О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 568/12.3.2018г.

 

 

                                                               12.03.2018 г.                                        Град Ямбол

 

ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                            ХІV граждански състав

На дванадесети март                                               две хиляди и осемнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

               Председател: ГАЛЯ РУСЕВА       

 

като разгледа докладваното  от  съдия  Русева

гр.д.№ 4505 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

              Производството по делото е образувано по искова молба, ведно с молба-уточнение вх.№ 20158/21.12.2017 г., предявена от  «Макроадванс» АД против Д.Д.С., с която се иска да се приеме за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3763/2017 г. по описа на ЯРС, а именно: сумата от 500 лева – главница, сумата от 104,83 лева – договорна лихва за периода от 20.08.2016 г. до 19.08.2017 г., сумата от 27,50 лв. – законна лихва за забава за периода от 19.10.2016 г. до 03.10.2017 г., сумата от 391,30 лв. – начислена неустойка по чл. 10 от договора за периода от 19.08.2016 г. до 19.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 04.10.2017 г. до окончателното изплащане. Представят се писмени доказателства. Правят се доказателствени искания.

            В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който искът се оспорва по основание и размер. Не се представят доказателства и не се правят доказателствени искания.

            Съдът, като взе предвид, че исковата молба е редовна и предявените искове са допустими, намира, че делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

            Представените от ищеца писмени доказателства са относими и следва да бъдат допуснати.

            Основателни и относими са доказателствените искания на ищеца и същите следва да се уважат.

            С оглед на горното и на основание чл. 140 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

             НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 11.04.2018 г. от 11.00 часа, за която дата и час ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните.

ДОПУСКА представените от ищеца писмени доказателства.

ДА СЕ ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 3763/2017 г. по описа на ЯРС.

ДОПУСКА извършването на СИЕ, вещото лице по която след справка да отговори на въпроса какъв е размерът на задължението на ответника по процесния договор за кредит /главница, лихви и неустойка за процесните периоди/ към датата на изготвяне на заключението, при предварителен депозит в размер на 200 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението по сметка на ЯРС.

Експертизата да се извърши от в.л. Светлана Димитрова, която да се уведоми за задачата след внасянето на депозита.

СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТО-ДОКЛАДА по делото:

Ищецът твърди, че на 19.08.2016 г. между ответника, в качеството му на кредитополучател, и „Макроадванс“ АД, в качеството на кредитор, е бил сключен по интернет Договор за потребителски кредит № 22006/19.08.2016 г., по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя кредит за текущо потребление в размер на 500 лв., срещу задължението на заемателя да погаси кредита в срок от 12 месеца. Сумата от 500 лв. била преведена на ответника на 19.08.2016 г. чрез EasyPay и била усвоена на каса на EasyPay от кредитополучателя срещу документ за самоличност на 22.08.2016 г. На 18.10.2016 г. ответникът извършил частично плащане по кредита на сумата от 90 лв., с което признал съществуването на задължението си. Към момента се сочи, че ответникът не е погасил кредита съгласно погасителния план към него и уговореното в чл.2 от договора, с краен падеж 19.08.2017 г., поради което считано от 20.08.2017 г. задължението към него било изискуемо поради настъпил краен падеж. Ответникът дължал сумата от 500 лв. – главница, сумата от 104,83 лв. – договорна лихва по чл. 7 от договора за периода от 20.08.2016 г. до 19.08.2017 г., сумата от 27,50 лв. – законна лихва за забава по чл. 13 и чл. 14 от договора за периода от 19.10.2016 г. /начална дата на изпадане в забава/ до 03.10.2017 г. /датата на подаване на заявлението/, сумата от 391,30 лв. – начислена неустойка за периода от 19.08.2016 г. до 19.08.2017 г. по чл. 10 във вр.чл.20 от договора заради това, че ответникът не е предоставил обезпечение на кредита.

Ищецът подал за дължимите суми заявление по чл. 410 от ГПК и било образувано ч.гр.д. № 3763/2017 г. на ЯРС, по което съдът издал заповед за изпълнение на ищеца. По заповедното производство, в срока по чл. 414 от ГПК ответникът възразил, че не дължи, поради което настоящото производство е образувано по реда на чл. 422 от ГПК.

 Правното основание на предявения иск е чл. 422 от ГПК.

 Ответникът оспорва иска по основание и размер, като сочи, че не е сключвал посочения договор за кредит, тъй като имейлът, от който е сключен договорът, не е негов и той не е давал съгласието си за сключване на посочения договор. Сочи, че не е получавал суми във връзка с отпуснатия кредит и че документите, които са разписани от негово име, не изхождат от него, поради което ги оспорва. Твърди, че уговорената клауза за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, тъй като уговореният процент – 41 %, отделно от лихвата за забава, е прекомерен. Твърди, че договорът не отговаря на изискванията на ЗЗП за сключването му и че посредством уговорката за неустойка се заобикаля чл.19 от ЗЗП и максималният годишен процент на разходите, което прави тази клауза нищожна и поради заобикаляне на императивна разпоредба от закона.

 УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже активната си легитимация – наличието на валиден договор за потребителски кредит, постигнат при общо съгласие на двете страни чрез размяна на кореспонденция по електронен път при посочените в исковата молба условия, за сумата от 500 лв. главница; изпълнението на задължението си за предаване на заетата сума на ответника; размерът на погасените до момента от ответника суми по договора и размерът на дължимия остатък от задълженията за процесните периоди, както и валидността на клаузата за неустойка, като на осн.чл.146, ал.2 от ГПК съдът УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за това, че посоченият имейл, от който е сключен договорът от името на ответника, принадлежи на него, че ответникът е получил лично отпуснатата сума на каса на EasyPay, както и че той лично е извършил частично плащане на сумата от 90 лв. на 18.10.2016 г., с което е признал дълга.

В тежест на двете страни е да докажат твърденията, на които основават исканията си и възраженията си.

           НАПЪТВА СТРАНИТЕ към сключването на съдебна спогодба (при което на ищеца се връща половината от внесената държавна такса), медиация, извънсъдебно споразумение или друг способ за доброволно уреждане на спора.

           ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, ведно с призовката за с.з., като на ищеца се връчи и препис от отговора.

 

              Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: