№ 13617
гр. София, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20231110144451 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, срещу Е. Б. Л., ЕГН **********, в
качеството си на собственик на топлоснабден имот- Апартамент № 63, находящ се в ***, с
абонатен № ***, придобит по наследство от Б. Д. Б., починал на 29.02.2012 г., с която
ищецът моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 222,67 лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021
г., ведно със законна лихва от 08.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата
от 57,10 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ за периода от 15.09.2020 г. до
26.07.2023 г., сумата от 11,88 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от
08.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 3,31 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за периода от 14.09.2020 г. до
26.07.2023 г.
В исковата молба ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
поддържа, че ответникът, в качеството си на собственик на топлоснабден имот- Апартамент
№ 63, находящ се в ***, с абонатен № ***, придобит по наследство от Б. Д. Б., починал на
29.02.2012 г., по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, се явява клиент на топлинна енергия за битови
нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер
на договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ,
влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София”
ЕАД на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към
процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на
месечните задължения в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като
1
обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки. Твърди, че
топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на
топлинна енергия било извършвано от „НЕЛБО“ ЕАД съобразно сключения между това
дружество и сградата в етажна собственост договор. Моли за уважаване на предявените
искове.
Ищецът е представил писмени доказателства, като е посочил и допълнителни
доказателствени искания, вкл. изслушване на съдебно-техническа експертиза и съдебно-
счетоводна експертиза, със заключенията по които вещите лица да отговорят на поставените
в исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и заплащането на отоплителната
услуга през процесния период.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Е. Б. Л., ЕГН **********, подава отговор на
исковата молба, чрез особен представител адв. Р. К., с който оспорва исковете като
неоснователни. Оспорва се ответникът да е законен наследник на Б. Д.. Оспорва и соченият
за праводател на ответника да е бил в облигационни отношения с ищеца за процесния имот.
Възразява срещу допускане на СТЕ.
Привлеченото по молба на ищеца трето лице-помагач, в лицето на фирмата за дялово
разпределение – „НЕЛБО“ ЕАД, изразява становище по основателността на исковете, като
ги счита основателни, а извършеното от него дялово разпределение в имота за посочения в
ИМ период е извършено съобразно относимите към този момент нормативни изисквания,
залегнали в ЗИ и Наредба № 16-334/2007 г. и № Е-Рд-04-1-/13.03.2020 г. за
топлоснабдяването. Представя и изисканите от ищеца документи, касаещи дяловото
разпределение, индивидуалните справки за потребената ТЕ в процесния топлоснабден имот,
които са приети като относими, допустими и необходими доказателства по делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е указал
на ищеца, че следва да докаже следните обстоятелства: 1. сключен между страните валиден
договор при ОУ или индивидуален с ответника; качеството потребител –
собственик,основанието за възникването на това качество на ответника и/или вещен
ползвател на топлоснабдения имот за ответника. 2. точно изпълнение на договора от ищеца
– доставяне на топлинна енергия до имот, ползван от ответника, по вид / за отопление, топла
вода, сградна инсталация, услуга дялово разпределение/, обема й и цена.
При установяване на горните факти е възложено в тежест на ответника е да докаже, че
е погасил претендираните вземания, както и всички заявени правоизключващи възражения.
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Съгласно §1, т. 2а ДР
на ЗЕ / в редакцията му към 17.07.2012 г. относима към процесния период/ битов клиент е
този, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
нужди, а потребител на енергия или природен газ за битови нужди е физическо лице,
собственик или ползвател на имота, което използва ел. или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за
домакинството си.
По делото са приети като писмени доказателства Договор за покупко-продажба на
жилище, сключен по реда на чл. 9а от Указа за създаване на жилищен фонд при МНО рег. №
148, том Х, от 14.09.1978 г. и Удостоверение изх. № БК-92-151 от 02.12.2010 г. на СО-Район
2
„Люлин“ от които се установява, че на посочената в договора за покупко-продажба дата,
собственик на процесния топлоснабден имот е станал Б. Д. Б., с ЕГН **********, а след
неговата смърт на 29.02.2012 г. /видно от приложения Препис-извлечение от Акт за смърт
/на л.37// същия е бил наследен от своята дъщеря Е. Б. Л., настоящ ответник по делото. Към
момента на смъртта си Б. Б. е бил вдовец, като видно от удостоверение за наследници изх. №
РЛН23-УГ52-280/22.08.2023 г. /на л.36/ ответницата Е. Л. е негов единствен наследник по
закон. След тази дата /29.02.2012 г./ няма данни ответника да се е разпоредила със
собствеността върху топлоснабдения имот, нито да е учредила вещно право на ползване, в
полза на трето лице.
С оглед изложеното по-горе, съдът приема, че по делото безспорно се установява, че
именно ответникът Е. Б. Л., е собственик по наследство, на процесния имот, за исковия
период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. От същото следва, че ответникът е страна по
облигационно правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за
продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР – чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца, клиентите заплащат цена за услугата
„дялово разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността
й се формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на
изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на Клиента, за отчитане на уредите за дялово разпределение извън
обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от
Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата.
На следващо място, по делото е представен е Протокол от 29.08.2002 г. от проведено
Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира
процесния имот, на което е взето решение за сключване на договор с ТАЕС „НЕЛБО
ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия. Установява се също, че такъв договор е бил подписан на 05.09.2002 г., видно от
приложения договор от с.д. между ТАЕС „Нелбо Инженеринг“ ООД и Етажната собственост
находяща се на адрес в гр. СОфия, ***, представлявана от упълномощения от ОС на ЕС –
П.П.Г.. Видно от приложения Списък на етажните собственици и живущи в посочената СЕС,
под № 25 в списъка е посочен наследодателя на ответницата Л. – Б. Б., който макар да не е
присъствал лично на събранието /няма положен подпис срещу името му/ е обвързан от
решенията на ОС на ЕС, взети с необходимото мнозинство. По делото не твърди и няма
данни тези решения на ОС на ЕС да са били атакувани пред съда, респ. отменени.
Следователно договорът с ФДР, обвързва собствениците на обекти в етажната собственост,
вкл. правоприемниците им, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ
от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово
разпределение – така и в ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС. По делото няма данни за такъв
отказ.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда – етажна собственост (СЕС) се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ, и действалите в
процесния период две Наредба № 16- 334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването и Наредба №
Е-РД-04-1/13.03.2020 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на СЕС се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите / чл. 142, ал. 2 ЗЕ/,
като според чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в СЕС, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа
на показанията на топломерите в отделните имоти.
3
По делото е представен Договор от 03.06.2020 г. между „Топлофикация София” ЕАД и
ТАЕС „НЕЛБО ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД относно обстоятелството, че ищецът и това лице са
валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на
доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната собственост,
като обстоятелството, че за процесния период именно „НЕЛБО“ АД /като правоприемник на
ТАЕС „Нелбо Инженеринг“ ООД/ е извършвало услугата дялово разпределение за сградата,
в която се намира процесният имот, се потвърждава от приложените именно от това лице
отчетни документи и изравнителни сметки. Предвид изложеното съдът намира за доказано,
че сградата в режим на ЕС, намираща се на процесния адрес, е била топлоснабдена през
целия исков период.
От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-техническа експертиза, което
съдът кредитира изцяло като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, се
установява, че за процесния период в имота на ответника е извършвано дялово
разпределение от „НЕЛБО“ АД, в съответствие с Методиката към съответната Наредба за
топлоснабдяването, относима към процесния период. Установява се също от заключението
на СТЕ, че в имота на ответницата не се ползва ТЕ за отопление и БГВ, а единствения
разход за ТЕ се явява разпределената ТЕ за сградна инсталация, която е определена съгласно
зависимост описана в Приложение към чл.61, ал.1, т.7 на Наредбата за топлоснабдяването от
2020 г., като за имота сградна инсталация се разпределяла в зависимост от пълния отопляем
обем на апартамента – 135 куб.м. и този на ЕС – 5346 куб.м. От представените от ФДР
документи, вещото лице е заключило, че в имота на ответника ТЕ за отопление на имот и
БГВ не се ползва, като щранг лирата за топла вода е прекъснат. Последното се удостоверява
и от приложените от „Нелбо“ АД документи /на л.125-128/, като видно от приетите по
делото Талони за отчет на уредите за дялово разпределение за двата отоплителни периода
включени в процесния такъв, при посещенията на адреса, където е осигуряван достъп от
потребителя/клиента на „Топлофикация София“ ЕАД, е отбелязвано, че щранговете са
прекъснати.
Извършените измервания в абонатната станция, начисления по фактури, дялово
разпределение и остойностяване на потребена топлинна енергия са в съответствие с
изискванията на приложимите в периода, две Наредби за топлоснабдяването и актуални
цени на ТЕ за процесния период. Изравнителната сметка за процесния период е -12,99 лв. /от
която сума 2,69 лв. за възстановяване от изравнителна сметка, а 10,32 лв. съставлява сума за
връщане от разлика в цената на ТЕ, която сума е била отнесена като намаление в крайния
резултат по ОФ № **********/31.07.2020 г. Съответно и по двете експертизи, вещите лица
са установили, че прогнозно начислената сума по месечните фактури, издадени за периода
възлиза на 235,68 лв., а след приспадане на сумата от изравнителните сметки и от разликата
в цената на ТЕ, окончателно дължимата от ответника сума възлиза на претендираната от
ищеца с ИМ такава от 222,67 лв.
От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, което
съдът кредитира изцяло като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, се
установява, че за процесния период няма извършени плащания. За процесния период са
прогнозно начислени суми в размер на 235,68 лв. Сумата за възстановяване е в размер -2,69
лв., като съгласно приетото решение на КЕВР № Ц-24 от 10.06.2020 г. за приемане на по-
ниска цена на топлоенергия, е възникнало и задължение за възстановяване в размер на 10,32
лв., която сума е отнесена в намаление на задължението по Обща фактура №
**********/31.07.2020 г. Съобразно действащите цени на ТЕ през процесния период общо
начислените и незаплатени суми за топлоенергия възлизат на 222,67 лв., а за дялово
разпределение – 11,88 лв. Мораторната лихва върху главницата за ТЕ е в размер на 57,10
лв., а върху главницата за ДР – в размер на 3,31 лв.
Предвид изложеното по-горе и от приетите доказателства, в тяхната съвкупност,
4
настоящият съдебен състав приема, че по делото се установяват безспорно въведените от
ищеца с ИМ твърдения, че ответницата Е. Б. Л., ЕГН **********, в качеството си на
собственик по наследство на топлоснабдения имот – Апартамент № 63, находящ се в ***, е
потребител на доставяната до имота й топлинна енергия. Предвид нормата на чл. 149, ал. 1,
т. 6 и чл. 150 ЗЕ, ответницата, като собственик топлоснабдения имот, е обвързана по силата
на закона от облигационни отношения по Договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия с ищцовото дружество / актуалните такива относими към процесния период
са тези, приети с Решение по Протокол № 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на /ЮЛ/
и одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР / досежно доставяната до
притежавания от нея имот топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от
нейна страна, че желае да закупува доставяната в имота от ищеца топлинна енергия. Без
значение за валидното възникване на облигацията по договор за доставка на топлинна
енергия са качествените параметри на реално доставяната такава.
Предвид изложеното, съдът приема, че между страните за процесния период е сключен
действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия.
Установена е и цената за доставената до процесния имот топлинна енергия, както и на
предоставената услуга по дялово разпределение.
Дължимата от ответника сума се дължи от разпределената ТЕ за сградна инсталация,
като начисленото количество отговаря на нормативните изисквания за неговото определяне
/по формула, утвърдена в съответната наредба за топлоснабдяването/. От приложените по
делото съобщения към общите фактури се установява, че данните от дяловото
разпределение са коректно отчетени във фактурите, вкл. и данните от изравнителните
сметки.
С оглед изложеното, съдът приема, че претендираните за плащане суми от ответника са
правилно изчислени, отговарят на доставеното и реално потребено количество ТЕ, като
стойността на ТЕ е в съответствие с одобрените от КЕВР за периода, цени на ТЕ.
С оглед изложеното претенцията за главниците за топлинна енергия /в размер на 222,67
лв./ и за дялово разпределение /в размер от 11,88 лв./, се явяват доказани по основание и
размер, с оглед което следва да се уважат изцяло, както са предявени с ИМ.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно Общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД за продажбата на топлинна
енергия за битови нужди, приложими за процесния период (одобрени с решение на КЕВР от
27.06.2016 г.), потребената топлоенергия и начислената цена за услугата дялово
разпределение, се заплащат на месечни вноски в 45-дневен срок от изтичане на месеца, за
който се отнася съответното задължение (чл. 33). Падежът кани потребителя да погаси
задължението си в срока по ОУ, поради което изтичането му го поставя в забава, без да е
необходима покана.
Ето защо претенциите за мораторна лихва върху двете главници, за посочения в ИМ
период на забава от 15.09.2020 г. до 26.07.2023 г., в заявените от ищеца размери от 57,10 лв.
обезщетение върху главницата за ТЕ и в размер от 3,31 лв. – обезщетение за забава върху
главницата за ДР, се явяват също основателни.
С оглед гореизложеното исковете за дължимата лихва за забава, върху претендираните
с ИМ главница за топлинна енергия и главница за дялово разпределение, в установените със
заключението по ССчЕ, размери, съответно от 57,10 лв. и 3,31 лв., като основателни и
доказани, ще следва да се уважат.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има само ищеца.
5
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски съразмерно на
уважената част от иска. Същият е сторил разноски в настоящото производство в размер на
1010,00 лв., от които 100 лв. държавна такса, 300 лв. за депозит за особен представител, 300
лв. за депозит за вещо лице по ССчЕ и 300 лв. за депозит за вещо лице по СТЕ и 10,00 лв.
такса за съдебни удостоверения. Ищецът претендира и разноски за юрисконсултско
възнаграждение, като същото следва да бъде определено в минимален размер от 100 лв.
Съобразно с изхода на делото и пълното уважаване на предявените искове, ответника следва
да бъде осъден да плати изцяло сторените от ищеца в производството съдебни разноски в
размер на 1110,00 лв.
Така мотивиран, и на осн. чл. 235, ал. 1 ГПК, Софийски районен съд, 164-и състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника Е. Б. Л., ЕГН **********, в качеството си на собственик на
топлоснабден имот- Апартамент № 63, находящ се в ***, с абонатен № ***, придобит по
наследство от Б. Д. Б., починал на 29.02.2012 г., да заплати на ищеца ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от А.А.- изпълнителен директор и И.Е.- председател на УС, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 150 ЗЕ и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумите:
- 222,67 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 08.08.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането;
- 57,10 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ за периода от 15.09.2020 г. до
26.07.2023 г.;
- 11,88 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 08.08.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, и
- 3,31 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за периода от
14.09.2020 г. до 26.07.2023 г.
ОСЪЖДА ответника Е. Б. Л., ЕГН ********** от гр. София, да заплати на ищеца
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от А.А.- изпълнителен директор, и И.Е.- председател на УС, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1110 лв., представляваща съдебни разноски в
настоящото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца
– „НЕЛБО“ АД, с ЕИК ********* със седалище в ****, представлявано от изп. директор
Б.И.К.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6