Р Е Ш Е Н И
Е №60
гр.Силистра, 07.07.2023
година
В И М Е
Т О Н А Н А Р
О Д А
Административният
съд гр.Силистра,в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета
година,в състав:съдия Маргарита Славова,при секретаря Виолина Рамова, с
участието на прокурор……..……..,като разгледа докладваното от съдия Славова адм.дело №17 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на Г.М.Г.,подадена чрез представител по
пълномощие адвокат Г.Г. ***, против Заповед №342з-31/16.01.2023г.,издадена от ВПД
директор на ОД на МВР гр.Силистра,с която му е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ на основание чл.194 ал.2 т.4, вр. с
чл.203 ал.1 т.13 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и при
условията на чл.226 ал.1 т.8 от същия закон,е прекратено служебното му
правоотношение.Процесното дисциплинарно нарушение е
квалифицирано като „неспазване на
правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (Обн. ДВ,бр.67/14г.,посл.изм.ДВ,бр.64/18г.)“-ЕКПДСМВР,като
е преценено за тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.203
ал.1 т.13 ЗМВР-„деяние, несъвместимо с
етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа
на службата“.
С жалбата се поддържа оплакване за
неправилно приложение на материалния закон,поради неадекватна юридическа
квалификация на фактите,установени в дисциплинарното разследване. Твърди се, че
релевираното в производството деяние можело да бъде свързано единствено с
изпълнението на служебните задължения на оспорващия мл.инспектор Г.М.Г.- старши
полицай (ВСК) в група „ООР“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУ-Силистра при
ОД на МВР гр.Силистра, във връзка с назначаването му в наряд за охрана по време
на дежурство в периода от 19:00ч. на 08.08.2022г. до
07:00ч. на 09.08.2022г. (да охранява задържаните лица в помещенията за временно
задържане (ПВЗ) в РУ-Силистра) от командира на отделение в гр.“ООР“ мл.експерт М.Н.Г..Това
било така, защото задължението да наблюдава задържаното лице, било изрично
разписано в чл.37 ал.2 от Инструкция
№8121з-78/24.01.2015г. за реда за осъществяване на задържане,оборудването на
помещения-та за настаняване на задържани лица и реда в тях в МВР, издадена
от министъра на МВР-занапред Инструкцията (л.248-л.263).Позовавайки се на
мотивите от Тълкувателно постановление №3/07.06.2007г. на ВАС по т.д.№4/07г.,
поддържа,че при наличие на конкуренция между състави на нарушения на служебни
задължения от полицейския служител и на правила от Етичния кодекс,извършени виновно
с едно и също деяние, били приложими единствено разпоредбите,отнасящи се до
служебните нарушения,а ДНО носел безусловното задължение да квалифицира
максимално точно фактите. В случая, ответният орган като не бил посочил изрично
нарушената норма от Инструкцията,издадена в приложение на ЗМВР и регламентираща
вида и обема на задължения-та на полицейските служители,уволнил оспорващия за
нарушение на ЕКПДСМВР,каквото не било установено, бил нарушил нормативните си
правомощия.Всичко това в съвкупност следвало да се преценява като съществено
нарушение на дисциплинарните правила,повлякло и незаконосъобразен краен
резултат с прилагането на законови разпоредби, за което липсвали фактически
основания.
Релевирано е и оплакване за
допуснато нарушение на административнопроизводствените правила (в частност
дисциплинарните такива, нормирани в глава осма на ЗМВР и Инструкция №8121з-877/06.07.21г.за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР-обн.ДВ,бр.59/21г.,
издадена по законовата делегация от чл.215а ЗМВР), като от една страна се
поддържа, че мотивите в оспорената заповед били противоречиви и не били годни
да изявят действителната воля на ответния орган,а от друга - че бил нарушен
принципът от чл.8 АПК- еднаквите случаи да бъдат третирани еднакво, тъй като за
същия инцидент - обесването на задържано лице в ПВЗ в РУ-Силистра на 09. 08.2022г.,
било водено дисциплинарно производство и срещу оперативния дежурен на
09.08.2022г. инспектор Р.Г.,който също носел задължението да наблюдава
задържаните лица посредством действаща система за видеонаблюдение,
за което обаче,на същия било наложено дисциплинарно наказание „порицание“ (при
абсолютно идентични факти). Въведен е и довод, че релевантната разпоредба на
чл.37 ал.2 от Инструкцията съдържала две алтернативни форми за изпълнение на
задължението за постоянно наблюдение на задържаните лица - от полицейски
служител или чрез видеонаблюдение. В случая
била безспорно установена възможността за видеонаблюдение,
осъществявано от оперативния дежурен,което ирелевирало
втората нормативна алтернатива. Инвокирано е още и
възражение, гравитиращо около горния довод за липса на задължение за жалбоподателя
да наблюдава физически задържаното лице (обесило се в ПВЗ), защото е нямал
информация, че лицето е със склонност към суицидни прояви, независимо от
тежката степен на алкохолно опиянение, видимо установима,според
заключението на посмъртна съдебнопсихиатрична експертиза на М. Г. И., на която
се позовава жалбоподателят. В този контекст се твърди и несъответствие на
оспорената заповед с целта на закона,тъй като ДНО при еднаква фактическа
обстановка е толерирал поведението на ръководен служител (оперативния дежурен),
търсейки изкупителна жертва за придобилия гласност случай, в лицето на
оспорващия служител с изпълнителски функции в МВР.В обобщение,се настоява за
отмяна на дисциплинарнонаказващата жалбоподателя Заповед
№342з-31/16.01.23г.,поради поддържаното наличие на отменителните основания по
чл.146 т.3-т.5 АПК. Претендира се присъждане на разноски съгласно представен
списък по чл.80 ГПК (л.270).
Ответникът по жалбата - Директор (ВПД) на Областна дирекция на МВР гр. Силистра,
чрез представител по пълномощие гл.юрисконсулт В.А. (л.202), в становище (л.201) и в съдебно заседание,поддържа
неоснователност на оспорването. Счита,че атакуваната заповед е
законосъобразна,като издадена от компетентен орган; при стриктно спазване на
нормираната дисциплинарна процедура и при правилно приложение на материалния
закон,вкл.в хипотезата от чл.203 ал.1 т.13 ЗМВР.Счита за неоснователно
възражението за преклудиране на правомощието на органа да накаже оспорващия
поради изтичане на краткия срок от чл.195 ал.2 ЗМВР, защото неговото начало се
свързва с „откриване на нарушението“, което по хипотеза (чл.196 ал.2 ЗМВР)
означава, материалите от дисциплинарното производство да постъпят при
компетентния дисциплинарнонаказващ орган.Последното е
удостоверено по делото, че е станало на 12.12.2022г.,
а процесната заповед е издадена на 16.01.2023г., което е значително преди края
на двумесечния срок.Намира за неоснователно и оплакването за нарушаване на
принципа от чл.8 АПК- сходните случаи да се третират еднакво от административните
органи,с наказването на оперативния дежурен за същото нарушение (неосъществено видеонаблюдение на задържаното лице) при абсолютно същите
фактите, с „порицание“, а жалбоподателя - с уволнение. Възразява и срещу довода
за неправилна юридическа квалификация на фактите, което според оспорващия
следвало да обоснове по-леко по вид наказание,тъй като евентуалното нарушение
било на служебните му задължения,а не на ЕКПДСМВР.Напротив,поддържа,че
нарушението е именно на етичните правила, в тежка форма на проявление,вкл. в пряко
противоречие и с етичните принципи за поведение от чл.13 на същия кодекс и
по-конкретно с този от чл.13 б.“б“. Ето защо настоява жалбата да бъде оставена
без уважение,а процесната заповед – потвърдена, като съответна на фактите по
делото и закона. Претендира разноски.
Производството
е по реда на чл.145 и следващите от АПК,вр. с чл.211
от Закона за Министерството на вътрешните работи.Съдът,като обсъди
изложените в жалбата доводи, становищата на страните и след преценка на доказателствата,
прие за установено следното:Жалбата е процесуално
допустима, като подадена от активно легитимирано лице, с установен правен
интерес от оспорването,при спазване на срока от чл.149 ал.1 АПК,приложим от
препращането на чл.211 ЗМВР,а обжалването е насочено срещу подлежащ на съдебен
контрол акт. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на съдебния контрол за
законосъобразност е Заповед
№342з-31/16.01. 2023г.,издадена от ВПД директор на ОД на МВР гр.Силистра,с
която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл.194 ал.2
т.4, във връзка с чл.203 ал.1 т.13 ЗМВР на Г.М.Г. и, при условията на чл.226
ал.1 т.8 ЗМВР, е прекратено служебното му правоотношение, за извършено
нарушение, изразило се в неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение
на държавните служители в МВР, нормативно регламентирано като тежко нарушение
на служебната дисциплина -„деяние, несъвместимо
с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи
престижа на службата“.
От
административната преписка се
установяват правнозначимите факти за разрешаване на
повдигнатия пред съда спор,както следва: Със Заповед №342з-832/09.08.22г.
ответникът,който е ръководител на структура по чл.37 ал.1 т.2 ЗМВР - директор
на ОД МВР гр.Силистра и следователно,компетентен орган по чл.204 т.3 ЗМВР (по този въпрос страните не
спорят), е образувал дисциплинарно производство по чл.207 ал.1 т.2 ЗМВР срещу
жалбоподателя; отстранил го е временно от длъжност за срок от два месеца, считано
от 09.08.2022г. и е определил персоналния състав на дисциплинарноразследващия
орган (ДРО), давайки на същия процесуални указания.Заповедта е връчена лично на
мл.инспектор Г.М.Г. на 09.08.2022г.,видно от записването на стр.3 от същата,който
е посочил за свой подпомагащ в защитата адв.Г.Г. ***,
съгласно регулацията от чл.207 ал.8 т.2 ЗМВР. Видно от посочените часове на
връчване е,че непосредствено преди това,на жалбоподателя е била предоставена
Покана рег.№342з-11646/09.08.22г.,изготвена от членовете на ДРО,за запознаване
с горната заповед, като са посочени и правата на привлечения към дисциплинарна
отговорност полицейски служител,вкл. да дава обяснения по всяко време на
производството. Заповедта по т.2 (л.21-л.22), временно отстраняваща от длъжност
оспорващия служител,е преминала пълен инстанционен
контрол и с Решение №4192/20.04.23г. по адм.д.№11260/22г. на състав на V отделение на ВАС, се е стабилизирала. Същата (в
останалата ѝ част по т.1) е издадена затова,че съгласно цитирани докладни
записки и сведения се установявали данни, че жалбоподателят на 09.08.2022г.,е
нарушил чл.37 ал.2 от Инструкцията, по време на изпълнение на служебните си
задължения. Видно от приложен на л.143-л.144 График за дежурствата на
служителите от гр.“ООР“ за м. август.22г.-нощна смяна (от 19:00ч. на 08.08.22г. до 07:00ч. на 09.08.22г.) и Информационна карта за
дейността на наряда №В 981691,жалбоподателят е бил на работа,заедно с други служители,
дали „сведение“ или изготвили „докладни записки“ по случая, вкл. инспектор Р.Г.
- дежурен в ОДЧ при ОД МВР гр.Силистра.
А
случаят е, че на 09.08.2022г. около 03:45 часа, в гр.Силистра, в помещение за
временно задържане (ПВЗ) в Районно управление Силистра, задържаният М. Г. И. от
кв**********************,се е обесил в килията,като е
използвал външната плътна ивица на одеяло, която е скъсал и завързал за горната
част на решетката на килията.Същият бил задържан в 23:15ч. на 08.08.2022г. със Заповед №1886з-133 (л.150), на основание чл.144
ал.1 НК за срок от 24 часа.От горните факти дисциплинарнонаказващият
орган - ДНО (чл.204 т.3 ЗМВР) извел заключение,че са налице достатъчно данни за
извършено дисциплинарно нарушение от мл.инспектор Г., тъй като през периода от
00:30ч. до 04:00ч. на 09.08.22г.,не е наблюдавал постоянно и непосредствено, задържания
в помещението за временно задържане гражданин,с което е допуснал същият да се
самоубие, като се е обесил в килията.Квалифицирал е горните данни по чл.203
ал.1 т.9,във връзка с чл.194 ал.2 т.2 ЗМВР.Позовавайки се на Докладна записка
рег.№1886р-15277/09.08.2022г. на мл.експерт М.Г. - командир на отделение в
група „Опазване на обществения ред (ООР)“, в сектор „Охранителна полиция (ОП)“
към РУ-Силистра при ОД МВР гр.Силистра (л.74),представляваща предложение за
образуване на дисциплинарно производство, ответният орган е извел извод за
умишлено неизпълнение на служебните задължения от оспорващия и е образувал
дисциплинарното производство за деяние по чл.203 ал.1 т.9 ЗМВР. След извършване
на първоначалните действия по дисциплинарното разследване и преценка на
медийния отзвук в обществеността на случая, ДРО с Докладна записка
№342р-12139/18.08.22г. (л.187-л.188), на основание чл.47 ал.1 т.5 от Инструкцията
за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, е предложила на ответния
орган да измени първоначалната си заповед, предлагайки квалификация на деянието
по чл.203 ал.1 т.13 ЗМВР,което със Заповед №342з-869/19.08.22г. (л.23-л.26) е уважено.
