Р Е
Ш Е Н
И Е №510
гр.Пловдив,16.04.2018 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд
,гражданско отделение, І гр. с.,в публично заседание на петнадесети март през две хиляди и
осемнадесета година ,в състав:
Съдия:
Атанаска Букорещлиева
при участието на секретаря Елена Ангелова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№478 по описа за 2016г. ,за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба, подадена от А.Х.Ч. ,с ЕГН ********** и адрес: **** ,против
Районен съд -Пловдив и Районен съд -Асеновград ,с която са предявени искове с правно основание чл.2б от ЗОДОВ.
В обстоятелствената част
на исковата молба ищецът твърди, че ответниците са нарушили правото му на разглеждане и решаване на
делото в разумен срок съобразно нормата на чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и
основните свободи и по-конкретно по отношение на следните производства-по нчхд №89/2004 г. по описа на РС- Пловдив и нчхд № 405/2007г. по
описа на РС-Асеновград. По отношение на първия ответник ищецът заявява, че нарушението се състои в
бездействие по нчхд №89/2004г. по описа на ПРС за
периода от 08.10.2004г.-23.05.2007г. или от момента на депозиране на частната
жалба от ищеца до изпращане на делото на ВКС за разпределение на друг еднакъв
по степен съд, с което общата продължителност на производството се увеличила с
2 години, 7 месеца и 15 дни. Навеждат
се твърдения за нарушение по чл.252, ал. 1 от НПК, неупражняване
на достатъчен контрол за дисциплиниране на подсъдимите и техните защитници в
съдебните заседания и незаконосъобразна процедура по отводи на всички районни
съдии в ПРС. По отношение на ответника Районен
съд-Асеновград ищецът поддържа, че е извършил нарушение чрез бездействие във връзка
с воденото нчхд № 405/2007г. по описа на
РС-Асеновград, продължило в периода 26.06.2007г.-15.11.2010г., или от деня на постъпване на делото в съда до
произнасянето на присъдата. Като конкретни прояви на твърдяното бездействие се
сочат: неупражняването на достатъчен контрол за дисциплиниране на подсъдимите и
техните защитници, даване ход на делото едва след 1 година, 4 месеца и 3 дни на
дата 29.04.2009г., незаконосъобразно протоколно определение от 08.04.2010г., с
което РС- Асеновград е прекратил производството по
делото на основание чл. 289, ал. 1
във вр. с чл. 24, ал.
4, т. 2 от НПК,бездействие по нчхд № 405/2007г. по описа на Районен съд Асеновград, довело до Присъда № 70
от 15.11.2010г. „… съдържанието на която нарушава правото на справедлив процес
от ЕКПЧ – като присъдата по същество е очевидно „произволна и явно
необоснована”, без правна основа и в случая няма никаква връзка между фактите и
приложимото право.”
Ищецът твърди, че воденото наказателно производство е продължило общо 7
години, 2 месеца и 13 дни , като в този период е включена и продължителността на ДП –дознание
№375/2003г. с оглед първоначално предявен иск и против Прокуратурата на Р
България, подробно описва
хронологията на събитията в периода 16.07.2003г. – 28.02.2011г., както и тези
във връзка с подадено Заявление № ***. Сочи, че с констативен
протокол по проверката на ИВСС било констатирано, че правото му по чл. 6, § 1 от Конвенцията е нарушено ,като е определено обезщетение в размер на 300 лв.,
но ищецът счел сумата за прекомерно занижена. Заявява се още, че продължителността на наказателното
производство оказала влияние в личностен план на ищеца, отразила се на личната
му и емоционална сфери, на неговия и на семейството начин на живот,
рефлектирало върху професионалната му реализация, общественото доверие и
социалните контакти, както и върху финансовото и здравословното му състояние.
Освен описаните в исковата молба неимуществени вреди, ищецът твърди ,че е
претърпял и имуществени такива ,изразяващи се в направени разходи за адвокатско
възнаграждение, преписи на документи, такси ,за транспорт и др.,които определя
общо на 6 063,97лв.- за производството пред АРС и 339,50лв.-за производството пред ПРС.
Предвид изложените факти и обстоятелства
,се иска от съда да постанови решение, с което да се осъди Районен съд – Пловдив да заплати на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер на 26 000 лв., както и обезщетение за имуществени вреди за сумата
от 339,50 лв., ведно със законната лихва върху двете главници от дата
08.10.2004 г. до окончателното им изплащане ,а
Районен съд – Асеновград да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер на 26 000 лв., както и обезщетение за имуществени вреди за
сумата от 6 063,97 лв., ведно със законната лихва върху двете главници от
дата 26.06.2007 г. до окончателното им изплащане.
Подробни съображения по спора са
развити в писмени защити ,депозирани от ищеца и от пълномощника му- адвокат Р..
Направено е искане за присъждане на разноски. С молба от 19.03.2018г. ищецът е
посочил банкова сметка, по която да му бъде изплатено определеното обезщетение
по делото ,а именно банкова сметка в *** с IBAN :***
В срока по чл. 131 от ГПК е подаден
отговор от ответника РС-Пловдив, с който е изразено становище за
неоснователност на предявения иск. Оспорват се всички
твърдения на ищеца за наличие на предпоставки за ангажиране отговорността на
ПРС, включително и тези, които се опират на констатациите от Протокола за
извършена проверка от ИВСС. На свой ред ответникът
твърди, че причините за настъпилото и констатирано забавяне са чисто обективни.
Признава, че действително ход на делото не е даван в няколко
поредни съдебни заседания, но само поради наличието на съответните процесуални
пречки. Производството се е забавило значително, но не
и неоснователно след поискания отвод, свързан с участието на свидетел- съпруга
на тъжителя, която е ***.
Последното е станало причина всички съдии в *** да си направят отвод, за да се избегне
възникването на съмнения в предубедеността и безпристрастността на решаващия
орган. Ответникът поддържа, че констатациите по проверката на ИВСС нямат
обвързваща или задължителна сила за съда, разглеждащ делото, защото
приключилата административна процедура по реда на Глава трета „а” от ЗСВ е само
задължителна предпоставка за предявяване на иска според нормата на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ. На следващо
място сочи, че отсъства връзка на причинност между описаните от ищеца негативни
преживявания и действията / бездействията именно на ПРС, както и че същите не
могат да бъдат разграничени по период на възникване, за да се приеме, че са възникнали
изключително по време на разглеждане на частните наказателни производства от
съда. При така изложените твърдения, ответникът моли,
претенцията да бъде отхвърлена, а в условията на евентуалност, в случай че се
уважи – да се намали размера на обезщетението по справедливост съобразно
принципа на чл. 52 от ЗЗД. Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат по см. на чл.5 от ЗОДОВ.
Постъпил е отговор в
срока по чл. 131 от ГПК и от ответника Районен съд – Асеновград, с който искът се оспорва изцяло както по
основание, така и по размер. Поддържа се, че
няма никакво основание към срока за разглеждане на нчхд №405 / 2007 г. по описа на РС – Асеновград да се
прибави периодът, през който е разглеждано нчхд № 89/2004 г. по описа на ПРС, а
още по-малко-периодът, през който наказателното производство се е отнасяло до
престъпление от общ характер, тъй като РС-Асеновград не е имал никаква възможност да влияе на хода и
продължителността на тези дела. Ответникът твърди ,че
е налице принос на самия ищец за продължителността на производството, поради
факта, че е премълчал връзката си със ***,
когато делото е било висящо пред ПРС. Досежно развилото се
пред него производство сочи, че няма нарушение на чл. 271
НПК, както и че А.Ч. е поискал отвод на съдията-докладчик непосредствено преди
постановяване на присъдата, заради което и производството се удължило. По описаните съображения не счита срока на разглеждането му за
неразумен. Оспорва да е нарушено правото на ищеца на
справедлив процес, тъй като постановената присъда е инстанционно потвърдена от
ПОС с решение № 43 /28.02.2011г. по внчхд№
3181/2010г. Най-сетне изтъква, че описаните в исковата молба
вреди биха могли да са причинени от много и различни фактори и не се установява
причинната им връзка с поведение на ответника, включително и досежно искането
за заплащане на имуществени вреди – разноски. Ето защо се иска от съда
да отхвърли исковете, а в условията на евентуалност, ако съдът приеме същите са
основателни – да бъдат частично уважени ,като се намали размера на
претендираното обезщетение. Също се позовава на чл. 5 от ЗОДОВ.
Представителят на ОП- Пловдив е
изразил становище за неоснователност на исковете.
Съдът ,след като прецени
събраните по делото доказателства ,поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
По делото е приложено досъдебно производство-
дознание №375/2003г./пр. пр. №2969/2003г./ ,от което е видно ,че същото е
образувано и водено срещу неизвестен извършител за това ,че на ***, на ул.***
,група от 7-8 лица са причинили средна телесна повреда на А.Х.Ч. ,живущ на
същия адрес, след което са му отнели личното оръжие-***. Разследването е приключило със заключително
мнение за прекратяването на ДП на основание чл.21,ал.1 от НПК/отм./. ,тъй като
е установено ,че на А.Ч. е причинено разстройство на здравето, неопасно за
живота ,извън случаите по чл.128 и чл.129 НК. С постановление от 10.05.2004г.
на РП-Пловдив ,изменено с постановление от 22.06.2004г., наказателното
производство по дознание №375/2003г. е прекратено, а с определение на РС-
Пловдив от 13.08.2004г. по чнд №1554/2004г. прекратителното постановление на РП- Пловдив е потвърдено.
Установява се от приложените по
делото чнхд№89/2004г. на ПРС и нчхд №405/ 2007г. на АРС, че след прекратяване
на ДП №375/2003г. е образувано частното наказателното производство ,за което се
твърди да е протекло със забавяния. Същото е започнало по тъжба ,депозирана на
08.10.2004г. пред ПРС от настоящият ищец- А.Ч. против лицата Н. К., К. А., К. Ж.
и П. Я. за извършено престъпление по чл.130,ал.1 от НК. С разпореждане от
18.10.2004г. тъжбата е била оставена без движение до посочване на адресите на
подсъдимите ,като след отстраняване на нередовностите й /с молба от
27.10.2004г./ с разпореждане на Председателя на ПРС от 28.10.2004г. е
разпоредено да се образува нчхд, което е възложено за разглеждане на
определения съдия- докладчик -М. Р. и е насрочено в открито съдебно заседание
на 25.02.2005г. На 23.02.2005г. е постъпила молба от адвокат Н., защитник на
подсъдимия К. А., с искане за отлагане на делото за друга дата поради
служебната й ангажираност. На 25.02.2005г. е входирана молба и от адвокат Т.-защитник
на подсъдимия П. Я. за отлагане на делото ,поради заетостта й по нохд №90/2004г.
на ПОС. С оглед постъпилите молби от посочените адвокати и неявяването на
подсъдимия А., в съдебното заседание на 25.02.2005г. ход на делото не е даден
,като последното е отложено за 24.06.2005г.
В това съдебно заседание ход на делото отново не е даден поради служебен
ангажимент на адвокат Т. и същото е отложено за 08.12.2005г. Заради неявяването на част от подсъдимите и
постъпила молба от адвокат П. , ход на делото в съдебното заседание на
08.12.2005г. не е даден и то е отложено за 11.04.2006г. В съдебното заседание
на 11.04.2006г. ход на делото не е даден поради служебната ангажираност на
адвокат Т. ,като съдът е отложил делото с ново насрочване. С разпореждане от
21.06.2006г. последното е насрочено в съдебно заседание на 05.09.2006г. ,в
което ход на делото също не е даден и то е отложено за 02.10.2006г. ,по причина
че част от подсъдимите не са се явили ,а и предвид депозираната молба от
адвокат Т. за отлагане на делото поради заболяването й . На 20.09.2006г. е
постъпила молба на А.Ч. до председателя на РС - Пловдив за приключване на нчхд
№89/2004г. в разумен срок. В следващото съдебно заседание , проведено на 02.10.2006г.,
съдът е приел за съвместно разглеждане предявените от тъжителя Ч. граждански искове
срещу подсъдимите ,конституирал е същия като граждански ищец, дал е ход на
делото и на съдебното следствие ,допуснал е за събиране гласни доказателства на
страните и е назначил СМЕ. В съдебното заседание на 14.11.2006г. са допуснати
до разпит ,в качеството на свидетели, Е. Ч. и Х.Ч. ,но по повод отправено от
защитниците на подсъдимите искане за отвод на съдебния състав ,тъй като
свидетелката Ч. е *** към *** ,съдията- докладчик Р. се е отвела от разглеждане
на делото и същото е докладвано на Зам. председателя на ПРС за определяне на
нов съдия- докладчик. На 15.11.2006г. е
постъпила молба от адвокат Н. ,с която е поискано делото да бъде изпратено на
ВКС ,който да определи друг съд съгласно чл.43,т.3 НПК ,с оглед установеното в
съдебното заседание на 14.11.2006г. ,че тъжителят и съпругата му- свидетелката
Ч. са били *** при ***. В периода 21.11.2006г.-15.05.2007г. съдиите от ПРС са
се отстранили от разглеждане на нчхд №89/2004г. ,на основание чл.29,ал.2 от НПК. С писмо изх.№4126/23.05.2007г. делото е било изпратено на ВКС за определяне на друг, еднакъв по
степен съд, който да разгледа внесената тъжба на А.Ч.. С определение от
21.06.2007г. по нд №355/2007г. на ВКС е определено нчхд№89/2004г. по описа на
ПРС да се разгледа от АРС, на когото същото е изпратено. Тук следва да се
посочи ,че в кориците на нчхд№89/2004г. е налично писмо с изх.№27445/13.11.2006г.
на Председателя на ПОС, получено в ПРС на 23.11.2006г., ведно с приложен към
него препис -извлечение от протокол от ***. От протокола, който е приет като
доказателство по настоящото дело, е видно, че на дата *** е взето решение от ***
за освобождаване на Е. Ч. от длъжност *** при *** ,с *** ***.
След постановяване на
определението на ВКС от 21.06.2007г. и изпращане на делото в
Асеновградския районен съд ,с
разпореждане от 27.06.2007г. на Председателя на АРС е образувано нчхд с
№405/2007г., което е насрочено за 26.09.2007г.
В това съдебно заседание не е даден ход на делото и същото е отложено за
31.10.2007г. поради служебната ангажираност на адвокат З. Т. и неявяването на
двама от подсъдимите .В следващите съдебни заседания –на 31.10.2007г.
,05.12.2007г., 06.02. 2008г. и 19.03.2007г. ход на делото не е даден и то е
отложено заради заболявания на подсъдимите и служебна ангажираност на
защитниците им адвокат Т. и адв. П.. В съдебно заседание на 07.05.2008г., на
основание чл.29,ал.2 от НПК, съдията
–докладчик Л. се е отвел от разглеждане на делото ,като с разпореждане от
16.05.2008г. е бил определен нов съдия- докладчик-съдия П.. В насроченото
съдебно заседание на 03.07.2008г. ход на делото не е даден поради наличие на
процесуални пречки- нередовно призоваване на подсъдимия К. и отсъствието на
адвокат П.. В следващите съдебни заседания -на 29.09.2008г., 02.10.2008г. , 29.10.2008г.
и 28.11.2008г. ход на делото не е даден по различни причини- служебен
ангажимент на адв. П. и адв. Т., заболяване на подсъдимия А.. В съдебно
заседание, проведено на 29.01.2009г., съдът е дал ход на съдебното следствие,
произнесъл се е по доказателствените искания на страните и е отложил делото за
13.03.2009г. В съдебното заседание ,проведено на последно посочената дата, са
изслушани показанията на допуснатите до разпит свидетели Е.Ч., Х.Ч., Б. А., Д.
Н., Г. Я. и И. Т. , прието е заключение на СМЕ с в.л. С., назначена е тройна
СМЕ и делото е отложено за 29.04.2009г. за събиране на останалите ,допуснати на
страните , доказателства. На 30.03.2009г. е постъпила молба от тъжителя Ч. с
искане за поправка и допълнения към протокола от съдебно заседание на
13.03.2009г., която е оставена без уважение. В съдебно заседание на
29.04.2009г. ход на делото не е даден поради служебен ангажимент на адвокат Т.
и заболяване на адвокат П.. Следващото съдебно заседание, насрочено за
10.06.2009г., е пренасрочено за 09.07. 2009г. ,когато са изслушани свидетелските
показания на свидетелите- Ч., М. и П. и е извършена очна ставка между св. Ч. и
св. П.. С молба от 05.08.2009г. частният тъжител е отправил до съда искане за
поправка на протокола от съдебно заседание на 09.07.2009г. ,което е счетено за
неоснователно. В проведеното на 25.09.2009г. съдебно заседание е прието заключението
на тройна СМЕ и е назначена допълнителна такава. На 30.09.2009г. частният
тъжител Ч. е депозирал молба с искане за поправка на протокола от съдебното
заседание на 25.09.2009г. ,което не е удовлетворено. В проведеното на 13.11.2009г.
съдебно заседание от страна на А.Ч. е направено искане за отвод на
съдията-докладчик П.,която се е отвела от разглеждането на делото .С протокол
за избор на докладчик от 16.11.2009г. е определен нов съдия- докладчик- съдия Ш.,който
с разпореждане от 20.11.2009г. е насрочил делото в съдебно заседание на
15.01.2010г. В това съдебно заседание не е даден ход на делото, указано е на
тъжителя да отстрани констатираните нередовности на подадената от него частна
тъжба и делото е насрочено за 19.02.2010г. На 19.01.2010г. частният тъжител е
подал молба до съда ,в която е посочил ,че тъжбата му отговаря на изискванията
на чл.81,ал.1 от НПК ,след което е подал на 22.01.2010г. допълнение към нея. В
съдебното заседание на 19.02.2010г. не е даден ход на делото поради заболяване
на частния тъжител Ч. и е оставено без уважение искането на адвокат Т. за
прекратяване на наказателното производство на основание чл.24, ал.4 и ал.5 НПК,
като делото е отложено на 08.04.2010г. В следващото съдебно заседание -на
08.04.2010г. съдът е прекратил производството, като е счел ,че не са отстранени
указаните нередовности на депозираната частна тъжба. С определение на ПОС от
14.06.2010г. по внчд№1959/ 2010г. определението на първоинстанционния съд е
отменено и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. С
разпореждане от 23.06.2010г. е насрочено съдебно заседание на 17.08.2010г., в
което ход на делото не е даден с оглед постъпилите молби от адв. П. и адв. Т. и
същото е отложено за 02.09. 2010г. В съдебното заседание на 02.09.2010г. са
приети за съвместно разглеждане в наказателния процес предявените от частния
тъжител граждански искове и са уважени направените доказателствени искания от
страните. В съдебно заседание на 27.09.2010г. ход на делото не е даден поради
служебен ангажимент на адвокат Т. по нохд №1366/2010г. В следващото съдебно
заседание на 11.10.2010г. е проведен разпит на свидетелите Е.Ч., Х.Ч., Б. А., Д.
Н., Г. Я., И. Т., С. Ч., П. М., В. П. и
е назначена СМЕ .Тъй като за съдебното
заседание на 19.10.2010г. не е било изготвено заключение на СМЕ, делото е
отложено и насрочено за 11.11.2010г. В това съдебно заседание е прието заключението
на СМЕ ,обявено е за приключено съдебното дирене, даден е ход на съдебните
прения ,последна дума на подсъдимите ,като постановяването на присъдата е
отложено за 15.11.2010г. С присъда №70/15.11.2010г. съдът е признал подсъдимите
Н. К. ,К. А., К. Ж. и П. Я. за невинни и ги е оправдал по повдигнатите им
обвинения съотв. за извършено престъпление по чл.130, ал.1 вр. с чл.20, ал.2
вр. с чл.26, ал.1 от НК за първия ,а за останалите- престъпление по чл.130,ал.1
вр. с чл.20,ал.2 от НК. Отхвърлени са и приетите за разглеждане по делото
граждански искове ,като на основание чл.190,ал.1 от НПК частният тъжител е
осъден да заплати разноски на подсъдимите К., А. и Я..
Против присъдата на
първостепенния съд е подадена жалба от А.Ч.,
по повод на която е образувано вчнхд №3181/2010г. на ПОС. По това дело е
проведено едно съдебно заседание –на 01.02.2011г. и е постановено на
28.02.2011г. решение ,с което е потвърдена присъдата на АРС по чнхд№405/2007г.
Въз основа на влязлата в
сила присъда са издадени изпълнителни листове в полза на подсъдимите и са били
образувани изпълнителни дела. От представеното удостоверение ,издадено от
ЧСИ М. С.- Ц. ,с рег.№*** ,с
район на действие- ***, е видно ,че е образувано изпълнително
дело №1022/2011г. със страни: взискател- П.Г.Я. и длъжник -А.Ч. ,за събиране на вземане в общ размер
на 2007,45лв., включващо разноски по нчхд №405/2007г. на
АРС и разноски по изпълнението. Прието е и удостоверение от
ЧСИ М.С.-Ц. ,съдържащо данни за образувано
изп. дело №447/2013г., по което длъжник е настоящият
ищец ,а взискател- К. А..
Представени са от ищеца квитанции за
извършени плащания по изпълнителните дела ,както и
други платежни документи за направени разноски, свързани с воденето на
наказателното производство.
От приетия по делото констативен протокол
от *** на Инспекторат към ВСС се установява ,че от ищеца е подадено заявление с вх. рег. №*** за обезщетение
вследствие на нарушеното му право на разглеждане и решаване на делото в разумен
срок, като претенцията е счетена за основателна ,предложено
му е обезщетение от 300лв. и подписване на споразумение
за посочената сума , което той е отказал да приеме.
Установява се от представеното ЕР
на ТЕЛК №*** ,че ищецът е освидетелстван ,като му е определена 50 % трайно
намалена работоспособност с водеща диагноза- последици от мозъчен инфаркт, при
общо заболяване -състояние след преживян исхемичен мозъчен инсулт в басейна на ДСМА
през месец октомври 2011г., левостранна артериална хипертония ст.ІІІ .С ЕР на
ТЕЛК №*** същият е преосвидетелстван с водеща диагноза- хронична исхемична
болест на сърцето, при общо заболяване- ИБС.СН ІІІ ФК.хипертония арт. гр. ІІІ
,кор. хиперт. иъстояние след мозъчен инсулт с левостранна централна хемипареза
от латентна степен.
По делото са приложени от ищеца и
са изискани по реда на чл.192 от ГПК медицински документи- амбулаторни листове
,резултати от изследвания ,болнични листове ,епикризи ,издадени в периода на
водене на наказателното производство и след това ,които доказателства са били
предмет на изследване от назначените СМЕ . Представена е и рецептурна книжка на
А.Ч. ,в която са отразени предписаните му лекарствени средства ,както и
фискални бонове за закупуване на лекарства.
Приети са по делото страници от трудова
книжка на ищеца ,издадена от ***, съдържаща данни за трудовите правоотношения ,в които
е встъпвал, и за получаваното трудово възнаграждение, както
и Грамота от *** за доблестна служба .Приета е и справка за съдимост
,издадена от РС-*** на 09.05.2016г., от която е видно ,че ищецът не е осъждан.
Установява се още от
представените по делото доказателства, че против А.Ч. е водено досъдебно
производство-дознание №530/2003г. по
описа на *** на МВР-*** за престъпление по чл.325 ал.1 от НК .С
постановление на РП-Пловдив от 27.12.2004г. досъдебното производство е
изпратено на РС-Пловдив с предложение уличеният Ч. да бъде освободен от
наказателна отговорност ,като му се наложи административно наказание по реда на
чл.78а от НК-за това ,че на *** в гр.*** е извършил непристойни действия ,грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. С
решение №120/26.04.2006г., постановено по образуваното нахд№2442/2004г. на ПРС
,А.Ч. е освободен от наказателна отговорност за извършено престъпление по
чл.325,ал.1 от НК и на основание чл.78а от НК му е наложено административно
наказание- глоба в размер на 700лв. Срещу решението е подадена жалба пред ПОС,
който с решение №706/06.07. 2006г. по внахд №1471/2006г. го е отменил, признал
е уличения Ч. за невинен и го е оправдал по обвинението в извършване на
престъпление по чл.325, ал.1 НК.
За доказване на твърденията на
ищеца за претърпени неимуществени вреди по делото са ангажирани гласни
доказателства посредством показанията на свидетелката Е. И. Ч. –негова съпруга
.Същата депозира показания ,че на ***, около 20 ч. ,в дома им нахлули осем лица
,които нанесли удари на нея и съпруга й ,като при инцидента последният получил
комоцио и бил откаран в болнично заведение. Срещу извършителите завели дела ,но
те така и не били осъдени. Случилото се се отразило негативно на цялото
семейство .Преди този инцидент ищецът бил много спокоен ,контактен ,социална
личност ,при семейни събирания бил ”душата на компанията” ,а след това
атмосферата в семейството станала напрегната ,ограничени били контактите с
други хора. Свидетелката твърди ,че се е променило психическото състояние на
съпруга й ,начинът му на живот- също ,връщал се от работа много нервен,
депресиран ,стресиран, появили се проблеми в работата му, всички живеели в
дискомфорт .Сочи, че причина за промяна на психическото състояние на ищеца е
обстоятелството, че паралелно се водели две наказателни производства- дознания
с №№530/2003г. и 375/2003г.,едното срещу ищеца -за хулиганство ,което много ги
възмутило и стресирало, а другото –против лицата ,които нахлули в дома им.
Впоследствие били образувани две дела в съда ,като по това ,което било
образувано по тъжба на ищеца, не бил даден ход около година и половина, делото
непрекъснато се отлагало по различни причини, насрочвало се през 4-5 месеца
,всички съдии си дали отвод. Същевременно второто дело, което се водело против
ищеца, се насрочвало много бързо ,той бил осъден на първа инстанция, после било
постановено решение ,че е невинен, но това не било съобразено по другото дело.
Свидетелката твърди, че периодът
2004г.-2007г. ,когато се водело чнхд №89/ 2004г. в РС-Пловдив ,бил много тежък
и мъчителен за семейството. Съпругът й бил непрекъснато в депресия ,в
психоемоционален стрес ,притеснявал се от изхода на делото ,което започнало да
се разглежда година и половина след образуването му. През това време същият сменил няколко работи,
работел в различни *** фирми ,непрекъснато се оплаквал ,че не може да се
концентрира .Освен това , от стреса ищецът не можел да спи и да се храни нормално
,започнали да се появяват хормонални проблеми ,променила се фигурата му,
напълнял с 40-50 кг ,а техни познати се отнасяли подигравателно с него.
Близките и роднините им също научили за водените наказателни производства
,питали ги за развитието на делата ,но те не можели да им обяснят нищо.
Получило се недоверие у познатите им ,с които преди това често се срещали и си
гостували, хората се отчуждили от тях. Заявява се от свидетелката Ч. ,че
непрекъснат стрес имало и в периода 2007г.-2010г.-2011г. ,когато делото било в
АРС. Ищецът ангажирал двама защитници - адвокат П. и адв. С. ,но нещата отново
не вървели, делото се бавело ,непрекъснато се отлагало поради заболявания на
подсъдимите и служебни ангажименти на адвокатите им и приключило с постановяването
на несправедлива присъда. Воденото наказателно производство се отразило много
тежко и на финансовото състояние на съпруга й ,направени били от него големи
разходи за вещи лица, за преписи на документи, а също и пътни разходи , тъй
като пътували с кола за заседанията ,които били над 30 .Процесът и изпълнителното
производство продължили около 13 години, и понастоящем се изплащат възложените
в тежест на ищеца разноски. След ***, когато последният получил комоцио от
травмите на главата, се променило изведнъж здравословното му състояние в
негативен план, оттогава поддържа високо кръвно налягане ,получил сърдечна
недостатъчност ,бил лекуван в ***. През 2011г. ищецът получил първия инсулт,
който ,според свидетелката, бил свързан с травмите на главата и стреса от
делата ,водени в АРС и ***, и досега състоянието му било влошено , получил
втори инсулт на 25.05.2016г. Вследствие на делото се променил коренно живота му-
бил гонен от работа ,станал нетрудоспособен, ходили на психиатър, но проблемите
останали. Свидетелката депозира и показания за водени дела срещу сина й, за
вещи на ищеца ,отнети от групата мъже, изказва предположения за наличие на
заинтересованост у прокурор *** от развитието на наказателното производство по
водените от съпруга й дела, като изнесеното от нея в тази насока няма отношение
към спора.
Във връзка с въведените в
исковата молба твърдения за влошаване здравословното състояние на ищеца в
резултат на продължителното наказателно производство по делото е допусната
съдебно- медицинска експертиза, с вещо лице д-р Д.В. ,от чието заключение се
установява ,че в периода м.април 2003г.-м. февруари 2011г. ищецът е претърпял
контузио капитис ет торацис, комоцио церебри ет медуле спиналис регио цервикалис;
че е налице при него предшестваща артериална хипертония по рецептурна книжка от
2002г.; освен това -състояние след исхемичен мозъчен инсулт ,артериална
хипертония, нервна криза е регистрирана по време на експертиза в НЕЛК,
органично разстройство на личността /преглед при д-р Б./, изострена хронична
сърдечна недостатъчност /по епикриза от ***/. Посочено е от експерта, че е
провеждано адекватно лечение на ищеца ,спазени са били всички препоръки на
европейското кардиологично дружество, коментирано е ,че хипотоничното и хипертоничното
състояние в конкретния случай не води до сърдечна недостатъчност .Отразено е в
заключението ,че причинно-следственайд връзка между хипертоничните кризи при
ищеца ,сърдечното му заболяване и прекарания инсулт с водения седем години
наказателен процес е хипотетична, нормално е след такъв продължителен период от
време хроничните заболявания да се задълбочават и утежнят.
С оглед оспорване на горното
заключение от ищеца, по делото е назначена комплексна съдебно- медицинска
експертиза ,с вещи лица д-р А.А. –*** и доц. Х.В.- ***. Според заключението на
тази експертиза, депозирано на 06.03.2018г., А.Ч. е претърпял през 2003г.
контузия на главата и шията ,сътресение на мозъка и гръбначния мозък ,проявили
се със сомнолентност , ретроградна амнезия, слабост на четирите крайника ;в
процесния период същият е боледувал от хронична сърдечна недостатъчност ІІІ ФК,
хипертонична сърдечна болест ІІІ ст. ,исхемична болест на сърцето ,ХМСБ
състояние след мозъчен инсулт в областта на дясна СМА, левостранна хемипареза
;през 2011г. и 2016г. е боледувал двукратно от мозъчен инфаркт, причинен от
неустоечна оклузия на мозъчна артерия. Провеждано е лечение на болестните
състояния с необходимите лекарства по стандарт за съответното заболяване.
Заболяванията са хронични и се проследяват и лекуват от личния лекар и
съответните специалисти. Посочено е в заключението ,че високото кръвно налягане
може да доведе до сърдечна недостатъчност, че комоциото , получено на *** и
травмата на главата ,без огнищни увреди на мозъчните структури не могат да
доведат до инсулт. По отношение на високото кръвно налягане и сърдечното
заболяване е отбелязано ,че ищецът е наблюдаван от личен лекар и кардиолог
,лекуван е адекватно медикаментозно и поддържа кръвно налягане в границите на
нормата. Според експертите, измерените по-високи стойности на кръвното налягане
могат да се свържат и с емоционалната личностова нестабилност на лицето. Освен
това ,в медицинската документация не е отразено продължително време поддържане
на високо кръвно налягане ,за да се обсъжда сърдечната недостатъчност като
следствие на продължилия седем години процес на производството. По отношение на
исхемичните инсулти двукратно в заключението е посочено ,че може да се
коментира и приеме причинно-следствена връзка с продължилото 7 години
производство, тъй като всяко емоционално пренапрежение може да доведе до съдов
спазъм и инсулт ,но мозъчно –съдовата
болест се развива на фона и на други фактори-/личностова емоционална лабилност
,обезитас ,атеросклероза/ повишени нива на холестерол ,ТГ.
В настоящото производство е
назначена и съдебно- психиатрична и психологична експертиза, с вещо лице К..
Според заключението ,депозирано на 06.03. 2017г., А.Ч. не се води на
психиатричен учет ,не страда от психични заболявания. Въпреки че същият е
психиатрично здрав, психичното му състояние е обусловено от крайно неприятни изживявания,
изпитани от него по време на инцидента, станал на ***, като все още не е
възстановен нормалният му психически статус, продължава да има редица
оплаквания от психосоматичен характер като нарушения на съня ,апетита, сънуване
на кошмари ,страхове от различен характер. Според експерта, воденото
наказателно производство се е отразило неблагоприятно върху емоционалното
състояние на ищеца.
След оспорване заключението на
вещото лице К., по делото е назначена комплексна съдебно-психологична и
психиатрична експертиза. От заключението, изготвено от вещите лица- д-р Р.Д. -Л.-
*** и Д.В.-*** въз основа на материалите по делото ,психологичното интервю с
ищеца и психиатрично наблюдение е видно ,че при А.Ч. е налице параноидно
личностово разстройство ,като началото на това състояние е от 2003г. Посочено е
,че промяна в здравословното състояние на ищеца настъпва през 2011г. , когато
той претърпява исхемичен мозъчен инсулт ,като се задълбочават личностовите
особености по органичен тип. Според заключението, воденото наказателно производство
е възприето като състояние на дистрес ,но липсва обективизиране на това
състояние от медицински специалисти; социалното отдръпване- намаляване на
социалните дейности и контакти се дължат на подозрителността, мнителността и
убеждението, че околните желаят да навредят по някакъв начин ,което
впоследствие се интерпретира като целенасочено отдръпване и поставяне в
социална изолация от страна на околните. Отразено е в заключението ,че
наказателното производство не е засегнало връзката в семейството ,напротив,
същото е сплотено ,със здрава симбиотична връзка между членовете както в
ежедневните дейности ,така и по отношение на делото. При изслушването им в съдебно
заседание на 18.10.2017г. вещите лица са пояснили,че при ищеца личностовото
разстройство се характеризира с подозрителност, склонност да се изкривяват
нещата ,като се представя неотстъпчив по отношение на личните права, постоянна
себеотносност ,свързана с чувство за особена важност , конспиративни обяснения
за лични събития и пр. Същите са
посочили ,че не откриват пряка причинна връзка на наказателното производство и
поведението на ищеца. Не е установено при извършените прегледи последният да
страда от депресия ,при което не е налице пряка причинно-следствена връзка
между продължителността на наказателното производство и хроничният стрес и
депресията.
При така установените фактически
обстоятелства и събрани доказателства, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.2
от ЗОДОВ, гражданите и юридическите лица могат да предявят иск по чл.2 б, ал.1
от ЗОДОВ по приключени производства, само когато е изчерпана административната
процедура за обезщетяване на вреди по Глава трета „а“ от ЗСВ ,по която няма постигнато
споразумение.
По делото не е спорно и се
установява от представения констативен протокол от *** на ИВСС и водената между
ищеца и МП кореспонденция ,че административната процедура за обезщетение за
вреди по реда на Глава трета „а“ от ЗСВ е изпълнена ,по същата няма постигнато споразумение за изплащане на
обезщетение , при което са налице условия ищецът да претендира обезщетение по
специалната норма на чл.2б,ал.1 от ЗОДОВ.
Разпоредбата на чл.2 б от ЗОДОВ предвижда, че държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани ,от нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6, пар.1 от ЕКЗПЧОС. Според
посочената норма от Конвенцията, уреждаща правото на справедлив съдебен процес,
всяко лице при решаването на спор относно негови граждански права и задължения
или основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има
право на справедливо и публично гледане на делото в разумен срок от независим и
безпристрастен съд , създаден в съответствие със закона.
При преценка дали срокът за
разглеждане и решаване на делото е бил разумен, съдът следва да има предвид
общата продължителност и предмета на производството, сложността на делото
,поведението на засегнатото от производството лице, на останалите участници в
процеса, както и поведението на компетентните органи в съответните фази на
производството.
В случая се претендират
обезщетения за вреди от неприключило в разумен срок по чл.6, пар.1 от ЕКЗПЧОС
частно наказателно производство ,образувано по тъжба на настоящия ищец на
08.10.2004г. и приключило на 28.02.2011г. или срокът ,който е изтекъл за
разглеждане и решаване на делото е 6 години 4 месеца и 20 дни. От посочената
обща продължителност делото е било в ПРС в периода 08.10.2004г. до 23.05.2007г.
,когато е било изпратено на ВКС за определяне на друг еднакъв по степен съд
,който да го разгледа ,или 2 години 7 месеца и 15 дни ,а в АРС е продължило в
периода 26.06.2007г. до 15.11.2010г. или 3 години 4 месеца и 20 дни .В останалата част от времето делото
е било висящо пред други съдилища, срещу които ищецът няма претенции.
Без съмнение касае се за
производство ,което от фактическа и правна страна не може да бъде определено
като сложно. Обвинението е за престъпление по чл.130,ал.1 НК -за причиняване на
лека телесна повреда ,което ,независимо че е насочено срещу четирима подсъдими, не е
налагало изслушване на множество свидетели, приемането на голям обем писмени
доказателства и приемането на различни по вид експертизи .По делото са
разпитани девет свидетели и е назначена съдебно-медицинска експертиза за
установяване на причинените на тъжителя травматични увреждания.
От материалите по нчхд№89/2004г.
