Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 22
Гр. Перник, 13.02.2023 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на тридесет и първи януари
две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
при съдебния секретар
Наталия Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Цветелина Гоцова
административно дело № 444 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
е по жалба на М.Д.П. с ЕГН **********,***, чрез адв. Д.М.,***, против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1920-000069 по чл. 171,
т. 1, б. „а“ от ЗДвП от 25.11.2022 година, издадена от Я.Г.С.на длъжност старши
полицай към ОДМВР Перник, 01 РУ Перник, с която на жалбоподателя е отнето
временно свидетелството за управление на МПС до отпадане на основанието за
това.
Жалбоподателят
твърди, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен, постановен при
неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените
правила.Твърди, че в оспорения акт е налице пълно несъответствие между
описаната фактическа обстановка и правната разпоредба, обосноваваща наложената
мярка, поради което моли
съда да отмени заповедта за налагане на принудителната административна мярка.
В
проведеното съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от адвокат Д.М. ***, която поддържа жалбата и моли съда да
отмени оспорената заповед, като неправилна и незаконосъобразна. Претендира
сторените по делото разноски съгласно списък.
Ответникът
по жалбата – старши полицай към ОДМВР Перник, 01 РУ Я.Г.С., редовно призован,
се явява лично. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли подадената
жалба.
Административен
съд – Перник, след като обсъди доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Административното
производство по издаване на обжалвания акт е започнало със съставянето на АУАН
серия GA № 269715/25.11.2022 г.
От
фактическа страна се основава на това, че на 24.11.2022г., в 23:35 часа в гр. Перник,
по улица „Св.св. Кирил и Методий“, в посока от кръстовището с ул. „Юрий Гагарин“
към пътен възел Хумни дол М.Д.П. е управлявал личния си лек автомобил "БМВ
Х5“, рег. ****, като при извършената
проверка до блок 61 на ул. „Св.св. Кирил и Методий“ за употреба за алкохол с
техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510 с фабричен номер ARРМ-0421 e установено
употребата на алкохол в размер на 0, 57 промила. Издаден
е талон за медицинско изследване ****. Прието е, че водачът е управлявал МПС, с
концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, с което виновно е нарушил
чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. първо от ЗДвП.
Въз основа на така
съставения АУАН, е издаден обжалваният административен акт, с който на
основание чл. 171, т. 1, б. „а“ от ЗДвП на М.Д.П., при възприемане и
възпроизвеждане на посочената по-горе фактическа обстановка е прието, че същия
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5
на хиляда, и е наложена принудителна административна мярка––"временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач
до отпадане на основанието за това“.
Препис
от нея е връчен лично на жалбоподателя на 25.11.2022 г. и той я е оспорил пред
съда с жалба с вх. № 3529 от 30.11.2022г. по описа на АС Перник.
При така установените
факти се налагат и следните правни изводи:
Жалбата против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-1920-000069, издадена от
старши полицай към ОДМВР Перник, 01 РУ Перник, е подадена в срока по чл. 149,
ал. 1 от АПК и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, поради
което e допустима.
Разгледана по същество е
основателна.
Съгласно разпоредбата на
чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1,
2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед
от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Към
датата на издаване на административният акт със Заповед № 313з-362 от 28.02.2022
година на директора на ОДМВР Перник на основание чл. 43, ал. 4 във вр.с ал.1 и
ал. 3, т.1 от ЗМВР са определени компетентните длъжностни лица от Областната
дирекция на МВР Перник да налагат принудителните административни мерки по реда
на Глава шеста от ЗДвП, като в 1.7 от заповедта са делегирани правомощия на старшите
полицаи в РУ при ОДМВР Перник, какъвто е и Я.Г.С., поради което оспорената
заповед е издадена от компетентен орган.
Оспорената
заповед е в изискуемата, по аргумент от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, писмена форма и
съдържа мотивите на издателя и за прилагането на принудителната административна
мярка. Изискването на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за мотивираност е изпълнено, когато са посочени фактическите основания за
издаването на административния акт и правната норма, която предвижда
последиците от настъпването им. В конкретния случай са изложени
обстоятелствата, които са послужили за основание на административния орган да
приложи разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "а" от ЗДвП. Те са достатъчни,
за да може да се осъществи съдебен контрол за законосъобразност на
административния акт. Дали органът правилно е
отнесъл констатираните факти към правото е въпрос, отнасящ се до правилното
приложение на материалния закон.
Настоящият състав намира,
че от събраните по делото писмени доказателства, не се установява в хода на
административното производство да са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, представляващи отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК.
Оспорената заповед, обаче,
е материално незаконосъобразна. Съдебният контрол за материална
законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли
са релевантните юридически факти според хипотезата на правната норма и доколко
същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото
издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици.
Съгласно чл. 171, ал. 1
от ЗДвП, принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения, т. е. тези мерки са от вида на преустановяващите и
превантивни ПАМ. Техният характер предполага бързина и
внезапност при прилагането им, поради което е достатъчно установяването на
относимите факти (обективирани в АУАН) и подвеждането им към точното правно
основание.
Законодателят
регламентира няколко хипотези, посочени в чл. 171, ал.1, т. 1 от ЗДвП, в които се прилага ПАМ – временно
отнемане на СУМПС на водач. Срокът за прилагането на различните ПАМ съответно е
различен. Процесната ПАМ е издадена на основание чл. 171, т. 1, б.
"а" от ЗДвП. Разпоредбата предвижда, че за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка –
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
на водач, за когото видимо се установи,
че не отговаря на медицинските или психологическите изисквания - до отпадане на
основанието за това. Разпоредбата на чл. 171, ал. 1, б"а" от ЗДвП
намира приложение във всички случаи, когато има данни за поведение на водача,
неотговарящо на определения стандарт. Необходимата материално-правна
предпоставка за налагане на мярката е, когато видимо се установи, че водачът не
отговаря на медицинските или психологическите изисквания да управлява МПС. Мярката
е необходима, като защитна, по отношение безопасността по пътищата и
предотвратяваща извършването на последващи нарушения. Водачите, на които
временно е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство по
този ред, следва да преминат през психологическо изследване по реда и
условията, определени в Наредба № 36 от 15.05.2006 г. или на преглед в специализирана болница, по реда на
Наредба № 3/11.05.2011 г., и след установяване по този ред на наличие на
психологически, респективно медицински изисквания за правоспособност,
наложената мярка отпада и свидетелството се връща на водача. Именно затова
законодателят е предвидил срок за временното ограничение на правото на
управление на МПС - до отпадане на основанието.
За издаването на ПАМ по
чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП следва да са установени фактите от
хипотезата на правната норма, в случая управление на МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда до 1, 2 на хиляда включително. В
разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от ЗДвП е предвидена забрана за водачите да
управляват пътни превозни средства под въздействие на алкохол, наркотици или
други упойващи вещества. Контролните органи проверяват спазването на това задължение
чрез проверка на водачите по реда, предписан с Наредба № 1 от 19.07.2017г за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, издадена от министъра на
здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието,
обн., ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017г. За да приложи ПАМ, за
компетентния орган е достатъчен съставеният надлежно АУАН с констатирано от
компетентните лица нарушение, което при условията на обвързана компетентност го
задължава да приложи посочената мярка. Именно с оглед непосредствената цел за
ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните
действия на субекта на правоотношението, в случаите по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП ПАМ се прилага под прекратително условие - "до решаване на въпроса за
отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца". С
настъпването на посоченото прекратително условие се преустановява действието на
мярката, като законодателят е предвидил максимален срок за приложението й.
Във връзка с изложеното
съдът приема, че от органа е направена неправилна правна квалификация на правното
основание за издаване на ПАМ. По своята правна същност ПАМ са актове на
държавно управление /израз на държавна принуда/ от категорията на
индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа
на законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение на
изпълнението им. Недопустимо е прилагането на ПАМ на грешно правно основание,
както и при липса на всички нормативноустановени за това условия. В случая установеното
по надлежния ред управление на МПС при наличие на алкохол в кръвта над
разрешения размер на концентрация е относимо към налагане на ПАМ на основание
чл. 171, т.1, б.“б“ от ЗДВП. Установените от органа факти не обосновават
приложението на чл. 171, т. 1, б. "а" ЗДвП.
Принудителната
административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв
вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен надхвърляща
преследваната от закона цел. В конкретния случай грешната правна
квалификация затруднява адресата да
организира защитата си, тъй като фактическите основания за прилагане на ПАМ по
чл. 171, т.1, б.“а“ са различни. Неправилната правна квалификация е довела и до
несъответствие на мярката с целта на закона - СУМПС е отнето до отпадане на
основанието за това, а срока на отнемане на СУМПС при управление на МПС след
употреба на алкохол следва да е до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца.
Гореизложеното обосновава
извод, че наложената ПАМ е издадена от компетентен орган, при спазване на
установената форма и административно-производствените правила, но е постановена
в несъответствие с материалния закон и целта на закона, поради което са налице
отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК, поради което
процесната заповед следва да бъде отменена.
При този изход на спора, с
оглед своевременното направено искане за присъждане на разноски, на основание
чл. 143, ал.1 от АПК, ОДМВР Перник следва да бъде осъдена да заплати сторените
по делото разноски на оспорващия в размер на 510 лв., представляващи заплатена
държавна такса в размер на 10 лв. и 500 лв. адвокатско възнаграждение, платено
изцяло съгласно договор за правна защита и съдействие от 20.11.2022г.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК,
настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-1920-000069 от 25.11.2022
година, издадена от старши полицай към ОДМВР Перник, 01 РУ Перник, с която на
жалбоподателя М.Д.П. на основание чл. 171, т. 1, б. „а“ от ЗДвП е отнето
временно свидетелството за управление на МПС до отпадане на основанието за
това.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Перник, да заплати
на М.Д.П., ЕГН **********, с адрес *** , сумата от 510 /петстотин и десет/
лева, направени по делото разноски.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване, съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.
СЪДИЯ:/п/