РЕШЕНИЕ
№ 724
Стара
Загора, 29.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският
административен съд – VIII състав, в публично съдебно заседание на петнадесети
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКО
МАЗНИКОВ
при секретаря ЗОРНИЦА ДЕЛЧЕВА, като разгледа
докладваното от съдия ЗЛАТКО МАЗНИКОВ административно дело № 554 по описа за
2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 43 от Закона за
подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).
Образувано
е по жалба на EТ „М. – М.М.“,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, подадена чрез пълномощника
му адв. Я.Т. ***, срещу Уведомително писмо с изх. № 02-240-2600/4581#10 от 26.07.2023 г., издадено от заместник-изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ)
за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за
директни плащания, базирани на площ за кампания 2018 г., по заявление за
подпомагане с УИН: 24/080618/08426 в частта му относно извършените намаления на
исканото финансово подпомагане със сумата от 12 857.82 лв. от общо
заявения размер от 12 921.70 лв.
В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен
акт по съображения за издаването му при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, при неправилно приложение на
материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Навеждат се доводи за
нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК относно изискванията за съдържание на
акта, доколкото мотиви по същество във връзка с правното основание и
конкретните фактически обстоятелства, послужили на административния орган за
постановения отказ за оторизация и изплащане на заявеното финансиране, де факто
липсвали, а изложените все пак такива били неясни и противоречиви. Във връзка с
последното и доколкото уведомителното писмо било издадено по повод влязло в
сила решение № 289 от 08.07.2022 г., постановено по адм. д. №146/2022 г. по
описа на Административен съд (АС) Стара Загора, с което е отменено предходно
издадено уведомително писмо на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, като
немотивирано, и преписката е върната за ново произнасяне от страна на
административния орган, в условията на алтернативност от съда се иска и
прогласяване нищожността на административния акт, като постановен в нарушение
на чл. 177, ал. 2 от АПК. Твърди се, че повторно извършеният отказ от
оторизация на заявената сума отново не съдържа изложение на мотивите, послужили
за формиране на крайния извод на административния орган, с което очевидно са
пренебрегнати дадените от съда задължителни указания. Посочва се, че за
жалбоподателя отново остава крайно неизяснено каква е действителната причина,
поради която му се отказва плащане, тъй като в таблично представената
съдържателна част на оспорения акт не се съдържа позоваване на конкретни правни
и фактически основания, а единствено се представят под формата на разяснения
всички възможни хипотези, относими към процеса на оторизация, в т. ч. и
извършването на редукции относно заявените суми. По подробно изложените в
жалбата съображения е направено искане за прогласяване нищожността на
административния акт, алтернативно за неговата отмяна като незаконосъобразен, както
и за произнасяне по съществото на спора. Претендират се сторените по делото
съдебно-деловодни разноски и заплатено възнаграждение за един адвокат.
От
пълномощника на жалбоподателя по делото е представена и писмена защита,
съдържаща съображения, в голямата си степен идентични с тези, изложени в
депозираната пред съда жалба.
Ответникът
по жалбата – заместник-изпълнителен директор на ДФЗ, чрез процесуалния си
представител в представено по делото писмено становище оспорва жалбата като
неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Посочва се, че
административният акт е издаден в предписаната му от закона форма и е с
изискуемото се съдържание, а обективираният в него отказ е обоснован и
съответен на материалния закон, като в тази връзка се опровергава тезата на
жалбоподателя, че е налице твърдяното противоречие на акта с влязлото в сила
съдебно решение № 289 от 08.07.2022 г. по адм. д. № 146/2022 г. на АС Стара
Загора. Твърди се, че в поясненията към таблиците са посочени основанията,
поради които парцели и части от парцели не са признати като площи, допустими за
подпомагане, при изрично посочване на фактическите констатации и материално-правните
основания за определянето им като такива. От фактическа страна изводът, че
заявените за подпомагане площи не отговарят на чл. 10, ал. 1, т. 1 и чл. 10,
ал. 2, т. 2, предложение второ и т. 2, б. „а“ от Наредба № 2 от 26.03.2018 г. за
критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки
за плащане на площ (Наредба
№ 2 от 26.03.2018 г.) се основавали
изцяло на констатациите от извършената проверка на място, съдържащи се в
изготвения по повод нея доклад. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и в условията на евентуалност се прави
възражение за прекомерност на размера на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема
за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят
ЕТ „М. – М.М.“ е земеделски стопанин по смисъла на §1, т. 23 от ДР на ЗПЗП във
връзка с чл. 4, параграф 1, б. „а” от Регламент (ЕС) №1307/ 2013 и е регистриран с Уникален
регистрационен номер (УРН) 180655 в Интегрираната система за
администриране и контрол (ИСАК), като е подал общо заявление за
подпомагане за кампания 2018 с вх. № 18727946 от 28.03.2018 г., на което е
определен Уникален идентификационен номер (УИН) 24/080618/08426. Към заявлението са
приложени таблица за използваните парцели през 2017 г. Извършени са автоматични проверки на въведените данни в заявлението (л. 118 – 120 от приложеното
адм. д. № 146/2022 г.). По отношение на декларирани данни за ЗДП са приети за спазени
изискванията за диверсификация. Сочат се за открити две несъответствия (грешки): 1. „Фермерски
блокове без физически блок“ по отношение на шест БЗС: 73451-97-11, 73451-337-1,
73451-97-6, 73451-97-9, 73451-97-7 и 73451-84-1; 2. за три парцела
заявената площ или част от нея попада извън полигона с правно основание, като
площите без правно основание се считат за наддекларирана площ, както следва: парцел 73451-97-7-1 с площ
извън – 0.15 ха; парцел 73451-336-3-1 с площ извън – 0.31 ха; и парцел
73451-336-7-1 с площ извън – 0.04 ха. На 03.05.2018 г. ЕТ „М.-М.М.“
е подал Заявление за подпомагане за кампания 2018 г. (л. 123 и сл. от приложеното адм. д. №146/2022) с
искане за финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП); по Схемата за преразпределително плащане
(СПП); по Схемата за плащане на селскостопански
практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни
плащания (ЗДП); по Схемата за преходна национална помощ
за земеделска земя на хектар (ПНДП), по Мярка 11 „Биологично земеделие“ (БЗ) и по Подмярка 13.1/НР1 Компенсаторни
плащания в планински райони. В приложена Таблица на използваните парцели 2018
г. са отразени заявените за подпомагане площи, с които ЕТ „М.-М.М.“
кандидатства по СЕПП, ЗДП, ПНДП, Мярка 11 БЗ и Подмярка 13.1/НР1, с посочване
на номер на БЗС и номер на парцел от ИСАК, код на културата, площ в ха и
землището, в което се намират парцелите. Заявени за подпомагане са 16 БЗС с
номера от ИСАК 73451-84-1, 73451-97-6, 73451-97-7, 73451-97-8, 73451-97-9,
73451-97-10, 73451-97-11, 73451-97-12, 73451-97-13, 73451-336-3, 73451-336-4,
73451-336-5, 73451-336-6, 73451-336-7, 73451-337-1 в землището на с. Турия и
73688-60-6 в землището на с. Търничени, при общо заявена площ за подпомагане
18.19 ха и посочен код на декларирана земеделска култура – 231010 – маслодайна
роза (медицински
и ароматни култури-многогодишни медицински и ароматни култури) и 223010 – орехи (ядкови/черупкови/видове-овощни видове) за БЗС с № от ИСАК 73688-60-6-1. Към
заявлението е налично и Приложение за кандидатстване по мярка 11 БЗ за 2018 г.,
което се явява и заявление за плащане, като с него е заявено и конкретно
направление за подпомагане – „Биологично растениевъдство“ (БР). Налични са подписани относимите към
схемите и мерките декларации, включително и че заявителят е приел правилата и е
запознат с изискванията на схемите и мерките, за които е кандидатства за
подпомагане, и се задължава да спазва през кампанията изискванията на Наредба №
4 от 24.02.2015 г. (т. 7.9
от заявлението),
както и че към датата на кандидатстване заявените площи отговарят на условията
за допустимост по смисъла на Наредба № 2 от 17.02.2015 г. за критериите за
допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на
площ – Наредба № 2 от 17.02.2015 г. (отм. с
Наредба № 2 от 26.03.2018 г.), и е
запознат със задължението да ги поддържа в такова състояние до края на годината
(т. 6 от заявлението).
От
приложените към административната преписка документи се установява, че във
връзка с подаденото заявление с УИН 24/080618/08426 на кандидата ЕТ „М. – М.М.“
е била извършена проверка на място съгласно Заповед № 355655 от 24.07.2018 г.,
издадена от началника на отдел „Регионален технически инспекторат“ при ОД на ДФЗ
– Хасково (л. 30-гръб
от приложеното адм. д. № 146/2022 г.).
Видно от данните, съдържащи се в Доклад за проверка на площи (л. 31 – 42 от приложеното адм. д. № 146/2022
г.), проверката на място е
извършена в периода от 31.07.2018 г. – 01.08.2018 г., като на нея е присъствал
лично М.Д.М.. Предмет на проверката са всички (16 бр.) заявени за подпомагане земеделски
парцели. От отбелязаните забележки на експерта при проверка на земеделски
парцели с композитни номера 73451-336-3-1, 73451-336-4-1, 73451-97-10-1,
73451-97-11-1, 73451-97-12-1, 73451-97-13-1, 73451-97-6-1, 73451-97-8-1 и
73451-97-9-1 е видно, че заявените парцели не са поддържани и не отговарят на
условията за допустимост. Посочено е, че в значителна част от междуредовите
разстояния са установени извършени скорошни обработки – дисковане, но редовете
с насажденията (маслодайна
роза) са
неподдържани, заети с храстовидна растителност и висок тревостой, като не могат
да се установят трайните насаждения. За парцели 73451-336-5-1, 73451-336-6-1,
73451-336-7-1, 73451-337-1-1, 73451-84-1-1 е вписана констатация, че не са
поддържани и не отговарят на условията за допустимост, без да е описано установеното
фактическо състояние на тези парцели, обусловило направения извод. Същевременно
за допустими за подпомагане са приети парцел с композитен номер 73688-60-6-1 с
площ от 0.40 ха, част от парцел 73451-97-8-1, а именно 0.04 ха от декларираната
площ – 1.03 ха, и 0.12 ха от парцел 73451-97-7-1 (с декларирана площ 0.15 ха). Видно от изложените обобщени резултати,
от декларираната площ на парцели с общ размер от 18.19 ха установената площ по
заявените схеми/мерки – СЕПП, ЗДП, Мярка 13.1/НР1 и Мярка 11: БР 12, е в размер
на 0.56 ха. В рамките на проверката са изготвени множество фотографски
заснемания на проверяваните парцели (л. 44 и сл. от приложеното адм. д. № 146/2022
г.). В доклада не са
отразени забележки от страна на кандидата, като видно от отбелязванията,
контролният лист е подписан и получен на 01.08.2018 г. Докладът за извършената проверка на площи е изпратен на жалбоподателя и
получен от него на 15.08.2018 г., видно от известие за доставяне (л. 215 от приложеното адм. д. № 146/2022
г.), като няма данни срещу него да е било подадено възражение.