на ПРС се констатира ,че са били насрочени седем съдебни заседания ,като в
продължение на повече от година и половина не е даден ход на делото поради
неявяване на подсъдимите или техните защитници с представяне на болничен лист или молби с приложени
доказателства за служебна ангажираност на последните; делото е отлагано и насрочвано
през около четири месеца; ход на делото е даден в 2 съдебни заседания ,като във
второто-на 14.11.2006г. съдията -докладчик се е отвел ,на основание чл.29,ал.2 НПК, след което е последвал отвод в периода 21.11.2006г.-15.05.2007г. на
съдебните състави от ПРС заради евентуална предубеденост и заинтересованост с
оглед длъжността *** при *** на съпругата на тъжителя-Е. Ч. -свидетел по
делото. Тук следва да се посочи ,че се установи от протокола от ***, че още при
отвода на първия съдия –докладчик- в проведеното на 14.11.2006г. съдебно заседание
Е. Ч. вече е била освободена от длъжността .
При преценката относно
разумността на продължителността на производството следва да се отчете и
поведението на ищеца. В случая няма данни за негово поведение , водещо до
забавяне на производството пред ПРС ,същият е изпълнявал процесуалните си
задължения и се е явявал във всички съдебни заседания,с изключение на това от
11.04.2006г.,на което е присъствал упълномощения от него адвокат.
При така установените обстоятелства
,следва да се приеме ,че наказателното производство по чнхд.№89/2004г. не е
проведено с нужната бързина .Делото е отлагано неколкократно и е насрочвано
през продължителни периоди от време. Действително, отлагането му се е дължало
на поведението на останалите участници в процеса и с оглед обезпечаване правото
им на защита ,но не може да се
обоснове извод, че са
взети адекватни мерки за дисциплиниране на последните и ускоряване на производството.
Забавянето на делото се дължи и на нарушенията на предвидените в процесуалния
закон срокове по чл.252 НПК/чл.249б,ал.2 НПК-отм./ и чл.271,ал.10 НПК , както и
на отвода на съдебните състави в период от повече от шест месеца ,при това без
да е изискана нужната информация дали съпругата на тъжителя е *** при ***.
По отношение производството по
чнхд №405/2007г. ,протекло пред АРС, следва да се отбележи,че по делото са
насрочени 27 съдебни заседания, като периодите между заседанията са
изключително кратки и отлагането се е дължало на поведението на подсъдимите и
защитниците им. Не е бил даден ход на делото в 17 съдебни заседания, като само
едно от тях е отложено и поради заболяване на тъжителя. В случая е видно , че
отлагането на делото е ставало по молби на подсъдимите и защитниците им,
подкрепени с доказателства за наличие на уважителни причини ,препятстващи явяването
им в съдебно заседание. Независимо от това обаче
поведението им не може да се оцени като правомерно упражняване на правото на
защита, доколкото вследствие многократното отлагане на делото се е стигнало до
изтичане на абсолютната давност , предвидена в закона за наказателното
преследване по обвинението по чл.130 НК , макар производството да не е
прекратено по тази причина. Същевременно голямата продължителност на
производството е и в резултат на поведението на съдебните органи ,които не са
положили необходимите усилия за приключването му в разумен срок, забавяне е
имало и в периода 08.04.2010г. -18.08.2010г. ,когато производството е било
прекратено с протоколно определение от 08.04.2010г.,впоследствие отменено. Не
се констатира ищецът да е възпрепятствал разглеждането на
делото. Вярно е ,че по причина на направения от А.Ч. отвод на съдебния състав в
съдебното заседание на 13.11.2009г./ след като са били събрани всички
доказателства/ делото е започнало отново и е продължило още една година ,но
доколкото чрез отвода и самоотвода се обезпечава защитата на правата на
гражданите по чл.6 ,пар.1 от ЕКЗПЧОС за гледане на делата им справедливо и
публично от независим и безпристрастен съд ,то не би могло да се счете ,че
посоченото забавяне се дължи на неправомерни действия на страната.
С оглед на така установените
обстоятелства ,следва да се приеме, че при разглеждане на процесното частно
наказателно производство е допуснато отклонение от изискването
за разглеждане на делото в разумен срок ,в каквато насока са и констатациите в протокола на Инспектората при Висшия
съдебен съвет. Срокът
от шест години ,изтекъл от образуване на това производство до постановяване на
оправдателната присъда от АРС, несъмнено не е разумен по см. на чл.6 ,пар.1 от Конвенцията за разглеждане и решаване на
дело ,което не се характеризира с правна или фактическа сложност.
На следващо място, по делото се
установи въз основа на събраните гласни доказателства, ценени събразно чл.172
от ГПК, че ищецът е търпял вреди, изразяващи се в негативни емоционални
изживявания от продължителността наказателното производство. Същият е имал
тревоги, притеснения, поставен е бил в ситуация на несигурност от изхода на
производството, търпял е отрицателното му отражение в ежедневието си
,съобразявал е личния си живот с необходимостта да изпълнява процесуалните си
задължения, като се явява многократно в съдебни заседания. По време на
продължилия сравнително дълго съдебен процес ,от който ищецът е очаквал да
получи съдействие, той е изживял неприятни емоции ,бил потиснат ,станал нервен,
нарушен бил сънят му, претърпял душевен дискомфорт,
ограничил контактите си. Съдът счита, че следва да се възприемат показанията на
свидетелката Ч. в тази им част, тъй като се основават на
непосредствените й впечатления от
преживяванията на ищеца, а и не са ангажирани от ответниците доказателства,
които да опровергават изнесените от нея факти. От показанията става ясно ,че
забавянето на производството е предизвикало у ищеца разочарование повече в
първия му етап ,който бил много тежък и мъчителен за него и цялото семейство
,не можел да спи ,напълнял драстично, имал големи притеснения ,но отрицателни изживявания той е имал и при разглеждане на делото пред АРС.
Съдът намира ,че именно тези
негативни емоции са в причинно-следствена връзка с нарушаване правото на ищеца
делото да се разгледа и приключи в разумен срок и те следва да бъдат обезщетени
като неимуществени вреди в настоящото производство.
Не се
доказа по категоричен начин продължителността на наказателното производство да
е препятствала професионалната реализация на ищеца и да е довела влошаване на
финансовото му състояние. От приетите по делото страници от трудова книжка е
видно ,че същият е работил в ***, след което в *** и ***,но няма каквито и да е
доказателства прекратяването на трудовите правоотношения да е свързано с
воденото наказателно производство, при което ответниците не могат да носят
отговорност за обезщетяване на вреди вследствие неблагоприятното
развитие на професионалната реализация на ищеца и невъзможността му да получава
по-високи доходи.
Не се доказаха ,при условията на
пълно и главно доказване ,търпени от ищеца в резултат на продължителността на
наказателното производство неимуществени вреди, изразяващи се във влошаване на
здравословното му състояние .Макар че свидетелката Ч. описва промяна в
здравословното състояние на съпруга й в негативен план по време на
разглеждането на делото пред ПРС и АРС ,състояща се в поддържане на високо
кръвно налягане ,получаване на сърдечна недостатъчност, претърпян инсулт
вследствие травмите на главата и стреса от делата, само въз основа на
показанията й не могат да се приемат за установени посочените
факти, тъй като за изясняването им са необходими специални знания. А предвид
изслушаните по делото заключения на назначените съдебно-медицински експертизи ,които
съдът кредитира ,като обективни и компетентно изготвени ,извод за наличие на
така заявените от ищеца вредни последици не може да бъде обоснован. Според
заключението на вещото лице д-р В. ,причинно-следствената връзка между
продължителното производство и констатираните при ищеца хипертонични кризи
,сърдечно заболяване и прекаран инсулт е хипотетична. Експертите от състава
комплексната СМЕ също сочат, че не би могло да се приеме продължителното
наказателно производство да е причина за появата на сърдечна недостатъчност ,че
травмата на главата ,без да са налице увреди на мозъчните структури ,не може да
доведе до инсулт. Освен това измерените по-високи стойности на кръвното
налягане могат да се свържат и с емоционално личностовата нестабилност на
лицето. Според заключението на вещите лица д-р А. и доц. В., може да се
коментира причинно-следствена връзка между наказателното производство и
исхемичните инсулти ,дотолкова доколкото всяко емоционално пренапрежение може
да доведе до съдов спазъм и инсулт ,но е отразено още, че мозъчно съдовата
болест се развива на фона и на други фактори -личностова емоционална
нестабилност, повишени нива холестерол и др. С оглед на последно посоченото и
предвид данните за наличие на други неблагоприятни събития в живота на ищеца-
смяна на работа ,воденето на наказателно производство за престъпление по чл.325 НК против него ,при което на още по-голямо основание той би имал отрицателни
емоционални и психически преживявания и то по-значителни по интензитет, не може да се направи извод, че
претърпеният инсулт е причинен именно от процесните дела и тяхната
продължителност.
Не се установи още в резултат на
нарушаване правото на разглеждане на делото в разумен срок да е настъпило
сериозно и трайно разстройство на психичното здраве на ищеца. Видно от
депозираните свидетелски показания на съпругата му, най-голямо безпокойство и
тревоги последният е преживял вследствие на инцидента на *** ,както и от факта
,че против него се водело наказателно производство за извършено престъпление-
хулиганство, което много ги възмутило и стресирало. И според заключението на
СПЕ, с вещо лице К., психичното състояние на ищеца е обусловено най-вече от
крайно неприятните изживявания ,свързани със случилото се на горепосочената
дата. Следователно ,претърпените от ищеца вреди се дължат и на други фактори.
Не се установи от заключението на комплексната съдебно психологична и
психиатрична експертиза съществуването на причинно-следствена връзка между
продължителността на наказателното производство и хроничния стрес и депресията,
но при липса на каквато и да е медицинска документация ,съдържаща данни ищецът
да се е намирал в такива състояния ,то
извод в противна насока и не би могъл да се изведе .
Предвид изложеното до тук ,съдът
намира ,че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответниците
за репариране на установените неимуществени вреди, претърпени от ищеца.
Поначало ,ако увреждането се
дължи на съвместните действия на служители на двама ответници в рамките на
воденото производство ,последните следва да носят солидарна отговорност за
обезщетяване на вредите съгласно чл.53 ЗЗД.
Независимо че в случая действията
на ответниците са взаимносвързани ,тъй като се касае за едно частно наказателно
производство с обвинение за престъпления по чл.130 НК, съдът счита, че няма
пречка ищецът да търси обезщетението по чл.2б от ЗОДОВ поотделно спрямо тях /
още повече, че същият по ясен начин е отграничил какви по вид вреди са му
причинени от всеки от ответниците/, като е необходимо съобразяването на
отделните размери на дължимото обезщетение с общо определения по справедливост
размер /в този смисъл решение №483/09.06.2010г. на ВКС по гр.д. №1091/2009г./ .
Дължимото обезщетение за
причинените на ищеца неимуществени вреди вследствие на забавеното производство
следва да се определи по справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД и при отчитане на
конкретно установените по делото обстоятелства.
Съдът приема за естествена и
закономерна последица от нарушаване правото за разрешаване на делото в разумен
срок ищецът да е изживял отрицателни емоции и да е претърпял душевен
дискомфорт, а в случая и се доказа ,че са настъпили негативни промени както в
личността ,така и в начина му на живот- той станал тревожен, раздразнителен,
потиснат ,бил притеснен и изпитвал несигурност от изхода на процеса, нарушен
бил сънят му,ограничил социалните си контакти. От
събраните доказателства обаче не се установи търпените вреди да са значителни
/извън обичайните/, поради което не могат да обосноват претендирания размер на
обезщетенията. Според депозираните свидетелски показания, ищецът е изпитвал
тревожност и големи притеснения още от преживяния инцидент на ***, от образуваното срещу него
наказателно производство за престъпление по чл.325,ал.1, НК ,а също и от това ,че лицата, против които е водено
процесното производство, не са били наказани ,но тези вреди не подлежат на
обезщетяване по реда на чл.2б
от ЗОДОВ.
Имайки предвид съдържанието на
всички доказани неимуществени вреди, претърпени от А.Ч., в резултат на
забавеното развитие на наказателното производство, техния интензитет и
продължителност, съдът счита ,че за справедливото му обезщетяване е необходима
и достатъчна сума в общ размер на 4000лв. ,от която всеки от ответниците следва
да заплати по 2000лв., съобразно изложеното по-горе и искането на ищеца за
разделното им осъждане .За този размер исковете се явяват основателни и следва
да се уважат, а за разликата до пълните заявени размери от по 26000лв. –ще се
отхвърлят като неоснователни ,защото не се доказаха в хода на делото всички
описани в исковата молба вреди по вид и интензитет. Не се установи допуснатото
забавяне при разглеждане на процесното наказателно производство да е довело до
появата на посочените от ищеца заболявания ,нито да е имало сериозно и трайно
отражение върху психиката на същия ,извън нормално обичайните психически
страдания за такъв случай.Не се доказа да е бил уронен престижа и авторитета на
ищеца в обществото и обкръжението му вследствие на коментираното производство,
което е надхвърлило разумния срок. Няма доказателства и същото да е
причина за ограничаване възможностите за професионална реализация на ищеца и за финансовите му затруднения.
Извън посоченото следва да се
подчертае ,че на обезщетяване по реда на чл.2 б от ЗОДОВ подлежат само вредите
,които са пряка и непосредствена последица от бавните действия на ответниците,
но не и вредите от престъплението ,от ненаказването на подсъдимите и други
неблагополучия ,които е имал ищецът през този период.В тази връзка съдът намира
за необходимо да отбележи ,че всички доводи и оплаквания относно постановената
присъда по частното наказателно производство са неотносими към предмета на
настоящия спор ,тъй като е недопустимо гражданският съд да извършва преценка за
законосъобразността на присъдата.
Не са налице основания за
намаляване на определения размер на дължимите обезщетения с оглед направените
възражения от ответниците по чл.5 от ЗОДОВ.
Съгласно чл.5,ал.1 от ЗОДОВ, ако увреждането е причинено по
изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи,а според ал.2, когато пострадалият виновно е допринесъл
за увреждането, обезщетението се намалява. В случая не се доказва противоправно поведение на ищеца,
което да се явява единствена причина за водене на производството в неразумно
дълъг срок. По делото
не се установява и хипотеза на съпричиняване на вредните последици от страна на
ищеца ,тъй като липсват данни
,че пострадалият виновно е
допринесъл за увреждането си. Следова-телно, не са налице предпоставките по чл.5 от ЗОДОВ
за изключване или
намаляване отговорността на ответниците.
По искането с правно основание
чл.86,ал.1 ЗЗД:
Уважаването
на исковете за неимуществени вреди за част от претендираните суми води до извод
за основателност на искането за присъждане в полза на ищеца на законната лихва
върху дължимите обезщетения. Съдът счита ,че законната лихва , доколкото се
касае за вземане, произтичащо от непозволено увреждане, се дължи от момента на
увреждането .Към момента на приключване на частното наказателно производство с
влязла в сила присъда /28.02.2011г./ това увреждане е било осъществено, поради
което искането за присъждане на законната лихва се явява основателно за периода
- 28.02. 2011г. до окончателното изплащане на главниците. В останалата част акцесорните
претенции- против ПРС за заплащане на лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди за заявения период
от 08.10.2004г. до 28.02.2011г. и против АРС- за заплащане на лихва върху
обезщетението за периода от 26.06.2007г. до 28.02.2011г. следва да се
отхвърлят.
По
отношение на предявените искове за имуществени вреди:
Ищецът претендира
обезщетение за имуществени вреди в размер на 339,50лв. от ПРС ,която сума представлява направени
разноски по нчхд №89/2004г. и включва
52лв.-разходи за хонорари за вещи лица ,17,50лв.-за заплатени държавни
такси за преписи от документи и др. такси, 270 лв.- за платено адвокатско
възнаграждение за адвокат П..
Съгласно
разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ, отговорността на държавния орган се ангажира при
доказване на причинени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането.
Както вече се
посочи по-горе, на обезщетяване по реда на чл.2б от ЗОДОВ подлежат само вредите ,които са пряка
последица от нарушаване
на правото на разглеждане на частното наказателно производство в разумен срок. Ищецът е представил по делото писмени
доказателства, от които се установява ,че е направил разходи по воденото нчхд №89/2004г. на ПРС. Сторените от него разноски ,в качеството на тъжител,
в процесното наказателно производство обаче са в резултат на изхода от това
дело и не са в причинна връзка с продължителността му, при което предявеният
иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Неоснователни са
и исковете на ищеца да бъде обезщетен от Асеновградския
районен съд със стойността на платените от него разноски
,свързани с воденето на чнхд №405/2007г. Същият претендира сума в общ
размер на 6063,97лв. ,включваща
620лв.-направени транспортни разходи за явяване в заседания- 31 бр. , 280лв.- транспортни
разходи за снабдяване с преписи от документи по делото; 509,50лв.- за заплатени хонорари за вещи лица ,за заплатени такси за удостоверения за съдимост - 47,50лв. , държавни такси за
преписи и др. такси- 55,05лв. ,за заплатен адвокатски хонорар за адв. С. -910лв. ;3419,45лв. –за заплатени
разноски на подсъдимите по издадени
изпълнителни листове по нчхд№405/2007г. и образувани въз
основа на тях изпълнителни дела при ЧСИ М. С.-Ц.
,както
и сумата 222 ,47лв.- разходи за лекарства за лечение на стреса от
продължителното производство по чнд№405/07г.
В случая липсва пряка
причинно-следствена връзка между неприключване на делото в разумен срок и
претендираните за обезщетяване имуществени вреди от ищеца, съставляващи заплатени разноски за
процесуално представителство,такси за преписи , разноски ,възложени в негова тежест с оглед
изхода на нчхд №405/2007г.,транспортни разходи за явяване в съдебни заседания и за вземане на преписи
от документи. Въпросът
за дължимостта на разноските в наказателното производство е вече решен и е
недопустимо в рамките на производството по чл.2б от ЗОДОВ да се ревизира съдебния
акт в частта за разноските. А по отношение на направения разход за медикаменти,
доколкото не се доказа влошаването на здравословното състояние на ищеца да е в
причинна връзка със забавеното разглеждане на делото ,то не може да се обоснове
извод и за относимост на претърпяната имуществена загуба от него с нарушаване
на правото му за
разрешаване на делото в разумен срок. Следователно, не е
налице основание за ангажиране отговорността на АРС за твърдяното имуществено
увреждане на ищеца ,при което предявеният иск подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода на правния спор и съгласно
чл.10,ал.3 от ЗОДОВ ,ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца
направените за производството разноски , възлизащи в размер на 88,50 лв./20лв. -за заплатена държавна такса и 68,50лв.- разноски за
адвокатско възнаграждение, изчислени съобразно уважената част на исковете/,от
която сума всеки от ответниците дължи по 44,25лв.
По изложените съображения ,съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Пловдивския
районен съд ,с адрес- гр. Пловдив ,бул.“Шести септември“№167, да заплати на А.Х.Ч. ,с ЕГН **********
и адрес: *** ,на основание
чл. 2б от ЗОДОВ ,сумата от 2000 /две хиляди/лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат от нарушаване правото на
ищеца на разглеждане в разумен срок на
чнхд№89/2004г. по описа на ПРС /за периода от 08.10.2004г. до 23.05.2007г ./,ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28,02.2011г. до окончателното
й изплащане, както и сумата от 44,25/четиридесет и четири лв. и двадесет и пет
ст./лв.- разноски по делото ,като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над 2000 лв. до пълния претендиран размер от
26000лв.,както и искането за присъждане на обезщетение за забавено плащане
върху главницата за периода 08.10.2004г. до 28.02.2011г., като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ ,като
неоснователен, предявения от А.Х.Ч.
,с ЕГН ********** и адрес: *** ,против Пловдивския районен съд ,с адрес- гр. Пловдив ,
бул.“Шести септември“№167, иск за заплащане на сумата от 339,50лв.- обезщетение
за претърпени имуществени вреди ,настъпили в резултат
на нарушение на правото на разглеждане на нчхд№89/2004г. в разумен срок ,която сума , представлява
направени разноски по нчхд №89/2004г. на ПРС и включва ,както следва:
52лв.-разходи за хонорари за вещи лица ;17,50лв.-заплатени държавни такси за
преписи от документи и други такси; 270 лв.- заплатено адвокатско
възнаграждение за адвокат П. ,ведно със законната лихва върху сумата ,считано
от 08.10.2004г.
ОСЪЖДА Асеновградския
районен съд ,с адрес- гр.Асеновград, ул. „Цар Иван Асен II“ №6, да заплати на А.Х.Ч. ,с ЕГН ********** и адрес: *** ,на основание чл. 2б от ЗОДОВ ,сумата
от 2000/две хиляди/ лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, настъпили в резултат на нарушаване правото на ищеца на разглеждане и решаване в разумен срок
на воденото нчхд№405/2007г. по описа на АРС /за периода от 26.06.2007г. до 15.11.2010г./, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 28.02.2011г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от
44,25 /четиридесет и четири лв. и двадесет и пет ст./лв .- разноски по
делото ,като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над 2000 лв. до пълния претендиран размер от 26000лв.,както и
искането за присъждане на обезщетение за забавено плащане върху исковата сума
за периода от 26.06.2007г. до 28.02.2011г.,като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ ,като
неоснователен, предявения от А.Х.Ч.
,с ЕГН ********** и адрес: *** ,против Районен съд-Асеновград , с адрес- гр. Асеновград, ул. „Цар Иван Асен II“ №6, иск за заплащане на обезщетение в размер на 6063,97лв. за имуществени вреди, настъпили в резултат на нарушение на правото на ищеца на разглеждане на
делото –нчхд№ 405/2007г. в разумен срок, които имуществени
вреди представляват: направени транспортни разходи за явяване в съдебни заседания- 620лв.; транспортни разходи
за снабдяване с преписи от документи по делото-280лв.;
разходи за заплатени хонорари за вещи лица -509,50лв.; разходи за заплатени такси за удостоверения за съдимост - 47,50лв. ;заплатени държавни такси за преписи и други такси- 55,05лв. ; разходи за заплатен адвокатски хонорар за адвокат С. - 910лв. ;3419,45лв.- заплатени разноски на
подсъдимите по издадени изпълнителни листове по нчхд №405/2007г. и образувани въз
основа на тях изпълнителни дела при ЧСИ М. С.-Ц.
,както
и разходи за лекарства за лечение на стреса от продължителното производство по
нчхд№405/2007г. в размер на 222 ,47лв., ведно със законната
лихва върху обезщетението,считано от 26.06.2007г. до изплащането му.
Присъдените с решението суми на ищеца А.Х.Ч. ,с ЕГН ********** и адрес: ***, да се преведат от ответниците- Пловдивски районен съд и Асеновградски районен съд по
следната банкова сметка: *** :***
:*** в ***, с
титуляр А.Х.Ч..
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: