№ 9381
гр. София, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:М. ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от М. ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20231110125793 по описа за 2023 година
С исковата молба и допуснато в заседание на 16.06.2023г. увеличение по чл. 214 ГПК
ищецът “Т.С.” АД е предявил срещу П. Н. Я. кумулативно обективно съединени осъдителни
искове, както следва:
- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 555,96 лв. - представляваща 2/4 от
стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект,
находящ се в гр. София, ..., за периода от 01.05.2018г. – 30.04.2021г., ведно със законната
лихва от 15.05.2023г. до окончателното ѝ изплащане;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 97,98 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 555,96 лв. в размер на законната
лихва за периода 15.09.2019г. – 06.04.2023г.;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 1,70 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата за
периода 15.09.2020г. – 06.04.2023г.
С исковата молба ищецът “Т.С.” АД е предявил срещу В. Г. В. и С. Г. В. кумулативно
обективно съединени осъдителни искове, с/у всяка както следва:
- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 277,98 лв. - представляваща 1/4 от
стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект,
находящ се в гр. София, ..., за периода от 01.05.2018г. – 30.04.2021г., ведно със законната
лихва от 15.05.2023г. до окончателното ѝ изплащане;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 48,99 лв. – представляваща
1
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 277,98 лв. в размер на законната
лихва за периода 15.09.2019г. – 06.04.2023г.;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 0,85 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата за
периода 15.09.2020г. – 06.04.2023г.
Ищецът твърди, че страните се намират в облигационно правоотношение относно
продажба и доставка на топлинна енергия за имот гр. София, ..., тъй като ответниците се
явяват съсобственици на имота за процесния период, съответно са легитимирани да
отговарят за задължението да заплаща цената на доставена топлинна енергия в срока
съгласно общите условия.
В законоустановения срок не е бил депозиран отговор от ответниците. В съдено
заседание, проведено на 21.11.2023г. се явява отв. В. Г. В., признава задълженията си,
твърди плащане.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Относно иска с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.
Следва да се установи обстоятелството дали между ответниците и “Т.С.” АД
съществува облигационна връзка, по силата на която те да има качеството на потребители и
да носят отговорност за заплащане на цената на потребената топлинна енергия в имота.
Според разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а тъй като по
делото е безспорно, че няма заявление от етажната собственост за прекратяване на
топлоснабдяването, то съгласно ал.3, потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, какъвто е и настоящия случай. Съгласно §1, чл. 42 от ЗЕ /отм./,
потребител на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот,
което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Така и съгласно ТР № 2 от 17.05.2018г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК -
Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
2
енергетиката.
Като безспорно в съдено заседание, проведено на 21.11.2023г. на осн. чл. 146 ГПК е
изведено, че отв. В. Г. В. притежава ¼ ид.ч. от процесния имот.
От сключено между Т.С. ЕАД и В. Х. Я. споразумение, може да се изведе
извънсъдебно признание на лицето В. Х. Я., че е собственик на процесния имот. Фактът, че
лицето В. Х. Я. се води титуляр на партидата в ищцовото дружество се установява и от
приложените към делото документи – годишни отчети, съобщения към фактури и др.
От удостоверение за наследници е видно, че единствен наследник на починалата на
25.09.2021г. В. Х. Я. е П. Н. Я..
Съгласно чл. 60, ал. 1 ЗН наследниците, които са приели наследството, отговарят за
задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. Няма данни
отв. П. Н. Я. да се е отказала от наследството на В. Х. Я.. Ето защо следва да се приеме, че
тя отговаря за задълженията на наследодателя си възникнали през процесния период – преди
смъртта му.
Не е било доказано в условията на пълно и главно доказване, обаче, че отв. С. Г. В. е
притежател на ¼ част от правото на собственост върху имота, съответно, че притежава
качеството потребител.
Действително, по делото е представено саморъчно завещание на В. Петков Янков, от
което е видно, че същият завещава своето имущество на внуците на съпругата си П. Н. Я. -
В. Г. В. и С. Г. В.. В случая ищецът предявява иска си срещу тримата ответници с
презумпцията, че процесният имот е бил придобит по време на брака на П. Н. Я. и В.
Петков Янков, при което и двамата притежават по ½ ид. част от него. Това обстоятелство,
обаче, остава недоказано. Въпреки че горепосочената фактическа обстановка е вероятна и с
оглед признанието на отв. В. Г. В., че притежава ¼ от имота, съдът не би могъл да я приеме
за установена, тъй като не борави с предположения. Ето защо искът срещу отв. С. Г. В.,
въпреки че е подкрепен с известни доказателства, следва да се отхвърли като недоказан в
условията на пълно и главно доказване.
С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в
случая за процесния период това са Общите условия от 2014г. в сила от 2016г., приложими
след 01.07.2016г. без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг.
чл. 150, ал. 2 ЗЕ /чл.106а ал.2 от ЗЕЕЕ – отм./ т.е. договора за продажба се счита за сключен
с конклудентни действия, като няма доказателства ответникът да е направил предложения за
промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено
от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл.16 от
ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на
ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец
и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг.
3
чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява
вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е
физическо лице.
Следователно между страните са възникнали действителни договорни
правоотношения за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като съдържанието на
този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват
ответникът дори и без да ги е приел изрично - чл. 150, ал.2, изр.2 ЗЕ и доколкото не се
твърди и установява изключението по чл. 150, ал.3 ЗЕ.
Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички
редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да
заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на
тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от
следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една
изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация чл.31 т.2 от ОУ от 2016г.
Следователно, независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена
потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия.
Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото
количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.
Оттук отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните потребители се
извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна инсталация
и от инсталация за подаване на гореща вода. Сградната инсталация, според чл.140, ал.3 от
ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на
топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително
главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии (§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2
за топлоснабдяването, съответно §1, т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването)
е обща етажна собственост.
Стойността на главницата за потребена ТЕ в имота се установява от заключенията по
СТЕ и ССчЕ, като по отношение на отв. В. Г. В. са изведени и като безспорни. От
заключенията на вещите лица се извежда, че неплатените задължения за потребена топлинна
енергия/като се отчетат плащанията преди завеждането на иска по горепосоченото
споразумение/ са 1091,87 лв. Не се претендират суми за дялово разпределение.
При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата съобразно разпоредбите на чл. 84 ал. 1 ЗЗД.
Претендираната в настоящото производство лихва е за период след 01.07.2016г., т.е.
приложими са ОУ на дружеството от 2016г., в който случай падежът настъпва в 45- дневен
срок от изтичане на периода, за който се дължи – това е и момента, в който потребителя
изпада в забава за изпълнение на паричното си задължение.
Основателността на претендираната главница обуславя и основателността на
4
акцесорното вземане за мораторната лихва, дължима за времето на забавата.
От заключението на ССчЕ се установява, че лихвата върху главницата за топлинна
енергия за процесния период/като се отчетат плащанията преди завеждането на иска по
горепосоченото споразумение/ е в размер на 172,58 лв., а лихвата върху главницата за
дялово разпределение е 3,54 лв.
Всеки от ответниците следователно дължи съгласно претендираните от тях ид. ч., а
именно: П. Н. Я.: главница за ТЕ – 545,94 лв.; лихва върху главницата за ТЕ – 86,29 лв. и
лихвата върху главницата за дялово разпределение - 1,77 лв. и В. Г. В.: главница за ТЕ –
272,97 лв.; лихва върху главницата за ТЕ - 43,15 лв. и лихвата върху главницата за дялово
разпределение - 0,89 лв. или общо 317,01 лв.
Като безспорно е изведено, а и е видно от представен по делото фискален бон от
25.09.2023г., че отв. В. Г. В. е заплатил сумата от 379,63 лв., с което е погасил всички свои
задължения. Законната лихва върху главницата за периода от 15.05.2023г./ депозиране на
исковата молба/ до 25.09.2023г. /датата на плащането/ е 12,72 лв. или общо дължима от него
е била сумата в размер от 329,73 лв., която е погасена изцяло чрез осъщественото от него в
хода на процеса плащане. По тези съображения исковете спрямо В. Г. В. следва да се
отхвърлят като погасени чрез плащане.
Исковете срещу П. Н. Я. следва да се уважат в горепосочените размери, като
основателни, а за разликата подлежат на отхвърляне./Искът за лихвата върху сумата за
дялово разпределение следва да се уважи изцяло, тъй като претендираният размер е по-
нисък от реално дължимия./
Относно разноските:
Ищецът претендира заплащане на разноски, дължими на основание чл.78 ал.1 от
ГПК от отв. В. Г. В., тъй като исковете се отхвърлят не поради неоснователност, а
погасяване чрез плащане в хода на процеса, за който счита, че ответникът е дал повод да
бъде заведен.
Съдът съобрази изявлението на ищеца, че разноските по делото/ реализирани до
момента на плащането/ са били заплатени от отв. В. Г. В., ето защо не следва да се
присъждат. Единствена подлежаща на плащане от негова страна остава 1/4 част от сумата от
100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в минимален размер на
осн. чл. 25 НЗПП или 25 лв.
Разноски на ищеца по отношение на отв. П. Н. Я. 2/4 от: ДТ– 150 лв., Депозит за
експертизи – 550 лв. и юрисконсултско възнаграждение определено в минимален размер от
100 лв. на осн. чл. 78, ал. 8, вр. чл. 25 НЗПП от съда или общо 800 лв., като 2/4 от тях са 400
лв. Предявен с/у нея размер: 655,64 лв. Уважена с/у нея част: 633,93 лв.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед уважения размер на исковете с/у П. Н. Я., се дължи
5
съответно сумата в размер на 386,75 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. Н. Я., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. ..., ДА ЗАПЛАТИ на
“Т.С.” ЕАД с ЕИК: ... със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ...,
както следва:
- на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 545,94 лв. - представляваща 2/4 от стойността
на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се
в гр. София, ..., за периода от 01.05.2018г. – 30.04.2021г., ведно със законната лихва от
15.05.2023г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 545,94
лв. до пълния предявен размер от 555,96 лв., като неоснователен;
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 86,29 лв. – представляваща обезщетение
за забавено изпълнение върху главницата от 545,94 лв. в размер на законната лихва за
периода 15.09.2019г. – 06.04.2023г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 86,29 лв. до
пълния предявен размер от 97,98 лв., като неоснователен;
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 1,70 лв. – представляваща обезщетение за
забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата за периода 15.09.2020г.
– 06.04.2023г.
- на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноските по настоящото дело в размер на 386,75
лв.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД с ЕИК: ... със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Красно село, ул. „..., срещу В. Г. В., ЕГН: **********, с адрес:
гр. София, ..., искове, както следва:
- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 277,98 лв. - представляваща 1/4 от
стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект,
находящ се в гр. София, ..., за периода от 01.05.2018г. – 30.04.2021г., ведно със законната
6
лихва от 15.05.2023г. до окончателното ѝ изплащане, като погасен чрез плащане;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 48,99 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 277,98 лв. в размер на законната
лихва за периода 15.09.2019г. – 06.04.2023г., като погасен чрез плащане;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 0,85 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата за
периода 15.09.2020г. – 06.04.2023г., като погасен чрез плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД с ЕИК: ... със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Красно село, ул. „..., срещу С. Г. В., ЕГН: **********, с адрес:
гр. София, ..., искове, както следва:
- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 277,98 лв. - представляваща 1/4 от
стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект,
находящ се в гр. София, ..., за периода от 01.05.2018г. – 30.04.2021г., ведно със законната
лихва от 15.05.2023г. до окончателното ѝ изплащане, като неоснователен;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 48,99 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 277,98 лв. в размер на законната
лихва за периода 15.09.2019г. – 06.04.2023г., като неоснователен;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 0,85 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата за
периода 15.09.2020г. – 06.04.2023г., като неоснователен.
ОСЪЖДА В. Г. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ..., да заплати на “Т.С.” ЕАД
с ЕИК: ... със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ..., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 25 лв., разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
„Т.С.“ ЕАД - „Т.“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
7
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8