Р Е Ш Е Н И Е
№І-14 02.03.2021 г., град Бургас
В И М Е Т
О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, първи въззивен състав, в публично съдебно
заседание на трети февруари през две
хиляди и двадесет и първа година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галя Белева
ЧЛЕНОВЕ:1/Пламена Върбанова
2/ Йорданка Майска
при секретаря Ани Цветанова,
като разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова в.гр.д. № 2835 по
описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по
делото е с правно основание чл. 258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба на Главна дирекция "Изпълнение
на наказанията"- гр.София,чрез пълномощник инспектор Тодор Чанев- старши
юрисконсулт в ОС"ИН"- Бургас със служебен адрес за призоваване:
гр.Бургас,пл."Жени Патева"№1,ет.3 , против Решение № 260433/15.10.2020г.
на РС-Бургас в частта, с което Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията"- гр. София,е
осъдена да заплати на Й.Д.А. сумата
от 994,25
лв.,представляваща неплатено допълнително възнаграждение за положен труд от 144
часа и 5 минути извън времето на дежурство в периода 15.05.2017г. -
15.07.2020г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от подаване
на исковата молба на 15.07.2020г. до окончателното ѝ
изплащане, както и 298,28 лв.,представляващи направените
по делото съдебни разноски съразмерно с уважената част от иска;
присъдена е в
тежест на въззивника- държавна такса от 50 лева в полза на БРС и
разноски за съдебно-икономическа експертиза от 200 лева.
Във въззивната жалба се твърди, че
решението е неправилно и необосновано в обжалваната част.Изложени са подробни и обстоятелствени съображения
относно събраните от районния съд гласни
доказателства / разпит на свидетелите Д. и М./, като се твърди неустановяване
при условията на пълно и главно доказване на
твърдяни от ищеца обстоятелства- че времето за инструктаж, сдаване и
предаване на смяната отнемали за всяко
от 282-те дежурства, положени от него,
време, представляващо отработено
в повече работно време, за което
от БРС е присъдено възнаграждение.
Въззивникът сочи, че практиката на въззивният съд по заведени идентични
дела възприемала, че времето за инструктаж, сдаване и приемане на дежурствата в
затвора са в рамките на 30 минути общо. Моли се отмяна на решението в
обжалваната част и отхвърляне на предявения иск.Алтернативно, ако съдът намери
иска за основателен, се моли присъждане на сума до тридесет минути на
смяна.Моли присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В проведеното пред БОС открито съдебно заседание въззивникът не
изпраща процесуален представител.
Постъпил е писмен отговор по
въззивната жалба от адвокат Георги Михов като процесуален
представител на ищеца Й.Д.А., в който
заявява възражения по всеки от доводите на въззивната жалба,която намира за
неоснователна. Прави се позоваване на практика на Съда на Европейския съюз -
преюдициални заключения на СЕС по тълкуването на Директива 93/104 относно някои аспекти на организацията на работното време и Директива
2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно някои
аспекти на организацията на работното време/Решение от
09.09.2003 г. по дело С-151/02 Landeshauptstadt
Kiel/Norbert Jaeger, Решение от 11.01.2007 г. по дело С-437/05 Jan
Vorel/Nemocnice Cesky Krumlov; Решение от
25.11.2010 г. по дело С-429/09 Gunter Fuss/Stadt
Halle/. Сочи се, че тези съдебни актове са постановени по преюдициални
запитвания и с тях се дава тълкуване, че разграничителният критерий е дали по
време на дежурството работникът или служителят е длъжен да бъде на разположение
на място, определено от работодателя, тоест, когато работникът или служителят е
длъжен да присъства физически на място, определено от работодателя, цялото
дежурство се счита за работно време, а когато изпълнява задълженията си на
повикване, работното време е само времето, през което действително е положен
труд. Неактивната част от дежурствата /време за спане, почивка, храна,
физиологични нужди/ също представлява работно време, ако работникът или
служителят присъства физически на място, определено от работодателя - дело
Jaeger. В Решение от 11.01.2007 г. по дело С-437/05 Jan Vorel/ Nemocnice Cesky
Krumlov, като се позовава на предходна своя практика по дело Dellas, СЕС
посочва, че дежурствата, изпълнени от работник при режим на физическо
присъствие в заведението на работодателя, следва да се считат в своята цялост
като работно време, независимо от това дали работникът действително е полагал
труд по време на тези дежурства. Сочи, че свидетелят Д. не е бил разпитван по
делото пред БРС; не била налице цитирана
от въззивника практика.Моли се потвърждаване на решението в обжалваната
част, както и присъждане на разноски в полза на въззиваемия, като представя
договор за правна защита и съдействие,удостоверяващ заплащането на адвокатско
възнаграждение от 300 лева и списък на разноските по чл.80 ГПК.В проведеното
пред БОС открито съдебно заседание
Никоя
от страните не заявява доказателствени искания.
Бургаският окръжен съд, при
служебната проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, на осн.
чл. 269 ГПК, намира, че същото е валидно и
допустимо.
Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на
страните и като съобрази Закона, настоящата инстанция намира от фактическа и правна страна следното:
Предявените искови претенции
са с правно основание чл.178, ал.1, т.3
във връзка с чл.187, ал.5, т.2 от Закона за МВР вр. чл.19, ал.2 от ЗИНЗС и
чл.16е от ППЗИНЗС.
Производството е образувано по иск на Й.Д.А., ЕГН ********** от гр.***, със съдебен адрес гр.Бургас,
ул.“Цар Симеон I“ № 111, вх.Б, ет.2 – адвокати Георги Михов и Деян Костов, против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр.София към Министерство на
правосъдието на Република България. С исковата си молба и приетото в съдебно
заседание изменение на иска ищецът предявява
осъдителен иск за сумата : от 1 000
лв.,претендирана като възнаграждение за положен от ищеца труд извън времето
за дежурство през периода 15.05.2017г. - 14.07.2020г., ведно със законната
лихва за забава върху главницата от подаване на исковата молба – 15.07.2020г.
до окончателното ѝ изплащане.
В исковата си молба, ищецът твърди, че се явявал за изпълнение на
служебните си задължения 30 минути преди да встъпи в дежурство, през което
време се привеждал в съответствие с изискванията за униформено облекло и външен
вид, получавал технически средства и
средства за принуда, участвал в инструктажа на надзорно-охранителния състав и
осъществявал заедно с предходната смяна встъпването и сдаването на дежурството.
След приключване на дежурството, ищецът оставал още 45 минути, през което време
извършвал дейности по сдаване на дежурството, предаване на помещенията,
попълване на постовата книга, изготвяне на докладни записки до дежурния,
сдаване на оръжието с попълване на специален картон. Ищецът посочва в исковата
молба, че това допълнително време от общо 1 час и 25 минути на смяна не се е
взимало предвид от работодателя и не е формирало заплащането на
възнаграждението до 11.05.2019г., а след тази дата е бил заплащан само половин
час от това допълнително отработено време. Ангажирани са доказателства.
Предявено е искане за назначаване на ССчЕ със задачи, формулирани в исковата
молба.
В преклузивния срок по чл.131
ал.1 от ГПК ответникът представя писмен отговор, с който оспорва иска. Признава
правоотношението с ищеца, заеманата от него длъжност през процесния период и
работата на 24, 12 и 8-часови смени. Твърди, че времето за инструктаж,
приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство са част от работното
време според нормата на чл.16е, ал.1, т.3 от ППЗИНЗС, а 60 и или 90-минутните
почивки не представляват работно време и не би следвало да се заплащат от
работодателя като „отработено време”. Сочи, че в ежедневните ведомости е
обособена отделна графа, в която са разпределени нормативно установените
почивки за всеки служител от наряда. Позовава се на нормативно определени
часове за полагане и заплащане на извънреден труд – чл.187, ал.5, т.2 и ал. 7 ЗМВР във вр. с чл.211, ал.5, т.2 ЗМВР (отм.). Представят се писмени доказателства.
Налице е изменение от ищеца на исковата
претенция на основание чл. 214 ГПК, като същата е увеличена и се счита за предявена за
сумата от 1000 лева (вместо
първоначалния размер от 200 лева за 200 часа труд) за 300
часа труд, положен извън времето за дежурство за заявения с исковата молба
период.
При така изложената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По делото не се спори, че
въззиваемият (ищец) Й.Д.А. е в служебно
правоотношение с ответната Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, като
през процесния период 15.05.2017г. - 15.07.2020г. е работил на длъжността
„надзирател“ в Затвора – Бургас, като е полагал труд по служебното
правоотношение, изпълнявайки и 24-часови, 12-часови и 8-часови дежурства по
график.
С оглед наведените във въззивната
жалба доводи, спорен по делото е въпроса относно времетраенето
(продължителността) на положения от ищеца извънреден труд при дадените от него
дежурства през процесния период.
От представените по делото
заповед № ЧР-05-11/30.01.2015 г., заповед № ЧР-05-78/09.04.2015 г. и заповед №
ЧР-05-120/21.04.2017 г., всички издадени от министъра на правосъдието, се
установява, че за дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваемост на
работния процес, работното време се организира в 8, 12 или 24 часови наряди по
утвърден график или дежурство, а
положеният труд от държавните служители извън установеното работно време се
компенсира при условията и в размерите, определени в ЗМВР. Със заповед № 453 от
14.08.2014 г. на началника на Затвора - Бургас е определена организацията и
разпределението на работното време на служителите, а със заповед №
Л-2271/13.05.2019 г. и заповед № Л-2788/14.06.2019 г., издадени от главен
директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ при МП е определено времето за
подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от
наряд или дежурство за всички затвори да е в рамките на 30 минути и считано от
11.05.2019 г. същото се включва към отработеното време съгласно чл. 16е, т. 3
от ППЗИНЗС и т. 16 от Заповед №ЧР-05-11/30.01.2015 г. Впоследствие със заповед
№ 436 от 01.07.2019 г. на началника на Затвора Бургас е определено, че времето
за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от
наряд или дежурство в Затвор Бургас и ЗО следва да е при 24 и 12 часови
смени–30 минути, а при 12 часови нощни смени, 8 часови смени и всички временни постове по
чл.309, ал.3, т.4 от ППЗИНЗС – 15 минути.
По делото е извършена съдебно- счетоводна експертиза,
чието заключение не е оспорено от страните и е прието от съда.От същото се
установява, че през процесния период 15.05.2017г. - 15.07.2020г. за ищеца са
отчетени 282 броя положени дежурства, от които 24-часовите са 115, 12-часовите
дневни са 101, 12-часовите нощни са 65 и едно 8-часово дежурство. Вещото лице е
установило, че за периода 15.05.2017г. - 01.07.2019г. при определяне на
трудовото възнаграждение на ищеца не е отчитано времето на дейностите по
приемане и сдаване на дежурството, съответно труд за този вид дейност не е
заплащан. Тези дейности се отчитат едва след 01.07.2019г., като за останалата
част от процесния период /01.07.2019г. - 15.07.2020г./ в начислените и
изплатени суми за трудово възнаграждение участват суми, съответстващи на
отработено време съответно 30 минути за 24-часови смени и за 12-часови дневни
смени и 15 минути за 12-часови нощни смени и за 8-часовите смени.
С оглед изясняване фактическата
обстановка, по делото са събрани гласни доказателства. Разпитаният по делото свидетел В. Д. – колега на
ищеца, също на длъжност „надзирател“ в Затвора – Бургас, сочи следните
релевантни за спора дейности на надзирателите : отива на работа в 07.30 часа,
минава през КПП, където се легитимира със служебна карта и си оставя телефона;
до 07,45 часа се подготвя за дежурството, записва се в протоколния лист за
инструктаж и в ежедневната ведомост, в стаята за инструктаж командирът на
отделение поверява надзирателите за служебни карти и белезници; в 07,45 часа
започва инструктажът и продължава 15-25 минути; всеки надзирател приема поста,
на който е назначен /респективно приключващата смяна сдава поста/, като за
всеки от постовете времето е различно – най-дългата проверка продължава 20-25
минути /за поста на етаж № 3/; след сдаването на постовете всички надзиратели
се събират и изчакват, след което започва отвода, който обикновено приключва
към 08,45 часа. Едва след тази дейност надзирателите са свободни да напуснат
работното си място. Свидетелят сочи, че при 12-часовите дежурства смяната се
извършва в 19,50 часа, като сдаващите също участват във вечерната проверка в
корпуса на затвора, която започва в 20,00–05 часа и приключва 20,20-25 часа.
Свидетелят Д. М. - началник на сектор
„Надзорно- охранителна дейност“ в Затвора – Бургас твърди, че след 01.07.2019г.
всички служители от застъпващата смяна на надзорно-охранителния състав следвало
да се явяват за инструктаж в 07,50 часа, а преди това този инструктаж е
започвал от 07,45 часа. Вечерният инструктаж след 01.07.2019г. започвал в 19,50
часа, а дотогава – в 19,45 часа. Според показанията на свидетеля, продължителността на сутрешния инструктаж е
5-7 минути, а на вечерния – 2-3 минути, а времето за приемането и сдаването на
постовете отнемало около 15 минути. Твърди, че след сдаването на поста се
извършвало освобождаване на дежурната смяна от главния надзирател, продължаващо 2-3 минути и приключвало в
08,20-22 часа, след което надзирателите нямали други задължения и се
свобождавали.
Доколкото спорно пред настоящата
инстанция е времетраенето на положения при дадените от него дежурства през
процесния период, съдът намира следното:.
Съобразно чл. 19 от ЗИНЗС, част от служителите в ГД „Изпълнение на
наказанията“ и в териториалните й служби са държавни служители, които пряко
осъществяват дейности по изпълнение на наказанията или на мярката за
неотклонение задържане под стража. По отношение на тази категория служители, в
т.ч. и ищецът, се прилагат разпоредбите относно държавната служба в ЗМВР,
доколкото в ЗИНЗС не е предвидено друго
В чл. 16e от ППЗИНЗС е посочено, че отработеното време включва: работните
часове в рамките на установеното редовно работно време, удълженото работно
време, времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или
дежурство, времето за физиологични почивки, времето за отдих, времето за
хранене, фактически извършената работа по време на разположение /активен период
на разположение в поделението/, времето за провеждане на професионално
обучение, времето на дежурство, като при 12- и 24- часов график на наряд или
дежурство се отчитат и заплащат 12 часа и 24 часа отработено време.
Съгласно
разпоредбата на чл.
305 от ППЗИНЗС назначените в наряд са длъжни да се явят в поделението в
определеното за инструктаж време, годни да изпълняват служебните си задължения,
като застъпващите в наряд трябва да бъдат облечени в установената униформа и
снаряжение и да имат спретнат външен вид, като нормите на чл.300 до чл.314 от ППЗИНС
регламентират задълженията на нарядът в арестите. Нарядът в арестите се състои
от главни надзиратели, младши инструктор по охраната, командир на отделение и
надзиратели с функционални задължения на дежурни по арест, постови ,конвоиращи
и водачи на специализиран автомобил. Назначените в наряд се явяват в
определеното за инструктаж време, годни да изпълняват служебните си задължения
и в установената униформа и снаряжение, а застъпващите в наряд трябва да бъдат
облечени в установената униформа и снаряжение и да имат спретнат външен вид.
Чл. 307 от ППЗИНС урежда процедурата по инструктаж, а чл. чл. 311 от ППЗИНС
смяната на постовите.
Следва да се
отбележи, че горепосочената нормативна уредба не определя времевия интервал, в
който следва да се извършват действията по подготовка и провеждане на инструктаж,
приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство, извършването на които
се претендира като извънреден труд.
В тази връзка,
съгласно в т. 9 от заповед № 453/14.08.2014 г. на началника на Затвора Бургас е
посочено ежедневните инструктажи на наряда в затвора и затворническите
общежития да започват 15 минути преди началото на работното време за
конкретното работно място, т. е. ищецът е бил длъжен да е на работното си място
най-малко 15 минути преди началния час на дежурството му, т.е. най-рано в 7.45
часа.
По делото конкретно
и ясно за целия процесен период от време не се установява ищецът да се е явявал
на работа за дежурство преди определеното за това време - 7.45 часа. Установено
е също, че при извършеното замерване(относно времето за провеждане на
инструктаж, приемане и сдаване на постове и освобождаване на дежурната смяна)
съгласно оспорения от ищеца протокол, рег.№856/21.02.2019г., че
времето за провеждане на инструктаж, приемане и сдаване на постове и освобождаване
на дежурната смяна, е общо 30 мин.
От ангажираните
свидетелски показания се установи, че преди и след всяко дежурство, независимо
от неговата продължителност, въззиваемият(ищец) извършва дейности по приемане и
сдаване на дежурството, което обстоятелство не се оспорва от
въззивника(ответник), а напротив – горепосочените
издадени заповеди за заплащане на допълнително възнаграждение за тези дейности,
считано от 01.07.2019 г., представляват извънсъдебно признание на ответника по
отношение на този факт.
БРС е обсъдил задълбочено всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства в тяхната съвкупност и въз основа на анализа е достигнал до
правилен и законосъобразен извод,че преди началния час и след крайния час на
всяко дежурство,независимо от неговата продължителност,ищецът извършва дейности
по участие в инструктаж,приемане и сдаване на дежурството,което време
представлява извънреден труд и следва да се заплаща от работодателя.
Горният извод е правилен и е в съответствие с практиката на СЕС по тълкуването на Директива 93/104 и Директива
2003/88/ЕО,на които се е позовал въззиваемият.Съгласно
чл. 2 от Директива № 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4.11.2003 г. относно някои аспекти
на организацията на работното време, работното време е всеки период, през който
работникът или служителят или работи, или е на разположение на работодателя и
изпълнява своята дейност или задължения, в съответствие с националното законодателство
и/или практика.
Безспорно
по смисъла на чл. 307 и 311 от ППЗИНЗС
действията по подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и
освобождаване от наряд или дежурство са част от задълженията на служителя и
следва да се извършват в работно време. В случай, че те не се осъществяват в
установеното за работника или служителя време, тези дейности представляват
извънреден труд по смисъла на чл. 143, ал. 1 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 176
от ЗМВР, към която препраща чл.19, ал.2 ЗИНЗС, брутното месечно възнаграждение
на държавните служители на МВР се състои от основно и допълнителни такива, а в
чл.178, ал.1, т.3 и чл.179, ал.1, предл. второ е посочено, че към основното
месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни такива
за извънреден и за нощен труд. Редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители, са определени със
заповеди на министъра на правосъдието, в които е отбелязано също, че
извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение (чл. 187, ал. 7 ЗМВР).
Тъй като по делото
не се съдържат доказателства и твърдения
относно конкретната продължителност на дежурства, положени от ищеца по 24 и 12
часови смени през процесния период, с време на разположение повече от 30
минути преди началото и края на
конкретно дежурство, то исковата претенция за положен извънреден труд над 30
минути на дежурство, се явява недоказана.
Както бе установено от извършената по делото
експертиза, неоспорена от страните , вещото лице е посочило, че за периода 15.05.2017г.-30.06.2019г. в начислените
суми за трудово възнаграждение не участват суми за дейности по приемане/сдаване
на дежурства, съответно, труд за този вид дейност не е заплащан.
За периода 01.07.2019г.-15.07.2020г. в начислените
и изплатени суми за трудово възнаграждение, участват суми, съответстващи на
отработеното време съответно на 30 минути – за 24 и 12-часови смени и 15
минути- за 12 часови нощни смени и 8 часови дневни смени(определени със заповед №
Л-2271/13.05.2019 г. ; заповед № Л-2788/14.06.2019 г., издадени от главен
директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ при МП и съгласно Заповед№436 от
01.07.2019г. на началника на затвора Бургас).
Страните не спорят, че за тази част от исковия период- от 01.07.2019г.
до 15.07.2020г., възнаграждението за приетото от настоящата съдебна инстанция
времетраене на положен извънреден труд- 30минути за 24 – и 12-часови дневни
смени, както и 15 минути за 12-часови
нощни 8-часови смени, е платено от ответника, поради което, на ищеца(въззвиаем) следва заплащане
на положения извънреден труд за останалата част от исковия период- 15.05.2017г.-30.06.2019г..
По гореизложените
съображения, въззивният съд намира, че искът е основателен и доказан само до
този размер, за периода от 15.05.2017г.-30.06.2019г.. Заплащането на суми за
допълнително положен труд извън този период, би довело до неоснователно
обогатяване на въззиваемия(ищец), тъй като работодателят е изпълнил
задължението си съгласно горецитираните заповеди.
Съгласно
заключението на вещото лице по извършената експертиза, за периода 15.05.2017г.-30.06.2019г.,
въззиваемият е положил общо 199 дежурства, както следва: 24 часови дежурства-
81 броя; 12
часови дневни дежурства- 70; 12-часови нощни дежурства- 48.
Установява се, че за периода 15.05.2017г.- 31.12.2017г въззиваемият е
положил общо 61 дежурства, от които: 24 часови дежурства за периода- общо 20
; 12-часови дневни дежурства- 24 броя;
12-часови нощни – 17 броя. Допълнително отработено отработеното време е 26 часа и 15 мин., като дължимото
възнаграждение след направеното служебно изчисление, на основание чл.162 от ГПК, възлиза на сума в размер от 159.23
лева.
За 2018г. Й.Д. е
положил 91 дежурства общо, от които 39 броя- 24-часови смени; 31 броя 12-часови
дневни дежурства; 21 броя- 12 часови нощни смени, като времето допълнително положения труд е 40 часа и 15
мин и съответстващата сума съгласно изчисленията на база заключението на вещото
лице е 257.87 лева.
За
периода 01.01.2019г. до 30.06.2019г., въззвиаемият е положил 47 дежурства общо,
от които 22 броя 24-часови дежурства; 15 броя 12-часови дневни смени; 10 броя
12-часови нощни смени(възнаграждение за извънреден труд- 172.05 лева за отработени 21 часа).
След
служебно изчисляване на основание чл.162
от ГПК( въз основа на заключението на вещото лице за броя на положените през
годините дежурства и размера на съответното трудово възнаграждение с увеличение
50% съгласно чл.187,ал.7 от ЗМВР), се установява ,
въззиваемият е положил общо 87 часа
и 30 минути извънреден труд,, като възнаграждението за допълнителния труд се
равнява на 589.15 лева, в който размер настоящата съдебна инстанция
намира предявеният иск за основателен.
Поради частичното несъвпадение на крайните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта , в която искът е
уважен до размера от 994.25 лева, представляващ допълнително
възнаграждение за положен труд от 144 часа и 25 минути извън времето на дежурство в периода
15.05.2017г. – 15.07.2020г.., като
следва да се присъди сумата от 589.15
лева
за периода 15.05.2017г.-30.06.2019г.
, представляваща възнаграждение за 87 часа и 30 минути извънреден труд.
С
оглед извода на настоящата инстанция за
частична неоснователност на предявения иск, обжалваното решение следва да бъде
отменено и в частта за разноските.
В
полза на ищеца А. е присъдена сумата от 298.28 лева, представляваща част от
направените от него разноски по делото за адвокатско възнаграждение С оглед
резултата от въззивното обжалване , размерът на разноските се редуцира на 176.74 лева, като до този размер
решението на БРС в частта за разноските следва
да се потвърди, а над него- да се отмени.
На
ищеца(въззиваем) на основание чл.78,ал.1 от ГПК, следва да се присъдят
разноски, направени във въззивното производство в размер на 176.74 лева съразмерно на уважената част от иска.
На основание чл. 78, ал.3 ГПК и чл.78,ал.8 от ГПК, на ответника(въззивник), следва
да се присъдят разноските, направени във въззивното производство съразмерно на
отхвърлената част от иска, а именно: сумата от 100 лева, представляваша
юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция и 14.72 лева- заплатена
държавна такса за въззивно обжалване. Юрисконсултското възнаграждение се
определя в размер на по 100 лева за всяка от инстанциите съобразно чл.78, ал.8
вр.чл.37 ЗПП вр.чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Мотивиран от
гореизложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА Решение №260433/15.10.2020г.,
постановено по гр.д.№3812/2020г. по описа на Районен съд- Бургас в ЧАСТТА, с която ГД „Изпълнение на
наказанията” гр.София, бул.”Ген.Н.Столетов” №21 е осъдена да заплати на Й.Д.А.,
ЕГН ********** от гр. ***, със съдебен адрес гр.Бургас, ул.“Цар Симеон I“ №
111, вх.Б, ет.2,, сумата над 589.15 лева за допълнително възнаграждение за положен
труд от 66 часа и 55 минути извън времето на дежурството в периода 15.05.2017г. –
15.07.2020г. до присъдения
размер от 944.25 лева, представляваща допълнително възнаграждение за
положен труд от 144 часа и 25 минути
извън времето на дежурство в периода 15.05.2017г. – 15.07.2020г., ведно
със законната лихва върху главницата от 355,10 лева, считано от датата на
подаване на исковата молба на 15.07.2020 г. до окончателното й плащане, както и в частта за разноските,според която ГД „Изпълнение на наказанията”
гр.София, бул.”Ген.Н.Столетов” №21 е осъдена да заплати на Й.Д.А., ЕГН **********от
гр. ***, съдебно –деловодни разноски над сумата от 179,44
лева, като вместо отхвърлените части ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й.Д.А., ЕГН **********
от гр. ***, със съдебен адрес гр.Бургас, ул.“Цар
Симеон I“ № 111, вх.Б, ет.2, иск против ГД
„Изпълнение на наказанията” гр.София, бул.”Ген.Н.Столетов” №21, за присъждане
на сума над сумата от 589.15 лева за допълнително възнаграждение
за положен труд от 66 часа и 55 минути извън времето на дежурството в периода 15.05.2017г. –
15.07.2020г. до присъдения размер от 944.25 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за
положен труд от 144 часа и 25 минути
извън времето на дежурство в периода 15.05.2017г. – 15.07.2020г., ведно със
законната лихва върху сумата от 355,10 лева, считано от датата на подаване на
исковата молба на 15.07.2020 г. до окончателното й плащане,както и за осъждане
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260433 от
15.10.2020г., постановено по гр.д.№3812/2020г. по описа на Районен съд-
Бургас в останалата част.
ОСЪЖДА Й.Д.А., ЕГН ********** от гр. ***, със
съдебен адрес гр.Бургас, ул.“Цар Симеон I“ № 111, вх.Б, ет.2, да заплати на ГД „Изпълнение на
наказанията” гр.София, бул.”Ген.Н.Столетов” №21 сумата от 14.72 .лева,
представляваща разноски за държавна
такса за въззивно обжалване и 100 лева-
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА ГД „Изпълнение на наказанията” гр.София, бул.”Ген.Н.Столетов“
№21 да заплати на Й.Д.А., ЕГН **********, сумата от 176.74 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанции съразмерно с уважената част от
иска.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове:1/
2/