О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Кюстендил,28.01.2020 г.
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание на двадесет и осми януари, през две хиляди и двадесета година, в състав :
Председател:Ваня Богоева
Членове:Евгения Стамова
Веселина Джонева
След като разгледа,докладваното от съдия Стамова в.ч.гр.д.№614/2019г. и за да се произнесе взе предвид:
Делото е образувано по частна жалба, подадена от „Веста Билд” ООД, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Черни връх”№206, ет.4, ЕИК ********* представлявано от управителя Д.Л.Д.чрез адв.Ц. срещу определение от 06.11.2019г. по гр.д.№343/2019г. по описа на ДнРС.
С посоченото определение е изменено разпореждане от 10.06.2019г. по гр.д.№343/2019г. по описа на ДнРС по отношение на разноските, като „Веста Билд” ООД е осъдено да плати на Т.В.А., ЕГН ********** и А.М.А., ЕГН **********, сумата .. лева, на всеки от тях представляваща сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Твърди се неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение както и недопустимост на същото.Твърдението за недопустимост се основава на обстоятелството, че ответниците в полза на които са присъдени разноски не са представили списък на разноските, представляваща процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на определението в частта му за разноските.Посочено е, че след получаване на препис от молбата за изменение на решението в частта за разноските, жалбоподателят е направил възражение за прекомерност на разноските във връзка с което мотиви в обжалваното разпореждане не са изложени.Излага доводи за това, че подадените два отговора на исковата молба са идентични по съдържание и основания, не е било насрочено първо с.з., не е даден ход на делото, фактическата и правна сложност на делото не обуславя присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на ** лева.Възпроизведено е даденото в ТР №6/2012г. разрешение относно преценката по чл.78, ал.5 ГПК и е посочено, че при липса на твърдение за солидарност при отговорността на ответниците, се налага извод за разделност и то в равни части с оглед цената на иска – ½ от 3807.48, което обосновава извод за дължимост на възнаграждение в размер на по **лева за всеки от ответниците.Заявено е искане за отмяна на обжалваното определение, като недопустимо, евентуално за отмяната му, като неправилно и незаконосъобразно и намаляване размера на присъдените разноски.
Преписи от жалбата са връчени на ответниците.Писмени отговори не са подадени.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съдът след като прецени, доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Производството пред ДнРС е образувано по искова молба, подадена от „Веста Билд” ООД срещу Т.В.А., ЕГН ********** и А.М.а.,ЕГН **********.В исковата молба е посочено, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответниците за дължими и неизплатени годишни такси за поддръжка и управление на общи части в комплекс „Водолей І” гр.София, срещу която те са възразили.Уточнено е,че ответниците са собственици на жилище- апартамент, продаден им от ищеца, находящ се в сграда, представляващ част от споменатия комплекс от затворен тип, построен от ищеца, осъществяващ със съгласието и знанието на всички собстветници на самостоятелни обекти, всички дейности по управление и поддръжка на общите части, за което са сключени индивидуални договори със собствениците на жилища.Посочени са решения на ОСЕС с които било възложено на ищеца да продължи поддръжката и управлението на общите части, както и задължаване на собствениците и обитатели в комплекса да заплатят на ищеца всички стари и нововъзникнали задължения, като дружеството е упълномощено да предприеме всички действия по събиране на просрочени задължения съгласно представени отчети.Заявено е, че ответниците дължат сумата от ** лева, като дължими годишни такси за поддръжка и управление за периода от 2012г. до 2016г., както и мораторни лихви, като сбора на дължимите суми възлиза на ** лева.Изложено е, че облигационното отношение между дружеството и Етажната собственост по поддръжка и управление обвързва всеки един от собствениците, отговорността на които произтича от разпоредбите на чл.30, ал.3 ЗС и чл.6, ал.1 т.10 ЗУЕС, като кредитор на вземането е ищеца, на който е възложено събиране на дължимите суми за поддръжка и управление на общи части с решение на ОС на ЕС.Искането е да бъде постановено решение с което ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата ** лева от която ** лева – главница, неплатени годишни такси за управление и поддръжка и законната лихва в размер на ** лева.Претендирани са и разноски.
За установяване размера на претендираното вземане и изпадането на длъжника в забава са посочени и представени като доказателство – протокол от заседание на ОС на ЕС от 24.03.2016г., нотариален акт, договор за управление и поддръжка от 24.02.2009г.
Видно от представения нотариален акт №83, том VІІІ, рег.№6888 н.д.№1378/2006г. е, че ищецът е продал на ответниците жилище, апартамент, находящо се в жилищен комплекс „Водолей” – секция 4, в северозападната част на упи, находящ се в гр.София:ІІ-1460 в кв.131, представляващ апартамент №8 , находящ се на втори етаж с площ 81.30 кв.м. и прилежащо му складово помещение мазе, срещу цена, която е заплатена от купувачите преди сключване на договора.
Договорът за поддръжка и обслужване на недвижим имот е сключен между ищеца и ответника А.А., като възложител и е с предмет определяне реда, начина и условията за поддръжка, охрана и обслужване на общите части на комплекс” Водолей”І.Не е нотариално заверен.
Исковата молба е била оставена без движение от първоинстанционния съд с оглед изясняване на основанието, на което се претендира исковата сума – договор с ответниците по смисъла на чл.2 ЗУЕС или решение на ОС на ЕС.
С молба д вх.№4387/25.03.2019г. са направени уточнения, като отговорността на ответниците е обоснована с качеството им на собственици на имот в етажна собственост и възникнали облигационни отношения за заплащане на суми за управление и поддръжка на общи части- с оглед сключения договор за управление и поддръжка и съобразно императивната разпоредба на чл.6, ал.1 т.10 ЗУЕС.
Съдът е приел уточненията.Преписи от исковата молба са връчени на ответниците.От името на всеки от тях по делото е подаден писмен отговор, представен е договор за правна помощ и съдействие с адв.Попов при платено възнаграждение в размер на .. лева от всеки, с предмет изготвяне, подписване и предстаявне на писмен отговор по гр.д.№343/2019г. на ДнРС и осъщестявване на процесуално представителство, както и пълномощно в негова полза.В писмения отговор на ответницата А. е обосновано становище за недопустимост на иска – поради това, че тя не е страна по договор за управление и поддръжка, както и предвид предявяване на чужди права – тези на ЕС, което е недопустимо, като се има предвид и, че ЕС не може да упълномощава ТД за осъществяване на процесуално представителство по дело.Обосновано е и становище за неоснователност на иска, като погасен поради изтекла давност, за което са посочени съответните факти.Визирано е и несъответствие на претендираната сума със сумата по договора на който ищецът основава вземането си.Писменият отговор от името на А. е с идентично съдържание, като липсва само довода, свързан с неучастието на А., като страна по договора за управление и поддръжка.В двата отговора е заявено искане за присъждане на разноски.Списък на разноски не е представен.
Следва оставяне на исковата молба отново без движение, подадена молба уточнение с вх.№8097/10.06.2019г. и постановяване на разпореждане от 10.06.2019г. с което производството е прекратено, поради недопустимост на иска, а издадената заповед за изпълнение е обезсилена.
Препис от това разпореждане е връчен на А.А. на 29.08.2019г. чрез адв.П..На 04.09.2019г. адв.П. е подал по пощата молба в която е обективирано искане за допълване на решението в частта за разноските, като е посочил, че е изготвен отговор, заплатени са разноски видно от представения договор за правна помощ и съдействие.На същата дата е подадена молба с аналогично съдържание и от Т.А., като доказателства за връчване на разпореждането на същата липсват.Молбите са входирани с рег.№11753 и 11754/05.09.2019г.
В отговор на така подадените молби, в молба с вх.№14617/05.11.2019г. ищецът е направил възражение за прекомерност на разноските.Възражението е основано на обстоятелствата,че срещу ответниците е предявен един иск, в общ размер с оглед качеството им на съсобственици на жилището, подадени са два отговора, твърденията и оспорванията в които са идентични, като са сменени единствено имената на ответниците, делото е прекратено без да е проведено първо с.з.Фактическата му и правна сложност не обуславя присъждане на адвокатски възнаграждения в общ размер на ** лева.Счита, че доколкото предмет на разглеждане е иск с материален интерес ** лева, то размерът на дължимите възнаграждения, при определянето на които следва да намери приложение чл.9, ал.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е по – малък от поисканото възнаграждение по единия и двата договора за правна помощ и съдействие.
С оглед на изложените обстоятелства се налагат следните правни изводи.
По доводите за недопустимост на обжалваното определение поради липса на представен списък на разноски -Отговорът на така поставения въпрос се съдържа в ТР №6 от 06.11.2013г. по т.д.№6/2012г. на ОСГТК – т.8 и то е в смисъл, че при пропуск на съда да се произнесе по своевременно направеното от страната искане за разноски правото за допълване на съдебния акт не се преклудира при липса на представен списък по чл. 80 ГПК, поради което и представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на решението в тази му част.В определение №650/29.11.2018г. на ВКС по к.ч.т.д.№2490/2018г. е дадено разрешение за значението наличието респ. липсата на списък, като условие за допустимостта на акта на съда за присъждане на разноски, тогава когато в определение за прекратяване на делото липсва произнасяне по разноските.Даденото разрешение е в смисъл, че тогава когато в определението за прекратяване на делото липсва изобщо произнасяне по разноските, то липсата на представен списък не е пречка страната да поиска допълване на определението.Като има предвид, че в настоящия случай в определение за прекратяване на производството липсва изобщо произнасяне по разноските, за което е бил сезиран, съдът намира,че посочените разрешения намират приложение в настоящия казус и с оглед на същите, които споделя, намира доводите за недопустимост на определението за неоснователни.
Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, като не се поставят изисквания нито за момента, в който производството е прекратено, нито присъждането на разноски е поставено в зависимост от извършени от процесуалния представител на страната действия.Отговорността е обективна и се дължат реално направените разноски.Подлежат на присъждане всички разноски на ответника, направени по повод водене на делото, за чието установяване той е представил надлежни доказателства.Доколкото не се установява, на жалбоподателя да са били известни размерите на сторените от ответниците разноски за адвокатско възнаграждение, а и до приключване на устните състезания е могло да бъде заявено възражение за прекомерност на разноските, каквито в случая не са проведени, съдът счита, че направеното такова в отговора на молбата за допълване на определението е допустимо.
С оглед дадените в ТР по т.д. №6/2012г. на ОСГТК указания преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото, когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т. е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай - например задължителната практика, разрешаваща основните спорни въпроси определя сложност в по-ниска степен. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар.
Съгласно чл.36 ЗА адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, като размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован и се определя в договора между адвоката и клиента и не може да бъде по малък от размерите посочени в издадената Наредба №1/09.07.2014г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По делото липсват твърдения и доказателства ответниците по делото да са съпрузи респ. твърдения, за това, че претенцията е във връзка с вземане касаещо задоволяване общи на семейството нужди.
При заявена претенция за признаване дължимостта от двамата ответници на исковата сума, представляваща делимо задължение и липса на твърдения за солидарност, то следва,че материалния интерес в защита на който те са ангажирали адвокат, за всеки от тях е в размер на ½ от исковата сума или ** лева.Съгласно чл.215 ГПК иск може да бъде предявен срещу няколко ответници за общи задължения или произтичащи от общо основание.В случая отговорността на ответниците се основава на качеството им на съсобственици на жилище, намиращо се в сграда в режим на етажна собственост и произтичащото от това задължение за заплащане на разходи във връзка с управление и поддръжката на общите части, като всеки от другарите стои спрямо съда в отделно процесуално правоотношение и неговите процесуални действия нито ползват нито вредят на останалите.При другарство в процеса всеки ответник има право на направените от него лично разноски – решение №1409 по гр.д.4741/56г. ІV г.о.Размерът на минималното възнаграждение определено по реда на чл.7, ал.2 т.2 от Наредба №1/2004г. в този случай възлиза на ** лева за всеки.Като има предвид, основанията на които се позовава ищеца вкл. след първото уточнение и представените доказателства респ. липсата на твърдения за различни факти, като правопораждащи отговорността им както и разликата в защитата на двамата ответници, основана единствено на твърдението, че ответницата А. не е страна по договор за управление и поддръжка на жилището, договореното възнаграждение съдът намира за прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото и го намалява до посочените размери.
Предвид изложеното определението следва да се отмени в частта му, относно присъдените възнаграждения за сумите над *** лева.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ постановеното на 06.11.2019г. по гр.д.№343/2019г. определение на Дупнишкия районен съд, в частта му в която, със същото „Веста Билд” ООД, ЕИК ********* е осъдено да плати на Т.В.А., ЕГН ********** и А.М.А., ЕГН **********, сумата за разликата над *** лева до .. лева, на всеки от тях, представляваща сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: