Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№……………./20.12.2021 г., гр.София

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-г  въззивен състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети ноември през  2021 година, в следния   състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА                                                             ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ  НАЙДЕНОВА

                                                           мл.съдия СТОЙЧО ПОПОВ

 

секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско     дело    номер   10311  по    описа   за  2020  година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

С решение № 103742 от 25.05.2020 г., постановено по гр.д. № 4009/2019 г. на СРС, 52 състав, са отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД срещу С.М.К., искове за установяване съществуването на вземане в размер на 75.65 лева, представляваща сума за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2013 г. до м.04.2016 г. за топлоснабден имот в гр.София, ж.к."******, с абонатен №205364, ведно със законната лихва върху главницата от 07.08.2017г. до окончателно изплащане на сумата, както и предявеният иск по чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД чл. 155 ЗЕ, срещу С.М.К., ЕГН **********, с адрес: ***, за установяване съществуването на вземане в размер на 979.65 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2014г. до 31.07.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 54236/2017г. на СРС, 52-ри състав, като неоснователни и недоказани.

Решението е постановено при участие на трето лице-помагач на ищеца- „Т.С.“ ЕООД.

Това решение е обжалвано от ищеца „Т.С.” ЕАД с искане за отмяната му и уважаване изцяло на исковете. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон с възражението, че СРС е направил неправилен извод за липса на доказване ответника да е титуляр на вещно право на собственост на процесния топлоснабден имот, при условие че по делото имало документи, установяващи че тя е е са такива титуляри на вещно право на ползване на процесния топлоснабден имот, а именно писмо от СО-отд.Общински приходи от 12.0-7.2017 г., протокол от ОС на ЕС от 1.09.2002 г. с подпис на ответника. Моли решението да се отмени и исковете да се уважат изцяло, претендира разноски..

Въззиваемата страна – ответник С.М.К. и третото лице.помагач , не са взели становище по жалбата.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:

При извършената служебна проверка за валидност и допустимост, намира, че решението не страда от порок който да го прави невалидно или недопустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и съдът се е произнесъл съобразно предявената с исковата молба претенция.

При произнасянето си по правилността на решението в обжалваните части, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба на ищеца оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и /или процесуалните правила, както обаче и трябва да провери правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните, и роверката е ограничена от оплакванията с жалбата в тази насока и становището на противната страна относно фактите по спора и тяхното установяване или не.  В случая предмета на въззивната проверка за правилност е очертан от оплакванията по въззивната жалба, че неправилно е установен факта на възникване на облигационната връзка между дружеството-ищец и ответника поради качеството носител на вещно право на собственост на ответника, като се твърди правото да се установявало с документ по делото за това.

Първоинстанционният съд е изложил в обжалваното решение фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства, за липсата на облигационна връзка между страните, която да е възникнала  по силата на ЗЕ и поради качеството собственик на товетника на топлоснабден жилищен имот в сграда-етажна собственост, на каквото само основание за облигационна връзка се позовава ищецът с исковата си молба, които мотиви въззивният съд споделя и на основание чл.272 от ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.

В допълнение и по наведените с въззивната жалба довод за неправилност на решението, въззивният съд намира следното:

Ищецът твърди с исковата молба, че облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия (ТЕ) е възникнало между дружеството-ищец и ответника С.К. в качеството й на собственик/носител на вещно право на ползване на топлоснабден жилищен имот, описан в исковата молба, при което ответника придобил качеството потребител на ТЕ за битови нужди  по смисъла на пар.42 от ДР на ЗЕ, като не му заплатили дължимата цена в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, съгласно Общите условия, като дължи и лихва за забава .

Ответникът С.К. с отговора на исковата молба оспорва исковете, като възразяват за липсата на облигационна връзка между нея и ищцовото дружество по договор за доставка на ТЕ, за липсата на доказателства че има партида при ищеца на нейно име, както се правят и др.възражения.

С доклада на първоинстанционния съд по чл.146 от ГПК, който възпроизвежда проекто доклада по чл.140 от ГПК, е указано на ищеца, че следва да докаже твърдяното облигационно отношение между страните, вкл. и че ответникът е собственик или носител на ограничено вещно право на топлоснабдения имот. Относно доказателствените искания на ищеца, представените и посочени от него такива са били събрани. С въззивната жалба ищецът не е направил оплакване за допуснато от първоинстанционния съд нарушение по събиране на доказателствата, поради които въззивният съд се произнася при преценка на същия доказателствен материал.

Събраните по делото писмени доказателства не са такива, които да са годни да установят правото на собственост/вещното право на ползване  на ответника върху процесното жилище, описано в издаваните от ответника фактури за исковите суми. Представеният от ищеца списък на етажни собственици не е такъв документ, тъй като не се ползват с такава материална удостоверителна сила - не попада сред документите, удостоверяващи придобиване правото на собственост съгласно чл.77 от ЗС  и  чл.18 от ЗЗД – такива могат да са писмени договори в нотариална форма, други писмени договори за придобиване на държавен или общински имот, др. актове по силата на закона : съдебни решения за признаване право на собственост, постановления за възлагане при публична продан. А и по тези списъци, датирани през 2002 г.  за ап.13 като собственик е вписано лице, което е различно от ответника по делото- сочи се М.И.К., и не се установява каква е връзката му с ответника по делото С.К.. На името също на М.К.са и изравнителните сметки, представени по делото от третото лице-помагач. Прието е и представено от ищеца писмо Писмо от СО- отдел"Общински приходи"-Възраждане/с рег.индекс 13Е17-ТД26-123(1) от 12.07.2017г., според което се прилага към писмото извлечение от декларация по чл.14 от ЗМДТ за процесния имот като деклариран от С.М.К. . Приложеният към това писмо документ не е ксерокопие на самата декларация, а е неподписан документ, който носи информация за подадена декларация на 07.06.2004 г. от С.К.. Това приложение към писмото, обаче,  не може да се приеме за документ, който да удостовери с обвързваща страните и съда материална доказателствена сила, че ответникът С.К. е носител на вещното право на собственост или на ограничено вещно право на ползване на имота, доколкото поради липсата на подпис по такъв документ от  С.К. не може да се приеме, че тя е признала че е носител на правото на собственост, което признание само съдът би могъл да преценява с оглед на другите доказателства по делото.

Поради съвпадане крайния извод на двете инстанции относно неоснователност на предявените искове спрямо ответниците, решението следва да се потвърди, вкл. и в частта относно разноските, определени съобразно изхода на спора, като по отношение на разноските няма оплаквания .

По разноските за въззивната инстанция: Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК и изхода на спора, направените от въззивника-ищец разноски за въззивното производство остават  в негова тежест. Въззиваемата страна-ответник няма искане за разноски.

Воден от горните мотиви, СГС

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 103742 от 25.05.2020 г., постановено по гр.д. № 4009/2019 г. на СРС, 52 състав.

Оставя без уважение искането на ищеца за разноски за въззивната инстанция.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на ищеца- „Т.С.“ ЕООД.

РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.