Р Е Ш
Е Н И Е
№ ........
гр. Пазарджик, 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНГЕЛ ТАШЕВ
при участието на секретаря Наталия Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 549 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба от “Т. Б.” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, район “Младост”, ж. к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез упълномощен адвокат В.Г. ***, съдебен адрес:***, против В.А.К., с ЕГН ********** ***, като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, на основание чл.415, във вр. с чл.422 ГПК, по отношение на ответника, че към него съществува изискуемо вземане на дружеството, в размер на 95,25 лв. /деветдесет и пет лева и двадесет и пет стотинки/- главница, представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор за мобилни услуги с абонатен № *********, потребени за периода от 10.01.2018 г. до 09.05.2018 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата; 127,19 лв. /сто двадесет и седем лева и деветнадесети стотинки/- неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги с абонатен № *********, които суми са част от задължение по издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4195/2019 г. по описа на РС Пазарджик. Отделно моли съда да осъди ответника да заплати на дружеството сума в размер на 448,21 лв. /четиристотин четиридесет и осем лева и двадесет и една стотинки/, представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 23.11.2017 г. с абонатен № ********* за мобилно устройство HUAWEI модел Р10 Lite Blue за периода от м. май 2018 г. до м. октомври 2019 г..
В исковата молба се излагат обстоятелства, че ответникът е абонат на дружеството с клиентски №********* по сключен с “Т. Б.” ЕАД, ЕИК ... Договор за мобилни услуги от 07.08.2015 г., по който ответникът е титуляр по предпочетения мобилен номер 0895/432644 по избрана абонаментна програма Резерв 19,99 лв. за срок от 24 месеца до 07.08.2017 г. Твърди се, че правоотношението е новирано на 23.11.2017 г. с допълнително споразумение сключено между страните като абонатът е предпочел да ползва абонаментен план Тотал 18,99 лв. със срок 24 месеца до 23.11.2019 г.. Във връзка с допълнителното споразумение и при възползване от преференциалните условия на Оператора, абонатът сключил и Договор за лизинг от 23.11.2017 г., по който взел мобилно устройство HUAWEI модел Р10 Lite Bluе на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 23,59 лева всяка и срещу заплащане на допълнителна сума в размер на 23,59 лв. след изтичане на 23- месечния срок.
Въз основа на посочените договори ответникът е ползвал предоставените от ищцовото дружество
мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под посочения горе клиентския
номер на абоната. По този начин за потребените услуги за периода от 10.01.2018 г. до 09.05.2018 г. са му начислени дължими суми
за плащане по фактури, както следва:
-№ **********/10.02.2018г. за
отчетен период на потребление 10.01.2018 г. до 09.02.2018 г., с начислена за
периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 42,57 лв., от които
15,82 лв. за месечен абонаментен план Тотал и 23,59 лв. за месечна лизингова
вноска, платима в срок до 25.02.2018 г.
-№ **********/10.03.2018 г. за
отчетен период на потребление 10.02.2018 г. до 09.03.2018 г., с начислена за
периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 42,57 лв., от които
15,82 лв. за месечен абонаментен план Тотал и 23,59 лв. за месечна лизингова
вноска, платима в срок до 25.03.2018 г.
Сочи се, че с кредитно
известие № **********/10.04.2018 г. е извършена корекция по задължението –
сторнирана сума от 13,48 лв. /с ДДС/ за върнати на абоната пропорционално
начислени абонаментни такси, като е начислена и дължимата лизингова вноска в
размер на 23,59 лв. и е отразен незаплатен баланс в размер на 85,14 лв. за
предходните два отчетни периода, като дължимата след извършеното преизчисление
сума възлиза в размер на 95,25 лв.
Поради неизпълнение на
задължението и на основание чл.75, във вр. с чл.19б и чл.19в от Общите условия
(ОУ) на мобилния оператор, последният е прекратил едностранно индивидуалните
договори на ответника за ползваните абонаменти,
като на 10.05.2018 г. е издадена крайна Фактура № **********. В издадената крайна фактура била начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги в размер на 127,19 лв.;
фактурирана била и цената, дължима се за оставащите незаплатени лизингови
вноски, съгласно уговорения погасителен план в размер на 448,21 лв. и е
включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните два отчетни
периода в размер на 95,25 лв.
Датата на деактивация на процесния абонамент била
19.03.2018 г., като същата се генерирала автоматично по вградената електронна
система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми
след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и
съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
Сочи, че размерът на дължимата неустойка е определен в
съответствие с условията на от Спогодба от 11.01.2018 г. между Комисия за
защита на потребителите и "Т. Б." ЕАД. Съгласно цитирания документ
вземанията за неустойки следва да се формират като сбор от не повече от три
стандартни месечни абонаментни такси без ДДС като в случай, че към абонаментен
план е предоставено устройство за ползване на услуги, абонатът ще дължи и
такава част от разликата между стандартната цена на устройството съгласно ценовата
листа към момента на сключване на договора и заплатената от него при
предоставянето му в брой или съответно обща лизингова цена. В съответствие с описания начин на формиране
на задължението за неустойка, размерът на неустойката е 127,19 лв. като сумата
представлява сбор от три месечни абонаментни такси за номера без ДДС /15,82 лв.
без ДДС всяка/, а именно 47,46 лв., с
добавена разликата в размер на 79,73 лв. между стандартната цена на мобилно
устройство по ценова листа без абонамент и общата лизингова цена, която
абонатът е следвало да плати по погасителния план за ползване на устройството.
Поради прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите условия, приложени към лизинговите договори, дължимите месечните вноски за предоставеното на абоната мобилно устройство марка HUAWEI модел Р10 Lite Bluе, били обявени за предсрочно изискуеми. Съгласно чл. 3(2) от договорите за лизинг, сключени към абонаментите за мобилен номер 0895/432644 "Месечните лизингови вноски се фактурирали от лизингодателя и заплащали от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и Общите условия на "Т. Б." ЕАД". При сключване на процесния договор е посочена предпочетена дата на фактуриране на услугите 10-то число от месеца. Така, падежът на лизинговите вноски е указания в месечните фактури срок за заплащане на фактурираните услуги.
Поради неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове дължими към оператора месечни плащания, довело до предсрочното прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му абонамент за ползвания мобилен номер, са обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски, дължими от месец май 2018 г, когато е издадена крайната фактура като съгласно уговорения погасителен план за устройство марка HUAWEI модел Р10 Lite Bluе се дължи цената в размер на 448,21 лв., съответно периодът, за който са дължими предсрочно изискуемите лизигови вноски е от м. май 2018 г. до м. октомври 2019 г.
Сочи, че ответникът е подписал договори за услуги с мобилния оператор, ползвал е процесния мобилен номер и не е изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на предоставените услуги, като с това си поведение е изпаднал в забава. Твърди, че с поведението си ответникът изпълнил фактическия състав на договорно неизпълнение по чл. 79 ЗЗД.
Претендира за направените разноски по исковото
производство, представляващи доплатена държавна такса и адвокатски хонорар.
В проведеното съдебно
заседание, при редовност на призоваването не се явява законен или процесуален
представител на ищеца. Постъпила е молба-становище от пълномощник- адвокат В.Г.
от САК, с която излага доводи по съществото на спора. Моли съда да уважи
предявената искова претенция.
В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът чрез назначения му особен представител адв. А.К. *** представя писмен отговор като счита предявените искове за недопустими и неоснователни. Изтъква, че изложеното в исковата молба не е достатъчно, за да се приеме, че за процесния период са ползвани предоставени от ищеца мобилни услуги. Твърди, че липсват доказателства за реално предоставяне на мобилни услуги, вярното им отчитане, респ. коректно фактуриране. Сочи, че фактурите, на които се позовава ищеца, не са подписани от ответника. Изтъква съображения, поради които счита, че втората претенция отнасяща се за неустойката, свързана с предсрочно прекратяване на договора е нищожна, поради накърняване на добрите брави и в тази връзка не поражда задължения за ответника.
В проведеното съдебно заседания, при редовност на призоваването, ответникът не се явява и не изпраща процесуален представител. Особеният представител е депозирал писмени бележки по съществото на спора.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намери за установено следното от фактическа страна:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че между „Т. Б. “ ЕАД /Т./ и ответника – В. Атнасов К. са сключени следните договори.
Договор за мобилни услуги от 07.08.2015 г., по който ответникът е титуляр по предпочетен мобилен номер 0895/432644, от който се установява, че дружеството е поело задължението да предоставя на абоната за срок от 24 месеца далекосъобщителни услуги, срещу заплащане за горепосочения мобилен номер, съгласно Общите условия на дружеството, по абонаментен план „Резерв 19,99 лева“ за 19,99 лева на месец. Представена е и Декларация от 07.08.2015 г., видно от която абонатът – ответник е получил екземпляр от Общите условия на „Т. Б.“ ЕАД, подписан от представител на дружеството, приема и е съгласен с Общите условия.
Допълнително споразумение към Договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер +359********* от дата 23.11.2017 г.. Съгласно допълнителното споразумение за горепосочения мобилен номер влиза в сила нов абонаментен план (със стандартна месечна абонаментна такса 18,99 лева, като на клиента е предоставен мобилен телефонен апарат HUAWEI модел Р10 Lite Bluе, със сериен № 864038034835095. Предоставянето на устройството е уредено от страните в отделен договор за лизинг от 23.11.2017 г.. Съгласно клаузите му мобилното устройство е предоставено на ответника за временно и възмездно ползване срещу задължението на ответника да заплати обща лизингова цена в размер на 542,57 лева с вкл. ДДС, на двадесет и три месечни вноски, съгласно инкорпорирания в договора погасителен план в размер на 23,59 лева. В чл.1, ал.2 от договора за лизинг е предвидено правото на лизингополучателя да придобие собствеността върху предоставеното за ползване устройство след изплащане на горепосочената лизингова сума и допълнително сумата в размер на 23,59 лева/. В чл.4 от Договора е уговорено, че с подписването му Клиентът декларира и потвърждава, че му е предадено устройството във вид, годен за употреба. Представена е и Декларация от 23.11.2017 г., видно от която абонатът – ответник е получил екземпляр от Общите условия на „Т. Б.“ ЕАД, подписан от представител на дружеството, приема и е съгласен с Общите условия.
По делото е приложен препис от Общите условия, които по съгласие на страните са част от поетите задължения по възникналото между тях договорно правоотношение. Общите условия към договора за мобилни услуги не носят подписа на потребителя, но тяхното приемане е обективирано в отделно подписаните декларации – съгласие, приложени по делото. Изявлението на потребителя представлява писменото приемане на ОУ, които стават неразделна част от съдържанието на сключените договори, респективно допълнителни споразумения.
На основание така сключените
договори, ищецът е издал на ответника следните месечни сметки, посочени от ищеца, като фактури:
-№ **********/10.02.2018г. за отчетен период на потребление 10.01.2018 г. до 09.02.2018 г., с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 42,57 лв., от които 15,82 лв. за месечен абонаментен план и 23,59 лв. за месечна лизингова вноска, платима в срок до 25.02.2018 г..
-№ **********/10.03.2018 г. за отчетен период на потребление 10.02.2018 г. до 09.03.2018 г., с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 42,57 лв., от които 15,82 лв. за месечен абонаментен план и 23,59 лв. за месечна лизингова вноска, платима в срок до 25.03.2018 г.
По делото е приложено кредитно известие № **********/10.04.2018 г., от което се установява, че е извършена корекция по задължението – сторнирана сума от 13,48 лв. /с ДДС/, като е начислена и дължимата лизингова вноска в размер на 23,59 лв. и е отразен незаплатен баланс в размер на 85,14 лв. за предходните два отчетни периода, като дължимата след извършеното преизчисление сума е в размер на 95,25 лв.
- № **********/10.05.2018 г. за отчетен период 10.04.2018 г. до 09.05.2018 г, с начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги в размер на 127,19 лв.; незаплатени лизингови вноски в размер на 448,21 лв. и сумата за потребените мобилни услуги от предходен период с ДДС в размер на 95,25 лв..
Съдът счита, че процесните сметки съдържат нужните реквизити и цени същите като доказателства по делото. Подписването им от страна на потребителя /получателя/ не е задължителен елемент за тяхната действителност.
Ответната страна не представи доказателства за плащане на дължимите суми по горепосочените сметки.
Не се установи по делото ответникът да е върнал на полученото по договора за лизинг мобилно устройство.
От заключението на назначената и приета от съда съдебно-икономическа експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена, даваща отговор на поставените задачи и неоспорената от страните се установява, че за периода 10.01.2018 г. до 9.05.2018 г. „Т. Б.” ЕАД е издал горепосочените фактури. Вещото лице подробно е посочил какви вземания са включени в тях, както и че неплатените вноски за лизинг включват дължими лизингови вноски от 6 - та до 23 - та вноска /18 вноски х 23.59 лв = 424.62 лв/ и допълнителна сума за невръщане на устройството /23.59 лв/ или общо 448.21 лв.. Вещото лице е посочило, че за издадените фактури за периода 10.01.2018 г. до 09.05.2018 г. нямало данни за извършени плащания от абоната. Изслушано в съдебно заседание вещото лице поддържа експертното заключение.
За изясняване на фактическата страна на спора е назначена СТЕ, неоспорена от страните, която съдът кредита като компетентно изготвена и даваща отговор на поставените задачи. От заключението й се установява, че за периода от 10.01.2018 г. - 09.04.2018 г.. мобилният оператор е предоставял услуга на клиента – ответника, а за периода от 10.04.2018 г. - 09.05.2018 г. - не било налично предоставяне на услуга. Вещото лице посочва, че в базата данни на мобилния оператор са налични следните събития по прекъсване и ограничаване на услугите: на 11.01.2018 г. клиента В.А.К. е с едностранно спрени услуги поради надвишен кредитен лимит; на 19.03.2018 г. договорените услуги за мобилен номер +359********* са прекратени в мрежата на оператора. В проведеното съдебно заседание посочва, че на 11.01.2018 г. „Т.“ едностранно е спрял услугата на потребителя заради завишен кредитен лимит и не са налични данни за възстановяване на тази услуга, като следващото действие, за което има данни е прекратяването на услугата. Изяснява, че едностранно спряната услуга е действие направено от оператора с цел ограничаване, първо на изходящите повиквания – набирания, смс и интернет. В последващ етап ограничаване и на входящите повиквания, така че абонатът да няма възможност да осъществява ползване на мрежата, като единствено набиранията до самия оператор са възможни.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Районен съд Пазарджик е сезиран с обективно съединяване установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД и осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл.342 и сл. от ТЗ.
Преди да пристъпи към разглеждане на исковата претенция по чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК, във вр. с чл.79 ЗЗД по същество, съдът следва да се произнесе относно нейната допустимост. Производството по чл.422 ГПК, във вр. с чл.415 ГПК е специално и е пряко обвързано със заповедното производство по чл.410 и следващите ГПК. Тази пряка обвързаност е свързана с обстоятелството, че искът по чл.422 ГПК се счита за предявен от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като целта на исковото производство е да се установи вземането на ищеца от ответника - длъжник, така, както същото е заявено в заявлението и съответно в издадената заповед за изпълнение. Искът по чл.422 ГПК трябва да има за предмет съдебното установяване на вземане, идентично със заявения в заповедното производство дълг. Тази идентичност е процесуална предпоставка за допустимост, за наличието на която съдът следи служебно.
Предметът на делото по иска с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК се определя от правните твърдения на ищеца за съществуването на вземането, за което вече е издадена заповед за изпълнение. С решението по този иск съдът следва да се произнесе за съществуването или несъществуването на същото право, за което е издадена заповедта за изпълнение, при съобразяване на посочените от заявителя обстоятелства, които са от значение за възникването и съществуването на вземането. При предявяване на предвидения от законодателя положителен установителен иск за съществуване на вземането, е недопустимо кредиторът - ищец да променя материалноправната характеристика на вземането. Ищецът не би могъл да въведе други, различни правопораждащи факти, в сравнение с тези, посочени в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. В този смисъл е трайно установената съдебна практика и задължителните разяснения, дадени в т. 11б от ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, според които в производството по иска с правно основание чл.422 ГПК е недопустимо да се изменя основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение; в това производство не намират приложение правилата за изменение на иска по чл.214 ГПК - за изменение на основанието чрез добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска. Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви с предявен осъдителен иск при условията на евентуалност. Или посочването от ищеца на друго основание, от което произтича вземането, различно от твърдяното в заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, съставляваща изпълнително основание по смисъла на чл.404, т.1, предл.4 ГПК, обуславя недопустимостта на установителния иск по чл.422 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК. За ищеца липсва правен интерес от установяване съществуването на вземане по реда, предвиден в посочените разпоредби, което не е било предмет на заповедно производство, с оглед естеството на тази защита.
Следователно, за да е допустимо производството по чл.422 ГПК, е необходимо да има пълно съответствие между страните, основанието и размера на предявените искове и задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение, доколкото в исковото производство се установява дължимостта именно на тези вземания, за които е образувано заповедното такова и за които е издадена заповед за изпълнение.
След запознаване с материалите по настоящото дело и приложеното към него ч.гр.д. № 4195/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, съдът намира, че в настоящия случай е налице разминаване между основанието на предявения установителен иск, предмет на настоящото производство и основанието на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 4195/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.
От приложеното по настоящото дело ч.гр.д. № 4195/2019 г по описа на РС Пазарджик се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед № 2329/24.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено ответникът да му заплати сумата в размер на 543,46 лв., представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от дата 07.08.2015 г., потребени в периода от 10.01.2018 г. до 09.05.2018 г., за които Операторът е издал Крайна фактура № **********/10.05.2018 г., платима в срок до 25.05.2018 г.; сумата в размер на 127.19 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги, представляваща трикратния размер на стандартните месечни абонаменти на ползвания абонаментен пакет; мораторната лихва за забава в размер на 73,83 лв. за период от 26.05.2018 г. до 26.09.2019 г., начислена върху вземането, ведно със законната лихва върху главницата по посочената крайна фактура от подаването на заявлението – 22.10.2019 г. до окончателно заплащане на дължимата сума, както и сумата в размер на 25,00 лв. – ДТ и адвокатски хонорар в размер на 180 лв. В заявлението за издаване на заповедта за изпълнение и в заповедта за изпълнение е посочено, че вземането произтича от Договор за мобилни услуги от 07.08.2015 г..
В исковата молба обаче ищецът сочи различни правопораждащи факти, а именно, че правоотношението между страните е възникнало във връзка с Договор за мобилни услуги от 07.08.2015 г., като правоотношението е новирано с Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги на 23.11.2017 г. със срок до 23.11.2019 г.. Коментираното Допълнително споразумение от 23.11.2017 г. не е посочено в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и не е включено в изпълнителното основание – заповедта за изпълнение. За първи път в настоящото исково производство се въвеждат твърденията за наличието на въпросното допълнително споразумение, което имат отношение към основанието на установителната претенция.
При наведените в исковата молба фактически твърдения се налага извод за несъответствие на основанието на вземането по издадената заповед за изпълнение и тези, въз основа на които се претендират сумите в настоящото производство. За да обоснове дължимостта на претенцията ищецът въвежда изцяло нови и различни обстоятелства, които не е посочил в заявлението и които имат съществено значение за възникването и съществуването на неговата претенция за установяване съществуване на вземане между страните за незаплатени далекосъобщителни услуги.
Съобразявайки гореизложеното, съдът намира, че с оглед конкретните обстоятелства, на които ищецът основава възникването и съществуването на вземанията си за незаплатени предоставени далекосъобщителни услуги, е налице съществено разминаване между основанието на претенциите, посочени в исковата молба и тези по издадената Заповед № 2329/24.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 4195/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик. Съдът приема, че в случая е подменен предмета на делото и че ищецът претендира установяване съществуването на вземания за незаплатени далекосъобщителни услуги на различно основание в сравнение с отразеното в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, както и в самата заповед за изпълнение. Посочването на друго основание, от което произтича вземането, различно от твърдяното в заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, съставляваща изпълнително основание по смисъла на чл.404, т.1, предл.4 ГПК, обуславя недопустимостта на установителния иск по чл.422, ал.1, във вр. чл.415, ал. ГПК (Решение № 169/04.01.2016 г. по т. д. № 700/2011 г. на ВКС, II т. о, постановено по реда на чл. 290 от ГПК). За вземанията си, за които е навел друго основание, различно от основанието в заповедното производство, ищецът не е предявил осъдителен иск в условията на евентуалност.
Ето защо, предявеният установителен иск по чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК, във вр. с чл.79 ЗЗД се явява недопустим. Това налага исковата молба, в частта, с която е предявен установителния иск да бъде върната, производството по делото да бъде прекратено в тази част, а заповедта за изпълнение - обезсилена. Съгласно указанията, дадени в т. 13 от ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, компетентен да обезсили издадената Заповед № 2329/24.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 4195/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик за сумата в размер на 95,25 лева – потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от 10.01.2018 г. до 09.05.2018 г., и за сумата в размер на 127,19 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги.