С
уведомително писмо с изх. № 02-240-2600/4581 от 31.03.2021 г. за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по Схеми и мерки за директни
плащания, базирани на площ за кампания 2018 г., издадено от заместник
изпълнителния директор на ДФЗ (л. 15
– 18 от приложеното адм. д. № 146/2022 г.), жалбоподателят ЕТ „М.-М.М.“ е уведомен,
че оторизираната субсидия по отношение на заявените от него схеми/мерки,
базирани на площ в подаденото заявление за подпомагане за кампания 2018 г. с
УИН 24/080618/08426, е в размер на 63.88 лв. по ЗДП, като е отказано финансово
подпомагане, както следва: по Подмярка 13.1/НР1 – в размер на 4 624.88 лв.;
по СЕПП – в размер на 3 560.33 лв.; по СПП – в размер на 2 502.03 лв.;
по ЗДП – в размер на 2 170.58 лв. В табличен вид са посочени: заявените за
подпомагане схеми/мерки; исканата от подпомаганото лице сума по съответната
схема/мярка; намаленията (в лв.) и размера на оторизираната сума. Посочени
са и ставките за всяка схема/мярка (лв./ха) за кампания 2018 г. Посочено е
също, че по схемите и мерките, базирани на площ, администрирани съгласно чл. 19а
от делегиран Регламент № 640/2014 на Комисията, са начислени неудържани санкции
в размер, както следва: СЕПП – 3 458.55 лв.; СПП – 2 430.51 лв.;
Подмярка 13.1/НР 1 – 4 492.67 лв.
Уведомително
писмо с изх. № 02-240-2600/4581 от 31.03.2021 г. е обжалвано по съдебен ред,
като в тази връзка в АС Стара Загора е образувано приложеното адм. д. № 146/2022
г. С постановеното по това дело решение № 298
от 08.07.2022 г. (л. 235
– 238 от приложеното дело) съдът
е отменил административния акт, като незаконосъобразен, и е изпратил преписката
на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ за ново разглеждане и произнасяне с
мотивиран административен акт по подаденото от жалбоподателя заявление. За
достигне до този си краен извод, анализирайки съдържанието на административния
акт и предвид установената по делото фактическа обстановка, съдът е приел, че е
допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, доколкото административният
орган не бил изпълнил задължението си да конкретизира кои точно изисквания по
всяка от заявените схеми и мерки не са спазени от кандидата по отношение
заявените от него земеделски парцели с посочване и на съответната нормативна
обосновка. Формиран е извод, че липсата на адекватни правни и фактически
съображения от една страна е нарушила правото на защита на жалбоподателя, а от
друга страна е препятствала възможността за извършване на ефективен съдебен
контрол върху материалната законосъобразност на акта.
Решение
№ 298 от 08.07.2022 г. по адм. д. № 146/2022 г. на АС Стара Загора е обжалвано
пред ВАС от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, като в тази връзка е
образувано адм. д. № 9014/2022 г. по описа на съда. С постановено по това дело
решение № 5330 от 18.05.2023 г. касационният състав е оставил в сила
първоинстанционното решение, като е приел, че в действителност първоначално
оспорения акт не отговаря на изискванията за съдържание, поради липсата на
изложени конкретни фактически и правни основания за издаването му, в частност –
че посочените в разясненията към колона „Намаления“ пет отделни хипотези не
съставляват конкретни фактически и правни основания.
С
оспореното понастоящем уведомително писмо с изх. № 02-240-2600/4581#10 от 26.07.2023 г., издадено от заместник- изпълнителния
директор на ДФЗ (л. 35
– 52),
административният орган повторно е
отказал оторизация, съответно и изплащане на финансово подпомагане по Подмярка
13.1/НР1 – в размер на 4 624.88 лв., по СЕПП – в размер на 3 560.33
лв., по СПП – в размер на 2 502.03 лв., и по ЗДП – в размер на
2 170.58 лв., като е извършил оторизация единствено за сумата от 63.88 лв.
по ЗДП, т. е. отказано е извършване на плащане в размер на 12 857.82 лв.
от общо заявения размер от 12 921.70 лв. Посочено е, че уведомителното
писмо се издава във връзка с влязло в сила решение № 289 от 08.07.2022 г.,
постановено по адм. д. № 146/2022 г. по описа на АС Стара Загора. Посочено е
също, че актът съдържа само относимите и приложими таблици по заявените схеми и
мерки за подпомагане, базирани на площ в подаденото заявление. Отбелязано е, че
общата оторизирана сума е изчислена чрез ИСАК след извършването на задължителни
административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП) на данните в подаденото заявление за
подпомагане, като тези данни са сравнени със съответната налична информация,
съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от
ЗПЗП. В Таблица № 1, именувана „Площи с констатирани несъответствия по схеми и
мерки за директни плащания за кампания 2018 г., след извършени проверки за
допустимост на площите по СЕПП, СПП, ЗДП и Подмярка 13.1/HP1”, са
посочени площите, за които са констатирани несъответствия с изискванията за
подпомагане, като за тези площи на основание чл. 43, ал. 4 от ЗПЗП и чл. 13 от
Наредба № 6 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 13 „Плащания за райони с
природни или други специфични ограничения“ (Наредба № 6 от 24.02.2015 г.) Разплащателната
агенция (РА) е намалила, съответно отказала
подпомагане. Таблицата съдържа 10 колони със следната информация: номер на
БЗС/парцел; декларираната в ха площ; площта в ха след извършване на проверките
по чл. 37 от ЗПЗП (административни
и такива на място);
установената площ в ха, за която са изпълнени всички изисквания за отпускане на
помощи; разликата в ха между декларираната и установената площ на парцелите (наддекларирана площ); информация за установената площ и
разликата между нея и декларираната такава (само за Подмярка 13.1/HP1), както и конкретните причини за
наддеклариране – колона 10. За парцели с номера 73451-336-3-1, 73451-336-4-1,
73451-97-10-1, 73451-97-11-1, 73451-97-12-1, 73451-97-13-1, 73451-97-6-1,
73451-97-8-1 и 73451-97-9-1 е отбелязано, че същите не са поддържани и не отговарят
на условията за допустимост, като в допълнение е посочено, че в значителна част
от междуредовите разстояния са установени извършени скорошни обработки –
дисковане, но редовете с насажденията са
неподдържани, заети с храстовидна растителност и висок тревостой, като не могат
да се установят трайните насаждения. За парцели с номера 73451-336-5-1,
73451-336-6-1, 73451-336-7-1, 73451-337-1-1 и 73451-84-1-1 е отбелязано, че не
са поддържани и не отговарят на условията за допустимост. Относно парцел с № 73451-97-7-1
е отбелязано, че същият е измерен по граници на обработената му площ. Единствено
по отношение на този парцел в колона 6 от таблицата е посочена стойност на установена
площ в ха, различна от 0 – 0.12 ха от декларирани 0,15 ха. Към всяка колона в
забележка е представено пояснение, под формата на разяснения, по отношение
съдържащата се в нея информация. Именно в дадените пояснения в колона № 4 е
визирана извършената проверка на място във връзка със Заповед № 355655 от
24.07.2018 г., както и изготвеният в тази връзка доклад. Посочено е, че РА
намалява размера на плащането или отказва същото, когато кандидатът е заявил
площи, които не стопанисва или площи, които не отговарят на условията за
допустимост за подпомагане по чл. 40 от ЗПЗП във връзка с Наредба № 2 от
26.03.2018 г. В пояснението към колона № 10 – причини за наддеклариране, е
посочено следното: „за недопустимите площи (наддекларирани) в следствие на проверката на място се
прилага чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, предложение второ и чл. 13, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 6 от 24.02.2015 г. във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1,
предложение второ и т. 2, б. „а“ от Наредба № 2 от 26.03.2018 г. Въз основа на
така установените допустими площи е извършено оторизиране по всяка от мерките/схемите,
като в тази връзка са представени правните основания за това и съответно
цифровото изражение на сумите, като в крайна сметка единствено по ЗДП е
оторизирана сума в размер на 63.88 лв. от заявени общо 2170.58 лв. По-натам в
Таблица 13 детайлно е представен начинът на определяне размера на оторизираните
суми за всяка от мерките и схемите, като на ред 2 е посочена установената площ,
на ред 6 – наддекларираната площ, на ред 7 – процента на наддеклариране, на ред
22 – сумите за санкции за надеклариране, на ред 23 – оторизираните суми. На ред
10 е посочена оторизираната площ в ха, като единствено по отношение на ЗДП
стойността е различна от 0 – 052 ха. На ред 9 е посочена санкционираната площ.
Към таблицата отново са дадени пояснения, като по отношение на ред 7 (процентът на наддеклариране) е записано, че той представлява
процентното съотношение на наддекларираната площ (ред 6) към установената площ (ред 2), съгласно чл. 19 и чл. 19а от Делегиран
Регламент (ЕС) №640/2014 на Комисията. По отношение ред
10 „оторизирана площ“ е посочено, че това е разликата между установената площ
по ред 2 и санкционираната площ по ред 9. В писмото се съдържа и представяне на
ставките за всяка схема и мярка – лв./ха. Отразено е също, че съгласно
разпоредбата на чл. 19а от Делегиран Регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията са начислени
неудържани санкции в общ размер на 10 381.73 лв. – по СЕПП (3458.55 лв.), по СПП (2430.51 лв.) и по Подмярка 13.1 (4492.67 лв.). В акта отделно се съдържат и Таблица 14 –
за размера на оторизираните суми, и Таблица 15 – за извършените плащания, като
се установява, че плащане в размер на 63.88 лв. по ЗДВП е извършено по
банковата сметка на заявителя на 24.04.2019 г.
Видно
от представената по делото обратна разписка (л. 53), уведомителното писмо е връчено лично на
жалбоподателя на 31.07.2023 г., а жалбата е депозирана в съда чрез
административния орган, в чиято деловодна система същата е входирана и заведена
на 11.08.2023 г.
По делото е представена и приета като доказателство административната
преписка по издаване на оспорения пред съда акт, в т. ч. и документите,
относими към компетентността на издалия акта административен орган, както и
допълнително представените в хода на делото доказателства от страните. С
протоколно определение от 15.02.2024 г. към делото е приложено и адм.
д. №146/2022 г. по описа на АС Стара Загора.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1
във връзка с чл. 146 от АПК, приема от правна страна следното:
Оспорването,
като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законоустановения срок,
против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на §1, т. 13 от ДР на ЗПЗП Разплащателната агенция (РА) е специализирана акредитирана структура
за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от
Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително
интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на
законодателството на Европейския съюз (ЕС). В чл. 11 и чл. 11а от ЗПЗП е предвидено,
че ДФЗ е акредитиран за единствена РА за Република България за прилагане на
Общата селскостопанска политика на ЕС. Съгласно чл. 20а, ал.1 и ал. 2, т. 2 от
ЗПЗП изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор на РА и я
представлява. По силата на чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФЗ
може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или
от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне
по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или
сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по ЗУСЕФСУ
и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник- изпълнителните
директори и на директорите на областните дирекции на фонда. По делото е
представена и приета като доказателство заповед № ОЗ-РД/3203#1/24.07.2023 г. (л. 56 – 59), с която изпълнителният
директор на ДФЗ е делегирал на заместник- изпълнителния директор на ДФЗ П.Д.С.
правомощията да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и
мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане до кандидатите за финансово подпомагане. В случая оспореният акт за
отказ на финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани
на площ за кампания 2018, е подписан от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ
П.Д.С.. Следователно обжалваното уведомително писмо с изх. № 02-240-2600/4581#10 от 26.07.2023 г. е издадено от материално
компетентен орган, при упражняване и в рамките на надлежно делегираните му със
заповед № ОЗ-РД/3203#1/24.07.2023 г. на изпълнителния
директор на ДФЗ правомощия.
Както бе отразено
по-горе, по отношение подаденото от жалбоподателя заявление за
подпомагане с УИН 24/080618/08426 за кампания 2018 г. оспореното понастоящем
уведомително писмо се явява второ по ред, след като с решение
№ 298 от 08.07.2022 г. по адм. д. № 146/2022 г. на АС Стара Загора, оставено в
сила с решение № 5330 от 18.05.2023 г. по адм. д. № 9014/2022 г. на ВАС,
уведомително писмо с изх. № 02-240-2600/4581 от 31.03.2021 г. на заместник-изпълнителния
директор на ДФЗ е отменено, като незаконосъобразно, и съответно съдът е върнал
преписката на органа за ново, мотивирано произнасяне при спазване на дадените
със съдебното решение указания по тълкуване и прилагане на закона. В тази
връзка и предвид наведените в жалбата доводи за пълно несъответствие на
оспореното понастоящем уведомително писмо с влязлото в сила съдебно решение,
водещо според жалбоподателя до нищожността му в хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК, съдът приема следното:
Безспорно
е, че административният орган е обвързан от указанията на съда по тълкуването и
прилагането на закона, поради което в случая заместник-изпълнителният директор
на ДФЗ е бил задължен да постанови административен акт в съответствие с дадените
в мотивите на решение № 298 от 08.07.2022 г. указания. Съгласно разпоредбата на
чл. 177, ал. 2 от АПК актовете и действията на административния орган,
извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни.
Съдържанието на посочената правна норма разкрива предвидената от законодателя
санкция за неспазване на силата на присъдено нещо, присъща на съдебните
решения, а не на мотивите за тяхното постановяване. Подобно на визираното
противоречие може да бъде налице, когато с административния акт е отказано или
е признато дадено субективно право и то със сила на присъдено нещо, т. е.
повдигнатият пред съда правен спор е разрешен по същество. В случаите, при
които съдът, поради констатиран порок във формата и/или съдържанието на
първоначалния административен акт, и/или при установени за допуснати от
административния орган съществени нарушения на административнопроизводствените
правила при издаването му, е отменил акта и е върнал преписката за ново
произнасяне, не е постигнато окончателно разрешаване на правния спор, т. е.
единствено се възстановява неговата висящност. Когато обаче съдът се е
произнесъл и по материалната законосъобразност на акта, чрез ясно изразено
отричане или признаване на съответното субективно право, без значение дали е
приложена нормата на чл. 173, ал. 2 от АПК, то издаването на нов
административен акт при повторно отричане или признаване на правото и то на
същото основание от страна на административния орган ще доведе до пререшаване
на спора, респективно ще обуслови нищожността на акта. В настоящия случай с влязлото в законна сила
решение
№ 298 от 08.07.2022 г., постановено по адм. д. № 146/2022 г. по описа на АС Стара
Загора, уведомително
писмо с изх. №02-240-2600/4581 от 31.03.2021 г. е отменено, поради нарушение на
чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като правото на жалбоподателя за финансово
подпомагане в оспорената част от акта не е признато или отречено изрично от
съда, доколкото разрешаване на спорното право не е било възможно поради липсата
на изложени в акта фактически и правни съображения. Съдът е върнал преписката с
указания за ново мотивирано произнасяне по подаденото заявление за подпомагане,
т. е. при това произнасяне органът следва да изложи съответните относими мотиви
в административен акт, постановен като завършек на едно законосъобразно
проведено административно производство.
Така, съобразявайки
съдържанието на оспорения понастоящем административен
акт, настоящият съдебен състав не намира основание да приложи хипотезата на чл.
173, ал. 2 от АПК, доколкото дори и при постановяването му да са допуснати
нарушения на процесуалните правила, в частност на тези, относими към формата и
съдържанието му, както и ако същото противоречи на материалния закон, то това в
случая ще доведе единствено до отмяната му поради незаконосъобразност, т. е.
частичният отказ да се изплати финансово подпомагане, обективиран в
уведомително писмо с изх. № 02-240-2600/4581#10 от 26.07.2023 г., издадено от заместник-изпълнителния
директор на ДФЗ, не противоречи на влязло в сила съдебно решение, с което е
разрешен по същество материалноправния въпрос има ли право земеделският
производител EТ „М.-М.М.“
на заявеното от него финансово подпомагане по СЕПП, СПП, ЗДП и Подмярка 13.1 за
кампания 2018 г. в размер на 12 857.82 лв.
В
случая съдът намира, че процесният административен акт е издаден в изискуемата
от закона форма. Същият съдържа изискуемото се съдържание от гл. т. наличието
на изложени от административния орган правни и фактически съображения,
обусловили крайния му правен извод.
За въвеждане на максимална яснота по отношение
повдигнатия пред съда спор и изложените в тази връзка от жалбоподателя доводи
за немотивираност на административния акт е необходимо преди всичко да се
посочи следното:
Административното производство по реализация на финансовото
подпомагане по процесните схеми и мерки (СЕПП, СПП, ЗДП и Подмярка
13.1), подаването на заявление за подпомагане от
заинтересования кандидат, формата, редът, в т. ч. и сроковете за подаване и
съдържанието, са уредени посредством правилата, съдържащи се в Наредба № 5 от
27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за
директни плащания – Наредба
№ 5 от 27.02.2009 г. (чл. 1
от наредбата), като
РА извършва административни проверки и проверки на място във връзка с
подадените заявления. Условията и редът за прилагане на схемите за директни
плащания по чл. 38а от ЗПЗП се съдържат в Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за
условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания (Наредба № 3 от 17.02.2015 г.). Съгласно чл. 38в от ЗПЗП не се изплащат
директни плащания, когато отговарящата на условията за подпомагане площ на
стопанството е под 0,5 хектара. Предоставянето на финансова помощ по Подмярка
13.1 е уредено съответно в Наредба № 6 от 24.02.2015
г. за прилагане на мярка 13 „Плащания за райони с природни или други специфични
ограничения“ от ПРСР 2014 – 2020 г. (Наредба № 6 от 24.02.2015
г.). Съгласно чл.
37, ал. 2 от ЗПЗП РА извършва административни проверки на подадените
заявления чрез интегрираната информационна система, като съпоставя данните от
заявленията с данните в регистрите. Тези административни проверки се извършват
автоматизирано, като резултатите от тях се отразяват само в административния
акт, с който се взема решение по чл. 11а, ал. 1, т. 1 от ЗПЗП по заявленията за
подпомагане. Съгласно ал. 3 на чл. 37 от ЗПЗП РА всяка година проверява на
място контролна извадка от подадените заявления за подпомагане въз основа на
анализ на риска, като съобразно ал. 4 проверките на място се извършват чрез: 1. инспекция на земеделското стопанство; 2. методи за дистанционно
наблюдение. По силата на чл.
43, ал. 2 от ЗПЗП РА проверява заявленията за подпомагане по схемите за
директни плащания съгласно чл. 37 от същия закон. РА намалява размера на
плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания и когато:
кандидатът е заявил площи, които не стопанисва или е заявил площи, които не
отговарят на условията за допустимост за подпомагане, определени в наредбата по
чл. 40 от ЗПЗП (чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП), съответно заявените за подпомагане площи
са оценени като неотговарящи на условията за допустимост за подпомагане при
проверките, извършвани по реда на чл.
37, ал. 3 и 4
от ЗПЗП (чл.
43, ал. 3, т. 10 от ЗПЗП).
Съгласно чл. 40 от ЗПЗП критериите за допустимост на земеделските площи за
подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ се уреждат в наредба, като в
случая това е Наредба № 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на
земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ (Наредба № 2 от 26.03.2018 г.). Съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗПЗП РА
намалява размера на плащането или отказва плащане по ал. 3 съгласно критериите,
установени в законодателството на ЕС.
Съгласно
разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК,
административният акт трябва да съдържа фактическите и правни основания за
неговото издаване, формулирани по начин, даващи възможност на адресата на акта
да разбере волята на органа и да защити правата и интересите си, ако счита, че
са нарушени. Фактическите основания за издаването на акта по смисъла на чл. 59,
ал. 2, т. 4, предложение първо от АПК са конкретните факти, въз основа на които
административният орган приема, че са налице нормативно предвидените
материалноправни предпоставки за упражняване на предоставена му от закона
компетентност. Правните основания са тези, въз основа на които органът
упражнява предоставеното му от държавата правомощие. Ако органът не е посочил
правно основание или ако фактите, установени по делото, не съответстват на
юридическите факти, визирани в сочената правна норма, органът не би могъл
законосъобразно да постигне целения правен резултат.
В
случая и при отчитане на допустимостта мотивите на административния орган да са
представени и в табличен вид, естествено в съчетание с ясни и непротиворечиви
допълнително изложени бележки, съдът приема, че по-гореизброените изисквания на
закона по отношение съдържанието на административния акт са спазени.
Доколкото
е налице произнасяне по заявление за подпомагане по схеми и мерки за директни
плащания, базирани на площ за кампания 2018 г., то предвид съдържанието на акта
не остава съмнение, че обхватът на това произнасянето касае именно заявените от
кандидата парцели по тези схеми и мерки за подпомагане, т. е. налице е пълно
произнасяне по подаденото от кандидата заявление за финансово подпомагане.
В
случая се установява, че за да откаже оторизация, съответно да не изплати
заявеното в общ размер на 12 857.82 лв. финансиране, органът е приел, че
като цяло са нарушени изискванията за допустимост за подпомагане на заявени от
кандидата земеделски парцели и части от парцели по СЕПП, СПП, ЗДП и Подмярка 13.1,
съдържащи се в Наредба № 2 от 26.03.2018 г. Отказът е обоснован с нормата на чл.
43, ал. 3, т. 4 и ал. 4
от ЗПЗП, както и разпоредбата на чл. 13 от Наредба
№ 6 от 24.02.2015
г. РА е отказала изплащането на финансова помощ за разликата между
декларираната площ и установената площ при проверка на място (наддекларирана площ), тъй като за парцелите и частите от
парцели е установено несъответствие с условията на чл. 10, ал. 1, т. 1 и ал. 2,
т. 1, предложение второ и т. 2, б. „а“ от Наредба № 2 от 26.03.2018 г., т. е.
кандидатът е заявил за подпомагане площи, които не се стопанисват и не отговарят
на условията за допустимост за подпомагане. От фактическа страна тези правни
изводи се основават на констатациите от извършената проверка на място,
обективирани в изготвения Доклад за проверка на площи, който е цитиран в
пояснителната част от писмото. Според тези установявания на контролния орган,
подкрепени и със значителен снимков материал, определените като недопустими
площи са неподдържани, не се обработват, на тях не може да бъде установена
заявената за подпомагане култура, съответно е налице храстовидна растителност и
висок тревостой, т. е. в уведомителното писмо се съдържа изложение на
фактическата обстановка, обусловила приложението на материалния закон.
Нормативно и фактически обоснован е и определеният размер на начислена
неудържана санкция по реда на чл. 19а от Делегиран Регламент №640/2014 г. на
Комисията. В случая не могат да бъдат споделени съображенията за формалност и
привидна пълнота по отношение изложените от органа фактически и правни
съображения, довели до формиране на разпоредителната част от акта. Доколко
обаче изложените факти и обстоятелства правилно са подведени под юридическите
факти на приложените в случая материалноправни норми, е въпрос на материална
законосъобразност на акта.
Съдът
не констатира наличието на допуснати при постановяването на уведомителното
писмо съществени нарушения на административнопрозводствените правила. Доколкото
вече бе обсъден съдържателният обхват на акта от гл. т. на стореното
произнасяне спрямо заявеното от кандидата, то подобно нарушение не се отчита от
съда. Отделно от последното не може да се отчете и че при постановяването на
административния акт органът не е събрал относимите за случая доказателства,
както и че не е изяснил всички факти и обстоятелства. Видно от съдържанието на
административната преписка и издадения въз основа на документите от нея краен
акт, именно разликата в декларираната и установена след извършената проверка на
място площ на заявените парцели, доколкото не са спазени условията за
допустимост, са обусловили крайния извод на административния орган.
Оспореното
уведомително писмо е издадено при правилно приложение на материалния закон.
Както
вече бе посочено по-горе, критериите за допустимост на земеделските площи за
подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ се съдържат в Наредба № 2 от 26.03.2018
г., в сила от 30.03.2018 г., като същите се прилагат спрямо схемите за директни
плащания на площ по чл.
38а, ал. 1 от ЗПЗП, както и спрямо мярка 13 „Плащания за райони с природни
или други специфични ограничения“ от ПРСР 2014 – 2020 г. Съгласно чл. 10, ал.
1, т. 1 от наредбата трайно неподходящи за подпомагане са земеделските площи
или части от тях, заети от дървесна и храстовидна растителност. Съгласно чл. 10,
ал. 2, т. 1. и т. 2, б. „а“ от наредбата временно неподходящи за подпомагане са
земеделските площи или части от тях, за които в календарната година се
установи, че са изоставени – земеделски площи без наличие на земеделска дейност
(производство на продукция
или поддържане в състояние, годно за производство), които могат да бъдат приведени в
състояние, годно за подпомагане чрез стандартни земеделски мероприятия или чрез
премахване на камъни, дървесна, храстовидна и друга нежелана растителност или
че височината на тревостоя е над 0,5 м за земи под угар и междуредията в трайни
насаждения. Предвид така очертаната нормативна регулация и съобразно
установяванията в доклада от извършената на място проверка, се формира извод за
пълно несъответствие на по-голямата част от заявените за подпомагане площи
именно с част от критериите за допустимост по смисъла на чл. 10 от Наредба №2
от 26.03.2018 г., т. е. площите са неподдържани и затревени, задължение за
недопускането на което през цялата календарна година кандидатът безспорно е
поел по-рано с подаване на заявлението си за подпомагане. Констатациите от
доклада, че са налице парцели и части от парцели, които не са обработвани в
междуредията, респективно са значително затревени, както и такива в които не
може да се установи заявената за подпомагане земеделската култура, са
подкрепени със значително количество снимков материал. Съдът и без да притежава
специални и задълбочени познания във въпросната област установява на пръв
поглед именно подобна на констатираната от органа фактическа обстановка, която
апропо не бе оспорена по делото от страна на жалбоподателя. В случая проверката
на място е назначена изцяло при спазване на изискванията по чл. 26а и чл. 26б
от ЗПЗП. Изготвеният от проверяващите органи контролен лист (доклад) има характер на официален документ по
смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК – издаден от длъжностни лица, в кръга на
службата им, по установената форма и ред. Обвързващата доказателствена сила на
тези документи не е оборена в хода на съдебното производство от страна на
жалбоподателя. Последният не представи доказателства,
оборващи установеното
от административния орган фактическо обстоятелство за наличието на недопустими по смисъла
на Наредба
№ 2 от 26.03.2018 г. площи. Така нито в жалбата, нито в хода на съдебното
производство бе направено възражение относно фактическите установявания,
обективирани в Доклада от проверката на място, обуславящи приложението в случая
на чл.
43, ал. 3, т. 4 във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1, предложение
второ и т. 2, б. „а“ от Наредба № 2 от 26.03.2018 г. Не се ангажираха никакви
доказателства за възложени и извършени агротехнически и механични мероприятия,
които да опровергаят констатациите от извършената на място проверка, в т. ч. и
доказателства за извършването на необходимата почвообработка в процесните
парцели с цел привеждането им в съответствие с изискванията за допустимост.
Предвид
изложеното и с оглед на съвкупната преценка на наличните доказателствата по
делото съдът приема за обоснован и доказан извода на административния орган за
наличието на материалноправните основания, обуславящи извършения чрез уведомително
писмо с изх. № 02-240-2600/4581#10 от
26.07.2023 г. отказ за оторизация, съответно изплащане на заявеното от жалбоподателя
финансово подпомагане по СЕПП, СПП, ЗДП и Подмярка 13-1 в общ размер на 12 857.82
лв.
Мотивиран от
горното, съдът намира, че в оспорената му част административният акт е валиден,
издаден в предписаната от закона форма и с необходимото му съдържание, без да
са допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с приложимите материалноправни
разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора искането на ответника за разноски се явява основателно и следва да бъде уважено, като на
основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 144 от АПК,
чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ жалбоподателят EТ „М. – М.М.“ следва да бъде осъден да заплати на
ДФЗ сумата от 100.00 лв., представляваща разноски за възнаграждение на
представлявалия ответника юрисконсулт.
Водим от горните мотиви, Старозагорският административен съд на основание
чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на EТ „М. – М.М.“, ЕИК ***, срещу Уведомително
писмо с изх. № 02-240-2600/4581#10 от
26.07.2023 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие” за извършена оторизация
и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания,
базирани на площ за кампания 2018 г., по заявление за подпомагане с УИН:
24/080618/08426 в частта му относно извършените намаления на исканото финансово
подпомагане със сумата от 12 857.82 лв. от общо заявения размер от 12 921.70
лв., като неоснователна.
ОСЪЖДА EТ „М. – М.М.“, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. ***, да заплати на Държавен фонд „Земеделие” гр. София
сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: