Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 223 18.01.2024 г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, ІIІ състав, в публично съдебно заседание
на девети януари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА
ЯНКОВА
при секретар Стефка Христова
и с
участието на прокурора
като разгледа докладваното от
съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело
№ 558 по описа за 2023 г., за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 145 и сл.
от АПК вр. чл.18,ал.5 от
Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето
(ППЗЗДет).
Образувано е по жалба от Р.П.А. с адрес: ***, против задължително
предписание № П/Д-СТ-005 от 16.08.2023 година на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Стара Загора. Твърди се, че то е незаконосъобразно, некоректно, неправилно и неадекватно в конкретния случай. Оспорва се
направеният от административния орган извод, че жалбоподателката
не спазва закона и пречи за осъществявания на свижданията на бащата със сина му
П.. Релевира доводи, че С.В., бащата на детето, проявявал агресия и правел скандали. Тя сама
се справяла с отглеждането на детето, като от бившия си мъж получавала издръжка
в размер на 100 лева. Самият баща не успявал да установи контакт със сина си, а
при появите му синът й се разстройвал. Детето не желаело да контактува с баща
си В., съзнателно пречел на развитието на детето. Оспорва се също изводът на
административният орган, че П. бил дете в риск. Сочи, че синът е умно и
талантливо дете – математически талант на Стара Загора за 2022 г. и 2023 г.,
като има и над 46 медала по математика и шахмат от национални и международни
турнири. Навежда доводи за липса на полагани грижи и интерес от страна на
бащата към детето, а подаваните от него сигнали до различни институции, в т.ч.
и до ДСП – Стара Загора, за ограничаване на правото му на контакти с детето,
сочи за неверни. По изложените съображения моли оспореното предписание да бъде отменено като незаконосъобразно.
Ответникът – Директор на Дирекция "Социално
подпомагане" – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото,
оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че
обжалваното предписание, като издадено от компетентен орган, в изискуемата от
закона форма, при съблюдаване на административнопроизводствените
правила, в съответствие с материалноправните
изисквания и с целта на закона, е правилно и законосъобразно.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна по административноправния спор:
С оспореното в настоящото съдебно производство предписание №П/Д-СТ-005/16.08.2023
година, издадено от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара
Загора, на основание чл.18, ал.4 от ППЗЗДет. във вр. с чл.21, ал.1, т.2 и т.3 от ЗЗДет.
жалбоподателката, като родител на детето П., е
задължена: 1. да не
допуска разпри, пoбoищa и скандали в присъствието на
детето и да не отправя обиди и обвинения към другия родител, като е даден еднодневен срок от датата нa издаване нa предписанието;
2. да не
коментира пред детето качествата на другия родител, поведението и личния му живот,
като й е даден еднодневен срок от датата на издаване на предписанието;
3. да
спазва добър тон при комуникацията с бащата и да не допуска нарушаването на
авторитета му като личност и родител (да не се използват нелепи сравнения,
обидни епитети, подценяващо или подигравателно отношение, нецензурни думи и
др.), като и е даден еднодневен срок от датата на издаване на предписанието;
4. да
подготвя детето за всяка предстояща среща с бащата пo
подходящ и позитивен начин. Вземането и връщането на детето
следвало да става в спокойна обстановка, в положителна емоционална
среда, без напрежение между нея и бащата (да не проявява агресия към другия
родител под каквато
и да е форма),като е даден еднодневен
срок от ,датата на издаване на предписанието
5 да
уведомява предварително другия родител, когато предприема важни решения пo отношение на детето и той да има яснота какво се случва с детето ви, като
и е даден еднодневен срок от датата на издаване на предписание;
6. да се
обръща лично към бащата, когато
възникват допълнителни въпроси, свързани с определянето на правила и граници на детето, решения за закупуване на
скъпоструващи подаръци,
упражняване на хобита или записване на уроци и курсове, което не било изрично
регламентирано в съдебното решение за упражняването на родителските права и режима
на контакти, a не да предава съобщения между нея и бащата чрез детето, като и е
даден еднодневен срок от датата на издаване на
предписанието.
7. да не
прехвърлят тя и бащата отговорността на
детето само да решава, когато те като родители следва да вземат общи решения, и
да не му делегират несвойствени за възрастта му права, задължения и
отговорности, като и е даден еднодневен срок от датата на издаване на предписанието;
8. да
изпълня предприетите пo Закона за закрила на детето
мерки и да съдейства при осъществяването на дейностите пo
закрила на детето, като и е даден еднодневен срок oт датата на издаване на
предписанието;
9 да
спазва издадената oт
ДCП — Стара Загора Заповед за ползване на социални услуги с
изх. № № ЗД/Д-СТ-117/15.08.2023 г. съгласно посочените в нея условия, срокове и честота,
като и е даден еднодневен срок oт влизане на
заповедта в cuлa;
10. да
изпълнява решението на съда относно режима на контакти на майката със сина
Като мотиви са
изложени обстоятелствата, че е открит случай за сина й в отдел „Закрила на детето" в ДСП - Стара
Загора във връзка с многократно постъпвали сигнали за осуетяване на режима на
лични контакти на С.В. със сина му П., за
настройване на детето от страна на майката , както и във връзка с писма от
държавен съдебен изпълнител при PC Стара Загора за съдействие относно
изпълнение на режима на лични контакти на В. с детето П.. Прието е, че тя
отказва срещи с В., както и съвместно
ползване на социални услуги, въпреки изрично заявеното становище за това на
Отдел „Закрила на детето“. Бащата заявил
желание за ползване на социални услуги с цел възстановяване на връзката мy с детето, а жалбоподателката
отказвала. Били и изпращани писма с
покана да подаде в ОЗД/ДСП - Стара 3агоnа заявление за ползване на социални
услуги с оглед становището на отдела, че е в интерес на сина й да възстанови
връзката с баща му и да има възможност да поддържа пълноценни отношения с нeгo, както и тя с бащата да има нормално комуникация като
родители на общото им дете. Несъстоятелни били приети доводите й, че тя най-добре можете да прецени интереса на
сина си, понеже имала квалификация пo детска и
юношеска психология. Прието, че в
процеса пo възстановяване на връзката на детето с
неговия баща трябвало пълноценно да участват всички страни и че никога един
специалист не можел да терапевтира сам себе си и
лицата, с които e в близка родствена връзка. Това противоречало на
професионалните стандарти, които са установени във всеки вид терапевтична и
консултативна дейност. Контактите нa детето с неговия баща нe ce осъществявали редовно, a когато такива имало, те се осъществявали
формално от нейна страна, без да има подготовка на детето и опити за укрепване
авторитета на бащата в неговото съзнание, което следвало да е взаимно усилие и
на двамата родители. Прието е, че въпреки че на 11.07.2023 г. й било изпратено писмо пo
електронна поща, с което била поканена в тридневен срок от получаването мy да подаде в ДСП -
Стара Загора заявление за ползване нa социални yсnyги с оглед възстановяване на връзката на детето П. с
неговия баща, не се е явила. Била уведомена, че npu неподаване на заявление в горепосочения срок, от страна на
ОЗД ще й бъдат издадени заповед за ползване на социални ycлyги,
както и задължително предписание. B посочения срок жалбоподателката
не се явила.
В представения по делото Доклад-предложение, съставен на 16.08.2023
г. от Социален работник ОЗД, с който доклад директорът на ДСП - Стара Загора се
е запознал на 16.08.2023 г., подробно са описани извършваните социални
проучвания във връзка с образуваното дело за развод през 2014 г. и гр.д. № 2341/2017 г. по описа на РС Стара Загора,
образувано по искова молба на С.В. за промяна на режима на контакти с детето.
Налице са данни, установени от проведените разговори с бащата, че същият през
2015 – 2016 г. не е осъществявал редовни контакти със сина си в съответствие с
определения му от съда режим за лични контакти, но е посочил, че са били налице
основателни причини за това. В доклада са описани и предприетите действия по
повод постъпилата на 07.11.2019 г. молба от С.В. за извършване на проверка и
предприемане на нужните действия по отношение на майката на сина му П. – Р.А.,
тъй като тя и родителите й пречели на контактите му с детето и съзнателно го
манипулирали, за да го отчуждят от баща му. В сигнала бащата описвал, че преди
да проведе среща с детето си съгласно определения режим за лични контакти, се е
обаждал предварително на майката и тя е водела сина им в градинката на ул. “Христина
Морфова“. Майката казвала на детето да отиде при баща
си, а самата тя се е отдалечавала на около 10-ина метра. Детето отказвало да
тръгне с баща си и да се качи в колата, не отговаряло на въпросите му, стояло
около пет минути и си тръгвало. Според бащата у детето било създадено чувство
на тревожност и страх от него, което се дължало на манипулация от страна на
майката и нейните родители. При проведен на 07.02.2020 г. в ОЗД/ДСП Стара
Загора разговор със С.В. същият е
заявил, че няма никаква комуникация с Р.А. и е изолиран от живота на сина си.
Детето също не водело разговори с него при срещите им, не отговаряло на
въпросите, които бащата му задавал. Отразено е, че бащата е запознат с
възможностите за ползване на социални услуги от него и от г-жа А., като е
попълнил заявление, че желае да бъде насочен към ползване на социалните услуги,
предлагани в КСУДС.
На 28.11.2019 г. Р.А. е била
уведомена за постъпилия сигнал от бащата на детето й, като е поканена на
разговор в ОЗД/ ДСП Стара Загора, но е отказала поради причина, че тя и детето
й са болни. На 17.02.2020 г. по електронна поща в ДСП Стара Загора е получено
писмено становище от А. по повод подадения сигнал от С.В.. Посочила е, че винаги е съдействала на служителите на ДСП
Стара Загора и дори е търсила помощ за решаване на проблемите, които е имала с
бащата на детето й. Заявява, че винаги е спазвала „режима на свиждане“ на детето
с бащата, така както е определен от съда, а твърденията на С.В., че не е
съдействала за контактите му с детето, както и че го отчуждава от него, сочи за
неверни. Според нея проблемите, възникващи по повод на тези срещи, са поради
неявяването на бащата, като дава пример, че същият не се е явил на 19.10.2019 г.
за среща с детето, а през цялата 2019 г. контактите били не повече от 4-5. Сочи, че след всяка среща на детето с баща
му, която траела не повече от 10-20 минути, то се разстройвало психически,
поради което се налагало тя да търси платена терапия чрез уроци по пиано и
изобразително изкуство, както и различни спортове. Бащата не се интересувал от
здравословното състояние на детето, както и от неговия социален живот и
проблеми, не проявявал интерес, че детето вече е ученик, че се явява на
състезания по шахмат и че на 18-19 януари тази година е спечелило сребърен
медал на международно състезание за купата „Траяна“ в гр.Стара
Загора. Бащата никога не бил канил детето да отидат някъде заедно.
На 12.02.2020 г. в отговор на
направено запитване от ДСП-Стара Загора е получено писмо от НУ “Димитър
Благоев“, съдържащо данни, че детето П. В. редовно посещава подготвителна група
в тяхното училище. Детето растяло в
отлични условия и било добре възпитано, културно дете, редовно обгрижвано от майка, баба и дядо. Детето имало висока
успеваемост по всички образователни направления. П. бил сребърен медалист по
шах, занимавал се с плуване и музика, вече можел да чете и пише. Притежавал
логическо мислене, помагал на своите другарчета, бил тих и скромен.
При проведен на 19.02.2020 г. в ДСП
Стара Загора разговор А. е потвърдила, че бащата не се интересувал от П. и
единствената й комуникация с него била, когато се обаждал 10 минути преди
режима му на контакти. Заявила е, че не желае да има общи срещи с бащата на
детето, тъй като той имал ненормално поведение и е „изрод“. П. е споделил с
нея, че баща му е казал “Дано майка ти да умре и да живеем заедно в
апартамента“. Според нея било невъзможно да се възстанови връзката между бащата
и детето, а В. трябвало да бъде насочен към психолог.
В доклада е отбелязано, че Р.А. е
била запозната със становището на ОЗД, че в интерес на детето й П. е тя и г-н В.
да бъдат насочени към ползване на социални услуги, предлагани ва ЦОП/КСУДЦ с
цел постигане на добър и градивен диалог между нея и С.В., зачитане авторитета
на другия пред детето им, насърчаване контактите на детето с всеки един от тях,
както и за възстановяване/изграждане на връзката – родител-дете между бащата и
сина му П.. Р.А. е отговорила, че няма време и възможност да ползва социални
услуги в Комплекса за социални услуги за деца и семейства/ЦОП, тъй като била
много заета с работа и с грижите за сина си, но все пак е поискала да й бъдат
дадени 30-40 дни да помисли и да се консултира с адвокат.
След нова жалба на С.В. за
възпрепятствани контакти с детето му П. В., подадена до Министерство на труда и
социалната политика на 30.10.2020 г., изпратена до РДСП-Стара Загора, на
майката е било изпратено писмо, с което е приканена да подаде заявление за
ползване на социални услуги, предлагани в Центъра за обществена подкрепа към
КСУДС – Стара Загора. В отговор, постъпил в ДСП – Стара Загора на 22.02.2021 г.,
А. е заявила, че според нея отношенията
родител – дете не се нуждаят от медиирани срещи и
психологическо консултиране. Отношенията на детето с неговия баща били уредени
с влязло в сила решение на съда, същите се изпълнявали от страна на нея и на детето
стриктно, за разлика от поведението на бащата. Бащата не се възползвал от
предоставения му режим на свиждане с детето, тъй като за цялата 2020 г. той се бил
явил на среща с детето общо 3 пъти и на тях демонстрирал агресия и недопустимо
поведение спрямо нея и детето, съпроводено със заплахи и скандали.
По-нататък в доклада се сочат
получени през 2022 г. и 2023 г. два бр.
писма от Държавен съдебен изпълнител при РС – Стара Загора във връзка с
образувано изпълнително дело за принудително съдебно изпълнение на режим на
лични контакти на бащата С.Н.В. с детето П. С.В. срещу длъжника Р.П.А., с които
е било направено запитване издадено ли е задължително предписание на Р.А. на
основание чл.21, ал.1, т.3 от ЗЗДет., съгласно чл.18,
ал.4 от ППЗЗДет.
На А. е било изпратено поредно писмо
на 11.07.2023 г., с което е поканена в тридневен срок да подаде заявление за
ползване на социални услуги с оглед възстановяване на връзката на детето П. с
неговия баща. В указания срок не е постъпил отговор.
Въз основа на така направеното
описание на случая е формирано становище, че малолетният П. С.В. е „дете в
риск“ по смисъла на §1, т.11, б.“б“ и б.“в“ от ДР на ЗЗДет., тъй като е
жертва на насилие по см. на §1, т.3 и т.5 от ДР на ППЗЗДет.
и съществува риск от нормалното му психо-социално и емоционално развитие поради
влошените отношения между родителите, отказа на майката да ползва социални
услуги и невъзможността детето да поддържа пълноценна връзка със своя баща.
Предложено е, с оглед гарантиране сигурността и най-добрия интерес на
малолетното дете, да бъде издадено задължително предписание на майката на
основание чл. 18,ал.4 от ППЗЗД във връзка с чл. 21,ал.1 1 и т. 2 и т. 3 във връзка с чл. чл.20, ал.4, т.1 и т.2 от ППЗЗДет.
От представената по делото
административна преписка се установява, че на 28.11.2019 г. е бил изготвен
социален доклад за оценка на постъпил сигнал, с който е предложено да се открие
случай в ОЗД и родителите бъдат насочени към ползване на социални услуги с цел
подобрение на комуникацията. Посочено е, че родителите са във влошени отношения
и комуникацията помежду им се свежда до потвърждаване и уговаряне на детайли,
свързани с всеки конкретен контакт на бащата с детето. Предвид това е прието,
че за детето П. В. е налице риск от родителско отчуждение, както и от увреждане
цялостното развитие на детето. На 17.02.2020 г. е бил изготвен План за действие
по случая на детето П. С.В., с посочени дългосрочна цел и краткосрочни цели
спрямо детето и родителите, и съотв. планирани
дейности със срокове за тяхното изпълнение. Този план за действие не е подписан от майката и бащата на детето П. В.
и няма данни същият да им е бил изпращан за сведение и изпълнение.
По искане на жалбоподателката
по делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в
качеството на свидетели на лицата П.Й.Ч. и В.Р.В.. Св. Ч.заявява,
че познава много добре Р.А. и нейното дете, тъй като работят заедно Отношенията
с бившия й съпруг се свеждали единствено
като такива на родители на общото им дете, но не били обтегнати. Бащата бил
сезирал съдия- изпълнител. Някои от свижданията между баща/дете не са
провеждани поради ангажираността на Р.. Тя често ходела в командировки, но
уведомявала бащата кога тези свиждания не могат да се провеждат. Детето не било
настройвано против бащата. Понякога тези
срещи не са провеждани поради заетостта на детето, свързани с участието му по
състезания по шахмат, математика,тенис. Майката била
много интелигентен човек. Св. заявява,
че познава детето, бил отличник.
В показанията си св. В., който е треньор на детето П. В. по
тенис на корт, заявява, че детето е много добър играч и затова го е
картотекирал като състезател. Участвал е в състезания. За тази година П. е
участвал поне на 4-5 турнира. На тренировките го водила майка му. Състезанията
по тенис били винаги в събота и неделя.
Свидетелят
С.В. сочи, че след развода му с Р. не е имал никакви контакти с детето си,
поради което се е обърнал към Агенцията за закрила на детето. След множество
подадени от него жалби Р. водила детето в градинката, за да се срещне с него.
Тя била придружавана от майка й, която вдигала скандали, поради което съдия-изпълнителят
й забранил да идва на срещите. Той виждал детето само за по пет минути. Искал
да снима детето, но не му било позволявано. Имал право да води П. в апартамента
си, но детето не искало да идва с него, защото било настроено. Известно време бил много ангажиран с работата си и не можел да
вижда детето. Детето било настроено срещу него от Р.. По време на кратките му срещи с детето тя
викала. Често му казвала, че детето е на състезания, поради което не могат да
се срещнат.
Така установената
фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Оспорването, като направено от легитимирано
лице с правен интерес, в законово установения срок и против административен
акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е
процесуално допустимо.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 10 от ЗЗДет всяко дете има право на
закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и
на защита на неговите права и интереси чрез прилагане на мерки за закрила.
Закрилата на детето е система от законодателни, административни и други мерки
за гарантиране правата на всяко дете (§ 1, т. 1 от
ДР на ЗЗД), при спазване на установените от закона
принципи, в т. ч. и при осигуряване най-добрия интерес на детето. Мерките за
закрила са изброени в нормата на чл. 4, ал. 1
от ЗЗДет. Съответно в чл. 4,
ал. 1, т. 1 от с. н. а. е предвидено съдействие, подпомагане и услуги в семейна
среда, а от своя страна в чл. 23 от ЗЗДет. е посочено
в какво се изразяват мерките за закрила в семейна среда, сред които в т. 2 на
същата норма е предвидено и насочване към подходящи социални услуги.
Оспореното
задължително предписание е постановено от материално
и териториално компетентния административен орган по чл18, ал.5 от ППЗдет.– Директора на Дирекция “Социално подпомагане” –
Стара Загора, в условията на надлежно
заместване, видно
от Заповед № 2406-РД01-0524/16.11.2021 г. ., поради
което не е налице предпоставката за отмяната му по смисъла на чл. 168, ал. 1
във връзка с чл. 146, т. 1 от АПК.
Обжалваният
акт е постановен в законоустановената форма и не подлежи на отмяна съгласно чл. 168, ал. 1
във връзка с чл. 146, т. 2 от АПК. Посочени са обективно и пълно фактическите и правните основания
за издаване на акта, както и неговата разпоредителната част. Конкретизирано е
поведението, което следва да има майката на детето – ясно са разписани
действията, които се очаква да прояви с цел възстановяване на връзката между
детето и неговия баща, оказване на подкрепа при предприетите спрямо детето
социални мерки и спазване на действащия режим на лични отношения и решение, с
което е определено упражняване на родителските права спрямо детето. Мотивите на
административния акт се допълват изцяло от събраните по преписката писмени
доказателства, в съответствие с предвиденото в ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС. Поради
това неоснователни са твърденията в жалбата, че дадените предписания са общи и
некоректни, а оспорваният административен акт – немотивиран и неадекватен.
Не са допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Специализиран орган за провеждане на
политиката за закрила на детето в общината е дирекция ДСП, в която се създава
отдел за закрила на детето /чл. 20, ал. 1,
чл. 6, ал. 1, т. 2
от ЗЗДет. /. Съгласно чл. 21, ал. 1, т.
2 - т. 3, т. 5 от ЗЗДет. ДСП определя и провежда конкретни мерки
по закрилата на децата и контролира изпълнението им, извършва проверки по жалби
и сигнали за нарушаване правата на децата и дава задължителни предписания за
отстраняването им при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на
закона, предоставя информация за предлаганите услуги и оказва съдействие и
помощ на семействата и родителите на нуждаещите се деца. Изрично в чл. 23 ЗЗДет. е разписано в какво се изразяват мерките
за закрила в семейна среда, които се осъществяват на доставчици на социални
услуги или ДСП /чл. 24 ЗЗДет./. Някои от тях са: насочване към
подходящи социални услуги в общността; консултиране и информиране на детето в
съответствие с неговата възраст и със степента на неговото развитие; социална
работа за улесняване връзките между децата и родителите и справяне с конфликти
и кризи в отношенията. При осъществяване на своите функции и правомощия
органите за закрила на детето се ръководят от висшите интереси на детето във
всички свои действия, отнасящи се до децата и техните семейства - чл. 4, ал. 1 от ППЗЗДет. Спазени са разпоредбите на чл. 14
и чл. 15 от ППЗЗДет.
От представените по делото
доказателства се установява, че е налице план за действие по отношение на
детето. Поради липсата на желание от страна на майката Р. Атанасова да
съдейства за осъществяването на целите, посочени в Плана за действие, и
невъзможността да се постигне контакт, е издадено Задължително предписание №
П/Д-СТ-005/16.08.2023 г., от директора на дирекция "Социално
подпомагане" – Стара Загора.
При преценката за
съответствие на оспорения акт с материалния закон съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗЗДет държавата защитава и гарантира основните
права на детето във всички сфери на обществения живот за всички групи деца
съобразно възрастта, социалния статус, физическото, здравословното и
психическото състояние, като осигурява на всички подходяща икономическа,
социална и културна среда, образование, свобода на възгледите и сигурност. В
изпълнение именно на тези свои задължения, при осъществяване на своите функции
и правомощия органите за закрила на детето следва да се ръководят от висшите
интереси на детето във всички свои действия, отнасящи се до децата и техните
семейства. Освен това, органите за закрила на детето са длъжни да осигуряват на
детето закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като
предприемат своевременно всички необходими законодателни и административни
мерки. Именно в изпълнение на тези функции компетентните институции следва да
съобразяват всички обстоятелства, включително и съществуването на причини,
които биха навредили на психическото, физическото или социалното развитие на
детето. В чл. 4 ЗЗдет са разписани мерките за закрила, като в
случая, с оглед посочената като правно основание за издаване на процесния акт
разпоредба на чл. 4, ал. 1, т. 1
ЗЗДет, е предприета мярка за закрила,
съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда по чл. 23 ЗЗДет, като по отношение на майката и на детето е
предложено да ползват социални услуги. Съгласно чл. 8, ал. 6 ЗЗДет. родителите, настойниците, попечителите
или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да изпълняват
предприетите мерки и да съдействат при осъществяването на дейностите по закрила
на детето. Целта е да са защитени и гарантирани основните права на детето във
всички сфери на обществения живот. Безспорно се установи, че на практика тези
социални услуги не са стартирали, тъй като майката не е сключила договор за
това. За безспорно установено съдът приема и влошените взаимоотношения между
родителите на детето до степен, налагаща намесване на държавни и съдебни институции
относно възникнали между тях конфликти, основният от които се свежда до
осъществяване на контакт между детето и бащата, съобразно постановеното съдебно
решение и постигната след това съдебна спогодба. Следователно, стига се до
извода, че оспорващата отказва да сътрудничи по предложенията на социалния
работник, водещ случая. Именно в такава хипотеза разпоредбата на чл. 18, ал. 4 ППЗЗДет предписва на директора на съответната
ДСП да издаде задължителни предписания, което е сторил и с оспорения в
настоящото производство акт. При безпротиворечиво
установената в случая липса на съдействие от страна на жалбоподателката
за преодоляване на съществуващите конфликти в интерес на детето, както и поради
наличието на доказателства за неизпълнение на влезлия в сила съдебен акт, който
определя режима на лични контакти между бащата и детето, административният
орган е имал правото и задължението да предприеме мерките, които е намерил за
целесъобразни. Само по този начин ще се осъществи активно участие и на двамата
родители при отглеждане и възпитание на детето. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗЗДет. всяко дете има право на закрила за
нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита
на неговите права и интереси. Има се предвид и най-добрият интерес на
детето/децата, представляващо преценка на: а/ желанията и чувствата на детето;
б/ физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; в/
възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; г/ опасността или
вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена;
д/ способността на родителите да се грижат за детето; е/ последиците, които ще
настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; ж/ други обстоятелства,
имащи отношение към детето /§ 1, т. 5 от ДР на
ЗЗДет./. С издаденото задължително
предписание и при дадените обстоятелства ще се гарантира и запази
най-същественият интерес на детето – за него да полагат грижи и двамата
родители, в съответствие с Решение № 701/19.06.2014 г. по гр.дело
№ 1219 по описа за 2014 година на РС гр Стара Загора
и определение №2301/19.09.2017 г., постановено па гр.дело
№ 2341 по описа за 2017 година на РС –гр. Стара Заора.
В случая се цели да бъдат
защитени интересите на детето, да бъдат гарантирани неговите права във всички сфери на обществения живот,
както и да бъдат разширени възможностите му да води самостоятелен начин на
живот. Налице са множество доказателства за влошени взаимоотношения между
родителите на детето до степен, налагаща намесване на държавни институции
относно възникнали между тях конфликти, основният от които се свежда до
осъществяване на контакт между детето и бащата и упражняване на родителските
права от бащата съобразно постановеното съдебно решение. Предприетите действия
са с цел гарантиране на закрила, посредством която да се осигури на П. В.
нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие. Безспорно е
правото на всяко дете на лични контакти с двамата му родители, като наличието
на конфликт между тях неминуемо води до засягане на правата и интересите на детето
и се отразява негативно на неговото емоционално състояние и развитие. В тази
посока са и задълженията, разписани в предписанието спрямо жалбоподателката.
При безпротиворечиво
установената в случая липса на съдействие от страна на жалбоподателката
за преодоляване на съществуващите конфликти в интерес на детето, както и поради
наличието на доказателства за неизпълнение на влезлия в сила съдебен акт,
административният орган е имал правото и задължението да предприеме мерките,
които е намерил за целесъобразни. Само по този начин ще се осъществи активно
участие и на двамата родители при отглеждане и възпитание на детето. Отказът на
майката за сътрудничество и готовност да изпълнява препоръките на социалните
работници е предпоставка за издаването на предписанието по смисъла на чл. 18, ал. 4 от ППЗЗДет.
Аргументите за
законосъобразност на обжалваното задължително предписание се подкрепят и от
правата, които детето притежава на основание чл. 9, § 3 от Конвенцията
за правата на детето, чл. 24, § 3 от
Хартата на основните права на Европейския съюз, а така също и чл.
124, ал. 2 от Семейния кодекс. Разпоредбите на чл. 122 и чл. 123 от Семейния
кодекс установяват правото и задължението на родителя на упражняване на
родителските права. Изложените правни доводи изцяло съответстват на мотивите в
решението на Европейския съд по правата на човека по делото "А. и други
срещу България". Това решение е обвързващо за страните - членки и трябва
да бъде съобразено от тях. В горното решение са изведени приложимите общи
принципи, които засягат ролята на държавата за закрила на отношенията между
родители и децата им, които са очертани в решенията на Съда по редица дела /вж.
Eriksson v. S., 22 юни 1989 г., § 71 Серия A № 156; Olsson v. S. /no. 2/, 27 ноември
1992 г., § 90, Серия A № 250; Hokkanen v. Finland, 23 септември 1994 г., § 55, Серия A № 299-A; Ignaccolo-Zenide v. R., № 31679/96, § 94, ЕСПЧ 2000-I; S. Nunes v. Portugal, № 61173/08, §§
66-69, 22 май 2012 г. /. Същината на тези принципи е, че предвид факта, че
отношенията между родители и деца са защитени по чл. 8 ЕКПЧ
и понятието за семеен живот, невъзможността на лицата да поддържат тези
отношения изисква действия от властите в съответствие с позитивните задължения
да предприемат мерки да съберат отново или да помогнат за възстановяването на
отношенията между дете и родител /вж. Eriksson, § 71;
Olsson /no. 2/, § 90; и Ignaccolo-Zenide, § 94, всички цитирани по-горе/.
Естеството и степента на подготовката зависи от обстоятелствата на всеки
случай. Според практиката на Европейския съд по правата на човека задължението
за прилагане на принуда в тази област трябва да бъде ограничено, тъй като
трябва да бъдат взети предвид интересите, както и правата и свободите на всички
засегнати лица и по-конкретно най-добрия интерес на детето /вж. Hokkanen, § 58, и Ignaccolo-Zenide,
§ 94, и двете цитирани по-горе/. Решаващият аспект и това, което Съдът е
призован да прецени, дали националните власти са предприели всички необходими
стъпки, които може разумно да се изискват при дадените обстоятелства, с цел да
се позволи на засегнатите лица да се съберат отново и да запазят отношенията
помежду си.
С обжалвания акт се дава
превес на интереса на детето спрямо желанията и интересите на техните родители.
Вярно е, че жалбоподателката е добър и всеотдаен
родител, но за правилното и пълноценно възпитание на децата е необходимо
връзката между детето и бащата да не бъде прекъсвана. Следва да се отчете преустановителният и превантивният характер на мярката в
зависимост от отношенията между двамата родители и невъзможността същите да
разрешат съществуващите между тях конфликти, макар и след прекратяване на брака
им. Целта е да се съдейства за реализиране на срещите между бащата и неговото
дете, като се препятства рискът от родителско отчуждение и с оглед психоемоционалното си развитие децата да получат грижа и
положителни преживявания с двамата си родители, т. е. да се преустанови
съществуващото емоционално напрежение между отсъстващия родител и детето, за
което обстоятелство са представени доказателства и се твърди, че е резултат и
от поведението на майката, и едновременно с това да се осигури превенция за
евентуална повторяемост на подобни ситуации в бъдеще, които биха могли да
рефлектират негативно върху детето.
С оглед гореизложеното съдът
приема, че оспореното Задължително предписание № П/Д-СТ-005/16.08.2023 г.,
издадено от директора на дирекция "Социално подпомагане" – Стара
Загора, е законосъобразен административен акт, поради което жалбата следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
Водим от горните мотиви и
на основание чл.172, ал.2, предложение последно от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.П.А. с адрес: ***, против задължително предписание № П/Д-СТ-005 от 16.08.2023 година., издадено от Директора
на Дирекция „Социално подпомагане“ - Стара Загора, като неоснователна.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
+
.__