С всички актове на ДНО и ДРО жалбоподателят е запознаван лично, видно от
приложените на л.68-л.73 документи. На 26.08.2022г. е била изготвена Обобщена
справка (чл.207 ал.7 ЗМВР), след запознаването с която, оспорващият чрез адв.Г.,
е депозирал писмени искания до ДНО (л.94 -л.96), който с резолюция
рег.№342р-13331/08.09.22г. се е произнесъл по възраженията относно персоналния
състав на ДРО и ги е изпратил на последния за произнасяне по доказателствените
искания на служителя, съобразявайки чл.207 ал.6 ЗМВР.
Видно от Протокол рег.№342р-13347/08.09.22г.
(л.101) е, че ДРО е предоставил видеозаписите от DVD диск от камери на входа на РУ-Силистра и от
помещенията за задържане на лица в РУ-Силистра, за запознаване на служебен
компютър,като адв.Г. ги е изгледал, а жалбоподателят е отказал.С Разпореждане
№66/09.02.23г., съдът е дал изрични указания,че при оспорване на въведения с
процесната уволнителна заповед факт, че полицейският служител Г.М.Г., въпреки
възложения му наряд, в продължение на 3 часа и 16 минути на 09.08.2022г., не е
упражнявал никакъв надзор на задържаните лица, ответният орган следва да
представи по делото дисковете с относимите видеозаписи от камерите от
помещенията за задържане на лица в РУ-Силистра, които при необходимост, да
бъдат проверени, с участието на страните, в съдебно заседание (независимо от
приложения Протокол рег.№342р-13347/08.09.22г.), не е последвала процесуална
необходимост от извършване на действие от такъв порядък. По горния факт
страните не спорят.
Командирът на отделението в група „ООР“ М.Г.
е изслушан като свидетел в съдебното производство, който от самото начало на
въпросната нощна смяна в ПВЗ, е назначил да охранява задържаните лица
мл.полицай Г.М.Г.. Същият, доста уплашен е влязъл в инструктивния кабинет
(около 03:30-45ч. според сведенията от оперативния дежурен), когато се оформяли
документите за задържане на друго лице (управлявало МПС след употреба на
алкохол) и съобщил за обесването на задържания от кв************,което
задвижило незабавно всички процедури по уведомяване на Центъра за спешна
медицинска помощ; ръководството на ОД МВР и ОСлС при
Окръжна прокуратура Силистра. Около 03:34 часа на 09.08.2022г. в коридорното
помещение на РУ-Силистра, полицейски служители (мл.инспектор А.Б., мл.автоконтрольор Д.Т., командира на отделение св.М.Г.,
мл.инспектор П.И. и мл.инспектор Н.Т.), подготвяли друго лице за настаняване в
Арести, за престъпление по чл.343б НК, за което се обадили на дежурния по
наряд. По тази причина последният проверил килиите с двете задържани преди това
лица и установил обесването на едното от тях.
От Кадровата справка на жалбоподателя (л.119-гръб-л.120) се
установява, че същият е назначен и работи в системата на МВР от 01.03.1995г.,
като е заемал различни длъжности, вкл. „командир на отделение“ в група „Охрана
на обществения ред“, но в друга структура - РУ“Транспортна полиция - Русе“ към
отдел „Транспортна полиция“ при Главна дирекция „Криминална полиция“-МВР. В ОД
на МВР гр.Силистра е назначен като старши полицай в група „ООР“; сектор „ОП“ на
РУ-Силистра със Заповед от 22.07.2021г., а от 13.10.2021г. изпълнява
длъжността, от която е уволнен - старши полицай (водач на служебно куче).На
същата дата (13.10.21г.), видно от Протокол рег.№ 342р-14257 (л.123),се е
запознал с Длъжностната характеристика (типова л.121-л.122), според която едно
от основните му задължения е да „охранява и конвоира задържани лица“,както и да
„спазва изискванията на ЕКПДСМВР. Последният е публикуван в Държавен вестник,
въпреки което на 30.07.2021г. жалбоподателят е бил запознат изрично с него, с
оглед и на нормативното му задължение от чл.150 ал.2 ЗМВР. Следователно, безспорно
негово задължение, произтичащо от раздел II “Основни
длъжностни задължения“,ред 7 от Длъжностната характеристика е да охранява
задържани лица, както и да спазва изискванията на Етичния кодекс за поведение
на държавните служи-тели в МВР.Според чл.18 от Инструкцията, както и чл.37 ал.2
от същата - задържаното лице се охранява непрекъснато,а лицата, настанени в
помещенията за задържане,се наблюдават постоянно.Според чл.19 от Инструкцията всички
действия по приемане, настаняване, служебно придвижване, свиждане, медицинско
обслужване и освобождаване на задържаните лица се отразяват в
документацията,която се води в помещенията за настаняване на задържани лица и
се явява приложение към инструкцията.
Със Заповед №342з-812/27.08.20г. на директора на ОД МВР
Силистра (л.159-л.161) по т.8, на полицейските служители от група „ООР“ (от
категорията на жалбоподателя) е възложено задължението: „постоянно наблюдават
поведението и състоянието на задържаните в помещенията за настаняване на
задържани лица“ (т.8.3), а по т.10.4 – оперативният дежурен осъществява видеонаблюдение на задържаните лица в помещенията за настаняване
в РУ-Силистра, наред с възложения му цялостен контрол по време на дежурство по
реализиране на полицейските правомощия от полицейските служители и други.
Същото по вид задължение (за постоянно физическо наблюдение на задържаните
лица) с т.V е въведено и със Заповед
№1886з-66/24.02.21г. на началника на РУ-Силистра (л.165-л.166), а със Заповед
№1886з-76/09.03.21г. (л.174-л.180), същият орган, подробно е разписал
организацията на патрулно-постовата дейност, като в частта „пост помещение за
настаняване на задържани лица“,е разпоредил служителите в наряд постоянно да
наблюдават поведението и състоянието на задържаните (т.3); да охраняват в
коридора пред помещенията и помещението за приемане на лица (т.2); да бдят за
живота и здравето на задържаните (т.7), като изрично е забранил същите да
отвличат вниманието си със странични занимания, които биха могли да притъпят
бдителността им. С Протокол №1886р-6780/30.03.22г. от проведено обучение
полицейските служители от РУ-Силистра,вкл. жалбоподателят (№48), са били
запознати с посочените в същия нормативни и вътрешнослужебни
актове,чието изпълнение са длъжни да обезпечат.Обучението е било проведено от
началник група „ООР“ Теодор Т.,който в писмено сведение (л.91),е потвърдил
ефективното провеждане на професионалното обучение. Като свидетел М.Н.Г. (към
процесния период той командир на отделение „ООР“, какъвто вече не е; също
наказан дисциплинарно за неупражнен контрол на дейността на дежурния в наряд на
08/09.08.2022г.), заявява, че не си спомня как е преминало конкретното
обучение, но по правило се четели актовете или части от тях, на които се
поставял акцент в актуалната работа на служителите,като подписите на полицаите
в протокола сочат, че същите са присъствали на обучението, а подписалите се
по-късно - че са се запознали с актовете след връщането им на работа (след
отпуск по болест, платен такъв, командировка и др.) Този протокол, в контекста
на невъзможността ефективно да бъдат запознати служителите с такъв обем
нормативни и административни актове,се оспорва категорично от адв.Г. поради
обективната невъзможност за това. Дори и да се приеме за основателно
възражението (обективно е невъзможно да бъдат прочетени посочените в протокола
актове за отразеното време), същото следва да бъде ирелевирано,
доколкото нарушените задължения (за постоянно наблюдение на задържаните лица и
отговорността на дежурния в наряд в ПВЗ за живота, здравето и спазване правата
на всяко задържано лице,вкл. за защита на същите ценности), произтичат пряко от
обсъдените по-горе Длъжностна характеристика, ЕКПДС МВР и Инструкция
№8121з-78/24.01.2015г. на министъра на МВР, която е базова за работата му на
процесната длъжност.
При горните фактически установявания се
налагат следните изводи от правна страна:Съгласно чл.204 т.3 ЗМВР,ръководителите
на структурите по чл.37, какъвто несъмнено е издателят на процесната заповед,
налагат всички наказания по чл.197 за служителите на младши изпълнителски
длъжности,като същите образуват и дисциплинарни производства за нарушения на
чл.203 ал.1 т.2-15,съгласно чл.207 ал.1 т.2 ЗМВР,което сочи на материална,териториална
и по степен компетентност на органа,издал оспорения акт.Следователно,същият не
е засегнат от порок по смисъла на чл.146 т.1 АПК.
Относно
довода на жалбоподателя за издаване на уволняващата го заповед извън срока от
чл.195 ал.2 ЗМВР, което налагало отмяна на същата само на това основание, се
изложиха по-горе мотиви. Доводът е неоснователен, предвид обстоятелството, че
по хипотеза (чл.196 ал.2 ЗМВР) дисциплинарното нарушение се счита за установено,когато
материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния ДНО. Със
Заповед №342з-1094/07.10.22г. (л.27-л.29) на ответния орган, поради
депозираните писмени искания за събиране на доказателства от оспорващия,е
удължен срока на дисциплинарното производство с два месеца. С рег.№342р-18742/29.11.22г. е
изготвена Обобщена справка (л.39-л.50), с която на 30.11.22г. жалбоподателят се
е запознал лично, след връчена му покана (л.73).В 24-часовия срок след това,не
е постъпило възражение (Вж.Протокол на л.33). С рег.№342р-19341/08.12.22г. е
изготвено Становище за проведеното дисциплинарно производство на ДРО, на чиято
първа страница е поставена резолюция от ДНО на 12.12.2022г.
Същият, след запознаване с материалите от дисциплинарната преписка, с
рег.№342р-20546/30.12.22г. е поканил по реда на чл.206 ал.1 ЗМВР оспорващия за
даване на писмени обяснения (л.18), каквито на 04.01.23г. са постъпили (л.16),
след което, на 16.02.2023г.,т.е. значително преди изтичане на двумесечния срок,
ответният орган е издал процесната по делото заповед, което ирелевира из-цяло
възражението по чл.195 ал.2 ЗМВР на жалбоподателя.
Заповедта
е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа описание на фактическите
основания, свързани с прилагане на разпоредбата на чл.203 ал.1 т.13 ЗМВР, както
и останалите реквизити от чл.210 ал.1 ЗМВР.Не се установяват до- пуснати
съществени нарушения на дисциплинарно-производствените правила,както бе обсъдено
по-горе.Напротив,жалбоподателят е бил запознаван с всички актове на ДНО и
действията на ДРО,като му е било гарантирано пълноценното упражняване на право-то
на защита.
Относно
главното оплакване в жалбата - за неправилно субсумиране на фактите под
приложената правна норма, щом същите попълват състави както на нарушение на
служебната дисциплина,така и на разпоредби от ЕКПДСМВР, то съгласно ТП №3/07.
06.2007г. на ВАС по т.д.№4/07г.,адекватната юридическа квалификация на същите
била- нарушение на служебни задължения, регламентирани със ЗМВР и нормативните
актове за неговото приложение,вкл. заповедите и разпорежданията на министъра,
заместник министрите, главния секретар на МВР и преките ръководители:
Възражението е неоснователно. Безспорно установено е качеството на
жалбоподателя на полицейски служител и това,че срещу него е проведено
законосъобразно дисциплинарно производство по чл.207 ал.1 т.2 ЗМВР за извършено
тежко нарушение,за което се предвижда наказание „уволнение“. Първоначално, деянието
е било квалифицирано по чл.203 ал.1 т. 9 ЗМВР,която правна квалификация е
променена със Заповед №342з-869/19.08.22г., но предметът на дисциплинарното
производство е останал свързан с деяние, представляващо тежко нарушение на
служебната дисциплина,съгласно чл.203 ал.1 т.13 ЗМВР. Не се спори, че от
началото на въпросната нощна смяна жалбоподателят е назначен да охранява
задържаните лица и след установяване на инцидента (обесването в килията на
задържания гражданин М. Г. И.), същият е посетил инструктивния кабинет,видимо
уплашен,за да уведоми колегите си,които веднага са отишли до килията, а Петър
Господинов И. (също мл.инспектор-ст.полицай),с личния си нож е срязал въжето и
поставил тялото на обесения на леглото. Пристигналият екип от ЦСМП само е
констатирал смъртта му.
От видеозаписите е установено, че около 01:58
часа на 09.08.22г. задържаното лице се е провесило на импровизираното въже,
закачено на решетката на килията, кое- то означава, че в продължение на един
час и 30 минути същото е отделяло плътния кант на одеялото в килията, след
което го е пресукало и завързало на решетката.При постъпване на информация от
ОДЧ за предстоящото привеждане в Ареста на друго задържано лице в 03:34 часа,
жалбоподателят е прегледал килиите и установил състоянието на обесилия се
задържан М. И.. Изложеното сочи, че в продължение на 3 часа и 16 минути не е
посещавал коридорното помещение пред килиите и не е осъществявал никакво
наблюдение на задържаните лица, независимо, че носи отговорността (за периода
на възложения му наряд) за техния живот и здраве (чл.88 ЕКПДС МВР), както и
задължението за тяхната защита, по аргумент от чл.81 ЕКПДСМВР. Следователно,
релевираните нарушения на разпоредби от Етичния кодекс са безспорно установени,
а деянието правилно е квалифицирано като извършване на едно дисциплинарно
нарушение по чл.194 ал.2 т.4 ЗМВР, за което на основание чл.203 ал.1 т.13 ЗМВР,
е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, в условията на
обвързана компетентност за органа.Поведението на полицейския служител
законосъобразно е квалифицирано от ДНО и същият не се е отклонил от тълкуването
на закона,установено с Тълкувателно постановление №3/2007г. на ВАС, обратно на
оплакванията в жалбата. (Вж.Решение №10805/28.11.22г.,адм.д.№6562/22г.; Решение
№11076/ 05.12.22г.,адм.д.№6869/22г.;Решение №11541/13.12.22г.,адм.д.№6027/22г.
и др.,VО на ВАС). Настоящият състав приема, че несъмнено установеното
нарушение е получило правилна юридическа квалификация,поради което отклонява възражението
на оспорващия в горния смисъл, че друга квалификация на фактите е следвало да
обоснове по-леко по вид наказание,защото евентуалното нарушение било на
служебните му задължения, а не на ЕКПДСМВР.
Последният
обаче, както основателно счита ответният орган, не е просто някакъв „етичен
кодекс“,а такъв за поведението на държавните служители в МВР, което априори свързва предписанията му с изпълняваните длъжности
от полицейските служители. Това, че не е осъществявано непосредствено и
непрекъснато наблюдение на задържаните лица от жалбоподателя на 08/09.08.22г.,насочва
към състава на чл.200 ал.1 т.11 ЗМВР, но същото, продължило 3 часа и 16
минути,вече сочи на проявена безотговорност за живота и здравето им, вкл. на обесилия
се М. И.,в пряко нарушение на чл.88 и чл.91 от Раздел IV „Държавният служител и задържаните лица“ от глава трета
„Етични стандарти при осъществяване на дейността на държавните служители“ на ЕК
ПДСМВР. То е в пряко противоречие и с етичните принципи за поведение от чл.13
на същия кодекс и по-конкретно с този от чл.13 б.“б“.Предвид специфичната
дейност на служителите на МВР и нейната обществена значимост,спрямо същите са
регламенти-рани правила за етично поведение, въздигнати в законови норми,които
следва да бъдат съблюдавани както при изпълнение на служебните им задължения,
така и извън тях. Ето защо нарушаването им по време на изпълнение на службата
не ги поставя извън обхвата на чл.203 ал.1 т.13 ЗМВР.
В този контекст, като неоснователно следва да
бъде отклонено и оплакването за нарушаване на принципа от чл.8 АПК - сходните
случаи да се третират еднакво от административните органи,с наказването на
оперативния дежурен за същото нарушение (неосъществено видеонаблюдение
на задържаното лице) при абсолютно същите фактите, с „порицание“, а
жалбоподателя - с уволнение. Нормативната регулация на отношенията, свързани с
опазване живота и здравето на задържаните лица, както и зачитане на тяхното
достойнство и лични права,не дава приоритет на видеонаблюдението
(от двете предвидени форми за наблюдение на задържаните лица с чл.37 ал.2
Инструкцията),а напротив - на физическото наблюдение, което е било единственото
задължение на жалбоподателя по време на процесното дежурство, с възложения му
наряд да наблюдава задържаните лица в ПВЗ на РУ-Силистра.От същата нормативна уредба,
вкл. заповедите на министъра на МВР, е видно, че оперативният дежурен е
натоварен със значителен обем служебни задължения, а по време на въпросното
дежурство на 08/ 09.08.2022г., е проверил и организирал действията на наличните
полицейски сили по 7 сигнала, получени само в периода от задържането на
обесилото се лице (23:15ч.) до намирането в килията на безжизненото му тяло (03:45ч.).
На монитори в дежурното помещение са изведени образите от всички камери в
сградата на областната дирекция на МВР
гр.Силистра, а за времето на дежурството,той всъщност е изпълнявал функциите на
директор на структурата на МВР, защото е носил нормативно отговорността да
провери и организира работата на наличния полицейския състав по всички получени
сигнали за престъпления, произшествия или други нетипични ситуации.
Съпоставяйки изпълнението на единственото задължение по време на наряда на
жалбоподателя, с изпълнението на противостоящите му множество и с висока степен
на отговорност задължения на оперативния дежурен, прилагайки реципрочно на тях
базовите принципи от чл.6 (за съразмерност); чл.7 (за истинност) и
справедливост (арг.чл.6 ал.1) АПК, ДНО, излагайки
подробни мотиви по чл.206 ал.2 ЗМВР, е обосновал вида и размера на
дисциплинарните наказания по двете заповеди,поради което следва да бъде отхвърлено
възражението за „неравно третиране на служителите при идентичност на
нарушенията и фактите“,като неоснователно.Като е процедирал по горния начин,
диференцирайки отговорността на служителите,имащи отношение към процесния
случай, ответният орган е приложил правилно материалния закон.
Случаят
с продължителното бездействие на полицейския служител в наряд, на процесната
дата,е станал достояние на обществеността посредством средствата за масово
осведомяване и други електронни медии и канали за информация,което е застрашило
с намаляване или изгубване на доверието в полицейската институция.Видно от
приложените извлечения от сайтове на електронни медии (л.125-л.136) е, че
случаят е коментиран включително и към 15.08.2022г., което сочи на
фиксиран/задържан обществен интерес върху него от почти седмица.Гражданската
презумпция, че задържаните лица са (поне) физически защитени,тъй като са
охранявани от полицията в местата за временно лишаване от свобода, е силно
смутена и разклатена, което е уронило престижа на службата, щом полицейските
служители не са могли да предотвратят тежкия инцидент. Последният несъмнено е
станал достояние не само на пряко сезираните с него разследващи органи,
наблюдаващ прокурор, медицински работници от ЦСМП и други,но и на широк и
неограничен кръг граждани посредством средствата за масово осведомяване.Следователно,правилно
ДНО е приел,че е осъществен квалифициращият признак- уронване престижа на
службата, съгласно чл.203 ал.1 т.13 ЗМВР.
Заповедта е издадена в съответствие и с целта
на закона, обратно на оплакването в жалбата,вкл. в ракурса на принципите от
чл.8 и чл.6 АПК. Основателно е възражението на ответника, че равното третиране на
сходните случаи следва да държи сметка за равността/неравността
на обема задължения и степента на тяхното нарушаване в ракурса на базовите изисквания
за справедливост и съразмерност.Не може да бъдат еднакво наказани случаи,при
единия от които служителят не е изпълнявал в продължение на повече от три
астрономически часа единственото си задължение - да наблюдава задържаните лица,
а при другия - в процеса на проверка и организиране действията на полицейския
личен състав по 7 сигнала, получени от оперативния дежурен само в периода от
задържането на обесилото се лице до констатиране на обесването му, ведно с
кръга от други нормативно възложени му задължения,вкл. видеонаблюдение
на монитори, на които са изведени изображенията от всички камери на сградата в
областната дирекция на МВР.Не се установява от доказателствата по делото,
оспорената уволнителна заповед да е издадена с цел, различна от целите на
непосредствено приложимите нормативни актове,вкл. изведената такава от чл.4
ал.2 от Инструкцията за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР. С
издаване ѝ в рамките на законосъобразно проведено дисциплинарно
производство, се постига предвидения от нормотвореца
резултат - възпитателно и превантивно въздействие върху държавните служители в
МВР за спазване на служебната дисциплина,вкл. на принципите и правилата от
ЕКПДСМВР (Вж.Решение №260/11.01.23г.,адм.д.№6558/22г., VО на ВАС).
Предвид изложеното, настоящият състав приема,че
обжалваният акт не противоречи на закона и на фактите по делото; издаден е при липса
на отменителни основания от чл.146 АПК.Разноски своевременно са поискани и от
двете страни, каквито с оглед изхода на процеса,се дължат на ответния орган.
Същите следва да бъдат присъдени в полза на юридическото лице,в чиято структура
е издателят на акта,а именно Областна дирекция на МВР Силистра, по аргумент от §1
т.6 ДР АПК и чл. 37 ал.2 ЗМВР.Според чл.143 ал.3 АПК,юрисконсултското
възнаграждение се определя съгласно чл.37 от Закона за правната
помощ,регламентиращ размера му с Наредбата за заплащането на правната помощ (Обн.ДВ,бр.5/06г.,посл.изм.ДВ,бр.74/21г.),
чиито чл.24 го е визирал в относителни граници- от 100 до 240 лева.В случая, предвид
фактическата и правна сложност на съдебното производство,същото следва да бъде
определено в размер на 150 лева,воден от което и на основание чл.172 ал.2 пр.“посл.“АПК,Административният съд гр.Силистра
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.М.Г. ***, против
Заповед №342з-31/16.01.2023г. на ВПД Директор на ОД на МВР гр.Силистра, с която
на основание чл.203 ал.1 т.13 от Закона за Министерството на вътрешните работи,
му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл.226 ал.1
т.8 от същия закон, е прекратено служебното му правоотношение в МВР от
длъжността „младши инспектор - старши полицай (ВКС) в група „Охрана на
обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към Районно управление при ОД
на МВР гр.Силистра.
ОСЪЖДА
Г.М.Г., с ЕГН:**********,***, да заплати
на Областна дирекция на МВР гр.Силистра, с административен адрес: гр.Силистра,
бул.“Македония“ №144, сумата от 150 (Сто
и петдесет) лева - съдебни разноски.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: