№ 6756
гр. София, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. Д.А
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20241110132128 по описа за 2024 година
Ищецът З.Е.“АД е предявил срещу ответника З.Б.В.И.Г.” АД обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата от 1043,34лв.,
ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждане на исковата
молба – 04.06.2024г. до пълното изплащане на сумата, както и на основание чл.86,ал.1 ЗЗД
сумата от 86,80лв. – лихва за забава за периода от 30.10.2023до 04.06.2024г.. Претендира
направените по делото разноски. Ищецът твърди, че във връзка с реализирано на
20.06.2023г. ПТП в ***“ е изплатил сумата от 1034,34лв, представляваща застрахователно
обезщетение за щетите по л.а „***“ с рег. № ***, застрахован по застраховка Каско при
ищеца, със застрахователна полица № 0050010***, валидна към момента на
застрахователното събитие, както и 15 лв. ликвидационни разходи. Поддържа, че към датата
на завеждане на исковата молба ответникът е обезпечил гражданската отговорност на
виновния за ПТП водач, управлявал лек автомобил с марка „***”,рег. № ***, но
задължението към ищеца не било погасено, въпреки отправената регресна покана до
ответника. Ищецът твърди, че след извършеното плащане по имуществената застраховка се
е суброгирал в правата на застрахования и претендира астрахователното обезщетение в
посочения в исковата молба размер. Твърди, че ответникът е отказал да заплати
претендираното застрахонателно обезщетение, с което обосновава и претенцията си за
законна лихва. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът З.Б.В.И.Г.” АД е
депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер.
Оспорва механизма на процесното ПТП, както и виовното противоправно поведение на
водача на управлявал лек автомобил с марка „***”,рег. № ***. Оспорват се и констатираните
щети по вредения автомобил да са настъпили в резултат от процесното ПТП. Заявява, че
заплатеното обезщетение е в завишен размер. Претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
1
За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да
е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения
автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение
на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди.
Установява се по делото, че към дата на ПТП л.а. „***“ с рег. № *** е застрахован по
застраховка Каско при ищеца, със застрахователна полица № 0050010***.
Не се оспорва между страните, че „***”,рег. № *** е застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника.
Не се оспорва и обстоятелството, че ищцовото дружство е изплатило сума в размер
на 1034,34лв. на доверен сервиз, а свключени ликвидационни разноски сумата възлиза на
1049,34лв.
Видно от приетата по делото покана №РП-014-30818/11.10.2023г. ищецът е поискал
от ответното дружество да заплати сумата по процесната щета, като с писмо изх. № РК-204-
20530/30.10.2023г. ответното дружество е отказало изплащането й.
По делото е разпитани водачите и на двата автомобила – Х. Б. и Б. В..
Свидтелката Б. заявява, че на розесната дата се движила по ул. *** и искала да се
включи в движението по бул. ***“ Посочва, че там е имало маркировка „Остров“, като
водачът на другия автомобил я изпреварил отдясно минавайки през маркировката.
Свидетелката заявява, че включвайки се в движението по бул. ***“, за да не навлезе в бус
лентата навлязла отчасти в нея отчасти в другото платно, но там бил другият участник в
ПТП-то и я ударил в задната част на автомобила. Посочва, че е видяла другия автомобил,
когато я е ударил.
Свидетелят В. заявява, че си спомня процесното ПТП. Твърди, че се движели по ***,
която излиза на бул. ***“ Посочва, че има една лента за движение и една лента за паркиране,
където нямало паркирани автомобили. Той застанал до другия автомобил, като и двата
автомобила подали десен мигач. Твърди, че видял другия автомобил, но водачът му не го
забелязал. Свидетеля твърди, че другият автомобил се изнесъл напред навлизайки на
булеварда, а свидетелят В. бил отдясно за да завие в първата дясна лента. Сторило му се, че
другия водач иска да завие по последната лента надясно, тази, която е плътно до канала.
Когато вече нямало коли, които да пропуснат направили маневра при която В. завил плътно
надясно, но другия автомобил вместо да завие до него го ударил. След ПТП-то изготвили
протокол за ПТП двустранен, който не изисква присъствието на КАТ по бланката, която
масово се ползва.
По делото е изслушано заключение по САТЕ се установява, че щетите, нанесени на
увредения автомобил се намират в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП Вещото
лице е посочило следния механизъм на процсеното ПТП На 20.06.2023 г., в град София
водачът на лек автомобил ***, рег.№ ***, се е движел по *** с посока към ***. По същото
време и в същата посока се е движел водачът на МПС *** * с рег.№ ***. Движението се е
осъществявало в светлата част на денонощието - около 17:15 часа. Достигайки района на
кръстовището образувано от пресичането на *** с *** водачът на л.а.*** предприема
навлизане към лявата лента на булеварда в посока Лъвов мост. В същия момент водачът на
л.а.*** * предприема навлизане от бус лентата и променя своята посока (декларирано от
водача на л.а.***) като с предната си габаритна част реализира лек приплъзващ удар в
страничната задна дясна габаритна част на л.а.***. Отразено е в експертизата, че Към датата
на ПТП - 20.06.2023 г. размерът на щетите нанесени на процесното МПС *** Метан, рег.№
***, възлиза на 1040.64 лв. (хиляда и четиридесет лева и шестдесет и четири стотинки), а с
включени 15,00 лв. ликвидационни разноски - 1055.64 лв. (хиляда петдесет и пет лева и
шестдесет и четири стотинки).
2
При разпита си в съдебно заседание вещото лице заявява, че водейки се от
изложеното от свидетеля в съдебно заседание, автомобила *** изтегля своя автомобил, за да
извърши маневра за завой надясно към „Лъвов мост“. Той е навлезнал по време и място
първи. От техническа гледна точка, водачът на л.а.***, е предприел навлизане по бул. *** и
за да не е в бус лентата се е изнесъл в лява в лента за леки автомобили. Съдейки по
местоположението на удара в задната дясна врата и броня, и прага.От техническа гледна
точка, водачът на ***а е имал обективна възможност да възприеме автомобила от лявата си
страна и да промени ъгъла на завиване или поне да намали, да се изтегли другият автомобил.
Относно това дали е бил предотвратим удара, ако водачът на ***а коригира ъгъла си на
завиване или преустанови. Вещото лице посочва, че свидетелката Б. обективно с с дясното
огледало не е можела да види другия автомобил.
Не е предмет на спор и факта, че гражданската отговорност на делинквента е покрита
по силата на сключен между ответното дружество и собственика на управляваното от
делинквента МПС, договор за застраховка „Гражданска отговорност”, с който е покрита
гражданската му отговорност.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, доколкото същите
са логични, последователни и безпротиворечиви. Показанията им съответстнат на приетите
по делото писмени доказателства - Констативния протокол, в който е отразен механизмът на
ПТП-то, съответстват и на заключението на вещото лице, поради което съдът прави извод,
че виновен за ПТП е водачът Б. В., управлявала - водачът на л.а. „***”,рег. № ***, доколкото
вещото лице заяви, че ударът за него е бил предотвратим, в случай скоростта на движение
бъде намалена, за да довърши другият водач маневрата си. Горното се потвърждава още
повече от изявлението на свидетеля В., че през цялото време е виждал другия автомобил, а
според вещото лице – водачът на л.а *** не е имал обективна видимост за л.а ***.
По въпроса в какъв размер е възникнало регресното вземане на ищеца, следва да бъде
съобразена съдебната практика, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът
следва да определи застрахователното обезщетение по действителната пазарна стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение
на вещо лице. Съгласно заключението на автотехническата експертиза възлиза на
1034,34лв., а с включени ликвидационни разходи – 15лв – 1049,34лв.
Суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което
застрахователят е платил на застрахования, и от размера на обезщетението, което третото
лице като делинквент дължи съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД на застрахования, а в случаите на чл.
411 КЗ – и от размера на застрахователната сума, предвидена в договора за застраховка
“Гражданска отговорност”. Дължимото обезщетение е равно на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие, което не може да надвишава действителната
стойност на увреденото МПС. В случая, доколкото автомобилът е бил в гаранция той е
следвало да бъде отремонтиран в официален сервиз и тази стойност на вредите е тази, която
следва да бъде възприета от съда при определяне на дължимата от ответника сума, което
прави предявения иск основателен до пълния му размер. Общият размер на вредите възлиза
на 1049,34лв., поради което искът се явява основателен до пълния предявен размер.
По отношение на иска с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД.
Регресното вземане по чл. 411 от КЗ възниква като безсрочно. За да бъде поставен
длъжникът по него в забава, е необходимо да е бил поканен от ищеца да плати (чл. 84, ал. 2
от ЗЗД). По делото като писмено доказателство е прието писмо от ответното дружество от
30.05.2023г. видно от което дружеството-ответник отказва да заплати процесната сума, като
размерът на лихвата за забава изчислен по реда на чл.162 ГПК с онлайн калкулатор за
изчисляване на законна лихва същата е в размер на 86,80 лв. което прави искът основателен
до пълния предявен размер.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищцовата страна.
3
Ищецът претендира държавна такса в размер на 100лв., депозит за изготвяне на САТЕ
в размер на 250лв., депозит за свидетел в размер на 50лв. и адвокатско възнаграждение в
размер на 496,80лв.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА З.„Б.В.И.Г.”АД ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** да
заплати на „„З.Е.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** на основание
чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата 1049,34 лева, представляваща незаплатено регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка "Каско" за
вреди по лек автомобил л.а „***“ с рег. № ***, причинени от пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 20.06.2023г. в гр. София с включени разходи за определянето
му, ведно със със законната лихва от 04.06.2024 г. до погасяване на задължението, на
основание чл.86,ал.1 ЗЗД сумата от 86,80 мораторна лихва за периода от 30.10.2023г. до
04.06.2024г., както и на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 896,80лв. – разноски за
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4