РЕШЕНИЕ
№ 1477
гр.Бургас, 12.12.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Бургас, тринадесети касационен състав, в открито заседание на 01 декември през
две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Румен Йосифов
ЧЛЕНОВЕ : 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
при участието на секретаря В.Т.,
в присъствието на прокурора Соня Петрова, като разгледа докладваното от съдията
докладчик Белев КАНД № 1875 по описа на съда за 2022г. и за да се произнесе,
взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс.
Касатор е Агенция държавна финансова инспекция (АДФИ)
гр.София, ул.Леге 2. Касаторът участва в производството чрез пълномощник – юрисконсулт
Радион Карастанчев.
Ответник по касация е Г. П.С., ЕГН:**********, със
съдебен адрес *** Аспарух 36. Ответникът по касация взема участие в
производството чрез пълномощник – адвокат Г.Н. ***.
Касационната жалба е насочена срещу решение № 80/13.09.2022г.
по АНД № 217/2022г. на Районен съд Царево. С обжалваното решение е отменено
наказателно постановление № 11-01-42/30.05.2022г. на директора на АДФИ с което
на Г. С. е наложена глоба 200лв. за извършено нарушение по чл.32 ал.1 т.1 от
Закона за държавната финансова инспекция, вр. с чл.11 ал.1 от Наредбата за
условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените
приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния
транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за
субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии
във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за
издаване на превозни документи за извършване на превозите (Наредбата).
В мотивите си първоинстанционният съд е приел, че
фактическата обстановка по постановлението е правилно установена от АНО, но
материалният закон е приложен неправилно. По-конкретно съдът приел, че след
като за първо тримесечие на 2019г. община Царево е използвала предоставените и
по наредбата средства, а за второ, трето и четвърто тримесечие на същата година
не са били предоставени на общината такива средства, неподаването на
изискуемата справка не представлява административно нарушение, т.е.
неизпълнение на задължението по чл.11 ал.1 от Наредбата. Затова съдът отменил
наказателното постановление.
В касационната жалба на административнонаказващият орган
се изразява несъгласие с правните изводи на първоинстанционния съд. Правят се
доводи за спазване на процесуалните изисквания при издаването на
постановлението, както и за правилно приложение на материалния закон. Иска се
съдът да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново по същество, с
което да потвърди обжалваното наказателно постановление. Иска се присъждане на
разноски. Не се сочат нови доказателства.
Ответникът по касация оспорва касационната жалба. Счита
първоинстанционното решение за правилно, като излага съображения за неоснователност
на направените от касатора оплаквания. Иска съдът да остави в сила обжалваното
съдебно решение. Иска присъждане на разноски. Не сочи нови доказателства.
Участващият в производството прокурор излага становище за
неоснователност на жалбата. Иска първоинстанционното съдебно решение да бъде
оставено в сила. Не сочи нови доказателства.
Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.211 от АПК
от страна, за която решението е неблагоприятно.
За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното
наказателно постановление съдът взе предвид следното.
По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до
валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна
проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че
първоинстанционния съдебен акт е валиден и допустим.
Правилността на съдебното решение касационната инстанция
преценя съобразно правилата на чл.218 от АПК – в рамките на направените в
касационната жалба оплаквания, а по отношение правилното приложение на
материалния закон - и служебно.
От фактическа страна първоинстанционният съд приел за
установени обстоятелствата по
наказателното постановление в съществената им част, както следва :
Привлеченото към отговорност лице Г. ***. За периода от
20.09.2019г. до 04.11.2019г. Стоянов изпълнявал длъжността кмет по заместване,
въз основа на заповед № РД-01-596/19.09.2019г. на кмета на общината Г. Лапчев.
Съгласно чл.11 ал.2 от Наредбата ежегодно в срок до 20
октомври кметовете на общините предоставят на министъра на транспорта и
съобщенията справка по образец – приложение № 2, за компенсиране на
превозвачите за извършените безплатни и по намалени цени пътувания със средства
от централния бюджет за периода 1 януари – 30 септември. Справката се
предоставя едновременно на хартиен носител и по електронен път чрез системата
по чл. 4, ал. 1. Така Стоянов, в качеството си
изпълняващ длъжността кмет на община Царево, не подал в посочения срок
необходимата справка.
Допълнително е установено, че през първото тримесечие на
2019г. на община Царево са били предоставени от държавата средства за компенсации
на превозвачи за безплатни и по намалени цени пътувания на правоимащите в
размер 6 962лв. Установено е и това, че за второ, трето и четвърто
тримесечие на същата година не са били предоставени на общината такива
средства.
Така
установените факти по делото са безспорни между страните и се подкрепят от
събраните доказателства. Спорни са произтичащите от тях правни изводи.
Приложима в
случая е разпоредбата на чл.32 ал.1 т.1
от ЗДФИ, съгласно която при упражняването на инспекционна дейност по този закон
виновните длъжностни лица, се наказват при нарушение на нормативен акт, уреждащ
бюджетната, финансово-стопанската или отчетната дейност, ако не е предвидено
наказание в съответния нормативен акт - с глоба от 200 до 2000 лв. В случая
нарушението е установено при упражняване на инспекционна дейност по ЗДФИ – от
старши финансов инспектор, на когото е възложено извършването на проверката с
приложена по преписката заповед на директора на АДФИ. Жалбоподателят има
качеството на длъжностно лице, тъй като е изпълнявал длъжността кмет на община
Царево към посочения в наказателното постановление момент. Визираното в НП
задължение на кмета за подаване на справка произтича от Наредбата, която е
нормативен акт, уреждащ дейност по извършване на разходи от държавния бюджет.
Тези предпоставки за отговорност не са спорни. Спорно е доколко задължението за
подаване на декларация по чл.11 ал.1 от Наредбата е възникнало при положение,
че разходите на община Царево за второ, трето и четвърто тримесечие на 2019г.
са нулеви.
Направените
от първоинстанционния съд правни изводи в тази насока са неправилни. Разпоредбата
на чл.11 ал.2 от Наредбата урежда задължението за подаване на декларация като
срочно, но не и като условно. Нормативният текст изисква подаване на справката с
изтичането на срока, без да е поставил някакви условия. В този смисъл изводите,
че при нулеви стойности по справката не възниква задължение за подаването и не
намират нормативна опора. Наред с това следва да се подчертае, че в случая
справката при надлежното и подаване, не би била „нулева“, тъй като нулеви
стойности би имало само по колони от 4 до 7, но не и в колони 3 и 8
(номерацията на колоните е съобразно приложение № 2 към чл.11 ал.1 от
Наредбата). Правилно АНО е изложил мотиви относно необходимостта от подаване на
справката, независимо от реализираните разходи от общината за безплатни и по
намалени цени пътувания, като е обърнал внимание, че съобразно ал.2 и ал.3 на чл.11
от Наредбата справките са необходими за функционирането на национална система
за разпределение на бюджетните средства в това направление.
Необходимостта
от подаването на справката следва да се преценя и във връзка с правилото на
чл.14 ал.1 от Наредбата, съгласно което Въз
основа на обобщената информация от справките по чл.11
ал.1 чл.12
ал.1 и чл.13
ал.1 при необходимост от това министърът на образоването и науката и
министърът на транспорта и съобщенията могат да правят промени в годишното
разпределение на средствата за компенсиране и субсидиране на превозвачите по
автомобилния транспорт по общини. Това означава, че промяната в годишното
разпределение на средствата може да засегне получените в конкретния случай от община
Царево субсидия за първото тримесечие на 2019г. в размер 6 962лв. От тази
гледна точка не може да се възприеме и тезата на защитата, че неизпълнението на
задължението по чл.11 ал.1 от Наредбата не води до щети за държавния бюджет и
следва да се преценя като маловажен случай.
Сумирайки изложеното настоящата инстанция приема, че
касационната жалба е основателна. Първоинстанционното съдебно решение е неправилно
и следва на основание чл.221 ал.2 АПК да се отмени, като се постанови ново по
същество, с което на основание чл.222 ал.1 от АПК вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН се
потвърди наказателното постановление.
По повод направеното искане и на основание чл.63д от ЗАНН
ответникът по касация следва да заплати на касатора разноските по делото, а
именно юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции по 100лв.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 80/13.09.2022г. по АНД № 217/2022г. на Районен
съд Царево и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 11-01-42/30.05.2022г. на директора на АДФИ.
ОСЪЖДА Г. П.С., ЕГН:**********, със съдебен адрес *** Аспарух
36, да заплати на Агенция държавна финансова инспекция гр.София, ул.Леге 2, 200лв.
съдебни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :