№ 1169
гр. Сливен, 18.10.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Минчо Ст. Минев
при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА
Сложи за разглеждане докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело
№ 20222230102997 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:10 часа се явиха:
По молба на сезиралия съда директор на дирекция „Социално подпомагане” -
Твърдица и на основание чл.135а ал.1 от ГПК, заседанието се провежда онлайн. От едната
страна на връзката е именно директора на ДСП - Твърдица, като представител по закон на
молителя- Д. Г.а.
Присъства и Ж. С., който освен директор на ДПЛУИ- гр.Твърдица е и настойник на
лицето П. Д. И., на което се иска да бъде предоставена социална услуга за резидентна грижа.
Първоначално настойник на лицето е била С.К.С., но след настаняването му в
ДПЛУИ-Твърдица, за негов настойник е назначен, видно от документ, издаден от Органа по
настойничество- кмета на община Твърдица, именно Ж. С..
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ход на делото.
Молбата, по която е образувано делото, е с правно основание чл. 95 ал. 2 от Закона за
социални услуги (ЗСУ), който е основание за настаняване в социална услуга за резидентна
грижа на пълнолетни лица, поставени под пълно запрещение, какъвто е и П. Д. И. -
настаняване в специализирана институция - в случая в Дом за пълнолетни лица с психични
разстройства (ДПЛПР)- гр. Твърдица, обл. Сливен. Компетентен да я разгледа, по правилата
на родовата и местната подсъдност, е Сливенски районен съд.
1
Съдът ПРЕДОСТАВИ възможност на страната, по чиято инициатива е образувано
производството, да изрази становище.
Д. Г.А: Поддържам молбата. Няма промяна в обстоятелствата. Моля да се приемат
представените с нея писмени доказателства. Нямам искания за други доказателства.
Категоричното становище на председателя на съдебния състав е, че нито трябва, нито
пък е възможно да се провежда изслушване, както и че не трябва, нито пък е възможно да се
иска да се представи писмено изявление на лицето за желанието му или не, да бъде
настанено в специализирана институция или социална услуга, респ. настаняването да бъде
продъ лжено. Така е, защото видно от молбата на дирекция „Социално подпомагане”, както
и от представените с нея писмени материали, лицето е със здравословно състояние, дало
основание на съда да го постави под пълно запрещение. Така, в мотивите си Пазарджишки
окръжен съд, в решение от № 309/18.09.2018 г. по гр.д.№ 261/2018г. е съобразил и взел
предвид, че П. е страда от слабоумие- тежка умствена изостаналост- еретичен вариант…“. В
това състояние мъжа не е в състояние сам да се грижи за делата си и да защитава интересите
си”. Така също, съгл. чл. 5 ал. 1 от ЗЛС, пълнолетните, които поради слабоумие или
душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и
стават недееспособни. А е категорично ясно, че дееспособността е възможността едно
физическо лице да упражнява правата си и да поема задължения, т.е. на практика да
реализира правоспособността си, която придобива с факта на раждането си. Ето защо,
председателя на съдебния състав не може да разбере, съотв. и да приеме, заложеното в
закона- ЗСУ, непреодолимо противоречие със ЗЛС- след като съд вече е поставил едно лице
под пълно запрещение и с това му е отнел дееспособността, след това да му се дава право да
изразява воля и то пред съд. Та нали именно това е преценил окръжния съд- че волята на
лицето е засегната, опорочена и по тази причина не може да формира такава! Мислимо и
логично е лицето да бъде изслушвано пред окръжния съд, в производството за поставянето
му под пълно запрещение- защото тогава за първи път съд може да добие лични впечатления
от лицето. След като веднъж обаче това е сторено и след като при това е възприето, че
лицето не може да ръководи постъпките си и да се грижи за себе си, кому е нужно и как е
възможно въобще да се получи, това лицето да изрази волята си- желанието си, пред съда.
Това е юридически, а практиката показва- и житейски, абсурд. Така също, според
председателя на съдебния състав е пределно ясно, че тези лица не са и грамотни- та те не
могат да формират воля, камо ли да знаят да четат и пишат. Това с основание поражда
въпроса как лицето писмено ще изрази желанието си !??
Всъщност, може да се коментира и следното: в това производство съда е поставен,
така да се каже, пред свършен факт, в смисъл, че поставянето под пълно запрещение на
лицето не му оставя никаква друга възможност, освен да удовлетвори молбата на дирекция
„Социално подпомагане”- защото, ако постъпи по обратния начин, възникват въпросите:
какво ще се случи с това лице; къде и с кого ще живее то? !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!И как настойника
2
му, който е майката, ще изпълнява задълженията си по чл. 163 ал. 1 и чл. 164 ал. 3 от СК?
Все в този ред на мисли е ненужно да се ангажира и вещо лице. Това само би
натоварило бюджета на съда с възнаграждението му.
Впрочем, за всички тези факти, вкл. и последния, председателя на съдебния състав е
придобил лични впечатления по вече приключили подобни производство, по които е бил
докладчик.
Ж. С.: Поддържам искането на директора на дирекция „Социално подпомагане” - гр.
Твърдица за настаняване на лицето в дома, за срок от три години. П. беше в много лошо
физическо състояние- неподвижен, не можеше да слезе и да се качи сам в инвалидната
количка. Сега състоянието му е по-добро. Няма близки или роднини, които да искат да се
грижат за него.
След като изслуша становището на процесуалния представител на молителя, както и
становището на настойника на поставения под пълно запрещение, съда трябва да
предприеме процесуални действия по събиране на доказателствата. Според съда, като
писмени такива следва да се приемат представените от дирекцията- с молбата й, по която е
образувано настоящото дело документи, тъй като те са относими към предмета на делото и
необходими за правилното му изясняване.
Ето защо, Сливенски районен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА, ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени по делото доказателства
представените с молбата, по която е образувано делото, документи- заявление № СУ/Д-РА-
ВГ/25/30.07.2021 г. за ползване на социални услуги, делегирани от държавата дейности;
заповед № СУ/Д-ВГ/8-2/ от 26.05.2022 г. на Директора на ДСП-Велинград; становище от
С.С. с вх. № 25/30.07.2021 г.; доклад за оценка на постигнатите резултати, включени в
индивидуалния план на лицето, съдържащ становище относно възможността за полагане на
грижи в семейна среда от директора на ЦНСТДМУ-Велинград; заповед № СУ/Д-ВГ/25-16/
ОТ 25.05.2022 г. на директора на ДСП-Велинград; становище от Ж. С.- настойник от
04.07.2022 г.; заповед № 339/27.09.2022 г. , издадена от Орган по настойничество и
попечителство при общ. Твърдица; справка по чл. 95. ал.3 т.3 от ЗСУ.
Съдът счита делото за изяснено от фактическа страна, а и защото доказателствени
или други искания не се правят,
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПРИКЛЮЧВА съдебното дирене и
ДАВА ХОД на делото ПО СЪЩЕСТВО
Д. Г.А: Моля да уважите молбата на дирекция „Социално подпомагане” и да
постановите решение, по силата на което лицето П. Д. И. да бъде настанено в
специализираната институция Дом за пълнолетни лица с психични разстройства (ДПЛПР)-
гр. Твърдица, обл. Сливен, за срок от три години.
Ж. С.: Моля да уважите молбата на дирекция „Социално подпомагане”.
Съдът СЪОБЩИ на страните, че ще се произнесе с решение, което ще бъде
ОБЯВЕНО на 24.11.2022 г.
Съдът указва, че постановените днес актове не подлежат на обжалване.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 11:20 часа.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
4