По предявения осъдителен иск с правно основание чл. 342 ТЗ - за заплащане на сумата от 448,21 лева по сключени между ответника и „Т. Б.” ЕАД договор за лизинг от 23.11.2017 г., съдът намира следното:
Договорът за лизинг е консенсуален, двустранен, възмезден, комутативен и неформален договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещта, предмет на договора и заплащането на уговореното лизингово възнаграждение не се включва в неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни задължения. За да възникне задължението за заплащане на уговореното лизингово възнаграждение, лизингодателят следва да предаде на лизингополучателя вещта, предмет на лизинговия договор.
Видно от представения по делото Договор за лизинг от 23.11.2017 г.. ответницата е получила мобилно устройство HUAWEI модел Р10 Lite Bluе, със сериен № 864038034835095 на обща лизингова цена 542,57 лева с вкл. ДДС, на двадесет и три месечни вноски, съгласно инкорпорирания в договора погасителен план в размер на 23,59 лева, както и допълнителното сумата в размер на 23,59 лева. В чл.1, ал.3 е уговорено, че лизингополучателят е длъжен да заплати неустойка, респ. допълнителна сума в размер н а23,59 лева, в случай че не върне мобилното устройство. В чл. 4 от договора за лизинг е посочено, че с подписването му лизингополучателят декларира и потвърждава, че лизингодателят му предава мобилното устройство във вид годен за употреба, функциониращо изрядно и съответстващо напълно на договорените технически характеристики, окомплектовано с цялата документация, вкл. гаранционна карта.
От заключението на вещото лице по назначената и приета съдебно-икономическа експертиза, се установява, че размерът на лизинговите вноски, дължими за цената на мобилно устройство е в размер на 448,21 лева, представляващи дължими лизингови вноски от 6 - та до 23 - та вноска /18 вноски х 23.59 лева = 424.62 лева/ и допълнителна сума за невръщане на устройството /23.59 лева/ или общо 448.21 лева, както и че нямало данни да са извършени плащания.
Предвид гореизложеното следва да се приеме, че лизингодателят е изпълнил задължението си по чл.342, ал.1 ТЗ да предостави мобилното устройство на лизингополучателя, като същото е прието от последния без забележки. Поради това за него е възникнало задължението по чл.345, ал.1 ТЗ, във вр. с чл.232, ал.2 ЗЗД и същият е бил длъжен да заплаща дължимите лизингови вноски. Същевременно той е бил длъжен по силата на чл.345, ал.1 ТЗ да върне мобилното устройство след изтичане на лизинговия договор, освен в случаите по чл.342, ал.3 ТЗ. И в двата случая обаче той е бил длъжен да заплати уговорените в договора лизингови вноски. Доказателствената тежест за установяване на това плащане е на лизингополучателя – ответник в настоящото производство. В случая ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане по договора, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на дължимите вноски, което може да стане само с писмени такива. По делото не са представени документи, доказващи плащане от страна на ответника, нито се твърди от ответника да е извършено плащане на лизинговите вноски по процесния договор за лизинг, като липсата на такова се установява и от заключението на изслушаната и приета без възражения от страните съдебно-икономическа експертиза.
В исковата молба ищецът "Т. Б." ЕАД е навел твърдения, че поради неизпълнението на абоната – ответника да заплати в указаните срокове дължимите към оператора месечни плащания, довело до предсрочното прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му абонамент за ползвания мобилен номер, е обявил за предсрочно изискуеми с фактура № **********/10.05.2018 г. дължими от месец май 2018 г. до месец октомври 2019 г. лизингови вноски в общ размер на 448,21 лева.
Видно от чл.12, ал.2 от представените по делото Общи условия (ОУ) към Договора за лизинг месечните вноски и другите дължими възнаграждения стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договора/договорите за предоставяне на мобилни и/или фиксирани услуги, сключени от лизингополучателя, както и в случай на забава в плащане на дължими съгласно тези договори плащания. Същите са подписани от ищеца като лизингодател и ответникът като лизингополучател, като последният е изписал и трите си имена.
В случая липсват доказателства по делото договорите за предоставяне на мобилни услуги между страните да са прекратени по предвидения в закона ред, едностранно от мобилния оператор, поради виновно неизпълнение на задълженията по тях от страна на ответника. Не са ангажирани доказателства от ищеца да е отправено от него и достигнало до ответника изявление, с което В.К. да е поканен да изпълни задълженията си в определен подходящ срок за това и да е уведомен, че при неизпълнение в посочения срок ищеца ще прекрати договорите и ще обяви за предсрочно изискуеми лизинговите вноски. Поради това съдът приема, че твърденията на "Т. Б." ЕАД за предсрочно прекратяване на договора са недоказани. Независимо от това според настоящия съдебен състав ответникът дължи претендираната сума за незаплатени лизингови вноски. Това е така, тъй като към момента на приключване на устните състезания, дори още към подаване на исковата молба, срокът на договора за лизинг е изтекъл и ответникът дължи пълния размер на вноските по него, защото същите са изискуеми поради настъпил падеж, т. е. и без да е обявена предсрочна изискуемост на договора.
По изложените по-горе съображения съдът намира, че предявеният осъдителен иск с правно основание чл.342 ТЗ се явява основателен и следва да бъде изцяло уважен.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сторените от него разноски в исковото производство за уважения осъдителен иск по чл.342 ТЗ, както следва: 50 лева – за държавна такса, 100 лв. – за възнаграждение за особен представител и половината от разноските за извършената и приета съдебно-икономическа експертиза, равняваща се на 75 лева, тъй като е уважен само единият от предявените искове, за които разноски ищецът е направил своевременно искане за присъждането им и е представил по делото писмени доказателства, че са реално сторени. Ищецът е претендирал заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство в размер на 180 лева, но от представените доказателства за реалното им извършване – договор за правна защита и съдействие се установява, че същите са заплатени само за процесуално представителство по предявения установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК. С оглед изхода на делото по предявения установителен иск за незаплатени далекосъобщителни услуги в полза на ищеца не следва да бъдат присъждани сторените във връзка с предявяването и разглеждането на установителния иск разноски за държавна такса, за адвокатско възнаграждение и за съдебно-техническа експертиза в исковото производство, както и разноските в заповедното производство.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът също има право да му бъдат присъдени направените в производството разноски съразмерно с отхвърления установителен иск по чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК, във вр. с чл.79 ЗЗД. Такова искане от ответника обаче няма направено и не са ангажирани доказателства за реалното извършване на разноски от негова страна, поради което такива не следва да бъдат присъждани в полза на ответника.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ВРЪЩА искова молба с вх. № 3824/19.02.2020 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, в частта, с която е предявен от „Т. Б.” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, район “Младост”, ж. к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез пълномощник адвокат В.Г., против В.А.К., с ЕГН ********** ***, иск с правно основание чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК, във вр. с чл.79 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните по делото, че ответникът В.А.К. дължи на ищеца „Т. Б.“ ЕАД, сумата в размер на 95,25 лв. /деветдесет и пет лева и двадесет и пет стотинки/- главница, представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги, потребени за периода от 10.01.2018 г. до 09.05.2018 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата и сумата в размер на 127,19 лв. /сто двадесет и седем лева и деветнадесети стотинки/ - неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги с абонатен № *********, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4195/2019 г. по описа на РС Пазарджик, поради недопустимост на така предявения иск и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 549/2020 г. по описа на Районен съд – Пазарджик в тази му част.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 2329/24.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 4195/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик в полза на "Т. Б." ЕАД, ЕИК ..., срещу В.А.К., с ЕГН ********** ***, в частта за сумата в размер на 95,25 лева – потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от 10.01.2018 г. до 09.05.2018 г., и за сумата в размер на 127,19 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги.
ОСЪЖДА
В.А.К., с ЕГН ********** ***, да заплати на Т. Б.” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: гр. София, район “Младост”, ж. к.“Младост 4“, Бизнес Парк
София, сграда 6, на основание чл.342 ТЗ, сумата в общ размер на 448,21 лева,
представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 23.11.2017
г. с абонатен № ********* за мобилно устройство HUAWEI модел Р10 Lite Blue за
периода от м. май 2018 г. до м. октомври 2019 г..
ОСЪЖДА В.А.К., с ЕГН ********** ***, да заплати на Т. Б.” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, район “Младост”, ж. к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата в общ размер на 225 лева, представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО в частта, в която производството по делото е прекратено, има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд - Пазарджик. В останалата част решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: