7, ал. 2, т. 1 вр. чл.
2, ал. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения
Предвид цената на исковите претенции и по аргумент от чл.
280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
441612 от 02.07.2018 г., постановено по гр. д. № 73283/2016 г. по описа на
Софийски районен съд (СРС), І Гражданско отделение (І ГО), 29-ти състав.
ОСЪЖДА П.И.Л., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати, на В.В.М., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 ГПК, сума в размер на 800 лв., представляваща разноски пред
въззивната инстанция – платен адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
по аргумент от чл. 280, ал. 3, пр. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.